Космически граници



страница23/34
Дата21.07.2016
Размер4.82 Mb.
1   ...   19   20   21   22   23   24   25   26   ...   34

– Не съм извършил такова нещо!

Твърдите, че не сте излъгали за ПОСП ли?

– Не, твърдя, че не съм присвоявал пари!

– Значи признавате, че наистина сте излъгали за ПОСП.

Харпър я зяпна, онемял за миг.

– Оставете лъжите. - Гейбриъл махна с ръка. - Сенатор Секстън не се интересува от въпроса за лъжите ви на пресконференцията. Свикнали сме с това. Открили сте метеорит, на никой не му пука как точно. Въпросът е присвояването на средства. Той трябва да обвини някой от висшите ешелони на НАСА. Просто му кажете с кого работите и той изцяло ще свали обвиненията от вас. Можете да не усложнявате нещата и да ни кажете кой е другият, иначе сенаторът ще се раздрънка за дефектния софтуер и за лъжата ви.

– Блъфирате. Няма никакви присвоени средства,

– Вие сте ужасен лъжец, доктор Харпър. Виждала съм материалите. Вашето име е навсякъде по уличаващите документи.

– Кълна се, че не знам нищо за никакви присвоени средства!

Гейбриъл въздъхна разочаровано.

– Поставете се на мое място, доктор Харпър. Мога да стигна само до две заключения. Или че ме лъжете, както излъгахте на онази пресконференция. Или че казвате истината и някой влиятелен човек в Управлението ви използва като изкупителна жертва за собствените си престъпления.

Това предположение накара Харпър да се замисли. Гейбриъл си погледна часовника.

– Офертата на сенатора важи един час. Можете да се спасите, като му съобщите името на ръководителя на НАСА, с когото сте присвоявали пари на данъкоплатците. Вие не го интересувате. Иска голямата риба. Явно въпросната личност има влияние в НАСА - успял е да запази името си в тайна и да остави вас за изкупителна жертва.

Харпър поклати глава.

– Лъжете.

– Искате ли да го заявите пред съда?

– Естествено. Ще отрека всичко.

– Под клетва ли? - презрително изсумтя Гейбриъл. - Ами ако отречете и че сте излъгали за софтуера на ПОСП? - Сърцето и биеше бясно, докато се взираше в очите му. - Внимателно обмислете възможностите си, доктор Харпър. Американските затвори са изключително неприятни.

Харпър отвърна на погледа и и Гейбриъл се помоли ученият да се огъне. За миг и се стори, че зърва пламъчета на капитулация, но когато Харпър отговори, гласът му звучеше като стомана.

– Госпожице Аш, вие ловите риба в мътна вода - с блеснали от гняв очи заяви той. - И двамата знаем, че никой в НАСА не присвоява средства. В тази стая лъжете само вие.

Гейбриъл се напрегна. Харпър продължаваше да я гледа ядосано. Прииска и се да се обърне и да избяга. "Ти се опита да изработиш ракетен специалист. Какво очакваше, по дяволите?" Тя се насили да остане, дори вирна брадичка.

– Знам само, че съм виждала уличаващите документи - които категорично доказват, че вие и някой друг присвоявате средства на НАСА - с престорена увереност и равнодушие към неговата позиция отвърна Гейбриъл. - Сенаторът просто ми нареди да дойда и да ви дам възможност да предадете съучастника си, вместо да разследват само вас. Ще му предам, че предпочитате да рискувате и да се изправите пред съда. Можете да кажете на съдията същото, каквото казахте на мен - че не присвоявате средства и не сте излъгали за софтуера на ПОСП. - Тя се усмихна студено. - Но след онази неубедителна пресконференция, която дадохте преди две седмици, кой знае защо, се съмнявам. - Младата жена се обърна и закрачи през сумрачната лаборатория. Зачуди се дали затворът всъщност не очаква нея, а не Харпър.

Отдалечаваше се с високо вдигната глава и очакваше ученият да я повика. Мълчание. Тя отвори металната врата и излезе в коридора. Надяваше се асансьорите тук да не са със служебни карти като във фоайето. Беше изгубена. Въпреки всичките и усилия Харпър не бе захапал стръвта. "Може да е казал истината на пресконференцията за ПОСП" - помисли си Гейбриъл.

Металната врата зад нея с трясък се отвори.

– Госпожице Аш! - извика Харпър. - Кълна се, че не знам нищо за никакви присвоени средства. Аз съм честен човек!

Сърцето на Гейбриъл отново се разтуптя. Тя си наложи да продължи да върви. Само безразлично сви рамене и отвърна през рамо:

– И въпреки това излъгахте на пресконференцията.

Мълчание. Гейбриъл вървеше по коридора.

– Почакайте! - разнесе се гласът на Харпър. Той тичешком я настигна, лицето му беше пребледняло. - Тая работа с присвоените средства - сниши глас ученият. - Струва ми се, че знам кой я е инсценирал.

Гейбриъл спря. Чудеше се дали го е чула вярно. Обърна се колкото можеше по-бавно и небрежно.

– И очаквате да повярвам, че някой го е инсценирал, така ли?

Той въздъхна.

– Кълна се, че не знам нищо за присвояване на средства. Обаче щом срещу мен има улики…

– Купища.

Нова въздишка.

– Тогава всичко е инсценирано. За да ме дискредитират, ако се наложи. И може да го е направил само един човек.

– Кой?

Харпър я погледна в очите.



– Лорънс Екстром ме мрази.

Гейбриъл се смая.

– Директорът на НАСА?!

Ученият мрачно кимна и каза:

– Той ме принуди да излъжа на пресконференцията.
88
Въпреки че метановата горивна система на самолета "Оурора" действаше с половин мощност, Делта Форс се носеха в нощта със скорост, три пъти по-голяма от тази на звука - над три хиляди и двеста километра в час. Постоянното пулсиране на импулсно-детонационните вълнови двигатели зад тях придаваше на пътуването хипнотичен ритъм. На тридесет метра под тях диво кипеше океанът, шибан от вакуумната опашка на самолета, която засмукваше петнадесетметрови стълбове към небето и образуваше дълги успоредни водни стени.

"Това е причината да свалят от въоръжение СР-71 "Блакбърд" - помисли си Делта Едно.

"Оурора" бе един от онези секретни самолети, за чието съществуване не трябваше да знае никой, ала знаеха всички. Дори по канал "Дискавъри" бяха направили предаване за неговите изпитания на езерото Грум в Невада. Никога нямаше да се разкрие дали изтичането на информация се дължи на честите "земетръси", чувани чак в Лос Анджелис, на факта, че го беше видял работник на петролна платформа в Северно море, или на гафа на чиновниците, които бяха оставили описание на "Оурора" в официалния бюджет на Пентагона. Нямаше значение. Вече се знаеше: американската армия разполага със самолет, развиващ шест маха, който отдавна се бе издигнал от чертожната дъска в небесата.

Построената от "Локхийд" летателна машина приличаше на сплескана бейзболна топка. Дълга тридесет и три и широка осемнадесет метра, тя имаше заоблени очертания с кристална патина от термоплочи почти като на космическа совалка. Скоростта се дължеше главно на новата горивна система, известна като "импулсно-детонационен вълнов двигател", който гореше чист пулверизиран течен водород и оставяше в небето специфична импулсна инверсионна следа. Поради тази причина летеше само нощем.

Тази вечер войниците от Делта Форс се прибираха у дома по заобиколен маршрут. Въпреки това щяха да изпреварят жертвите си. С тази скорост щяха да пристигнат на Източното крайбрежие за по-малко от час, цели два часа преди бегълците. Бяха обсъдили въпроса дали да открият и свалят въпросния самолет, но диспечерът основателно се боеше, че инцидентът може да бъде засечен от радарите или че изгорелите останки може да предизвикат сериозно разследване. Беше най-добре да го оставят да кацне. Щом станеше ясно къде възнамеряват да се приземят жертвите им, Делта Форс щяха да ги атакуват.

Докато "Оурора" се носеше над пустото море край Лабрадор, комуникаторът на Делта Едно завибрира и той отговори.

– Положението се промени - информира ги електронният глас. - Имате друга жертва преди Рейчъл Секстън и учените да кацнат.

"Друга жертва?" Делта Едно го предусещаше. Конците се оплитаха. Корабът на диспечера бе получил нова пробойна и те трябваше колкото може по-бързо да я закърпят. "Нямаше да има пробойна, ако бяхме ликвидирали жертвите на шелфа" - напомни си Делта Едно. Отлично знаеше, че разчиства собствената си каша.

– Включи се четвърти участник - каза диспечерът.

– Кой?


Диспечерът не отговори веднага - и после им съобщи името.

Тримата се спогледаха сепнато. Името им беше отлично познато.

"Нищо чудно, че диспечерът е мрачен!" - каза си Делта Едно. За операция, в която по план не биваше да има жертви, броят на труповете и потенциалните жертви бързо се увеличаваше. Той се напрегна, докато диспечерът се готвеше да ги осведоми точно как и къде ще елиминират новата жертва.

– Залозите значително се повишиха - каза диспечерът. - Внимателно ме слушайте. Ще ви дам тези инструкции само веднъж.


89
Високо над Северен Мейн един реактивен Г4 летеше към Вашингтон. Майкъл Толанд и Корки Марлинсън напрегнато наблюдаваха Рейчъл Секстън, която им обясняваше новата си теория за повишеното съдържание на водородни йони в овъглената кора на метеорита.

– НАСА има изпитателен полигон, казва се Плъм Брук - започна тя. Не можеше да повярва, че ще говори за това. Никога не беше разкривала класифицирана информация, но като се имаха предвид обстоятелствата, Толанд и Корки имаха право да научат. - Плъм Брук по същество представлява изпитателна камера за най-радикалните нови двигателни системи на НАСА. Преди две години написах обобщение за един нов проект, с който се експериментираше там - нещо, наречено "двигател с цикъл на разширяване".

Корки я погледна подозрително.

– Тези двигатели съществуват само на теория. На хартия. Никой не експериментира с тях. Дотогава остават още десетилетия.

Рейчъл поклати глава.

– Съжалявам, Корки, НАСА има прототипи. И ги тестуват.

– Какво?! - Астрофизикът, изглежда, все още се съмняваше. - Тези двигатели работят с течен кислород-водород, който замръзва в космоса и това прави двигателя безполезен за НАСА. Те твърдят, че дори няма да се опитат да построят такъв, докато не преодолеят проблема със замръзването.

– Преодолели са го. Оставили са кислорода и са превърнали горивото във "водородна киша", някакъв вид криогенно гориво, състоящо се от чист водород в полузамръзнало състояние. Получава се изключително мощно и чисто горене. Ако НАСА изстреля кораб на Марс, сигурно ще използват такова.

Корки се смая.

– Невъзможно.

– Напротив - възрази Рейчъл. - Писала съм доклад за това на президента. НАСА искаше официално да оповести водородната киша като голям успех, обаче моят шеф настояваше Белият дом да принуди Управлението да го засекрети.

– Защо?


– Не е важно. - Тя нямаше намерение да разкрива повече тайни, отколкото се налагаше.

Истината бе, че Пикъринг искаше да засекрети успеха с водородната киша, за да се справи с един все по-голям проблем за националната сигурност, за който знаеха малцина - тревожното развитие на китайската космическа техника. Китайците разработваха военна ракетна площадка, която възнамеряваха да дават под наем на онези, които дават най-много - а повечето от тях бяха врагове на Съединените щати. Това не вещаеше нищо добро за националната сигурност на страната. За щастие НРС знаеше, че китайците работят върху обречена двигателна система, и Пикъринг не виждаше основание да ги осведоми за по-обещаващия двигател на НАСА.

– Искаш да кажеш, че НАСА разполага с двигателна система, която работи с чист водород, така ли? - нервно попита Толанд.

Рейчъл кимна.

– Нямам точните цифри, обаче температурата на отработените газове на тези двигатели сигурно е няколко пъти по-висока от всичко друго досега. Наложи се НАСА да разработи всевъзможни нови материали за дюзи. - Тя замълча за миг. - Ако поставят голяма скала зад такъв двигател, хипергорещите пламъци ще я обгорят. И ще се получи овъглена кора.

– О, я стига! - изпъшка Корки. - Пак ли се връщаме на хипотезата за фалшивия метеорит?

Толанд внезапно се заинтригува.

– Всъщност това е интересна идея. Все едно да поставиш камък на космодрума под излитаща космическа совалка.

– Боже, помогни ми - измърмори Корки. - Летя в един самолет с идиоти.

– Корки - обърна се към него Толанд. - Чисто хипотетично: доставената в полето на отработените газове скала ще притежава същите особености като метеорит, нали? Ще има същите вдлъбнатини и обтичане на стопен материал.

– Предполагам - неохотно призна астрофизикът. - И чистото водородно гориво на Рейчъл няма да остави химически следи. Само водород. Повишено съдържание на водородни йони в овъглената кора.

Приятелят му въздъхна.

– Виж, ако тия двигатели наистина съществуват и работят с водородна киша, предполагам, че такова нещо е възможно. Но е изключително малко вероятно.

– Защо? - попита океанологът. - Процесът ми се струва сравнително елементарен.

Рейчъл кимна.

– Трябва ти само скала с фосили на сто и деветдесет милиона години. Обгаряш я с двигател с водородна киша и я заравяш в леда. И получаваш метеорит.

– За някой турист може би, но не и за учен от НАСА! - заяви Корки.

– Остава да обясниш присъствието на хондрулите!

Рейчъл се опита да си спомни неговото обяснение за образуването на хондрулите.

– Ти каза, че причина за образуването им е бързото нажежаване и охлаждане в космоса, нали така?

Корки въздъхна.

– Хондрулите се образуват, когато охладената в космоса скала внезапно се нагорещи до полутечно състояние - някъде около хиляда петстотин и петдесет градуса. После скалата пак трябва да изстине бързо. Тогава течните джобове се втвърдяват в хондрули.

Толанд се вгледа в приятеля си.

– Този процес не може ли да се развие на Земята?

– Невъзможно - отвърна Корки. - На нашата планета няма такива температурни разлики, за да се получи толкова бърза промяна. Тук става дума за ядрената топлина и абсолютната нула на космоса. Тези крайности просто не съществуват на Земята.

– Поне не в природата - обади се Рейчъл.

Астрофизикът се обърна към нея.

– Какво искаш да кажеш?

– Защо нажежаването и охлаждането да не се е случило на Земята, но в изкуствени условия? - попита тя. - Скалата може да е била овъглена с двигател с водородна киша и после бързо да е била охладена в криогенна камера.

Корки я зяпна.

– Изкуствени хондрули?!

– Просто предположение.

– Смехотворно - заяви той и вдигна метеоритния образец пред очите и. - Да не си забравила? Тия хондрули безспорно датират отпреди сто и деветдесет милиона години. - Гласът му стана покровителствен. - Доколкото ми е известно, преди сто и деветдесет милиона години никой не е разполагал с двигатели с водородна киша и криогенни охладители.

"Хондрули или не, доказателствата се трупат - помисли си Толанд. От няколко минути мълчеше, силно обезпокоен от последното откритие на Рейчъл за овъглената кора. Макар и поразително дръзка, нейната хипотеза беше отворила всевъзможни нови врати и го бе подтикнала да разсъждава в нови посоки. - Ако обясним овъглената кора… какви други възможности дава това?"

– Защо се умълча? - попита го Рейчъл.

Толанд я погледна. За миг на приглушеното осветление на самолета видя в очите и мекота, която му напомни за Силия. Отърси се от спомените и уморено въздъхна.

– А, просто си мислех…

Тя се усмихна.

– За метеоритите ли?

– За какво друго?

– Разглеждаш всички свидетелства и се опитваш да ги пресееш, така ли?

– Нещо такова.

– Някакви идеи?

– Нищо сериозно. Безпокои ме това, че много данни бяха компрометирани в светлината на оная шахта под леда.

– Йерархията на свидетелствата е като къщичка от карти - каза Рейчъл. - Измъкни основната си презумпция и всичко става нестабилно. Местонахождението на метеорита беше основна презумпция.

"Определено".

– Когато пристигнахме, директорът ми каза, че бил открит в плътна матрица от тривековен лед и че бил по-плътен от всяка скала в района, което приех за логично доказателство, че скалата трябва да е паднала от космоса.

– Както и всички ние.

– Макар и убедителни, средните стойности на никеловото съдържание очевидно не са категорично доказателство.

– Близо са - обади се Корки, който явно следеше разговора.

– Но не точно.

Той се съгласи с неохотно кимване.

– И въпреки че са поразително странни, тези невиждани досега космически буболечки всъщност може да не са нищо повече от изключително древни дълбокоморски ракообразни.

Рейчъл кимна.

– А сега и овъглената кора…

– Не ми е приятно да го кажа - Толанд погледна Корки, - обаче започва да ми се струва, че доказателствата против метеоритния произход на скалата стават повече от свидетелствата в полза на тази теория.

– Науката не се гради на предчувствия - възрази астрофизикът. - А на доказателства. Хондрулите в тази скала определено са метеоритни. Съгласен съм с двама ви, че всичко, което видяхме, е изключително смущаващо, но не можем да пренебрегнем тези хондрули. Доказателствата са преки, докато доказателствата против са косвени.

Рейчъл се намръщи.

– Тогава?

– Хондрулите доказват, че става въпрос за метеорит. Единственият въпрос е защо някой го е напъхал под леда.

На Толанд му се искаше да вярва в здравата логика на приятеля си, ала усещаше, че нещо просто не е наред.

– Не изглеждаш убеден, Майк - рече Корки.

Океанологът въздъхна.

– Не знам. Две от три не е зле, Корки. Но нещата се сведоха до едно от три. Струва ми се, че пропускаме нещо.


90
"Пипнаха ме - помисли си Крис Харпър и потръпна, когато си представи килията в затвора. - Сенатор Секстън знае, че съм излъгал за софтуера на ПОСП".

Докато секторният управител водеше Гейбриъл Аш обратно в кабинета си и затваряше вратата, омразата му към директора на НАСА растеше с всяка секунда. Тази вечер Харпър бе осъзнал колко са сериозни всъщност лъжите на Екстром. Освен че го беше принудил да излъже за решения софтуерен проблем, директорът очевидно се бе подсигурил в случай, че Харпър се разколебае и реши да излезе от играта.

"Доказателства за незаконно присвояване на средства - каза си Харпър. - Изнудване. Адски хитро". В края на краищата кой щеше да повярва на един крадец, който се опитваше да дискредитира най-великия миг в историята на американските космически проучвания? Той вече беше виждал на какво е способен Лорънс Екстром, за да спаси Управлението, а след съобщението за откриването на метеорит с фосили залозите бяха хвръкнали до небето.

Харпър обиколи масата, на която имаше макет на ПОСП - цилиндрична призма с множество антени и обективи зад огледални щитове. Гейбриъл седна и изпитателно впери в него тъмните си очи. Пригади му се и това му напомни как се бе чувствал по време на онази злополучна пресконференция. Беше се изложил и всички го бяха разпитвали какво му е. Бе се наложило отново да излъже, че не се чувствал добре. Колегите му и журналистите бързо забравиха за случая.

Сега лъжата излизаше на бял свят.

Изражението на Гейбриъл Аш омекна.

– Господин Харпър, след като директорът ви е враг, ще имате нужда от силен съюзник. Сенатор Секстън може да бъде ваш приятел. Хайде да започнем с лъжата за софтуера на ПОСП. Разкажете ми какво се случи.

Ученият въздъхна. Знаеше, че е време да признае истината. "Трябваше да го направя веднага!"

– Изстрелването на ПОСП мина гладко - започна той. - Сателитът влезе в полярна орбита точно според плановете.

Гейбриъл Аш изглеждаше отегчена. Очевидно всичко това и бе известно.

– Продължавайте.

– После започнаха проблемите. Когато се готвехме да започнем да търсим аномалии в плътността на леда, бордовият софтуер дефектира.

– Аха.

Харпър заговори по-бързо:



– Софтуерът трябваше да може бързо да анализира данните за хиляди акри и да открива в леда участъци, които излизат извън границите на нормалната плътност. Отначало софтуерът търсеше меки точки, индикатори за глобално затопляне, но ако се натъкнеше на други аномалии, го бяхме програмирали да ни показва и тях. Планът беше ПОСП няколко седмици да сканира полярния кръг и да регистрира всички аномалии, които можехме да използваме, за да определим мащабите на глобалното затопляне.

– Но без функциониращ софтуер ПОСП е бил безполезен - заключи Гейбриъл. - Тогава е щяло да ви се наложи да проучвате снимките на всеки квадратен сантиметър от Арктика една по една в търсене на проблемни точки.

Харпър кимна. Очевидно отново преживяваше кошмара със софтуерния си гаф.

– Това щеше да отнеме десетилетия. Положението беше ужасно. Заради една грешка в моето програмиране ПОСП се оказваше безполезен. Наближават изборите и сенатор Секстън активно критикува НАСА… - Той отново въздъхна.

– Вашата грешка е била пагубна за НАСА и президента.

– Не можеше да се случи в по-неподходящ момент. Директорът беше бесен. Обещах му да реша проблема при изстрелването на следващата совалка - просто трябваше да сменя чипа, който поддържаше софтуерната система на ПОСП. Но беше късно. Той ме прати в безсрочна отпуска - всъщност ме уволни. Това стана преди месец.

– Обаче преди две седмици пак излязохте по телевизията и съобщихте, че сте се справили с проблема.

Харпър провеси нос.

– Ужасна грешка. Тогава ми се обади директорът. Беше отчаян. Каза, че се появило нещо, възможност да изкупя вината си. Веднага дойдох в службата и се срещнах с него. Той ме помоли да дам пресконференция и да заявя на всички, че съм решил проблема със софтуера на ПОСП. И че съвсем скоро сме щели да имаме резултати. Обеща да ми обясни всичко по-късно.

– И вие сте се съгласили.

– Не. Отказах! Но след час той пак дойде в кабинета ми - с главната съветничка на Белия дом!

– Какво?! - смая се Гейбриъл. - Марджъри Тенч?

"Отвратително същество" - помисли си Харпър и кимна.

– Двамата с Екстром ми заявиха, че моята грешка буквално изложила НАСА и президента на опасност от пълен провал. Госпожица Тенч ми описа плановете на сенатора да приватизира Управлението. Каза ми, че съм бил длъжен пред президента и НАСА да оправя положението. И след това ми обясни как.

Гейбриъл се наведе напред.

– Продължавайте.

– Марджъри Тенч ми каза, че по чист късмет Белият дом се натъкнал на убедителни геологически доказателства - огромен метеорит. Един от най-големите досега. Такъв метеорит щял да е голяма находка за НАСА.

– Почакайте! Искате да кажете, че някой вече е знаел за метеорита преди да го открие ПОСП ли?

– Да. ПОСП няма нищо общо с това откритие. Директорът знаеше за съществуването на метеорита. Просто ми даде координатите и ми каза да преместя ПОСП над ледения шелф, за да изглежда, че сателитът е направил откритието.

– Шегувате се.

– Така реагирах и аз, когато ме помолиха да участвам в измамата. Те отказаха да ми разкрият как са открили метеорита, но госпожица Тенч твърдеше, че нямало значение и че това било идеална възможност да замажем моето фиаско със софтуера. Ако съм се престорел, че ПОСП е открил метеорита, НАСА щяла да може да обяви сателита за така необходимия успех и да даде едно рамо на президента преди изборите.

Гейбриъл бе изумена.

– И естествено не сте можели да заявите, че ПОСП е открил метеорит, преди да сте съобщили, че проблемите със софтуера за регистриране на аномалии са решени.

Харпър кимна.

– Оттам и лъжата на пресконференцията. Принудиха ме. Бяха безмилостни. Напомниха ми, че именно аз съм провалил всички - че президентът е финансирал моя проект, НАСА са вложили дългогодишен труд в него, а сега аз съм съсипал всичко с някаква програмна грешка.

– И сте се съгласили да им помогнете.

– Нямах избор. Ако откажех, с кариерата ми щеше да е свършено. А и ако не бях оплескал тоя софтуер, ПОСП наистина щеше да открие метеорита. Затова тогава лъжата ми се стори дребна. Съвсем невинна. Оправдах се пред себе си, като си казах, че софтуерът и без това ще бъде поправен след няколко месеца, когато излети совалката и че просто съобщавам този факт предварително.

Гейбриъл подсвирна с уста.

– Невинна лъжа, за да се възползвате от откриването на метеорита, а?

На Харпър му призляваше само като си помислеше за това.

– Така или иначе… направих го. Изпълних заповедта на директора, дадох пресконференция, на която съобщих, че съм открил решение на софтуерния дефект, изчаках няколко дни и преместих ПОСП над посочените от Екстром координати на метеорита. След това трябваше да мина по съответния канален ред, затова се обадих на директора на СНЗ и докладвах, че ПОСП е открил аномалия в плътността на шелфа. Дадох му координатите и му казах, че аномалията е достатъчно плътна, за да е метеорит. НАСА веднага прати малка група, за да сондира мястото. И тогава операцията стана строго секретна.

1   ...   19   20   21   22   23   24   25   26   ...   34


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница