Конституционализмът-възникване, развитие и същност. Основни начала на Конституцията на Република България от 1991 г

1. 
   Конституционализмът-възникване, развитие и същност. Основни начала на Конституцията на Република България от 1991 г.
   

Идеята за конституционализма се заражда в епохата на Просвещението и се утвърждава като практически модел за управление след победата на буржоазните революции.

. Първите К. са били предназначени да закрепят зараждащите се нови обществени отношения, които идват да сменят феодалната държава и обществена система. К. поставят началото на конституционализма като модел на управление.

Първата в света К. е тази на САЩ-1789 г.(преди нея- само на щата Вирджиния, а не на суверенна държава).

Първата европейска К. е на Франция от 1791 г., утв. първообраза на конст. монархия, а К. на Франция от 1793 г. за първи път прокламира принципа за единство на държавната власт.

Втората половина на 19 в. се характериира с приемането на нов тип конституции – възприемат републиканската форма на държавно управление и провъзгласяват принципа на народния суверенитет. К. на Франция от 1878 и Швейцария от 1874 първи регламентират републ. парламентарна система на държ. управление. Забележит. са Ваймарската К. на Германия от 1919 , Испанската от 1931 г., Австрийската от 1920 г.

*К е върховен закон на Д и на обществото –има най-висша юрид.сила,другите закони не могат да и противоречат (чл.5). К има непосредствено действие.

*К регламентира основните , най-значими обществени отношения,които възникват при организация и функционирането на обществото и държавата и осъществяването на Д власт.

*К е база за правотворчество и законодателна дейност.

а) Много от К норми са общи и се нуждаят от конкретизация в обикновени закони.В К има на 65 такива препратки.

б) К определя реда за приемане на законите-законодателния процес.Тя конкретно определя субектите на законодателна инициатива(чл.87),необх.кворум и мнозинство (81), и т.н.

*Особен ред за приемане ,изменение и допълнение на К-определен е в самата К.-(чл.153 )

К се приема чрез референдум или от ВНС-това е промяна на принципа на народния суверенитет.ВНС е орган,който получава своите пълномощия пряко от източника на властта в Д-народа.Според Ст.Стойчев ВНС е орган,който осъществява учредителна власт (а другите-учредена власт).Това не е прокарано последователно –част от нормите могат да се изменят и допълват от обикн.НС.

Има две процедури за изменение и допълнение на К:

а) от НС

Ако предложението получи по-малко от ¾,но не по-малко от 2/3 от гласовете,се поставя за ново разглеждане не по-рано от 2 и не по-късно от 5мес.При новото разгл. предложението се приема,ако за него са гласували не по-малко от 2/3 от всички Н.п-ели- процедурата е излишно усложнена.

Законът за изменение или допълнение на К се подписва и обнародва в ДВ по разпораждане на председателя на НС (а не от президента като др.закони) в 7дневен срок от приемането му.

б)от Великото НС.

НС решава да се произведат избори за ВНС с мнозинство 2/3 от всички НП-ели.Президентът насрочва изборите в 3мес срок.ВНС се състои от 400 НП-ели.ВНС според чл.158:

-приема нова К.

-решава въпрос за изменение на територията на РБ и ратифицира междунар. договори, предвиждащи такива изменения;

-решава въпросите за промени във формата на Д устройство и на Д управление;

-решава въпросите за изменение на чл.5 ал2 и 4(за непоср.д-е на К и на междунар.договори) и на чл57 ал.1 и 3 ( за осн.права на гражданите);

-решава въпросите за изменение и допълнение на гл. IX (това е редът за изм. доп. и приемане на К)

Инициатива-1/2 от всички НП-ели и президентът.

Срок за разглеждане-не по-рано от 2 мес и не по-късно от 5мес.

Решение по проектите се приема с мнозинство 2/3 от всички НП-ели на 3 гласувания в различни дни.

Актовете на ВНС се подписват и обнародват от председателя му в 7дневен срок от приемането им.

1.4 Основни начала на КР.

1. равноправие на гражданите

2. народен суверенитет;

3.политически плурализъм;

4. разделение на властите ;

5 .законност;

6. хуманизъм;

7. демократизъм;

8. свободна стопанска инициатива;
2. Учение за конституцията.Учредителна власт. Конституцията като юридически акт.

