Конспект предмет на общата теория на правото. Обща характеристика. Структура. Функции на общата теория на правото

КОНСПЕКТ

1. 
   Предмет на общата теория на правото. Обща характеристика. Структура.
   
2. 
   Функции на общата теория на правото.
   
3. 
   Място на общата теория на правото в наукознанието и сред юридическите науки.
   
4. 
   Методология на общата теория на правото. Правопознание. Техника на юридическата наука.
   
5. 
   Възникване и развитие на общата теория на правото
   
6. 
   Доправна нормативна организация на обществото-обща характеристика.
   
7. 
   Възникване на правото-фактори, основни пътища. Теории.
   
8. 
   Многоаспектна същност на правото. Основни битиета на същността на правото. Теории за същността на правото.
   
9. 
   Императивно-атрибутивен характер на правото. Основни същностни характеристики на писаното право.
   
10. 
    Противоречия в правото.
    
11. 
    Приемствеността в правото-фактори и проявления.
    
12. 
    Право, общество, личност – обща характеристика.
    
13. 
    Права на човека-понятие, видове, защита.
    
14. 
    Правото в системата на нормативната организация на обществото-обща характеристика.
    
15. 
    Право и морал.
    
16. 
    Право и корпоративни норми, право и обичаи, право и религиозни норми.
    
17. 
    Основни правни системи на съвременността-обща характеристика.
    
18. 
    Романо-германската правна система.
    
19. 
    Система на общото право.
    
20. 
    Други правни системи на съвременността.
    
21. 
    Механизми на правно регулиране. Понятие. Видове.
    
22. 
    Източници на правото-обща характеристика. Основни видове.
    
23. 
    Структура на правото-обща характеристика.
    
24. 
    Публично и частно право.
    
25. 
    Материално и процесуално право.
    
26. 
    Вътрешно и международно право. Право на европейската общност.
    
27. 
    Система на правото-понятие, критерии.
    
28. 
    Основни елементи на системата на правото. Взаимоотношения.
    
29. 
    Система на правото, система на законодателството, система на правните науки.
    
30. 
    Субекти на правото-обща характеристика.
    
31. 
    Правосубектност-правоспособност, дееспособност, деликтоспособност. Правен статут и правен статус.
    
32. 
    Основни видове правни субекти.
    
33. 
    Индивидуални правни субекти-правосубектност, видове.
    
34. 
    Колективни правни субекти-правосубектност, видове.
    
35. 
    Държавата като особен субект на правото. Международни органи и организации като субекти на правото – последното отпада.
    
36. 
    Представителство-понятие, основания, принципи.
    
37. 
    Видове представителство.
    
38. 
    Правни норми.-обща характеристика.
    
39. 
    Структура на правната норма.
    
40. 
    Правни норми и правнипредписания.
    
41. 
    Основни видове правни предписания.
    
42. 
    Принципи на правото.
    
43. 
    Юридически факти-обща характеристика.Теории.
    
44. 
    Основни видове юридически факти.
    
45. 
    Правомерни юридически действия. Структура на правомерното юридическо действие.
    
46. 
    Видове правомерни юридически действия.
    
47. 
    Неправомерни юридически действия. Видове. Заобикаляне на правото.
    
48. 
    Фактически състав-понятие, видове.
    
49. 
    Правни последици при незавършен фактически състав.
    
50. 
    Презумпции в правото.
    
51. 
    Фикции в правото.
    
52. 
    Правни отношения-обща характеристика.
    
53. 
    Структура на правното отношение.
    
54. 
    Субективни юридически права и субективни юридически задължения-корелативна връзка.
    
55. 
    Видове правни отношения.
    
56. 
    Субективно юридическо право-понятие, теории.
    
57. 
    Структура на субективното юридическо право.
    
58. 
    Граници на осъществяването на субективното юридическо право. Злоупотреба с правото.
    
59. 
    Видове субективни права.
    
60. 
    Защита на субективните права.
    
61. 
    Формиране на правото и правотворчеството.
    
62. 
    Етапи на правотворчески процес.
    
63. 
    Систематизацията на правото.
    
64. 
    Тълкуването в правото-понятие, основания. Теории.
    
65. 
    Видове тълкуване в правото според субекта на тълкуването.
    
66. 
    Начини на тълкуване в правото.
    
67. 
    Тълкуване на обема на правните актове.
    
68. 
    Реализация на правото-понятие, форми на проявление, видове.
    
69. 
    Правоприлагане. Обща характеристика. Основания.
    
70. 
    Етапи на правоприлагане. Правоприлагащ акт.
    
71. 
    Прилагане на правото по аналогия.
    
72. 
    Юридически актове-обща характеристика.
    
73. 
    Юридическа сила и ранг на правните актове.
    
74. 
    Основни видове юридически актове.
    
75. 
    Нормативни юридически актове. Видове.
    
76. 
    Индивидуални юридически актове. Видове.
    
77. 
    Валидност на правните актове. Недействителност.
    
78. 
    Действие на юридическите актове-обща характеристика.
    
79. 
    Действие на юридическите актове във времето. Времето като юридически факт. Влизане в сила на юридическите актове.
    
80. 
    Загубване на юридическата сила на правните актове.
    
81. 
    Действие на юридическите актове занапред. Обратно действие на нормативните юридически актове.
    
82. 
    Видове обратно действие на нормативните юридически актове.
    
83. 
    Юридическа техника-понятие, структура, видове.
    
84. 
    Държавната принуда в правото. Държавна принуда и правна принуда.
    
85. 
    Юридическа отговорност. Обща характеристика. Основания.
    
86. 
    Вина-понятие, форми.
    
87. 
    Функции на юридическата отговорност.
    
88. 
    Видове юридическа отговорност. Освобождаване от юридическа отговорност.
    

Обща теория на правото – Росен Ташев

Въведение в правото – Тенчо Колев
Допълнителна литература (препоръчителна):

Обща теория на правото – Венелин Ганев

Обща теория на правото – Цеко Томов

Обща теория на правото – Жан Луи Бержел

Основни правни системи на съвременността – Рене Давид – на руски език

За една юридическа теория за държавата – Мишел Тропе

25.09.2007 г.

Пред всеки, който е изучавал римското право, са стояли въпросите – да си изясни принципите, на които се основава правото; да си изясни причините, поради които то възниква; да осмисли факторите, влияещи върху приемствеността на правото; да формулира максими, свързани с изучаването на правната действителност. Пред всеки изследовател се поставял основният въпрос да осмисли същността на едно явление, изразявано с понятието право, независимо от неговата променливост, запазвайки и усещането, че независимо от тази променливост правото, в своята дълбока същност, запазва своето битие. Едва в средата на 19 век от всички учебни дисциплини, свързани с изучаването на многостранната същност на правото, спонтанно възниква едно общо учение, една обща теория за същността на правото, включваща както изучаването на причините, поради които възниква то, така и факторите, които обуславят неговото съществуване и принципите, на които се основава формулирането на правото, като нормативна система.

Общата теория на правото (по Венелин Ганев) има за предмет изучаване на правната действителност, която е изградена от няколко правни елемента. В основата на тази правна действителност стои правото, като система от общи правила за поведение, плюс система от индивидуални правила за поведение. От тази гледна точка правната действителност се свежда до едно основно понятие – правната норма. Следва да се има предвид мястото на правото в нормативната уредба на обществото. Ние ще изследваме правото успоредно с другите нормативни регулатори – морал, политика, икономически правила, религиозни норми, естетически, обичайни правила за поведение. Изводът е, че правото е най-важния социален регулатор на обществените отношения. Той е основният регулатор, основният елемент на нормативната система на обществото, най-малко поради 2 причини: правото регулира основни обществени отношения и връзки, от които е съставено обществото; връзките и взаимодействията, съществуващи между отделните елементи, изграждащи структурата на правото.

Общата теория на правото има за предмет изучаването на нормативната уредба на обществото.

Правото, по определение, е система от правила за поведение. Тази система включва

1. 
   правилата за поведение;
   
2. 
   субективните правила и юридически задължения, чрез които социалните субекти си взаимодействат;
   
3. 
   институциите, които са призвани да реализират тези правила за поведение.
   

Този механизъм на правно регулиране от своя страна съдържа редица елементи:

- правна норма – в структурата на самата правна норма можем да открием в следвид елементите на правното регулиране –хипотеза, диспозиция и санкция;

- юридически факти;

- субективни права;

- санкционни последици.

Правната система, като елемент на правното регулиране - някои автори, включително Димитрина Милкова, говорят за нормативно битие на правото. Като говорим за предмет на общата теория на правото не можем да игнорираме органите и институциите, които формулират (създават) правото – Законодателна власт. Трябва да разгледаме и органите, които регулират спазването на правото – Изпълнителна власт, както и органите, които налагат санкциите (правораздават) – Съдебна власт. От тази гледна точка разглеждаме правото като институционално битие.

Когато говорим за предмет на общата теория на правото, следва да имаме предвид още учението за източниците на правото, т.е. правилата за поведение са ситуирани в определени актове, които се наричат източници на правото, когато съдържат общи правила за поведение. Административни актове – съдържат индивидуални правила за поведение. Съдебни актове – решения или присъди във връзка с определен казус.

В предмета на общата теория на правото влизат още начините и средствата, с помощта на които се разкрива автентичният смисъл, който влагат актосъставителите. Учението, наречено тълкуване в правото.

В предмета на общата теория на правото влиза още учението за правонарушението и юридическата отговорност. Правонарушението разглеждаме в 2 аспекта – поведение, което е антипод на правомерно поведение (противообществено или противоправно деяние); правонарушението, като основание за юридическа отговорност.

1. 
   Логически методи на изследване – правото е територия на логиката.
   
2. 
   Систематически метод на изследване – правото е преди всичко система и трябва да се изследват всички негови елементи, в тяхното взаимодействие. Този метод ще ни даде основание да разглеждаме правото на Република България в контекста на правото на ЕС, което от своя страна е съобразено със системата на Международното право.
   
3. 
   Сравнително-правен метод на изследване – съпоставят се различните правни системи (континентална и англо-саксонска). Чрез този метод ще твърдим, че разликата между континенталната и англо-саксонската система е твърде условна. Съществува тенденция към унифициране на тези правни системи.
   
4. 
   Исторически метод на изследване – дава възможност да се изследва приемствеността в правото. Тази приемственост е обусловена, за да може правото да просъществува 38 века.
   

Място на общата теория на правото сред останалите науки – общата теория на правото има фундаментално значение, защото съдържа методологията за изучаване на отделните елементи и за изучаване на отделните механизми. Само общата теория на правото предоставя цялостен възглед върху правото. Общата теория на правото има открит характер. Развитието на парадигмата на общата теория на правото се влияе от две неща – нахлуване на нови явления в предмета или на нови методи. Нахлуването на нови явления, води до необходимост от нов вид правно регулиране. Влиянието на останалите правни науки върху общата теория на правото е не по-малко силна, отколкото обратното.

на тези три въпроса не отговаря напълно общата теория на правото. Отговарят също всеобщата история на правото - на първия въпрос, както и философията на правото - на третия въпрос, едва на третия отговаря общата теория на правото.

18 в.пр.н.е. – Закони на Хамурапи – първи белези за съществуването на правото.

Съществуват множество теории за възникването на правото. Във всяка теория има рационалност и може да се изведе истина. Всички теории се обединяват в една сентенция на древноримските юристи – Ubi societas, ibi jus – Където има общество, има право! Изследвайки етимологията на думата jus, древните римляни акцентирали върху справедливостта. Може да се каже, че правото възниква като опит за справедливо решаване на конфликти. По-късно думата jus се заменя с Lex. В един момент правото заживява в определени форми и добива формална определеност. Следователно възникването на правото се свърза с определен момент от развитието на човека, свързано с излизане от стадото и заживяване в общност. Характерна за всяка общност е т.нар. поливариантност на поведението. В една и съща житейска ситуация, човек може да постъпва най-малко по два начина. Единият начин е свързан с общото благо или с липсата на противоречия в обществото, често обаче се случва възприемане на поведение в интерес на твърде тесни интереси (актове на индивидуален произвол).
ЗАЩО

Правото възниква тъкмо, за да решава спорове в една общност. Едно от великите цивилизационни открития на човечеството е създаването на един специализиран орган, който в рамките на определени правила решава спора, следвайки собствената си съвест и съобразявайки събраните доказателства.

Правото възниква по два начина:

1. 
   Спонтанен начин на възникване на правото – това означава изследване на фактическата и нормативната същност. Хората отбелязват, че между тях съществуват фактически отношения – размяна и разпределение на блага. Като резултат от обществените отношения и до сега правото има тази функция – да разпределя по един справедлив начин благата и да урежда справедливата размяна. Институционален израз на спонтанното възникване на правото е правният обичай. Правният обичай е повтарящо се многократно и продължително един и същи тип поведение в рамките на една и съща ситуация. Той може никога да не придобие писмена форма. Той в момента играе роля единствено в англо-саксонката система (системата на Common Law).
   
2. 
   Писмено-документалната форма за възникване на правото – правото възниква отначало извън държавата, но в рамките на общността. Много по-късно обществото се самоорганизира в политическо явление, наречено държава. От този момент държавата е еманация на обществото. Създаването и спазването на правни норми се превръщат в държавно задължение.
   

Съществуват много определения за правото. Не може да бъде изведено определение, което да обхване всички елементи на изучаваните предмети. Всяка дефиниция се стреми да обхване само основните характеристика на изучаваната материя.

Чрез това определение се разкриват следните характерни черти на правото:

Правото има подчинена структура. Всички закони и подзаконови нормативни актове са подчинени на конституцията. В България Конституционния съд следи за съответствието на нормативните актове с конституцията. Конституцията се подчинява на един абстрактен конституивен договор между управляващи и управлявани.

Между отделните елементи на правната система трябва да има вътрешна съгласуваност, хармония, най-малкото да липсва фрапантна противоречивост. В момента в нашето законодателство цари хаос, във връзка с адаптиране на българското право към това на Европейския съюз.

2) институционален характер на правото – обществото чрез държавата формулира нормативните актове. Общо обществената воля бива трансформирана в закон. Институционалния характер на правото означава, че обществото чрез държавата установява правила за поведение.

3) формална определеност на правото – онези специфични юридически образования, в рамките на които правото съществува. Извън тези форми право не съществува. Формалната определеност дава началото на учението за източниците на правото. Каталози с нормативни актове в България са Закона за нормативните актове и Указ 86. В Закона за нормативните актове се съдържа както каталог от нормативни актове, така и списък на държавните орани, които са компетентни да издават и прилагат съответните актове. Предстои създаването на нови каталози с нормативни актове, съобразени с правото на Европейския съюз. Всеки нормативен акт се променя, чрез приемането на Закон за изменението и допълнението му.

4) правото служи за социален регулатор на обществените отношения - правото съдържа в себе си един модел на държавно регулиране. Правото регулира чрез предоставяне на субективни права и възлагане на задължения. Правното отношение е специфична юридическа форма на съществуващите фактически отношения. Понякога правата и задълженията не са изрично записани, а се извличат имплицитно.

5) система от правни норми, защитена със силата на държавната принуда – това различава правото от останалите социални регулатори. Правомерното поведение се гарантира с принудата, осъществявана под формата на санкция. Санкцията се осъществява от държавата. В правото има разграничение на целесъобразност и законосъобразност. Принципът е, че няма целесъобразност извън закона, дори когато целта е за общо благо. Правото е гарант за това, че една цел ще бъде постигната с правомерни средства. Ако тя бъде достигната с неправомерни средства, е налице фигурата на заобикаляне на закона. Когато се постига неправомерна цел със законови средства е налице фигурата на злоупотреба с правото.

Когато говорим за принуда, осъществявана от държавата, трябва да се подчертае, че тя има субсидиален (подчинен) характер. Държавата се задейства само когато има виновно неправомерно действие. Самият факт, че правната норма е мащаб, ни принуждава да действаме съобразно нея.

Горепосочените характеристики се разкриват чрез позитивно правния метод.
Легитимност – тя съчетава право и справедливост – справедливост облечена като закон. Налице е когато има съвпадение на мненията между управлявани и управляващи.

Легалност – изключва елементът справедливост – законосъобразно, но не и справедливо.
Същността на явлението право определя функциите. Всяко изменение в същността води до промяна във функциите. Три са функциите, които са независими от промяна в същността на правото:

1. 
   Отражателна функция – правото не създава фактически обществени отношения, то само ги отразява. Правото закрепва тези отношения. Ако правото да не съумее или се забави в отражението на едни или други обществени отношения, това е лош признак за законотвореца.
   
2. 
   Регулативна функция – дава простор за развитие чрез предоставяне на субективни права и юридически задължения, като облича обществените отношения в правна форма. Хората вече си взаимодействат чрез правни отношения.
   
3. 
   Защитна функция – правото защитава установените и регулирани обществени отношения чрез санкциите, предвидени в него.
   

Три смисъла се влагат в понятието източник на правото:

1. 
   исторически смисъл – извор на правото;
   
2. 
   основание на правото;
   
3. 
   специфичните юридически форми, в които действа позитивното право
   

Източник на правото е акт, в който се съдържат действащи правни норми. Позитивното право е съдържание на източниците на правото. От тази гледна точка позитивното право може да бъде ситуирано в множество източници на правото.

1. 
   правото съдържа валидни правни норми – за да бъде валидна правната норма трябва да бъде приета по съответния ред от съответния орган.
   
2. 
   юридическа сила на източника на правото – юридическата сила е възможност за регулиране на обществените отношения. За да има юридическа сила един нормативен акт, той трябва да е влязъл в сила. В България правните нормативни актове влизат в сила три дни след обнародване в Държавен вестник, освен ако в самия нормативен акт не е посочено друго. Денят на обнародването не се брои. Ако третия ден изтича в почивен ден, за последен ден се счита първия работен ден. Един нормативен акт от публикуването до влизането в сила се нарича vocatio legis (говорещ закон). Обикновено съществени и обемисти закони влизат в сила на дата, изрично посочена в тях. Смисълът на vocatio legis е да има време всички да се запознаят със съответния закон, преди влизането му в сила. След този момент никой не може да оправдава виновното си поведение с непознаване на закона. Незнанието не е оправдание.