Конвенция за психотропните вещества



страница1/3
Дата23.01.2017
Размер495.71 Kb.
#13365
  1   2   3
КОНВЕНЦИЯ ЗА ПСИХОТРОПНИТЕ ВЕЩЕСТВА

Обн. ДВ. бр.40 от 2 Май 1995г., попр. ДВ. бр.83 от 1 Октомври 1996г.

Преамбюл


Страните,

загрижени за здравето и благополучието на човечеството, отчитайки с безпокойство проблема за общественото здравеопазване и социалния проблем, възникнали в резултат на злоупотребата с някои психотропни вещества,

изпълнени с решимост да предотвратяват злоупотребата с тези вещества и незаконната търговия, която тя поражда, и да се борят против тях,

считайки, че е необходимо предприемането на строги мерки за ограничаване използването на тези вещества за законни цели,

признавайки, че използването на психотропни вещества за медицински и научни цели е необходимо и че възможността за снабдяване с вещества за тези цели не трябва да бъде обект на неоправдано ограничаване,

считайки, че за да бъдат мерките против злоупотребата с тези вещества ефективни, те трябва да бъдат координирани и универсални,

признавайки компетенцията на Организацията на обединените нации в областта на контрола на психотропните вещества и желаейки заинтересуваните международни органи да осъществяват своята дейност в рамките на тази организация,

убедени, че за постигането на тези цели е необходима международна конвенция,

се споразумяха за следното:

Член 1
Използване на термините


С изключение на случаите, когато изрично е посочено друго или по смисъла на текста се има предвид друго, следните термини, използвани в тази конвенция, имат долупосочените значения:

а) "съвет" означава Икономическият и социален съвет на Организацията на обединените нации;

b) "комисия" означава Комисията за упойващите вещества при съвета;

с) "орган" означава Международният орган за контрол на упойващите вещества, учреден въз основа на Единната конвенция за упойващите вещества от 1961 г.;

d) "генерален секретар" означава Генералният секретар на Организацията на обединените нации;

е) "психотропно вещество" означава всяко вещество, природно или синтетично, или всеки естествен материал, включени в списък I, II, III или IV;

f) "препарат" означава:

(i) всеки разтвор или смес в което и да е физическо състояние, съдържащи едно или няколко психотропни вещества, или

(ii) едно или няколко психотропни вещества в терапевтични дози;

д) "списък I", "списък II", "списък III" и "списък IV" означават съответно номерирани списъци на психотропните вещества, приложени към тази конвенция, в които могат да се внасят изменения в съответствие с чл. 2;

h) "износ" и "внос" означават, всеки в съответния контекст, физическо пренасяне на психотропно вещество от една държава в друга държава;

i) "фабрикация" означава всички процеси, при които могат да се получат психотропни вещества, и включва рафиниране и превръщане на едни психотропни вещества в други психотропни вещества. Този термин включва също така изготвяне на препарати, различни от препаратите, които се изготвят по рецепта в аптеките;

j) "незаконен трафик" означава фабрикацията или трафикът на психотропни вещества, извършвани в нарушение на разпоредбите на тази конвенция;

к) "район" означава коя да е част от всяка държава, която в съответствие с чл. 28 се разглежда като отделна единица за целите на тази конвенция;

l) "заведения" означава сгради или части от сгради, включително и земните участъци към тях.

Член 2
Обхват на контрола на веществата


1. Ако някоя от страните или Световната здравна организация разполага с информация относно вещество, което все още не се намира под международен контрол, която по нейно мнение може да наложи включването на това вещество в някой от списъците към тази конвенция, тя изпраща до генералния секретар уведомление и му предоставя информацията в подкрепа на това уведомление. Тази процедура се прилага и в случаите, когато страна или Световната здравна организация разполага с информация, оправдаваща прехвърлянето на вещество от един списък в друг или изключването на вещество от списъците.

2. Генералният секретар изпраща това уведомление и цялата информация, която той счита за съществена, на страните, на комисията и ако уведомлението е от страна - на Световната здравна организация.

3. Ако от приложената към уведомлението информация произтича, че веществото може да бъде включено в списък I или списък II в съответствие с т. 4, страните проучват в светлината на цялата информация, с която разполагат, възможността за временно прилагане по отношение на това вещество на всички мерки за контрол, прилагани по отношение на веществата от списък I или списък II, в зависимост от случая.

4. Ако Световната здравна организация установи:

а) че това вещество може да предизвика:

(i) 1) състояние на зависимост; и

2) стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система, предизвикващо халюцинации или нарушения на двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятието или настроението; или

(ii) злоупотреба и вредни въздействия, сходни с тези на вещество от списък I, II, III или IV; и

b) че съществуват достатъчно основания да се счита, че с веществото се злоупотребява или би могло да се злоупотреби по начин, представляващ проблем за общественото здравеопазване и социален проблем, което налага поставянето на веществото под международен контрол, Световната здравна организация изпраща на Комисията оценка на веществото, включително степента или вероятността за злоупотреба с него, степента на сериозност на проблема за общественото здравеопазване и социалния проблем и степента на полезност на веществото в медицинската терапия, както и препоръки относно евентуалните мерки за контрол, които биха били уместни в светлината на нейната оценка.

5. Комисията, вземайки под внимание съобщението от Световната здравна организация, чиято оценка по медицинските и научните въпроси е определяща, и имайки предвид икономическите, социалните, правните, административните и други фактори, които тя прецени за уместни, може да добави веществото към списък I, II, III или IV. Комисията може да поиска допълнителна информация от Световната здравна организация или от други съответни източници.

6. Ако уведомлението по т. 1 се отнася за вещество, което вече е включено в един от списъците, Световната здравна организация съобщава на комисията новите си констатации, всяка нова оценка на веществото, която тя би могла да направи в съответствие с т. 4, и всички нови препоръки относно мерките за контрол, които тя би преценила за уместни в светлината на тази оценка. Комисията, вземайки под внимание съобщението от Световната здравна организация в съответствие с т. 5 и имайки предвид факторите, посочени в тази точка, може да реши да прехвърли веществото от един списък в друг или да го извади от списъците.

7. Всяко решение на комисията, взето въз основа на този член, се съобщава от генералния секретар на всички държави - членки на Организацията на обединените нации, на държавите - страни по конвенцията, които не са членки на Организацията на обединените нации, на Световната здравна организация и на органа. Такова решение влиза в действие по отношение на всяка страна 180 дни след датата на това съобщение, с изключение за страна, която в рамките на този период, по отношение на решение за добавяне на вещество към списък, е уведомила писмено генералния секретар, че поради изключителни обстоятелства тя не е в състояние да осъществи прилагането по отношение на това вещество на всички разпоредби на конвенцията, отнасящи се до веществата в този списък. В това уведомление се посочват мотивите за такова действие на изключване. Независимо от уведомлението, всяка страна трябва да прилага като минимум следните мерки за контрол:

а) страна, която е направила такова уведомление по отношение на неконтролирано до момента вещество, добавено към списък I, трябва да вземе под внимание, доколкото това е възможно, специалните мерки за контрол, посочени в чл. 7, и по отношение на това вещество:

(i) да изисква лицензи за фабрикация, търговия и разпределение в съответствие с разпоредбите, предвидени в чл. 8 за веществата от списък II;

(ii) да изисква медицински рецепти за отпускане или използване в съответствие с разпоредбите, предвидени в чл. 9, за веществата от списък II;

(iii) да спазва задълженията относно износа и вноса, предвидени в чл. 12, с изключение по отношение на друга страна, която е направила такова уведомление за въпросното вещество;

(iv) да спазва задълженията, предвидени в чл. 13, по отношение на веществата от списък II, за забрана и ограничение на износа и вноса;

(v) да предоставя на органа статистически доклади в съответствие с т. 4 а) на чл. 16; и

(vi) да взема мерки в съответствие с чл. 22 за преследване на действията, противоречащи на законите или подзаконовите актове, приети в изпълнение на горепосочените задължения;

b) страна, която е направила такова уведомление по отношение на неконтролирано до момента вещество, добавено към списък II, трябва по отношение на това вещество:

(i) да изисква лицензи за фабрикация, търговия и разпределение в съответствие с чл. 8;

(ii) да изисква медицински рецепти за отпускане или използване в съответствие с чл. 9;

(iii) да спазва задълженията относно износа, предвидени в чл. 12, с изключение по отношение на друга страна, която е направила такова уведомление за въпросното вещество;

(iv) да спазва задълженията, предвидени в чл. 13, за забрана и ограничение на износа и вноса;

(v) да предоставя на органа статистически доклади в съответствие с т. 4 а), с) и d) на чл. 16; и

(vi) да взема мерки в съответствие с чл. 22 за преследване на действията, противоречащи на законите или подзаконовите актове, приети в изпълнение на горепосочените задължения;

с) страна, която е направила такова уведомление по отношение на неконтролирано до момента вещество, добавено към списък III, трябва по отношение на това вещество:

(i) да изисква лицензи за фабрикация, търговия и разпределение в съответствие с чл. 8;

(ii) да изисква медицински рецепти за отпускане или използване в съответствие с чл. 9;

(iii) да спазва задълженията относно износа, предвидени в чл. 12, с изключение по отношение на друга страна, която е направила такова уведомление за въпросното вещество;

(iv) да спазва задълженията, предвидени в чл. 13, за забрана и ограничение на износа и вноса; и

(v) да взема мерки в съответствие с чл. 22 за преследване на действията, противоречащи на законите или подзаконовите актове, приети в изпълнение на горепосочените задължения.

d) страна, която е направила такова уведомление по отношение на неконтролирано до момента вещество, добавено към списък IV, трябва по отношение на това вещество:

(i) да изисква лицензи за фабрикация, търговия и разпределение в съответствие с чл. 8;

(ii) да спазва задълженията, предвидени в чл. 13, за забрана и ограничение на износа и вноса; и

(iii) да взема мерки в съответствие с чл. 22 за преследване на действията, противоречащи на законите или подзаконовите актове, приети в изпълнение на горепосочените задължения;

е) страна, която е направила такова уведомление по отношение на вещество, прехвърлено в списък, предвиждащ по-строг контрол и по-стриктни задължения, трябва да прилага като минимум всички разпоредби на тази конвенция, които се прилагат по отношение на списъка, от който веществото е прехвърлено.

8. а) Решенията на комисията, взети в съответствие с този член, подлежат на преразглеждане от съвета по молба на която и да е страна, подадена в рамките на 180 дни от получаването на уведомление за решението. Молбата за преразглеждане се изпраща до генералния секретар заедно с цялата съответна информация, на която се основава молбата за преразглеждане;

b) генералният секретар изпраща копия от молбата за преразглеждане и съответната информация до комисията, до Световната здравна организация и до всички страни с покана да представят своите забележки в срок от деветдесет дни. Всички получени забележки се представят на съвета за разглеждане;

с) съветът може да потвърди, измени или отмени решението на комисията. Уведомление за решението на съвета се изпраща до всички държави - членки на Организацията на обединените нации, до държавите - страни по конвенцията, които не са членки на Организацията на обединените нации, до комисията, до Световната здравна организация и до органа;

d) докато трае процедурата по преразглеждането, първоначалното решение на комисията остава в сила, като се спазват разпоредбите на т. 7.

9. Страните полагат всички възможни усилия за прилагането по отношение на веществата, които не попадат под обхвата на тази конвенция, но могат да бъдат използвани в незаконната фабрикация на психотропни вещества, на такива мерки за наблюдение, каквито могат да бъдат осъществими на практика.

Член 3
Специални разпоредби относно контрола

на препаратите


1. С изключение на предвиденото в следващите точки на този член по отношение на препарат се прилагат същите мерки за контрол както по отношение на психотропното вещество, което той съдържа, а ако съдържа повече от едно такова вещество - мерките, които се прилагат по отношение на това от веществата, което е под най-строг контрол.

2. Ако препарат, който съдържа психотропно вещество, различно от веществата в списък I, има такъв състав, че не съществува опасност или съществува съвсем незначителна опасност от злоупотреба с него и веществото не може да бъде възстановено с лесноприложими средства в количество, което би могло да доведе до злоупотреба, и в резултат на това този препарат не създава нито заплаха за общественото здравеопазване, нито социален проблем, този препарат може да бъде освободен от някои от мерките за контрол, предвидени в тази конвенция, в съответствие с т. 3.

3. Ако страна установи, че някой препарат попада под разпоредбите на предходната точка, тя може да реши да го освободи в своята страна или в някой свой район от която и да е или от всичките мерки за контрол, предвидени в тази конвенция, с изключение на изискванията на:

а) член 8 (лицензи), доколкото той се прилага за фабрикацията;

b) член 11 (регистрация), доколкото той се прилага за освободените препарати;

с) член 13 (забрана и ограничение за износ и внос);

d) член 15 (инспекция), доколкото той се прилага за фабрикацията;

е) член 16 (информация, която страните трябва да представят), доколкото той се прилага за освободените препарати; и

f) член 22 (наказателни разпоредби), в границите, необходими за преследването на действията, противоречащи на законите или подзаконовите актове, приети в съответствие с горепосочените задължения. Страната уведомява генералния секретар за всяко решение от такъв характер, както и за името и състава на освободения препарат и мерките за контрол, от които препаратът е освободен. Генералният секретар предава уведомлението на другите страни, на Световната здравна организация и на органа.

4. Ако страна или Световната здравна организация разполага с информация относно препарат, освободен в съответствие с т. 3, която по нейно мнение би могла да наложи цялостно или частично прекратяване на освобождаването, тя трябва да уведоми генералния секретар и да му предостави информацията в подкрепа на уведомлението. Генералният секретар предава това уведомление и всяка информация, която той счита за уместна, на страните, на комисията и когато уведомлението е направено от страна - на Световната здравна организация. Световната здравна организация изпраща на комисията оценка за препарата, съобразена с посочените в т. 2 фактори, заедно с препоръка относно мерките за контрол, ако такива съществуват, от които препаратът да престане да бъде освободен. Комисията, вземайки под внимание съобщението от Световната здравна организация, чиято оценка по медицинските и научните въпроси е определяща, и имайки предвид икономическите, социалните, правните, административните и други фактори, които тя прецени за уместни, може да реши да прекрати освобождаването на препарата от някоя или от всички мерки за контрол. Всяко решение на комисията, взето въз основа на тази точка, се съобщава от генералния секретар на всички държави - членки на Организацията на обединените нации, на държавите - страни по тази конвенция, които не са членки на Организацията на обединените нации, на Световната здравна организация и на органа. Всички страни вземат мерки за прекратяване освобождаването от въпросната мярка или въпросните мерки за контрол в рамките на 180 дни от датата на съобщението на генералния секретар.

Член 4
Други специални разпоредби относно

обхвата на контрола


По отношение на психотропните вещества, различни от тези в списък I, страните могат да разрешават:

а) пренасяне от лица, пътуващи зад граница, на малки количества от препарати за тяхна лична употреба; всяка страна обаче има право да се увери, че тези препарати са получени законно;

b) използването на такива вещества в промишлеността за фабрикацията на непсихотропни вещества или продукти при условие, че по отношение на тях бъдат прилагани мерките за контрол, изисквани от тази конвенция, дотогава, докогато психотропните вещества придобият такова състояние, в което те не биха могли на практика да бъдат обект на злоупотреба или да бъдат възстановени; и

с) използването на такива вещества, при условие че по отношение на тях се прилагат мерките за контрол, изисквани от тази конвенция, за улавянето на животни от лица, на които изрично е разрешено от компетентните органи да използват посочените вещества за тази цел.

Член 5
Ограничаване на използването за медицински

и научни цели


1. Всяка страна ограничава използването на веществата от списък I така, както е предвидено в чл. 7.

2. Всяка страна трябва, като спазва разпоредбите на чл. 4, да ограничава чрез мерки, които тя счита за подходящи, фабрикацията, износа, вноса, разпределението, складирането на запаси, търговията, употребата и държането на вещества от списъци II, III и IV за медицински и научни цели.

3. Желателно е страните да не разрешават държането на вещества от списъци II, III и IV освен при условията, предвидени от закона.

Член 6
Специална администрация


Желателно е за целите на прилагането на разпоредбите на тази конвенция всяка страна да създаде и поддържа специална администрация. Предимство би било, ако тази администрация е същата специална администрация, създадена съгласно разпоредбите на конвенциите, установяващи контрол над упойващите вещества, или си сътрудничи тясно с тази специална администрация.

Член 7
Специални разпоредби относно веществата от списък I


По отношение на веществата от списък I страните трябва:

а) да забранят всяко използване на тези вещества, с изключение използването им за научни и за строго ограничени медицински цели от лица с надлежно разрешение в медицински или научноизследователски учреждения, които са под прекия контрол на правителствата или имат изричното одобрение от тях;

b) да изискват за фабрикацията, търговията, разпределението и държането на такива вещества притежаване на специален лиценз или предварително разрешително;

с) да предвидят стриктно наблюдение на дейностите и действията, посочени в букви а) и b);

d) да ограничават отпускането на тези вещества на лице с надлежно разрешение само в количеството, което е необходимо за целите, за които е предоставено разрешението;

е) да изискват от лицата, изпълняващи медицински или научноизследователски функции, да регистрират придобиването на тези вещества и подробностите относно тяхното използване, като тези регистрации трябва да бъдат запазени в продължение поне на две години след последното използване, което е записано в тях; и

f) да забранят износа и вноса, с изключение на случаите, когато и износителят, и вносителят са компетентните органи или учреждения на страната или района, съответно износител или вносител, или други лица или предприятия, които имат изричното разрешение за тази цел от компетентните органи на тяхната страна или техния район. Изискванията на т. 1 на чл. 12 по отношение на разрешителните за износ и за внос на вещества от списък II се прилагат също и за веществата от списък I.

Член 8
Лицензи


1. Страните изискват фабрикацията, търговията (включително търговският износ и внос) и разпределението на веществата от списъци II, III и IV да бъдат подчинени на лицензионен режим или друга подобна мярка за контрол.

2. Страните:

а) осъществяват контрол над всички лица и предприятия, на които надлежно е разрешено да се занимават с фабрикация, търговия (включително търговски внос и износ) или разпределение на веществата, посочени в т. 1;

b) подлагат на лицензионен режим или друга подобна мярка за контрол учрежденията и заведенията, в които би могло да се извършва такава фабрикация, търговия или разпределение, и

с) осигуряват вземането на охранителни мерки с цел да бъдат предотвратени кражбите или друго отклоняване на складирани запаси от тези учреждения и заведения.

3. Разпоредбите на точки 1 и 2 на този член относно лицензионния режим или другите подобни мерки за контрол могат да не се прилагат по отношение на лицата, на които надлежно е разрешено да изпълняват терапевтични или научноизследователски функции и които действат в изпълнение на тези функции.

4. Страните изискват от всички лица, които са получили лицензи съгласно тази конвенция или друг вид разрешителни в съответствие с т. 1 на този член или буква b) на чл. 7, да имат необходимата квалификация за ефективното и стриктно прилагане на разпоредбите на законите и подзаконовите актове, приети в изпълнение на тази конвенция.

Член 9
Лекарски рецепти


1. Страните изискват отпускането или използването на вещества от списъци II, III и IV с цел използването им от частни лица да става само по лекарска рецепта, с изключение на случаите, когато частни лица могат законно да получават, използват, изразходват или разполагат с такива вещества при надлежно разрешено изпълнение на терапевтични или научноизследователски функции.

2. Страните вземат необходимите мерки рецептите, с които се предписват вещества от списъци II, III и IV, да бъдат издавани в съответствие с възприетата медицинска практика и да бъдат подчинени на такова регламентиране, по-специално по отношение на броя на възможните подновявания и срока на тяхната валидност, което да осигури защитата на общественото здравеопазване и благоденствие.

3. Независимо от разпоредбите на т. 1 страна може, ако по нейно мнение обстоятелствата от местен характер го изискват и при условията, които тя би могла да препоръча, включително по отношение на регистрацията, да разреши на фармацевти с лиценз или на други търговци на дребно с лиценз, определени от органите, отговарящи за общественото здравеопазване в тази страна или в част от нея, да доставят по тяхна преценка и без рецепта за използване от частни лица за медицински цели при извънредни случаи, малки количества от веществата от списъци III и IV, в граници, определени от страните.

Член 10
Предупреждаващи надписи на опаковките

и реклами
1. Всяка страна изисква, като взема под внимание съответните решения и препоръки на Световната здравна организация, да бъде отбелязан на етикетите, когато това е възможно, и при всички случаи - в инструкцията, придружаваща опаковките за търговия на дребно на психотропните вещества, начинът на употреба, както и предпазните мерки, които да се вземат, и предупрежденията, които по нейно мнение са необходими за безопасната употреба.

2. Всяка страна, отчитайки надлежно разпоредбите на своята конституция, забранява рекламните обяви, свързани с психотропни вещества и предназначени за широката публика.

Член 11
Регистрация
1. Страните трябва да изискват по отношение на веществата от списък I лицата, занимаващи се с фабрикация, и всички други лица, на които е разрешено в съответствие с чл. 7 да извършват търговия с тези вещества и да ги разпределят, да извършват регистрация при условията, определени от всяка страна, с цел да има точна информация за фабрикуваните или държани на склад количества, както и количеството, датата и имената на доставчика и на получателя за всяко придобиване и за всяко прехвърляне.




Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница