Конспект за докторантски конкурсен изпит в

1. Медии и общество. Медийна култура. Теории за природата и функционирането на медиите.

2. Медии и аудитория. Социални и демографски характеристики на аудиторията.

3. Основни периоди в развитието на европейската журналистика. Общи закономерности и национално своеобразие.

4. Свободата на изразяване – възможности и ограничения. Отношенията власт–журналистика.

5. Етапи в развитието на печата, радиото и телевизията в България.

6. Съвременната медийна ситуация в България.

7. Световни медийни тенденции. Глобализация. Нови медии.

8. Предмет, извори, историография.

9. Старобългарска публицистика.

10. Възникване и начало на българската журналистика.

11. Ролята на журналистика за извоюването на църковна ни независимост. Петко Р. Славейков и неговите вестници.

12. Значението на журналистиката за подготовката на национално-освободителната революция – Георги Раковски, Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботев.

13. Българската журналистика по време на Априлското въстание и Освободителната война.

14. Периодичният печат в Княжество България и в Източна Румелия.

15. Печатът и управлението на Стефан Стамболов (1887–1894).

16. Пресата в края на ХIХ и началото на ХХ век.

17. Пресата в годините на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война (1912 – 1918).

18. Пресата по време на управлението на БЗНС.

19. Пресата след преврата на 9 юни 1923 г. до преврата на 19 май 1934 г. Отношението на журналистиката към политическото насилие – Гео Милев, Антон Страшимиров, Георги Бакалов, Илия Бешков, Данаил Крапчев, Стефан Танев, Димитър Талев, Райко Алексиев.

20. Левият печат през 30-те години на ХХ век. Между идеала и демагогията.

21. Пресата и радиото след преврата на 19 май 1934 г. до началото на Втората световна война (1939 г.)

22. Печатът и радиото през Втората световна война

23. Журналистиката като основен инструмент в тоталитарната система (1944 – 1989). Характерни белези на журналистика през тоталитарния период.

24. Цензурата в печата, радиото, телевизията, книгоиздаването, изкуството. Автоцензурата.

25. Антитоталитарни прояви в тоталитарната журналистика.

26. Българската журналистика и „голямата промяна“ (1989-1991).

Бауман, З. Глобализацията. Последиците за човека.С., 1999.

Дерменджиева, Грета. Дигиталните медии. / Годишник на Софийския университет “Св. Кл. Охридски, ФЖМК. Т. 12, 2005, с. 95–115.

Манлихерова, Мануела. Медии и елит. Взаимни влияния 1995–2000. С.: Авангард, 2007 или на уеб адрес: www.mediaelite.org

Михайлова, Катя. Телевизията за деца. С., 2011

Петев, Тодор. Теории за масовата комуникация. С., 2004.

Петров, Милко. Америка – врява и разум. Журналистиката на САЩ в контекста на социалния живот (1883–1997). С., 1998.

Попова, Снежана. Социално време и медиен разказ 1989–2000. С., 2001.

Спасов, Орлин. Преходът и медиите. Политики на репрезентация. С., 2000.

Стойков, Любомир. Култура и медии. С., 2006.

Табакова, Весела. Свободата на изразяване и журналистическата етика. С., 2008.

Тодоров, Петко. Самарът на Санчо. Икономически и социални рефлексии. С., 2010

Тодоров, Петко. Медии в криза. С., 2011.

Тодоров, Петко. Медийни технологии. С., 2011

Филева, Петранка. Глобализация и медии. С., 2003.

Цанкова, Светла. Въведение в медиазнанието. С., 2007.

Христов, Ивайло. Българинът в глобалния свят. С., 2011
ЛИТЕРАТУРА КЪМ СПЕЦИАЛИЗИРАНАТА ЧАСТ
ИЗВОРИ

Алманах България 20. век. С., 1999.

Антология на съвременната българска публицистика. С., 1994.

Боршуков, Георги, Панайотов Филип. Христоматия по история на българската журналистика. С., 1976. 7.

Даскалов, Дончо. Политически убийства в новата история на България, С., 1999
Вестниците на Христо Ботев. Фототипно издание. С., 1977.

Възрожденски фейлетони. С., 1968.

Данаил Крапчев и в.”Зора”. Незабравимото. (Съставител Цв. Трифонова). В. Търново, 2006.

Извори на българската етнография. Т.1. Из българския възрожденски печат. С., 1992. Т. 2 Из българския следосвобожденски печат (1878-1900). С., 1999.

Левски, Васил. Документи. (Съставители Кр. Шарова, К. Възвъзова-Каратеодорова, Цв. Нушев, Т. Томова). Т. 1. С., 2000. Т. 2. С., 2009.

Николов, Георги. История на българския всекидневен печат 1877-1932. Кн. 1 и 2. С., 1932.

Танев, Стефан. Дневник. С., 2005.

Хербст, Йосиф. Капки мастило. С., 2005

Царе и царедворци. С., 1993. (Съставител Филип Панайотов)

Христоматия по старобългарска литература. (Съставители Петър Динеков, Куйо Куев, Донка Петканова). С., 1978.

Български периодичен печат (1844 – 1944). Анотиран библиографски указател. (Съставител Д. Иванчев). Т.1. С., 1962. Т.2. С., 1966.Т.3. С., 1969.

Български периодичен печат (1944-1969). Библиографски указател. Т. 1-2, С., 1975-1980.

Велинова, Миглена. 1000 вестника. Справочник на българската преса след 10 ХI 1989 г. С., 1992.

Периодика и литература. Т.1 (1877 – 1892). С., 1985. Т.2 (1893 – 1901). С., 1993. Т.3 (1902 – 1910). С., 1994. Т.4 (1911 – 1917). С., 1995. Т. 5 (1918-1920). С., 1999.

Свободата на печата в България. Документален сборник. (Съставител В. Танкова). С., 1992.

РЛФ. Аналитичен преглед на съдържанието му. С., 1979.
НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Андреев, Борис. Начало, развой и възход на българския периодичен печат. Т.1. С., 1946. Т.2. С., 1948.

Би Би Си и България. (Съставител Ф. Панайотов). С., 2000.

Боршуков, Георги. История на българската журналистика (1844 – 1885). С., (1965, 1976), 2003.

Данова, Надя. Константин Георгиев Фотинов в културното и идейно-политическото развитие на Балканите през ХІХ век. С., 1994.

Дееничина, Мария. Между фанфарите и заклинанията. Тоталитарният модел на българската журналистика 1956–1989 година. С., 2008.

Димитров, Веселин. История на радиото в България. Т. 1 и 2. С., 1994.

Жечев, Т. Българският Великден или страстите български. С., 1992.

Знеполски, Ивайло. Новата преса и преходът. С., 1997.

Казасов, Димо. Вестникът на идеята и вестникът на новината. С., 1933.

Константинова, Здравка. Бунтът на „анархолибералите”. Бакалов срещу Благоев. С. 1995.

Константинова, Здравка. Държавност преди държавата. Свръхфункции на българската възрожденска журналистика . С., (2000, 2002), 2010.

Константинова, Здравка.За марките на българската периодика (до 9 септември 1944). – Във: VIVA VOX. Юбилеен сборник в чест на професор Веселин Димитров. (Съставители Константин Ангов, Снежана Попова, Тотка Монова). С., 2008, с. 259-266.

Константинова, Здравка. Из топосите на българския периодичен печат (1878-1944). – Годишник на СУ "Св. Климент Охридски", ФЖМК. Т. 14, 2007, с. 53-67 http://www.media-journal.info

Новакова, Камка. Кратка история на журналистическите организации в България. - Във: Българско медиазнание. Т. 2, 1998.

Новакова, Камка. Печатът и личният режим на Фердинанд. С., 1975.

Панайотов, Филип. Вестници и вестникари. С., 2008.

Панайотов, Филип. И мъртвите ще проговорят. С., 2002.

Панайотов, Филип. Йосиф Хербст - живот и смърт. С., 1995.

Панайотов, Филип. Животът и смъртта на Кръстю Раковски. С., 2003

Политическата цензура в България. (Съставител Ф. Панайотов). Варна, 2003.

Стоянов, Стефан. Поява и развой на българския периодичен печат. С., 1936.

Танкова, Василка. Свободата на печата в Княжество България и Източна Румелия. Пл., 1994.

Христов, Ивайло. Николай Хайтов и спорът за гроба на Васил Левски. Факти и манипулации в българския печат. С., 2012

Христов, Ивайло. Тревожната съвест на Марко Семов. С., 2011

Christian DELPORTE "Histoire du journalisme et des journalistes en France", 1995.

Géraldine Muhlmann, Une histoire politique du journalisme : XIXe-XXe siècle, 2006.

София