Координиран отговор на европейско равнище



страница1/5
Дата13.10.2017
Размер0.53 Mb.
  1   2   3   4   5


Европейският съюз се стреми да гарантира, че гражданите живеят в пространство на свобода, сигурност и правосъдие без вътрешни граници. Европейците трябва да се чувстват уверени, че където и да се преместят в рамките на Съюза, тяхната свобода и сигурност ще са добре защитени, при пълно зачитане на ценностите на Съюза, в това число принципите на правовата държава и основните права.

През последните години се появиха нови заплахи с комплексен характер, които подчертаха необходимостта от допълнителни взаимодействия и по-тясно сътрудничество на всички равнища. Много от настоящите проблеми в областта на сигурността водят началото си от нестабилност в държавите в непосредствено съседство с ЕС и от променящите се форми на радикализация, насилие и тероризъм. Заплахите стават все по-разнообразни и международни, имат все по-силно изразен трансграничен характер и засягат все повече сектори.

Тези заплахи налагат ефективен и координиран отговор на европейско равнище. Всички институции на ЕС са единодушни, че се нуждаем от обновена стратегия за вътрешна сигурност за следващите пет години1.

С оглед на изпълнението на тази цел в настоящата Европейска програма за сигурност се излага как Съюзът може да придаде добавена стойност, за да подкрепи държавите членки при гарантирането на сигурността. Както заяви председателят Жан-Клод Юнкер в своите Политически насоки: „Борбата с трансграничната престъпност и тероризма е обща европейска отговорност“.2 Държавите членки носят на първо място отговорност за сигурността. Те обаче вече не са в състояние сами да я обезпечат успешно в пълна степен. Всички съответни европейски и национални участници трябва да работят по-добре заедно за справяне с трансграничните заплахи, като се зачитат отговорностите на държавите членки за утвърждаване на закона и опазване на вътрешната сигурност. Ето защо Европейската програма за сигурност трябва да бъде обща програма на Съюза и държавите членки. Резултатът следва да бъде пространство на вътрешна сигурност на ЕС, в което хората са защитени при пълно зачитане на основните права.

Настоящата програма ще е двигател за по-добър обмен на информация, засилено оперативно сътрудничество и взаимно доверие, като ще се използва пълният спектър от политики и инструменти на ЕС. С нея ще се гарантира, че се работи съвместно по вътрешните и външните измерения на сигурността. ЕС трябва да продължи да бъде бдителен по отношение на други нововъзникващи заплахи, които също биха могли да изискват координиран отговор от страна на ЕС, но програмата отрежда приоритет на тероризма, организираната престъпност и киберпрестъпността като взаимносвързани области със силно трансгранично измерение, в които действията на ЕС могат да доведат до осезаеми резултати.



1. ПО-ДОБРО СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА СИГУРНОСТТА

ЕС вече въведе поредица от правни и практически инструменти и инструменти за подпомагане с цел да осигури солидна подкрепа за едно Европейско пространство на вътрешна сигурност. Стратегическите цели, изложени в Стратегията за вътрешна сигурност за периода 2010—2014 г., остават валидни и следва да продължи да се работи за тяхното постигане3. В тази връзка Договорът от Лисабон предостави подходящ фундамент за ЕС, като укрепи правната рамка на ЕС с цел обединяване на усилията и гарантиране на свобода и сигурност, свободно движение в рамките на ЕС и ефективен европейски отговор на трансграничните заплахи. С Договора бяха засилени защитата на основните права и демократичният контрол върху политиките на Съюза в областта на вътрешната сигурност, а Европейският парламент стана равноправен съзаконодател в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси. От 1 декември 2014 г. полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси попадат в обхвата на общия правен ред на ЕС. Съдебният контрол от страна на Съда на Европейския съюз, както и ролята на Комисията като пазител на Договорите вече се прилагат изцяло4, като това ще гарантира зачитането на правата на лицата и ще увеличи правната сигурност и доверието.

Сега е време за по-добро и по-тясно сътрудничество. Успехът на инструментите, въведени от Съюза през последните години, се опира на първо място на споделянето на отговорност, на взаимното доверие и на ефективното сътрудничество между всички участници в процеса: институциите и агенциите на ЕС, държавите членки и националните органи.

За тази цел в програмата се очертава общ подход за ЕС и неговите държави членки, който е всеобхватен, насочен към постигането на конкретни резултати и реалистичен. За да се извлече максимална полза от съществуващите мерки на ЕС и, когато е необходимо, да се въведат нови и допълнителни дейности, всички участници трябва да работят съвместно въз основа на пет основни принципа.



Най-напред, необходимо е да се гарантира пълното зачитане на основните права. Сигурността и зачитането на основните права не са противоположни, а съгласувани и взаимно допълващи се цели на политиката5. Подходът на ЕС се основава на общите демократични ценности на нашите отворени общества, включително принципите на правовата държава, и трябва да зачита и утвърждава основните права, заложени в Хартата на основните права. Всички мерки в областта на сигурността трябва да са в съответствие с принципите на необходимост, пропорционалност и законност, като са налице съответните предпазни механизми, за да се гарантират отчетност и съдебна защита6. Комисията стриктно ще проверява за това всяка мярка да е в пълно съответствие с основните права, като същевременно ефективно постига набелязаните цели. Въздействието на всяка една нова инициатива по отношение на свободното движение и защитата на личните данни трябва да бъде в пълно съответствие с принципа на пропорционалност и основните права. Това е обща отговорност на всички участници в процеса на равнище ЕС и държави членки. Органи на ЕС като Агенцията на ЕС за основните права (FRA) и Европейският надзорен орган по защита на данните имат важна роля в подпомагането на институциите на ЕС и други агенции на ЕС да защитават и утвърждават нашите ценности.

Второ, имаме нужда от повече прозрачност, отчетност и демократичен контрол, за да се осигури доверието на гражданите. Европейският парламент пое в пълна степен ролята си на съзаконодател, като осигурява демократичен контрол. Специфичната роля на националните парламенти в областта на свободата, сигурността и правосъдието7 намира своето отражение в по-общия ангажимент на Комисията за подновяване на политическия диалог с националните парламенти. Два пъти годишно Комисията ще представя на Европейския парламент и на Съвета актуална информация относно изпълнението на програмата. Комисията също така ще разработи показатели за изпълнението за ключови инструменти на ЕС. С цел допълнително засилване на прозрачността и по-широко участие, през 2015 г. Комисията ще създаде Консултативен форум на ЕС по въпросите на сигурността, в който ще участват държавите членки, Европейският парламент, агенциите на ЕС, както и представители на гражданското общество, академичните среди и частния сектор.

Трето, трябва да се осигури по-добро прилагане и изпълнение на съществуващите правни инструменти на ЕС. Един от приоритетите на Комисията ще бъде да помага на държавите членки да продължат да изграждат взаимно доверие, да използват в пълна степен съществуващите инструменти за обмен на информация и да насърчават трансграничното оперативно сътрудничество между компетентните органи. Както партньорската оценка, така и ефективният мониторинг на изпълнението на европейските мерки имат своето място в тази връзка.

Четвърто, имаме нужда от по-съгласуван междуведомствен и междусекторен подход. Предвид нарастващата връзка между различни видове заплахи за сигурността, политиката и действията по места трябва да бъдат изцяло координирани между всички съответни агенции на ЕС — в областта на правосъдието и вътрешните работи8 и извън нея. Тези агенции осигуряват експертна подкрепа в дадена област и експертен опит за държавите членки и за ЕС като цяло. Те функционират като информационни центрове, спомагат за прилагане на правото на ЕС и играят решаваща роля за подпомагане на оперативното сътрудничество, например съвместните трансгранични действия. Време е да се задълбочи сътрудничеството между тези агенции. Комисията ще стартира процес на размисъл относно начините за максимално увеличаване на техния принос чрез по-тясно сътрудничество помежду им, координация с държавите членки, широкообхватно програмиране, внимателно планиране и насочване на ресурсите.

Конкретните действия в рамките на широк спектър от политики на ЕС допринасят за постигането на целите на сигурността, включително в областта на транспорта, финансите, митниците, образованието, политиката за морска сигурност, информационните технологии, енергетиката и общественото здраве. Действията в областта на цифровия единен пазар и по линия на европейската политика за съседство допълват и укрепват Европейската програма за сигурност. Програмата се опира също и на съществуващите секторни стратегии на ЕС, които могат пряко или непряко да допринесат за постигането на висока степен на сигурност9.

Настоящата програма следва да се разглежда във връзка с Европейската програма за миграцията10, която предстои да бъде приета и в която ще се разглеждат въпроси, пряко свързани със сигурността, като например незаконното превеждане през граница на мигранти, трафика на хора, социалното сближаване и управлението на границите.

Пето, трябва да разглеждаме заедно всички вътрешни и външни измерения на сигурността. Заплахите за сигурността не спират на границите на ЕС. Вътрешната сигурност на ЕС и глобалната сигурност са взаимнозависими и взаимносвързани. Ето защо отговорът на ЕС трябва да бъде всеобхватен и да се основава на съгласуван набор от действия, които съчетават вътрешните и външните измерения, така че да се заздравят допълнително връзките между правосъдието и вътрешните работи и общата политика за сигурност и отбрана. Неговият успех зависи в голяма степен от сътрудничеството с международните партньори. Превантивното взаимодействие с трети държави е необходимо, за да се предприемат действия за справяне с първопричините за проблемите в областта на сигурността.

Трябва да увеличим максимално добавената стойност на водените от ЕС политически диалози относно сигурността — както и на съответните финансови инструменти и дейности на ЕС — с държавите, обхванати от процеса на разширяване, и държавите в съседство, с ключови стратегически партньори и съответните международни и регионални организации. Диалозите следва да бъдат разширени, така че да обхванат приоритети като сътрудничеството в борбата срещу транснационалната организирана престъпност и тероризма, незаконното превеждане през граница на мигранти и трафика на хора. Това следва да доведе до конкретни съвместни планове за действие с ключови трети държави и да намери отражение в целенасоченото използване на финансовите инструменти на ЕС.

Делегациите на ЕС в трети държави имат важно място по отношение на диалозите относно сигурността и следователно налагат наличието на експертен опит и на по-добра координация на местно равнище. Продължаващото разполагане на експерти по сигурността в делегациите на ЕС в държавите, обхванати от европейската политика за съседство, и в други избрани държави извън ЕС следва да бъде приоритет. Следва също така да проучим способи за това как да използваме в максимална степен експертния опит на служителите на правоприлагащи органи на държавите членки, командировани в държави извън ЕС, както и да обмислим дали е възможно изпращането на служители за връзка и магистрати от агенциите на ЕС в ключови трети държави.

Споразуменията за правна взаимопомощ с трети държави (САЩ, Япония11) са инструменти от основно значение за международното съдебно сътрудничество и Комисията ще прецени дали е необходимо да се разработят други двустранни или многостранни споразумения с ключови трети държави.

И на последно място, Съюзът следва да продължи да развива отношенията си с международни организации, като ООН, Съвета на Европа и Интерпол, и да използва по-активно многостранни форуми, като например Глобалния форум за борба с тероризма, с цел насърчаване на най-добрите практики и изпълнение на общите цели.

Външните аспекти на сигурността ще бъдат по-подробно разработени в контекста на стратегическия преглед, стартиран от Върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията, както и в рамките на текущото преразглеждане на европейската политика за съседство.


  1   2   3   4   5


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница