Космически граници



страница29/34
Дата21.07.2016
Размер4.82 Mb.
1   ...   26   27   28   29   30   31   32   33   34

Разнесе се апокалиптичен грохот. Под тях изригнаха вода и пламъци. Във въздуха полетяха парчета метал и разкъсаха мрежестата рампа. Корабът се наклони и намери ново равновесие, малко накриво.

Когато димът се разнесе, Толанд видя, че една от четирите главни подпори на "Гоя" е тежко пострадала. Мощното течение теглеше понтона и заплашваше да го откъсне. Спиралната стълба, водеща към долната палуба, като че ли висеше на косъм.

– Хайде! - извика океанологът и поведе Рейчъл нататък. "Трябва да слезем!"

Ала закъсняха. Стълбата с трясък се отдели от разбитата подпора и падна в морето.

Делта Едно овладя управлението на хеликоптера. За миг ослепен от сигналната ракета, той инстинктивно се бе оттеглил и не беше улучил целта. Командирът на отряда от Делта Форс изруга, спусна се над носа и се приготви да довърши работата си.

"Унищожете всички". Заповедта на диспечера бе ясна.

– Мамка му! Гледай! - извика Делта Две от задната седалка и посочи през прозореца. - Моторница!

Делта Едно се обърна и видя отдалечаващия се в мрака "Крестлайнър".

Трябваше да вземе решение.
114
Корки стискаше руля с окървавени ръце. Моторницата "Крестлайнър Фантом" 2100 мълниеносно летеше по морската повърхност. Той натисна дросела докрай в опит да развие максимална скорост. Едва сега усети разкъсващата болка. Погледна надолу и видя, че десният му крак е целият в кръв. Мигновено му се зави свят.

Астрофизикът се опря на руля, обърна се и погледна назад към "Гоя". Искаше му се хеликоптерът да го последва. Толанд и Рейчъл бяха останали на рампата и той не бе могъл да стигне при тях. И беше принуден да вземе бързо решение.

"Разделяй и владей".

Знаеше, че ако успее да примами хеликоптера на достатъчно разстояние от "Гоя", Толанд и Рейчъл ще могат да повикат помощ по радиостанцията. За нещастие, когато погледна през рамо към осветения кораб, видя, че вертолетът още е там, сякаш се колебаеше.

"Хайде, гадове! Последвайте ме!"

Но хеликоптерът не го последва. Вместо това зави над хърмата на "Гоя", спусна се и кацна на палубата. "Не!" Корки се ужаси и осъзна, че е оставил Толанд и Рейчъл на кораба, където ги очакваше сигурна смърт. Разбра, че сега той трябва да повика помощ, и заопипва таблото. Откри радиостанцията и я включи. Не се случи нищо. Нямаше лампичка. Нямаше пращене. Завъртя копчето за звука докрай. Нищо. "Хайде!" Астрофизикът пусна руля и приклекна, за да погледне по-добре. Когато сви коляното си, кракът го заболя непоносимо. Очите му се съсредоточиха върху радиостанцията. Таблото бе надупчено от куршуми и радиото беше разбито. Отпред висяха разкъсани жици.

"Какъв късмет, по дяволите…"

Корки се изправи на треперещите си колене. Чудеше се как изобщо може да се случи нещо по-лошо. И когато отново погледна към "Гоя", получи отговор на въпроса си. От хеликоптера на палубата изскочиха двама въоръжени войници. После черният механичен звяр се издигна и с пълна скорост се понесе към него.

Той се отчая. "Разделяй и владей". Явно тази идея не бе хрумнала само на него.

Докато прекосяваше палубата и се приближаваше към решетъчната рампа, Делта Три чу някъде под себе си женски викове. Обърна се и даде знак на Делта Две, че слиза да провери. Другарят му кимна и остана на място, за да покрива горната палуба. Двамата можеха да поддържат връзка по комуникационните си устройства, тъй като заглушаващата система на хеликоптера оставяше открита една рядко използвана честота.

Стиснал късия си автомат, Делта Три приклекна, за да вижда по-добре. Вече чуваше виковете по-ясно. Продължи да се спуска. По средата на стълбата различи лабиринта от рампи, водещи под палубата. Виковете се усилваха.

И тогава я видя. Застанала по средата на пътеката, Рейчъл Секстън се бе надвесила над перилата и отчаяно викаше Майкъл Толанд.

"Толанд е паднал в морето? Може би след взрива?"

В такъв случай задачата на Делта Три още повече се улесняваше. Трябваше да слезе само още няколко метра, за да може да стреля. Единствената му мъглява тревога бе, че Рейчъл стоеше до отворен шкаф, което означаваше, че може да има оръжие - харпун или пушка за акули - въпреки че те не можеха да се сравняват с неговия автомат. Убеден, че владее положението, войникът насочи автомата си напред и направи още една крачка надолу. Сега вече почти идеално виждаше Рейчъл Секстън. Той вдигна оръжието си.

"Още една крачка".

Под себе си зърна движение. По-скоро объркан, отколкото уплашен, Делта Три погледна надолу и видя Майкъл Толанд, протегнал към краката му алуминиев прът. Въпреки че се бе оставил да го измамят, войникът едва не се засмя на този глупав опит да го спънат. После усети, че върхът на пръта докосва крака му.

Нажежена до бяло болка разтърси тялото му. Изгубил равновесие, Делта Три се запремята надолу по стълбата и се просна на рампата. Автоматът му изтрополи по метала и падна през борда. Командосът се сви, за да докосне десния си крак, ала него вече го нямаше.

Толанд се наведе над войника, все още стиснал дългия метър и половина димящ прът. Алуминиевата тръба свършваше с реагираща на натиск дванадесеткалиброва цев и бе предназначена за самоотбрана при нападение на акула. Океанологът отново я беше заредил и опираше назъбения връх в адамовата ябълка на мъжа. Войникът лежеше по гръб като парализиран и се взираше в лицето му с безсилна ярост.

Рейчъл дотича при Толанд. Планът бе тя да вземе автомата на командоса, но за нещастие оръжието беше паднало в океана.

Комуникационното устройство на колана на мъжа издращя и от него се разнесе механичен глас.

– Делта Три? Обади се. Чух изстрел.

Мъжът не отговори. Комуникаторът отново изпращя.

– Делта Три? Потвърди. Имаш ли нужда от помощ?

Почти незабавно се разнесе нов глас. И той бе механичен, но освен него се чуваше грохот на хеликоптерен двигател.

– Тук Делта Едно - обади се пилотът. - Преследвам отдалечаващата се моторница. Делта Три, потвърди. Долу ли си? Имаш ли нужда от помощ?

Толанд притисна пръта към гърлото на мъжа.

– Кажи на хеликоптера да остави моторницата. Ако убият приятеля ми, ще умреш.

Войникът потръпна от болка и вдигна комуникатора към устните си. Погледна Толанд право в очите и натисна бутона.

– Тук Делта Три. Добре съм. Унищожи моторницата.
115
Гейбриъл Аш се върна във вътрешната тоалетна на Секстън и се приготви да се прехвърли в своя офис. Обаждането на сенатора я бе разтревожило. Той определено се беше усъмнил, когато му бе казала, че е в кабинета си - като че ли, кой знае как, беше усетил, че го лъже. Така или иначе, тя не бе успяла да влезе в компютъра му и сега не знаеше какво да предприеме.

"Секстън ме чака".

Докато стъпваше върху мивката и се канеше да се изтегли горе, чу нещо да изтраква на плочките. Погледна надолу и видя, че е съборила копчетата за ръкавели на сенатора.

Трябваше да остави нещата точно така, както ги е заварила.

Слезе на пода, вдигна копчетата и ги постави върху мивката. Понечи отново да се покатери, но спря и пак погледна копчетата. Монограмът привлече вниманието и. Подобно на повечето вещи на Секстън, които носеха монограм, това бяха две преплетени букви СС. Спомни си предишната парола на сенатора, ССС, и си представи календара му… ПНСАЩ… после скринсейвъра с Белия дом и оптимистичния надпис, безкрайно виещ се из екрана. "Президентът на Съединените щати Седжуик Секстън… Президентът на Съединените щати Седжуик Секстън… Президентът на…" Замисли се. "Може ли да е толкова самоуверен?"

Знаеше, че ще и трябва само секунда, за да разбере. Забързано се върна в кабинета, отиде при компютъра и написа една седембуквена парола.

ПНСАЩСС

Скринсейвърът мигновено изчезна. Гейбриъл смаяно зяпна. "Никога не подценявай егото на политиците".


116
Корки Марлинсън вече не стоеше на руля на моторницата, която се носеше с пълна скорост в нощта. Знаеше, че лодката и без него ще се движи по права линия. "Пътят на най-малкото съпротивление…"

Той седеше в задния край на моторницата и се опитваше да прецени колко сериозна е раната в крака му. Куршумът беше влязъл през прасеца и за малко не бе счупил костта. Нямаше изходна рана, така че куршумът трябваше да е останал вътре. Корки потърси нещо, за да спре кръвта, но не намери нищо - само плавници, шнорхел и две спасителни жилетки. Нямаше аптечка. Той отчаяно отвори едно сервизно шкафче и откри инструменти, парцали, изолирбанд, смазка и резервни части. Погледна окървавения си крак и се зачуди на какво разстояние трябва да се отдалечи, за да излезе извън територията на акулите.

"Много далече, по дяволите!"

Делта Едно летеше ниско над океана и се взираше в мрака за моторницата. Тъй като предполагаше, че беглецът ще се насочи към брега и ще се опита да се отдалечи максимално, командирът на отряда от Делта Форс проследи пътя на крестлайнъра в посоката, противоположна на "Гоя".

"Вече трябваше да съм го настигнал".

При други обстоятелства откриването на бягаща лодка щеше да е проста работа, но заглушаващите системи на хеликоптера правеха радара му безполезен. Не можеше да става и дума за затваряне на "чадъра", докато не получеше потвърждение, че всички на борда на "Гоя" са мъртви. Тази нощ никой от кораба нямаше да повика помощ по телефона.

"Тайната на метеорита ще умре. Тук. Сега".

За щастие Делта Едно разполагаше с други средства за проследяване. Дори на този странен фон на горещия океан лесно можеше да открие термичната следа на моторницата. Той включи термоскенера. Температурата на океана наоколо беше тридесет и пет градуса. Емисиите на извънбордовия двигател с мощност двеста и петдесет конски сили бяха стотици градуси по-горещи. Кракът на Корки Марлинсън се вцепени.

Тъй като не знаеше какво друго да направи, той избърса ранения си прасец с парцалите и уви раната с много пластове изолирбанд. Когато ролката свърши, целият му прасец от коляното до глезена беше покрит със стегнат сребърен пласт. Кръвта спря, въпреки че дрехите и ръцете му все още бяха окървавени.

Седнал на дъното на крестлайнъра, Корки се чудеше защо хеликоптерът още не го е открил. Вдигна поглед и огледа хоризонта зад себе си. Очакваше да види далечния "Гоя" и приближаващия се" вертолет. Странно, не видя нищо. Светлините на "Гоя" бяха изчезнали. Не можеше да се е отдалечил чак толкова много, нали?

Изведнъж го обзе надежда, че може би ще успее да избяга. Може би го бяха изгубили в мрака. Може би щеше да стигне до брега!

И тогава забеляза, че следата зад лодката му не е права. Тя сякаш постепенно се заобляше, като че ли моторницата се движеше по дъга, а не по права линия. Смутен, астрофизикът завъртя глава да проследи дъгата. И след миг видя кораба. "Гоя" беше на около половин километър от лявата му страна. Ужасен, Корки със закъснение разбра грешката си. Тъй като нямаше кой да държи руля, носът на крестлайнъра постоянно се бе ориентирал спрямо посоката на силното течение - кръговия поток на подводния циклон. "Движа се в кръг, по дяволите!"

Връщаше се към началната си точка.

Все още беше в гъмжащия от акули циклон. Спомни си мрачните думи на Толанд: "Имат най-съвършеното обоняние в морето - могат да надушат кръв от километър и половина". Погледна окървавения си, облепен с изолирбанд крак и ръцете си. Хеликоптерът скоро щеше да го настигне. Той разкъса кървавите си дрехи и запълзя гол към кърмата. Никоя акула не можеше да се движи със скоростта на лодката, затова той спокойно се изми, доколкото можеше. "Само капчица кръв…"

Когато се изправи - гол в нощта - Корки знаеше, че му остава една-единствена възможност. Някога бе научил, че животните маркират територията си с урина, защото пикочната киселина е най-силно миришещата течност, произвеждана от тялото.

"По-силно от кръвта". Поне така се надяваше. Искаше му се да е изпил няколко бири. Той повдигна ранения си крак върху парапета и се опита да препикае изолирбанда. "Хайде! - Зачака. - Нищо не може да се сравнява с удоволствието да се опикаваш, когато по петите те гони хеликоптер!"

Накрая успя. Намокри лепенката и използва малкото останала в мехура му течност, за да навлажни един парцал, с който намаза цялото си тяло. "Адски приятно!"

В тъмното небе се появи червен лазерен лъч и се насочи към него като блестящо острие на грамадна гилотина. Вертолетът се приближи под ъгъл - пилотът очевидно се бе объркал, защото моторницата се връщаше към "Гоя".

Корки бързо си сложи спасителна жилетка и застана на кърмата. На окървавеното дъно, само на метър и половина от него, се появи червена точка. Беше време.

От борда на "Гоя" Майкъл Толанд не видя как неговата моторница избухва в пламъци и се премята във въздуха.

Ала чу експлозията.
117
По това време в Западното крило обикновено цареше тишина, но неочакваната поява на президента по халат и чехли вдигна на крак съветниците и дежурния персонал.

– Не мога да я намеря, господин президент - каза един млад съветник, който припряно влезе след него в Овалния кабинет. Бе търсил навсякъде. - Госпожица Тенч не отговаря нито на пейджъра, нито на мобилния си телефон.

Херни беше ядосан.

– Търсихте ли я в…

Напуснала е сградата, господин президент - съобщи друг съветник, който току-що влизаше. - Подписала се е в книгата преди около час. Според нас е отишла в НРС. Една от телефонистките казва, че разговаряла с Пикъринг.

– С Уилям Пикъринг ли? - озадачи се президентът.

Тенч и Пикъринг бяха всичко друго, но не и приятели.

– Обадихте ли му се?

– И той не отговаря. От телефонната централа на НРС не могат да се свържат с него. Казаха, че мобилният му телефон дори не звъни. Все едно е изчезнал от лицето на земята.

Херни се вторачи в съветниците си, после отиде на бара и си наля чаша бърбън. Когато я вдигна към устните си, в кабинета се втурна агент от Секретната служба.

– Господин президент? Нямах намерение да ви будя, но трябва да знаете, че тази нощ при паметника на Рузвелт избухна кола-бомба.

– Какво?! - Херни за малко не изпусна чашата си. - Кога?

– Преди час. - Лицето на агента бе мрачно. - И ФБР току-що идентифицира жертвата…
118
Кракът на Делта Три изгаряше от болка. "Това смъртта ли е?" Опита се да помръдне, но не можеше, дори дишаше с усилие. Виждаше само замъглени силуети. Спомни си експлозията на крестлайнъра в морето, видя яростта в очите на надвесения над него Майкъл Толанд, опрял гърмящия прът в гърлото му.

"Сигурно Толанд ме е убил…"

И все пак разкъсващата болка в десния крак му показваше, че е жив. Той бавно дойде на себе си. Когато бе чул взрива на моторницата, Толанд беше надал яростен вик. После бе насочил пустия си поглед към Делта Три и се беше напрегнал, сякаш се готвеше да забие пръта в гърлото му. Но се бе поколебал, възпрян от собствения си морал, и с нов вик беше стоварил обувката си върху откъснатия крак на командоса.

Последното нещо, което Делта Три си спомняше, бе, че повръщаше и целият му свят потъваше в черен делириум. Сега се свестяваше и нямаше представа колко време е прекарал в безсъзнание. Усети, че ръцете му са завързани зад гърба с невероятно стегнат възел, който можеше да е дело единствено на моряк. Краката му бяха извити назад и завързани за китките. Опита се да извика, ала от гърлото му не се изтръгна звук - устата му бе натъпкана с нещо.

Нямаше представа какво се е случило. И тогава усети студения вятър и видя ярките светлини. Намираше се на главната палуба на "Гоя". Изви се, за да се огледа за помощ, и зърна ужасяваща гледка - собственото си отражение, издуто и деформирано от огледалния плексигласов купол на дълбокоморската подводница. Тя висеше точно пред него и Делта Три разбра, че лежи върху гигантски капак. Това далеч не беше толкова смущаващо, колкото най-очевидния въпрос.

"Щом аз съм на палубата… къде е Делта Две?"

Делта Две бе започнал да става неспокоен.

Макар другарят му да беше отговорил по комуникатора, че е добре, изстрелът не бе от автомат. Очевидно бе стрелял Толанд - или Рейчъл Секстън. Делта Две се придвижи напред, за да надникне по рампата, по която се беше спуснал партньорът му, и видя кръв.


Вдигнал оръжието си, той слезе под палубата и проследи кървавата диря до носа на кораба. Там продължи по друга рампа обратно до главната палуба. Тя пустееше. Дългата алена следа покрай десния борд го отведе до кърмата, където се връщаше при първата рампа.

"Какво става, по дяволите?" Кръвта сякаш описваше грамаден кръг.

Като се движеше предпазливо, Делта Две се насочи към лабораторната част на "Гоя". Кръвта продължаваше към кърмата. Той зави зад ъгъла.

И тогава го видя.

"Боже Господи!"

Там лежеше Делта Три - завързан и със запушена уста, - безцеремонно захвърлен точно пред малката подводница. Дори отдалеч се виждаше, че голяма част от дясното ходило на другаря му липсва.

Като внимаваше за капан, Делта Две вдигна автомата си и се приближи. Делта Три се гърчеше, опитваше се да каже нещо. По ирония на съдбата начинът, по който беше завързан - с крака, силно извити назад, - навярно му спасяваше живота. Кървенето бе намаляло.

Докато се приближаваше към подводницата, Делта Две оцени рядката възможност да вижда какво става зад гърба му. Цялата палуба се отразяваше в заобления купол на кабината. Той стигна до мятащия се Делта Три. И със закъснение видя предупреждението в очите му.

Сребърният блясък се появи изневиделица.

Една от манипулаторните щипки на тритона внезапно се стрелна напред и със смазваща сила стисна лявото му бедро. Делта Две се опита да се отскубне, но щипката продължаваше да го стиска. Войникът изкрещя от болка и усети, че костта му поддава. Вдигна поглед към кабината на подводницата, вторачи се и го видя. Майкъл Толанд седеше пред пулта на тритона.

"Тъпо!" Делта Две кипна, пропъди болката и вдигна приклада на автомата към рамото си. Прицели се отляво в гърдите на Толанд, който бе само на метър и половина от него - зад плексигласовия купол, натисна спусъка и от дулото изригнаха куршуми. Подивял от ярост, че са го надхитрили, командосът задържа спусъка, докато последните му гилзи не изтрополиха на палубата и автоматът не защрака глухо. Задъхан, той го отпусна и гневно се втренчи пропукания купол.

– Мъртъв си! - изсъска войникът и се напрегна да освободи крака си от щипката. Металът разкъса кожата му и отвори голяма рана. - Мамка му! - Той посегна към комуникатора на колана си. Ала когато го вдигна към устните си, пред лицето му се появи втората ръка на подводницата, протегна се напред и стисна дясната му китка. Комуникационното устройство падна на палубата.

И тогава Делта Две видя призрака в прозореца пред себе си. Бледо видение, наведено настрани, което го наблюдаваше през една непокътната част от купола. Смаян, командосът разбра, че куршумите изобщо не са проникнали през дебелия плексиглас. Куполът бе само издраскан.

След миг горният люк на подводницата се отвори и Майкъл Толанд излезе навън. Беше разтреперан, но невредим. Слезе по алуминиевия трап, стъпи на палубата и погледна съсипания купол на тритона си.

– Седемстотин килограма на квадратен сантиметър - каза океанологът. - Май ти трябва по-голяма пушка.

Рейчъл знаеше, че времето изтича. От хидролабораторията беше чула изстрелите на палубата и се молеше всичко да се е случило точно така, както го е планирал Толанд. Вече не я интересуваше кой се крие зад измамата с метеорита - директорът на НАСА, Марджъри Тенч или самият президент. Това нямаше значение,

"Няма да им се размине. Който и да е виновен, истината ще излезе наяве".

Раната на ръката и бе престанала да кърви и адреналинът, който течеше във вените и, приглушаваше болката и изостряше съсредоточеността и. Тя намери химикалка и лист и надраска два реда. Думите бяха директни и тромави, но красноречието беше разкош, за който в момента нямаше време. Прибави бележката към наръча уличаващи документи в ръката си - радарната разпечатка, изображенията и статиите за океанските хондрули, разпечатката от електронното микросканиране. Метеоритът бе фалшификат и това бяха доказателствата.

Напъха всички листове във факсмашината на лабораторията. Знаеше само два факс номера наизуст, но вече беше решила на кого да прати тези документи и бележката си. Затаи дъх и внимателно написа цифрите. Накрая натисна бутона за пращане, като се молеше изборът и да е разумен. Факсът изпиука.

ГРЕШКА: НЯМА СИГНАЛ

Очакваше го. Комуникациите на "Гоя" все още бяха заглушени. Рейчъл зачака, вперила поглед в машината. Надяваше се, че работи като домашния и факс. "Хайде!" След пет секунди апаратът повторно изпиука.

НОВО НАБИРАНЕ…

"Да!" Машината включи безкрайния си цикъл. ГРЕШКА: НЯМА СИГНАЛ

НОВО НАБИРАНЕ… ГРЕШКА: НЯМА СИГНАЛ

НОВО НАБИРАНЕ… Тя остави факса да търси сигнал и изтича навън в момента, в който над кораба се разнесе грохотът на хеликоптерните ротори.
119
На двеста и петдесет километра от "Гоя" Гейбриъл Аш с нямо изумление се взираше в компютърния екран на сенатор Секстън. Подозренията и бяха верни. Но не си бе представяла мащабите.

Пред нея бяха десетки дигитално сканирани банкови чекове в множество сметки на Каймановите острови. Най-малката сума беше за петнадсесет хиляди долара. Няколко надхвърляха половин милион.

"Всички дарения са под границата от две хиляди долара" - бе казал Секстън.

Очевидно още отначало я беше лъгал. Гейбриъл се бе натъкнала на незаконно финансиране на предизборна кампания в огромни размери. Предателството и разочарованието се забиваха в сърцето и като ножове. "Той ме е лъгал!"

Чувстваше се глупаво. И беше бясна.

Докато седеше сама в мрака, осъзна, че няма представа какво ще прави сега.


120
Хеликоптерът зави над задната палуба на "Гоя", Делта Едно погледна надолу и видя нещо абсолютно неочаквано.

Майкъл Толанд стоеше до малка подводница. В механичните и ръце, сякаш в ноктите на исполинско насекомо, Делта Две напразно се мъчеше да се освободи от двете огромни щипки.

"Какво става, за Бога?"

Очакваше го още по-смайваща гледка. На палубата се появи Рейчъл Секстън и застана до един завързан окървавен мъж, проснат до подводницата. Този мъж можеше да е само Делта Три. Жената насочи към него един от автоматите на Делта Форс и се втренчи в хеликоптера, сякаш го предизвикваше да атакува.

Делта Едно за миг се обърка. Не можеше да разбере как се е стигнало до това положение. Грешките им на ледения шелф бяха изключения от правилото, но можеха да се обяснят. Това обаче беше невъобразимо.

Дори при нормални обстоятелства унижението му щеше да е мъчително. Тази нощ обаче срамът бе още по-голям заради присъствието на още един човек в хеликоптера. Диспечерът.

След убийството при паметника на Рузвелт диспечерът беше наредил на Делта Едно да кацне в пуст обществен парк недалеч от Белия дом. По негова заповед командосът се приземи на тревисто хълмче, заобиколено с дървета. Паркиралият наблизо диспечер изникна от мрака и се качи на вертолета. След няколко секунди отново бяха във въздуха.

Въпреки че рядко се случваше диспечерите да участват в операции лично, Делта Едно не можеше да възрази. Обезпокоен от досегашните провали на Делта Форс и загрижен за растящите подозрения и внимание на много заинтересувани страни, диспечерът бе съобщил на Делта Едно, че лично ще контролира последната фаза от операцията.

И сега беше свидетел на провал, какъвто Делта Едно никога не бе претърпявал. "Това трябва да приключи, Незабавно".

Диспечерът се взираше в палубата на "Гоя" и се чудеше как е било възможно да се случи това. Нищо не беше минало според предвижданията - подозренията за метеорита, неуспешните убийства на ледения шелф, необходимостта от ликвидиране на високопоставен служител при паметника на Рузвелт.

– Дис… печер… - запелтечи Делта Едно смаяно. - Нямам представа…

"Аз също" - помисли си диспечерът. Очевидно силно бяха подценили жертвата.

Отново погледна Рейчъл Секстън, която безизразно зяпаше огледалното предно стъкло на вертолета. Тя вдигна комуникатора към устните си. Когато синтезираният и глас изпращя в хеликоптера, диспечерът очакваше жената да поиска да отстъпят или да изключат заглушаващата система, за да може Толанд да повика помощ. Ала това, което каза Рейчъл Секстън, бе вледеняващо.

1   ...   26   27   28   29   30   31   32   33   34


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница