Космически граници

Един следобед сенаторът говореше в ефир за образованието. Водещият го притискаше с въпроса откъде ще намери средства за обещаните от него основни ремонти на обществените училища. Секстън реши да провери теорията на Гейбриъл за НАСА с полушеговит отговор.

– Парите за образованието ли? - каза той. - Е, може наполовина да съкратя космическата програма. Предполагам, че щом НАСА може да харчи петнайсет милиарда годишно в космоса, аз би трябвало да мога да харча седем и половина милиарда за децата тук на Земята.

Тази нехайна забележка накара присъстващите в студиото мениджъри от предизборния му щаб ужасено да ахнат. В края на краищата цели предизборни кампании бяха потъвали заради неща, много по-невинни от критиките към НАСА. Телефонните линии в студиото мигновено загряха. Мениджърите уплашено се свиха - космическите патриоти се готвеха за атака. И тогава се случи нещо неочаквано.

– Петнайсет милиарда годишно ли? - смаяно попита първият слушател. - Вярно ли чух, че говорите за милиарди? Искате да кажете, че в часовете по математика в училището на сина ми се блъскат по два класа едновременно, защото няма пари за достатъчно учители, а НАСА харчи по петнайсет милиарда долара годишно, за да снима някакъв си космически прах, така ли?

– Хм… точно така - предпазливо потвърди Секстън.

– Това е абсурд! Президентът може ли да направи нещо по този въпрос?

– Естествено - вече по-уверено отвърна сенаторът. - Президентът може да наложи вето върху проектобюджета на всяка държавна институция, ако смята, че е неоснователно раздут.

– Тогава имате гласа ми, сенатор Секстън. Петнайсет милиарда за космически проучвания, а децата ни нямат учители. Това е недопустимо! Успех, господин сенатор. Надявам се да стигнете до върха.

Включиха следващия слушател.

– Господин сенатор, наскоро четох, че международната космическа станция на НАСА далеч надхвърлила бюджета си, а президентът мислел да даде на Управлението извънредни средства, за да спаси проекта. Вярно ли е?

Секстън се възползва от възможността.

– Вярно е! - После обясни, че космическата станция първоначално е била замислена като съвместен проект на дванадесет страни, които трябвало да си поделят разходите. След като започнал строежът обаче, бюджетът на станцията излязъл извън контрол и много държави се отказали от участието си. Вместо да прекрати проекта, президентът решил да покрие чуждите дялове. - От предвидените осем милиарда - обяви Секстън, - нашите разходи за международната космическа станция достигнаха смайващата сума сто милиарда долара!

Слушателят побесня.

– Защо президентът не им дръпне шалтера, по дяволите?!

На Секстън му се прииска да го разцелува.

– Адски точен въпрос. За съжаление една трета от строителните материали вече са в орбита и президентът е похарчил вашите данъци, за да ги прати там, така че да дръпне шалтера означава да признае, че е допуснал грешка за много милиарди долари ваши пари.

Слушателите продължаваха да се обаждат. Изглежда, американците се събуждаха за идеята, че НАСА е възможност - а не национален придатък.

След края на предаването освен неколцината твърдоглави привърженици на Управлението, които се бяха обадили, за да дуднат за вечното човешко търсене на знания, всички единодушно се съгласиха, че предизборната кампания на Секстън се е натъкнала на "Светия Граал": нов, все още неексплоатиран противоречив проблем, живо вълнуващ избирателите.

През следващите седмици сенаторът срази опонентите си в пет важни кръга от първичните избори, обяви Гейбриъл Аш за своя лична помощничка и я похвали, че е повдигнала въпроса за НАСА. С едно махване на ръка Секстън превърна младата афроамериканка в изгряваща политическа звезда и въпросът за неговото расистко и сексистко минало просто се изпари.

Докато седяха един срещу друг в лимузината, Секстън разбираше, че Гейбриъл за пореден път се е оказала права. Новата и информация за тайната среща между директора на НАСА и президента определено предполагаше, че в Управлението назряват нови проблеми - може би поредната страна оттегляше финансовата си поддръжка за космическата станция. Когато лимузината подмина паметника на Вашингтон, сенатор Секстън не можеше да не се почувства богопомазан.

– Много се радвам, че успяхте да дойдете - каза той и протегна ръка. Ръкостискането му бе топло и искрено.

Рейчъл си наложи да преглътне буцата, заседнала в гърлото и.

– Ест… естествено, господин президент. За мен е чест да се запозная с вас.

Херни и се усмихна окуражително и тя лично усети легендарната му непринуденост. Президентът имаше добродушно лице, което политическите карикатуристи обожаваха, тъй като колкото и шантаво да го рисуваха, топлата му приветлива усмивка веднага се познаваше. Очите му винаги излъчваха искреност и достойнство..

– Заповядайте - бодро каза той. - Имам чаша за кафе с вашето име.

– Благодаря, господин президент.

Херни натисна интеркома и поръча кафе в кабинета си.

Докато вървеше след него, Рейчъл не можеше да не забележи, че той изглежда изключително щастлив и отпочинал за човек, който губи първичните избори. Освен това носеше много небрежно облекло - дънки, поло и туристически обувки. Тя се опита да завърже разговор.

– Малко… почивка, господин президент?

– Нищо подобно. Съветниците от предизборния ми щаб решиха, че това трябва да е новият ми вид. Вие как смятате?

Рейчъл се надяваше да не говори сериозно.

– Много е… много е… хм… мъжествен.

– Чудесно - невъзмутимо отговори Херни. - Преценихме, че така ще си върна от баща ви част от гласовете на жените. - Президентът широко се усмихна. - Това беше шега, госпожице Секстън. И двамата знаем, че ми трябва много повече от поло и дънки, за да спечеля тези избори.

Откритостта и доброто настроение на президента бързо изпариха напрежението на Рейчъл. Той напълно компенсираше липсата на мускули с дипломатичността си.

Младата жена го последва до задния край на боинга. Колкото по-навътре отиваха, толкова по-малко обстановката приличаше на самолет - коридори, стени с тапети, дори физкултурен салон с гладиатори. Странно, навсякъде изглеждаше почти съвсем пусто.

– Сам ли пътувате, господин президент?

Той поклати глава.

– Всъщност току-що кацнах.

Рейчъл се изненада. "Откъде?" В разузнавателните и сведения не се споменаваше нищо за пътуване на президента. Очевидно използваше Уолъпс Айланд, за да пътува тайно.

– Хората ми слязоха точно преди да пристигнете - продължи Херни. - Скоро ще се върна в Белия дом, за да се срещна с тях, но исках да се видим с вас тук, а не в кабинета ми.

– Да ме сплашите ли се опитвате?

– Напротив. Опитвам се да проявя уважение към вас, госпожице Секстън. Белият дом е всичко друго, но не и място за частни срещи и новината за нашия разговор щеше да ви постави в неловко положение пред баща ви.

– Оценявам жеста ви.

– Изглежда, доста елегантно се справяте с балансирането и не виждам защо да ви преча.

Рейчъл си спомни за закуската с баща си и си помисли, че поведението и едва ли може да се нарече "елегантно". Въпреки това Зак Херни полагаше изключителни усилия, за да постъпи тактично, а определено не се налагаше.

– Може ли да ви наричам Рейчъл? - попита той.

– Разбира се. - "Може ли да ви наричам Зак?"

– Кабинетът ми - каза президентът и я въведе през покритата с резба кленова врата.

Кабинетът на борда на Еър форс едно беше много по-уютен от своя аналог в Белия дом, но мебелите въпреки това бяха строги. Бюрото бе затрупано с документи и зад него висеше внушително маслено платно на класическа тримачтова шхуна, опитваща се да избяга от бушуваща буря. Идеална метафора за президентството на Зак Херни в момента.

Той и предложи един от трите стола срещу бюрото. Рейчъл седна. Очакваше, че президентът ще се настани зад бюрото си, но той придърпа друг стол и седна срещу нея.

"Равнопоставеност - разбра младата жена. - Майстор на социалните контакти".

– Е, Рейчъл - започна Херни и с уморена въздишка се отпусна на стола. - Сигурно сте доста смутена, че в момента седите тук, прав ли съм?

Прямотата му окончателно срути предпазливостта и.

– Всъщност съм напълно озадачена, господин президент.

Херни се засмя.

– Страхотно. Рядко ми се случва да озадача някого от НРС.

– Рядко някой от НРС получава покана на борда на Еър форс едно от президент с туристически обувки.

Херни пак се засмя.

Тихо почукване на вратата оповести пристигането на кафето. Влезе стюардеса с поднос с вдигаща пара калаена кана и две калаени чаши. По знак на президента тя сложи подноса на бюрото и ги остави сами.

– Сметана и захар? - Херни се изправи да налее кафето.

– Сметана, моля. - Рейчъл с наслада вдиша силния аромат. "Президентът на Съединените щати лично ми поднася кафе?"

Зак Херни и подаде тежката калаена чаша.

– Автентичен Пол Ревир*. Един от малките луксове, които си позволявам.

– Е - каза президентът, докато сядаше срещу нея, - времето ми тук е ограничено, така че да пристъпим към работа. - Той пусна бучка захар в кафето си и погледна Рейчъл. - Предполагам, Бил Пикъринг ви е предупредил, че единствената причина да искам да ви видя е, за да ви използвам за своя изгода.

– Всъщност, господин президент, това бяха точните му думи.

Херни се подсмихва.

– Вечният циник.

– Сбъркал ли е?

– Шегувате ли се? - засмя се президентът. - Бил Пикъринг никога не греши. Абсолютно прав е, както обикновено.
9
Гейбриъл Аш разсеяно зяпаше през прозореца на лимузината. Чудеше се как е стигнала до този момент в живота си. Лична помощничка на сенатор Седжуик Секстън. Точно това, към което се бе стремила, нали?

"Седя в лимузина със следващия президент на Съединените щати".

Погледна сенатора, който беше потънал в собствените си мисли. Възхити се на красотата и съвършеното му облекло. Имаше вид на президент.

За пръв път го видя да говори на живо преди три години, когато завършваше политология в университета "Корнел". Никога нямаше да забрави как очите му обхождаха публиката, сякаш директно и пращаха послание: "Вярвайте ми". След речта му Гейбриъл се нареди на опашка, за да се запознае с него.

– Гейбриъл Аш - прочете баджа и сенаторът. - Чудесно име за красива млада жена. - Очите му бяха успокояващи.

– Благодаря, господин сенатор - отвърна тя и усети силата му, когато стисна ръката и. - Речта ви ми направи изключително голямо впечатление.

– Радвам се да го чуя! - Секстън пъхна визитката си в дланта и. - Винаги търся умни младежи, които споделят възгледите ми. Когато завършите, потърсете ме. Хората ми може да ви намерят работа.

Гейбриъл отвори уста да му благодари, но сенаторът вече гледаше следващия на опашката. Въпреки това през следващите месеци тя внимателно следеше кариерата му по телевизията. С възхита наблюдаваше речите му срещу огромните държавни харчове - той съкращаваше бюджети, реорганизираше данъчната служба, за да работи по-ефикасно, уволняваше служители на Управлението за контрол на наркотичните средства и дори прекратяваше социални програми. После, когато съпругата му загина в автомобилна катастрофа, Гейбриъл с благоговение видя как Секстън някак си превръща негатива в позитив. Той преодоля личната си мъка и заяви на света, че ще се кандидатира за президент и ще посвети остатъка от живота си на обществена служба в памет на жена си. Тогава Гейбриъл реши, че ще участва в предизборната кампания на сенатор Секстън. И ето, че участваше. Спомни си нощта, която двамата прекараха в разкошния му кабинет, и се сви в опит да пропъди срамните сцени от паметта си. "Какво съм си въобразявала?" Знаеше, че е трябвало да устои, ала кой знае защо, не беше успяла. Седжуик Секстън толкова отдавна бе неин кумир… и само като си помислеше, че я беше пожелал…

Лимузината мина през дупка и разтърсването я върна към настоящето.

– Как си? - Секстън я наблюдаваше.

Тя побърза да се усмихне.

– Добре.

Гейбриъл сви рамене.

– Малко се безпокоя.

– Забрави за това. Тя беше най-хубавото нещо в предизборната ми кампания.

Мръсотия. Гейбриъл от собствен опит бе научила, че това означава да пуснеш слух за свой опонент - например, че използва средства за удължаване на пениса или че е абониран за порнографско списание. Мръсотията не беше бляскава тактика, но понякога се оказваше извънредно успешна. И естествено, когато те оклепаше…

А оклепваше. Разтревожени от отрицателните резултати, преди около месец предизборните съветници на президента бяха решили да преминат в настъпление и бяха разпространили слух, който подозираха, че е верен - че сенатор Секстън има любовна връзка с личната си помощничка Гейбриъл Аш. За нещастие на Белия дом, нямаше убедителни доказателства. Сенатор Секстън твърдо вярваше, че най-добрата защита е нападението, и използва възможността за контраатака: свика национална пресконференция, за да обяви своята невинност и възмущение. "Не мога да повярвам - с болка в очите, вперил поглед в камерите, каза сенаторът, - че президентът е способен да опозори паметта на жена ми с тези злостни лъжи".

Телевизионното му представяне бе толкова убедително, че самата Гейбриъл за малко да повярва във взаимната им невинност. Но след като видя лекотата, с която Секстън излъга, осъзна, че сенаторът наистина е опасен човек.

Напоследък, макар да бе уверена, че подкрепя най-бързия кон в президентското надбягване, Гейбриъл започваше да се пита дали подкрепя най-добрия кон. Работата при Секстън и беше отворила очите - нещо като обиколката на студиото на "Юнивърсъл", където детинското благоговение пред филмите се замества от откритието, че Холивуд всъщност изобщо не е място на магьосници.

Въпреки че вярата и в посланието оставаше непоклатима, Гейбриъл започваше да се съмнява в приносителя на това послание.
10
– Това, което ще ви кажа сега, Рейчъл, е от най-голяма секретност - започна Херни. - И по принцип нямате право на достъп до такава информация.

Стените на самолета сякаш се свиха около нея. Президентът я беше довел на Уолъпс Айланд, бе я поканил на борда на Еър форс едно, беше и налял кафе, направо и бе заявил, че възнамерява да я използва срещу родния и баща, а сега и съобщаваше, че незаконно ще и разкрие секретна информация. Колкото и непринуден на пръв поглед да изглеждаше Зак Херни, Рейчъл Секстън току-що беше научила за него нещо много важно. Този човек светкавично взимаше нещата в свои ръце.

– Преди две седмици НАСА направи откритие - като я гледаше в очите, каза президентът.

Думите за миг увиснаха във въздуха. Рейчъл не знаеше какво да каже. "Откритие на НАСА ли?" Последните разузнавателни доклади не предполагаха нищо необичайно в Управлението. Естествено напоследък "откритие на НАСА" обикновено означаваше, че са проумели колко недостатъчен е бюджетът на някой нов проект.

– Преди да продължим разговора, искам да знам дали споделяте цинизма на баща си за космическите проучвания.

– Искрено се надявам да не сте ме повикали тук, за да ме молите да овладея проповедите на баща ми против НАСА - възнегодува тя.

Херни се засмя.

– Не, по дяволите. Достатъчно дълго съм бил в Сената, за да знам, че никой не може да въздейства на Седжуик Секстън.

– Баща ми е опортюнист, господин президент. Такива са най-преуспелите политици. И за съжаление НАСА сама му даде тази възможност. - Неотдавнашните грешки на Управлението бяха толкова недопустими, че човек трябваше или да плаче, или да се смее - сателити, разпадащи се в орбита, космически сонди, които не отговарят на сигналите, десетократното увеличаване на бюджета на международната космическа станция и страни членки, отказващи се като плъхове, бягащи от потъващ кораб. Губеха се милиарди долари и сенатор Секстън се носеше на гребена на тази вълна - вълна, която, изглежда, щеше да го отнесе до бреговете на Пенсилвания Авеню 1600.

– Признавам, че НАСА напоследък е пълна катастрофа - продължи президентът. - Всеки път, щом се весна в Управлението, ми излагат поредната причина да увелича финансирането им.

Рейчъл видя възможност да се обади и се възползва.

– И все пак, господин президент, съвсем наскоро прочетох, че миналата седмица извънредно сте им отпуснали още три милиона.

Херни се подсмихна.

– Това много е зарадвало баща ви, нали?

– Сами пращате патрони на палача си.

– Гледахте ли го по телевизията? "Зак Херни е пристрастен към космоса и данъкоплатците издържат увлечението му".

– Но вие постоянно доказвате правотата му.

Президентът кимна.

– Не крия, че съм голям почитател на НАСА. Винаги съм бил. Аз съм дете на космическата надпревара - "Спутник", "Джон Глен, "Аполо" - и никога не съм се колебал да изразя възхищението и националната си гордост от нашата космическа, програма. Винаги съм смятал служителите на НАСА за днешните пионери. Те опитват невъзможното, приемат неуспехите и се връщат пред чертожната дъска, докато ние само ги критикуваме.

Рейчъл мълчеше. Усещаше, че под спокойната външност на Херни бушува негодувание от безкрайните речи на баща и против НАСА. Той определено не бързаше да стигне до същността на въпроса.

– Днес възнамерявам да променя мнението ви за НАСА - напрегнато заяви президентът.

Рейчъл колебливо го погледна.

– Вече имате моя глас, господин президент. Може би е по-добре да се съсредоточите върху останалата част от страната.

– Точно така имам намерение да постъпя. - Той отпи глътка кафе и се усмихна. - И ще ви помоля да ми помогнете. - Херни замълча за миг и се наведе към нея. - По извънредно необикновен начин.

Рейчъл усещаше, че той внимателно наблюдава всяко нейно движение, като ловец, който се опитва да прецени дали плячката му се кани да избяга, или да се съпротивлява. За нещастие тя не виждаше път за бягство.

– Предполагам, че ви е известен проектът на НАСА, наречен СНЗ? - попита президентът и си доля кафе.

Тя кимна.

– Система за наблюдение на Земята. Мисля, че баща ми я споменава от време на време.

Саркастичната и забележка накара президента да се намръщи. Всъщност сенатор Секстън при всяка възможност повдигаше въпроса за СНЗ. Това беше едно от най-оспорваните скъпи начинания на НАСА - съзвездие от пет сателита, предназначени да анализират от космоса околната среда на Земята: изтъняване на озоновия слой, топене на полярния лед, глобално затопляне, изсичане на тропическите гори. Целта бе еколозите да получат невиждано досега количество макроскопски данни, за да планират по-добре бъдещето на планетата.

За нещастие проектът СНЗ беше пълен провал. Подобно на повечето по-нови проекти на НАСА, той още отначало надхвърли бюджета си. И за това го отнасяше Зак Херни. Той бе използвал подкрепата на екологическото лоби, за да прокара възлизащия на един милиард и четиристотин милиона долара бюджет на СНЗ през Конгреса. Вместо обещаните приноси за глобалната екология обаче, проектът бързо се бе превърнал в скъп кошмар от провалили се изстрелвания на сателити, компютърни дефекти и мрачни пресконференции. Напоследък единственото усмихнато лице бе на сенатор Секстън, който самодоволно напомняше на гласоподавателите точно колко техни пари е изхарчил президентът за СНЗ и колко нищожни са резултатите. Херни пусна в кафето си още една бучка захар.

– Колкото и изненадващо да ви прозвучи, откритието на НАСА, за което говоря, беше направено от СНЗ.

Рейчъл се смути. Ако проектът бе постигнал успех, Управлението със сигурност щеше да го е съобщило, нали? Баща и разпъваше на кръст СНЗ в медиите и НАСА имаше нужда и от най-малката добра новина.

– Не съм чула нищо за откритие на СНЗ - отвърна тя.

– Знам. НАСА предпочита за известно време да запази добрата новина в тайна.

На Рейчъл не и се вярваше.

– От личен опит знам, че когато става въпрос за НАСА, никоя новина не е принципно лоша. - Сдържаността не беше сред отличителните черти на отдела за връзки с обществеността на Управлението. В НРС се шегуваха, че в НАСА свиквали пресконференция всеки път щом пръднел някой техен учен.

Президентът се намръщи.

– А, да. Забравям, че разговарям с една от ученичките на Пикъринг. Той още ли мърмори за голямата уста на НАСА?

– Той се занимава със сигурността, господин президент. И приема работата си много сериозно.

– И адски го бива. Просто ми е трудно да повярвам, че две толкова тясно свързани институции постоянно намират за какво да се дърлят.

Скоро след постъпването си при Уилям Пикъринг Рейчъл бе научила, че макар да са свързани с космическите проучвания, НАСА и НРС имат напълно противоположни принципи. Националната разузнавателна служба действаше в областта на отбраната и пазеше всичките си космически дейности в тайна, докато НАСА беше научна организация и ентусиазирано разгласяваше всичките си открития по света - често, твърдеше Уилям Пикъринг, с риск за националната сигурност. Някои от най-добрите технически разработки на Управлението - лещи с висока разделителна способност за сателитни телескопи, далекообхватни комуникационни системи и радиовидеоустройства - имаха отвратителния навик да изникват в разузнавателния арсенал на вражески страни и да се използват за шпиониране на Съединените щати. Бил Пикъринг често мърмореше, че учените от НАСА имали големи мозъци… и още по-големи усти.

Обект на още по-остри противоречия между двете институции обаче бе фактът, че тъй като НАСА изстрелваше сателитите на НРС, много от тайните неуспехи на Управлението всъщност пряко касаеха Националната разузнавателна служба. Най-драматичен беше провалът на 12 август 1998 г., когато ракетата "Титан 4" на НАСА/ ВВС се взриви четиридесет секунди след изстрелването и унищожи товара си - сателит на НРС на стойност милиард и двеста милиона долара с кодово име "Вортекс 2". Пикъринг като че ли никога нямаше да забрави този случай.

– Тогава защо от НАСА не са разгласили този успех? - предизвикателно попита Рейчъл. - В момента добрата новина определено ще им е от полза.

– В НАСА мълчат, защото аз им наредих - отвърна президентът.

Младата жена се зачуди дали е чула вярно. В такъв случай президентът извършваше нещо като политическо харакири, което тя не разбираше.

– Това откритие е… как да се изразя… изумително по своето значение - заяви Херни.

Побиха я тръпки. В света на разузнаването "изумително значение" не вещаеше нищо добро. Дали сателитите от проект СНЗ не бяха забелязали някаква надвиснала екологична катастрофа?

– Има ли някакъв проблем?

– Абсолютно никакъв. Откритието на СНЗ е чудесно.

Тя мълчеше.

– Какво ще кажете, Рейчъл, ако ви съобщя, че НАСА е направила откритие с такова научно значение… такова колосално значение…, че оправдава всеки долар, похарчен от американците в космоса?

Рейчъл не можеше да си го представи.

Президентът се изправи.

– Хайде да се поразходим.

Откритие от такава величина можеше да се отнася само до едно нещо - Светия Граал на НАСА. Извънземен живот. За съжаление, Рейчъл знаеше достатъчно за този конкретен граал, за да е наясно, че това е напълно неправдоподобно.

Като специалист по разузнавателни анализи, тя често отблъскваше въпросите на свои познати, интересуващи се от предполагаемите контакти с извънземни, които властите били засекретили. И постоянно се ужасяваше от теориите, на които вярваха нейните "образовани" приятели - катастрофирали извънземни летящи чинии, скрити в тайни държавни бункери, пазени в лед трупове на извънземни, дори отвличане и хирургическо проучване на нищо неподозиращи граждани. Всичко това бе абсурдно естествено. Нямаше извънземни. Нямаше засекретени контакти. Всички в разузнавателната общност разбираха, че огромното мнозинство сведения за забелязани извънземни и отвлечени граждани просто са резултат на развинтена фантазия или измама с цел обогатяване. Автентичните снимки на НЛО имаха странния навик да са направени в близост до бази на военновъздушните сили, където се изпитваха модерни секретни самолети. Когато "Локхийд" бяха започнали изпитанията на радикално нов бомбардировач стелт, данните за НЛО около военновъздушната база "Едуардс" се бяха увеличили петдесетократно.