Член 29 Участие в политическия и обществен живот

(a) да осигурят ефективно и пълноценно участие на хората с увреждания в политическия и обществен живот, равноправно с всички останали, пряко или чрез свободно избрани техни представители, включително правото и възможността на хората с увреждания да избират и да бъдат избирани, между другото и чрез:

(i) осигуряване на подходящи, достъпни и лесни за разбиране и ползване процедури, съоръжения и материали за гласуване;

(ii) защита на правото на хората с увреждания на тайно гласуване в избори и референдуми, без сплашване и на правото да се кандидатират в избори, да заемат ефективно изборни длъжности и да упражняват всички публични функции на всякакви равнища на държавното управление, като улесняват достъпа им до подпомагащи и нови технологии, където това е подходящо;

(iii) гарантиране на свободното волеизлияние на хората с увреждания като гласоподаватели и за целта, при необходимост и по тяхна молба, допускане на лице по техен избор да им оказва помощ при гласуването;

(b) активно да способстват за поддържане на среда, в която хората с увреждания могат ефективно и пълноценно да участват в управлението на обществените дела, без дискриминация и равноправно с всички останали и да насърчават тяхното участие в обществените дела, включително:

(i) участие в неправителствени организации и асоциации, ангажирани в обществения и политическия живот на страната и в дейността и управлението на политически партии;

(ii) създаване на, или членуване в, организации на хора с увреждания, които да представляват хората с увреждания на международно, национално, регионално и местно равнище.

(a) се ползват с достъп до културни материали в достъпен за тях формат;

(б) се ползват с достъп до телевизионни програми, филми, театрални спектакли и други културни прояви, в достъпен за тях формат;

(в) се ползват с достъп до културни представления или услуги, като напр. театри, музеи, кина, библиотеки и туристически услуги, както и, доколкото е възможно, с достъп до паметници и обекти от национално културно значение.

2. Държавите - страни по настоящата Конвенция се задължават да предприемат подходящи мерки за предоставяне на възможност на хората с увреждания да развиват и използват своя творчески, артистичен и интелектуален потенциал, не само в своя собствена полза, но и за благото на обществото.

3. Държавите - страни по настоящата Конвенция се задължават да предприемат подходящи мерки, в съответствие с международното право, за да гарантират, че законите, защитаващи правата на интелектуална собственост, не служат като необоснована или дискриминационна преграда пред достъпа на хора с увреждания до културни материали.

4. Хората с увреждания имат неотменно право, равноправно с всички останали, на признаване и подкрепа на тяхната специфична културна и лингвистична идентичност, включително език на знаците и култура на лишените от слух.

5. С оглед предоставянето на възможност на хора с увреждания да участват равноправно с всички останали в развлекателни и спортно-възстановителни дейности, Държавите - страни по Конвенцията се задължават да предприемат подходящи мерки:

(a) за насърчаване и подпомагане на участието, в най-пълната възможна степен, на хора с увреждания в обичайни спортни дейности на всички равнища;

(б) за осигуряване възможност за хората с увреждания да организират, развиват и участват в развлекателни и спортно-възстановителни дейности, специално пригодени за хора с увреждания, като за целта насърчават предоставянето на такива хора, равноправно с всички останали, на подходящо обучение, тренировка и ресурси;

(в) за осигуряване за хора с увреждания на достъп до съоръжения и обекти и за спорт, отдих и развлечение;

(г) за осигуряване за деца с увреждания, равноправно с всички останали деца, на равен достъп до игри и спортно-развлекателни дейности, включително такива, които са застъпени в училищната система;

(д) за осигуряване за хората с увреждания на достъп до услуги от лица, ангажирани в организиране на спортно-развлекателни, туристически и други свързани със свободното време дейности.
Член 31
Статистика и събиране на данни
1. Държавите - страни по настоящата Конвенция се задължават да събират подходящо информация, включително статистически и научни данни, които да им дадат възможност да формулират и прилагат политики с оглед ефективната реализация на настоящата Конвенция. Процесът на събиране на такава информация следва да протича:

(a) при спазване на законно установените предпазни мерки, включително приложимо законодателство по събирането на данни, за осигуряване на поверителност и уважение към правото на неприкосновеност на личността на хората с увреждания;

(б) в съответствие с международно приетите норми за защита на човешките права и основните свободи и етичните принципи при събирането и използването на статистически данни.

2. Събраната в съответствие с настоящия член информация се разпределя според нуждите и се използва за оценяване изпълнението от държавите - страни по Конвенцията на задълженията им, произтичащи от нея, както и за идентифициране и преодоляване на пречките, на които се натъкват лицата с увреждания в упражняване на своите права.

3. Държавите - страни по настоящата Конвенция поемат отговорност за разпространението на тези статистически данни с цел осигуряване достъпността им за хора с увреждания и други.
Член 32
Международно сътрудничество
1. Държавите - страни по настоящата Конвенция осъзнават важността на международното сътрудничество и неговото развитие и подпомагане, в подкрепа на националните усилия за реализация на целта и задачите на настоящата Конвенция и се задължават да предприемат подходящи и ефективни мерки в това отношение, както между самите държави, така и – при нужда – в партньорство със съответните международни и регионални организации и гражданското общество и по-конкретно с организации на хора с увреждания. Тези мерки могат да включват, между другото:

(a) осигуряване достъпността на международното сътрудничество, включително международните програми за развитие, за хората с увреждания и тяхното включване в тях;

(б) способстване за и подпомагане на, изграждането на капацитет, включително чрез обмен и споделяне на информация, опит, програми за обучение и най-добри практики;

(в) подпомагане на сътрудничеството в областта на научните изследвания и улесняване достъпа до научно-технически знания;

(г) предоставяне, според нуждите, на техническа и икономическа помощ, включително чрез улесняване достъпа до и споделянето на, достъпни и спомагащи технологии, и чрез трансфер на технологии.

2. Разпоредбите на настоящия член по никакъв начин не отменят задълженията на всяка държава - страна по Конвенцията за изпълнява задълженията си, произтичащи от нея.

2. Държавите - страни по настоящата Конвенция се задължават, всяка в съответствие със своята правна и административна система, да поддържат, укрепват, определят или създадат в рамките на съответната държава - страна по Конвенцията, мрежа, включваща, според нуждите, един или повече независими механизми, които да насърчават, защитават и наблюдават прилагането на настоящата Конвенция. При определяне или създаване на такъв механизъм, държавите - страни по Конвенцията се задължават да се съобразяват с принципите, отнасящи се до статута и функционирането на националните институции за защита и подпомагане на човешките права.

3. Гражданското общество, по-конкретно хората с увреждания и организациите, които ги представят, трябва да бъдат включени и пълноценно да участват в процеса на мониторинг.

Член 34

Комитет за правата на хората с увреждания
1. Създава се Комитет за правата на хората с увреждания (наричан по-нататък за краткост „Комитетът”), който да изпълнява посочените по-долу функции.

2. Комитетът се състои, към момента на влизане в сила на настоящата Конвенция, от дванадесет експерти. След още шестдесет ратификации или присъединявания на страни по Конвенцията, съставът на Комитета ще се увеличи с още шест члена, като ще достигне максимален брой осемнадесет члена.

3. Членовете на Комитета участват в него в личното си качество и трябва да бъдат хора с високи морални качества и призната компетентност и опит в приложното поле на настоящата Конвенция. При номиниране на своите кандидати, държавите - страни по Конвенцията се приканват да обърнат подобаващо внимание на изискванията на член 4 ал. 3 от настоящата Конвенция.

4. Членовете на Комитета се избират от държавите - страни по Конвенцията, като се търси равномерно географско разпределение, представяне на различни форми на цивилизация и на основните типове правни системи, при балансирано представяне на половете и участие на експерти с увреждания.

5. Членовете на Комитета се избират с тайно гласуване от списък на лица, номинирани всяко от съответната държава - страна по Конвенцията, на заседания на Конференцията на държавите - страни по Конвенцията. На тези заседания, за провеждането на които е необходим кворум от две трети от държавите - страни по Конвенцията, за избрани в Комитета се считат лицата, получили най-голям брой гласове и абсолютно мнозинство от гласовете на представените и гласуващи на Конференцията държави - страни по Конвенцията.

6. Първоначалните избори следва да се проведат не по-късно от шест месеца след датата на влизане в сила на настоящата Конвенция. Най-малко четири месеца преди определената дата за следващи избори, Генералният секретар на Организацията на Обединените нации изпраща писмо до държавите - страни по Конвенцията, с което ги приканва до два месеца да представят номинациите си. Впоследствие, Генералният секретар изготвя азбучен списък на всички така номинирани лица, в който се посочва от коя държава - страна по Конвенцията са номинирани и го представя на държавите - страни по настоящата Конвенция.

7. Членовете на Комитета се избират за четиригодишен мандат, като имат право само на едно преизбиране. Мандатът на шестима от членовете, избрани на първите избори, обаче, изтича след две години, като техните имена се определят чрез жребий от председателя заседанието по ал. 5 от настоящия член, непосредствено след провеждането на първите избори

8. Изборът на шестимата допълнителни членове на Комитета се провежда на редовни избори, в по реда на настоящия член.

9. В случай, че член на Комитета почине, подаде оставка или заяви, че не по някаква друга причина не може да изпълнява задълженията си като такъв, държавата - страна по Конвенцията, която го е номинирала, назначава на негово място друг експерт, притежаващ квалификациите и отговарящ на изискванията по съответните разпоредби на настоящия член, който да изслужи остатъка от мандата му.

10. Комитетът приема свой процедурен правилник.

11. Генералният секретар на Организацията на Обединените нации осигурява необходимия персонал и ресурсно обезпечаване за ефективното осъществяване на функциите на Комитета по настоящата Конвенция, като свиква първото му заседание.

12. С одобрението на Общото събрание, членовете на Комитета, създаден по настоящата Конвенция, получават възнаграждение от средствата на ООН при условия и по ред, одобрен от Общото събрание, с оглед важността на отговорностите на Комитета.

13. Членовете на Комитета имат право на материални условия на работа, привилегии и имунитет на експерти на мисии на ООН, определени в съответните раздели на Пакта за привилегиите и имунитетите в Организацията на Обединените нации.
Член 35

Доклади на държавите - страни по Конвенцията
1. Всяка държава - страна по Конвенцията се задължава да представи на Комитета, чрез Генералния секретар на Организацията на Обединените нации, цялостен доклад относно мерките, предприети в изпълнение на задълженията й по настоящата Конвенция и за постигнатия напредък в тази насока, в срок от две години след влизане в сила на настоящата Конвенция за въпросната държава - страна по нея.

2. От този момент нататък, държавите - страни по Конвенцията представят последващи доклади поне по веднъж на четири години, или допълнителни, по искане на Комитета.

3. Комитетът решава и дава указания относно съдържанието на докладите.

4. Държава - страна по настоящата Конвенция, която е представила цялостен първоначален доклад на Комитета, не е длъжна да повтаря в своите последващи доклади вече изложената в него информация. При изготвяне на докладите си до Комитета, държавите - страни по Конвенцията се приканват да вършат това открито и прозрачно, при съобразяване с изискванията на член 4 ал. 3 от настоящата Конвенция.

5. Докладите могат да посочват фактори и затруднения, имащи отражение върху изпълнението на задълженията по настоящата Конвенция.
Член 36

Разглеждане на докладите
1. Всеки доклад се разглежда от Комитета, който прави такива предложения и общи препоръки по доклада, каквито счете за подходящи и ги препраща на съответната държава - страна по Конвенцията, която може да отговори на Комитета с каквато информация счете за подходяща. Комитетът може да поиска от държавите - страни по Конвенцията допълнителна информация относно нейното прилагане.

2. Ако дадена държава - страна по Конвенцията има сериозно закъснение с предаването на доклада, Комитетът може да уведоми въпросната държава за необходимостта да се извърши преглед с прилагането на Конвенцията във въпросната държава, въз основа на надеждна информация, с каквато Комитетът разполага, ако въпросният доклад не бъде представен в срок от три месеца от получаване на уведомлението. Комитетът поканва въпросната държава - страна по Конвенцията да участва в този преглед. Ако в отговор държавата - страна по Конвенцията представи искания доклад, по отношение на нея се прилага текстът на ал. 1 от настоящия член.

3. Генералният секретар на Организацията на Обединените нации предоставя докладите на всички държави - страни по настоящата Конвенция.

4. Държавите - страни по настоящата Конвенция се задължават широко да разгласят и предоставят докладите на обществеността в съответните страни, като улесняват достъпа до предложенията и общите препоръки, получени по отношение на тези доклади.

5. Комитетът се задължава да предава по начин, който счете за подходящ, на специализираните агенции, фондове и програми на ООН, както и на други компетентни органи, доклади от държавите - страни по настоящата Конвенция, с оглед предприемане на мерки по съдържащи се в тях молби или индикации за нужди от техническа консултация и помощ, наред с констатациите и препоръките на Комитета, ако има такива, по въпросните молби или индикации.
Член 37

Сътрудничество между държавите - страни по Конвенцията и Комитета
1. Всяка държава - страна по Конвенцията се задължава да сътрудничи с Комитета и да подпомага неговите членове при изпълнение на мандата им.

2. В отношенията си с държавите - страни по Конвенцията, Комитетът се задължава да обърне подобаващо внимание на начините и средствата за повишаване на националния им капацитет за прилагане на настоящата Конвенция, включително чрез международно сътрудничество.

(a) Специализираните агенции и другите органи на Организацията на Обединените нации имат право да бъдат представлявани при разглеждане на изпълнението на тези условия и изисквания на настоящата Конвенция, които попадат в обхвата на техния мандат. Комитетът може да покани онези от специализираните агенции и други органи на ООН, които счете за нужно, за да предоставят експертни съвети по прилагане на Конвенцията в сфери, попадащи в обхвата на съответния им мандат. Комитетът може да покани специализирани агенции и други органи на ООН да представят доклади по прилагането на Конвенцията в области, попадащи в обхвата на тяхната дейност.

(б) При изпълнение на мандата си, Комитетът се задължава да се консултира, според нуждите, с други компетентни органи, създадени по силата на международни договори за човешките права, с оглед осигуряване на вътрешната последователност на съответните указания за отчитане, правене на предложения и общи препоръки и за избягване на дублиране и припокриване при изпълнението на техните функции.
Член 39

Доклад на Комитета
Веднъж на всеки две години Комитетът докладва за дейността си пред Общото събрание и пред Икономическия и социален съвет на ООН, като може да прави предложения и общи препоръки на основание на извършения преглед на докладите и получената информация от държавите - страни по настоящата Конвенция. Тези предложения и общи препоръки се включват в доклада на Комитета заедно с коментарите по тях на държавите - страни по Конвенцията, ако има такива.
Член 40

Конференция на държавите - страни по Конвенцията
1. държавите - страни по настоящата Конвенция се задължават да се събират редовно на Конференция на държавите - страни по Конвенцията, за да обсъждат въпроси, отнасящи се до прилагането на настоящата Конвенция.

2. В срок до шест месеца от влизането в сила на настоящата Конвенция, Генералният секретар на Организацията на Обединените нации е длъжен да свика Конференция на държавите - страни по нея. Последващите заседания на Конференцията на държавите - страни по Конвенцията се свикват от Генералния секретар веднъж на две години, въз основа на взето решение на Конференцията на държавите - страни по Конвенцията.

2. Всякакво позоваване на „държави - страни по настоящата Конвенция” се счита, че включва и тези организации, в рамките на тяхната компетентност.

3. По смисъла на член 45 ал. 1 и член 47 ал. 2 и 3, не се зачитат документи, представени от организация за регионална интеграция.

4. Организациите за регионална интеграция могат да упражняват, по въпроси от тяхната компетентност, право на глас в Конференцията на държавите - страни по настоящата Конвенция. Дадена организация няма право да упражнява това свое право на глас успоредно с нейна държава-членка и обратното.

2. За всяка държава или организация за регионална интеграция, която ратифицира, официално потвърди или се присъедини към Конвенцията след депонирането на двадесетия документ, Конвенцията влиза в сила на тридесетия ден след депонирането на собствения й документ за ратификация или присъединяване.

2. Особените мнения могат да бъдат оттегляни по всяко време.

2. Изменение, прието и одобрено по реда на ал. 1 от настоящия член, влиза в сила на тридесетия ден сред като броят на документите за неговото ратифициране достигне две трети от броя на държавите - страни по Конвенцията към деня на неговото приемане. След това, изменението влиза в сила за всяка държава - страна по Конвенцията на тридесетия ден след депонирането на нейния документ за ратификация на изменението. Дадено изменение има задължителна сила само за онези държави - страни по Конвенцията, които са го ратифицирали.

3. Ако бъде взето решение в този смисъл с консенсус от държавите - страни по Конвенцията, изменението, прието и одобрено по реда на ал. 1 от настоящия член, която се отнася изключително до членове 34, 38, 39 и 40, влиза в сила за всички държави - страни по Конвенцията на тридесетия ден сред като броят на документите за неговото ратифициране достигне две трети от броя на държавите - страни по Конвенцията към деня на неговото приемане.
Член 48

Денонсиране
Всяка държава - страна по настоящата Конвенция има право да я денонсира чрез писмено уведомление до Генералния секретар на Организацията на Обединените нации. Денонсирането влиза в сила една година след датата на получаване от Генералния секретар на въпросното уведомление.
Член 49

Достъпен формат
Текстът на настоящата Конвенция се разпространява в достъпни формати.
Член 50

Автентични текстове
Текстовете на настоящата Конвенция на арабски, китайски, английски, френски, руски и испански език имат еднаква сила.

В уверение на горното, долуподписаните представители, надлежно упълномощени за това от своите правителства, положиха подписите си под настоящата Конвенция.