Космически граници

Медиите стигнали до неочаквано заключение: решили, че късовете футуристични материали може да идват единствено от извънземен източник - същества, достигнали по-високо научно равнище от човека. Отричането на военните очевидно можело да означава само едно - таен контакт с извънземни! Макар и озадачени от тази хипотеза, военновъздушните сили нямали намерение да гледат зъбите на подарения кон. Те не я опровергали - подозрението, че извънземни посещават Ню Мексико, представлявало далеч по-малка заплаха за националната сигурност, отколкото, ако руснаците надушели за проект "Могул".

За да хвърли съчки в огъня на извънземната хипотеза, разузнаването обгърнало розуелския инцидент в секретност и започнало да имитира "изтичане на информация" - приказки за срещи с извънземни, открити космически кораби и дори някакъв тайнствен "Хангар 18" в дейтънската военновъздушна база "Райт-Патърсън", където властите пазели извънземни трупове в лед. Светът се вързал на тази история и розуелската треска обхванала планетата. От този момент винаги, когато някой гражданин забележел модерен американски военен самолет, разузнаването просто раздухвало старата конспирация.

"Това не е самолет, това е извънземен космически кораб!"

Екстром с удивление си помисли, че тази елементарна измама все още продължава да действа. Всеки път щом медиите съобщаваха за забелязани НЛО, той се скъсваше да се смее. Най-вероятно някой гражданин беше зърнал една от петдесет и седемте свръхскоростни безпилотни разузнавателни машини, известни като "Глобъл Хоук" - продълговати дистанционно управляеми въздушни съдове, които не приличаха на никой познат летателен апарат.

На директора му се струваше смешно, че все още безброй туристи продължават да ходят на "поклонение" в пустинята на Ню Мексико, за да заснемат нощното небе с видеокамерите си. От време на време някой вадеше късмет и записваше "доказателство" за НЛО - ярки светлини, движещи се по небето с маневреност и скорост, каквито не притежаваше нито един построен от човек самолет. Естествено тези хора не подозираха, че между онова, което създава правителството, и онова, което знае обществеността, има дванадесетгодишен луфт. Любителите на НЛО просто зърваха самолет от следващо поколение, разработен в Зона 51. Разбира се, разузнаването никога не поправяше грешките - очевидно бе за предпочитане светът да прочете за поредното доказателство за НЛО, отколкото хората да научат истинските военни възможности на Съединените щати.

"Но сега всичко се промени" - помисли си Екстром. След няколко часа извънземният мит завинаги щеше да се превърне в доказана реалност.

– Господин директор? - Към него забързано се приближи един техник. - Търсят ви по секретната линия в ПСП.

Екстром изсумтя и се обърна. Какво пък можеше да е сега? Той се запъти към свързочния контейнер.

Техникът го последва.

– Момчетата на радара се чудят, господин директор…

– Да? - Мислите на Екстром бяха много надалеч.

– За голямата подводница край брега. Защо не сте ни споменали за нея.

Екстром рязко го погледна.

– Моля?

Екстром се закова на място.

– Каква подводница?

Техникът също спря. Очевидно не очакваше изненадата на директора.

– Тя не участва ли в нашата операция?

– Не! Къде е?

Техникът мъчително преглътна.

– На около пет километра в морето. Случайно я засякохме на радара. Изплува на повърхността само за две минути. Доста е голяма. Решихме, че сте поискали да ни охранява, без да ни кажете.

Екстром го зяпна.

– Няма такова нещо!

Гласът на техника прозвуча колебливо.

– Ами тогава, господин директор, трябва да ви съобщя, че преди малко подводницата се срещна с летателна машина близо до брега. Изглежда, някакво прехвърляне на пътници. Всъщност доста се изненадахме, че някой е посмял да извърши такава маневра при този вятър.

Мускулите на Екстром се напрегнаха. "Какво прави подводница край брега на остров Елзмир без мое знание, по дяволите?"

– Видяхте ли в каква посока отлетя обектът след срещата?

– Обратно към военновъздушната база "Туле". И оттам за континента, предполагам.

През останалата част от пътя до ПСП Екстром не каза нищо. Когато влезе в тясното помещение, чу познат дрезгав глас.

– Имаме проблем - каза Тенч и се закашля. - С Рейчъл Секстън.
76
Сенатор Секстън не бе сигурен колко време е зяпал в празното пространство, когато чу тропането. Щом разбра, че пулсирането в ушите му не е от алкохола, а някой чука на вратата, той стана от кушетката, прибра бутилката курвоазие и излезе в антрето.

– Кой е? - извика сенаторът. Не беше в настроение за гости.

Телохранителят му извика името на неочаквания му посетител и Секстън моментално изтрезня. "Бързо действа". Бе се надявал, че няма да му се наложи да проведе този разговор тази вечер.

Той дълбоко си пое дъх, позаглади косата си и отвори. Лицето пред него му бе добре познато - сурово и жилаво въпреки седемдесетте, че и отгоре години на мъжа. Бяха се срещнали същата сутрин в белия форд "Уиндстар" на един подземен хотелски паркинг. "Наистина ли беше едва тази сутрин?" - зачуди се Секстън. Господи, колко много се бяха променили нещата оттогава.

– Може ли да вляза? - попита тъмнокосият мъж.

Сенаторът се отдръпна настрани и пусна вътре председателя на фондацията "Космически граници".

– Добре ли мина срещата? - попита гостът, когато Секстън затвори вратата.

"Дали е минала добре?" Сенаторът се запита дали възрастният мъж знае какво се случва в момента. - Всичко беше страхотно, докато президентът не излезе по телевизията.

Старецът недоволно кимна.

– Да. Невероятна победа. Това сериозно ще навреди на нашата кауза.

"Да навреди на нашата кауза ли?" Какъв оптимист! След тазвечерния триумф на НАСА този човек щеше да е мъртъв и погребан много преди фондацията "Космически граници" да постигне целта си да приватизира космоса.

– От години подозирам, че ще открием доказателство - продължи старецът. - Не знаех кога и къде, но рано или късно трябваше да се уверим.

Секстън се смая.

– Не сте ли изненадан?

– Математиката на космоса просто изисква съществуване на други форми на живот - отвърна мъжът и тръгна към кабинета му. - Не съм изненадан от самото откритие. Чисто интелектуално съм развълнуван. Духовно - изпитвам благоговение. Политически съм силно обезпокоен. Моментът не можеше да е по-неподходящ.

Сенаторът се зачуди защо е дошъл. Явно нямаше намерение да го окуражи.

– Както знаете, компаниите членки на ФКГ харчат милиони в опит да открият космоса за частни граждани - каза мъжът. - В последно време голяма част от тези пари отиват за вашата предизборна кампания.

– Нищо не можех да направя за тазвечерното фиаско - защити се Секстън. - Белият дом ме подмами да атакувам НАСА!

– Да. Президентът майсторски изигра играта. И все пак може би не всичко е изгубено. - В очите на стареца проблесна странна искрица надежда.

"Вдетинил се е" - реши сенаторът. Всичко категорично беше изгубено. В момента всички телевизионни станции говореха само за гибелта на предизборната кампания на Секстън.

Старецът влезе в кабинета, седна на кушетката и впери уморените си очи в сенатора.

– Спомняте ли си проблемите, които НАСА отначало имаше със софтуера за регистриране на аномалии на борда на сателита ПОСП?

Секстън нямаше представа накъде води това. "Какво значение има сега? ПОСП е открил метеорит с фосили, по дяволите!"

– Ако си спомняте, отначало софтуерът не функционираше както трябва. Вие вдигнахте голям шум в пресата.

– Така и трябваше! - отвърна сенаторът и седна срещу него. - Това беше поредният провал на НАСА!

Старецът кимна.

– Съгласен съм. Но малко след това от НАСА дадоха пресконференция и съобщиха, че са се справили с проблема - че по някакъв начин са закърпили софтуера.

Секстън не бе гледал пресконференцията, но беше чул, че била кратка и абсолютно безинтересна - ръководителят на проекта "ПОСП" направил тъпо техническо описание на това как НАСА преодолели дребен дефект в софтуера за регистриране на аномалии на сателита и оправили всичко.

– С интерес следя ПОСП още, откакто даде дефект - каза мъжът, извади видеокасета, отиде при телевизора и я зареди във видеото. - Това би трябвало да ви заинтригува.

Записът започна. Появи се пресцентърът на НАСА във вашингтонската централа на Управлението. Добре облечен мъж се качи на трибуната и поздрави публиката. Появи се надпис:

КРИС ХАРПЪР, секторен ръководител

Полярен орбитален скенер на плътността (ПОСП)

Крис Харпър беше висок, фин и говореше със спокойното достолепие на евроамериканец, който все още с гордост пази връзката с корените си. Имаше излъскания акцент на високообразован човек. Обръщаше се към журналистите уверено, съобщаваше им някаква лоша новина за ПОСП.

– Въпреки че сателитът е в орбита и функционира нормално, имаме известен проблем с бордовите компютри. Дребна грешка в програмирането, за която поемам цялата отговорност. По-конкретно, ФИР филтърът има дефектен индекс, което означава, че софтуерът за регистриране на аномалии не функционира както трябва. В момента работим по този въпрос.

Публиката въздъхна, очевидно свикнала с грешките на НАСА.

– Какво означава това за ефикасността на сателита? - попита някой.

Харпър прие въпроса като професионалист. Уверено и делово.

– Представете си две съвършени очи без функциониращ мозък. По същество сателитът ПОСП има нормално зрение, но няма представа какво вижда. Неговото предназначение е да търси течни джобове в полярната ледена шапка, но без компютър, анализиращ данните за плътността, които ПОСП приема от скенерите си, сателитът не може да определи къде са точките на интерес. Би трябвало да се справим със ситуацията, когато следващата совалка успее да преконфигурира бордовия компютър.

В залата се разнесе разочаровано пъшкане.

Старецът погледна Секстън.

– Съобщава лошата новина добре, нали?

– Този човек е от НАСА - измърмори сенаторът. - Те го правят непрекъснато.

Записът прекъсна за миг, после продължи с нова пресконференция на Управлението.

– Втората пресконференция беше дадена преди няколко седмици - поясни гостът. - Доста късно вечерта. Малко хора я гледаха. Този път доктор Харпър съобщи добра новина.

Крис Харпър изглеждаше раздърпан и нервен.

– Радостен съм да ви съобщя, че НАСА успя да се справи със софтуерния проблем на ПОСП. - Секторният ръководител имаше всичко друго, но не и радостен вид. Той тромаво обясни как са се справили - били пренасочили изходните данни от ПОСП към компютри на Земята.

Всички изглеждаха впечатлени. Звучеше напълно правдоподобно и вълнуващо. Когато Харпър свърши, публиката ентусиазирано заръкопляска.

– Значи скоро можем да очакваме данни, така ли? - попита някой от репортерите.

Плувнал в пот, ученият кимна.

– След две седмици.

Още аплодисменти. Из залата се вдигнаха ръце.

– Засега това е всичко - заяви Харпър и започна да събира документите си. Определено изглеждаше зле.

– ПОСП функционира нормално. Скоро ще имаме данни. - И едва не избяга от залата.

Секстън се намръщи. Трябваше да признае, че това е странно. Защо Крис Харпър изглеждаше толкова спокоен, когато съобщаваше лоша новина, и толкова нервен, когато съобщаваше добра? Беше естествено да се очаква тъкмо обратното. Навремето сенаторът не бе гледал тази пресконференция, макар да беше чел за решения софтуерен проблем. Тогава всичко това не му се бе сторило важно, а и публиката не се беше впечатлила: поредният проект на НАСА, който бе дал дефекти и впоследствие трябваше да ги поправят. Старецът изключи телевизора.

– НАСА обяви, че онази вечер доктор Харпър не се чувствал добре. - Той замълча за миг. - Аз обаче смятам, че Харпър излъга.

"Излъгал ли?" Секстън го зяпна. Не можеше да си обясни защо ученият ще лъже за софтуера. И все пак през живота си сенаторът бе изрекъл достатъчно много лъжи, за да познае лошия лъжец. Доктор Харпър определено изглеждаше подозрителен.

– Може би не разбирате? - попита гостът му. - Това съобщение, което току-що чухте, е най-важната пресконференция в историята на НАСА. - Той отново направи пауза. - Въпросното удобно решение на софтуерния проблем е дало възможност на ПОСП да открие метеорита.

Секстън се озадачи. "И ти смяташ, че той е излъгал, така ли?"

– Но ако Харпър е излъгал и софтуерът на ПОСП не е функционирал, как са намерили метеорита, по дяволите?

Старецът се усмихна.

– Точно така.
77
Военният флот на Съединените щати от летателни машини, конфискувани при арест на наркотърговци, се състоеше от над десет частни реактивни самолета, сред които три модифицирани Г4, използвани за транспорт на висши военни. Преди половин час един от тези самолети беше излетял от пистата на "Туле", бе се издигнал над бурята и сега се носеше на юг в канадската нощ на път за Вашингтон. Осемместната кабина беше изцяло на разположение на Рейчъл Секстън, Майкъл Толанд и Корки Марлинсън, които приличаха на малко раздърпан спортен отбор в еднаквите си сини гащеризони и шапки от "Шарлот".

Въпреки рева на двигателите Корки Марлинсън спеше в дъното. Толанд седеше отпред и уморено зяпаше през илюминатора. Рейчъл бе до него. Знаеше, че няма да може да заспи дори да я упоят. В мислите и постоянно бяха загадката на метеорита и разговорът с Пикъринг. Преди да затвори, директорът и беше съобщил още два извънредно смущаващи факта.

Първо, Марджъри Тенч твърдеше, че разполага с видеозапис на изложението на Рейчъл пред персонала на Белия дом. Главната съветничка заплашваше да го използва като доказателство, ако Рейчъл се опита официално да промени позицията си към метеорита. Тази новина бе изключително обезпокоителна, защото Рейчъл изрично беше заявила на Зак Херни, че излизането и пред персонала ще е само за вътрешно ползване. Очевидно президентът не бе изпълнил искането и.

Втората неприятна новина се отнасяше за дебата по Си Ен Ен, в който по-рано същия следобед беше участвал баща и. Явно в това свое рядко появяване по телевизията Марджъри Тенч ловко бе подмамила сенатора да изясни отношението си към НАСА. По-конкретно, главната съветничка го беше принудила директно да обяви съмнението си, че някога изобщо ще бъде открит извънземен живот.

"Да си изяде шапката ли?" Според Пикъринг баща и обещал да постъпи точно така, ако НАСА някога открие извънземен живот. Рейчъл се чудеше как Тенч е успяла да подлъже баща и да изрече тези невероятни думи. Очевидно в Белия дом грижливо бяха подготвили този епизод - безмилостно бяха подредили плочките на доминото, бяха манипулирали големия провал на Секстън. Президентът и Марджъри Тенч като двойка нечисти бяха нанесли удара заедно. Докато президентът достолепно бе останал извън ринга, Тенч коварно беше изтласкала сенатора към въжетата, за да може Херни да се стовари с цялата си тежест отгоре му.

Президентът бе казал на Рейчъл, че е помолил НАСА да отложат съобщението за откритието, за да имат време да потвърдят точността на данните. Сега младата жена разбираше, че изчакването е имало други преимущества. Това беше дало възможност на Белия дом да приготви въжето, с което сенаторът сам да се обеси.

Рейчъл не съчувстваше на баща си и все пак сега съзнаваше, че под топлата и добродушна външност на президента Зак Херни се крие жестока акула. Човек не можеше да стане най-влиятелната личност на света, ако не притежава инстинкт на убиец. Въпросът бе дали тази акула е била невинен наблюдател, или съучастник.

Тя се изправи да се раздвижи. Докато крачеше назад-напред по пътеката, ядосано си помисли, че отделните части от загадката изглеждат изключително противоречиви. С типичната си безупречна логика Пикъринг беше стигнал до заключението, че трябва да е фалшификат. Със своята научна увереност Корки и Толанд твърдяха, че е автентичен. Рейчъл знаеше само онова, което бе видяла - овъглена фосилна скала, извадена от леда. Мина покрай пострадалия от премеждията им на ледника Корки. Подутината на скулата му спадаше и шевовете изглеждаха добре. Той хъркаше, стиснал в пухкавите си ръце дисковидния образец от метеорита като някаква изключителна осигуровка.

Рейчъл внимателно измъкна образеца от пръстите му и отново разгледа фосилите. "Забрави всички презумпции - каза си младата жена и си наложи да се съсредоточи. - Анализирай последователността на доказателствата". Това бе стар трик, на който учеха кадрите на НРС. Процесът на възстановяване на доказателство от почти нищо се наричаше "нулев старт" - процес, прилаган от всички специалисти по анализ, когато данните не се вписваха много добре в случая.

"Подреди доказателствата отначало".

Тя отново закрачи по пътеката.

"Този камък доказателство ли е за извънземен живот?"

Знаеше, че доказателството е заключение, изградено върху пирамида от факти, широка основа от общоприета информация, върху която се издигаха по-конкретните твърдения.

"Забрави всички изходни презумпции. Започни отначало. С какво разполагаме?"

Със скала.

Рейчъл се замисли. "Скала. Скала с фосилизирани организми". Тя се върна в предния край на самолета и седна до Майкъл Толанд.

– Хайде да поиграем на една игра, Майк.

Океанологът се обърна от прозореца. Изглеждаше разсеян. Явно беше потънал в собствените си мисли.

– Каква игра?

Рейчъл му подаде метеоритния образец.

– Хайде да се престорим, че за пръв път виждаш този камък. Не съм ти обяснила нищо за това откъде идва и как е открит. Какво можеш да ми кажеш за него?

Толанд въздъхна.

– Странно, че питаш. Току-що ми хрумна нещо невероятно…

На стотици километри от Рейчъл и Толанд един странен наглед самолет летеше ниско на юг над пустия океан. Тримата от Делта Форс на борда му мълчаха. И преди ги бяха изтегляли набързо, но никога по този начин.

Диспечерът им беше бесен.

Делта Едно го бе осведомил, че в резултат на неочаквани събития на ледения шелф неговият отряд няма друга възможност, освен да приложи сила - и да убие четирима цивилни, сред които Рейчъл Секстън и Майкъл Толанд. Диспечерът се беше смаял. Макар и последно средство, убийството изобщо не фигурираше в плана му. По-късно недоволството му от убийствата се бе превърнало в открита ярост, когато беше научил, че не са извършени според предвижданията.

– Вашият отряд се провали! - кипна диспечерът. - Три от четирите ви жертви още са живи!

"Невъзможно!" - помисли си Делта Едно. - Но ние видяхме…

– Установили са контакт с подводница и сега са на път за Вашингтон.

– Какво?!

Гласът на диспечера стана леден.

– Слушайте ме внимателно. Ще ви дам нова заповед. И този път не се проваляйте.

Евентуална пролука в бронята на НАСА.

Видеозаписът на странната пресконференция бе убедил Секстън, че старецът е прав - ръководителят на проекта "ПОСП" Крис Харпър лъжеше. "Но защо? И ако НАСА не е поправила софтуера на сателита, как е открила метеорита?"

– За да разнищиш нещо, понякога е нужна само една нишка - каза председателят, докато вървяха към асансьора. - Може би ще открием начин да отнемем победата на НАСА отвътре. Да хвърлим сянка на съмнение. Кой знае докъде ще доведе това? - Той спря уморения си поглед върху Секстън. - Не съм готов да легна и да умра, сенаторе. Убеден съм, че и вие не сте.

– Естествено. - Секстън призова цялата си решителност. - Стигнахме прекалено далеч.

– Крис Харпър излъга за софтуера - рече старецът, докато се качваше в асансьора. - И трябва да разберем защо.

– Ще намеря тази информация колкото се може по бързо - отвърна сенаторът. "Знам точно на кого да възложа задачата".

– Добре. От това зависи бъдещето ви.

Докато се връщаше в апартамента си, Секстън крачеше малко по-леко. "НАСА е излъгала за ПОСП". Единственият въпрос беше как да го докаже.

Мислите му вече бяха насочени към Гейбриъл Аш. Където и да се намираше в момента, сигурно и беше кофти. Гейбриъл несъмнено бе гледала пресконференцията и сега стоеше някъде на ръба, готова да скочи. Предложението и да превърнат НАСА в център на предизборната кампания се беше оказало най-голямата грешка в кариерата на Секстън.

"Длъжница ми е - помисли си той. - И го знае".

Гейбриъл вече бе доказала, че има нюх да изнамира тайни на НАСА. Седмици наред го беше снабдявала с вътрешна информация. Имаше връзки, които не разкриваше. Връзки, от които можеше да източи сведения за ПОСП. Нещо повече, от тази вечер Гейбриъл имаше мотив. Трябваше да изплати дълга си и Секстън подозираше, че ще е готова на всичко, за да си върне благоволението му.

Когато стигна до вратата, бодигардът неочаквано се обади:

– Добър вечер, господин сенатор. Наруших заповедите ви, като пуснах Гейбриъл, но беше за добро, нали, господин сенаторе?

Секстън се закова на място.

– Какво?

Сенаторът погледна вратата. "Какви ги говори тоя, по дяволите?"

На лицето на горилата се изписа объркване.

– Сбъркал ли съм, господин сенаторе? Гейбриъл дойде по време на срещата ви, за да ви съобщи нещо важно. Забави се вътре доста време.

Секстън дълго мълча. "Тоя идиот е пуснал Гейбриъл в апартамента ми по време на частната среща с ФКГ?" Беше се вмъкнала вътре и си бе тръгнала, без да се обади? Само можеше да гадае какво е чула. Преглътна гнева си и се насили да се усмихне.

– А, да! Извинявай, гроги съм. А и ударих някоя и друга чашка. Наистина беше важно.

На лицето на горилата се изписа облекчение.

– Тя каза ли къде отива, когато си тръгна?

Телохранителят поклати глава.

– Много бързаше.

– Добре, благодаря.

Секстън влезе в апартамента си. Беше бесен, "Толкова сложни ли бяха инструкциите ми? Никакви гости! - Щом Гейбриъл бе останала известно време вътре и си беше тръгнала, без да му се обади, сигурно бе чула неща, които не са били предназначени за нейните уши. И то тъкмо тази вечер!"

Сенатор Секстън знаеше, че не може да си позволи да изгуби доверието на Гейбриъл Аш - когато се почувстваха измамени, жените ставаха отмъстителни и глупави. Трябваше да си я върне. Тази вечер повече от всякога имаше нужда от нея в своя лагер.
79
Гейбриъл Аш седеше сама в стъкления кабинет на Йоланда на четвъртия етаж на телевизионното студио на Ей Би Си и зяпаше разнищения килим. Винаги се бе гордяла с инстинкта си и с това, че знаеше на кого може да се довери. Сега за пръв път от години се чувстваше самотна, неуверена накъде да продължи.

Звънът на мобилния и телефон я накара да вдигне поглед от килима. Тя неохотно натисна копчето.

– Аз съм, Гейбриъл…

Веднага позна гласа на сенатор Секстън. Беше изненадващо спокоен, като се имаше предвид какво се бе - случило преди малко.

– Прекарах адски тежка вечер, така че просто ме остави да говоря - каза той. - Сигурен съм, че си гледала пресконференцията на президента. Господи, къде сбъркахме? Много ми е кофти. Сигурно се обвиняваш. Недей. Кой можеше да предполага, по дяволите? Ти не си виновна. Така или иначе, виж сега. Мисля, че има начин пак да си стъпим на краката.

Гейбриъл се изправи. Не можеше да си представи какво има предвид Секстън. Изобщо не очакваше такава реакция. Той продължи:

– Тази вечер имах среща с представители на частни космически компании и…

– Нима? - Беше смаяна, че сенаторът сам си признава. - Искам да кажа… нямах представа.

– Нищо особено. Бих те поканил да участваш, обаче тия хора са много докачливи на тема поверителност. Някои даряват пари за кампанията ми. Не искат да се разчува.

Гейбриъл бе напълно разоръжена.

– Но… това не е ли незаконно?