УНИВЕРСИТЕТ ПО АРХИТЕКТУРА, СТРОИТЕЛСТВО И ГЕОДЕЗИЯ
КАТЕДРА „ОБЩЕСТВЕНИ НАУКИ”
КОНСПЕКТ
за изпит по Теория на социалните отношения
за студентите от Строителен факултет
1. Предмет на дисциплината. Социално конструираният свят на човека. Натурализиране на социалните феномени във всекидневното съществуване и рефлексията върху тях като критична и еманципативна позиция. Диалектика на социалното и индивидуалното. Форми на социална „дресировка“. Опозицията „традиционна общност – модерно общество“. Разлика между истинска общност и маса.
2. Капиталистическият характер на модерното общество. Теории за генезиса на капитализма (Макс Вебер и Вернер Зомбарт): ролята на римската Църква, светските владетели, градските патриции, кръстоносните походи, златодобива, колониализма, лихварството; извори на капиталистичесия дух. Свободният пазар и индустриално-техническата революция като следствие от преучредяването на световния ред в елемента на морето (Карл Шмит).
3. Марксовият анализ на капиталистическото общество: трудът – същностната черта на човека, потребителна и разменна стойност, закон на стойността, отчужденият труд, дехуманизираният човек, неперсоналният характер на капитала, прикритостта на капиталистичекосто господство.
4. От общество на производството към общество на потреблението. Консумацията и масовата култура като овладяване на частното пространство и личния живот от пазара и като повторно „омагьосване“ на света. Едноизмерният човек. Репресивната толерантност. Невротичната раздвоеност на конформиста.
5. Юридическият генезис на модерното общество. Форми на господство и Respublica Christiana в средновековния Запад. Конституиране на модерната териториална държава в „Левиатан” на Хобс: учредяване на социума в хоризонта на смъртта, правно-политическата трансцендентност на суверена, различаването между външно изповедание и вътрешна вяра като прототип на модерното разделение между публично и частно. От децизионизъм към нормативизъм.
6. Понятието „публичност”. Категориите „публично” и „частно” в техните исторически трансформации. Юридическият и икономическият произход на модерната частна сфера. Буржоазното семейство като лоно на модерната субективност. Двойственият характер на частната автономия. Определение, принципи и институции на модерната публичност. Има ли разлика между политическо и гражданско действие?
7. Политически теории и идеологии на модерността – либерализъм vs. консерватизъм. Лок като „баща“ на либерализма. Разлика между либерализъм и демокрация. Дискусията между формално равни като метафизически принцип на либерализма. Напрежението между политика и икономика в либералните общества. Проблемът за признанието. Либерализмът – край на историята? Консерватизмът като реакция срещу либерализма и модерния начин на живот.
8. Политически теории и идеологии на модерността – тоталитаризъм vs. анархизъм. Разлика между тоталитаризъм и диктатура. Естественонаучният характер на тоталитарния закон. Насилственото усамотяване като почва за тоталитарната идеология. Иманентизмът на анархизма.
9. Утопия и антиутопия. Конструктивният характер на утопията. Диалектика на утопията и антиутопията. Идеалната държава на Платон. Утопичното общество на Мор. Антиутопиите на XX век. Политическият и икономическият тоталитаризъм като материализиране на утопията.
10. Нации и национализъм. Примордиалисти и конструктивисти. Нацията като въобразена общност. Нацията – форма на общност, съответстваща на модерната териториална държава. Модерните схващания за време и пространство като предпоставка за въобразяването на нацията. Типология на национализмите. Институциите на колективната памет като инструмент на националната идеология. Противоречия на национализма.
11. Обществото в ситуацията на глобалност. Аспекти на глобализацията: икономически, технологичен, екологичен, културен. Социални измерения на глобализацията: разрушаване на връзката между място и общност, степента подвижност като фактор на социална диференциация, надтериториалността и „безтелеснотта“ на новия елит, глобализация и идеология на потреблението. Криза на националната държава. Понятието “глокално”. Глобализацията – тревоги и надежди.
ЛИТЕРАТУРА:
П. Бъргър. Покана за социология. София, 1999
Л. Деянова и др. Социология. Учебник. София, 1992
Ф. Тьонис. Общност и общество, в: Извори на социологията. София, 1998, с. 131-157
М. Вебер. Протестантската етика и духът на капитализма. София, 2006
М. Вебер. Социология на господството. София, 1992, с. 331-341
Л. Колаковски. Основни направления в марксизма. София, 2006, с. 317-343
Х. Маркузе. Едноизмерният човек. София, 1996, с. 17-38
Е. Фром. Бягство от свободата, София, 1992, с. 193-206
Т. Хобс. Левиатан, 1970, част I, гл. XIV, част II, гл. XVII, XXVI
Аристотел. Политика, кн. 3, София, 1995, в: http://www.uacg.bg/?p=18&l=1
Д. Лок. Втори трактат за управлението, в: Два трактата за управлението, София, 1996, кн. 2, 5, 8, 9
Жан-Жак Русо. За обществения договор. София, 1996, с. 7-26
Ю. Хабермас. Структурни изменения на публичността. София, 1995, с. 90-122
Ф. Фукуяма. Краят на историята и последният човек, София, 1992, с. 338-352.
Фридрих Август фон Хайек. Принципи на либералния обществен ред, в: http://www.uacg.bg/?p=18&l=1.
Х. Арент. Тоталитаризмът, София, 1993, с. 213-239.
Ф. Бентон. Консерватизмът, София, 1992, с. 113-147.
М. Бакунин. Програма на обществото за международна революция, в: Класици на анархизма, София, 2005, с. 312-322
Платон. Държавата. София, 1982, кн. 5, 6
Т. Мор. Утопия. София, част 2
Д. Оруел. 1984. София, 1989
Р. Бредбъри. 451 градуса по Фаренхайт, в: Черно слънце. София, 1990
Б. Андерсън. Въобразените общности. София, 1998
Ъ. Гелнър. Нации и национализъм. София, 1999
Е. Хобсбом. Нации и национализъм от 1780 до днес. София, 1996
З. Бауман. Глобализацията. Последиците за човека. София, 2000, гл. 1, 4
У. Бек. Що е глобализация?, С., 2002, с. 118-125
М. Грекова и др. Свят и личност за 12. клас. София, 2002
Изготвил: .......................................
/гл. ас. д-р В. Раденков/
София, септември 2015 г.
Сподели с приятели: |