Космически граници



страница13/34
Дата21.07.2016
Размер4.82 Mb.
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   34

Гейбриъл се напрегна. Тенч говореше напълно уверено в себе си.

"Невъзможно - знаеше Гейбриъл. Нямаше доказателства. Бяха правили секс само веднъж, зад заключените врати на сенаторския кабинет на Секстън. - Тенч няма никакви улики. Само опипва почвата". Гейбриъл си наложи да запази спокойния си глас.

– Много си въобразявате, госпожице Тенч.

– Какво точно? Че сте имали любовна връзка ли? Или че ще изоставите своя кандидат?

– И двете.

Главната съветничка грубо се усмихна и се изправи.

– Е, хайде веднага да отметнем един от тези факти, какво ще кажете? - Тя отиде при стенния сейф и се върна с червен плик, носещ печата на Белия дом. Отвори го и изсипа съдържанието му пред Гейбриъл. Когато десетките цветни снимки се пръснаха по бюрото, Гейбриъл видя как цялата и кариера се срутва.


46
Вятърът, който ревеше над ледника, по нищо не приличаше на океанските ветрове, с които беше свикнал Толанд. Океанският вятър бе резултат от приливите, отливите и атмосферните фронтове. Тук обаче вихърът се подчиняваше на един прост физически закон - тежък студен въздух, спускащ се като цунами по наклона на глетчера. Океанологът никога не беше преживявал такова нещо. Ако се движеше с двадесет възела, полярният вятър щеше да е мечтата на всеки моряк, но при сегашната му скорост осемдесет възела той бързо можеше да се превърне в кошмар дори на твърда земя. Толанд установи, че ако спре и се наведе назад, ураганът лесно може да го повдигне.

Бушуващата въздушна река го измъчваше още повече поради слабия наклон на самия леден шелф. Ледът плавно се спускаше към океана на три километра от базата. Въпреки острите шипове на котките, Толанд изпитваше неприятното чувство, че при всяка погрешна стъпка вихърът може да го подхване и да го понесе по безкрайния леден склон. Двуминутният курс на Нора Мангър по ледникова безопасност сега му се струваше опасно недостатъчен.

"Брадва за лед тип "Пираня" - бе казала Нора, закачвайки лек Т-образен инструмент на коланите им. - Стандартен връх, бананов връх, полутръбен връх, чук и тесла. Ако някой се подхлъзне или вятърът го понесе, трябва само да хване брадвата с една ръка за главата и с другата за дръжката, да забие банановия връх в леда и да се просне отгоре му, като забие котките си в глетчера".

С тези окуражителни думи им беше опасала осигурителните ремъци, всички си бяха сложили очила и бяха излезли в следобедния мрак. Сега четиримата се спускаха по ледника в колона по един на разстояние десет метра един от друг. Нора водеше, следвана от Корки, Рейчъл и накрая Толанд.

Колкото повече се отдалечаваха от купола, толкова по-голямо безпокойство изпитваше океанологът. Макар да му беше топло, в надутия си костюм се чувстваше като неориентиран космически пътешественик на далечна планета. Луната се бе скрила зад гъсти буреносни облаци и ледникът беше потънал в непроницаем мрак. Вятърът с всяка минута сякаш се усилваше и постоянно тласкаше Толанд в гърба. Докато се взираше през очилата в безкрайната пустота наоколо, той започна да осъзнава действителната опасност на това място. Независимо от мерките за безопасност на НАСА, ученият се бе изненадал от очевидната готовност на директора да рискува живота на четирима, вместо на двама души. Особено след като другите двама бяха дъщеря на сенатор и виден астрофизик. Толанд наистина изпитваше загриженост за Рейчъл и Корки - като капитан на кораб беше свикнал да носи отговорност за хората около себе си.

– Не се отдалечавайте от мен - надвика вятъра Нора. - Нека шейната ни води.

Алуминиевата шейна бе натоварена с диагностично оборудване и допълнителни принадлежности, които глациоложката беше използвала през последните няколко дни. Всичко това, включително акумулаторът, противовятърните свещи и силният прожектор, бе завързано под здраво найлоново платнище. Въпреки тежкия товар шейната с лекота се плъзгаше върху дългите си плазове и сама се движеше по почти незабележимия наклон. Нора дори трябваше леко да я задържа, сякаш шейната я водеше напред.

Толанд се обърна назад. Бяха се отдалечили само на петдесетина метра, но бледото очертание на купола едва се забелязваше в мрака на бурята.

– Имаш ли намерение изобщо да се върнем? - извика той. - Куполът почти не се виж… - Думите му бяха прекъснати от силно изсъскване на противовятърна свещ, която пламна в ръката на Нора. Внезапното червено-бяло сияние очерта около тях кръг с десетметров радиус. Глациоложката изрови с пета плитка вдлъбнатина в снега и натрупа защитна стена откъм наветрената страна на дупката. После заби свещта в нея.

– Съвременни трошици хляб - поясни тя.

– Трошици хляб ли? - заслонила очи от неочакваната светлина, попита Рейчъл.

– Хензел и Гретел - каза Нора. - Тези свещи ще горят един час - предостатъчно време, за да се върнем. И продължи надолу по ледника - отново в непроницаемия мрак.


47
Гейбриъл Аш изхвърча от кабинета на Марджъри Тенч и едва не събори една секретарка. Унизена, младата жена виждаше пред очите си само снимките - преплетени ръце и крака. Лица, изразяващи екстаз.

Нямаше представа как са направени, но знаеше, че са истински. Бяха заснети в кабинета на сенатор Секстън, най-вероятно със скрита камера отгоре. "Бог да ми е на помощ!" Една снимка показваше Гейбриъл и Секстън да правят секс върху бюрото, проснати върху някакви официални документи.

Марджъри Тенч я настигна пред Залата с картите. Носеше червения плик със снимките.

– По реакцията ви съдя, че приемате тези снимки за автентични, нали? - Главната съветничка на президента сякаш се забавляваше. - Надявам се, че ви убеждават в точността и на другите ни данни. Идват от един и същи източник.

Гейбриъл силно се изчерви. "Къде е изходът, по дяволите?" Дългоногата Тенч не се затрудняваше да я следва.

– Сенатор Секстън даде честната си дума, че отношенията ви са чисто колегиални. Телевизионното му изявление беше доста убедително. - Тя самодоволно посочи през рамо. - Всъщност в кабинета си пазя запис, ако желаете да опресните паметта си.

Гейбриъл нямаше нужда от опресняване. Отлично си спомняше пресконференцията. Опровержението на Секстън бе категорично.

– Колкото и да ми е тъжно, сенатор Секстън погледна американския народ в очите и изрече чиста лъжа - продължи Тенч. - Обществеността има право да знае. И ще узнае. Лично ще се погрижа за това. Единственият въпрос сега е как ще стане това. Според нас е най-добре истината да дойде от вас.

Гейбриъл се смая.

– Наистина ли смятате, че ще ви помогна да линчувате собствения ми кандидат?

Лицето на Тенч стана сурово.

– Опитвам се да ви дам възможност да си спестите много срам, като вдигнете високо глава и признаете истината. Трябва ми само подписано признание за връзката ви.

Гейбриъл се закова на място.

– Какво?!

– Разбира се. Подписаното признание ни дава лоста, който ни е нужен, за да се справим със сенатора тихомълком и да спестим на страната тази грозна история. Предложението ми е съвсем просто: подпишете признанието и тези снимки никога няма да излязат на бял свят.

– Искате признание, така ли?

– Нужна ни е клетвена декларация, но в сградата има нотариус, който може…

– Вие сте луда! - Гейбриъл продължи по коридора. Тенч не изоставаше от нея, но вече изглеждаше разгневена.

– Сенатор Секстън така или иначе ще изгуби, Гейбриъл, и аз ви предлагам шанс да се измъкнете, без да видите голия си задник в сутрешния вестник! Президентът е благоприличен човек и не иска тези снимки да бъдат публикувани. Ако ми дадете клетвена декларация и доброволно признаете за връзката, всички ще можем да запазим малко достойнство.

– Не се продавам.

– За разлика от вашия кандидат. Той е опасен човек и нарушава закона.

– Той ли нарушава закона? Вие незаконно прониквате в чуждите кабинети и незаконно снимате хората! Случайно да сте чували за Уотъргейт?

– Ние нямаме нищо общо със събирането на тези мръсотии. Снимките се получиха от същия източник като данните за финансирането на предизборната кампания от страна на ФКГ. Някой много внимателно е наблюдавал и двама ви.

Гейбриъл профуча покрай бюрото, където и бяха дали пропуска, откъсна го и го хвърли на опуления охранител. Тенч продължаваше да я следва.

– Трябва бързо да вземете решение, госпожице Аш - заяви главната съветничка, когато наближиха изхода. - Или ми донесете клетвена декларация, че сте спали със сенатора, или довечера в осем часа президентът ще бъде принуден да разгласи всичко - финансовото състояние на Секстън, снимките и така нататък. И повярвайте ми, когато хората видят, че сте премълчали и сте оставили Секстън да излъже за връзката ви, ще полетите в пламъците заедно с него.

Гейбриъл видя вратата и се запъти към нея.

– На бюрото ми до осем часа, Гейбриъл. Бъдете разумна. - На излизане Тенч и подхвърли плика със снимки. - Вземете си ги, ние имаме още много.
48
Рейчъл Секстън все повече се вледеняваше. Пред очите и се въртяха смущаващи образи - фосфоресциращият планктон, значението на евентуалната грешка на Нора Мангър с данните от сондирането.

"Солидна матрица сладководен лед" - беше заявила Нора и им бе напомнила, че е сондирала както цялата непосредствена околност, така и точно над метеорита. Ако в ледника имаше соленоводни мрежи, пълни с планктон, тя щеше да ги е видяла. Нали? Въпреки това Рейчъл интуитивно продължаваше да се връща към най-простото решение. "В този ледник има замръзнал планктон".

След десет минути и четири противовятърни свещи четиримата се бяха отдалечили на около двеста и петдесет метра от купола. Изведнъж Нора спря и каза:

– Тук. - Каза го като човек, открил идеалното място за кладенец.

Рейчъл се обърна и погледна в посоката, от която идваха. Куполът отдавна бе потънал в лунната нощ, ала противовятърните свещи ясно се виждаха. Най-далечната блещукаше окуражително като бледа звезда. Четирите свещи описваха идеално права линия като грижливо прокарана писта. Младата жена се впечатли от способностите на Нора.

– Още една причина да следваме шейната - извика глациоложката, когато видя, че Рейчъл се възхищава на правата линия. - Ако оставим гравитацията да я води и не се намесваме, можем да сме сигурни, че се движим по права линия.

– Страхотно - похвали я Толанд. - Ще ми се и в открито море да имахме нещо такова.

"Това е открито море" - помисли си Рейчъл и си представи океана под тях. За миг погледа и привлече най-далечният пламък. Той бе изчезнал, сякаш светлината беше засенчена от преминало пред нея тяло. Скоро обаче тя отново се появи.

Рейчъл се напрегна.

– Нора - надвика вятъра тя. - Тук има ли бели мечки?

Глациоложката се готвеше да запали последната свещ и или не я чу, или не и обърна внимание.

– Белите мечки се хранят с тюлени - отговори и Толанд. - Нападат хора само когато навлизаме в жизненото им пространство.

– Но това е земята на белите мечки, нали? - Рейчъл така и не можеше да запомни на кой полюс живеят мечки и на кой - пингвини.

– Да - потвърди океанологът. - Арктика наистина носи името си от белите мечки. На гръцки "арктос" е "мечка".

"Страхотно!" Тя нервно се вторачи в мрака.

– На Антарктида няма бели мечки - продължи Толанд. - Затова я наричат "Антиарктос".

– Благодаря, Майк - отвърна Рейчъл. - Стига сме приказвали за мечки. Той се засмя.

– Ясно, извинявай.

Нора заби последната свещ в снега. Четиримата бяха обгърнати в червеникаво сияние и изглеждаха надути в черните си костюми. Останалият свят извън светлия кръг на свещта стана абсолютно невидим - черен саван, който ги обграждаше отвсякъде.

Пред погледите на Рейчъл и другите двама Нора здраво опря крака в снега и внимателно изтегли шейната няколко метра нагоре по склона до мястото, където стояха. После, като продължаваше да държи въжето опънато, приклекна и спусна спирачките - четири шипа, които се забиха в леда. Изправи се и се изтупа. Въжето на кръста и висеше хлабаво.

– Добре - извика глациоложката. - Време е да се захващаме за работа.

Заобиколи откъм наветрената страна на шейната и започна да развързва шнуровете на платнището. Рейчъл, която изпитваше угризения, че се е държала малко сурово с нея, отиде да развърже задния край.

– Господи, не! - викна Нора. - Никога не правете така! Рейчъл объркано се отдръпна.

– Никога не освобождавай откъм подветрената страна! - поясни глациоложката. - Ще се получи нещо като корабно платно и шейната ще отлети като чадър!

Рейчъл заотстъпва.

– Извинявайте, аз не…

Нора я стрелна с гневен поглед.

– Вие и звездобройчето изобщо не биваше да идвате.

"Никой от нас не биваше да идва" - помисли си Рейчъл.

"Аматьори - кипеше Нора и проклинаше директора, че бе настоял да прати с тях Корки и Секстън. - Тия смешници ще ни вкарат в беля". Точно сега най-малко и се искаше да се прави на детегледачка.

– Майк, ела да вдигнем ДР от шейната.

Толанд и помогна да разопаковат дълбочинния радар и да го поставят върху леда. Уредът приличаше на три миниатюрни кофи на снегорин, закрепени успоредно за алуминиева рамка. Цялото устройство бе дълго не повече от метър и работеше с електрическия акумулатор върху шейната.

– Това радар ли е? - попита Корки.

Нора мълчаливо кимна. Дълбочинният радар беше по-подходящ за регистриране на соленоводен лед от ПОСП. Предавателят му излъчваше електромагнитни импулси през леда и те се отразяваха различно от вещества с различна кристална структура. Чистата сладка вода замръзваше в плоска решетка. Поради натриевото си съдържание обаче морската вода замръзваше в мрежеста или разклонена решетка и импулсите на ДР се отразяваха във всички посоки, което до голяма степен ограничаваше броя на отраженията. Нора включи апарата и извика:

– Ще направя ехолокаторен напречен разрез на леда около метеоритната шахта. Софтуерът на радара ще го обработи и разпечата. Морският лед ще се регистрира като сянка.

– Къде ще го разпечата? - изненада се Толанд. - Тук ли?

Глациоложката посочи един кабел, който водеше от ДР към все още скрито под платнището устройство.

– Най-добре е да го разпечатаме. Компютърните екрани хабят прекалено много ток, затова на терена глациолозите разпечатват данните на термопринтери. Цветът не е идеален, но лазерният тонер не работи под минус двайсет градуса. Научих го от собствен опит на Аляска.

Тя помоли всички да застанат от по-ниската страна на радара и се приготви да ориентира предавателя така, че да сканира района на метеоритната шахта. Но когато погледна в посоката, от която бяха дошли, не видя абсолютно нищо.

– Майк, трябва да ориентирам радара към дупката на метеорита, но тази свещ ме заслепява. Ще се изкача нагоре по склона, за да изляза от кръга на светлината. Ще разперя ръце по линията на свещите, а ти насочи радара по нея. Толанд кимна и приклекна до радарното устройство.

Наведена напред срещу вятъра и като забиваше дълбоко котките си в снега, Нора тръгна нагоре. Този ден вятърът бе много по-силен и тя усещаше, че се задава буря. Нямаше значение. Щяха да свършат за няколко минути. "Ще видят, че съм права!" Тя се върна двадесетина метра назад и стигна до мрака точно когато осигурителното и въже се опъна.

Глациоложката се вторачи в ледника. Когато очите и се приспособиха към тъмнината, постепенно различи линията на свещите няколко градуса наляво. Завъртя се на една страна, разпери ръце като компас и извика:

– Готово!

Толанд ориентира радара и и махна да се връща.

Тя за последен път отправи поглед нагоре, признателна за осветената пътека към дома. В този момент обаче се случи нещо странно. За миг една от най-близките свещи изчезна. Преди Нора да се уплаши, че свещта е угаснала, пламъкът отново се появи. Ако не знаеше, че не е възможно, щеше да си помисли, че нещо е прекосило линията на светлината. Там не можеше да има никого… освен ако директорът не се бе почувствал гузен и не бе пратил група от НАСА по дирите им. Кой знае защо обаче тя се съмняваше. Сигурно нямаше нищо. Порив на вятъра, за кратко угасил пламъка. Тя се върна при радара.

– Ориентира ли го?

Толанд сви рамене.

– Да, струва ми се.

Нора отиде при контролното устройство на шейната и натисна един бутон. От ДР се разнесе остър звън, после утихна.

– Добре, готово - заяви тя.

– Това ли беше? - учуди се Корки.

– Цялата работа е в подготовката. Самото заснемане отнема само секунда.

Термопринтерът върху шейната вече беше започнал да бръмчи и щрака. Затворен под прозрачен пластмасов капак, той бавно завъртя тежък, навит на руло лист хартия. Нора изчака устройството да спре да принтира, бръкна под капака и извади разпечатката. "Сега ще видят - помисли си тя и я занесе при свещта, за да я видят всички. - Няма никаква солена вода". Всички се събраха около нея. Глациоложката дълбоко си пое дъх и разви листа, за да проучи данните. Образът я накара ужасено да подскочи.

– Господи! - Нора зяпна. Не вярваше на очите си. Както предполагаше, разпечатката показваше ясен напречен разрез на пълната с вода метеоритна шахта. Ала изобщо не беше очаквала да види мъглявото сивкаво очертание на човешко тяло, плаващо по средата на кладенеца. Кръвта и се вледени.

– Боже мой… в ямата има труп.

Всички безмълвно се вторачиха в листа.

Призрачното тяло плаваше с главата надолу в тясната шахта. Около него се носеше нещо като пелерина. Нора разбра какво е това. Дълбочинният радар бе заснел дебелата горна дреха на жертвата, която можеше да е само една позната дълга жилетка от камилска вълна.

– Това е… Мин - промълви Нора. - Сигурно се е подхлъзнал…

Нора Мангър изобщо не подозираше, че откриването на трупа на Мин в шахтата ще е по-малката от двете изненади, които щеше да и поднесе разпечатката. Защото когато спусна поглед надолу по кладенеца, видя още нещо.

"Ледът под метеоритната шахта…"

Глациоложката ахна. Първата и мисъл беше, че устройството се е повредило. После разгледа изображението по-внимателно и в ума и започна да се оформя тревожна идея, като бурята, развихряща се около тях. Краищата на листа бясно се развяваха на вятъра. Нора се обърна и напрегнато се втренчи в разпечатката.

"Но… това не е възможно!"

Изведнъж истината се стовари отгоре и и тя съвсем забрави за Мин.

Сега вече разбираше. "Солената вода в шахтата!" Нора падна на колене в снега до свещта. Едва дишаше. Стисна разпечатката и се разтрепери..

"Боже мой… изобщо не ми беше хрумнало".

После с внезапна ярост се обърна към купола и изкрещя:

– Копелета! - Вятърът отнесе гласа и надалеч. - Проклети копелета!

В мрака само на петдесетина метра оттам Делта Едно вдигна крипторадиостанцията към устата си и каза на диспечера само две думи:

– Те знаят.
49
Нора Мангър продължаваше да стои на колене в снега. Озадаченият Майкъл Толанд дръпна разпечатката от треперещите и ръце. Погледна потресено плаващия труп на Мин и се опита да разбере какво друго има на изображението. Видя напречния разрез на метеоритната шахта, спускаща се от повърхността на дълбочина шестдесет метра в леда. Видя трупа на Мин във водата. Погледът му се плъзна надолу и той усети, че нещо липсва. Точно под шахтата имаше тъмен стълб морски лед, стигащ до океана под глетчера. Вертикалната колона замръзнала солена вода бе масивна - със същия диаметър като самата шахта.

– Боже мой! - извика Рейчъл, която надзърташе над рамото му. - Метеоритната шахта продължава до дъното на ледения шелф!

Толанд стоеше като хипнотизиран. Мозъкът му отказваше да приеме единственото логично обяснение. Корки изглеждаше също толкова загрижен.

– Някой е пробил дупка под ледения шелф! - извика Нора. Очите и излъчваха дива ярост. - Някой нарочно е вкарал скалата под леда!

Въпреки че на идеалиста у Толанд му се искаше да отхвърли думите и, ученият в него знаеше, че най-вероятно е права. Леденият шелф на Милн плаваше на повърхността на океана и под него спокойно можеше да влезе подводница. Тъй като под вода всичко тежеше много по-малко, дори малка подводница, не много по-голяма от едноместния научноизследователски "Тритон" на океанолога, без проблем можеше да е пренесла метеорита с механичните си "ръце". Бе се приближила под ледения шелф и беше пробила дупка нагоре в леда. После с помощта на механични "ръце" или надуваеми балони бе напъхала метеорита нагоре в шахтата. Океанската вода беше нахлула вътре и бе започнала да замръзва. Когато шахтата беше замръзнала достатъчно, за да задържи метеорита вътре, подводницата бе изтеглила "ръцете" си и беше изчезнала, оставяйки на майката природа да запечата тунела и да изличи всички следи от измамата.

– Но защо? - попита Рейчъл, след като взе разпечатката от Толанд и я разгледа. - Защо им е да го правят? И сигурна ли сте, че радарът ви не е повреден?

– Естествено, че съм сигурна! И разпечатката напълно обяснява присъствието на фосфоресциращи бактерии във водата!

Толанд трябваше да признае, че логиката и е вледеняващо непоклатима. Фосфоресциращите динофлагелати бяха последвали инстинкта си и бяха навлезли в шахтата, след което бяха останали под метеорита и бяха замръзнали в леда. По-късно, когато Нора бе нагряла скалата, ледът под нея се беше стопил и бе освободил планктона. Микроорганизмите отново бяха заплували нагоре и този път бяха достигнали повърхността, където бяха умрели поради липса на солена вода.

– Това е безумие! - извика Корки. - НАСА има метеорит с извънземни фосили. Какво значение има къде са го открили? Защо ще си правят труда да го заравят в ледения шелф?

– Не знам. Но разпечатката на радара не лъже - заяви Нора. - Измамили са ни. Тази скала не е от Юнгерсоловия метеорит. Наскоро са я заровили в леда. Преди не повече от година, иначе планктонът щеше да е мъртъв! - Тя вече опаковаше радара си върху шейната и завързваше платнището. - Трябва да се върнем и да съобщим на някого! Президентът ще оповести невярна информация! От НАСА са го измамили!

– Чакайте малко! - спря я Рейчъл. - Нека поне направим още едно заснемане, за да сме сигурни. Това е абсурдно. Кой ще повярва?

– Всички - заяви Нора. - Когато вляза в купола, сондирам дъното на метеоритната шахта и получа соленоводен лед, ви гарантирам, че всички ще повярват!

Тя освободи спирачките на шейната, обърна я към купола и се заизкачва по склона, като забиваше котките в леда и с изненадваща лекота теглеше шейната. Жена с цел.

– Да вървим! - извика Нора и затегли завързаната един за друг група извън очертанията на осветения кръг. - Не знам какво са замислили от НАСА, но не очаквах да ме използват като пионка в своите,..

Главата на Нора Мангър отхвърча назад, сякаш невидима сила я бе блъснала в челото. Тя издаде гърлен стон, олюля се и се строполи по гръб върху леда. Почти мигновено Корки нададе вик, завъртя се, като че ли ударен в рамото, падна на снега и започна да се гърчи от болки.

Рейчъл веднага забрави за разпечатката в ръката си, Мин, метеорита и странния тунел под леда. Току-що бе усетила одраскалата я по ухото стреличка, която едва не я беше улучила в слепоочието. Тя инстинктивно се хвърли на колене и повлече и Толанд.

– Какво става? - извика океанологът. Рейчъл можеше да си представи единствено градушка - ледени топчета сипещи се върху глетчера, - но силата, с която бяха улучени Корки и Нора, показваше, че ледените късове трябва да са се движили със стотици километри в час. Ужасяващият обстрел се съсредоточи върху Рейчъл и Толанд, обсипа всичко наоколо и вдигна вулкани от изригващ лед. Рейчъл се претърколи по корем, заби предните шипове на котките си в леда и се насочи към единственото прикритие. Шейната. Толанд я последва. Океанологът погледна проснатите на леда Нора и Корки и извика:

– Да ги изтеглим за въжето! - Вкопчи се в осигурителното въже и задърпа. Ала въжето се бе увило около шейната.

Рейчъл напъха разпечатката в джоба на костюма си, запълзя на четири крака към шейната и се опита да освободи въжето от плазовете. Толанд се хвърли след нея.

Градушката внезапно заваля върху шейната, сякаш природата беше забравила за Корки и Нора и се целеше право в Рейчъл и Толанд. Едно от топчетата се удари в платнището, потъна надълбоко, после отскочи и се търколи по ръкава на Рейчъл.

1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   34


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница