Космически граници

Тя влезе в кабината и върна слушалката на пилота. Когато погледна през предното стъкло огрените от луната облаци под тях, изпита неспокойното чувство, че на кораба на Толанд ще открият нещо, което няма да им хареса.

В главата му все още хриптеше дрезгавият глас на Марджъри Тенч. "Ще се чакаме при паметника на Рузвелт".

Опита се да си спомни кога за последен път се е срещал лично с Марджъри Тенч - извънредно неприятно преживяване. Преди два месеца. В Белия дом. Тенч седеше срещу Пикъринг на продълговата дъбова маса, заобиколена от членовете на Съвета за национална сигурност, Съвета на началник-щабовете, директора на ЦРУ, президента Херни и управителя на НАСА.

– Господа - вперил поглед право в Марджъри Тенч, започна директорът на ЦРУ. - За пореден път заставам пред вас, за да настоя правителството да вземе мерки за кризата със сигурността в НАСА.

Това заявление не изненада никого. Проблемите на НАСА със сигурността се бяха превърнали в досаден въпрос в разузнаването. Преди два дни хакери бяха откраднали триста сателитни снимки от една база данни на Управлението. Снимките - неволно разкриващи секретна военна тренировъчна база на Съединените щати в Северна Африка - се бяха появили на черния пазар и ги купуваха разузнавателните служби на вражески държави в Близкия изток и Средна Азия.

– Въпреки най-добрите ни намерения НАСА продължава да представлява опасност за националната сигурност - уморено продължи директорът на ЦРУ. - Казано просто, нашето космическо управление не разполага със средства да пази данните и технологиите, които разработва.

– Разбирам, че е проявено неблагоразумие - отвърна президентът. - Опасно изтичане на информация. И това сериозно ме безпокои. - Той погледна към директора на НАСА Лорънс Екстром и добави: - Продължаваме да търсим начини да стегнем сигурността в Управлението.

– При цялото ми уважение, каквито и мерки за сигурност да вземе НАСА, те няма да са достатъчни, докато операциите и остават извън чадъра на разузнаването - възрази директорът на ЦРУ.

Тези думи предизвикаха неспокоен шепот. Всички знаеха докъде ще доведе това.

– Както ви е известно, всички държавни институции на Съединените щати, които се занимават с деликатна разузнавателна информация, се подчиняват на строги правила за сигурност - армията, ЦРУ, УНС, НРС. Всички трябва да спазват законите за неразпространение на данните, които събират, и технологиите, които разработват. - Гласът на директора на ЦРУ звучеше остро. - Пак ви питам, защо НАСА, организацията, която в момента създава повечето супермодерни авиокосмически, наблюдателни, летателни, софтуерни,, разузнавателни и телекомуникационни технологии, които се използват от армията и разузнаването, съществува извън чадъра на сигурността?

Президентът тежко въздъхна. Предложението беше ясно. "Да преструктурираме НАСА и да я превърнем в част от американското военно разузнаване". Макар че в миналото други организации бяха подлагани на подобно преструктуриране, Херни отказваше да приеме идеята да постави НАСА под шапката на Пентагона, ЦРУ, НРС или която и да било друга военизирана инстанция. Съветът за национална сигурност започваше да се двоуми и мнозина подкрепяха позицията на разузнаването.

Лорънс Екстром никога не изглеждаше доволен на тези заседания и този път не правеше изключение. Той стрелна с остър поглед директора на ЦРУ.

– С риск да се повторя, господин директор, технологиите, които разработва НАСА, имат невоенно научно приложение. Ако вашето разузнаване иска да обърне някой наш космически телескоп към Китай, това си е ваша работа.

Директорът на ЦРУ сякаш беше готов да кипне.

– Лари - намеси се Пикъринг, като внимаваше да говори спокойно. - Всяка година НАСА пада на колене пред Конгреса и проси пари. Вие работите с оскъдни средства и плащате за това с неуспешните си експерименти. Ако включим НАСА в разузнавателната общност, повече няма да се налага да молите Конгреса за помощ. Ще бъдете финансирани от секретния бюджет на значително по-високо равнище. От това ще спечелят всички. НАСА ще има парите, от които се нуждае, за да работи нормално, а разузнаването ще се успокои, че технологиите на Управлението са в безопасност.

Екстром поклати глава.

– От принципни съображения не мога да подкрепя такова нещо. НАСА се занимава с космическа наука - ние нямаме нищо общо с националната сигурност.

Директорът на ЦРУ стана - нещо, което никога не се правеше, ако президентът продължаваше да седи. Никой не го спря. Той гневно погледна директора на НАСА.

– Искате да кажете, че според вас науката няма нищо общо с националната сигурност, така ли? Лари, това са синоними, за Бога! Единствено научно-техническото ни преимущество е гарант за нашата сигурност и независимо дали ни харесва, НАСА играе все по-голяма роля в разработването на модерните технологии. За съжаление вашата организация тече като сито и непрекъснато доказва, че не може да гарантира сигурността си.

В залата се възцари тишина. Сега бе ред на управителя на НАСА да се изправи.

– И затова вие предлагате да заключите двайсетте хиляди учени от НАСА в херметично запечатани военни лаборатории и да ги принудите да работят за вас, така ли? Наистина ли смятате, че най-новите ни космически телескопи щяха да бъдат създадени, ако не беше личният стремеж на нашите учени погледите им да проникнат по-надълбоко в космоса? НАСА прави удивителни открития поради една-единствена причина - нашите служители искат да разберат тайните на космоса. Те са мечтатели, израснали с погледи, отправени към звездните небеса, питащи се какво има там. Страстта и любопитството са стимулите за успехите на НАСА, а не обещанието за военно превъзходство.

Пикъринг се прокашля и като говореше тихо, се опита да понижи температурата около масата.

– Лари, сигурен съм, че директорът не говори за пренасочване на учените от НАСА към строителството на военни сателити. Вашата цел няма да се промени. НАСА ще си върши работата, както обикновено, само че финансите ви ще се увеличат и ще имате по-добра сигурност. - Той се обърна към президента. - Сигурността струва скъпо. Всички в тази зала съзнават, че изтичането на информация от НАСА е в резултат от недостатъчните средства. НАСА трябва сама да се рекламира, орязва средства за мерки за сигурност, осъществява съвместни проекти с други страни, за да им излезе по-евтино. Предлагам НАСА да остане същата великолепна научна невоенна организация, каквато е в момента, но с по-голям бюджет и с известно благоразумие.

Неколцина души от Съвета за сигурност мълчаливо кимнаха в знак на съгласие.

Президентът Херни бавно се изправи и погледна Уилям Пикъринг в очите. Очевидно изобщо не беше доволен от изказването му.

– Ще ви задам един въпрос, Бил. НАСА се надява следващото десетилетие да полети на Марс. Какво ще е отношението на разузнаването към изхарчването на огромна част от секретния бюджет за организиране на полет до Марс - полет, който няма непосредствена връзка с националната сигурност?

– НАСА ще може да прави, каквото желае.

– Глупости - невъзмутимо заяви Херни.

Всички се сепнаха. Президентът рядко се държеше толкова рязко.

– Ако съм научил нещо като президент, това е, че онези, които управляват доларите, управляват посоката - продължи той. - Отказвам да поставя бюджета на НАСА в ръцете на хора, които не споделят целите на Управлението. Мога само да предполагам колко чиста наука ще се прави, ако военни определят кои задачи на НАСА са важни.

Херни обходи с очи залата. После преднамерено бавно върна твърдия си поглед върху Уилям Пикъринг.

– Бил, вашето възражение, че НАСА участва в съвместни проекти с чуждестранни космически програми, е досадно късогледо - въздъхна Херни. - Поне някой работи конструктивно с китайците и руснаците. Мирът на тази планета няма да се изкове с военна сила. Той ще се изкове от хората, които се обединяват въпреки противоречията между своите правителства. Ако питате мен, съвместните проекти на НАСА имат по-голямо значение за националната сигурност, отколкото който и да било шпионски сателит за един милиард долара, и дават много по-голяма надежда за бъдещето.

Пикъринг кипна. "Как смее един политик да ми говори по този начин!" Идеализмът на Херни звучеше добре в заседателната зала, но в истинския свят заради него загиваха хора.

– Бил - сякаш усетила, че Пикъринг ще избухне, се намеси Марджъри Тенч. - Ние знаем, че сте изгубили детето си. Знаем, че за вас това е личен въпрос.

Директорът на НРС не чуваше нищо друго освен снизхождението в гласа и. - Но моля ви, не забравяйте, че в момента Белият дом възпира безброй инвеститори, които искат да открием космоса за частния сектор - продължи главната съветничка. - Ако питате мен, въпреки всичките си грешки НАСА е истински приятел на разузнаването.
Неравен участък на магистралата откъсна Пикъринг от унеса му и го върна в настоящето. Наближаваше изхода. Колата профуча покрай окървавен елен, проснат край пътя. Обзе го странно колебание… ала продължи нататък.

Трябваше да отиде на срещата.

Високо над града на километър и половина оттам кръжеше самотен хеликоптер "Кайова Уориър" с изключени светлини. В град като Вашингтон, в който имаше много важни личности и медийни екипи, вертолетите в небето бяха също толкова обичайна гледка, колкото отлитащите на юг птици. Делта Едно знаеше, че докато не навлизат в така наречения "купол" - охраняваното въздушно пространство над Белия дом, - едва ли ще привлекат внимание.

Хеликоптерът се намираше на височина шестстотин и четиридесет метра, когато намали скоростта си в близост, макар и не точно над тъмния паметник на Рузвелт. Делта Едно провери положението си. Погледна наляво, където Делта Две управляваше телескопичната система за нощно виждане. Видеосигналът показваше зеленикаво изображение на входа на комплекса. Районът пустееше. Сега щяха да чакат. Това убийство нямаше да стане тихомълком. Имаше хора, които просто не можеха да бъдат убити така. Независимо от метода, щеше да има отражения. Следствия. В тези случаи най-доброто прикритие бе да вдигнеш много шум. Експлозиите, пожарът и димът придаваха на удара вид на заявление и първата мисъл беше за външен тероризъм. Особено когато жертвата бе високопоставен държавен служител. Делта Едно наблюдаваше залесения мемориален комплекс. На паркинга и около входа нямаше никого. "Скоро" - помисли си той.

Тази нощ щяха да използват системата "Хелфайър". Лазерното насочващо устройство на хеликоптера щеше да обозначи целта и от този момент нататък ракетата сама щеше да следва курса си. Изборът на това оръжие не на последно място се дължеше на факта, че системата "Хелфайър" бе много популярна на черния пазар и можеха да прехвърлят отговорността върху терористи.

– Кола - съобщи Делта Две.

Делта Едно отново погледна екрана. По пътя се приближаваше невзрачна черна кола. Точно навреме. Типична служебна кола на голяма държавна организация. Когато влезе в комплекса, шофьорът изключи фаровете. Автомобилът обиколи няколко пъти, после паркира близо до малка горичка. Делта Едно наблюдаваше екрана, докато партньорът му насочваше телескопичното устройство за нощно виждане към левия прозорец на колата. След миг се появи лицето на мъжа.

– Самоличността на обекта потвърдена - каза Делта Две.

Командирът на отряда не откъсваше очи от екрана - със страховития кръстовиден мерник - и се чувстваше като снайперист, целещ се в кралска особа. "Самоличността на обекта потвърдена".

Делта Две се обърна наляво към радиоелектронната система и включи насочващото устройство. Прицели се и върху покрива на седана на шестстотин метра под тях се появи светла точица, невидима за шофьора.

– Обектът е обозначен.

Делта Едно дълбоко си пое дъх.

Под корпуса се разнесе остро изсвистяване, последвано от бледа светлинна следа, която се понесе към земята. След секунда автомобилът на паркинга избухна с ослепителен взрив. Във всички посоки се разхвърчаха парчета метал. Сред дърветата се търколиха горящи гуми.

– Обектът е унищожен - съобщи Делта Едно. Вече отдалечаваше хеликоптера от района. - Обади се на диспечера.

На по-малко на три километра оттам Зак Херни се готвеше да си ляга. Бронираните прозорци на резиденцията бяха дебели два и половина сантиметра. Президентът така и не чу експлозията.

Когато гумите на самолета докоснаха асфалта на уединената писта, разположена между два грамадни склада, Рейчъл Секстън се събуди. Изненадана, че изобщо е заспала, тя замаяно си погледна часовника. 02:13. Имаше чувството, че е спала дни.

Младата жена грижливо беше завита с топло одеяло. Майкъл Толанд тъкмо се събуждаше до нея. Той уморено и се усмихна.

Корки със залитане се приближи по пътеката и се намръщи, когато ги видя.

– Мамка му, още ли сте тук? Събудих се с надеждата, че тази вечер е била просто кошмар.

Рейчъл напълно го разбираше. "Пак се връщам в морето!"

Самолетът спря и тримата слязоха на пустата писта. Нощта бе облачна, ала въздухът беше тежък и топъл. В сравнение с Елзмир Ню Джърси бе като в тропиците.

– Насам! - извика някой.

Те се обърнаха и видяха наблизо един от обичайните тъмночервени хеликоптери "Долфин" ХХ-65 на бреговата охрана. На фона на светлоотразяващата бяла ивица на опашката му се очертаваше силуетът на пилот, който им махаше с ръка. Толанд впечатлено кимна на Рейчъл.

– Твоят шеф сигурно го бива да урежда разни неща.

"Нямаш си и представа" - помисли си тя.

Корки провеси нос.

– Вече? Няма ли да хапнем нещо?

Пилотът ги поздрави и им помогна да се качат. Без изобщо да ги пита за имената, той размени с тях само обичайните учтивости и ги предупреди за мерките за безопасност. Пикъринг очевидно бе дал да се разбере, че този полет е секретна операция. Въпреки дискретността на директора обаче самоличността им не остана в тайна задълго - пилотът не успя да скрие смайването си, че вижда телевизионната звезда Майкъл Толанд.

Докато закопчаваше предпазните си ремъци до океанолога, Рейчъл вече се чувстваше напрегната. Двигателят изрева и леко провисналите единадесетметрови перки на вертолета се превърнаха в сребриста мъгла. Воят се извиси и те излетяха в нощното небе.

Пилотът се обърна към тях и извика:

– Съобщиха ми, че ще ми кажете местоназначението, когато излетим.

Толанд му даде координатите на място, отдалечено на тридесетина километра югоизточно от Атлантик Сити.

"Корабът му е на двайсет километра от брега" - помисли си Рейчъл и потрепери.

Пилотът въведе координатите в навигационната система, после увеличи скоростта. Вертолетът рязко зави на югоизток.

Когато тъмните дюни на крайбрежието на Ню Джърси изчезнаха под тях, Рейчъл извърна очи от чернотата на океана. Въпреки нежеланието си да се върне в морето, тя потърси утеха в мисълта, че я придружава човек, който е превърнал океана в свой приятел. Толанд беше притиснат плътно към нея в тясното пространство. И двамата не понечиха да се отдръпнат.

– Знам, че не бива да го казвам - внезапно се обади пилотът, сякаш още малко и щеше да се, пръсне от вълнение, - но вие явно сте Майкъл Толанд и трябва да ви кажа, че цяла вечер ви гледахме по телевизията! Този метеорит… това е невероятно! Трябва да сте смаян!

Толанд търпеливо кимна.

– Нямам думи.

– Документалният филм беше фантастичен! Знаете ли, телевизиите продължават да го повтарят. Никой от дежурните пилоти не искаше да поеме тая задача, защото на всички им се гледаше телевизия, обаче аз изтеглих късата сламка. Можете ли да повярвате! Късата сламка! И ето че сега съм тук! Ако момчетата знаеха, че ще возя…

– Много сме ви признателни, но се налага да запазите нашето присъствие в тайна - прекъсна го Рейчъл. - Никой не бива да знае, че сме тук.

– Ама разбира се! Заповедта беше съвсем ясна. - Пилотът се поколеба и лицето му грейна. - Ей, случайно да не летим към "Гоя"?

Толанд неохотно кимна.

– Да.

– Мамка му! - възкликна пилотът. - Извинете ме. Обаче съм виждал кораба ви във вашето предаване. Двукорпусен е, нали? Странен звяр! Никога не съм бил на такъв. Никога не съм си представял, че вашият ще е първият!

Толанд се обърна към нея.

– Добре ли си? Можеше да останеш на брега, казах ти.

"Трябваше да остана на брега" - помисли си тя. Знаеше обаче, че гордостта никога не би и позволила да го направи.

– Нищо ми няма.

Той се усмихна.

– Ще те държа под око.

– Благодаря. - Рейчъл с изненада установи, че топлотата в гласа му и действа успокоително.

– Виждала си, Гоя" по телевизията, нали?

Тя кимна.

– Да… Интересен кораб.

Океанологът се засмя.

– Да. Навремето е бил изключително прогресивен прототип, но този дизайн така и не успя да се наложи.

– Защо ли? - пошегува се Рейчъл и си представи странния профил на кораба.

– Сега Ен Би Си настояват да използвам по-нов модел. Нещо… не знам, по-лъскаво, по-секси. След един-два сезона ще ме принудят да се разделя с него - меланхолично каза Толанд.

– Не ти ли се иска да имаш чисто нов кораб?

– Не знам… с "Гоя" са свързани много спомени.

Рейчъл меко се усмихна.

– Е, както казваше майка ми, рано или късно всички трябва да се разделим с миналото си.

Той срещна погледа и.

– Да, знам.
98
– Мамка му - изруга таксиметровият шофьор и се обърна през рамо към Гейбриъл. - Пред нас май има катастрофа. Няма да можем да продължим.

Тя погледна през прозореца и видя въртящите се светлини на линейки и полицейски коли, които разкъсваха нощния мрак. На пътя пред тях стояха неколцина полицаи и спираха трафика.

– Трябва да е адски тежка катастрофа. - Шофьорът посочи пламъците край паметника на Рузвелт.

Гейбриъл се намръщи. "Тъкмо сега ли?" Трябваше да съобщи на сенатор Секстън новата информация за ПОСП и канадския геолог. Зачуди се дали лъжите на НАСА за начина на откриване на метеорита ще станат основание за достатъчно бурен скандал, който да вдъхне нов живот на предизборната кампания на Секстън. "Може би не за всички политици" - помисли си тя, ала това бе Седжуик Секстън, човек, изградил цялата си кампания върху провалите на другите.

Тя не винаги се гордееше със способността на сенатора да се възползва от политическите несполуки на опонентите си, ала тактиката действаше. Секстън до съвършенство владееше изкуството на инсинуациите и навярно щеше да раздуе тази лъжа на НАСА до такава степен, че да постави под въпрос морала на цялото Управление - и по асоциация на президента.

Пламъците при паметника на Рузвелт сякаш се издигаха още по-високо. Бяха се подпалили дърветата в комплекса и в момента ги гасяха. Таксиметровият шофьор пусна радиото и започна да превключва каналите.

Гейбриъл въздъхна, затвори очи и усети, че я обхваща пълна изнемога. Когато беше пристигнала във Вашингтон, бе мечтала завинаги да работи в областта на политиката, може би някой ден в Белия дом. В момента обаче и се струваше, че и е писнало от политика за цял живот - дуелът с Марджъри Тенч, голите снимки, лъжите на НАСА…

Един водещ по радиото обясняваше нещо за бомба в автомобил и вероятен тероризъм. "Трябва да се махна от този град" - за пръв път, откакто бе в столицата, си помисли Гейбриъл.

"Никой не трябваше да умре… освен канадеца".

Каква ирония, че технически най-трудната част от плана се беше оказала най-лесно осъществима. Преди няколко месеца поставянето на метеорита в леда бе минало безпроблемно. После беше останало само да чакат изстрелването на Полярния орбитален скенер на плътността (ПОСП). Сателитът трябваше да сканира огромни части от полярния кръг и рано или късно бордовият софтуер за регистриране на аномалии щеше да засече метеорита и да осигури на НАСА изключителна находка. Обаче проклетият софтуер не беше сработил.

Когато научи, че софтуерът е дефектирал и няма начин да се поправи до изборите, целият план бе изложен на опасност. Без ПОСП щеше да остане неоткрит. Диспечерът трябваше да измисли начин тайно да предупреди някого в НАСА за съществуването му. Решението включваше радиосъобщение от канадски геолог в близост до метеорита. Поради очевидни причини, геологът трябваше незабавно да бъде убит и смъртта му да изглежда случайна. Хвърлянето на невинния канадец от хеликоптер беше началото. Сега всичко тотално се объркваше. Уейли Мин. Нора Мангър. Мъртви. Дръзкото убийство, извършено преди малко при паметника на Рузвелт.

Скоро към списъка щяха да бъдат прибавени Рейчъл Секстън, Майкъл Толанд и доктор Марлинсън.

"Няма друг начин - помисли си диспечерът, като се бореше с растящите си угризения. - Заложено е прекалено много".

Толанд извика на пилота:

– Имате ли система за нощно виждане?

Пилотът кимна и каза:

– Разбира се. Нали изпълнявам спасителни полети.

Океанологът го очакваше.

– Включете я - каза той.

Пилотът се смути.

– Защо? Изгубили ли сте някого?

– Не. Искам всички да видят нещо.

– Няма да видим нищо от тази височина, освен ако долу не гори петролно петно.

– Просто я включете.

Пилотът го изгледа странно и след това натисна няколко бутона на пулта. Включи се дисплей и образът постепенно се фокусира.

– Мамка му! - Хеликоптерът за миг се наклони, но пилотът бързо се възстанови от първоначалната изненада.

Също толкова смаяно вторачени в екрана, Рейчъл и Корки се наведоха напред. Черният фон на океана бе осветен от огромна пулсираща червена спирала. Рейчъл се обърна към Толанд.

– Прилича на циклон.

– Да - потвърди океанологът. - Циклон от топли течения. С широчина около осемстотин метра.

Пилотът изумено се подсмихва.

– Голям е. От време на време се случват такива неща, обаче още не бях чул за този.

– Появи се едва миналата седмица - поясни Толанд. - Сигурно няма да продължи повече от още няколко дни.

– На какво се дължи? - попита Рейчъл, разбираемо озадачена от огромния въртоп насред океана.

– Магмен купол - отвърна пилотът.

Тя сепнато се обърна към Толанд.

– Вулкан ли?

– Не. На Източното крайбрежие няма активни вулкани, но понякога се наблюдават магмени джобове, които изригват на морското дъно и образуват горещи места. Горещите места стават причина за промяна на температурното съотношение - гореща вода на дъното и по-студена на повърхността. И от това се образуват тези гигантски спирални течения. Изчезват за около две седмици.

Пилотът погледна пулсиращата спирала на дисплея.

– Като че ли това все още е доста силно. - Той замълча за миг, провери координатите на кораба на Толанд и изненадано възкликна:

– Господин Толанд, май сте оставили "Гоя" почти в средата му.

Океанологът кимна.

– В центъра си теченията са малко по-бавни. Осемнайсет възела. Все едно да хвърлиш котва в бърза река. Тази седмица веригата ни е подложена на сериозно опъване.

– Господи! - възкликна пилотът. - Течение със скорост осемнайсет възела? Само да не паднете през борда! - засмя се той.