Върховенството на К. се изразява в това, че всички други правни актове трябва да бъдат съобразени с духа на К. Това е субординация на актовете. Юр. сила се определя от:

А) мястото на органа, автор на акта (това е вярно само при условие, че всеки един орган издава по 1 вид акт) (напр. НС – актове – закони, изменение на К., решения – те се са с еднаква юр. сила).

Б) х-ра на регулираните общ. отн.

К. има най-висша юр. сила, защото урежда най.съществени общ. отн, тя определя формата на държ. управление.Триединство – държ. орган - 1, който регулира опред. общ. отн. и създава правила за това. 2.Второ свойство – К. урежда осн. общ. отн.

3.Трето свойство – К. представлява основа на законотв-во и цял. норм. дейност на д-вата. Тя съдържа предписания за създаване на закони.

4.Четвърто св-во – К. по принцип може да се приема пряко от народа чрез референдум, или чрез орган. Бълг. К. не допуска изменяне чрез референдум. К. се приема по особен ред и се изменя и допълва по особен ред. Само ВНС – може да определя формата на държ. управление и промяна на територията.

Същност на К. – тя изразява общата воля на народа (но волята е свойство само на индивида, при разделение на обществото на разл. соц. групи е трудно да се постигне единство на волята, тогава законите и К. биха били идеални)-(К. е юрид. акт с подчертана пол. хар-ка. Тя притежава специф. юр. белези, които я разхраничават от остан. правни актове.

1. 
   К. е осн. закон – тя поражда множество общ. отн, които не са само в държ. сфера и на д-вата и на общ-вото. К. е основа на правния ред, база на цялостната правна система – съдържа осн. принципи, на гражд, наказ, адм. и фин, търг. и сем. право. Тя е осн. закон, също- опред. с-мата на държ. органи
   
2. 
   К. е върховен закон – чл. 5 “К. е върх. закон и др. закони не могат да й противоречат” – тя притежава най-висша юр. сила. Тя се изразява в съподчинеността на актовете пом/у им (виж по-горе). Ако изследваме триадата: общ.отн. – държ. органи-правна уредба на общ. отн., в нея предимство имат общ. отн. (това е осн. критерий за определяне на върховенството на К). Друг критерий е степента на правна абстракция (обобщеност на правните норми) чл. 2 ал. 2 “Терит. цялост на РБ е неприкосновена” – за да бъдат приложени тези норми те трябва да бъдат конкретизирани в други актове. Свойството юр. сила е присъщо само на правнонорм. актове.
   

3. 
   К. урежда осн. общ. отн. – к. възникват при организацията и функционирането на общ-вото и д-вата. Няма каталог на общ. отн, те се променят на разл. етапи на развитие. Отн., к. подлежат на конст. регламентация, са динамични, непрек. изменящи се.
   
4. 
   К. е основа за развитие на правотворчеството и закон. дейност. Тя съдържа в себе си най-общи правнонорм. предписания (напр. чл. 25 ал. 6 – бълг. гражданство се придобива и загубва по реда, установен от закон) на второ място К. регламентира реда за създаване на законите – закон. процес.
   
5. 
   К. се приема пряко от народа чрез референдум или от органа на учредит. власт. Този белег се извежда от принципа на нар. суверенитет РБ – чл. 158 нова К. се приема само от ВНС. (основа за това е идеята за разделяне на властта на учредителна и учредена. Учредителна власт в лицето на ВНС е пряк израз на нар. суверенитет. Учредит. власт легитимира констит. строй- учредената власт – НС – не може да ревизира или отменя актове на учредителната власт, но нашата К. допуска някои изключения
   
6. 
   Особеният ред за проемане, изменение и допълнение е характерен белег на К. Самата тя определя реда, по к. тя се приема и ревизира. К. от 1991 установява 2 процедури за изменение и допълнение . Според чл. 153 “НС може да изменя и допълва вс. разпоредби на К., с изкл. на тези, предоставени в правомощията на ВНС”. Право на законод. инициатива има МС и всеки нар. представител. когато трябва да се внесе изменение и допълнение на К. от НС, правото на предложение е предоставена на ¼ от нар. представители (60). Субект на това право е и президента (нелогично – т.к. той няма право да внася законопректи). Предложенията се обсъждат не по-рано от 1 месец и не по-късно от 3мес. след тяхното постъпване. Приема се с квалиф. мн-во от ¾ от гласовете на вс. нар. представители. Приемането или отхвърлянето става на 3 гласувания. Ако предложението не получи мнозинство (3/4 от гласовете на всички), то се поставя на нова гласуване (не по-рано от2мес и не по-късно от5 мес). При повтонро разглеждане за приемането са необходими гласовете на 2/3 от всички нар. представители (нелогично – т.к. може да се приеме с по-малко гласове, отколкото при първото разглеждане) (също така ¼ +1 или 1/3 +1 могат да отхвърлят предложението) – 61 човека имат по-голяма стойност от 179. Др. о разпореждане на председателя на НС. Само ВНС – решава въпроса за промяна на формата на държ. устройство и държ. управление.
   
7. 
   особеност – Президента изава укази за обнаробдане на закони, а К. и допълн. се обнародват по разпореждане на председателя на НС. Само ВНС – решава въпроса за промяна на формата на държ. устройство и държ. управление.
   

К. от 1991 г. регламентира основите на обще. устр-во на РБ. Общ-вото е сложна с-ма от соц. стр-ри отношеня, и фактори, к. се намират в многостранни връзки и взаимоотн. мпомежду си и функционират в опред. истор. условия. К. (глава I.” Основни начала”).установява основ. принципи и положения, въз основа на к. се изгражда и функционира общ. с-ма.

Устройвото на гражд. общество включва осн. стр-ри, к. детерминират нег. хар-ка и истор. тип:

1) икон. ст-ра – определя се от формите на собственост и принците на гункциониране на икономиката. Нашата ик. с-ма се определя преимуществено от частн. собственост. Капитал. Икономика се основава на своб. стоп. инициатива.

2) полит. система – нейната основа е държавата като особена полит. организациа на обществото. Съществ. място в пол. с-ма заемат пол. партии и др. формирования. Съществуващото многообразие от недуржавни пол. стр-ри е израз на К пр-п на пол. плурализъм.

3) Демокр. статус на гражданина. К. регламентира осн. права, свободи и задължения. Обемът, характерът и същността на предоставените К птрава, свободи и задължения определя основуте на статуса на гражданите. Те са осн. белег на гражд. общество само ако са създадени условия за тяхното реално осъществяване и гарантиране. Гарантираността на правата и своб. на гражд. е критерий за степента на развитие на демокрацията в обществото.

4) Соц-клас. стр-ра на обществото и взаимоотношенията между разл. общ. сили и тяхн. въздействие върху общ. живот.

Обликът на общ-ото се определя и от др. фактори – многовековна история, традиции, влияние на религията , межд. фактори – спецификата на вс. тези фактори обуславя х-ра на общ-вото в периода на прехода към демокр. гражд. общество.

На сегашния етап на пазвитие са налице юридич. предпоставки за прехода към гражд. общ-во. К. – чл. 4.ал. 2 провъзгласява, че РБ създава условия за развитие на гражд. общество. Идеята за гражд. общество се заражда с бурж. революции, като антипод на феод. съсловно общество и намира юрид. отражение в конситуциите на демокр. държави.

В основата на гражд. общество стои личността със своите надеждно гарантирани права и законни интереси. .

В преамбюла на К. е деклариран стремежът да се създаде и утвърди правова и социална държава, в която правата на личността, нейната свобода, достойнство и сигурност са въздигнати във върховен принцип. Той е осъществим само в държава, която се управлява според К. и законите. Точното и неотклонно спазване на правата и свободите на гражд., създаването на безотказни юрид. Механизми, к. ги гарантират, е основ. белег на гр. общ-во. Гражд. общество е възможно само ако то е организирано в правова държава.

В основните начала на К се съдържат норми, к. регулират най-важните полит. отношения, възникващи между разл. правни субекти в процеса на функциониране на полит. система. Пол. организация на обществото е система от специф. полит. структури. В основата й стоят полит. структури, т.е. полит. организация. тя включва и юр. и неюр. нормат. системи, к. определят статуса на полит. структури и взаимоотн. между тях – това е предпоставка за ефект. функциониране на системата. Всяка полит. система се характеризира и с това, че винаги съществува в опред. соц. среда. Опред. фактор за същността на пол. система е реалното съотношение на полит. сили. Пол. система се изгражда на опред. принцип (до 1989 – единство на властта, сега разделениета на властите). К. и зак-вото легитимират структурите на пол. система и взаимоотн между тях.

Осн. юрид. хар-ки на пол. система се съдържат в К. и законите. Пол. система се изгражда и функционира на базата на опред. принципи: 1) нар. суверенитет; 2) разделение на властите; 3) законностат ; 4) пол. плурализъм ; 5) гарантиране свободите и правата на гражданите

Разлика между пол. система (структури и взаимоотношения между тях) и пол. организация (елементи, които образуват пол. и държ. система). Пол. система е по-шир. понятие, к. включва в себе си и пол. организации. Тя има 2 елемента: 1) държавата като особена пол. организация на обществото и 2) пол. формирования, к. си поставят пол. цели.

В съвременните общества са утвърдени 2 типа партийни с-ми – еднопартийни и многопартийни. Типът на парт. С-ма зависи от степента на развитие на ик. строй, от х-ра на соц. отношения, от разслоението на обществото, от степента на демокрация и др.

Еднопарт. с-ми – х-ни за тоталитарните общества. Съществува 1 партия, к. владее Д власт. Това довежда до срастване на партията с държавата.

Многопарт. с-ми – в буржоазните Д-ви с развитие на демокр. традиции са създад. и утвърдени разл. модели на парт. с-ми. Приема се, че многопарт. с-ма е основен индикатор за демократизма на общ-ото. Многопартийността гарантира полит. и идеологическа свобода на личността – свободата й да е привърженик на определена идеология и да уч-ва в разл. пол. организации.

В нашата К. е провъзгласен принципът на пол. плурализъм (чл.11, ал.1). Създават се мн-во пол. партии с разл. влияние в общ-вото, с разл. полит. ориентации. Гаранция срещу полит. и идеолог. монополизъм е констит. разпоредба на чл. 11 ал. 2 – нито една пол. партия или идеология не можа да се обявява или утвърждава за държавна. К. въвежда някои ограничения при образуването на пол. партии: не може да се създават пол. партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, к. си поставят за цел насилствено завземане на ласстта.

Чл.12,ал.2 К забранява извършване на пол. дейност от непол. сдружения на гражд. и синдикатите, присъщи само на пол. партии. Тези организации се създават за заовол. и защита на профес. и др. непол. интереси на гражд. Забранява се създав. На организации, които действат с/у суверенитета, тер. Цялост и единство на нацията; с/у правата и своб. на гражд., тайни и военизирани структури.
4. Форма на държавното управление и държавното устройство.

I.Форма на Д управление.

Държавата е особена политическа организация на народа(общ-ото),който живее в границите на определена територия,в/у която се осъществява Д власт.Тя е инструмент за интеграция на обществото.Конституционноправната наука изследва проблемите на Д власт в гражданското общ-во.

Проблемът за формите на държ. управлене е дискусионен.Според господстващото мнение критерият за ФДУ е х-рът на висшите Д органи и взаимоотношенията м/у тях.Основните ФДУ са 2:републиканска и монархическа.

1.Монархическа.

-абсолютна м-хия-неограничена(Бруней,Саудитска Арабия)

-дуалистична м-хия-с белези на абсолютна и конституционна м-хия(Йордания,Мароко)

-конституционна м-хия-

-парламентарна м-хия-монарха е символ на държавността без реална власт

2.Републиканска

-президентска република-САЩ,Русия

-парламентарна р-ка-България,Италия

-полупрезидентска р-ка-Франция,Полша

Парламентарната форма на управление се проявява в различни нюанси в отделните страни.В основата на това управление стоят взаимоотношенията м/у законодателната и изпълнителната власт.Механизмите на парламентарното управление са конст. регламентирани.Парламентаризмът е с-ма за управление,при която ясно и прецизно саустановени взаимоотнош. м/у висшите Д органи-НС,президента и МС.Парламентът е център на политическия живот.

До 1946г. Б. е конст. м-хия.През 1946г. се провежда референдум по въпроса за формата на управление.Този рефер. заменя монархич. форма с републиканска.Републиката е провъзгласена на 08.09.1946г. и това поставя началото на реп. уп-ние у нас.На 4 декември1947г. е приета конституцията, в която е посочено, че НРБ е държава с представително управление.

К. от 1971г. също възприема идеята за представително управление, без изрично да я декларира.

К от 1991г.(чл.1,ал.1) прогласява:” България е република с парламентарно управление”.

.Д-те биват-унитарни,федеративни,конфедеративни и държ. Уния.

1.Унитарна д-ва-суверенитетът е недели.Тя има изградена единна с-ма от Д органи;единна К;единно законодателство и единно гражданство.Териториалната и организация също е единна.Територията и се дели на различни административно-териториални единици-области,окръзи,райони,околии,обшини или др.

2.Конфедерация-съюз от държави.Създава се на договрна основа между две или повече държави.Конфедеративния цъюз е неусточива общност от д-ви,които съхраняват своя суверенитет.Субектите на конфед.имат своя независима държ. организация.

ЕС притежава белезите на конфедерация .Конф.създава свои органи които се грижат за общите дела на съюза

3.Федерация-съюзна д-ва.Тя е единна,д-ва която трайно обединява множество държави или държавни образувания .Федерацията има ощи органи-парламент,правителство, върховни съдийски органи.Обикновено е двукамерен-едната се избира от цялото население, а другата камара-от представители на държавните образувания, които са субекти.

4.Уния-особено държавно формирование , което се характеризира с лабилни връзки м/у държавите.

а) лична уния-едно лице-монархът, е глава на две или повече суверенни д-ви.Нетрайно обедединение.

б)реална уния-един монарх е държавен монарх на множество суверенни държави, но съюзут м/у тях е траен и е скрепен в конституциите на държавите.

България е унитарна д-ва.В трите нейни конституции не е регламентирана формата на държавно устройство.Едва в К от 1991 (чл.2 ал.1) изрично се посочва:” РБ е единна държава с местно самоуправление.В нея не се допускат автономни, териториални образувания.

Промята на във формата на държавното устройство е изключително правомощие на ВНС.

Територията на Б се дели на административно-териоториални единици, които са част единната територия на Д-ва.Според К (чл.135 ал.1) територията на Б се дели на общини и области съставни адм.-териториални единици в общините са кметсвата и районите.

• 
  I.Народен суверенитет.
  

Основоположник на теорията за суверенитета е Жан Боден, според когото суверенитетът в държвата принадлежи на този, който притежава властта да твори законите. Но цялостно теорията за нар. сувренитет е разработена от Ж.Ж. Русо, според когото всеки гражданин притежвава част от суверенитета, но той се осъществява общо от всички. Той твърди, че народ. суверенитет е непрехвъряем и не може да се делегира. Избраният от народа представителен орган е само изразител на този суверенитет. Източник и субект на суверенитета си остава само народа, от който произтича властта, и той може да я осъщетвява самостоятелно. Принципът на нар. суверенитет за пръв път юридич. е легитимиран в преамбюла на К. на САЩ от 1787 г., а в Европа в К. на първата Френска република от 1793 г.

Бълг. Конституционализъм от зараждането си е повлиян от идеите на Русо за нар. суверенитет.В първата бълг. К се регламентира представителното осъществяване на властта в НС,което се избира пряко от народа.В двете соц. К-ииизрично е провъзгласено,че в НРБ “цялата власт произтича от народа и принадлежи на народа”.В К. от 1991г. е налице разгърната формула на принципа на нар. сув. И недопустимостта той да бъде присвояван от някого.Вчл.1,ал.2 и 3 от К се разкриват неговото съдържание,формите и механизмите за осъществяването му и се регламентират гаранции с/у посегателство в/у него.Чл1,ал.2”цялата държавна власт произтича от народа”-всички правни субекти, които упражняват Д власт,получават своите пълномошия пряко или косвено от народа,вкл. и НС.Суверенитетът е неотнимаем от народа и не може да бъде делегиран другиму.

“Тя (Д власт) се осъществява от него (народа) непосредствено или чрез органите, предвидени в тази К.”- това са двете форми за осъществяване на Д власт от народа: а) непосредствено- чрез референдуи и др; б) чрез избрани( пряко или косвено) органи.

Държавата е изразител, но не и носител (субект) на нар. сув.

Върховенството на народа е същността на принципа на нар. сув- никой субект не може да стои над народа.

Нар. сув. е неотнимаем- “Никоя част от народа, полит. партия или др. организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъщ. на нар. сув.”

Нар. сувер. се проявява в няк. разновидности, които са интегрални части на едно цяло:

1) държавен сув.- независимост на д-ватв и Д власт от др. Д-ви и Д власти; той е реалната възможност на д-вата независимо да осъщ. своята власт, вътр. и външна политика, да съхрани терит. неприкосновеност и нац. сигурност.

2) национален сув.- прво на нацията на самоопределение; тя сама определя формата на Д управление, на Д устройство, т.е. решава осн. проблем на своето държавно битие.

3) народен сув.- източник и субект на властаа в държавата е народът;това е народовластие осъш. чрез различни форми и способи.

Създадени са три подсистеми, относително автономни, които трябва да си взаимодействат и сътрудничат в осъществяване на публ власт.