Космически граници



страница24/34
Дата21.07.2016
Размер4.82 Mb.
1   ...   20   21   22   23   24   25   26   27   ...   34

– Значи до тази вечер не сте имали представа, че съдържа фосили, така ли?

– Никой тук нямаше представа. Всички бяхме смаяни. Сега хората ме обявяват за герой, защото съм открил доказателство за извънземни форми на живот, а аз не знам какво да им отговоря.

Гейбриъл дълго мълча, вперила твърдите си черни очи в Харпър.

– Но щом ПОСП не е открил метеорита в леда, откъде управителят е знаел за съществуването му?

– Открил го е друг човек.

– Друг човек ли? Кой?

Харпър въздъхна.

– Един канадски геолог, Чарлз Брофи - изследовател на остров Елзмир. Сондирал шелфа и случайно открил огромен метеорит в леда. Пратил съобщение по радиостанцията и НАСА го засякла.

Гейбриъл зяпна.

– Но тоя канадец не е ли бесен, че НАСА му отнема находката?

– Не. - Харпър потръпна. - По удобно стечение на обстоятелствата той е мъртъв.


91
Майкъл Толанд затвори очи и се заслуша в буботенето на двигателите. Беше се отказал да мисли за метеорита, докато не се върнат във Вашингтон. Според Корки хондрулите били категорично доказателство - скалата в шелфа можела да е само метеорит. Рейчъл се бе надявала, че докато се приземят, ще имат окончателно заключение, което да изложат на Уилям Пикъринг, ала логическите и експерименти бяха стигнали до задънената улица с хондрулите. Колкото и подозрителни да бяха свидетелствата, изглеждаше автентичен.

"Така да е".

Рейчъл очевидно бе потресена от преживяното в океана. Издръжливостта и обаче удивляваше Толанд. Сега се беше съсредоточила върху непосредствения проблем - опитваше се да открие начин да опровергае или да докаже автентичността на метеорита и да разбере кой е искал да ги убие.

През по-голямата част от полета тя бе седяла до него. Беше му приятно да разговаря с нея, въпреки мъчителните обстоятелства. Преди няколко минути бе отишла в тоалетната и сега Толанд с изненада установяваше, че вече му липсва. Зачуди се откога не му е липсвало женско присъствие - друга жена освен Силия.

– Господин Толанд?

Той вдигна поглед. Пилотът беше подал глава от кабината.

– Искахте да ви съобщя, когато влезем в телефонния обхват на вашия кораб. Мога да ви свържа, ако желаете.

– Благодаря. - Толанд тръгна по пътеката.

Обади се от пилотската кабина на екипажа си. Искаше да им съобщи, че ще се върне най-рано след ден-два. Естествено нямаше намерение да им казва в каква беда е попаднал. Телефонът иззвъня няколко пъти и за изненада на Толанд, накрая се включи комуникационната система на кораба. Разнесе се не обичайният професионален поздрав, а грубият глас на един от моряците, корабния зевзек.

– Здрасти, тук е "Гоя". Съжаляваме, че в момента няма никой, обаче всички бяхме отвлечени от едни адски големи въшки! Всъщност временно си взехме отпуска на брега, за да отпразнуваме голямата нощ на Майк. Божичко, гордеем се с него! Оставете си името и номера. Утре може да се приберем, ако изтрезнеем. Чао!

Толанд се засмя. Екипажът вече му липсваше. Явно бяха гледали пресконференцията. Радваше се, че са слезли на брега - когато президентът му се бе обадил, той ги беше зарязал напълно неочаквано и нямаше смисъл да висят на борда. Макар в съобщението да се казваше, че всички са на брега, Толанд предполагаше, че не са оставили кораба без надзор, особено в силните течения, където бяха хвърлили котва в момента.

Той набра числовия код, за да прослуша оставените за него съобщения. Разнесе се едно изпиукване. Само едно съобщение. Същият грубоват глас.

– Здрасти, Майк, страхотен спектакъл! Ако ме чуваш, сигурно се обаждаш от някой префърцунен купон в Белия дом и се чудиш къде сме се дянали. Извинявай, че зарязахме кораба, приятел, обаче тая нощ не можеше да мине на сухо! Не се тревожи, добре сме го закотвили и оставихме лампата на верандата светната. Тайно се надяваме да го отвлекат пирати, за да може Ен Би Си да ти купи нов! Майтап бе, пич. Не се бой, Завия се съгласи да остане и да варди крепостта. Каза, че предпочитала да се усамоти, отколкото да купонясва с някакви си впиянчени рибари! Можеш ли да повярваш?

Толанд се подсмихва. Радваше се, че някой е останал да наглежда кораба. Завия имаше чувство за отговорност и определено не беше купонджийка. Уважавана морска геоложка, тя бе известна с язвителната си откровеност.

– Така или иначе, Майк, тая вечер беше невероятна - продължаваше съобщението. - Човек се чувства горд, че е учен, нали? Всички говорят само за това колко страхотно е откритието за НАСА. Майната и на НАСА, викам аз! За нас е още по-страхотно! Рейтингът на "Удивителните морета" трябва да е скочил с няколко милиона точки. Ти си звезда, пич. Истинска звезда. Поздравявам те. Браво. Разнесоха се приглушени гласове, после:

– А, да, за да не се надуеш много, Завия иска да ти каже една-две думи. Ето я и нея. От слушалката се разнесе острият глас на геоложката.

– Майк, тук е Завия. Ти си върхът! И понеже много те обичам, се съгласих да се грижа за това твое допотопно корито. Честно казано, ще се радвам да си почина малко от тия хулигани, дето им викаш учени. Така или иначе, освен че ще наглеждам кораба, екипажът ме помоли в ролята ми на корабната вещица да направя всичко по силите си, за да не допусна да се превърнеш в надуто копеле, което след тая вечер ще е адски трудно, обаче трябваше да съм първата, която да ти каже, че си направил гаф във филма си. Да, добре ме чу. Един от редките гафове на Майкъл Толанд. Не се бой, на Земята има само около трима души, които ще забележат, и всички те са морски геолози без чувство за хумор. Също като мен. Както и да е, не е нищо сериозно, свързано е с метеоритната петрология. Споменавам го само за да ти разваля настроението. Може някой да ти го посочи, затова реших да те предупредя, за да не се чувстваш като идиот, какъвто всъщност си, нали си те знаем. - Тя се засмя. - Така или иначе, не ме бива много по купоните, затова оставам на кораба. Не си прави труда да ми се обаждаш - трябваше да включа телефонния секретар, защото проклетата преса цяла нощ се скъса да звъни. Вече си истинска звезда, въпреки гафа. Ще ти го обясня, когато се върнеш. Чао.

Връзката прекъсна.

Майкъл Толанд се намръщи. "Грешка в документалния ми филм?"

Рейчъл Секстън стоеше в тоалетната на самолета и се гледаше в огледалото. Изглеждаше бледа и по-крехка, отколкото предполагаше. Тазвечерните ужаси си бяха казали думата. Зачуди се кога ще престане да трепери. И кога пак ще може да се приближи до океан. Младата жена свали моряшката си шапка и разпусна косата си. "Така е по-добре" - каза си. Започваше да заприличва на себе си.

Вгледа се в очите си и видя крайно изтощение. Под него обаче прозираше решителност. Знаеше, че това е наследство от майка и. "Никой не може да ти казва какво да правиш". Запита се дали майка и е видяла случилото се тази вечер. "Някой се опита да ме убие, мамо. Някой се опита да убие всички ни…"

Вече от няколко часа прехвърляше списъка с имена в ума си.

"Лорънс Екстром… Марджъри Тенч… Президентът Зак Херни. - Всички имаха мотиви. По-страшното бе, че всички имаха възможност. - Президентът не е замесен" - реши Рейчъл и се вкопчи в надеждата, че човекът, когото уважаваше много повече от родния си баща, е невинен в този загадъчен инцидент. "Ние все още не знаем нищо. Нито кой… нито дали… нито защо!"

Искаше и се да знае отговорите, за да ги каже на Уилям Пикъринг, но до този момент бе успяла само да повдигне нови въпроси. Когато излезе от тоалетната, с изненада видя, че Майкъл Толанд не е на седалката си. Корки дремеше наблизо. Тя се заозърта и в този момент океанологът излезе от пилотската кабина. Пилотът тъкмо затваряше радиотелефона. Младата жена тревожно го погледна и попита:

– Какво има?

Толанд навъсено и обясни за телефонното съобщение.

"Грешка във филма му?" Навярно преиграваше.

– Сигурно не е нищо. Тя не ти ли каза по-конкретно каква е грешката?

– Нещо, свързано с метеоритната петрология.

– Със скалната структура ли?

– Да. Каза, че грешката щели да забележат само още двама-трима геолози. Очевидно е нещо, свързано със състава на самия метеорит.

Рейчъл ахна. Сега вече разбираше.

– С хондрулите ли?

– Не знам, но едва ли е съвпадение.

Тя се съгласи с него. Хондрулите бяха единственото останало доказателство, което категорично потвърждаваше твърдението на НАСА, че скалата е метеорит. Корки се приближи към тях, като търкаше очи.

– Какво става?

Толанд му разказа. Астрофозикът намръщено поклати глава.

– Не се отнася за хондрулите, Майк. Няма начин. Всичките ти данни идваха от НАСА. И от мен. Няма съмнение.

– Каква друга петрологическа грешка може да съм допуснал?

– Кой знае, по дяволите? Пък и какво разбира от хондрули някаква морска геоложка? - Нямам представа, обаче ми се стори доста рязка.

– Като се имат предвид обстоятелствата, смятам, че трябва да поговорим с тази жена преди да се изправим пред директора Пикъринг - каза Рейчъл.

Толанд сви рамене.

– Четири пъти и звъних и все се включваше телефонният секретар. Сигурно е в хидролабораторията и не чува нищо. Ще получи съобщенията ми най-рано на сутринта. - Той замълча за миг и си погледна часовника. - Макар че…

– Какво?


Океанологът я погледна напрегнато.

– Наистина ли смяташ, че е важно да разговаряме със Завия преди да се срещнем с твоя шеф?

– Ако има да каже нещо за хондрулите ли? Според мен е изключително важно. Майк, в момента имаме всевъзможни противоречиви данни. Уилям Пикъринг е човек, свикнал да получава ясни отговори. Когато се срещнем с него, бих искала да му съобщим нещо съществено.

– Тогава трябва да направим междинно кацане.

Рейчъл ахна.

– На твоя кораб ли?

– Той е край брега на Ню Джърси. Почти ни е на път. Можем да поговорим със Завия и да разберем какво знае. Корки носи метеоритния образец и ако тя иска да го подложи на някакви геологически тестове, корабът разполага с доста добре оборудвана лаборатория. Едва ли ще ни отнеме повече от час да получим някакви твърди заключения.

Пулсът на Рейчъл се ускори. Мисълта толкова скоро отново да види океана я плашеше. "Твърди заключения - каза си тя. Тази възможност я изкушаваше.

– Пикъринг определено ще настоява за твърди заключения".
92
Делта Едно се радваше, че отново е на твърда земя.

Въпреки че действаше с половин мощност и се движеше по заобиколен път през океана, самолетът "Оурора" беше изминал разстоянието за по-малко от два часа, което даваше на Делта Форс сериозна преднина, за да заемат позиции и да се приготвят за възложеното им от диспечера ново убийство.

Оставиха самолета на една военна писта край Вашингтон и се качиха на очакващия ги хеликоптер "Кайова Уориър" ОХ-58Д. "Диспечерът пак ни е осигурил най-доброто" - помисли си Делта Едно.

Първоначално проектиран като лек наблюдателен вертолет, "Кайова Уориър" беше "разширен и усъвършенстван" и се бе превърнал в най-новия тип боен хеликоптер на армията. Разполагаше с възможности за инфрачервено виждане и позволяваше употреба на оръжия с лазерно насочване като ракетите въздух - въздух "Стингър" и ракетната система "Хелфайър" АГМ-1148. Скоростният дигитален сигнален процесор гарантираше едновременно покриване на пет цели. Малцина врагове бяха виждали "Кайова" отблизо и бяха останали живи, за да разказват за него.

Докато се качваше на пилотската седалка и закопчаваше предпазните колани, Делта Едно изпитваше познатия прилив на енергия. Можеше да пилотира този вертолет и го беше използвал в три операции. Естествено никога срещу виден американски ръководител. Трябваше да признае, че "Кайова" е идеален за целта. Произведеният от "Ролс-Ройс Алисън" двигател и двете полутвърди перки бяха "безшумни", което по същество означаваше, че обектите на земята не чуват хеликоптера, докато не стигне точно над тях. И тъй като можеше да лети без светлини и беше боядисан в черно, без светлоотразителни номера, той бе невидим, освен ако обектът нямаше радар. "Безшумни черни хеликоптери". Любителите на теориите за конспирациите се побъркваха на тази тема. Някои твърдяха, че нахлуването на безшумни черни хеликоптери е доказателство за "щурмоваци на новия световен ред" под ръководството на Обединените нации. Други смятаха, че вертолетите са безшумни извънземни сонди. Трети, които ги бяха виждали в плътно формирование нощем, мислеха, че виждат неподвижни светлини на много по-голяма летателна машина - летяща чиния, която очевидно можеше да се движи вертикално. И грешаха. Ала военните не ги разубеждаваха. По време на една неотдавнашна операция Делта Едно бе пилотирал "Кайова", въоръжен с най-секретната нова военна технология на САЩ, холографско оръжие, находчиво наречено Д&О - "дим и огледала": холографски образи, "прожектирани" в небето над вражеска територия. Хеликоптерът беше, използвал тази технология, за да прожектира холограми на американски самолети над вражески зенитни системи. Паникьосаните зенитчици маниакално бяха обстрелвали кръжащите призраци. Когато бяха изчерпали всичките си боеприпаси, Съединените щати бяха пратили истинските си сили.

Докато излитаха от пистата, Делта Едно все още чуваше думите на диспечера. "Имате нова жертва". Само като си помислеше за самоличността на новия обект! Той си напомни обаче, че не е негова работа да оспорва заповедите. Отрядът му имаше заповед и щеше да я изпълни точно го указания начин - колкото и смайващ да беше той.

"Надявам се, че диспечерът знае какво прави".

Делта Едно издигна "Кайова" във въздуха и го насочи на югозапад. Два пъти бе виждал паметника на Рузвелт, то тази вечер за пръв път щеше да го види от въздуха.


93
– Този метеорит е бил открит от канадски геолог, така ли? - Гейбриъл Аш изумено зяпаше младия програмист Крис Харпър. - И сега тоя канадец е мъртъв?!

Харпър мрачно кимна.

– Откога го знаете? - попита тя.

– От две седмици. След като ме принудиха да излъжа на пресконференцията, директорът и Марджъри Тенч знаеха, че не мога да си взема думите назад. И ми разказаха как всъщност е бил открит.

"ПОСП не е открил метеорита!" Гейбриъл нямаше представа докъде ще доведе всичко това, но очевидно беше скандално. Лоша новина за Тенч. И страхотна за сенатора.

– Както споменах, за метеорита всъщност са научили от прихванато радиопредаване - продължи Харпър. - Запозната ли сте с една програма, наречена Интерактивен йоносферен радиоексперимент по космическа физика?

Гейбриъл съвсем смътно бе чувала за програмата.

– По същество това е система от изключително нискочестотни радиоприемници близо до Северния полюс, които засичат земните звуци - плазмени вълнови емисии от северното сияние, импулси от гръмотевични бури, такива неща - поясни Харпър.

– Ясно.

– Преди няколко седмици един от тези радиоприемници засякъл случайно предаване от остров Елзмир. Канадски геолог искал помощ на изключително ниска честота. - Ученият замълча за миг. - Всъщност честотата е била толкова ниска, че никой друг освен приемниците на НАСА не е можел да я чуе. Решихме, че канадецът използва възможно най-ниската честота, за да прати призива си на максимално голямо разстояние. Намирал се е насред пустошта, не забравяйте - предаване на обикновена честота сигурно е нямало да стигне достатъчно далеч, за да го чуят.



– Какво се е казвало в съобщението?

– Било е кратко. Канадецът сондирал шелфа, натъкнал се на свръхплътна аномалия в леда, заподозрял, че е гигантски метеорит, и докато проверявал, се вдигнала буря. Той съобщил координатите си, помолил да го спасят и прекъснал предаването. Хората на НАСА пратили самолет от Туле, търсили часове и накрая го намерили на километри от мястото, мъртъв на дъното на цепнатина, заедно с шейната и кучетата си. Явно се опитал да избяга от бурята, тя го заслепила, отклонил се от пътя и паднал в цепнатината.

Гейбриъл се замисли.

– И така НАСА е научила за метеорит, за който не е знаел никой друг.

– Точно така. И по ирония на съдбата, ако моят софтуер работеше нормално, ПОСП щеше да открие същия метеорит - седмица преди канадеца.

Съвпадението сепна Гейбриъл.

– Метеорит, погребан от триста години, за малко да бъде открит два пъти за една седмица, така ли?

– Знам, странно е, обаче в науката се случва. Въпросът е, че според директора трябвало да е наше откритие - ако аз съм си свършил работата както трябва. Той ми каза, че след като канадецът е мъртъв, никой нямало да пострада, ако просто преместя ПОСП на посочените координати и се престоря, че сателитът е открил метеорита. Така сме щели да си спестим поредния позорен провал.

– И вие го послушахте.

– Както казах, нямах друг избор. Всичко се беше провалило заради мен. - Той отново направи пауза. - Тази вечер обаче, когато гледах конференцията на президента научих, че метеоритът който се престорих, че откривам, съдържа фосили…

– Били сте поразен.

– Направо се шашнах!

– Според вас директорът знаел ли е, че съдържа фосили, преди да ви принуди да се престорите, че го е открил ПОСП?

– Не би трябвало. Когато на мястото е пристигнала първата група от НАСА, метеоритът е бил непокътнат в леда. Предполагам, че Екстром не е имал представа какво всъщност е намерил, докато групата не е сондирала ледника и не е направила рентгенови анализи. Накарали са ме да излъжа за ПОСП, като са си мислили, че ще постигнат сравнително голяма победа с грамаден метеорит. Чак после са осъзнали величината на находката.

Гейбриъл се задъхваше от вълнение.

– Доктор Харпър, ще свидетелствате ли под клетва, че НАСА и Белият дом са ви принудили да излъжете за софтуера на ПОСП?

– Не знам. - Програмистът изглеждаше уплашен. - Не знам какви щети ще нанесе това на Управлението… на новото откритие.

– Доктор Харпър, и двамата с вас знаем, че този метеорит си остава чудесно откритие, независимо как е намерен. Въпросът е, че вие сте излъгали американския народ. Хората имат право да знаят, че ПОСП не е точно такъв, какъвто твърди НАСА.

– Не знам. Мразя директора, обаче моите колеги… те са добри хора.

– И заслужават да знаят, че са били измамени.

– А ония доказателства, че съм присвоявал средства?

– Не мислете за тях - почти забавила за собствената си измислица, отвърна Гейбриъл. - Ще кажа на сенатора, че не знаете нищо за присвоените средства. Това е Елементарна инсценировка - директорът се е подсигурил, за да ви накара да мълчите за ПОСП.

– Сенаторът може ли да ме защити?

– Напълно. Вие не сте извършили нищо лошо. Просто сте изпълнявали заповеди. Освен това, след като току що ми разказахте за този канадски геолог, изобщо няма да се наложи сенаторът да повдига въпроса за присвояването на средства. Можем да се съсредоточим изцяло върху дезинформацията на НАСА за ПОСП и метеорита. Щом сенаторът съобщи за канадеца, директорът няма да е в състояние да ви дискредитира с лъжи.

Харпър продължаваше да се измъчва. Умълча се и се замисли за възможностите си. Гейбриъл го остави на мира. Беше осъзнала, че в тази история има още едно смущаващо съвпадение. Нямаше да го спомене, но виждаше, че програмистът има нужда от последен тласък.

Имате ли кучета, доктор Харпър?

Той вдигна поглед.

– Моля?


– Просто ми се стори странно. Вие ми казахте, че малко след като този канадски геолог съобщил по радиостанцията координатите на метеорита, шейната и кучетата му паднали в цепнатина.

– Имало е буря. Отклонили са се от пътя.

Гейбриъл сви рамене и с престорено съмнение измърмори:

– Хм… ясно.

Харпър очевидно усети колебанието и.

– Какво мислите?

– Не знам. Просто това откритие, е заобиколено с прекалено много съвпадения. Канадски геолог съобщава координатите на метеорита на честота, която може да чуе само НАСА? И после кучетата му падат в пропаст? - Тя замълча за миг. - Явно разбирате, че смъртта на този геолог е отворила пътя за целия този триумф на НАСА.

Харпър пребледня.

– Смятате, че директорът може да е убил човек заради този метеорит, така ли?

"Голяма политика. Големи пари" - помисли си Гейбриъл.

– Нека поговоря със сенатора и ще ви се обадим. Има ли друг изход оттук?

Гейбриъл Аш остави пребледнелия Крис Харпър, спусна се по противопожарната стълба на пустата уличка зад сградата на НАСА и спря едно такси, което току-що бе оставило неколцина празнуващи служители.

– Уестбрук Плейс - каза на шофьора младата жена. Скоро щеше да направи сенатор Секстън наистина щастлив човек.
94
Рейчъл стоеше до входа на пилотската кабина, опънала кабела на слушалката на радиотелефона, за да може да разговаря, без пилота да я чува. Чудеше се какво се е съгласила да направи. Корки и Толанд я наблюдаваха. Макар че с шефа си се бяха разбрали да поддържат радиомълчание до кацането и във военновъздушната база "Болингс" край Вашингтон, сега тя разполагаше с информация, която Пикъринг трябваше чуе незабавно. Обаждаше се на мобилния му телефон, който директорът винаги носеше със себе си. Той отговори делово.

– Говорете предпазливо, моля. Не гарантирам за сигурността на връзката.

Рейчъл разбираше. Подобно на повечето мобилни телефони на НРС, мобифонът на Пикъринг имаше индикатор, който показваше неосигурените повиквания. Тъй като тя се обаждаше по радиотелефон, една от най-несигурните комуникации, мобифонът на директора го беше предупредил. Този разговор не биваше да е конкретен. Без имена. Без места.

– Моят глас показва самоличността ми. - Рейчъл използва обичайния поздрав за такава ситуация. Бе очаквала шефът и да реагира по-остро, задето е рискувала да се свърже с него, но той не изглеждаше сърдит.

– Да, и аз се канех да ви се обадя. Трябва да променим курса. Безпокоя се, че може да имате посрещачи.

Обзе я страх. "Някой ни следи!" Долавяше заплахата в гласа на Пикъринг. "Да променим курса". Рейчъл се обаждаше, за да поиска абсолютно същото, макар и поради съвсем други причини.

– Проблемът за автентичността - каза тя. - Обсъждахме го. Може би има начин да получим категорично доказателство за или против.

– Чудесно. Случиха се някои неща и така поне ще мога да продължа на стабилна основа.

– Доказателството налага за кратко да се отклоним. Един от нас разполага с достъп до лаборатория…

– Без конкретни местонахождения, моля. Заради собствената ви безопасност.

Рейчъл нямаше намерение да разкрива плановете си по телефона.

– Можете ли да ни осигурите разрешение за кацане в АБО-АС?

Пикъринг не отговори веднага - явно се опитваше да си спомни съкращението на авиобазата на бреговата охрана в Атлантик Сити.

– Да - накрая отвърна той. - Ще го уредя. Това ли е последното ви местоназначение?

– Не. Ще имаме нужда от хеликоптер.

– Ще ви очаква на място.

– Благодаря.

– Съветвам ви да проявявате крайна предпазливост, докато не научим повече. Не разговаряйте с никого. Вашите подозрения породиха дълбока загриженост във влиятелните среди.

"Тенч" - помисли си Рейчъл. Искаше и се да бе успяла да се свърже с президента.

– В момента съм в колата си. Отивам на среща с въпросната жена. Тя настоя да се видим на неутрално място. Това би трябвало да разкрие много неща.

"Пикъринг отива някъде на среща с Тенч?" Онова, което щеше да му каже, трябваше да е важно, щом беше отказала да му го съобщи по телефона.

– Не разкривайте координатите си на никого - продължи директорът. - И край на радиовръзката. Ясно ли е?

– Да. Ще пристигнем в АБО-АС след час.

– Ще уредя транспорта ви оттам. Когато стигнете на крайното си местоназначение, можете да ми се обадите по по-сигурна линия. - Той замълча за миг. - Нямам думи, за да изразя значението на предпазливостта за вашата безопасност. Тази вечер вие си създадохте силни врагове. Внимавайте. - И затвори.

Рейчъл напрегнато се обърна към Толанд и Корки.

– Промяна на курса ли? - нетърпеливо попита океанологът.

Тя неохотно кимна.

– Към "Гоя".

Астрофизикът въздъхна и погледна метеоритния образец в ръката си.

– Все още не мога да си представя, че НАСА са… - Той замълча. С всяка минута изглеждаше все по-загрижен.

"Съвсем скоро ще разберем" - помисли си Рейчъл.

1   ...   20   21   22   23   24   25   26   27   ...   34


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница