Конспект сектите определение, същност, класификация



страница5/5
Дата28.10.2017
Размер0.93 Mb.
#33346
ТипКонспект
1   2   3   4   5

ДЪНОВИЗЪМ

На 11 юли 1864 г. в с. Хатърджа (днес Николаевка) се ражда третото дете на свещеник Константин Дъновски и презвитера Добра Георгиева, което те кръщават с името Петър. Началното си образование той получава последователно в с. Хатърджа, гр. Нови Пазар, където баща му е на енорийско служение и в гр. Варна. През 1883 г. продължава образованието си в новооткрития в гр. Свищов богословски отдел към Американското методическо училище, което завършва през 1887 г. През лятото на следващата година заминава в Америка, където се записва студент в семинарията Дрю, гр. Медисън - Ню Джърси, а по-късно и в теологическия факултет на Бостънския университет. На 7 юли 1893 г. получава диплом за завършено редовно обучение и веднага се записва в Медицинския факултет на същия. През 1895 г. Петър Дънов се завръща в България и започва своята религиозна дейност на духовен просветител, като нарича себе си учител. В какво се състои неговото учение?

Дъновизмът е окултно и теософско учение, оформено и разпостарнявано от Петър Дънов. В него има смесица от християнство, гностицизъм, окултизъм, мистицизъм, теософия, пантеизъм и др. и най-вече лични ясновидски прозрения на Петър Дънов. Дъновизмът не е напълно оформен като религиозно нравствена система. Самите последователи на Дънов не рядко твърдят, че не разбират своя учител. Учениците му са като хипнотизирани, със смирение, без размисъл приемат всяка негова дума. В неясното и нелогичното, в ненаучното и безмисленото те съзират тайнствената сила, признак на велик ум, на божествена посветеност, недостъпна за тях. Те смятат, че Дънов учи с личен пример, напътства и пояснява в своите беседи как да се усвои най-великото изкуство на разумния живот, което носи сили, здраве, радост, усъвършенстване на способностите, младост и висша красота. Дънов е организирал противоцърковно сектантско общество. Заслепен от успехите си, той открито отрекъл Христа и Неговата Църква. Той изхожда почти винаги от Библията и към нея се връща, но винаги придава друго съдържание на библейските думи и истини. Например той говори за Бога, за Христа, за Евангелието и библейското учение за ангели, дяволи, добро и зло. Със своето учение той иска да прикрие домогванията си да бъде фанатично тачен вместо Иисус Христос. Учението на Дънов за Бога е нантеистично. Той отрича троичноста на Бога. Бог Отец, според него е учението за божествената мъдрост, Бог Син - учението за божествената любов, Бог Дух Свети - учението за еволюцията на човека. Дънов твърди, че днешната църква е съградена върху сенките на Христовото учение, че тя е Църквата на мъртвите. Той своеволно и противоцърковно вняся нови мисли и идеи в Христовото учение, като отрича християнските тайнства и обреди. Не иска да знае, че Иисус Христос и апостолите са спазвали много обреди: Те са правили поклони (Мат.28:9, Еф.3:14), вдигали са ръце за молитва (1 Тим.2:8), кадили са тамян (Фил.4:18), запалвали са светилници при богослужение (Деян.20:7-8), употребявали са свещени одежди при богослужения (2 Тим.4:13)

Той създава свой култ: поклони, гимнастика, ходене по роса, посрещане на слънцето, поклони и др. Един от методите, които той създава за хармонизиране и трансформиране на енергиите в човешкия организъм е танцът паневритмия, т.е. - всеобщ космичен ритъм. В нея по уникален начин са съчетани словото, музиката и движенията на упражненията. Изпълнителите на танца се движат по двойки в кръг, в центъра на който музикантите изпълняват мелодиите към всяко упражнение. Паневритмията се играе в периода 22 март - 22 септември, сред природата, в ранна утрин, когато чистият въздух и светлината влизат свободно в човешкия организъм и го обновяват. Нейното изпълнение по време на летните лагери на Рила се организират от 1929 г. и до сега. В многообразните създадени от него форми има едно езическо обожествяване на слънцето и природата и недвусмислено суеверие. Дънов приема теософското учение за прераждането. Дори, той е по-последователен от теософите: признава, че човек се преражда в животни, в растения и в минерали. "Дърветата - казва той - имат свои преживявания: те виждат, чуват и говорят. Всеки техен лист си има свои очи и мисли. Мислите на човека, седнал под дървото, се отпечатват на листата му и пр.". Дъновизмът учи, че възкресението е непрекъснатият процес на усъвършенстване чрез прераждания. Поради това няма рай и ад, няма вечно блаженство и вечни мъки. Докато достигне до сегашното си състояние, човечеството е минало през по-нисши раси и цивилизации. Според него сега се подготвят условията на т.н. VI раса. Това ще бъде едно човечество с много по-развити духовни сили и способности. Шестата раса щяла да има ново, шесто сетиво - ясновидството. Неговите прозрения за бъдещето са толкова разнолики и така противоречиви, че никой разумен човек не би могъл да се съгласи и да ги приеме, като едно ново сетиво.
          Дънов основава т.н. "Бяло брастство". Член на това братство може да стане всеки, който служи на доброто. Разпространението на дъновизма в миналото е в резултат на дълбоки социални и икономически причини. Въпреки разпространението у нас на дъновиска литература, тя не успя да навлезе и да заработи в богословската наука и научната дейност. Дъновизмът си остана затворен в своя еклектичен емперизъм, основаващ се на безпочвено мислене и фантазии, без реално покритие. След като разгледахме накратко учението на Петър Дънов, нека всеки един от вас сам да оцени по достойнство и си извади съответната поука.


Истинската спасителна вяра може да бъде само една - онази, която донесе от небето и даде на всички хора на земята нашият Спасител, Господ Иисус Христос. И не е необходимо да се поддаваме на различните религиозни формирования, за да можем да съхраним нашата индивидуалност и принадлежност към българската култура и към Православната Църква, която е запазила и съхранила народа ни през вековете. Нека да пазим като зениците на очите си най-драгоценното всебългарско притежание - православната вяра! Да пазим единството, за което Христос с кървава пот се моли на Своя Отец. Нека останем завинаги верни и предани на едната Свята, Вселенска, Апостолска Църква, която съхранява Христовото учение в неговата кристална чистота и пълнота!

Известният православен мисионер Михаил Калнев още в края на 20-те години на 20 век извършва разбор на на религиозното учение на Дънов и дъновистите от православни позиции и обощава особеностите му.
Той смята, че в учението на Дънов, са събрани всички ереси, каквито са съществували в Църквата Христова


през цялото време на нейното съществуване. Общенията са следните:

1). Главното заблуждение на дъновистите, из което произтичат всички други техни лъжеучения, е, че те отхвърлиха Божественото Откровение, т.е. св. Писание и св. Предание на Църквата, което у тях е запълнено с учението на окултизма, теософията и измислици от болната фантазия на Дънов; заради това дъновистите, които отхвърлиха Св. Писание, в никакъв случай не могат да бъдат християни и не могат даже да се нарекат такива, защото християнското вероучение се основава на словото Божие, като откровение от Самия Бог за Себе Си и за Своята воля.



2). Дъновистите са безбожници, обстоятелство, което се вижда от туй, че те отричат съществуването на личен Бог, а учат, че съществува някаква безлична божествена сила, разлята по целия свят, проникваща във всички разумни същества, неразумни твари и даже неодушевени предмети на света, за което учи езическия пантеизъм.

3). Дъновистите отхвърлят троичността на лицата у Бога и учат за Бог Отец, Син и Св. Дух, като за проявяване на различни сили или видове на пантеистическото безлично същество, т.е. повтарят учението на еретиците антитринитарии (противотроичници), динамисти и модалисти, които са осъдени още в третия век на александрийския (261 г.) и римския (262 г.) събори.

4). Дъновистите отхвърлят библейското учение, че Бог е сътворил невидимия духовен свят, видимия свят и човека и приемат учението на езическата теософия за всичко това, като прибавят разни диви самоизмислици на Дънов, напр., това, че дяволът бил „отличен” учител, който учи хората на добро, че св. Ангели били някога хора и даже животни, че някога и мъжете раждали, че душите на хората се изпращат на земята като двойки, че душите на хората след тяхната смърт се прераждат в други хора или пaк в животни, растения и даже в минерали, което учение, заимствувано от езичниците, било осъдено от св. църковни отци още в първите векове от съществуването на Църквата.

5). Дъновистите отхвърлят учението на св. Библия за сътворението на Адам и Ева, за рая, за грехопадението на първите хора и последствията от него за цялото човечество, отхвърлят най-важния догмат на християнската вяра — че Син Божий изкупи цялото човечество от първородния грях, т.е. не признават Христа за Изкупител и Спасител на света, а учат, че човек сам се спасявал, като се усъвършенствувал нравствено чрез многочислени прераждания, т.е. повтарят учението на езическата теософия и пелагианската ерес, осъдена на III Всел. Събор (431 г.)

6). Дъновистите не признават нашия Господ Иисус Христос за предвечен Син Божий, Който се е въплътил за нашето спасение от Св. Дух и Пречистата Дева Мария, а учат, че той бил обикновен човек, роден от „мъжки и женски пол”, и Го признават само за велик учител, каквито са били, напр. по-рано Мойсей, Буда, Зороастър, Мохамед, а сега Дънов. С това лъжеучение на Дънов се повтарят ереста на Ария, осъдена на I Всел. Събор, (325 г.) ереста на Евтихия, осъдена от IV Всел. Събор (451 г.), монотелитската ерес, осъдена от VI Всел. Събор (981 г.), и др. ереси.

7). Като отрича Божеството на нашия Господ Иисус Христос, Дънов прикрито се нарича Христос и Спасител на света чрез своето „ново” учение, което сочи, че стои по-горе от учението на Христа; а неговите последователи вече не прикрито, а открито и всенародно изповядват, че Дънов е „прероден Христос”; ето защо Дънов се явява един от ония антихристи, от които Сам Богочовекът Христос и Неговите св. Апостоли са ни предпазвали (Мат. 24: 11-27; 2 Петр. 2:1-3; 2 Тим. 4:3-4 и др.)

8). Дънов не признава ипостасното (личното) битие на Св. Духа и Го счита не Бог, а твар, „също както и Христос”, т. е. повтаря ереста на Македоний, осъдена на II Всел. Събор (381 г.).

9). Дънов и неговите последователи отричат основаната от Самия Христа св. Божия Църква, свещенството, и нейните св. Тайнства, чрез които се дава на верующите благодатта на Св. Дух. Те сами казват, че „плюят на владиците и на тяхната църква” и с необикновена злоба отправят към Църквата Христова всякакви кощунства, а към нейните служители — най-груби ругателства, с което сами подтвърдяват, че са най-лошите врагове на Христовата Църква, а не нейни чеда. Светите тайнства те замениха със спиритически сеанси и извикване на духове, хипнотически внушения, разни суеверия, гадания и други такива, осъдени от правилата на св. Църковни отци (Василий Велики, прав. 65, 72; Григорий Велики — 3), на основание словата Божии: Втор. 18:9-14; Лв. 19: 31; Исаия 19:3-4; Гал. 5:19-22 и пр.

ъновистите отричат и висшата власт в Христовата Църква — св. Вселенски Събори, ТЯХНОТО вероучение и канони, без да искат да знаят, че постановленията на Вселенските Събори са изражение на волята и учението на цялата Вселенска Христова Църква, за която Сам Христос нашият Спасител, каза: „обади на Църквата (за упорития грешник), ако и църквата не послуша нека ти бъде като езичник и митар (Мат. 18:17).

10). Дъновистите грубо оскърбяват св. Божии храмове, като искат те да бъдат изгорени, наричат ги „театрални салони”, православното богослужение — „театрално представление”, а църковните свещени обреди — „безсмислени”, отричат св. кръст, кръстното знамение и св. икони, като следват учението на иконоборците, осъдено на VII Всел. Събор (787 г).

11). Дъновистите отричат учението на Христа и Апостолите за последната участ на света и човека; проповядвайки самоспасение на човека чрез прераждания, отхвърлят всеобщото възкресение на умрелите хора, страшния съд Христов над злите ангели и хората, тяхното справедливо въздаяние след съда и съществуването на рая и ада; те учат, че всичко ще се върне в първобитното блажено състояние по пътя на многобройните прераждания и с това повтарят видоизмененото учение на Ориген, осъдено на V Всел. Събор. (553 г.).

12). Вместо истинското Христово учение Дънов сее между българския народ всевъзможни диви и груби суеверия, които подкопават в него силата на християнската вяра и надеждата в Божия Промисъл и по тоя начин причиняват голяма вреда на неговото религиозно самосъзнание, като го отклоняват от Бога и го водят в пътя на всевъзможните заблуждения на човешкия ум, убиват в него любовта и доверието към науката и научните знания.
От 29 юни до 7 юли 1922 г., архиерейският събор на БПЦ (т. е. Светия Синод в своя пълен състав) поставя за разглеждане въпроса за сектите в България, в това число и заблужденията на П. Дънов. На 7 юли 1922 г. бива прието авторитетно църковно решение, официално обявяващо П. Дънов за лъжеучител, самоотлъчил се от Църквата, а учението му - за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал. Нека накратко разгледаме някои важни текстове от посланието на архиереите към православните християни, (публикувано в Църковен вестник, бр. 22-23 от 1922 г.), а също и заключителната част от архиерейското „Определение за П. Дънов и учението му“ (публикувано в Църковен вестник, бр. 33 от 1922 г.).

Из „Архиерейско послание до християните“: „Идва време да споменем за най-вредните сектанти в наши дни, за които светите апостоли ни предупреждават с думите: „Между вас ще има лъжливи учители, които скрито ще въведат губителни ереси и ще се отричат от Господа, Който ги е изкупил, та ще навлекат на себе си скорошна погибел; и мнозина ще последват техните развращения, поради което пътят на истината ще се похули“ (2 Петр. 2:1-2). Известно ви е, възлюбени, че от някое време насам в страната ни се проповядва едно учение, наричано най-често теософия и окултна, т.е. тайна наука. Проповедниците на това учение са някои си Софроний Ников и Петър Дънов. Двамата действат поотделно, но учението в основата си е едно и също. Те учат с красиви, но мъгляви думи, че Бог и природата са едно; че Господ Иисус Христос не е Бог – Син Божий, а само учител; че прошка за греха няма, а има неумолима възмездие („карма“), което се дава, като се принуждава душата да се преселява в различни безсловесни животни и растения, и дори в бездушни камъни. Християнското учение за Бога като Творец и любящ Отец на света и човека, за Господа Иисуса Христа като Спасител и Изкупител, за Духа Светаго като Осветител, за душата на човека като най ценно Божие творение, за благодат Божия, за прошка на греховете и т.н., - цялото това християнско учение явно или прикрито се отрича, за да се замести с човешки измислици, в основата на които лежат старите заблуждения на индийското езичество.“ След това архиереите преминават към анализ на конкретни текстове от беседите на Дънов, които показват не само теоретическите му заблуждения, но и на практика „заплашват църква, държава, обществен и семеен строй и морал с пълно разрушение“ и възбуждат най-лошите човешки страсти. Ясно се казва, че проповедта на теософията и окултизма изцяло отричат християнската вяра, благочестие и Църква: „това е проповед антихристова, богохулна, основана върху преклонение пред дявола, когото Дънов величае като „отличен учител“ на човечеството. По отношение към държавата и обществото, това е проповед на разрушение, грабеж и анархия, а по отношение на личната и обществена нравственост – проповед на най-срамен разврат. Заслепени почитатели на Дънов богохулно нашепват на близките си, че той бил нов Христос, като забравят думите на Господа Иисус Христос: „Ако ви рече някой: ето тука е Христос, или: ето там, не вярвайте, защото ще се подигнат лъжехристи и лъжепророци, и ще покажат знамения и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните. Ето на, казах ви. ...Защото както светкавицата излиза от изток и светва до запад, така ще бъде и пришествието на Сина

Човечески“ (Мат. 24:23-27). ...Наистина, право е апостолското слово: „Всеки, който престъпва и не пребъдва в Христовото учение, няма Бога; този, който пребъдва в учението Христово, той има и Отца, и Сина“ (2 Йоан 7:10).“ Накрая архиереите с трогателна любов призовават православните чеда на Българската Църква да не се разколебават в безверие, инославие и сектанство, а достойно да защищават скъпоценното си наследство - Църквата и учението й, защото там единствено се намират спасението, вечния живот и щастието. Призовават се и духовните пастири да не оставят християните беззащитни, а да дават потребния отпор на еретиците и инославните проповедници.

Няколко думи и за „Определението на Архиереите“ за Дънов. Това е важен текст, в която архиерейският събор отлъчва Дънов от участие в църковните Тайнства, и заедно с това препоръчва на енорийските свещеници да обръщат по-голямо внимание на миряните, за които има подозрения, че са последователи на този лъжеучител. Съборът насърчава свещениците да употребяват и някои канонически мерки, когато това се налага:

...Всичко гореспоменато показва, че П. Дънов съвсем явно и съзнателно се е самоотлъчил от общението си със Св. Православна Църква. Поради това Архиерейският Събор, като осъжда неговото заблудително и гибелно лъжеучение, обявява, че не го счита за член на Христовата Църква и го лишава от правото на ползване на православно-църковните свещенодействия и благодатни Тайнства, докле той не се разкае и публично признае своето заблуждение. При това Църквата, за всеобщо знание, предупреждава онези от последователите и слушателите на речения Дънов, които посещават неговите беседи и събрания, а същевременно в двоедушието си прибягват до църковните свещенодействия и благодатни тайнства, че ги поставя под надлежния канонически надзор от страна на техните духовни пастири, на чиято пастирска благоусмотрителност се вменява в дълг да употребяват за всеки отделен случай необходимите мерки за вразумление. И тъй, като свидетелстваме за отпадането на лъжеучителя П. Дънов от Църквата Христова, ние заедно с това се и молим: да му даде Бог покаяние „в познание на истината“ (2 Тим. 2:25), като го избави от внезапна непокаянна смърт, а последователите му да се вразумят, като се отвърнат от неговото душегубително лъжеучителско ръководство и заживеят всецяло в истинско синовно послушание на Св. Майка Църква, „стълб и утвърждение на истината“ (1 Тим. 3:15), която нека Господ Бог да укрепи и утвърди во век века. Амин.“



Може да се направи изводът, че повечето съвременни нехристиянски учения не са само естествени човешки заблуждения, а са плод на съвместната дейност между хора и паднали духове. П. Дънов и Ванга не са били само някакви заблудени хора, но са били и реални проводници на демонични сили. Това обяснява и тяхното голямо влияние върху хората (това важи повече за Дънов, който е имал естествените качества на лидер), обяснява защо думите им са съдържали в себе си една особена сила, която понякога почти хипнотично е влияела върху хора, незащитени от Божията благодат. Именно затова нека винаги помним, че само с Божия помощ можем истински да се предпазим от козните на злобата, само в Бога е нашето истинско прибежище и надежда. И ако някой сега подигравателно попита, за кой Бог става въпрос, ние веднага ще отговорим: ние вярваме единствено в Троичния Бог на християните! И затова отхвърляме окултния „бог“ на антихриста и неговите слуги. Бог да ни пази от всичко фалшиво, измамно и пагубно! Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй нас, грешните! Амин.
ПАНЕВРИТМИЯТА КАТО ЧАСТ ОТ ОКУЛТНОТО УЧЕНИЕ НА ДЪНОВ

Днес в нашето общество се чувства силно духовният вакум и духовната неориентираност, предизвикани от годините на държавен атеизъм. Всякакви религиозни учения се опитват да привлекат вниманието на обществото и да използват липсата на християнска култура у държавните служители, за да проникват подмолно под вид на етически учения, на здравословен начин на живот, на "част от българското духовно наследство" и др.под. в училища, университети, държавни институции, обществени организации.

Паневритмията представлява съществена част от окултното учение на "Бялото братство", създадено от Петър Дънов. Тя присъства в интернет-страниците на "Бялото братство" като един от неговите методи. Учението на П. Дънов отрича или изкривява всички основни истини на християнската вяра. То е култ, изпълнен с идеите на изтока за прераждането на душите, за кармата и за "космическите закони". Всичко това е поднесено в християнска терминология, но няма нищо общо с християнството.

Българската православна църква многократно, още от появата на това учение до днес е изказвала своето богословско становище за неговия окултен и антихристиянски характер. "Бялото братство" осъществява внедряване в обществото на паневритмията, като първо стъпало към последващото приемане и на самото окултно учение на П. Дънов. За целта то използва сдружение "Паневритмия", а по-късно фондацията "Институт за изследване и прилагане на Паневритмията" и др. под. Чрез тях се провежда масова агитация главно сред децата и младежите. Правят се опити да се въведе обучение по тази религиозно-окултна практика в училищата, прикрито като система за лечебна танцова гимнастика. Същевременно на Православната Църква не се разрешава православно вероучение в училищата. Правят се опити да се забранят в тях православните молебени и водосвети. Но Църквата не прикрива религиозните си практики под друго име и под други форми, като напр. "обучение по здравословно хранене", "лечение с хляб и червено вино" или "подобряване на здравето с елеотерапия". Паневритмията е форма на "маскиран" дъновизъм, който старателно отрича своята окултна същност. Това се прави сравнително отскоро. В старите книги от времето на Дънов окултният характер на паневритмията изобщо не се прикрива. В книгата на П. Дънов "Паневритмия" - София, 1938 г. и в книгата "Паневритмия – песни на хармоничните движения" - София, 1941 г. ясно се говори за окултизъм, а за някои упражнения се твърди направо, че са "метод за връзка с идеалния свят", т. е. със света на падналите духове. В по-новите публикации относно паневритмията обаче, категорично се избягва темата за "окултния свят на интелигентните духовни същества" и за връзката с тях, както и термините "свещен", "духовен", "окултен", "окултизъм" и т. н. Паневритмията се представя като лечебна музикално-танцова гимнастика, в която се постига лечебен ефект от чисто психологическо естество, съчетан с ефекта от някакви сили на природата – съвсем не разумни, а уж чисто физични.

Пример: статия във в-к "Учителско дело" бр. 24 от 29 юни 2006 г., където няма и намек за окултизъм. Това обаче не променя реалното практикуване на паневритмията. Тя си остава същата езическо-окултна практика, с която нейните учители са (или би трябвало да са) добре запознати. На срещата по паневритмия в Пловдив (8-9 март 2003 г.) са изнесени доклади, в един от които паневристката д-р Светла Балтова казва: "Хората, които влизат в кръга на паневритмията неизбежно влизат и в досег с учението на Беинса Дуно (т. е. Учителят Дънов ). Дали ще се задълбочават в това учение или не, е въпрос на техен личен избор, но във всеки случай, не може паневритмията да бъде обявена просто за здравословна гимнастика, каквито опити се правят на места. Не само, че не бива, но просто е невъзможно във века на информацията, когато навсякъде се публикуват книги на Учителя, материали за духовната школа на Беинса Дуно и за панверитмията като един от методите на тази школа, преподаватели по паневритмия да се опитват да я предствят откъснато, като ‘паднала от небето’."Авторът греши – не само че е възможно, но всъщност точно такава е сегашната официална политика на "Бялото братство" и на обвързаната с него фондация "Институт за изследване и прилагане на Паневритмията". В сайта на "бялото братство" връзките към самите доклади са премахнати. Вероятно те са неприемливо откровени.

От гледна точка на Църквата дейността на въпросното сдружение "Паневритмия", а впоследствие – фондация "Институт за изследване и прилагане на паневритмията", представлява именно пропагандиране и практикуване на религиозна (в случая – окултна) дейност.

При паневритмията се цели масово вербуване на младежи и деца и при успех резултатът би бил – до няколко години – стотици хиляди нови последователи на Петър Дънов. Следователно вредата е двойна:

  • окултни практики, сами по себе си опасни за душеспасението на човека;

  • улеснен преход към учението на дъновизма.

Категорично трябва да се прекрати с опитите паневритмията да бъде допусната в българските училища, университети и държавни учреждения като официално призната "здравна практика”, защото са тежките последици, които ще имат подобни действия за нашето общество в дългосрочен план.

Въпреки толерантността, която Българската православна църква винаги е проявявала към другите вероизповедания, считаме за необходимо да изразим становище, че практикуването на паневритмия е в разрез с християнския начин на живот и води хората по път, който ги отдалечава от Църквата. Всеки такъв път неизбежно отдалечава и от истинските, неподправени християнски ценности, което както от опит знаем, се отразява тежко на цялото ни общество.

Алтернативата, която предлага Църквата е връщане към традиционните православни християнски ценности, издигане на духовността на народа, и чрез това – оцеляването му във времето и занапред. Изход от дълбоката духовна и демографска криза на обществото е въвеждането не на паневритмия, а на вероучение в училищата. Чрез вероучението всеки ученик получава възможност да се преобрази, обнови и да стане носител на светлината в този свят. Православието усъвършенства в добродетелите, затова нека в него да намерим благодат и спасение на душите си!

СЪСТАВИЛ:

доц. д-р Стефан Стефанов

GSM: 0896613054 e-mail: stefanov67@abv.bg





Каталог: tadmin -> upload -> storage
storage -> Литература на факта. Аналитизъм. Интерпретативни стратегии. Въпроси и задачи
storage -> Лекция №2 Същност на цифровите изображения Въпрос. Основни положения от теория на сигналите
storage -> Лекция 5 система за вторична радиолокация
storage -> Толерантност и етничност в медийния дискурс
storage -> Ethnicity and tolerance in media discourse revisited Desislava St. Cheshmedzhieva-Stoycheva abstract
storage -> Тест №1 Отбележете невярното твърдение за подчертаните думи
storage -> Лекции по Въведение в статистиката
storage -> Търсене на живот във вселената увод
storage -> Еп. Константинови четения – 2010 г някои аспекти на концептуализация на богатството в руски и турски език


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница