Конспект правозащитна функция на правовата държава и гражданското общество. Правото като обект на правна защита

В случаите, когато съдия, прокурор или следовател е освободен, след като е станал несменяем, поради подаване на оставка или когато е имал трайна фактическа невъзможност да изпълнява служебните си задължения за повече от 1 година, когато лицето не е извършило нищо лошо, ако това лице отново бъде назначено за магистрат неговата несменяемост се възстановява. За всички останали случаи несменяемостта не се възстановява.

С изменение на Конституцията от 2003 г. се въведе мандатния принцип за заемане на административна длъжност в магистратурата. Мандатът на ръководителите на съответните звена е 5-годишен, с право съответното лице да бъде избрано повторно (непосредствено след първия мандат или с прекъсване), но за не повече от два мандата.

Институтът на имунитета на магистратите претърпя съществена еволюция. Първоначално текста на Конституцията приравняваше имунитета на магистратите с този на народните представители, като имунитета включваше наказателна неотговорност и наказателна неприкосновеност. Наказателната отговорност се свежда до това, че магистратите са неотговорни за изпълняваната от тях дейност и за постановените решения, а наказателната неприкосновеност се свеждаше до невъзможността да бъдат задържани и спрямо тях да бъде възбуждано наказателно преследване, освен за тежки престъпления и то с предварително разрешение на ВСС. Този вид имунитета даваше една изключително силна защита на магистратите. Имунитета се предвижда, с оглед на това да се гарантира тяхната независимост и безпристрастност. Всъщност, обаче, имунитета не пази личността на магистрата.

Поради създалите се обществени нагласи, имунитета е смекчаван два пъти през 2003 г. и 2007 г. с изменения в Конституцията. През 2003 г. имунитета е сведен до функционален имунитет. Само при осъществяване на своите функции като магистрат, съответните лица не носят отговорност, а не изобщо. При осъществяване на служебните си задължения магистратите не носят наказателна и гражданска отговорност за служебните им действия и актовете, които постановяват, освен ако извършеното от тях е умишлено престъпление от общ характер, т.е. да са извършили престъпление по служби и то да е умишлено. Следователно, не всички действия и не всички актове на магистратите са защитени от имунитет. Онези актове и действия, които са установени и извършени умишлено и представляват същевременно деяние, т.е. за престъпление от общ характер, на общо основание, магистратите носят отговорност за тях. С отмяната на текстовете в Конституцията през 2007 г. тази неприкосновеност отпадна, т.е. магистратите могат да бъдат задържани като всички останали граждани, при съответно спазване на предвидения в Закона ред и може да бъде възбуждано наказателно преследване за всички деяния, извън качеството и дейността им на магистрати. Така, че практически имунитета беше сведен до класическата фигура, която съществува в останалите европейски конституционни системи.

22.02.2008 г.

Правният статус на нотариусите се основава на принципа на независимост. При изпълнение на своите функции нотариусите се подчиняват само на закона. Те имат достъп до всички съдебни и административни служби и до техните масиви от информация, като могат да правят справки с предимство. Нотариусът е длъжен да разгледа всички отправени до него искания, т.е. той не може да откаже да изпълни нотариални функции. При подлежащи на вписване сделки нотариусът е длъжен да представи на съдията по вписванията информацията за сделките в деня, в който са изповядани.

- подаване на писмено искане до Съвета на нотариусите;

- при смърт;

- при поставяне под запрещение;

- при навършване на 60 год. възраст;

- при наличие на условие на несъвместимост между нотариалните функции и други дейности, изпълнявани от нотариуса;

- при налагане на дисциплинарна мярка лишаване от правоспособност.
Нотариалната камара съществува като съсловна организация, тя не е държавен орган. Нотариалната камара се представлява от председателя на Съвета на нотариусите или някой от заместниците му. Камарата се организира и осъществява дейността си въз основа на Закона и приетия устав на нотариалната камара, който определя правилата за организация на камарата и добрите практики при осъществяване на нотариална дейност.

Органи на нотариалната камара са:

- Общо събрание на нотариалната камара - членове са всички нотариуси в страната. Общото събрани се свиква веднъж годишно или извънредно. Общото събрание включва приемане на устав, събиране и освобождава на органи на камарата (Съвет на нотариусите, Контролен съвет, Дисциплинарна комисия). Общото събрание определя встъпителните и годишни вноски на нотариусите. Общото събрание обсъжда и приема бюджета на нотариалната камара. То взема решение за предявяване на искове на нотариалната камара срещу членове на нейните органи или решения за освобождаването им от отговорност. Извънредно общо събрание може да се свика от Контролния съвет или Министъра на правосъдието, по посочени от тези органи дневен ред.

- Съвета на нотариусите се събира в състав от най-малко 5-ма основни и 2-ма резервни членове. Председателя трябва да има най-малко 5 годишен стаж като нотариус, компетентността на съвета включва: организационно ръководство на нотариалната камара, свикване на Общото събрание, изпълнение на неговите решения, управляване на бюджета на Нотариалната камара, воденето на регистър на нотариусите.

- Контролният съвет се състои от най-малко 3-ма членове, с най-малко 10 годишен стаж. Този съвет контролира финансовата дейност на съвета на нотариусите, изготвя годишен доклад за финансово - стопанската дейност на камарата и го внася в годишното общо събрание.

- Дисциплинарната комисия включва нотариуси с минимум 10 годишен стаж и разглежда дисциплинарни дела, образувани срещу нотариуси и помощник-нотариуси, дисциплинарните дела се възбуждат по инициатива на граждани, държавни органи, Министъра на правосъдието и от Съвета на нотариусите, като дисциплинарните наказания могат да бъдат: порицание, предупреждение за лишаване от правоспособност и лишаван от правоспособност за срок до 5 години. Дисциплинарната комисия се произнася с мотивирано решение, което се взема с тайно гласуване. Решенията на дисциплинарната комисия могат да бъдат обжалвани пред ВКС от нотариуса, от съвета на нотариусите или от Министъра на правосъдието.


ОРГАНИЗАЦИЯ НА АДВОКАТУРАТА. ПРАВЕН СТАТУС НА АДВОКАТИТЕ
Адвокатурата по силата на Конституцията се изгражда като независима от държавата институция, която гарантира правото на защита. Правото на защита е формулирано като основно право и означава правото на всеки български гражданин или юридическо лице да бъде представляван или подпомаган, пред който и да е държавен орган или пред друг правен субект, от лице - адвокат, което да компенсира недоброто познаване на закона, с оглед защита на субективни права и интереси.

Правозащитната функция на адвоката е свързана с предоставяне на правна помощ, за да може да бъде ефективна тази правна помощ, адвокатурата трябва да бъде отделена от държавата, т.е. да не е държавна институция, да не зависи и да не е подчинена на волята, на който и да е държавен орган . Поради това, упражняването на адвокатска професия е несъвместимо със заемането, на каквато и да е държавна или общинска служба. Поради това, адвокатската дейност е особен вид правно регламентирана свободна дейност, осигуряваща правна защита при поискано съдействие от съответните правни субекти. Има случаи, в които Законодателството изисква тази правна помощ да бъде предоставяна и въпреки волята на правния субект (при случаите на служебна защита). Може да се каже, че адвокатската професия е една от най-древните професии.

Отношенията между довереника и адвоката са свързани с обмяна на информация, която е конфиденциална, поради което тези отношения се основават на договор за правна помощ, който съдържа в себе си акт на упълномощаване към адвоката да осъществява правна защита на интересите на довереника си.

Адвокатурата като институция е съсловна организация, която се самоорганизира въз основа на специален закон – Закона за адвокатурата.

По отношение на дейността на съда, прокуратурата и следствието, адвоката играе ролята на опонент, защитник и страна в процеса. В съдебния процес като страна, адвоката е равнопоставен на прокурора, в случаите на наказателни дела. В структурата си адвокатурата включва адвокатски колегии, като броят им съвпада с броя на окръжните съдилища в страната. Седалището на колегията е седалището на съответния окръжен съд. Адвокатската колегия включва: Общо събрание, Адвокатски съвет, Контролен съвет и Дисциплинарен съвет.

Общото събрание включва висши адвокати, които са вписани в регистър. То избира адвокатски съвет, контролен съвет и дисциплинарен съвет. Решенията на Общото събрание, които засяга адвокатите, могат да бъдат обжалвани пред Висшия адвокатски съвет.

Организационната дейност на адвокатската колегия се осъществява от Адвокатския съвет. То се състои от председател, заместник председатели и секретар. Адвокатския съвет представлява колегията пред съответния държавен органи и защитава адвокатите.

Адвокатурата се оглавява като институция от Висш адвокатски съвет. Той се избира от делегирани представители от всички колегии в страната и е самостоятелно юридическо лице със седалище в София. Той участва в дейността на пленумите на ВАС и ВКС.

Освен Висш адвокатски съвет се избира и Висш контролен съвет, който контролира дейността на контролните съвети на колегиите. Също така и Висш дисциплинарен съвет, който действа като втора инстанция по отношение на дисциплинарните съвети на отделните колегии.

Адвокатът дължи правно усилие, т.е. той не дължи резултат. Кореспонденцията и всякаква информация, която си разменят довереника и адвоката е неприкосновена. Ако тази информация достигне до определен държавен орган не може да се ползва като годно доказателствено средство. Всички книжа за защитата на определено физическо или юридическо лице са неприкосновени, адвоката може да посещава своя довереник по всяко време, ако му е наложено наказание лишаване от свобода. Адвоката е длъжен да се явява пред съответните органи, с оглед да предоставя защита на субективните права на своя довереник. Той не може да поема защитата на спорещи страни, нито едновременно, нито последователно. Той не може да бъде защитник по дело, по което е бил съдия, прокурор, следовател или съдебен заседател. Той не може едновременно да поема защита на лица, чиито интереси в процеса са противоположни. Адвокатът не може да се споразумява с другата спореща страна, без изричното предварително съгласие на своя довереник. За издаване на информация, която му е била представена конфиденциално от довереника, той носи наказателна отговорност, а ако довереника е претърпял вреди той дължи и гражданска отговорност.

Адвоката не може да осъществява своята дейност успоредно с търговска или рекламна дейност. Той е длъжен да поддържа адвокатска кантора, на достъпно място, в рамките на района, както и в достъпно време в часове определени от адвокатската колегия. Дисциплинарните наказания, които могат да бъдат налагани са: порицание, глоба, лишаване от право да бъде избиран като орган в колегията, лишаване от право да упражнява адвокатска дейност в определен срок и лишаване от адвокатски права. Най-тежкото наказание – лишаване от право на дейност може да бъде обжалвано пред ВКС. Дисциплинарна отговорност се носи за нарушаване на добрата практика, свързани с адвокатската дейност.

ИНСТИТУЦИОНАЛИЗИРАНЕ НА КОНТРОЛА ЗА КОНСТИТУЦИОНОСЪОБРАЗНОСТ. КОНСТИТУЦИОННИ МОДЕЛИ. ОРГАНИЗАЦИЯ НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД. ПРАВЕН СТАТУТ НА КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИЯ.
Контрола за законосъобразност е специфична дейност, възникнал на един късен етап. Той е свързан с едно по-разчупено и ново разбиране на принципа за народния суверенитет. Първоначално в конституционната теория и практика, принципа на народния суверенитет обосновава виждането за върховенство на парламента, като единствена национална представителна институция и единствен законодателен орган. Законодателната воля на парламента е производна, първична и основаваща се на факта, че парламента е единствения орган, който се избира пряко от народа и осъществява политическо представителство на широк кръг от интереси. Именно по силата на представителството, му се предоставя законодателната дейност на държавата и неговата воля се приема, като върховна в континенталния кръг правни системи, що се отнася до формирането на правна система, чрез приемането на закони. Следователно законодателството е продукт на волята на парламента, който като цяло представлява народа, по силата на възприетия конституционен принцип за народния суверенитет. Следователно на волята на парламента не може да се противопостави волята на друг орган, това би означавало отстъпление от волята на народния суверенитет.

Правните системи, основани на демократичните конституции, наред с фундаменталния принцип на народния суверенитет за разделение на властите, възпроизвеждат и принципа на правовата държава. На който принцип се причислява идеята за върховенство на Конституцията, т.е. Върховенството на Конституцията е изискване за функционирането на правовата държава.

Поставя се въпрос: Парламента, посредством законодателната си дейност създава закони, тези закони обаче следва да се съгласуват с Конституцията, те не могат да противоречат на Конституцията, възможно ли е едно парламентарно мнозинство да допусне един закон да противоречи на съответната Конституция, как би се констатирало такова противоречие и как това противоречие следва да бъде премахнато?

Първоначално се смята, че парламента следва сам да преценява конституционносъобразността на закона и следва сам да контролира законодателната дейност. Това се разбира в край на 18 и целия 19 век в Европа. Тази философия намира израз в конституционните текстове, включително и в Търновската конституция. Т.е. парламента осъществява самоконтрол за приемане на конституционносъобразни закони. В англо-саксонската правна система този въпрос се решава относително лесно – закона не е основния източник на правото, заедно със закона се прилагат правните обичаи и съдебните прецеденти, т.е. съдебните органи създават правото и правилата за поведение. В англо-саксонската система се стига до идеята, че самата съдебна власт може да преценява дали парламента приемайки законодателен текст действа на основата на конституцията, т.е. приема конституционносъобразни закони. Именно в практиката на съдилищата се създават първите наченки на контрол на конституционносъобразност, извънпарламентарен контрол за законосъобразност. Започва институционализирането на този контрол.

Този модел е прагматичен, като първо е въведен и след това е осмислен теоретично. Такова правомощие американската конституция не предоставя на американския съд, съда си присвоява това правомощие, тъй като самата Конституция е израз на народния суверенитет и не може да бъде нарушавана.

- Този контрол е инцидент, тъй като той се осъществява в рамките на конкретен правен спор, ако някоя от страните повдигне въпроса: Е ли някой закон неконституционносъобразен? Решението на съда има значение за решаване на точно този спор, който разглежда, но решението на съда играе ролята на прецедент, защото по силата на инстанционното производство рано или късно стига до Върховния съд, т.е. практиката ще определи решението на определен спор.

- Контролът е дифузен, тъй като не се осъществява само от Върховния съд, а от цялата система на съдилищата, които се ръководят от практиката на Върховния съд.

- Този контрол е последващ, т.е. осъществява се върху вече приет закон.

- Този контрол е казуален, дотолкова доколкото е обвързващ по отношение на страните по съответното дело.

Преценявайки конституционносъобразността на законите Върховния съд на САЩ натрупва огромна практика, като тя се основава на тълкуването на законовия текст, поради което практиката довежда до развитието на Американската конституция. Тя не се променя, а се променя тълкуването на нейните текстове.

- Този модел е институционализиран, а не дифузен, тъй като контрола се институционализира в един орган, който се занимава само с конституционен контрол (дейността му е специфична) и не разглежда други правни спорове. Като правило този орган е ситуиран извън съдебната власт. Той играе ролята на една неутрална власт.

- Този контрол е общ контрол за конституционносъобразност, тъй като решенията действат по отношенията на всички правни субекти – и държавни органи и физически и юридически лица.

- Този контрол е абстрактен, защото конституционната юрисдикция разглежда съотношението между текста на закона и текста на Конституцията като се абстрахира от всички други закони. При Европейския модел съда не се интересува от различни спорове, той само разглежда съответствието на закона с Конституцията без оглед решаването на определени спорове.

- Този контрол е последващ като цяло, т.е. осъществява се по отношение на приети и влезли в сила закони. Има изключение от това правило – в някои системи се допуска и превантивен контрол за конституционносъобразност (преди да е приет закона). Пример е конституционния съвет на Франция, който се отнася не само за приети закони, но и за внесени за обсъждане в парламента, но правилото е че е последващ.

С развитието на Европейския модел за конституционен контрол, не само закони, но и актовете на други закони попадат в компетентността на тези институции. Т.е. преценява се законосъобразността и на други нормативни актов. Спазва се само правилото, че конституционните юрисдикции не могат да се самосезират, обикновено това са държавни органи, разположени в трите власти, но се допуска и т.нар. частна жалба (т.е. граждани да сезират конституционните юрисдикции за законосъобразността на даден закон).
Конституционните съдилища са част от съдебната власт, практически те са съд само по име. Т.е. осъществяват квазисъдебна дейност, тъй като се сезират, подобно на съда, от субект, който предявява своята претенция и поставя за разглеждане един правен спор, свързан с преценката за законосъобразността на нормативните актове.

През 1991 г. се приема Конституцията на РБ и се създава Конституционния съд (КС) в България. Конституцията възприема правилата на Европейския модел за конституционносъобразност. КС гарантира върховенството на Конституцията в правната система, като преценява конституционносъобразността на актовете и действията на основните институции в държавата. Освен това, той играе ролята на защитник на правата и свободите на гражданите, прокламирани от Конституцията. Също така, учредените от Конституцията власти, трябва да действат в рамките на определените от основния закон правомощия.

КС се състои от 12 съдии, които имат 9 годишен мандат, като една трета от тях се назначават от Президента на Републиката, една трета се избират от НС и една трета – от Общото събрание на съдиите от ВКС и ВАС. На всеки 3 години се променя една трета от състава на съда. Възприет е принципа на обновяване на съда на всеки 3 години, като на всеки три години се избира Председател на съда с 3 годишен мандат. Възприет е принципа на ротацията на обмяна на съда. КС няма мандат, мандат имат съдиите, като мандатът е изключителен, т.е. едно лице след като е избран за конституционен съдия не може да бъде повече избиран за такъв.

За конституционни съдии могат да бъдат избирани (назначавани): само български граждани, които нямат второ гражданство, имат юридическо образование и 15 годишен юридически стаж, трябва да имат високи морални и професионални качества. Съдиите встъпват в мандат с полагане на клетва пред самия КС.

1. КС осъществява контрол за конституционносъобразност на актовете на НС, сред които на първо място са законите и актовете на Президента на Републиката. Извън контрола са изведени актовете на МС, а актовете на съдебната власт също са актове по законосъобразност, като контрола е в рамките на институционалната законосъобразност на ВАС и ВКС.

2. КС дава общо задължително за всички държавни органи и длъжностни лица, юридически лица и граждани, тълкуване на конституционните текстове. Съда е единствения орган, който може да дава официално тълкуване на Конституцията.

3. Съда решава спорове за компетентност между Президента, правителството и НС, както и между органите на местно самоуправление и органите на централната държавна администрация.

4. КС се произнася за съответствието на международните договори, които подлежат на ратификация с текстовете на Конституцията преди самата ратификация, както и за съответствието на законите с общоприетите принципи на международното право и международните договори, по които България е страна. По отношение на международните договори, които следва да бъдат ратифицирани, КС осъществява превантивен контрол на законосъобразност (това е единствения случай на превантивен контрол, във всички други случаи той е последващ).

5. КС се произнася по спорове за конституционносъобразност на политически партии.

6. КС извършва преценка за законосъобразност за избора на Президент, вицепрезидент и народни представители.

7. КС се произнася по обвинения, повдигнати от НС срещу Президента и вицепрезидента за нарушение на Конституцията и държавна измяна. Ако КС прецени, че такива действия са извършени прекратява мандата.

Правомощията на КС за изброени в Конституцията и те не могат да бъдат разширявани и стеснявани със закон. Конституцията определя и субектите които могат да сезират КС, това са :

• 
  1/5 от народните представители;
  
• 
  МС;
  
• 
  Президента на Републиката;
  
• 
  ВКС;
  
• 
  ВАС;
  
• 
  Главният прокурор;
  
• 
  Общинските съвети (в случаи не местни спорове)
  
• 
  Националния Омбудсман, само когато текстове на закон нарушават права и свободи на граждани.
  
• 
  Когато в конкретно съдебно производство българските съдилища констатират противоречие между текстове на закон и текстове на Конституцията, те спират производството, отнасят въпроса до ВКС и ВАС, които сезират КС за произнасяне по конституционносъобразността на закона. След произнасяне на КС, делото продължава като съдиите се съобразяват с решението на КС и го прилагат.
  
• 
  Българската Конституция към момента не допуска частна жалба (т.е. гражданите да сезират КС).
  

Съда действа като колегиален орган и трябва да има мнозинство. Два етапа:

1. 
   процедура по допустимост;
   
2. 
   процедура по същество на спора.
   

Първо се прави преценка дали съда е сезиран от лице, което има право да отправи искане към него, дали съответния спор влиза в рамките на изричната компетентност на КС, дали съответното искане е мотивирано, съгласно изисквания на Закона за КС. Ако съда отговори положително на тези въпроси той допуска спора за разглеждане. Определя се съдия – докладчик по съответното дело, който определя документите за разглеждане. Съда конституционира заинтересовани страни, като имат възможност да представят становища по делото. Съда се произнася с мотивирано решение по същество, решенията се обнародват в ДВ заедно с мотивите в 15 дневен срок, след приемането им и влизат в сила 3 дни след обнародването им, и са задължителни за всички. Тези решения не са нормативни актове. Решенията за съда имат действие за напред, с изключение на тълкувателните решения. Текстовете от закона, които са обявени за неконституционносъобразни не се прилагат от деня на влизането на решението в сила. Съда не може да отменя закони, но обявените закони за неконституционносъобразни не се прилагат. Частта от закона, която не е обявена за неконституционносъобразна запазва своето действие.