Конституцията означава организация и управление на обществото върху основата на Конституционни проекти. Като идея и практика възниква с победата на буржоазната революция

В съответствие с формата на държавно управление конституциите са републикански или монархически, които могат да отразяват различни нюанси на формите за управление. Републиканските могат да бъдат конституции на парламентарните републики (Германия, Италия, България и др.) и на президентските републики (САЩ, Русия и др.).

Монархическите могат да бъдат конституции на парламентарни монархии (Англия, Швеция, Норвегия и др.) и на конституционни монархии (България според Търновската конституция и др.). Съобразно формата на държавно устройство те биват конституции на унитарни държави (Италия, България и др.), на федерални държави (СА1Ц, Германия, Русия и др.) и на конфедеративян държави (Швейцария).

На основата на характера на политическия режим конституциите са демократични (на Португалия от 1976 г. и много други) и реакционни (на Гърция от 1968 г. и др.). Съобразно степента на социално-икономическото и политическото развитие те могат да бъдат конституции на развити демократични държави (Германия, Франция), на държави, осъществяващи прехода към демократизация (Унгария, България, Русия) и конституции на развиващите се държави (на Ангола, Гамбия и др.).

На основата на това дали конституцията съществува като юридически акт, приет по съответен ред, или не, те са юридически или фактически. Фактическа е, когато отсъства юридическа конституция или когато съществуващата е суспендирана, но съществува конституционен строй, който определяме като фактическа конституция. У нас фактическа конституция е съществувала например в периода на режима на пълномощията на княз Батенберг през 1881-1883 г., когато Търновската конституция е била суспендирана. Фактическа конституция ще съществува и когато юридическата конституция не е отменена, но в обществото се е установил друг конституционен режим, който не съответства на разпоредбите на юридическата конституция. В реално демократичните общества юридическата конституция съвпада с фактическата, т.е. организацията и функционирането на обществото и държавата съответстват на юридическата конституция.

Според това дали конституцията отразява фактически съществуващите в обществото социални отношения, или не, те са реални или фиктивни. Реални са онези, които адекватно регулират обществените отношения и са действащ лост за управление на обществото. В множеството конституции могат да се намерят фиктивни разпоредби, затова можем да говорим за отделни фиктивни норми, а не за фиктивни конституции.

Разпространено е становището, според което конституциите могат да бъдат писани или неписани, но това делене е твърде условно. Писани конституции са тези, които представляват единен юридически акт, каквато е например нашата Конституция, както и конституциите на почти всички съвременни демократични държави. Класически пример за неписана конституция е английската.

В отговор на твърденията на А. Токвил, че Англия няма конституция, Джеймс Бракс за пръв път обосновава идеята, че конституциите освен писани като единен юридически акт могат да бъдат и неписани, каквато е английската. Неписани означава, че не съществува формална конституция, но тя съществува като конституция в материален смисъл, т.е. че конституционната материя е уредена от писани и неписани пра¬вила. Неписаните конституции са по-динамични, те са по-лесно приспособими към промените в обществото и държавата. Неписаната английска конституция се състои от множество нормативни актове с конституционно значение, приети в продължение на повече от 700 години, които и сега продължават да действат. Основополагащи конституционни актове на Англия са Великата харта на свободата от 1215 г, Петицията за правата от 1689 г., Актът на министрите на короната от 1937 г., Актът за гражданството от 1948 г. и много други.

В неписаните конституции освен множеството писани юридически актове се включват обичаите и конституционните конвенции. В англосаксонската правна система за източник на конституционното право се считат и съдебният прецедент, например решенията на съда (като това по делото Скот против Стансфилд от 1868 г. и др.), и теоретични разработки на видни конституционалисти, като А. Дайси, У. Беджгот, Е. Мен, А. Дженигс и др. За разлика от писаните конституции неписаните не се нуждаят от сложни процедури за изменение и допълнение, което не ги прави по-малко стабилни.

Някои конституции по подобие на неписаните не представляват единен акт, а се състоят от няколко отделни конституционни акта. Определяме ги като некодифицирани. Такива са конституциите на Канада, на Нова Зеландия, на Третата френска република и др. Например конституцията на Канада се състои от Закона за Британска Северна Америка от 1867 г, Конституционния акт от 1982 г. и други закони. Конституцията на Франция от 1875 г. се състои от Закона за организация на публичната власт, Закона за организация на Сената и Конституционния закон за взаимоотношенията между публичните власти. Това, че тези конституции не са кодифицирани актове, ги прави не по-малко стабилни и ефективни. За страните от общността на английската корона, каквито са Канада и Нова Зеландия, съществуването на некодифицирани конс¬титуции се дължи до голяма степен на влиянието на английските традиции.

Конституциите биват още твърди или гъвкави. Прието е, че твърди са тези, които се приемат и ревизират от специа¬лен орган, процедурата за тяхното приемане и изменение е сложна, изис¬кват се квалифициран кворум и мнозинство. Според някои автори критерий за твърди конституции не е сложността на процедурата, а това колко често се изменят и допълват. Двата критерия са взаимно свързани. Сложната процедура има за резултат по-рядко изменение на конституцията, което я прави по-стабилна. На практика обаче невинаги е така, например швейцарската конституция от 1874 г. е твърда, но е изменяна многократно. Типичен представител на твърда конституция е американската. Искането за поправка на конституцията трябва да се направи от две трети от членовете на двете камари на Конгреса или от две трети от законодателните събрания на щатите и тогава започва процедурата по приемането на поправка. Тя се приема от специално свикания конвент, след което се ратифицира от законодателните събрания или конвентите на три четвърти от щатите. Едва след това става съставна част от конституцията.

Гъвкави конституции са тези, които се приемат и ревизират по опростена процедура от органите на учредената власт. Такива са конституциите на Израел, на РСФСР от 1918 г. и другите конституции на СССР и на повечето социалистически държави. Нашата Конституция от 1991 г. притежава някои белези на твърда. За приемане на Конституцията се изисква свикване на Велико народно събрание и прилагане на специални процедури. Това са белези, които ни дават основание да я отнесем към твърдите. Но поради това, че някои текстове могат да бъдат изменяни и допълвани от Обикновеното народно събрание, приемаме, че тя притежава белези и на гъвкава конституция.