Космически граници

Рейчъл погледна Толанд.

– Мислех, че монолитността на ледника е в основата на всички датировки. Нали доктор Мангър каза, че няма никакви пукнатини и цепнатини?

Корки се намръщи.

– Явно Снежната царица е оплескала работата.

"Не го казвай, че ще се сбъдне" - помисли си Рейчъл.

Загледан във фосфоресциращите същества, Толанд потърка брадичката си.

– Просто няма друго обяснение. Трябва да има пукнатина. Тежестта на ледения шелф върху океана сигурно изтласква богата на планктон морска вода нагоре в шахтата...

"Ега ти пукнатината - каза си Рейчъл. Ако ледът беше дебел стотина метра и дупката бе дълбока - шестдесет, тази хипотетична пукнатина трябваше да минава поне през тридесет метра плътен лед. - Според сондиранията на Нора Мангър пукнатини няма."

– Направи ми една услуга - каза Толанд на астрофизика. - Иди да намериш Нора. Да се надяваме, че тя знае за този ледник нещо, което не ни е казала. И потърси Мин, може той да ни обясни какви са тия светещи гадинки.

Корки тръгна.

– Обаче побързай - извика след него океанологът и отново погледна дупката. - Струва ми се, че биолуминесценцията отслабва.

Рейчъл също погледна. Зеленото сияние наистина избледняваше. Толанд свали канадката си и легна на леда до шахтата.

– Майк! - възкликна Рейчъл.

– Искам да видя дали има приток на морска вода.

– Като лежите на леда без дреха ли?

– Да. - Толанд се плъзна по корем към ръба, провеси единия ръкав на канадката си и го натопи във водата. - Това е изключително прецизен тест за съдържание на сол, използван от най-великите океанолози. Нарича се "облизване на мокър ръкав".

В палатката си Делта Едно маневрираше с джойстика, за да задържи повредения микроробот над групата край шахтата на метеорита. Събитията се развиваха със светкавична бързина.

– Трябва да се свържем с диспечера - каза той. - Имаме сериозен проблем.
40
Като девойка Гейбриъл Аш безброй пъти бе правила туристически обиколки на Белия дом - тайно мечтаеше някой ден да работи в резиденцията на президента и да стане член на елитния екип, който определя бъдещето на страната. В момента обаче предпочиташе да е навсякъде другаде по света. Докато мъжът от Секретната служба я въвеждаше в разкошното фоайе, тя се чудеше какво се опитва да и докаже анонимният информатор. Беше истинско безумие да я кани в Белия дом. "Ами ако ме видят?" Напоследък бе станала доста известна в медиите като дясна ръка на сенатор Секстън. Все някой щеше да я познае.

– Госпожица Аш?

Тя вдигна поглед.

Любезно усмихнат часови и кимна.

– Погледнете натам, моля. - Гейбриъл проследи с поглед протегнатата му ръка и бе заслепена от проблясък на светкавица. - Благодаря, госпожице. - Той я отведе при едно бюро и и подаде химикалка. - Моля, разпишете се в книгата за гости. - Часовият плъзна пред нея книга в тежка кожена подвързия.

Тя погледна страницата. Беше празна. Бе чувала, че гостите в Белия дом се подписват на празни страници, за да запазят поверителността на посещението си. Написа името си. "Дотук с тайната среща!" Мина през детектора за метал и набързо я претърсиха. Часовият се усмихна.

– Добре дошли, госпожице Аш.

Гейбриъл последва мъжа от Секретната служба по настлан с плочи коридор до друг проверочен пост на петнадесетина метра от първия. Там друг часови и подготвяше пропуск, който тъкмо излизаше от ламиниращ автомат. Той го перфорира, постави му шнур и го провеси на шията и. Пластмасата още беше топла. Снимката на пропуска бе онази, която и бяха направили току-що. Младата жена се впечатли. "Кой казва, че правителството не действало ефикасно?"

Продължиха навътре в Белия дом. С всяка следваща крачка Гейбриъл ставаше все по-нервна. Човекът, който и беше отправил тайнствената покана, очевидно нямаше намерение да пази срещата в тайна. Гейбриъл бе получила официален пропуск, беше се подписала в книгата за гости, а сега я водеха пред очите на всички през първия етаж на Белия дом, където се провеждаха туристическите обиколки.

– А това е Порцелановата стая, където през хиляда деветстотин осемдесет и първа Нанси Рейгън подреди баснословно скъп порцеланов сервиз с червен кант и с това предизвика дебат за разточителното харчене - обясняваше на група туристи една екскурзоводка.

– Сега ще влезем в Източната стая, чиято площ е триста квадратни метра и където някога Абигейл Адамс простирала прането на Джон Адамс - разказваше екскурзоводката. - После ще минем през Червената стая, където Доли Мадисън напивала гостуващите държавни глави преди Джеймс Мадисън да започне преговорите с тях.

Туристите се засмяха.

Гейбриъл мина през поредица въжета и прегради и се озова в по-уединената част на сградата. Влязоха в стая, която беше виждала само на снимка и по телевизията.

Тя ахна. "Боже мой, това е Залата с картите!"

Тук не влизаха екскурзии. Плоскостите на ламперията се отваряха и разкриваха безброй пластове карти на света. От тази стая някога Рузвелт бе определял хода на Втората световна война. Това беше и стаята, в която според признанията му Клинтън бе правил секс с Моника Люински. Гейбриъл прогони тази мисъл от ума си. По-важно беше, че Залата с картите водеше към Западното крило - частта от Белия дом, в която работеха големите играчи. Най-малко очакваше да отиде там. Бе си въобразявала, че имейлите идват от някой предприемчив млад стажант или секретар от по-скромните офиси в комплекса. Очевидно беше сбъркала. "Отивам в Западното крило…"

Мъжът от Секретната служба я придружи до дъното на един застлан с килим коридор и спря пред гола врата. Почука.

Сърцето на Гейбриъл туптеше бясно.

– Влез - извика някой отвътре.

Служителят отвори вратата и даде знак на Гейбриъл да влезе.

Тя се подчини. Щорите бяха спуснати и вътре цареше сумрак.

– Госпожица Аш? - Гласът идваше иззад облак цигарен дим. - Добре дошла.

На слабата светлина Гейбриъл постепенно различи смущаващо познатото лице и се напрегна от изненада. "Ето кой значи ми е пращал имейлите!"

– Благодаря, че дойдохте - студено каза Марджъри Тенч.

– Госпожице… Тенч? - заекна Гейбриъл. Задъхваше се.

– Наричайте ме Марджъри. - Ужасната жена се изправи и изпусна дим през ноздрите си като дракон. - Двете с вас ще станем първи приятелки.

– Майк, ти си готин, обаче си луд - каза тя. - Тук няма никаква биолуминесценция.

На Толанд му се искаше да се е сетил да заснеме водата. Докато Корки бе търсил Нора и Мин, биолуминесценцията беше започнала бързо да отслабва. След няколко минути блещукането изведнъж бе престанало.

Океанологът отново хвърли парче лед във водата, ала не се случи нищо. Нямаше зелени проблясъци.

– Къде изчезнаха? - попита Корки.

Толанд имаше сравнително добра представа. Биолуминесценцията - един от най-находчивите защитни механизми на природата - бе естествена реакция на планктона, усетил, че ще бъде погълнат от по-голям организъм. Той започваше да издава сияние с надеждата да привлече много по-едър хищник, който да прогони противника му. В този случай планктонът беше навлязъл през цепнатина в шахтата, внезапно се бе озовал в сладководна среда и панически беше луминесцирал, докато сладката вода постепенно не го бе убила.

– Мисля, че организмите са умрели.

– Били са убити - насмешливо отвърна Нора. - От някое ужасно чудовище.

Корки я погледна ядосано.

– И аз видях луминесценцията, Нора.

– Преди или след като се надруса?

– Защо да те лъжа?

– Всички мъже са лъжци.

– Да, ако става въпрос за жени. Но никога за биолуминесциращ планктон.

Толанд въздъхна.

– Нора, не може да не знаеш, че в океаните под леда наистина живее планктон.

– Майк - гневно заяви тя, - моля те, недей да ме учиш на собствената ми работа. Под арктическите ледени шелфове живеят над двеста вида диатомеи. Четиринайсет вида автотрофни нанофлагелати, двайсет вида хетеротрофни флагелати, четирийсет вида хетеротрофни динофлагелати и няколко вида метазои, сред които полихети, амфиподи, копеподи, еуфаузиди и риба. Някакви въпроси?

Толанд се намръщи.

– Явно знаеш за арктическата фауна повече от мен и си съгласна, че под нас има много живот. Тогава защо се отнасяш толкова скептично към биолуминесциращия планктон?

– Защото тази шахта е затворена, Майк. Това е сладководна среда. Тук не може да проникне океански планктон!

– Усетих солен вкус във водата - настоя Толанд. - Съвсем слаб, но отчетлив. Тук някак си прониква солена вода.

– Да де - скептично отвърна Нора. - Усетил си солен вкус. Облизал си ръкава на стара потна канадка и си решил, че ПОСП сканирането и петнайсетте сонди не са точни.

Толанд и протегна мокрия ръкав на канадката си.

– Няма да оближа проклетата ти канадка, Майк. - Тя се вторачи в дупката. - Може ли да попитам защо предполагаемият планктон е решил да влезе през тази предполагаема пукнатина?

– Може би заради топлината - предположи океанологът. - Топлината привлича много морски създания. За да извадим метеорита, ние го затоплихме. Планктонът може инстинктивно да е бил привлечен към временно по-топлата среда в шахтата.

Корки кимна.

– Звучи логично.

– Логично ли? - възкликна Нора. - Знаете ли, за национален медалист по физика и световно известен океанолог вие двамата сте доста тъпи. Случайно да ви е дошло наум, че даже да има пукнатина - каквато не съществува, уверявам ви, - физически не е възможно в тази шахта да нахлуе морска вода? - И тя изгледа с презрение двамата учени.

– Но, Нора… - започна астрофизикът.

– Господа! Ние се намираме над морското равнище. - Нора тропна с крак по леда. - Ало? Този леден пласт се издига на трийсет метра над морето. Може би си спомняте голямата скала в края на шелфа? Ние сме по-високо от океана. Ако в шахтата имаше цепнатина, водата щеше да изтича, а не да се влива. Това се нарича земно притегляне.

Толанд и Корки се спогледаха.

– Мамка му! Изобщо не се сетих - призна астрофизикът.

Нора посочи пълната с вода шахта.

– Може би също така не сте забелязали, че водното равнище не се променя?

Толанд се чувстваше като идиот. Нора бе абсолютно права. Ако имаше пукнатина, водата щеше да изтича, а не да се влива. Той дълго мълча - чудеше се какво да направи.

– Добре - въздъхна океанологът накрая. - Теорията за пукнатината очевидно не се потвърждава. Но ние видяхме биолуминесценцията във водата. Единственото заключение е, че това все пак не е затворена среда. Разбирам, че твоите датировки до голяма степен се основават на предположението, че ледникът е солиден, но…

– Предположение ли? - Нора очевидно започваше да се ядосва. - Не забравяй, че това не са какви да е датировки, Майк. Хората от НАСА са направили същите открития. Всички потвърдихме, че ледникът е солиден. Без пукнатини.

Толанд погледна към тълпата около пресцентъра.

– Каквото и да става, мисля, че трябва да съобщим на директора и…

– Глупости! - изсъска Нора. - Казвам ти, тази ледникова матрица е непокътната. Няма да позволя данните ми да се оспорват с близане на сол и някакви абсурдни бълнувания. - Тя се втурна към близкия складов участък и започна да събира разни инструменти. - Ще взема истинска проба от водата и ще ти докажа, че няма никакъв соленоводен планктон - жив или мъртъв!

Пред погледите на Рейчъл и мъжете Нора взе проба от ледения басейн и капна няколко капки върху устройство, напомнящо на миниатюрен телескоп. После погледна през окуляра и насочи уреда към светлината от другия край на купола. След секунди изруга:

– По дяволите! - Разклати уреда и погледна пак. - Нещо е станало с рефрактометъра!

– Солена вода, а? - злорадо се обади Корки.

Нора се намръщи.

– Отчасти. Регистрира трипроцентов солен разтвор. Абсолютно невъзможно. Този ледник е само от сняг. Сладка вода. Не би трябвало да има сол. - Тя занесе пробата при един микроскоп, проучи я и изпъшка.

– Планктон ли? - попита Толанд.

– Един от планктоните, който ние глациолозите често срещаме под ледени шелфове. - Тя го погледна. - Мъртви са. Явно не могат да живеят дълго в трипроцентова соленоводна среда.

Рейчъл се зачуди какво означава този парадокс за откритието. Дилемата изглеждаше незначителна в сравнение с цялостния мащаб на метеорита и все пак, като специалист по разузнавателен анализ, тя знаеше, че цели теории са рухвали и заради по-незабележими препъни-камъни.

– Какво става тук? - разнесе се гърлен глас.

Всички се сепнаха.

От сумрака изплува мечата фигура на директора на НАСА.

– Дребен проблем с водата в шахтата - поясни Толанд. - Опитваме се да го разрешим.

– Данните на Нора са грешни - почти радостно заяви Корки.

Директорът свъси вежди.

– Какво им е на данните?

Океанологът колебливо въздъхна.

– В метеоритната шахта има трипроцентов солен разтвор, което противоречи на заключението, че е бил обгърнат в непокътнат сладководен ледник. - Той замълча за миг. - Има и планктон.

Екстром се навъси още повече.

– Това не е възможно. В този ледник няма пукнатини. ПОСП сканирането го доказва, беше затворен в плътна ледникова матрица.

Рейчъл знаеше, че Екстром има право. Според данните за плътността на глетчера леденият пласт бе абсолютно плътен. Много метри лед от всички страни на метеорита. Без пукнатини. И все пак, когато си представи как е било направено сканирането, и хрумна странна мисъл…

– Освен това - продължаваше директорът - сондиранията на доктор Мангър потвърдиха плътността на ледника.

– Точно така! - заяви Нора и хвърли рефрактометъра на едно бюро. - Двойно потвърждение. В леда няма разломи. Което не може да обясни присъствието на солта и планктона.

– Има друга възможност - обади се Рейчъл и дързостта и изненада самата нея. Идеята и бе дошла наум от един невероятен спомен. Всички я наблюдаваха с очевиден скептицизъм. Тя се усмихна.

– Има напълно логично обяснение за присъствието на солта и планктона. - Младата жена иронично погледна Толанд и мина на "ти". - И честно казано, Майк, изненадвам се, че не ти е хрумнало.

– Всъщност тя може и да е права - каза Толанд и я погледна с уважение. - Има няколко вида, които изпадат в състояние на хибернация, ако средата го налага. Правил съм предаване за това явление.

Рейчъл кимна.

– Ти показа северната щука, която замръзва в езерото и трябва да чака до разтопяването на леда. Освен това говореше за микроорганизми, наречени "водоносци", които напълно се обезводнявали в пустинята, оставали в това състояние десетилетия наред и после се съживявали при първите дъждове.

Толанд се подсмихва.

– Значи наистина гледаш сериала ми.

Тя засрамено сви рамене.

– Какво искате да кажете с всичко това, госпожице Секстън? - попита Нора.

– Трябваше да се сетя по-рано - отговори океанологът вместо Рейчъл. - Тя иска да каже, че едно от съществата, за които споменах в онова предаване, е особен вид планктон. Той всяка зима замръзва в полярната ледена шапка, хибернира в леда и отплува през лятото, когато ледената шапка изтънее. - Толанд замълча за миг. - Естествено видът, който показах тогава, не е този биолуминесцентен вид, който видяхме тук, но може да се е случило същото.

– Замръзналият планктон обяснява всичко, което виждаме тук - продължи Рейчъл, развълнувана, че Майкъл Толанд толкова въодушевено подкрепя идеята и. - По някое време в миналото в този ледник може да са се появили пукнатини, пълни с богата на планктон солена вода, които по-късно са се заледили. Ами ако в ледника има замръзнали джобове морска вода? Замръзнала солена вода със замръзнал планктон? Представете си, че докато сте повдигали затопления метеорит през леда, той е минал през замръзнал джоб солена вода. Тя се е стопила, планктонът се е съживил и ни е дал малък процент сол в сладката вода.

– О, за Бога! - възкликна Нора и изпъшка. - Изведнъж всички станаха глациолози!

Корки също прояви скептицизъм.

– Но ПОСП сканирането трябваше да покаже тези соленоводни ледени джобове. Ледът от солена и сладка вода все пак има различна плътност.

– Разликата в плътността им е съвсем малка - настоя Рейчъл.

– Четири процента е съществена разлика - възрази Нора.

– Да, в лаборатория - не отстъпваше Рейчъл. - Но ПОСП действа от височина двеста километра. Компютрите му са предназначени да правят разлика между очевидното - лед и киша, гранит и варовик. - Тя се обърна към директора. - Права ли съм да смятам, че при измерване на плътността от космоса ПОСП не може да различи сладководния от соленоводния лед?

Екстром кимна.

– Да. Четирипроцентовата разлика е под прага на регистриране на ПОСП. Сателитът приема сладководния и соленоводния лед за еднакви.

– Това обяснява и статичното водно равнище в шахтата - каза Толанд и погледна Нора. - От кой вид каза, че е този планктон?

– G. polihedra - отвърна глациоложката. - И сега ще попиташ дали G. polihedra може да хибернира в леда, нали? Сигурно ще се зарадваш да чуеш, че отговорът е "да". Категорично. G. polihedra се среща в огромни количества около ледени шелфове, биолуминесцира и може да хибернира в лед. Други въпроси?

Всички се спогледаха. Гласът на Нора загатваше, че очевидно има някакво "но" - и все пак тя току-що бе потвърдила теорията на Рейчъл.

– Значи искаш да кажеш, че е възможно, така ли? - наруши мълчанието Толанд. - Че тази теория е логична?

– Естествено - отговори Нора. - Ако си пълен идиот.

Рейчъл я зяпна гневно.

– Моля?

Нора Мангър срещна погледа и.

Екстром се намръщи.

– Изобщо има ли такава възможност?

– Категорично не - уверено заяви Нора. - Напълно невъзможно. Щях да попадна на разклонения соленоводен лед при сондирането.

– Точките на сондиране се избират случайно, нали? - попита Рейчъл. - Има ли вероятност да сте ги пропуснали?

– Сондирах точно над метеорита и после на по няколко метра от всички страни. Това е максимално близо.

– Само питам.

– Въпросът е спорен - продължи глациоложката. - Соленоводните мрежи се срещат само при сезонен лед - лед, който всеки сезон се топи и отново се образува. Леденият шелф на Милн е бърз лед - лед, който се образува в планината и се запазва, докато не се отцепи в морето. Колкото и да е удобно обяснението със замръзналия планктон, мога да ви гарантирам, че в този ледник няма замръзнали соленоводни мрежи.

Групата отново потъна в мълчание. Въпреки решителното отхвърляне на теорията за замръзналия планктон, въз основа на системния анализ на данните Рейчъл отказваше да приеме това заключение. Тя подсъзнателно разбираше, че наличието на замръзнал планктон в ледника под тях е най-простото решение на загадката. "Законът за икономичността - помисли си младата жена. Нейните инструктори в НРС го бяха набили в ума и. - Когато съществуват много обяснения, обикновено е вярно най-простото".

Нора Мангър явно имаше много за губене, ако данните от анализите и бяха грешни. Рейчъл се зачуди дали глациоложката е видяла планктона, разбрала е, че твърдението и за плътността на ледника е грешно, и сега просто се опитва да скрие следите си.

– Знам само, че преди малко разказах на всички служители на Белия дом, че този метеорит е бил открит в непокътната ледникова матрица, в която е останал от хиляда седемстотин и шестнайсета година след отчупването си от известен метеорит, носещ името на Юнгерсол - заяви Рейчъл. - Сега този факт, изглежда, е поставен под съмнение.

Директорът на НАСА мълчеше, свъсил вежди.

Толанд се прокашля.

– Трябва да се съглася с Рейчъл. В басейна има солена вода и планктон. Каквото и да е обяснението, тази шахта явно не е затворена среда. Не можем да твърдим такова нещо.

Корки неловко се размърда.

– Хм, приятели, не искам да говоря от гледната точка на астрофизиката, обаче, когато в моята област допускаме грешки, обикновено бъркаме с милиарди години. Наистина ли е чак толкова важно, че има малко планктон и солена вода? Искам да кажа, целостта на леда около метеорита по никакъв начин не накърнява самия метеорит, нали така? Пак имаме фосили. Никой не оспорва тяхната автентичност. Кой го интересува дали сме сбъркали със сондирането? Хората се вълнуват само от доказателството за живот на друга планета.

– Съжалявам, доктор Марлинсън, но като човек, който си изкарва прехраната с анализ на данни, не мога да се съглася с вас - възрази Рейчъл. - И най-малката грешка в данните, които тази вечер ще представи НАСА, потенциално може да хвърли съмнение върху достоверността на цялото откритие. Включително автентичността на фосилите.

Корки зяпна.

– Какви ги говорите? Тия фосили са абсолютно безспорни!

– Знам. И вие го знаете. Но ако обществеността заподозре, че НАСА умишлено представя съмнителни данни, повярвайте ми, хората моментално ще започнат да се чудят още за какво лъже Управлението.

Нора пристъпи напред. Очите и хвърляха мълнии,

– Моите данни не са съмнителни. - Тя се обърна към директора. - Мога категорично да ви докажа, че в този леден шелф няма соленоводни мрежи!

Екстром дълго я гледа.

– Как?

– И резултатът ще е категоричен, така ли?

– Стопроцентово потвърждение - увери го глациоложката. - Ако около тази метеоритна шахта има дори само един грам замръзнала солена вода, ще я видите. Дори само няколко капчици ще заблестят на апаратурата ми като Таймс Скуеър.

Екстром свъси гъстите си вежди.

– Нямаме много време. Пресконференцията започва след два часа.

– Ще се върна след двайсет минути.

– На какво разстояние казахте, че трябва да се отдалечите?

– Не много далеч. Двеста метра би трябвало да са достатъчни.

Управителят кимна.

– Сигурна ли сте, че няма опасност?

– Ще взема противовятърни свещи - отвърна Нора. - И Майк ще дойде с мен.

Толанд сепнато вдигна глава.

– Аз ли?

– Естествено, че ти. По дяволите, Майк! Ще трябва да се вържем един за друг. Ако вятърът се усили, ще имам нужда от две яки ръце.

– Но…

– Тя е права - обърна се директорът към Толанд. - Не мога да я пусна сама. Бих пратил някой от моите хора, обаче честно казано, предпочитам да запазим тая работа с планктона между нас, докато не установим проблем ли е, или не.

– И аз бих искала да дойда - заяви Рейчъл.

Нора се завъртя към нея като кобра.

– Как ли пък не!

– Всъщност мисля, че ще е по-сигурно да прибегнем до двойно завързване - каза Екстром, сякаш идеята току що му бе хрумнала. - Ако отидете двамата и Майк се подхлъзне, вие няма да успеете да го задържите. А ако отидат четирима, ще е много по-безопасно. - Той замълча за миг и погледна Корки. - Това означава или вие, или доктор Мин. - Директорът се огледа. - Между другото, къде е доктор Мин?

– От известно време не съм го виждал - отвърна Толанд. - Може да спи.