Коригирано задание за обхват и съдържание на



Дата31.03.2018
Размер337.88 Kb.
#64254


КОРИГИРАНО ЗАДАНИЕ

за обхват и съдържание на

ОВОС

на инвестиционно предложение за “Разработване на находища за строителни материали (трахити) от находища “Баба Тодора” и “Шилестия кайряк”, землище с.Деветак, Община Карнобат”


Възложител: “БАЗАЛТ РЕСУРС”ООД

Адрес на управление: гр.Ямбол, ул. “Ямболен”№13, ет. 5

Адрес за кореспонденция: гр.Бургас, к/с “Славейков”, бл. 126, вх. А, ет. 3, офис 10

Лице за контакти: Петър Петров

Телефон: 056/58 66 66

Фас: 056/58 66 00

ВЪВЕДЕНИЕ

Настоящото коригирано задание за обхват и съдържание на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционно предложение “Разработване на находища за строителни материали (трахити) от находища “Баба Тодора” и “Шилестия кайряк”, землище с.Деветак, Община Карнобат, Област Бургас e изготвено на основание чл. 95, ал. 2 от ЗООС и чл. 10 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка върху въздействието върху околната среда и коригирано в съответствие с писмо на МОСВ – Изх. № 26-00-3586/24.11.2008 г.
Оформянето на настоящето задание е извършено след писмено информиране на обществеността и местните органи - Община Карнобат, Кметства с.Деветак и с.Железник, компетентните органи – МОСВ и РИОСВ – Бургас, както и специализираните ведомства – РИОКОЗ Бургас, Басейнова дирекция за управление на водите “Източнобеломорски район” гр. Пловдив, Регионален Бургаски музей и Исторически музей Карнобат.
Настоящото задание гарантира от една страна спазването на основните законови изисквания в тази сфера на българското законодателство, а от друга страна – определя детайлите на предстоящата оценката за въздействие върху околната среда на инвестиционното предложение.
Целта на настоящото задание е да определи обема, изискванията и структурата на доклада за ОВОС за инвестиционно предложение “Разработване на находища за строителни материали (трахити) от находища “Баба Тодора” и “Шилестия кайряк”, землище с.Деветак, Община Карнобат, Област Бургас.
В Приложение №1 е представена форма на предлаганата структура и съдържание на доклада. Предлаганата структура е подчинена на следните основни цели:

  • Да опише и анализира състоянието на компонентите на околната среда (атмосферен въздух, води, почва, земни недра, ландшафт, природни обекти, минерално разнообразие, биологично разнообразие и неговите елементи), факторите, които замърсяват или увреждат околната среда (естествени и антропогенни вещества и процеси, различни видове отпадъци, рискови енергийни източници - шум, вибрации, радиации и генетично модифицирани организми) и културното и материално наследство;

  • Да опише, анализира и оцени предполагаемите въздействия върху населението и околната среда в резултат на реализацията на инвестиционното предложение, ползването на природните ресурси в резултат на цялостното разработване на находищата, включително и довеждащата инфраструктура и спомагателни дейности;

  • Да опише всички емисии на вредни вещества при нормална експлоатация и при извънредни ситуации; генерирането на отпадъците и създаването на дискомфорт.


В Приложение №2 е представен списък на нормативната уредба, на която следва да бъде подчинено изготвянето на оценката.


І. ХАРАКТЕРИСТИКА НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

С Решение №446/03.06.2007г., обн.ДВ Бр.57/2007г, МС е взел решение за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства строителни материали - трахити -“Баба Тодора”, землище с.Деветак, Община Карнобат” и е определил за концесионер ЕТ “Явор-П-Петър Петров” – гр.Ямбол. На 10.08.2007г е подписан договор за предоставяне на концесия между министъра на МРРБ А.Гагаузов и ЕТ “Явор-П-Петър Петров” – гр.Ямбол. С Решение №266/23.04.2008г, ДВ бр.44/2008г, Министерски съвет разрешава на ЕТ “Явор-П-Петър Петров” – гр.Ямбол, да прехвърли на “Базалт ресурс”ООД гр.Ямбол, изцяло правата и задълженията по предоставената концесия.


С Решение №471/10.07.2007г., обн.ДВ Бр.59/2007г, МС е взел решение за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства строителни материали - трахити -“Шилестия кайряк”, землище с.Деветак, Община Карнобат” и е определил за концесионер ЕТ “Явор-П-Петър Петров” – гр.Ямбол. На 10.08.2007г е подписан договор за предоставяне на концесия между министъра на МРРБ А.Гагаузов и ЕТ “Явор-П-Петър Петров” – гр.Ямбол. С Решение №267/23.04.2008г, ДВ бр.44/2008г, Министерски съвет разрешава на ЕТ “Явор-П-Петър Петров” – гр.Ямбол, да прехвърли на “Базалт ресурс”ООД гр.Ямбол, изцяло правата и задълженията по предоставената концесия.
Двете инвестиционни предложение са свързани помежду си т.к. както е видно от представените, в Приложение, координати на точките, описващи външните контури на концесионните площи, и Картни листи К-5-24-(78), К-5-24-(79) и К-5-24-(80), двете концесионни площи граничат една с друга, имат един и същ концесионер и ще се разработват едновременно и заедно.
Инвестиционното предложение е свързано с разработване на находища за добив на строителни материали (трахити) от находище “Баба Тодора” и от находище “Шилестия кайряк”, землище с.Деветак, Община Карнобат, Област Бургас с обща площ на предоставената концесия 1239.6 дка.:


  • Разработване на находище на строителни материали - трахити -“Баба Тодора”, землище с.Деветак, Община Карнобат”

  • Площ на предоставената концесия: 616.6 дка, включваща площ на запасите от 529 дка.

  • Предвижда се разработването на находището да става по открит – кариерен метод.

  • Предвижда се годишен добив на плътна минна маса – 300 000 м3.

  • Срокът на концесията е определен на 10 (десет) години.




    • Разработване на находище на строителни материали - трахити -“Шилестия кайряк”, землище с.Деветак, Община Карнобат”

  • Площ на предоставената концесия: 623 дка, включваща площ на запасите от 470.3 дка.

  • Предвижда се разработването на находището да става по открит – кариерен метод.

  • Предвижда се годишен добив на плътна минна маса – 200 000 м3.

  • Срокът на концесията е определен на 10 (десет) години.

Със Заповед №РД-578/29.09.2008г., Кмета на Община Карнобат учредява на “Базалт ресурс”ООД възмездно вещно право на ползване върху част от имот – публична общинска собственост, представляващ пасище с храсти с площ от 1959.163 дка, образуващо имот №000197, находящ се в местността “Кумлука” по плана за земеразделяне на землището на с.Деветак, която част е с площ от 960.079дка.


“Базалт ресурс”ООД ще разработва единствено площта от 960.079 дка. Частните имоти, попадащи в рамките на концесиите (около 12% в южната им част) няма да бъдат разработвани. Регистър на имотите, попадащи в границите на концесионните площи е представен в приложение.
1.Описание на физичните характеристики на инвестиционното предложение и необходими площи (като усвоени площи и други) по време на фазата на строителство и фазата на експлоатация:

Инвестиционно предложение е за разработване на находища за строителни материали (трахити). То ще бъде осигурено със собствена инфраструктура, обезпечаваща нормален производствен процес за цялостния период на експлоатация. Добива на трахитите от находищата ще се осъществява по открит-кариерен метод с прилагане на пробивно взривни работи (ПВР). Обработката им на фракции ще се осъществява с подвижна ТСИ, която ще се монтира на безопасно разстояние от забоя.


Разработването на находищата ще се извършва без изграждане на масивни основни и спомагателни звена. Ще бъде използвано подвижно технологично оборудване. За складове за резервни части, битови помещения за персонала и съблекални ще се оборудват фургони на колела, чието местоположение при необходимост ще се променя. Ново масивно строителство не се предвижда.
Находища “Баба Тодора” и “Шилестия кайряк” се намират между с.Деветак и с.Железник. Непосредствено на юг от тях има път, свързващ двете села. Същият ще се използва за обслужване по време на разработване на находището, поради което не се предвижда изграждане на нови пътища.

Площта на находищата е напълно достатъчна за осигуряване на нормално изземване на трахитите и ситуиране на помощните стопанства без да е нужно излизане извън границите на концесионната площ и навлизане в гранични територии.


Теренът на находището не попада в защитена територия по смисъла на Закона за защитените територии и в защитена зона по смисъла на Закона за биологичното разнообразие. Най-близко разположената защитена зона, на около 3 км, е BG0000196 “Река Мочурица” за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, съгласно решение на МС №122 (Дв бр.21/2007г).
2. Описание на основните характеристики на производствения процес

Откривката е с със средна дебелина около 1.0 м. В проекта за разработване са заложени стъпала на коти 235, 220, t.s. височина от по 15 м. Находищата са върху две била. След изземването им от горе на долу релефа ще се смъкне до нивото на околната равнина – ще се създаде за обработване земя с площта на находището. Котловани няма да се образуват. Масивни дългосрочни строителства няма да се правят. Натоварването на взривената скална маса ще става с багер, а извозването ще се извършва с автосамосвали.


Годишният добив ще се движи в границите на: 200 000 м3 за находище “Шилестия кайряк” и 300 000 м3 за находище “Баба Тодора” плътна минна маса, която ще се реализира 100 %. Отпадък не се предвижда. Фракцията до 5 мм е около 5 % и също е пазарен продукт.
Последователността на процесите за добив и обработка на трахитите е следната:

  • Сондиране за взривяване на полето и последващо взривяване.

  • Транспортиране на взривения материал до ТСИ (трошачно-сортировъчна инсталация).

  • Трошене, отделяне на фракциите на депа.

  • Товарене на автосамосвали и доставка на потребителите.

Диаметърът на сондиране е 110 мм, а сондажната мрежа е 3х3 метра. Площта на взривните полета зависи от ситуацията на хоризонта и необходимото количество материал за обработка. Поради това, че той е с еднакво качество, взривяването и изземването е валово.


В процеса на изземването се отделят извънгабаритните блокове. В последствие те се раздробяват по метода на откритите заряди с водни екрани или по метода на късите взривни дупки.
Подаденият в трошачно-сортировачната инсталация материал се разделя на фракции според конюнктурата на пазара и предварителните заявки на потребителите.
3. Определяне на вида и количеството на очакваните отпадъци и емисии (замърсяване на води, въздух и почви; шум; вибрации; лъчения-светлинни, топлинни; радиация и др.) в резултат на разработване на находището:

    1. Вид на очакваните отпадъци

При разработването на находището ще се формират:

- Производствени отпадъци:

  • Отпадъци от разкриване и добив на неметални полезни изкопаеми – код 01 01 02;

  • Отпадъчен дребен чакъл/баластра и раздробени скални материали, различни от упоменатите в 01.04.07 – код 01 04 08;

- Опасни отпадъци:

  • Хлорирани хидравлични масла на минерална основа – код 13 01 09;

  • Битови отпадъци – код 20 03 01


3.2. Замърсяване на води

Находищата се разработват над нивото на подземните води. Такива не са достигнати при проведените геолого-проучвателни работи и няма опасност разработката на кариерите да доведе до замърсяване на подземните води.


Като мярка за намаляване до минимум на запрашаването при работа на ТСИ се предвижда използването на пръскачка-пулвелизатор. Предвижда се използването на вода, природна повърхностна, от терасата на р. Мочурица. Този вид ползване на водата подлежи на разрешителен режим и ще бъде съпроводено задължително с издаване на разрешително за водоползване от Басейнова Дирекция Източно Беломорски район с център Пловдив. Необходимото количество на използваната вода ще бъде около 3000 м3/годишно и тя ще се използва за оросяване на пътищата, на депата за складиране на продукцията и при използване на трошачно-сортировъчната инсталация за надробяване и разделяне на добитата суровина на фракции. Водата ще се доставя с водоноски до мястото на мобилната ТСИ, където ще се разположат съдове с вместимост от 5 м2. За питейни нужди на работниците ще се доставя бутилирана вода. Няма да се изгражда отделен водопровод.
За персонала на обекта ще бъде ситуирана екотоалетна, която ще се обслужва регулярно от фирмата доставчик.
Експлоатацията на кариерата не е свързана с дейности, отделящи отпадъчни и замърсени води.

3.3. Замърсяване на атмосферен въздух

  • Организирани източници

При разработване на находища “Баба Тодора” и “Шилестия кайряк” не се предвижда изграждане на съоръжения с организирани източници на замърсяване на атмосферния въздух.

  • Неорганизирани източници

При открития кариерен метод на трахитите ще има няколко неорганизирани източника на замърсяване на въздуха:

  • Пробивно-взривни работи

Физикомеханичните показатели на трахитите не позволяват непосредственото им изземване от масива и влагането им в строителството на пътни настилки. Това става с пробивно взривни работи. Те се извършват по проект (проект за ПВР), основните моменти в които са: гъстота на сондажите; вид на взривното вещество и други параметри. При пробивните работи ще се използва вода, която предотвратява разпространяването на праховите емисии. За разрушаване на скалния масив ще се използва метода на сондажните заряди, които ще бъдат взривени по “NONEL” технология. Методът се състои в извършване на следните дейности и операции :

-Пробиване на сондажите;

-Изготвяне и поставяне на междинни детонатори (тротилова пресовка 0,830 с нонел детонатор);

-Зареждане на сондажите с взривно вещество(ВВ);

-Монтиране и свързване на взривната мрежа;

-Взривяване на взривната мрежа;

-Оглед на взривеното поле;

-Вторични взривни работи за взривяване на негабаритни късове;


За осигуряване на производителната и ефективна работа на изкопно-товарната механизация взривните работи трябва да осигурят максимална степен на раздробяване на материала и минимално количество негабаритни късове.
Взривното вещество(ВВ), което ще се използва при извършване на взривните работи ще е грубодисперсен амонит марки “ГДА 70/30 Г”и “ГДА 65/35 Г” или “Динолиттм”.За междинен детонатор ще се използват тротилови пресовки тип“ПТ-830”. За осигуряване на минимален развал и компактност на купа взривена скална маса, взривната мрежа ще бъде свързана и взривена с клиновиден или трапецовиден подкоп.
За всяко конкретно взривяване ще се изготвя самостоятелен и отделен паспорт на пробивно-взривни работи (ПВР), и най-вече за частите от кариерното поле с по-високи или по-ниски коти, с оглед придържането към нивата на отделните хоризонти. При тези взривявания времето за проветряване е минимум 24 часа. За това по правило ще се извършват преди почивните дни и времето за проветряване ще се удължава няколко пъти. Целта на пробивно взривните работи е отделяне на трахитите от масива с размери позволяващи подаването им в ТСИ. Незначително количество извънгабарити подлежат на вторично раздробяване.


  • Товаро-разтоварни работи

Отбития от масива скален материал се товари от забоя с багер на автосамосвали и извозва до приемен бункер. За зачистване и подравняване на хоризонта ще се използват булдозер и челен товарач. За предотвратяване на запрашаването през летните месеци се предвижда оросяване на вътрешно кариерните пътища при извършване на насипните работи. Като се има предвид отдалечеността на находището от населените места и неголемия обем работи, не се очакват неблагоприятни въздействия.
Замърсяващите вещества, отделени при взривяване са: общ прах, фини прахови частици, СО и NOx. Използването на малки количества ВВ предотвратява отделянето на значими концентрации от тези замърсители.
3.4. Почви

Концесионната площ представлява земеделска земя, десета категория. Земята е необработваема с начин на трайно ползване пасище с храсти. Откривката на двете находища е представена от почвен слой, който на места по билото липсва. Под почвения слой се намира слой от супергенно изветрели скали под формата на “грус”. Средната дебелина общо на откривката е около 1 м.


3.5. Шум, вибрации, лъчения

Източниците на ШУМ при разработване на находищата ще бъдат пробивно-взривните работи (ПВР), транспортната техника, машините за изземване и транспортиране на суровината и трошачно-сортировъчната инсталация (ТСИ). Всички тези източници ще бъдат с периодично действие. Не се предвижда използването на източници на вредни лъчения.


Вида и мощността на очакваните емисии на замърсители да бъдат подробно описани в оценката на въздействието върху околната.
ІІ.АЛТЕРНАТИВИ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Не съществуват алтернативни варианти, както по отношение на местоположение на находищата, така и по отношение на начина на разработване. По отношение на местоположението на находищата – то е формирано в резултат на продължителни геоложки процеси и е природна даденост. С Протокол №НБ 13/01.03.2006 г. и Протокол №НБ 1/11.01.2006 г са утвърдени запаси на находища “Баба Тодора” и “Шилестия кайряк”. По отношение на начина на разработване на находището – открит, кариерен метод с извършване на взривни работи, също не съществува алтернатива.


В доклада да бъде подробно анализирана нулевата алтернатива.
ІІІ. ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОКОЛНАТА СРЕДА, В КОЯТО ЩЕ СЕ РЕАЛИЗИРА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ, И ПРОГНОЗА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

Климат

В географско отношение районът обхваща най-източните части на Стралджанското поле в близост до ограждащите го от изток Карнобатски височини. Стралджанското поле е част от преходната планинско котловинна област на страната. Районът попада в източната част на котловината, до прохода, прорязан от р.Мочурица, протичаща в посока североизток - югоизток. Средногодишната температура (11,4 С°) и средномесечната температура на най-студения м. януари (0,1 С°) го определят като район с мек климат. Валежите са в размер на 549 мм средногодишно. Максимумът на валежите е летен и в същото време м. август е най-сухият. В течение на цялата година преобладават ветрове от североизточната четвърт на хоризонта, като през зимата са основно със североизточна компонента, а през летния период - със североизточно направление.


Очаквано въздействие: Разработването на находището не е свързано с дейности, водещи до промяна на климата.
Атмосферен въздух

Конкретно на разглежданата територия не са извършвани измервания за определяне качеството на атмосферния въздух. Източници на замърсяване на атмосферния въздух при разработване на находището ще бъде използваният машинен парк, както и предвидените пробивно-взривни работи. Отделяните емисии при изземването, преработката и транспортирането на трахитите ще бъдат общ прах, фини прахови частици, СО и NOx.


Очаквано въздействие: При разработването на находищата и извозването на добитите строителни материали (трахити) се очаква въздействие върху качеството на атмосферния въздух в района особено през сухия период на годината. С оглед опазване чистота на атмосферния въздух ще бъдат предприети съответните мерки – оросяване на пътищата, използването на платнища по време на транспортиране, както и извършване на мероприятия по залесяване.


Води

Разглеждания район попада в Източно беломорския район за басейново управление на водите. Находищата заемат билни форми изтеглени в посока изток-запад. Наклона на билото е плавен на юг и север. Водосборна артерия за находището и площта около него е река Мочурица. Тя е част от Егейската отточна област. Границата между Егейската и Черноморската отточни области минава на около 2 км източно от находището, западно от село Железник .


Находищата са изградени от вулкански скали – трахити. Върху тях почти не се формира почвен слой. Те са сухи, безводни скали, с пукнатинни води в дълбочина. За това свидетелствува и оскъдната растителност по масивите. При прокарване на сондажите водопритоци не са установени до кота 220, която се явява и кота на околните равнинни терени.
В подножието на масивите от южната им страна са каптирани няколко водоизточника с непостоянен дебит. Излаза им е около кота 220, което подсказва, че това са пукнатинни води, идващи от дълбочина. Тези факти показват, че хидрогеоложките условия в находищата са добри. По време на експлоатацията по открит-кариерен метод не могат да се очакват усложнения от хидрогеоложки характер. В близост няма източници за питейно-битово водоснабдяване, поради което територията на находището не попада в санитарно-охранителна зона пояс І и ІІ.
Отводняването на рудничното поле от дъждовни води и от води получени в резултат на снеготопенето ще се извършва по естествен гравитационен начин. За това способстват формите на релефа. За улесняване на отвеждането на водите натрупани в резултат на валежите и снеготопенето на транспортните и неработните площадки ще са изградят канавки, а работните площадки ще са с подходящ наклон (0,5 - 1 %) за по доброто им отводняване.
Очаквано въздействие: С разработването на находищата не се очаква влияние върху повърхностните и подземни води.
Почви

Находищата заемат ниско хълмиста постройка, най-северно продължение на Бакаджишката структура. Тя е изтеглена в посока изток запад, като западната и част е носообразна в равнинната част на Стралджанското блато (към момента осушено). Находищата са разположени върху най-ниско продуктивни земи – Х категория. Според почвената карта на България това са смолници – тъмни, излужени канелено-горски, тежко песъкливо-глинести. Те заемат долината на р.Тунджа и терените около находищата. Дебелината на почвения слой е средно около 1 м. Изчисленото общо количество откривка за изземване на находищата е 983 022 м3. Изземването на това количество ще се извършва поетапно. Складирането на откривката ще се извършва в рамките на концесионната площ. Целия обем генерирана откривка ще се използва за рекултивация на територията по утвърден проект.


Очаквано въздействие: С разработването на находището увреждането на почвите е неизбежно. Те няма да функционират временно, след което ще бъдат използвани за рекултивация на територията на находището.
Ландшафт

Според ландшафтното райониране на страната, структурата на ландшафтите в района на находище “Шилестия кайряк” можем да представим по следния начин:

2. Клас: Междупланински равнинно-низинни ландшафти

2.5. Тип: Ландшафти на субсредиземноморските ливадно-степни и лесо-ливадно-степни междупланински низини

2.5.10. Подтип: Ландшафти на ливадно-степните и лесо-ливадно-степните междупланински низини

2.5.10.18. Група: Ландшафти на ливадно-степните междупланински низини с плиоценски песъчливо-глинести наслаги и с висока степен на земеделско усвояване

Според схемата на ландшафното регионално райониране на България, създадена на базата на териториалното съчетаване на типовете, подтиповете и групи ландшафти, находището попада в:

Г. Междупланинска зонална област на южнобългарските низини и ниски планини

ХІХ. Горнотракийска подобласт

112. Карнобатски ландшафтен район.

Проучваната територия като ландшафтна структура представлява техногенен ландшафт в землището на с.Деветак, поради факта, че в близкото минало в находищата са провеждани експлоатационни работи, като добитата суровина е използвана за дребно строителство, в резултат на което са останали множество маломерни кариерни гнезда.

Очаквано въздействие: При разработване на находищата съществено ще се промени облика на територията. Въз основа на състоянието на ландшафта и очакваното му въздействие върху околната среда, можем да направим следните изводи:

Основното въздействие върху околната среда при разработването на находищата ще бъде от визуален ландшафтно - естетически характер;

От ландшафтно - екологична гледна точка промени ще настъпят при геоложката компонента на ландшафта само в контура на находището;

Антропогенните (техногенни) изменения на ландшафта ще бъдат постоянни, незначителни и с необратим характер. Изземване на запасите ще доведе до смъкване на хълма до ниво 220. По този начин площта ще се впише в околната равнина и ще се елиминира отрицателният ландшафтно - естетически ефект от кариерата.

Въздействието от разработването на находището върху ландшафта е с малък териториален обхват – в рамките на находищата с възможност за възстановяване чрез рекултивация.
Земни недра

По картограмата на страната в М 1:100000 находищата попадат в североизточните части на картен лист Ямбол . За геоложка характеристика на района са използвани фондови материали. Разглеждан е съвсем накратко геоложкия строеж на район с площ 64 км2 (8 х 8), заключен на изток от меридиана на село Железник, от запад и север от терасата на река Мочурица, от юг до контакта на Тънковската с Медовската свити. По данни от геоложката карта в М 1:100000 – картен лист Ямбол между селата Железник, Деветак и Деветинци е най-голямото разкритие на трахити в разреза на Тънковската свита. Находище “Баба Тодора” и “Шилестия кайряк” попадат в централната източна част на цитираното тяло от трахити. Те са левко до мезократни скали, устойчиви на супергенните процеси. Поради това се наблюдават на повърхността като зъбери, гребени, плочи. Цвета им варира от бледо сив, бледо зеленикав до бледо кафеникав. В количествено отношение преобладават трахитите с кафеникав цвят. Текстурата им е масивна, а структурата порфирна по плагиоклаз. Последния в повечето случаи е излужен и скалата е с шуплест изглед. Изградена е основно от плагиоклаз и калиев фелдшпат. На терена макроскопски се различават две разновидности. Преобладават нормалните трахити – кафеникави, средно до грубозърнести, масивни, здрави. С постепенен преход, без отчетливи контакти се наблюдават дребно до среднозърнести сиво зеленикави трахити със специфична призматична напуканост. Тя е характерна за субвулканския фациес.


В скалите от субвулканския фациес са разработени много малки кариери. За това е спомогнала вероятно и специфичната напуканост, която позволява добив на скална маса без взривни работи – ръчно.
На фона на трахитите са очертани едно по-голямо и две по-малки тела от трахити субвулкански фациес. Под микроскоп тези трахити са описани като сиенит-порфири под въпрос.
Находищата са с голям процент на разкритост на изграждащите ги скали. Заемат билна форма от релефа изтеглена в посока изток-запад. Разкритията на скалите са под формата на греди и зъбери. Може да се каже, че по билото почвен слой няма.
В находищата се наблюдава “откривка” под формата на “грус”. Това са приповърхностните супергенно изветрели материали, които при сондиране се наблюдават до около 1,5 м дълбочина, но най-често са до 0,5 метра. В площта на находището тектонски структури не са установени.
Очаквано въздействие: Независимо, че геоложките условия не предполагат опасности от свличане или срутване на земни маси, при добива е предвидено откосите на крайния борд да бъдат оформени по подходящ начин. За да бъде устойчив бордът, той ще бъде оформен като стъпало. В резултат на разработването на находището ще се наруши морфологията на терена. С оглед нормалното вписване в околния релеф, след приключване на добивните работи находищата ще се рекултивират.
Биологично разнообразие

Във фитогеографско отношение изследваната територия попада в Преходно-средиземноморския район, Македоно-Тракийска провинция. Тук се срещат средноевропейски, средиземноморски, южноевксински и локални ендемити.


Според Класификационната схема на типовите горски месторастения в България, територията се отнася към Тракийска горско-растителна област, с подпояс на равнинно-хълмистите смесени широколистни гори. Преобладават широколистните листопадни гори. Този район се характеризира с разнообразна остатъчна горска растителност от благун, смесени гори от благун, цер, келяв габър, смесени гори на космат дъб с виргилиев дъб и с келяв габър.
Конкретно на разглежданата територия растителност почти липсва. Наблюдава се рудерална растителност и единични групи храсти.
Районът попада в Средиземноморската фаунистична област, Южна зоогеографска подобласт. По-голяма част от фауната има преходно-средиземноморски характер, т.к. долината на река Тунджа е естествен коридор за навлизане от юг на средиземноморска фауна. Това е причината около 50% от ципокрилите насекоми и 54% от полутвърдокрилите да са средиземноморски видове. Най-характерните представители на земноводните и влечугите са: усойницата, живородния гущер, планинската жаба и обикновения тритон. Типичните представители на птиците са: чинката, боровия синигер, червеногръдката, трипръстия кълвач и глухарят. От бозайниците: заек, елен-лопатар, лисица, вълк, невестулка, голяма водна земеровка, северен полунощен прилеп, катерицата и др. Близостта на р. Тунджа и хидромелиоративните съоръжения с постоянно течаща вода е причина около находището да се срещат влаголюбиви видове като видра, ондатра, морски орел, голяма дяволица, пеликани, чайки и др.
Тъй като проучваната територия представлява открит площ с бедна растителност, тя не е подходяща като местообитание за фаунистични видове. В съседните на находището площи също не са открити местообитания на редки и защитени животински видове.
В района на обекта и непосредствените му околности няма защитени природни територии по националното екологично законодателство. Най-близко разположен защитен обект е ПЗ “Лаликото” (на около 12км.). Тя е разположена в землището на с. Венец, Терзийски баир. Обявена е със Заповед №521 от 20.05.1985 с цел съхранение на находище на урумово лале (Tulipa uromoffii, Hayek).
Обектът на инвестиционното предложение не попада в Защитени зони от общоевропейската екологична мрежа. Най-близко разположената защитена зона е “Река Мочурица” с код BG 0000196 за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, съгласно решение №122/ДВ бр.21/2007г. (на около 1200 м северно от района на концесионната площ).
Очаквано въздействие: Реализирането на инвестиционното предложение няма да доведе до загуба на местообитания, фрагментация, нарушаване на видов състав, тъй като проекта ще бъде изпълнен на терен, който е част от земеделска площ с начин на трайно ползване „пасище с храсти”. Въздействията върху растителността ще бъда преки – трайно премахване на диворастящи висши растения, съставящи растителната покривка на тези пасищни площи. Въздействието е трайно и невъзобновимо по времето на разработването находищата. Тъй като това разработване ще се осъществява поетапно в хоризонтална и вертикална посока, то и премахването на растителната покривка при разкривката ще бъде поетапна. Целостта на Защитени зони не е застрашена от негативни въздействия, поради значителна отдалеченост.
ІV. ЗНАЧИМОСТ НА ВЪЗДЕЙСТВИЯТА ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА ОТ ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

В ДОВОС да се представи подробна, качествена характеристика на потенциалното въздействие върху хората и околната среда от разработването на находища “Баба Тодора” и “Шилестия кайряк”. Тя да бъде обобщена в следната матрица:



Матрица за оценка на потенциалните въздействия при реализация на инвестиционното предложение

Въздействие

Вероятност на поява на въздействието1

Териториален обхват на въздействието2

Вид на въздействието

Степен на въздействието3

Характеристика на въздействието

Мерки за предотвратяване, намаляване или компенсиране на отрицателно въздействие

Честота4

Продължи-

телност5

Кумулатив-

ност

Положително/ отрицателно

Пряко/ непряко

По време на строителството

1.1. Върху въздуха





























1.2. Върху водите





























1.3. Върху земните недра




























1.4. Върху почвата




























1.5. Върху флората фауната и ЗПТ




























1.6. Върху ландшафта





























1.7. Върху паметници на културата




























1.8. От генериране на отпадъци




























1.9. От вредни физични фактори




























1.10. Върху персонала




























1.11. Върху населението




























1.12. Върху материалните активи




























1.13. Върху минералното разнообразие




























1.14. От генетично модифицирани организми




























По време на експлоатация

1.1. Върху въздуха





























1.2. Върху водите





























1.3. Върху земните недра




























1.4. Върху почвата




























1.5. Върху флората фауната и ЗПТ




























1.6. Върху ландшафта





























1.7. Върху паметници на културата




























1.8. От генериране на отпадъци




























1.9. От вредни физични фактори




























1.10. Върху персонала




























1.11. Върху населението




























1 Очаква се, не се очаква

2 Площадка на Инвестиционното предложение (Инв. предл.), 1 - км зона, 2 км зона, с. Братово, гр. Бургас

3 Ниска, средна, висока

4 Постоянно, временно

5 Краткотрайно, средно или дълготрайно

Курсив - елементи на матрицата с положителни въздействия.

Подчертан - елементи на матрицата, от които не се очаква въздействие или елементи, от които се очаква незначително отрицателно въздействие.

Получер - елементи на матрицата, от които се очаква значително отрицателно въздействие.

V.СТРУКТУРА НА ДОКЛАДА ЗА ОВОС С ОПИСАНИЕ НА ОЧАКВАНО СЪДЪРЖАНИЕ НА ВКЛЮЧЕНИТЕ В НЕГО ТОЧКИ


ДОВОС трябва да се изработи, следвайки структурата и очакваното съдържание на включените в него части така, както са посочени в Приложение №1 на настоящото задание. Докладът следва да е разработен в съответствие с изискванията на Закона за опазване на околната среда, както и на действащите Република Български нормативи, представени в Приложение №2 от настоящото задание.

VІ. СПИСЪК НА НЕОБХОДИМИТЕ ПРИЛОЖЕНИЯ, СПИСЪЦИ И ДР.

Докладът по ОВОС трябва да бъде разработен въз основа на задание, по което са проведени консултации, от колектив от експерти с ръководител, притежаващи удостоверения за вписване в Регистъра на експертите, извършващи ОВОС. Задължително към доклада трябва да се приложат копия от удостоверенията за вписване на експертите в публичния регистър на МОСВ, както и писмени декларации на експертите, с които те със своя подпис, декларират своята независимост от реализацията на инвестиционното намерение. Като отделно приложение към доклада следва да се представят нетехническо резюме, придружено с графичен материал, както и коригирано в резултат на проведените консултации задание. Нетехническото резюме трябва да дава кратко описание на инвестиционното предложение, факторите на околната среда, въздействията на предложението върху околната среда и предложените мерки за намаляване на тези въздействия. Информацията в нетехническото резюме трябва да е изложена на достъпен за обществеността език като се избягват технически термини, подробни данни и научни дискусии. Обемът му трябва да е не по-малък от 10 % от обема на Доклада и да съдържа необходимите нагледни материали (карти, снимки, схеми). Нетехническото резюме трябва да съдържа и кратко описание на подхода за оценка. По преценка на колектива, разработил доклада, в приложение да се представят графични материали (скица на територията, теренно-ситуационен план с блокировка на запасите, положение на кариерата за различните периоди на експлоатация, извадка от кадастрална карта на района с означени най-близки обектите на съседните обекти и територии, почвена и геоложка карта на района с означено местоположение на находището), списъци на използвана законодателна рамка, документация на предоставената концесия, копия от кореспонденция и писмени становища, получени при извършване на консултации с ведомства и специализирани органи.


Всички приложения трябва да са идентифицирани и описани, а текста в доклада да препраща еднозначно към тях.

VІІ. ЕТАПИ, ФАЗИ И СРОКОВЕ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ДОКЛАДА ЗА ОВОС

Работата по изготвянето на ОВОС на инвестиционно предложение “Разработване на находище за строителни материали (трахити) “Баба Тодора” и находище за строителни материали (трахити) “Шилестия кайряк”, землище с.Деветак, Община Карнобат, Област Бургас да премине през следните етапи:



Етап 1:

  • Набиране на информация и извършване на теренни проучвания на района на находищата;

  • Провеждане на консултации с компетентните органи, други специализирани органи и ведомства и засегнатото население за определяне обхвата на ДОВОС;

  • Разработване на задание за обхват на доклада;

  • Съгласуване на заданието с компетентния орган.


Етап 2: Разработване на ДОВОС.

През този етап въз основа на събраната информация и проведените консултации за обхвата на ОВОС да стартира работа по оценката, като същевременно се набира допълнителна информация, която да се включи в разработката, там където е необходимо. Структурата и съдържанието на доклада са описани в Приложение № 1 на настоящото задание.



Етап 3: Представяне на ДОВОС и оценка за съответствие със заданието.

Етап 4: Предоставяне на изготвения и оформен доклад на МОСВ за оценка качеството.

Етап 5: Обществено обсъждане на ДОВОС.

След получаване на положителна оценка на разработения ДОВОС, възложителят ще организира съвместно с определените от МОСВ засегнати общини, кметства и население обществено обсъждане на Доклада за ОВОС. Срещата за общественото обсъждане се ръководи и организира от Възложителя при участие на ръководителя на експертния екип, изготвил оценката, в съответствие с Българското законодателство. Присъстващите се запознават накратко с инвестиционното предложение и с резултатите от извършената ОВОС, след което се предоставя време за дискусия в т.ч. и отговори на въпросите, бележките и становищата, изложени от присъстващите на общественото обсъждане. За общественото обсъждане се оформя протокол, който се предоставя на компетентния орган заедно с постъпилите писмени становища на компетентния орган.



Етап 6: Вземане на решение по ОВОС.

Компетентният орган взема решение по ОВОС след провеждане на общественото обсъждане на доклада, като отчита резултатите от него.


ІХ. КОНСУЛТАЦИИ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ЛИЦА

По-долу в табличен вид е посочен списък на организациите и лицата, на които са изпратени уведомителни писма, и от които са поискани становища за обхвата на ОВОС. При постъпване на такива становища, същите да бъдат взети предвид при разработване на доклада.






Организация

Анотация

1.

РИОСВ Бургас

Изпратено е писмено уведомление.

2.

РИОКОЗ Бургас

Искане за съгласуване на местоположение

3.

БДИР – Пловдив

Изпратено е писмено уведомление.

4.

НПК

Изпратено е писмено уведомление.

5.

Община Карнобат

Изпратено е писмено уведомление.

6.

Кметство с.Деветак

Изпратено е писмено уведомление.

7.

Кметство с.Железник

Изпратено е писмено уведомление.

8.

МОСВ

Настоящото задание е част от консултациите

Копия от цитираната кореспонденция и писмени становища да бъдат представени като приложение към ДОВОС.


Възложител: ......................



Петър Петров



Каталог: ovos


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница