Космически граници



страница19/34
Дата21.07.2016
Размер4.82 Mb.
1   ...   15   16   17   18   19   20   21   22   ...   34

– Проверка на системата. - Гласът ненадейно се разнесе в слушалките им и сепна Рейчъл, Толанд и Корки. - Чувате ли ме, госпожице Секстън?

Рейчъл се наведе към микрофона.

– Да. Благодаря ви. - "Който и да сте вие".,

– Директорът Пикъринг е на линия. Той приема аудиовидео връзката. Сега се изключвам.

Рейчъл чу, че връзката прекъсва. Последва далечно пращене и бърза поредица от пиукане и щракане. Видео екранът пред тях оживя със смущаваща яснота и тя видя Уилям Пикъринг в заседателната зала на НРС. Сам. Той рязко вдигна глава и я погледна в очите. Рейчъл изпита странно облекчение, че го вижда.

– Госпожице Секстън - озадачено и дори загрижено каза директорът. - Какво става, по дяволите?

– Господин директор - отвърна тя. - Имаме сериозен проблем.
71
От черната стаичка на "Шарлот" Рейчъл Секстън представи Майкъл Толанд и Корки Марлинсън на Пикъринг. После накратко му описа невероятните събития. Директорът на НРС я слушаше, без да помръдва.

Тя му разказа за биолуминесцентния планктон в метеоритната яма, за пътуването им по ледения шелф и откриването на шахтата под метеорита, и накрая за неочакваната атака на военен, най-вероятно спецоперативен отряд.

Уилям Пикъринг бе известен със способността си да изслушва смущаваща информация, без да му мигне окото, ала с всеки обрат в разказа на Рейчъл изражението му ставаше все по-загрижено. Тя усети смайването му, а после и гнева му, когато му описа убийството на Нора Мангър и собственото си чудотворно избавление. Макар че и се искаше да изложи подозренията си за съучастничеството на директора на НАСА, младата жена достатъчно добре познаваше Пикъринг, за да не сочи с пръст без доказателства, така че му изложи само твърдите факти. Когато свърши, директорът за няколко секунди помълча.

– Госпожице Секстън - накрая каза той, - всички вие… - Пикъринг ги изгледа един по един. - Ако това е истина, а не се сещам за причина и тримата да ме лъжете, днес сте извадили късмет, че сте останали живи.

Те мълчаливо кимнаха. Президентът беше поканил четирима цивилни учени… и двама от тях бяха мъртви.

Директорът въздъхна тежко, сякаш нямаше представа какво да каже. Събитията очевидно изобщо не се връзваха.

– Възможно ли е тази шахта под метеорита, която се вижда на радарната разпечатка, да е естествено образувание? - попита той.

Рейчъл поклати глава.

– Прекалено е симетрична. - Тя разгърна листа и го вдигна към камерата. - Безупречна е.

Пикъринг разгледа изображението и намръщено кимна.

– Не изпускайте тази разпечатка от ръцете си.

– Обадих се на Марджъри Тенч, за да я предупредя да спре президента - каза Рейчъл. - Но тя ми затвори.

– Знам. Тенч ми телефонира.

Рейчъл го погледна смаяно.

– Марджъри Тенч ви се е обадила, така ли? - "Бързо действа!"

– Току-що. Много е загрижена. Смята, че се опитвате да изиграете някакъв номер, за да дискредитирате президента и НАСА. И може би да помогнете на баща си.

Младата жена се изправи, размаха разпечатката и посочи двамата си спътници.

– За малко да ни убият! Това прилича ли ви на някакъв номер? И защо ми е да…

Пикъринг вдигна ръце.

– Спокойно. Госпожица Тенч пропусна да ми каже, че сте трима.

Рейчъл не си спомняше дали главната съветничка и бе дала време да спомене за Корки и Толанд.

– И не ми каза, че разполагате с веществени доказателства - прибави директорът. - Още преди да разговарям с вас се усъмних в твърденията и, а сега съм убеден, че тя греши. Не се съмнявам във вашите твърдения. Въпросът сега е какво означава всичко това.

Възцари се дълго мълчание.

Уилям Пикъринг рядко изглеждаше смутен, но сега объркано клатеше глава.

– Нека засега допуснем, че някой наистина е заровил този метеорит в леда. Това ни навежда на очевидния въпрос "защо". Ако НАСА разполага с метеорит с фосили, какво, ги интересува, пък и когото и да било другиго, къде е открит той?

– Възможно е заравянето да е целяло тъкмо ПОСП да направи откритието и скалата да изглежда като фрагмент от известен метеорит - отвърна Рейчъл.

– Юнгерсоловия метеорит - допълни Корки.

– Но каква е ползата от свързването му с известен метеорит? - попита директорът. Гласът му звучеше почти гневно. - Тези фосили не са ли изумително откритие сами по себе си? С каквото и събитие да са свързани?

И тримата кимнаха.

Пикъринг се поколеба.

– Освен, ако… разбира се…

Рейчъл видя зъбните колелца, въртящи се зад очите на директора. Беше стигнал до най-простото обяснение за синхронизиране на находката с Юнгерсоловия метеорит, но това най-просто обяснение бе и най-обезпокояващото.

– Освен, ако това не е трябвало да придаде автентичност на абсолютно фалшиви данни - продължи Пикъринг, въздъхна и се обърна към Корки.

– Каква е вероятността този метеорит да е фалшификат, доктор Марлинсън?

– Фалшификат ли, господин директор?

– Да.


– Фалшив метеорит? - Корки неловко се засмя. - Напълно невъзможно! Този метеорит беше проучен от безброй специалисти. Включително от мен. Химични анализи, спектрограма, рубидиево-стронциево датиране. Той не прилича на скалите, които се откриват на Земята. Метеоритът е истински. Всеки астрогеолог ще го потвърди.

Пикъринг дълго обмисля думите му, като леко поглаждаше вратовръзката си.

– И все пак, като се има предвид какво може да спечели от това откритие НАСА, очевидните признаци от подправяне на доказателствата и нападението срещу вас… първото и единствено логично заключение, което мога да направя, е, че този метеорит е отлично изпълнена измама.

– Невъзможно! - почти ядосано заяви Корки. - При цялото ми уважение, господин директор, метеоритите не са някакъв холивудски специален ефект, който може да се постигне в лаборатория, за да заблуди неколцина нищо неподозиращи астрофизици. Това са химически сложни обекти с уникална кристална структура и съотношения между елементите!

– Не оспорвам твърдението ви, доктор Марлинсън. Просто следвам логичната последователност на анализа. Като се има предвид, че някой е искал да ви убие, за да не разкриете, че е бил заровен в леда, аз съм склонен да приема всякакви невероятни възможности. Точно какво ви кара да вярвате, че тази скала наистина е метеорит?

– Точно какво ли? - възкликна Корки. - Безупречна овъглена кора, наличие на хондрули, никелово съдържание, каквото не се среща на Земята. Ако намеквате, че някой ни е измамил, като е създал тази скала в лаборатория, мога само да кажа, че тази лаборатория е на около сто и деветдесет милиона години. - Астрофизикът бръкна в джоба си, измъкна камък с формата на компактдиск и го протегна към камерата. - Датирахме такива образци с множество химически методи. Рубидиево-стронциевото датиране не е нещо, което може да се фалшифицира!

Пикъринг се изненада.

– Значи имате образец от метеорита, така ли?

Корки сви рамене.

– НАСА има десетки такива.

– Искате да кажете, че НАСА са открили метеорит, който според тях съдържа живот, и оставят хората да се разхождат с образците?! - вече обърнат към Рейчъл, попита директорът.

Въпросът е, че образецът в ръцете ми е истински - заяви Корки. - Дайте го на всеки петролог, геолог или астроном на света и след като го изследват, те ще ви кажат две неща: първо, че е на сто и деветдесет милиона години, и второ, че химически се различава от всяка скала на Земята.

Пикъринг се наведе напред и се втренчи във фосила, запечатан в камъка. За миг изглеждаше като хипнотизиран. Накрая въздъхна.

– Аз не съм учен. Мога да кажа, само че ако този метеорит е истински, какъвто изглежда, ми се ще да узная защо НАСА не го е представила на света такъв, какъвто е? Защо някой го е заровил в леда, сякаш, за да ни убеди в неговата автентичност?

В този момент един служител от охраната на Белия дом набра номера на Марджъри Тенч.

Главната съветничка вдигна още при първото иззвъняване.

– Да?

– Госпожице Тенч, имам информацията, която поискахте. За обаждането по радиофона. Проследихме го.



– И?

От Секретната служба смятат, че сигналът е идвал от борда на военната подводница "Шарлот".

– Какво?!

– Нямат координатите, госпожице, но са сигурни в шифъра на подводницата.

– О, за Бога! - Тенч затръшна слушалката, без да каже нищо повече.
72
От приглушената акустика в черната стаичка на "Шарлот" на Рейчъл започваше леко да и се гади. На екрана загриженият поглед на Уилям Пикъринг се насочи към Майкъл Толанд.

– Вие мълчите, господин Толанд.

Океанологът вдигна поглед като студент, неочаквано чул името си.

– Да, господин директор?

– Преди малко вие ни показахте един много убедителен документален филм по телевизията. Какво е мнението ви за метеорита сега?

– Хм, вижте, господин директор, трябва да се съглася с доктор Марлинсън - с очевидна неловкост отвърна Толанд. - Според мен фосилите и са автентични. Доста добре съм запознат с методите за датиране и възрастта на тази скала беше потвърдена с многобройни тестове. А и никеловото съдържание. Тези данни не могат да се подправят. Няма съмнение, че скалата е образувана преди сто и деветдесет милиона години, характеризира се с извънземно никелово съдържание и съдържа десетки вкаменелости, чието образуване също се датира преди сто и деветдесет милиона години. Не се сещам за друго възможно обяснение, освен, че НАСА е открила истински метеорит.

Пикъринг мълчеше. Лицето му изразяваше недоумение - състояние, в каквото Рейчъл не го бе виждала никога.

Какво ще правим, господин директор? - попита тя. - Явно трябва да съобщим на президента, че има проблеми с данните.

Пикъринг се намръщи.

– Да се надяваме, че президентът още не знае.

В гърлото на младата жена заседна буца. Намекът на директора беше ясен. "Президентът Херни може да е замесен". Тя силно се съмняваше, ала и президентът, и НАСА имаха много за губене.

– За съжаление, освен разпечатката, която доказва шахтата от заравянето на метеорита, всички научни данни потвърждават откритието на НАСА - заяви Пикъринг. - А и това нападение срещу вас… - Директорът погледна Рейчъл. - Споменахте за спецоперативен отряд.

– Да, - Тя пак му разказа за импровизираните боеприпаси.

Пикъринг изглеждаше все по-мрачен. Рейчъл усещаше, че началникът и претегля хората, които имат достъп до малки ударни бойни части. Президентът, определено. Навярно и Марджъри Тенч, като негова главна съветничка. Напълно вероятно и директорът Лорънс Екстром с неговите връзки с Пентагона. За нещастие, когато обмисли многобройните възможности, Рейчъл осъзна, че силата зад нападението може да е почти всеки с политическо влияние на високо равнище и съответните връзки.

– Мога веднага да се обадя на президента, но мисля, че не е разумно, поне докато не узнаем кой е замесен - заяви директорът на НРС. - Щом включим Белия дом в играта, възможностите ми да ви защитавам ще са ограничени. Освен това не съм сигурен какво да му кажа. Ако е истински, както е според вас, твърдението ви, че е заровен и че са ви нападнали, изглежда абсурдно. Президентът ще има всяко основание да го оспори. - Той замълча, сякаш пресмяташе възможностите. - Каквато и да е истината… и които и да са замесени, ако тази информация се разчуе, ще пострадат някои извънредно влиятелни хора. Предлагам да ви отведем на сигурно място преди да започнем да мътим водата.

"Да ни отведе на сигурно място ли?" Тези думи изненадаха Рейчъл.

– Мисля, че на борда на ядрена подводница сме на доста сигурно място, господин директор.

Пикъринг не изглеждаше убеден.

– Присъствието ви на подводницата няма да остане дълго в тайна. Веднага ще ви изтегля. Честно казано, ще се почувствам по-добре, когато тримата седнете в кабинета ми.
73
Сенатор Секстън седеше свит на дивана и се чувстваше като беглец. Уестбрукският му апартамент, който само допреди час беше пълен с нови приятели и поддръжници, сега изглеждаше изоставен, осеян с празни чаши и визитки, зарязан от хората, които буквално бяха избягали през вратата.

Секстън продължаваше да зяпа телевизора и повече от всичко на света му се искаше да го изключи, ала не можеше да се насили да се откъсне от безкрайните медийни анализи. Това бе Вашингтон и не след дълго коментаторите щяха да приключат с псевдонаучните и псевдофилософските хиперболи и да се съсредоточат върху грозната действителност - политиката. Като мъчители, поливащи раните на сенатора с киселина, журналистите повтаряха и потретваха очевидното.

– Преди няколко часа Секстън жънеше само успехи - каза един коментатор. - Сега, след откритието на НАСА, предизборната кампания на сенатора е в руини.

Секстън потръпна, пресегна се за курвоазието и отпи направо от бутилката. Знаеше, че тази вечер ще е най-дългата и най-самотната в живота му. Мразеше Марджъри Тенч за това, че го бе подвела. Мразеше Гейбриъл Аш за това, че изобщо бе споменала за НАСА. Мразеше президента за това, че бе извадил такъв невероятен късмет. Мразеше и света за това, че му се надсмиваше.

– Очевидно това е пагубно за сенатора - продължаваше коментаторът. - Президентът и НАСА постигнаха невероятен триумф с това откритие. Такива новини могат да възродят предизборната кампания на президента, независимо от позицията на Секстън за НАСА, но след като днес Секстън призна, че ако се наложи, няма да се поколебае напълно да прекрати финансирането на НАСА… е, това изявление на президента е мощен удар, от който сенаторът няма да се възстанови.

"Бях измамен - помисли си Секстън. - Белият дом ме измами, мама му стара".

Коментаторът се усмихна.

– НАСА с един замах си възвърна целия авторитет, който напоследък беше изгубила. В момента по улиците се усеща истинска атмосфера на национална гордост. Както всъщност би трябвало. Хората обичат Зак Херни, а губеха вяра. Трябва да признаете, че напоследък президентът понесе няколко доста тежки удара, но сега отново е на върха на популярността си.

Секстън си помисли за следобедния дебат по Си Ен Ен и провеси нос. Гадеше му се. Цялата инерция, която през последните месеци бе трупал толкова грижливо, сега беше увиснала като камък на шията му. Приличаше на глупак. Белият дом нагло го бе изиграл. Вече се ужасяваше от карикатурите в утрешния вестник. Името му щеше да стане прицел на всички вицове в страната. Очевидно повече нямаше да има тайно финансиране от ФКГ. Всичко се беше променило. Всичките му гости бяха видели как мечтите им потъват в тоалетната. Приватизирането на космоса се бе блъснало в непробиваема стена.

Той отново отпи глътка коняк, изправи се и с неуверени крачки отиде при бюрото си. Погледна вдигнатата телефонна слушалка. Знаеше, че това е проява на мазохистично самобичуване, но въпреки това бавно я постави върху вилката и започна да брои секундите.

"Едно… две…" Телефонът иззвъня. Той остави да се включи секретарят.

– Сенатор Секстън, обажда се Джуди Оливър от Си Ен Ен. Бих искала да ви дам възможност да изразите отношението си към откритието на НАСА. Моля, обадете ми се. - Тя затвори.

Секстън отново започна да брои. "Едно…" Телефонът иззвъня. Не му обърна внимание, остави да се включи телефонният секретар. Пак репортер.

Стиснал бутилката курвоазие, сенаторът тръгна към плъзгащата се врата на балкона. Отвори я и излезе на студен въздух. Наведе се над парапета и се вгледа в осветената фасада на Белия дом. Светлините сякаш весело блещукаха на вятъра.

"Копелета - помисли си Секстън. - От векове търсим доказателство за живот в небесата. И сега го откриваме точно през годината на моите избори?" Това не бе благоприятно, това си беше чисто ясновидство. Докъдето му стигаше погледът, в прозорците на всички жилищни блокове синееше включен телевизионен екран. Зачуди се къде ли е Гейбриъл Аш. Тя бе виновна за всичко. Тя му беше подхвърляла информация за безбройните провали на НАСА. Секстън надигна бутилката и отново отпи.

"Проклетата Гейбриъл… тя е причината да затъна така".


Гейбриъл Аш стоеше вцепенена насред хаоса в новинарското студио на Ей Би Си в другия край на града. Изявлението на президента я бе сварило неподготвена и я беше оставило в полупарализирано състояние. Тя стоеше неподвижно в средата на помещението и се взираше в един от телевизионните монитори, докато около нея се развихряше истински пандемониум.

Първите няколко секунди на изявлението бяха предизвикали пълна тишина. Това бе продължило само мигове преди във всички посоки да се втурнат обезумели репортери. Тези хора бяха професионалисти. Нямаха време за лични размисли. На първо място работата. В момента светът искаше да научи повече и Ей Би Си щеше да му го даде. В този материал имаше всичко - наука, история, политическа драма - емоционална златна мина. Тази нощ в журналистическия свят нямаше да спи никой.

– Гебс? - Гласът на Йоланда звучеше съчувствено. - Хайде да се върнем в кабинета ми преди някой да те познае и да започне да те върти на шиш какво означава това за предизборната кампания на Секстън.

Гейбриъл усети, че я повеждат като в мъгла към стъкления кабинет на редакторката. Йоланда я сложи да седне, даде и чаша вода и се опита да се усмихне.

– Погледни го от хубавата страна, Гебс. Предизборната кампания на твоя кандидат е съсипана, но поне ти не си.

– Благодаря. Върхът.

Йоланда стана сериозна.

– Знам, че се чувстваш кофти, Гейбриъл. Твоят кандидат току-що беше прегазен от валяк и ако питаш мен, няма да се оправи. Поне не навреме, за да спечели. Но нали никой не показва снимката ти по всички канали! Сериозно. Това е чудесно. Сега Херни няма нужда от сексскандал. В момента изглежда прекалено достолепен, за да говори за секс.

Това с нищо не утешаваше Гейбриъл,

– Що се отнася до твърденията на Тенч, че предизборната кампания на Секстън била финансирана с незаконни средства… - Йоланда поклати глава. - Съмнявам се. Естествено Херни държи на обещанието си да не разпространява отрицателна информация за опонентите си. И естествено разследването на взимане на подкупи ще се отрази зле на страната. Но наистина ли Херни е такъв патриот, че да пропусне шанс да смаже опонента си, просто за да защити националния дух? Предполагам, че Тенч е поизлъгала за финансите на Секстън в опит да те уплаши. Рискувала е с надеждата да скочиш от кораба и да дадеш на президента безплатен сексскандал. И трябва да признаеш, Гебс, че тъкмо тази вечер щеше да е адски подходяща моралът на Секстън да се постави под съмнение!

Гейбриъл разсеяно кимна. Един сексскандал щеше да е гибелен удар, от който кариерата на Секстън може би никога нямаше да се възстанови… никога..

– Ти не се поддаде, Гебс. Марджъри Тенч ти хвърли въдицата, обаче ти не я налапа. Сега си свободна. Ще има и други избори.

Гейбриъл отново кимна. Вече не знаеше в какво да вярва.

– Трябва да признаеш, че Белият дом блестящо надигра Секстън - примами го да повдигне въпроса за НАСА, накара го да се ангажира, подлъга го да постави всичките си яйца в тая кошница.

"Изцяло по моя вина" - помисли си Гейбриъл.

– И това изявление, което току-що гледахме, Боже мой, гениално беше! Като оставим значението на това откритие, спектакълът беше страхотен. Предаване на живо от Арктика! Документален филм на Майкъл Толанд! Мили Боже, как да се мериш с това? Зак Херни улучи в десятката. Съвсем основателно е президент.

"И ще остане такъв още четири години…"

– Трябва да се връщам на работа, Гебс - каза Йоланда. - Ти поседи тук колкото искаш. Докато се оправиш. - Редакторката тръгна към вратата. - След няколко минути пак ще се отбия, скъпа.

Останала сама, Гейбриъл отпи глътка вода - имаше отвратителен вкус. Всичко и горчеше.

"Аз съм виновна за всичко" - помисли си тя и се опита да се избави от угризенията, като си припомни всички мрачни пресконференции на НАСА през последната година - провалите с космическата станция, отлагането на Х-33, изгубените сонди, постоянните бюджетни инжекции. Чудеше се къде е сгрешила.

"Никъде - каза си тя. - Правех каквото трябва". Просто топката се бе върнала в нейното поле.
74
Военноморският хеликоптер "Сийхоук" бе пратен със секретна мисия от военновъздушната база "Туле" в Северна Гренландия. Като летеше ниско, извън обсега на радарите, той измина разстояние от сто и десет километра над открито море. После пилотите изпълниха странната заповед, която бяха получили, и въпреки ураганния вятър увиснаха над посоченото им място в пустия океан.

– Къде са? - смутено попита щурманът. Бяха им казали да вземат вертолет със спасителна макара, затова очакваше спасителна операция. - Сигурен ли си, че координатите са верни? - Той обходи бурното море с лъча на прожектора, ала под тях нямаше нищо освен…

– Мамка му! - Пилотът дръпна щурвала и хеликоптерът се издигна нагоре.

От вълните пред тях ненадейно изплува черна стоманена планина - грамадна необозначена подводница.

Пилотите нервно се засмяха.

– Сигурно са те.

Както ги бяха инструктирали, операцията се осъществи при пълно радиомълчание. Двойният портал в предния край на подводницата се отвори и един моряк им даде сигнал с мощен фенер. Хеликоптерът увисна над подводницата и спусна спасителни ремъци за трима души. След шестдесет секунди тримата непознати висяха под вертолета и бавно се издигаха към него.

Когато щурманът ги изтегли на борда - двама мъже и една жена, - пилотът даде светлинен сигнал на подводницата, че всичко е наред. След секунди огромният съд изчезна под бруленото от вихъра море, без да остави и следа от присъствието си.

Пилотът обърна машината и я насочи на юг. Бурята бързо се приближаваше и тези трима непознати трябваше да бъдат върнати без косъм да падне от главата им в "Туле", където ги очакваше реактивен самолет. Нямаше представа къде отиват. Знаеше само, че заповедта идва отвисоко и че превозва скъпоценен товар.
75
Когато бурята най-после се разрази и стовари цялата си сила върху купола на НАСА, той започна да се разтърсва, сякаш готов да се издигне от леда и да полети в морето. Стабилизиращите стоманени въжета се опъваха, вибрираха като, дебели струни на китара и издаваха горестни звуци. Генераторите навън прекъсваха и светлините премигваха, заплашвайки да хвърлят огромното помещение в пълен мрак.

Директорът Лорънс Екстром крачеше из купола. Искаше му се да се махне оттук още същата вечер, но нямаше да може. Трябваше да остане още един ден, който щеше да прекара в нови пресконференции от мястото на събитието и в надзираване на приготовленията за пренасяне на метеорита във Вашингтон. В момента най-голямото му желание бе да поспи - неочакваните проблеми го бяха изтощили.

Мислите му отново се насочиха към Уейли Мин, Рейчъл Секстън, Нора Мангър, Майкъл Толанд и Корки Марлинсън. Неколцина от НАСА вече бяха забелязали отсъствието на цивилните.

"Спокойно - каза си Екстром. - Всичко е под контрол".

Дълбоко си пое дъх и си напомни, че точно сега всички на Земята мислят само за НАСА и космоса. Извънземният живот не бе ставал толкова вълнуваща тема от прословутия "розуелски инцидент" през 1947 г. - предполагаемата катастрофа на извънземен космически кораб в Розуел, Ню Мексико, място, което и до днес си оставаше светилище за милиони любители на НЛО. През дългогодишната си служба в Пентагона той беше научил, че розуелският инцидент не е нищо друго освен военна злополука по време на секретна операция, наречена проект "Могул" - изпитателен полет на шпионски балон, проектиран да засича руски атомни опити. По време на работата един прототип се отклонил от курса и се разбил в пустинята на Ню Мексико. За нещастие, някакъв гражданин открил останките преди военните.

Нищо неподозиращият собственик на ранчо Уилям Брейзъл се натъкнал на поле, осеяно с късове неопрен и леки метали, каквито никога не бил виждал, и веднага повикал шерифа. Вестниците разпространили съобщението за странните останки и общественият интерес бързо нараснал. Възбудени от твърдението на военните, че нямат нищо общо със случая, репортерите започнали да се ровят и секретността на проект "Могул" била изложена на сериозна опасност. И тъкмо когато изглеждало, че ще бъде повдигнат деликатният въпрос за шпионски балон, се случило нещо чудотворно.

1   ...   15   16   17   18   19   20   21   22   ...   34


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница