Увод:Наличие и събитие, представяне и разположение. „Двойственото“ съществуване на човека – лайтмотивът на тези лекции. Философия и наука. Философия и изкуство.
Началото на същинското философстване – Хераклит и Парменид: Битие и ставане. Екскурс върху Хайдегер. Битието като логос. Истината като нескритост. Битие и привидност. Битие и долавяне.
Платон: Битието като идея. Идеята като констелация. Идеята като парадигма – учението за двата свята. Обратът в същността на истината. Разделянето на фюзис и логос. Доброто като идея на идеите. Душа и тяло – два пътя на осмисляне. Познанието като припомняне. Изкуството като пойесис. Изкуството като подражание.
Аристотел: Критика на Платон. Форма и материя. Движение, ентелехия, енергия. Фюзис и техне. Екскурс върху Хайдегер: модерната техника.
Декарт: Представящото отношение към биващото. Човекът като субект. Истината като сигурност. Битието като субстанциалност. Протяжността като същност на телесната субстанция. Дуализмът на душа и тяло. Тялото като машина.
Кант, I част: Априорността и крайността на човешкото познание. Наглед и мислене. Времето и пространството като априорни форми на нагледа. Схематизмът на чистите разсъдъчни понятия. Способността за въображение като общ корен на нагледа и понятието. Оставане в рамките на представящото мислене.
Кант, II част: „Моралната“ конституция на човешкото. Естетическото отношение към съществуващото като медиатор между свободата и необходимостта, разума и природата. Естетическата свобода – необвързаност или откритост? Механика и телеология – неразрешима антиномия или комплементарност?
Хегел: Превъзмогване на противопоставянето „вътрешно – външно“, „субект – обект“. Понятието „припомняне“. Хегеловата диалектика и християнската идея за триединството. Негативността на битието – диалектика на господаря и роба. Нещастното съзнание – трагедията на демоничното.
Киркегор: Човекът като екзистенция. Екзистенциалната времевост – философската „иновация“ на Киркегор. Понятията „скок“, „повторение“ и „миг“. Стадиите на екзистенцията. Модерното трагично.
Ницше: Понятието „воля за власт“ като завършек на метафизиката. Критика на идеята за свръхсетивен свят и реабилитация на телесното. Живото като себенадмогване. Човекът – „нефиксирано животно“. Конкретно-ситуативният морал на господаря срещу абстрактно-универсалния морал на роба. Съвестта като демон.
Хайдегер: Битието като събитие vs. битието като наличие. Човекът като откритостта на битието. Съпринадлежността на екстатичност и ситуираност. Екстатичната времевост. Пространството като разкриване на място. Всекидневието – твърда почва под краката и онтологическа безпочвеност.
Заключение:Вкоренеността на наличния Аз в екстатичното Себе-си. Феноменологична редакция на способността за въображение. Времевата същност на въображението като рецептивна спонтанност. Само-стоятелността-себе-постоянство като опосредяване на постоянстващия Аз и събитийното Себе-си.