Конспект сектите определение, същност, класификация

В България може да се говори за няколко основни групи секти и движения

Изтегляне 0.93 Mb. страница 2/5 Дата 28.10.2017 Размер 0.93 Mb. #33346 Тип Конспект

Навигация на страницата:

• - Индуистки секти – Международно общество за Кришна сизнание, Трансцедентална медитация, Сахаджа Йога, Мисията на божествената светлина.
• - Секти на мюсюлманска основа – Казълбашката секта (алиани) , Бахайска общност. Основните характеристики на нетрадиционните секти са
• - водачът на сектата обикновенно е създател на учението, културата и организацията. Неговото мнение е заковн за всички;
• - повечето от водачите на сектите се изживяват като пророци, предсказващи бъдещи събития, правят специални знамения;
• - Повечето от сектите се стремят да печелят позиции в обществено- политическия живот. Те подкрепят и финансират политически партии и лидери.
• Така още тогава се оформили трите направления на християнската мисия: вътрешна, външна и специална (за борба с ересите). Погледнато в съвременен план задачите се разпределят така
• Организатори на вътрешната църковна мисия.
• Извършители на катехизаторската дейност
• Място и време за провеждане на катехизическа дейност
• Форми на катехизаторска дейност
• Основно изискване към всички форми на катехизация е съблюдаването на нужното благоприличие и благоговение към възвишените теми на християнската вяра и нравствените теми на християнството.
• Съдържание на катехизаторските сказки и беседи
• Отговорностите на пастирите

В България може да се говори за няколко основни групи секти и движения: - Нетрадиционни християнски секти и движения. Това са – Църквата на Иисус Христос на светиите от последните дни (мормоните), Свидетелите на Йехова, Обединителна църква (на Муун), Семейството ( Децата на Бога), Сатанинско движение, Мария от Каравелово. - Секти и движения на протестантската основа – Духовно кръщение със Св. Дух, Слово за живот, Еммануил, Воини на Христа, Рема, Витлеем, Васан, Оазис на любовта, Живот на вяра, Огнена вяра, Световна Божия църква. - Индуистки секти – Международно общество за Кришна сизнание, Трансцедентална медитация, Сахаджа Йога, Мисията на божествената светлина. - Индуистко-християнски секти и движения – Общество за себереализация, Сциентология (наукология) , Окултно движение , Ню ейндж (Нова епоха) движение - Секти на мюсюлманска основа – Казълбашката секта (алиани) , Бахайска общност. Основните характеристики на нетрадиционните секти са: - сектите имат водач, чийто авторитет не подлежи на съмнение; - водачът на сектата обикновенно е създател на учението, културата и организацията. Неговото мнение е заковн за всички; - учението на повечето от сектите в редица случаи е компилация от различни идеи и доктрини на християнството, индуизма, будизма, теософията и можеби нещо лично от водача - учителя. Ако има позоваване на Библията, то тя се тълкува превратно , променят се текстове, допълват се или се прибавят към нея собствените възгледи на водача на сектата; - повечето от водачите на сектите се изживяват като пророци, предсказващи бъдещи събития, правят специални знамения; - сектите по-прикрито или по-категорично отхвърлят християнската църковна институция. Голяма част от сектите не използват храмове за своите служения; - Сектите има силно изразени прозелитични уклони. Стремят се да привличат православни, католици, протестанти, последователи на други секти и дори атеисти , без да се съобразяват с техните убеждения и вяра. В желанието да печелят нови привърженици, те проявяват агресивност и бруталност. - В организационно отношение сектите имат строго установена йерархичност. На най-горна позиция е учителят, под него има една привилегирована група която ръководи дейността на редовните членове. Те са подчинени на желязна дисциплина; - Почти всички секти имат добре разработена методика за привличане на нови членове . Овладени са психологическите похвати за оказване влиянието върху личността, демострира се загриженост и съпричастност към нейните чувства, превоги и проблеми, потдържат се контакти, приятелство и физическа близост, раздават се пари и лекарства. Крайната цел на първия етап е човекът да бъде привлечен към сектата. Целта е да се създаде чувство на вина и непълноценност и да се внуши , че без сектата не може да живее и да се справя самостоятелно в живота; - членовете на сектата живеят в изолация. Избягват личните контакти, освен когато трябда да убеждават че са носители на истината. Често са облечени със специално култуво облекло. Към секса имат различно отношение- от пълното му отрицание и въздържание до свободния секс. Интересите на комуната , на групата са поставени по - високо от тези на личността; - Стремежът на сектите е да бъдат икономически мощни и независими. Занимават се с бизнес и някои от тях имат изключителни възможности в различните отрасли на икономиката. Други се занимават с разпространение на наркотици, продажба на оръжия, организирана проституция, сводничество; - Повечето от сектите се стремят да печелят позиции в обществено- политическия живот. Те подкрепят и финансират политически партии и лидери. 2. ПРЕВАНТИВНИ МЕРКИ СРЕЩУ ПРОНИКВАНЕ НА СЕКТАНТСКО ВЛИЯНИЕ В ПРАВОСЛАВНАТА ЕНОРИЯ  2.1. Съвременна енорийска катехизация  Същност Едно от най-важните задължения на душепастира е да научи паството си на основните истини на православната християнска вяра. Това има своето основание в Свещеното Писание, в заповедта дадена от Спасителя: “Идете научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа” (Мат. 28:19). Първи изпълнители на тази заповед са светите апостоли, които неуморно са ходели от град на град за да поучават, разобличават и назидават без да щадят силите си. Техни приемници в учителството стават апостолските мъже, епископите и презвитерите на Христовата Църква. Още по времето, когато възникват първите секти, някои от отците на Църквата осъзнават, че една от главните причини за тяхната поява е религиозната безпросветност. Мерките, които те вземат, се отнасят до положителното излагане на чистото, неподправено църковно учение и изобличаване на ересите. В първите векове, когато християнството е все още гонено, катехизацията, от старогръцкото κατηχίσις – устно обучение, е имала за цел да подготви оглашените за свето Кръщение. Това включва запознаване с основните истини на християнската вяра. Средствата на катехизацията по онова време са словото и по-рядко писмени произведения. След Миланския едикт (313 година) Църквата добива възможността да разшири своята катехизаторска дейност, както в пределите на Римската империя, така и извън нея. Наред с това, обаче се налага да се защитава вярата от нападките на различните секти и езически учения. Така още тогава се оформили трите направления на християнската мисия: вътрешна, външна и специална (за борба с ересите). Погледнато в съвременен план задачите се разпределят така: а) вътрешната мисия съсредоточава вниманието и дейността си в самата енория (или епархия). Неин обект са енориашите и пришълци, преселили се в енорията, децата на енориашите; б) външната мисия има за обект на катехизация хора, незапознати с Христовото учение, живеещи извън енорията, епархията, а често и извън пределите на държавата; в) специалната мисия има за обект на дейността си инославните и сектантите, проникнали в енорията, за да откъснат хора от лоното на Православната църква. Мисията се противопоставя на техните намерения да въвличат хората в своите секти, да ги заблуждават и погубват духовно. Нейната дейност е насочена и срещу суеверията и не на последно място срещу атеизма – потенциален враг на православната вяра. По същество специалната мисия е част от вътрешната. Тя добива названието специална, когато се ръководи от специално подготвени и назначени за целта хора. Когато такива липсват, задачите ѝ се изпълняват от вътрешната мисия. Всяко едно от направленията на църковната мисия има според задачите си принципи и методи на работа, начини и форми за поднасяне на Христовото благовестие. Протопрезвитер Шавелски набелязва три основни задачи: а)положителна – да бъдат научени пасомите на всички необходими за спасението на душата вероизповедни истини и начините за реализирането им в живота; б)отрицателна – да бъдат изкоренени всички езически суеверия, водещи до отклонения във вярата; в)отрицателна – да бъдат изобличени всички инославни еретически учения и секти, да бъде отблъсната тяхната пропаганда, да бъде разобличен атеизма и материализма. Външната църковна мисия е насочена към изпълняване най-вече на първата и втората задача. Специалната мисия основно реализира в своята дейност третата (отрицателна) задача, която от само себе си включва и учителство. Вътрешната църковна мисия включва и трите задачи на учителство, изобличаване и назидаване. Именно вътрешната мисия се занимава с православното благовестие, учителството и християнското възпитание на паството в енорията. В следващите редове ще бъде разгледана в съвременен план нейната дейност. Организатори на вътрешната църковна мисия. Нейни организатори би трябвало да бъдат на първо място енорийското духовенство, енорийският свещеник или църковното настоятелство. Може да бъде организирана и от млади амбициозни християни, притежаващи необходимата подготовка и организаторски способности. Важно условие за успеха на катехизаторската дейност, е да протича систематизирано, по определен план. Планът може да обхваща част от годината или цялата календарна година. Когато се прави за неделните училища по вероучение той обхваща тази част от годината, която съвпада с учебната година в светските училища. Ако се прави план на проповедите в храма, той се прави за цялата година и се подрежда според датите от църковният календар. Планове трябва да се правят и за катехизически беседи за възрастни, в зависимост от възможностите на пастира-проповедник и на миряните. Освен в границите на енорията просветната дейност се планира и на епархийско ниво, което се отнася за т. нар. епархийски проповедници. След изтичане на планираното време или на част от него се прави отчет на извършената дейност. Без план катехизически беседи могат да се правят при частни посещения по домовете и извършването на някои треби, тогава се действа според случая.  Извършители на катехизаторската дейност Те могат да бъдат свещенослужители, учители по вероучение, студенти богослови. В тази дейност могат да се включат специално подготвени педагози-небогослови, в краен случай и обикновени миряни просветени в истините на православната вяра. За да извършват просветна дейност, проповедниците трябва да отговарят на известни условия: да са православни и утвърдени в истините па вярата. От това служение е добре да се отлъчат бивши сектанти, скоро приели православната вяра, както и хора, които се увличат от болно-мистични явления. Второ важно условие е благочестив живот. Енорийските вероучители (свещеници и миряни) трябва на дело да прилагат християнските нравствени принципи в живота си, да бъдат пример за своите ученици и пасоми. Служението на благовестието, не може да се изпълнява от лица известни като нетрезви, от хора, които живеят в блуд, от хора, увличащи се в политически интриги, поради опасност от съблазън. Не малко важно условие са умствените качества и подготовката на катехизатора. Той трябва да познава съдържанието на Свещеното Писание и учението на Православната църква. Да има общи познания по апологетика и църковна история, да има обща представа за някои от инославните течения, да познава техните заблуди. За по-голям успех на проповедническата дейност Михаил Калнев препоръчва създаването на пастирско-мисионерски съюзи, или общества в градовете. У нас това е възможно при архиерейските наместничества и епархийските центрове, и въобще в по-големите градове на страната. Добре би било проповедниците да бъдат тясно специализирани според насоката на мисионерската дейност, която извършват. Поради малкия брой кадри днес се налага те да имат комплексна подготовка. Едно разпределяне на функциите би обособило следните категории проповедници и служители към мисията: духовни лица, учители по религия (богослови), учители по вероучение (може и небогослови), синодални и епархийски проповедници (със задълбочена подготовка), енорийски мисионери (богослови), помощници, продавачи на църковна литература, църковни настоятели и други (най-често небогослови). В православните просветни общества и братства трябва да има пълно разбирателство и добро разпределение на задачите. Всеки трябва да знае своето място в мисионерската православно-просветна дейност, своите права и задължения, които стриктно да съблюдава. За да има пълен успех вътрешната църковна мисия, тя трябва да се превърне в народна мисия. Място и време за провеждане на катехизическа дейност Основно място за организиране мероприятията на просветните братства е православният храм. Макар че основното му предназначение е молитвен дом, за извършване на богослужението, той е и място, където християнинът трябва да усвои основните, душеспасителни истини на православната вяра. Съвсем уместно е храмът да приюти неделното училище по вероучение за деца, катехизическите беседи за възрастни, събранията на местното просветно братство. В тези случаи, е абсолютно задължително, да се зачита сакралното предназначение на сградата и да се спазва необходимото благоприличие. Времената за катехизическа дейност в храма са по време на богослужение – неделна и празнична проповед; след богослужение – неделно вероучение, просветни курсове за възрастни в определени дни и часове от седмицата; индивидуални беседи по всяко време. Удобство за просветна дейност представлява малък параклис при храма, а още пo-добре е ако има специален салон (при църковния двор). При такова положение след литургията, миряните могат да бъдат поканени на кафе или чай в салона, да събеседват на богоугодни теми. Предимство е и това, че така ще общуват по-непринудено, ще се опознаят и ще се чувстват по-близки. В такива помещения, могат да бъдат провеждани всички просветни мероприятия освен богослужебната проповед. За да бъде по-близо до хората живеещи в енорията, на пастира и мисионера нерядко се налага да напускат сградата на храма и да провеждат катехизаторска дейност на обществени, общодостъпни места. Една от причините, поради, които се налага това, е че посещението на храма изисква определени познания. В тези случаи човек трябва да спазва определено поведение, да извършва някои символични обредни действия. Когато не е запознат и подготвен, у него често се поражда притеснение. Значително по-непринудено, неподготвеният се чувства, ако е поканен на просветна беседа в някоя обществена сграда. Такива могат да бъдат читалища, младежки домове, центрове за работа с деца, киносалони и др. В краен случай и при ограничен брой слушатели беседата може да бъде проведена и в частен дом, в удобно за хората време. При липса на помещение и подходящи атмосферни условия просветната сбирка може да се проведе и под открито небе. Тези случаи, могат да бъдат съпроводени с излизания сред природата, посещение на някой близък манастир или друго свято място. Средства за катехизация Енорийските просветни братства и общества не могат да разчитат само на сказките и беседите. За утвърждаването на християните в православната вяра и благочестие, е необходимо доставянето на подходяща за целта литература. Най-общо тя може да се раздели на два вида: а)пособия и наръчници за църковните пастири и мисионери, за учителите по вероучение и религия и б) православно просветни издания за миряните. Първият вид би трябвало, да се доставят в ограничено количество и да бъдат предоставени на хора, подготвени да ги четат и възприемат. Не е редно книги като “Наръчник на изповедника” и “Настолна книга на пастира” да се четат от хора с повърхностни познания. Всеки член от тялото Христово, би трябвало да знае своето място, своите права и задължения и никога да не превишава правата си. Към този вид литература спадат: сборници с проповеди, учебни пособия за семинарията и богословските факултети, противосектантски книги от римокатолически и протестантски автори, учебници и наръчници по мисионерство и апологетика и др. Добро решение за усъвършенстване на пастирите и мисионерите, са периодичните събеседвания, конференции и опреснителни курсове. Другият вид православна литература е тази, предназначена за миряните. Това са катехизиси, учебници по вероучение, жития на светии, молитвеници, нравствено-назидателни четива, просветни брошури, вестници и списания с просветно съдържание. Доставяната литература, трябва да отговаря на духовното ниво на енориашите, на техните насъщни религиозни потребности. Изискване към членовете на просветното братство е да бъдат запознати със съдържанието на всяка една книга, за да могат да я представят и препоръчат при необходимост. Продажбата на книги е редно да става в църковните магазини, в притворите на храмовете, а в крайни случаи може да се прибягва и до улична продажба. Актуален проблем е издаването на просветна литература и цензурата върху нея. Това би трябвало да става на синодално равнище като се назначат съответните служби. Тяхна задача е да следят какво, къде и в какъв тираж се издава. Да се погрижат да подсигурят средства за издаване на жизнено необходими за живота на Църквата книги. Те трябва да оказват надзор над изданията, да следят за качествени преводи и спазване вероизповедните и нравствени норми. На епархийско и енорийско ниво трябва да се следи светските библиотеки да разполагат с най-важните просветни издания и да се попълват с издадени нови такива. Пастирът и неговите помощници, трябва да следят за попълване на храмовата библиотека и библиотеката на братството. При възможност е добре към храма, да се уреди малка читалня, а при разширени възможности и заемна библиотека. Форми на катехизаторска дейност Формите се избират в зависимост от времето и мястото, където се провежда, а също и аудиторията. Когато се провеждат в храма свързани  с  богослужението,  те  следват  принципите  на православната омилетика. Пастирът не бива да забравя, че проповедта е неотделима част от литургията и трябва винаги, когато служи да има подготвена проповед. За да има тя успех, не е достатъчна само свободната импровизация, но е нужна систематична подготовка. Важно изискване към проповедта, е да бъде съвременна по дух, актуална, свързана с проблемите на народа и обществото. От познатите форми на проповед: поучение, слово, беседа, реч, най-подходяща за катехизация в храма е обикновена или аналитична беседа, но може да се ползва и поучение. При неделните училища по вероучение пастирите и мисионерите могат да се ползват от постиженията на съвременната педагогика и методика. Това е валидно, както за организацията на самия учебен процес, така и за подготовката на уроците и намиране верния подход към децата. При подготовката трябва да се обръща внимание на възрастта на децата и техните възможности за възприемане. Материалът не бива да се поднася чисто информативно, но да се цели извличане на нравствена поука. Полезно е на неделните уроци по вероучение да присъстват и родителите. При наличие на достатъчно желаещи, може да се организира към храма и курс по религиозна просвета за възрастни. Когато катехизаторската дейност се провежда в обществени сгради извън храма и църковния двор възможностите се разширяват. Освен сказки и беседи, могат да бъдат организирани срещи с представители на висшата църковна власт или с ерудирани богослови. При наличност на аудио-визуална техника беседите могат да бъдат свързани с аудиозаписи, диапозитиви или филми. Една ефикасна, но рядко прилагана форма е задаване на въпроси от страна на енориаршите. Има много неща, които хората биха искали да изяснят, а не могат да го сторят сами. За целта трябва да се организират специални беседи извън планираните, на които да се дават отговори на тези въпроси. Наред с утвърдените форми за църковно благовестие могат да се ползват и някои нетрадиционни. Това са всички средства за масова информация извън юрисдикцията на Църквата – телевизията, радиото, периодичните вестници. Няма основателна причина да не бъдат ползвани за православни просветни цели, макар техните цели и задачи да са съвсем други, различни от църковните. Когато се пишат материали за вестници, трябва да се има предвид, че не всички вестници стават за тази цел. Не могат статиите с християнско-просветно съдържание да бъдат публикувани в издания с голям брой непристойни изображения и други подобни материали. Трябва редакторите да бъдат уведомени, за особената терминология и правописа на някои думи (например Божиите имена). При ползването на местните радио канали и кабелни мрежи, също трябва да се съблюдават някои условия и изисквания. Едно важно изискване е правилна дикция при четенето и избягване на излишната емоционалност. В тези случаи може да се ползва църковна музика за озвучаване на радиобеседите. И тук е нужно да се изработи план, който да бъде съобразен с продължителността на радиопрограмата (от един час до денонощна). Значително по-сложна е задачата при подготовка на катехизически предавания по местни телевизионни канали. В тези случаи се изисква максимално висок професионализъм, а нерядко и журналистическа подготовка. Важно условие е този, който подготвя материалите да има известен опит, за да се избегне непредвиден провал. Всичко трябва да става под компетентен надзор и при двустранно сътрудничество между църковната мисия и телевизионните екипи. Основно изискване към всички форми на катехизация е съблюдаването на нужното благоприличие и благоговение към възвишените теми на християнската вяра и нравствените теми на християнството. Съдържание на катехизаторските сказки и беседи Въпросът за съдържанието на беседите по същество е по-важен от формата, но в случая умишлено е изведен последен. Целта е след като всичко стратегически е подготвено от просветната мисия, да се пристъпи към излагане на самите материали – съдържанието. На първо място в състава на темите влиза материалът анализиран в “Православния християнски катехизис”.Това включва: Символ на вярата (Никео-Цариградски); Господнята молитва; 10-те Божии заповеди и 9-те блаженства. Материалът трябва да се поднася аналитично, обосновано с изводи за нравствеността. Съдържанието може да се извлече и от времето на църковната година – най-важните християнски празници, смисълът, който се влага в тях. Освен това има голямо разнообразие от теми, които са важни и трябва да бъдат разисквани: за почитта към кръста, светиите, иконите и мощите; за мястото и ролята на християнството в обществото; исторически теми; теми посветени на християнската аскеза. В тези проповеди, трябва да бъдат разобличавани суеверията и някои нехристиянски учения, които си прокарват път до съзнанието на вярващите (например за прераждане). Трябва критично да бъдат разобличени някои предавания по телевизията и писания по вестниците, носещи вреда за Православието. Други теми могат да бъдат прибавени според нуждата в енорията и подготовката на вярващите. Важно е всичко да им се поднася на достъпния за тях език и според интелектуалното им ниво. В проблемите разгледани пo-горе не е засегнат въпросът за религиозното образование и възпитание в училищата. Макар, че е свързан с катехизацията, той се решава от върховните органи на държавната и църковна власт. В момента макар и жизнено необходими, религиозно-просветни дисциплини в училищата не са въведени. До вероятното им въвеждане остават изложените по-горе методи. Описаното е оптималното, което може да се направи. То се прави постепенно и според възможностите и наличните сили и средства. Никой църковник не бива да се заблуждава, че въвеждането на религиозно-просветни дисциплини в училищата, ще го освободи от необходимостта да бъде учител и благовестник. Напротив, в такъв случай задачата на пастира и мисионера става още по-сложна, защото който знае малко ще иска от тях по-задълбочени разяснения. Дори и да се въведе религия в училищата, енорийската катехизация остава задължителна мярка. Тя е живата връзка между пастира и енорията, между обучението и прилагането на наученото в живота на спасителя истински добър пастир. Когато между енориашите има отношения на любов и взаимно сътрудничество те не само, че няма да последват сектите, но ще привлекат и нови членове към Христовата Православна църква. Отговорностите на пастирите Отговорността на православните свещенослужители и духовници да се отнасят внимателно и с любов към нуждите на всеки човек – вярващ или търсещ истината, който идва в Църквата и очаква да се приобщи към пълнотата на духовния живот в благодатта на Светия Дух. Свещениците следва да откликват с внимание на нуждите на всеки човек, който се обръща към тях. Като духовен отец към своите духовни чеда да не формализира и бюрократизира своето служение, да остава с отворени обятия и да не затваря църковните двери на Божия храм за своите енориаши и духовни пасоми. Църковният пастир няма определено работно време! По всяко време, във всеки час на денонощието той трябва да е на разположение на ония, които търсят помощ и подкрепа по пътя към спасението. Каталог: tadmin -> upload -> storage storage -> Литература на факта. Аналитизъм. Интерпретативни стратегии. Въпроси и задачи storage -> Лекция №2 Същност на цифровите изображения Въпрос. Основни положения от теория на сигналите storage -> Лекция 5 система за вторична радиолокация storage -> Толерантност и етничност в медийния дискурс storage -> Ethnicity and tolerance in media discourse revisited Desislava St. Cheshmedzhieva-Stoycheva abstract storage -> Тест №1 Отбележете невярното твърдение за подчертаните думи storage -> Лекции по Въведение в статистиката storage -> Търсене на живот във вселената увод storage -> Еп. Константинови четения – 2010 г някои аспекти на концептуализация на богатството в руски и турски език Изтегляне 0.93 Mb. Сподели с приятели: