Конспект сектите определение, същност, класификация

Изтегляне 0.93 Mb. страница 1/5 Дата 28.10.2017 Размер 0.93 Mb. #33346 Тип Конспект

Навигация на страницата:

• ПРЕВАНТИВНИ МЕРКИ СРЕЩУ ПРОНИКВАНЕ НА СЕКТАНТСКО ВЛИЯНИЕ В ПРАВОСЛАВНАТА ЕНОРИЯ 3. ПАСТИРСКО ДУШЕОБГРИЖВАНЕ НА БИВШИ ЧЛЕНОВЕ НА СЕКТИ. ВЪЦЪРКОВЛЕНИЕ И ПАСТИРСКИ ГРИЖИ
• 4. СЕКТИ, РАЗПРОСТРАНЕНИ В БЪЛГАРИЯ И ТЕХНИТЕ ЛЪЖЕУЧЕНИЯ ОТ ПРАВОСЛАВНА ГЛЕДНА ТОЧКА 4.1. БАПТИЗЪМ 4.2. ПЕТДЕСЕТНИЧЕСТВО 4.4. МОРМОНИ
• 4.5. ДЪНОВИЗЪМ ЗАПИСКИ СЕКТИТЕ – ОПРЕДЕЛЕНИЕ, СЪЩНОСТ, КЛАСИФИКАЦИЯ
• Православието запазило неповредено и кристално чисто Божественото учение — апостолските писа­ния и църковните повеления, стигнало до наши дни.
• Възникнала Реформацията, тя раздрусала из ос­нови Рим и неговата вековна организация.
• Реформацията поставила началото на три протестантски деноминации: лютеранство, калвинизъм и англиканство, от които впоследствие са се образували множество секти.
• Лютер станал реформатор в увлечението си да изкорени злоупотребите с индулгенциите и да пред­пази духовенството от нравствена поквара. Той не мислил да скъсва с Рим.
• Цвингли не си поставил за задача да подкопае устоите на папството, а само правил опит да насочи вярващите към Евангелието, като единствен богат източник на спасение и любов.
• За протестантите важат и думите на Псалмопевеца: „Ето, в беззаконие съм заченат, и в грях ме роди майка ми“ (Псал. 50:7).
• Православието има вселенски характер. То се явява и национално самосъзнание, особено за бълга­рина, което му дава особена цена на самосъхранение.
• Православието е кристално чист ручей от Божес­твен източник, който спасява целия свят, без да обезсолее, без да загуби своята спасителна сила.
• Изложеното определение не претендира за изчерпателност, но дава известна представа за сектата и нейните изяви в обществото. То е синтез от опита на социологията и психологията.
• Така се стига до неимоверно високия им брой. Причините за появата на сектантството са посо­чени отчасти в Свещеното Писание
• 3. Дяволът (Йоан. 8:43-45) и пр. Тези причини са вътрешни. Има и външни при­чини за появата на сектите.
• По проблема секти работят психолози и психиатри, на които често се налага да се борят с фатални последствия от дейността на сектите. Ето едно деление предложено от Джоан К. Рос и Майкъл Лонгоун
• С екти на базата на източни култове (Харе Кришна, Трансцедентална медитация); Християнски секти , позоваващи се на Библията;
• Психотерапевтични (предлагат излекуване на психични разстройства); Програми за борба с алкохола и наркотиците;

КОНСПЕКТ ЗА ИЗПИТ И ЗАПИСКИ ПО ИЗБИРАЕМАТА ДИСЦИПЛИНА СЪВРЕМЕННИ ПАСТРОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА СЕКТОЛОГИЯТА конспект СЕКТИТЕ – ОПРЕДЕЛЕНИЕ, СЪЩНОСТ, КЛАСИФИКАЦИЯ ПРЕВАНТИВНИ МЕРКИ СРЕЩУ ПРОНИКВАНЕ НА СЕКТАНТСКО ВЛИЯНИЕ В ПРАВОСЛАВНАТА ЕНОРИЯ 3. ПАСТИРСКО ДУШЕОБГРИЖВАНЕ НА БИВШИ ЧЛЕНОВЕ НА СЕКТИ. ВЪЦЪРКОВЛЕНИЕ И ПАСТИРСКИ ГРИЖИ 4. СЕКТИ, РАЗПРОСТРАНЕНИ В БЪЛГАРИЯ И ТЕХНИТЕ ЛЪЖЕУЧЕНИЯ ОТ ПРАВОСЛАВНА ГЛЕДНА ТОЧКА 4.1. БАПТИЗЪМ 4.2. ПЕТДЕСЕТНИЧЕСТВО 4.4. МОРМОНИ 4.5. ДЪНОВИЗЪМ ЗАПИСКИ СЕКТИТЕ – ОПРЕДЕЛЕНИЕ, СЪЩНОСТ, КЛАСИФИКАЦИЯ ВЪЗЛЮБЕНИ, НЕ НА ВСЕКИ ДУХ ВЯРВАЙТЕ, А ИЗПИТВАЙТЕ ДУХОВЕТЕ, ДАЛИ СА ОТ БОГА, ЗАЩОТО МНОГО ЛЪЖЕПРОРОЦИ СЕ ЯВИХА В СВЕТА“ (1 Йоан 4:1), ЗАЩОТО САТАНАТА СЕ ПРЕОБРАЗЯВА В АНГЕЛ НА СВЕТЛИНАТА“ (2 Кор. 2:14). Словото Божие учи, че „без вяра не е възможно да се угоди Богу; защото оня, който дохожда при Бога, трябва да вярва, че Той съществува и награж­дава ония, които Го търсят“ (Евр. 11:6). То също ни учи, че истинската, спасителната вяра, може да бъде само една - оная, която донесе от небето и даде на всички хора нашият Спасител, Господ Иисус Хрис­тос, Синът Божий. Но, за голямо нещастие, в наши дни се появяват една след друга секти и разни лъжеучители, които оплитат в мрежите си доверчиви и наивни хора и ги „посвещават“ в измислени религии и вери. Своето еретическо учение те поставят по-горе от православ­ието християнско вероизповедание, други лицемерно го прикриват с учението на Христос, като се позовават на Евангелието. Някои вече открито се обявяват против Православната Църква. Вероотстъпници и чуждопоклонници забравят за вярата и кръвта, пролята за тази вяра от техните прадеди. Стъпват на техните кости и тръг­ват да учат народа ни на различни лъжеучения. Тяхната разпокъсаност и взаимна нетърпимост показва и тяхната несъстоятелност. Затова не посещавайте нечестивите им събрания (Псал. 1:1), не четете пък­лените им и отровни брошури, за да не паднете в тех­ните клопки, защото излизането ще Ви бъде трудно! Човешката душа е една, ала тя сама е по-ценна от ця­лата вселена, защото е изкупена с пречистата кръв Христова. След Възнесението на Господ Иисус Христос на небето св. апостоли тръгнали по света да проповядват словото Божие. Бързото разпространение на христи­янството предизвикало противоречие и смущение у евреите, езичниците и римските императори. Исто­рията отбелязва 10 страшни гонения против христи­яните, които били затваряни в тъмница, разпъвани на кръстове, убивани с камъни, живи изгаряни, на мъки подлагани, живи хвърляни на зверове и с меч посичани. Тия гонения на християните продължили, дока­то на римския престол се възкачил св. Константин Велики. През 313 г. той издал указ, с който се давало право на християните свободно да изповядват вярата си и да строят храмове. Ето как шепа никому неизвестни хора (св. апос­толи) в кратко време разпространиха учението на Господ Иисус Христос по четирите краища на земята; без материал­ни средства завладяха света, победиха толкова кул­турни народи и държави — и не със силата на оръ­жието, а със сила отгоре. Това е най-голямото чудо в световната история, което красноречиво говори за Божествения произход на християнската вяра, В света се появи нова институция — Св. Църква, която още не бе си отдъхнала от езическите преследвания, бе подложена на нови изпитания, вече не от външни, а от вътрешни врагове. Явили се лъжливи учители, сектанти, разколници, които изопачавали учението на Спасителя, проповядвали разни ереси, примесени с човешки мъдрувания, измислици и заб­луждения (2 Петр. 2:1-2). В VIII век след раждането на Иисус Христос се явили еретици, които не почи­тали св. икони и затова били наречени иконоборци. Това траело повече от 100 години, докато бил свикан седмият Вселенски събор, който осъдил учението на иконоборците като лъжливо, и присъстващите 367 отци утвърдили да се почитат иконите, Св. Богоро­дица, ангелите и светиите. Православието запазило неповредено и кристално чисто Божественото учение — апостолските писа­ния и църковните повеления, стигнало до наши дни. Така първите десет века Христовата църква е запазила своето единство. Но на 16 юли 1054 г. западните християни се отцепили от православните и образували отделна религиозна община, наречена ка­толическа. Отначало Римският папа бил духовен на­чалник само на християните в гр. Рим, после станал такъв на всички християни в Западна Европа. Западната църква много се е отдалечила от Православната: при католиците храмовете са обърнати на запад, вместо на изток; олтарите им нямат прегради (без иконостаси); по време на Богослужение си служат с музикални инструменти; кръстят се с цялата ръка, а не с трите пръста и пр. Въпреки ясното учение на Божествено Открове­ние, че Дух Светий изхожда само от Отца, римокатолиците учат, че Дух Светий изхожда и от Сина (Йоан 16:28—29). Православната църква учи, че Дух Све­ти изхожда вечно само от Отца. През XIV и в началото на XV век сред религиоз­ните среди на Запад настъпило разочарование по от­ношение църковното управление на римските епис­копи. Започнали да се чуват гласове за преобразова­ния в католическата Църква. Възникнала Реформацията, тя раздрусала из ос­нови Рим и неговата вековна организация. През 1517 г. Мартин Лютер (1483—1545 г.), син на рудокопач, открито се обявил против католи­ческото учение за оправданието на греховете чрез индулгенции и спа­сението на човека. В град Витенберг, Германия, Лютер съставил 95 тезиси против индулгенциите. На 10. 12. 1520 г. Лютер официално се отделил от Рим. Освен в Германия протестантството се появило и утвърдило в Швеция, Дания, Норвегия. Почти едновременно с Лютер и поради същите причини в Швейцария против римокатолическата Църква се обявили и Цвингли, и Калвин. Няколко години по-късно подобни реформи били направени в Англия от крал Хенрих VIII. Реформацията поставила началото на три протестантски деноминации: лютеранство, калвинизъм и англиканство, от които впоследствие са се образували множество секти. Лютер станал реформатор в увлечението си да изкорени злоупотребите с индулгенциите и да пред­пази духовенството от нравствена поквара. Той не мислил да скъсва с Рим. Цвингли не си поставил за задача да подкопае устоите на папството, а само правил опит да насочи вярващите към Евангелието, като единствен богат източник на спасение и любов. Основоположниците на Реформацията вместо да премахнат злоупотребите и да очистят вярата от заб­лужденията и нововъведенията, внесени от Рим, из­паднали в още по-големи грешки и заблуди, защото отрекли единия от източниците на Божественото От­кровение - Светото Предание (2 Солун. 2:15), както и учредената от Бога църковна йерархия и монашес­тво, подновили иконоборството, отхвърлили св. ико­ни, отхвърлили почитанието на Св. Кръст, премах­нали постите, обредите и някои тайнства. Забранили на последователите си да се молят за умрелите си сродници и по този начин скъсали всякаква връзка между живите и починали членове на Църквата. Протестантството учи, че всеки човек може да тъл­кува и разбира Словото Божие, без да има нужда от ничие ръководство. От тази неограничена свобода в тълкуванието на Св. Писание произлиза това, че про­тестантството се разпадна на много секти, една от друга по-чудновати и по-своеобразни. Понеже баци­лът на разложението здраво се е вгнездил в тези секти, естествено е техният брой да се увеличава и занапред до безконечност. За протестантите важат и думите на Псалмопевеца: „Ето, в беззаконие съм заченат, и в грях ме роди майка ми“ (Псал. 50:7). Православната вяра, предадена от Господ Иисус Хрис­тос и Неговите апостоли, досега си е останала чиста и свята. За светата православна вяра дадоха живота си хиляди свети мъченици: посветиха живота си препо­добни отци, просияли със своя живот и праведност. Православието е само­то чисто, автентично християнство, което преподава оно­ва, в което трябва да се вярва, и онова, което трябва да се върши - наставления за подобаващ християн­ски живот. С други думи, православното изповедание е оставено, предадено от Господа нашего Иисуса Христа и от неговите апостоли. Истинският дух и учение на св. Православие, проповядвано от Господа, и записано от св. апостоли, се намира в Свещеното Писание, запазено живо в Църковното Предание и учението на отците и учителите на Църквата. Предполага се, че употребяваните днес думи: пра­вославен, православие, православно изповедание са били употребявани в по-широк и по-общ смисъл за изразяване на всяко право мнение и право схващане. В църковния език тези думи имат малко по-специална употреба. Те изразяват онова, което апостол Павел нарича „Правилно изпълняващ словото на истина­та“, т. е. да се държат и пазят нефалшифицирани и неизменени възприетите догми и учения на христи­янската проповед, на християнската вяра. Историята показва ясно и недвусмислено, че християнство и Църква, християнство и правосла­вие, православие и Църква са били тъждествени по­нятия. Такива остават и до днес. То е жива реалност, защото то е Църква Христова. Тя е жива, защото в нея пребъдва Христос. Тя не може да Му измени. Православието е запазило непокътнати Христовите завети и не се е развило в угода на капризната чо­вешка мисъл. Православието има вселенски характер. То се явява и национално самосъзнание, особено за бълга­рина, което му дава особена цена на самосъхранение. Не е грях, че православието прониква в нацио­налността. Грях е, че равнодушието и враждата към Църквата са пречили на православието да създаде напълно християнски форми на земен живот. Православието не е нещо средно между католи­цизъм и протестанство. То е първоначалното христи­янство и е напълно независимо, самобитно. Православно съзнание значи истинско мнение, което напъл­но отговаря на своя първоизвор — Божественото от­кровение. Православието е кристално чист ручей от Божес­твен източник, който спасява целия свят, без да обезсолее, без да загуби своята спасителна сила. Православието е живот в Истината и с Истината. То е немислимо без Божествената благодатна помощ, давана на вярващите чрез тайнствата. Те не са сим­воли, а сила за живот. Към този живот, в Истината, трябва да се присъединиш реално, за да живееш като православен християнин, а не само да изповядваш теоретически Истината. Онези, които изповядват са­мо теоретически Христовото учение, не са православ­ни християни. Вселенските събори дадоха обяснение на Правос­лавната християнска вяра и на всички православни християни, за да могат правилно да разбират това учение и да се пазят от лъжливо тълкувание. Св. От­ци, участници на тези събори, ясно са разяснили Св. Писание и Св. Предание и онова, което те са разтъл­кували и разяснили, това е правило за нашата Цър­ква и нашата св. Православна вяра. Благодарение на тези Светила на Църквата се съхрани и вярата и се даде възможност на всички християни правилно да разбират това учение. Пра­вославната Църква е същата оная Църква, за която казва Иисус Христос, че ще бъде с нея до свършека на света (Мат. 28:20), тя е същата, която се ръководи и животвори от Дух Святи. Ние сме християни. Членове сме на Едната, Свя­та, Съборна и Апостолска църква. Знаем ли обаче своята св. вяра? Усвоили ли сме нейните Божествени истини? Познаваме ли своята Църква? Знаем ли за нейното спасително учение? Какво да кажем? — Сло­жим ли ръката на сърцето си, ще чуем гласа на соб­ствената си съвест. Този глас ще изрече две изобли­чения: — не познаваме своята вяра, затова ставаме лесна плячка на чужди лъжеучения; и не знаем за учението на своята църква. И просто скръбно ста­ва, като помислим, че чадата на Църквата, богата по дух и благодат, пребивават в едно дълбоко невежество. Под понятието секта трябва да разбираме онова учение, което напълно отрича или изопачава догмите на християнската вяра: неправилно учение за Спаси­телната благодат, за Светите тайнства, почитане на светиите, молитвите, поста, иконопочитанието и пр. Секта е обособена група, общност или общество от последователи на учение с религиозно, хуманно, синкретично, анархистично или дори политическо съдържание. Общността се стреми да откъсва хора от официалното вероизповедно течение (Църквата), обществените и социални структури и да ги превръща в свои последователи. Изразява отрицателно, опозиционно, реакционно отношение към всичко, което противоречи на нейните цели, принципи, учения, догми, култ. За секта в пълния смисъл на думата се говори при наличие на формулирано учение или изграден култ. В много от случаите съвременните секти изискват пълно подчинение и безрезервно отдаване на волята на техните закони, лидери и религиозни учители. Изложеното определение не претендира за изчерпателност, но дава известна представа за сектата и нейните изяви в обществото. То е синтез от опита на социологията и психологията. От християнска гледна точка в основата на явлението секта лежи лъжеучение, плътско човешко мъдруване, нерядко придружено с болни лични амбиции. То отклонява човека от единия истински Бог и възможността за душеспасение, ограничава личната свободна воля и създава култ към фалшиви ценности. Когато се говори за ерес и секта, термините трябва да се диференцират от понятието разкол, което има църковно-дисциплинарен характер. То се употребява най-вече в Православната църква. Употребява се за случаи на отделяне или отпадане от Църквата на нейни членове (най-често група) по обредови, канонични и дисциплинарни въпроси. Характерното в случая е, че няма различие по верови въпроси, липсва изкривяване и изопачаване на догматите на православната вяра. Явлението в много от случаите се свежда до непослушание и неподчинение на висшата църковна власт. Сектите не признават правилата и решенията на седемте вселенски събора, отричат Светото Предание като елемент на Богопознание, отричат свещенството като установен от Бога институт. Според общото схва­щане на сектантите, за да се спаси някой, достатъчно е да чете Евангелието и да изпълнява заповедите му. Сектантите казват, че няма нужда от Църква, а самите се стремят да основат общество, не признават свещенството, а самите имат свои пастори и Христо­ви работници, неръкоположени, разбира се, от ни­кой, нито избрани от Църковна общност, следвайки принципа на първия протестантин Мартин Лютер, който противно на Евангелието проповядвал, че все­ки може да бъде пастир, да кръщава, да венчава и пр. Отличителен белег на сектите е свободата на тъл­куванието на Свещеното Писание, а тази свобода е отворена врата, през която минават отцепили се сек­ти и сектанти. Така се стига до неимоверно високия им брой. Причините за появата на сектантството са посо­чени отчасти в Свещеното Писание: 1. Горделивост, която поражда разпри, разедине­ние и др. (1 - Тим. 6:3-5). 2. Увличане от измамлива философия или наука (Кор. 2:4-8). 3. Дяволът (Йоан. 8:43-45) и пр. Тези причини са вътрешни. Има и външни при­чини за появата на сектите. Външните причини се коренят в историческите, социалните, културните и църковно-административните норми в живота. Те имат първично значение, но са неделими от вътрешните причини. Ето моментите на процеса, при които се създава сектата: Първоначално неудовлетвореност от църков­ния живот, жажда за по-осезателна църковност, по-жив и по-деен живот с любов към Христа и Неговите малки братя, по-непосредствено оделотворяване на Христовото учение в реалния живот. Сектантът надделява съпротивата на волята и скъсва тайнствените връзки с предишните си рели­гиозни преживявания с чуждо влияние; възприема чуждото учение. Чуждото влияние му дава лъжлива библейска обосновка за новите пътища към „святост“ и истински „църковен“ живот. Светата Библия му бива показвана и четена само с избрани от сектата текстове. Заявява му се, че всеки сам трябва да я чете и разбира, че е достъпна за всекиго и тя ще откликне на всеки призив на душата. Коренът на думата секта е санскритски, на бъл­гарски означава — разсичам, отсичам. В класическия латински език думата секта е със значение - опре­делен характер на действие, определен начин на мис­лене или общество от еднакво мислещи хора с едни и същи методи и правила. Само Църквата е пазителка на християнството. Извън църковното християнство е невъзможно. Сектантството е начин на живот, мислене и поведение, по същество предполагащ заробване на човешката личност. Следствие от това е отчуждението, което бива отчуждение от себе си и отчуждение от другите. Съгласно чл. IХ на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, "всеки има право на свобода на мисълта, съвестта и религията". Оттук по необходимост следва, че съществуването на сектантство и сектантски организации противоречи на едно основно човешко право, а борбата със сектите като организации, ограничаващи това право, е напълно в съгласие с горецитирания международно-правен документ. КЛАСИФИКАЦИЯ НА СЕКТИТЕ Необходимо е да се отбележи, че с термина секта могат да бъдат назовани хиляди общности, движения и групи. Всяка една, от които има свои отличителни белези: възглед за света, начин на живот, култ, ценностна система и др. Делението на сектите е изключително трудна задача, поради липсата на универсален критерий според който да бъдат разделени. Всяка наука, която се занимава с тях ги дели по свой начин, според това което изследва (социология, политология, психология, социална психология и др.) Допреди няколко десетилетия богословската наука у нас различаваше два вида секти а) рационалистически и б) мистически. Това деление засяга начина, по който сектите формулират възгледите си (учението), а също и външната обредова страна. Първият тип рационалистически секти при дефиниране на своето учение се ръководят от свободния човешки разум. Като примери може да бъдат посочени – лутерани, баптисти, адвентисти. От по-съвременните към тази група може да бъдат отнесени някои религиозни общности с голяма доза синкретизъм в учението, например такива, които се базират на методите на психоанализата. Мистическите секти ползват за източник на своето учение и култ – “личното вътрешно озарение или екстаза, при който смятат, че получават откровение на Божията воля, лично от самия Бог”, или от ангели и свръхестествени същества. Такива секти са квакери, петдесетници и някои секти на хиндуистко-ведическа основа. Руският православен мисионер Михаил Калнев поставя в трета графа религиозно-философските течения, които се приближават ту до единия вид сектантство, ту до другия. Към тях той причислява теософи, спиритисти, окултисти и др. подобни. Последното е валидно и за останалите секти, разделяни на рационалистически и мистически. Винаги към рационалното се добавя мистичен елемент и обратното рационално осмисляне и подреждане на мистическите преживявания. Това деление е незадоволително, защото е много обобщено и не издава спецификата и начина на живот. От това не може да се добие точна представа за учението на сектите и начините им на изява в обществото. Една мистическа секта може да бъде протестантска (християнска), но може да бъде и окултна. Ето и едно деление на ересите, което предлага християнската социология: “партикуларни; универсални; реакционни; редуктивни; ереси сближаващи християнството с други религии; ереси които се трансформират във формата на съвременен хуманизъм; гностически; антитринитарни; христологични…”. Тук са използвани няколко начина на деление, но основният е основата, върху която лежи учението. Тази класификация изцяло покрива еретическите учения, възникнали на християнска основа или взаимствали от християнската вероизповед. В нея става въпрос не за общностите, които са носителки, а само за самите еретически учения, по тази причина не може да бъде приложена за деление на сектите в конкретния случай. Когато някои западни (протестантски) богослови говорят за деление на секти, те използват като критерий мястото, където се е обособила сектата като общност – териториално деление. Тази класификация различава: “групи от запада; групи от изтока; групи от близкия Изток; групи с “външен” произход. Под “външен” произход авторите на делението разбират така наречените “НЛО секти”. Очевидни са несъвършенствата на това деление. Вярно е, че начинът на живот, обичаите и порядките в една държава, се отразяват върху учението и начина на живот на възникналите в нея секти. Все пак от това не може да се добие точна представа за самите общности, защото още много други фактори оказват влияние върху тяхното обособяване. Към начините за класификация може да бъде прибавен още един, който ползва за критерии изявите на сектите в обществото. В дадения случай те са разделени на три типа: агресивни, толериращи, асимилиращи. Първите се стремят към увеличаване броя на членовете на всяка цена с всички възможни средства. Толериращите – отхвърлят насилието и нямат особено социално значение. Асимилиращите под натиска на обкръжението образуват концесии, но запазват своята автономност. Този начин на деление е твърде неясен и едностранчив, а в настоящия случай е изцяло неприложим. По проблема секти работят психолози и психиатри, на които често се налага да се борят с фатални последствия от дейността на сектите. Ето едно деление предложено от Джоан К. Рос и Майкъл Лонгоун: Секти на базата на източни култове (Харе Кришна, Трансцедентална медитация); Християнски секти, позоваващи се на Библията; Окултни, дяволски магьоснически, черна магия; Политико-терористични (отхвърляне на злите правителства – на политическа основа); Психотерапевтични (предлагат излекуване на психични разстройства); Програми за борба с алкохола и наркотиците; Комерсиални – обещават бързо забогатяване на всеки, който се посвети на продажба на техни продукти. Това деление също има редица недостатъци и още веднъж подчертава липсата на универсален критерий. Все пак то максимално се доближава до целта и ако се разшири и усъвършенства би могло да бъде приложено в конкретния случай. Това е най-добрият начин на деление – според философската концепция, върху която сектите изграждат възгледите си. Тази концепция дава отражение, както върху начина на живот, така и върху начините на изява в обществото. Още един вариант е комбинацията, между изредените по-горе начин на типизиране. Ако този, който ги ползва е наясно с изложената по-горе терминология може да се възползва от следните определения: “Слово на живот” е агресивна секта от християнски тип, базираща се върху тенденциозни тълкувания на Библията; “Свидетели на Иехова” е конверсионна секта, чието учение е синкретизъм между християнство и юдаизъм. Нашето време може да бъде охарактеризирано като епоха на буен разцвет на всевъзможни секти и култове. Въпреки че изопачаването на християнската вяра и появата на ересите започнали още от апостолските времена и още тогава представлявали проблем за Църквата, някои от съвременните лъжеучения са особено опасни със своята агресивност и с огромните материални ресурси, които изразходват за разпространяването на ученията си. Те са особено опасни, защото, макар че са крайно антихристиянски, широко използват християнските идеи и терминология, позовават се на авторитета на Иисус Христос и цитират Библията, с което заблуждават доверчивите хора и ги превръщат в свои адепти. Към такива войнстващи антихристиянски учения трябва да бъдат отнесени "Свидетели на Иехова", мормоните, мунистите и учението "Нова епоха". Във времето, когато римокатолиците и протестантите от различни направления (лютерани, баптисти, адвентисти, епископали и т. н.) изопачават отделните догмати на вярата, тези по-нови, вече четвърто и пето "поколение" секти представят своите измислени идеи за изначално християнско учение. Осланяйки се на Библията, те недобросъвестно тълкуват превратно нейния смисъл и подреждат тенденциозно текстовете, като ги нагаждат към своите учения. Някои от тези култове, като например "Свидетели на Иехова", дори са имали дързостта да променят на места самия текст на Свещеното Писание в полза на идеите си, а мормоните са добавили към Библията своята книга на Мормон, която представят като богооткровена. Макар че за всеки култ могат да се проследят специфични особености и собствена история, в по-голяма или по-малка степен всички те притежават следните общи свойства: Появили са се сравнително скоро и представляват секти четвърто или пето поколение - т. е. те са възникнали в недрата на друга секта, която на свой ред се е породила от някоя предхождаща я, и т. н. Те отричат или съществено изопачават основните истини на християнството: първо за Божеството на Иисус Христос, след това - учението за Светата Троица, за изкуплението на греховете, за вечния живот и други истини на вярата. Но тъй като те се ползват от християнската терминология, то хората, слабо запознати с основните истини на своята вяра, трудно разбират и схващат какво точно са повредили в християнското учение. Някои сектанти, напр. йеховистите, дръзват да внасят свои поправки в Писанието във вид на произволни преводи или на допълнения към него, които представят за богооткровени. Нерядко имат окултни корени и приемат откровения от различни духове. Настроени са крайно войнствено против историческата Христова Църква. Носят доминиращия печат на своя основател, когото представят за пророк. Намират се под деспотичното управление на лидерите си и поддържат желязна дисциплина. Притежават огромни парични ресурси, които направляват за своето разпространяване. При внимателно разглеждане се откриват сериозни морални нарушения от страна на техните основатели и лидери ( блудства, лъжа, алчност, гордост и деспотизъм). Сектите в България Каталог: tadmin -> upload -> storage storage -> Литература на факта. Аналитизъм. Интерпретативни стратегии. Въпроси и задачи storage -> Лекция №2 Същност на цифровите изображения Въпрос. Основни положения от теория на сигналите storage -> Лекция 5 система за вторична радиолокация storage -> Толерантност и етничност в медийния дискурс storage -> Ethnicity and tolerance in media discourse revisited Desislava St. Cheshmedzhieva-Stoycheva abstract storage -> Тест №1 Отбележете невярното твърдение за подчертаните думи storage -> Лекции по Въведение в статистиката storage -> Търсене на живот във вселената увод storage -> Еп. Константинови четения – 2010 г някои аспекти на концептуализация на богатството в руски и турски език Изтегляне 0.93 Mb. Сподели с приятели: