Конструктивистки практики в обучението по химия българия, Балканите и Европа

на дисертационен труд за присъждане на образователната и научна степен доктор

в област на висше образование 1. Педагогически науки

професионално направление 1.3. Педагогика на обучението по…

докторска програма Методика на обучението по химия
Автор: Илия Невенов Емилов

Тема: КОНСТРУКТИВИСТКИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО ХИМИЯ – България, Балканите и Европа

Научен ръководител: проф. д-р Адриана Любомирова Тафрова-Григорова,

1. Общо описание на представените материали

Със заповед № РД 38-486/17.07.2015 год. на Ректора на СУ „Св. Климент Охридски” съм определена за член на научното жури за осигуряване на процедура за защита на дисертационен труд на тема Конструктивистки практики в обучението по химия – България, Балканите и Европа за придобиване на образователната и научна степен доктор в област на висше образование 1. Педагогически науки, професионално направление 1.3. Педагогика на обучението по…, докторска програма Методика на обучението по химия. Автор на дисертационния труд е Илия Невенов Емилов – докторант в редовна форма на обучение към катедра Физикохимия, Учебно-научна лаборатория по химическо образование и история и философия на химията, с научен ръководител д-р Адриана Любомирова Тафрова-Григорова, професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, Факултет по химия и фармация.

Представеният от Илия Емилов комплект материали на хартиен носител е в съответствие с чл.36 (1) от Правилника за развитие на академичния състав на СУ.

Докторантът е приложил 5 публикации. Според брой и качество на изданията, в които са публикувани материалите, те напълно отговарят на изискванията на Факултета по химия и фармация на СУ.

В качеството си на рецензент извърших проверка на представените административни документи по процедурата и гарантирам за тяхната коректност и достоверност. Комплектът е пълен, в съответствие с изискванията и документите в него са подредени грижливо.

2. Кратки биографични данни за докторанта

Илия Емилов е роден през 1977 г. в с. Крушари. Бакалавърска степен по химия получава в университета „Богазичи“, Република Турция (1997-2001 г.), с квалификация Учител по химия. Магистърска степен Учител по химия получава в Софийския университет, Факултет по химия и фармация през 2009-2010 г. Като докторант се обучава от 2012 до 2015 г. към Учебно-научната лаборатория по химическо образование и история и философия на химията, катедра Физикохимия. Илия Емилов има педагогически опит като учител в училища Дружба, където работи от 2003 г.. От 2006 г. изпълнява и административни длъжности (помошник директор и директор) също в училища Дружба. Опитът, който трупа като учител, безспорно му е бил полезен при разработване на дисертационната работа. Илия Емилов притежава и социални умения и компетенции. Принос за придобиването им има не само работната среда, което предполага комуникация и разговори с много хора, но и участието му в международни конгреси, сред които „Интеркултурен диалог и образование“ в Бурса, Турция, конференции, семинари и др.

Разработената от докторанта тема за конструктивистки практики и прилагането им в обучението по химия, не е избрана случайно. Тя се вписва изцяло в едно от актуалните тематични направления на Учебно-научната лаборатория по химическо образование и история и философия на химията към катедра Физикохимия. Това направление се разработва от екип, оглавяван от научната му ръководителка – проф. А. Тафрова и е подкрепяно изцяло от проф. Б. Тошев. Трябва да отбележа, че проведените изследвания на А. Тафрова-Григорова, Е. Бояджиева, М. Кирова, част от които са в сътрудничеството на проф. Холенбек – САЩ, са солидна база, на която стъпва докторантът. Тази база дава възможност да продължи научните и педагогическите изследвания в една неразработена у нас сфера. Не само интересите на проф. Тафрова-Григорова, а и нивото на научна и практическа подготовка на докторанта, е важна причина да прегърне една от съвременните тенденции в областта на психологията и педагогиката – конструктивисткия подход. Очевидно разбирането за познанието като процес на изграждане на новите знания на индивида на основата на предходните и сливането им с тях, съвременната парадигма „да се учиш да учиш”, са водещи и в ежедневната училищна практика на И. Емилов.. Обучението в конструктивистка учебна среда е една от модерните практики в развиващата се образователна система у нас и особено в съвременното природонаучно обучение. Българското училищно образование има огромна нужда от подобни модели на активно обучение, една практика на обучението по химия в нашето училище, радвала се прилагането на изследователския подход и на проблемното обучение не малко години, но сякаш загубила тежест в последните десетилетия. Очевидно образованието ни изостава по отношение както на създаването на конструктивистка среда, така и по природонаучната грамотност на учениците. Както се вижда именно това определя актуалността от разработването на темата.

Направеното изследване на публикациите по темата и граничещи с нея области е обширно. Проучени са впечатляващ брой литературни източници – 44 от тях са на български език и над 350 – на латиница – основно на английски език. Обзорът е концентриран във втора и трета глава от дисертацията. Първоначално докторантът се спира на историческите корени, генезиса и развитието на конструктивизма и прави характеристика на видовете конструктивизъм. Това разглеждане позволява да се обърне внимание на същността на конструирането на знанието, на философията на конструктивисткия подход – знанието се формира в съзнанието на индивида с активното участие на приемника. В проучените работи на автори върху училищното образование в САЩ, Австралия, някои европейски и азиатски страни през последните десетилетия са очертани и данни за учебната среда. Подчертава се, че се обръща все повече внимание на мисленето на ученика и на връзката между преподаването и ученето. Обширният обзор е позволил на докторанта да стесни полето на своето изследване и да се насочи към оценка на учебната среда по природни науки в балканските и някои страни в Европа, за които няма публикувани изследвания. Изследователските въпроси, които го вълнуват са свързани с това доколко се прилага конструктивистки подход в училищното обучение по природни науки в България, някои балкански и европейски страни, какви са нагласите на учителите да използват подходящи методи за обучение, дали прилагането на конструктивистки подход влияе върху интересите на учениците, каква е връзката между учебните програми, основани на конструктивистки виждания и създаване на конструктивистка среда. Литературният обзор е направен ясно и аналитично.

Характеризирането на методиката на изследване изисква да се отбележат следните етапи: проучване на проблема, включително и в исторически план, експериментално изследване, което завършва с обсъждане на резултатите. Теоретичното изследване има за цел да изясни същността на конструирането на знанието, на философията на конструктивисткия подход. То е позволило на докторанта да обедини подходи и практики, използвани в учебния процес по природни науки, чрез които се реализира конструктивистка учебна среда. За целите на емпиричното си изследване докторантът прави характеристика на разнообразни инструменти за събиране на информация относно характеристиките на учебната среда в класната стая. За всеки от инструментите са посочени възможностите и информацията, която прилагането им носи. На основата на направената характеристика са подбрани три анкети за ученици и една за учители. Първата от тях (WIHIC) е най-често използваната в света, която служи за проучване на класната стая. Вторият инструмент (CLES) дава възможност за набиране на данни за кратко време за личното мнение на учениците . Дискриминатевната валидност, както и надеждността й са доказани многократно. Третият инструмент (ТОSRA) помага да се проучат интересите на учениците и отношението учебна среда – интереси. Тя е лесна за употреба и е разработена специално за ученици от гимназиите. За целите на изследването е избрана една от категориите Удоволствие от уроците по природни науки. За проверка на вижданията на учителите за методологията на обучение в клас и практическата й реализация е използвана анкета ТPPI. На основата на отговорите на учителите могат да се характеризират как се използват подходите и методите за обучение, какви професионални качества притежават, какви дейности на учениците осигуряват, както и дали обучението е центрирано към ученика или не.

Дисертационният труд е с обем 203 страници. Оформен е във въведение, четири глави, заключение, литература и abstract. В 6 приложения са поместени таблици, графики, диаграми, документи и снимков материал от емпиричното изследване. Приятно впечатление правят благодарностите, отправени към хората и институциите, които са подпомогнали и направили възможно проведеното изследване.

Както вече подчертах, внушителен е броят на използваните литературни източници, основно но английски език. Добро впечатление прави представянето на литературния обзор. Обсъждането на темите, които се разглеждат в тях, позволява да се проследят не само историческите корени, генезиса, развитието и видовете конструктивизъм, но и да се характеризира философията на конструктивисткия подход. Прави впечатление, че е по-ограничена литературата, която отразява проблема в България, главно в периода на 1970 – 2000 години, Правилно специално внимание докторантът отделя на работи, които касаят инструменти за събиране на информация относно характеристиките на учебната среда в класната стая. Много хубави думи могат да се кажат за подробната характеристика на различните, описани в литературата инструменти, характеристика, която прави възможен подбора на онези от тях, които позволяват да бъдат реализирани целите на изследване. Приятно впечатление прави цитираната таблица ІV.2, в която са систематизирани най-често използваните инструменти за изследване. В частта ІV.2 са характеризирани международни проучвания на конструктивисткта учебна среда. Сравнителното проучване и тук е представено чрез обобщени таблици, като таблицата за предходни изследвания за страните, включени в експерименталното изследване на докторанта са систематизирани в таблица ІV. 5. V глава е посветена на емпиричното изследване. Използвани са качествени методи (наблюдения на терен и интервюта) и количествени методи (проучване с анкети и въпросници и статистическа обработка на резултатите със статистическия пакет за социални науки (SPSS Statistics 20). Такова съчетание намирам, че дава възможност да се получи по-пълна представа за практиките и техниките за прилагане на конструктивистки подход в класната стая в часовете по природни науки. Докторантът описва подробно периода на провеждане на емпиричното изследване: октомври 2012 – април 2014 г., характеризира държавите (8), училищата (8 с международни учебни програми и 24 държавни и частни училища, в които обучението се реализира по държавни образователни изисквания), както и учениците (2322) и учителите (47), взели участие в изследването. В V глава са описани използваните методи за събиране на данни и резултатите от изследването, техният анализ и обсъждане. Данните от проведените анкети с ученици са оформени в 50 таблици, както и в графики, представени в приложение към дисертацията. Проведеното проучване с учителите е обсъдено внимателно, а отговорите им са поместени в Приложение ІІІ. Тъй като изследването е широкообхватно, обобщението на резултатите е направено внимателно, като са потърсени причините за изказаните твърдения и изводи.

7. Приноси и значимост на разработката за науката и практиката

Научните приноси, които определя И. Емилов са свързани с оценката на учебната среда в различни видове училища в 5 балкански и 3 европейски страни, направени на основата на сравнително изследване, осъществено с няколко анкети с ученици и техните учители. Заключението, че в международните училища, където обучението се извършва с прилагане на конструктивистки методи, учебната среда е преимуществено конструктивистка и учениците харесват часовете по природни науки звучи логично. Намирам, че обсъждането на степента на прилагането на конструктивисткия и традиционния (с ясно структуриран трансмисионен) подход при изучаване на природните науки в отделните страни и видове училища и интересите на учениците, очертават зависимост, която е целесъобразно да се използва при разработването на новите стандарти и учебни програми в страните, с които е свързана реформата в образователната система. Освен това резултатите следва да се използват и за оптимизиране на процеса на обучението на бъдещите учители.

В общи линии съм съгласна с направената самооценка на докторанта за изпълнение на поставените изследователски задачи. Намирам, че

• 
  научните постижения на докторанта имат характер на обогатяване на съществуващите данни за прилагане на конструктивиски подходи в обучението по природни науки в европейски страни;
  
• 
  изследването открива хоризонт за провеждане на изследвания и при други възрастови групи, изучаващи природни науки.
  

Изброените приноси покриват напълно изискванията на закона и правилниците за придобиване на образователната и научна степен доктор.

Илия Емилов е представил 5 публикации по темата на доктората. Докторантът е самостоятелен автор на три от статиите, първи автор на една статия и на една статия е трети автор. Една публикация е на български език (в сп. Химия– единственото българско списание в областта Социални науки / Образование, което се реферира и индексира в едни от най-авторитетните световни системи като SCOPUS, Chemical Abstracts и Google Scholar.) и четири са на английски, публикувани както следва: една в списание Journal of Baltic Science Education, една в Biology International, една в International Journal оf Science Education аnd Mathematics Education и една в материали от атинска конференция ATINER'S Conference Paper Series. Докторант Емилов е участвал в 7 научни форума, две от които – в чужбина (ХV международна конференция в Атина АТИНЕР – 20 – 23 май, 2013 и ІІ световна конференция в Краков, Полша: 2 – 5 юли 2013), две са изнесено обучение с международно участие на лектори от Лондонския университет в Рибарица, септември 2012 г. и в Боровец, септември 2013 г., едно е на международна конференция на учителите по химия: Габрово, 26 юни 2013 г., едно е на 45 конференция на учителите по химия с международно участие – Габрово, октомври 2013 г. и едно е на международна конференция Съвременни предизвикателства пред педагогическата наука, 6-8 юни 2014 г., София.

Представените от докторанта публикации са в резултат на работата по дисертационния труд, популяризирани са и са направени достояние на научната общност. Те напълно удовлетворяват специфичните изисквания към кандидатите за придобиване на научната степен доктор в Химическия факултет на СУ. Забелязани са 4 цитирания.

9. Лично участие на докторанта

Без съмнение докторантът Илия Емилов има личен принос в дисертационното изследване и публикуваните резултати.

Авторефератът представя основното съдържание на дисертационната работа и дава ясна представа за етапите и резултатите от изследването. Той е изготвен качествено според изискванията на закона и съответните правилници.

Критичните бележки, които ще отправя, не намаляват общото впечатление за една добре структурирана и изпълнена дисертационна работа. Ще отбележа само по-съществените моменти и въпроси, които намирам, че се нуждаят от по-пълно представяне:

1. 
   Вече отбелязах, че литературният обзор, направен на основата на проучването на източници, публикували на английски език, прави отлично впечатление. По-ограничена обаче е литературата, която отразява проблема в България – 44 заглавия. Доста подробно е изследван периодът от Освобождението до 1944 г. докато работи, печатани в периода на 1970 – 2000 години почти липсват. В този период интересни работи на Венцислав Нанов, Лена Недялкова, Рада Николова, Здравка Малчева и др., засягат организация на учебен процес по химия, позволяващ реализиране на обучение, центрирано към ученика и те биха хвърлили светлина върху работата на Министерството на образованието, катедрите по Методика и Институтите за усъвършенстване на учителите по проблема.
   
2. 
   Не намерих коментар и на връзката на мястото на природните дисциплини в учебни планове, съдържанието на учебните програми и възможността за създаване на конструктивистка учебна среда. Разкриването на тази връзка би позволило да се коментират по-задълбочено и резултатите от експерименталните данни.
   
3. 
   В какво отношение би препоръчал докторанта оптимизирането на учебните програми за обучение на студентите в магистърските програми, които биха позволили на бъдещите учители да овладеят практики за създаване на оптимална конструктивистка учебна среда?
   

Впечатленията ми от Илия Емилов са от периода на неговото обучение в магистърска учебна програма. Любознателен, активен, търсещ, с желание да научи повече и да прилага на практика наученото. Умее да се ориентира в проблемите и търси възможности за тяхното разрешаване.

Методиката и организацията на изследването е добре да се използва за провеждане на изследвания и при други възрастови групи, изучаващи природни науки, както и по-обхватно изследване на проблема за българската образователна система. Намирам, че резултатите от експерименталното изследване могат да се използват и при разработването на новата учебна документация, свързана с провеждащата се реформа.

Дисертационният труд показва, че докторантът Илия Невенов Емилов притежава задълбочени теоретични знания и професионални умения по научна специалност Методика на обучението по химия като демонстрира качества и умения за самостоятелно провеждане на научно изследване. Дисертацията и материалите към нея безусловно отговарят на изискванията на Закона за развитие на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ), Правилника за прилагане на ЗРАСРБ и Правилника на Софийския университет, както и на специфичните изисквания на Факултета по химия и фармация, приети във връзка с Правилника на СУ за приложение на ЗРАСРБ.

Поради гореизложеното, убедено давам своята положителна оценка за проведеното изследване, представено от рецензираните по-горе дисертационен труд, автореферат, постигнати резултати и приноси и убедено предлагам на почитаемото Научно жури да присъди образователната и научна степен доктор на Илия Невенов Емилов в област на висше образование: 1. Педагогически науки , професионално направление 1.3. Педагогика на обучението по…, докторска програма Методика на обучението по химия.

25. 08. 2015.. г. Рецензент: . . . . . .