Космически граници



страница7/34
Дата21.07.2016
Размер4.82 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   34

– Наричате хондрули на сто и деветдесет милиона години млади?!

– По дяволите, да! От космологична гледна точка това е вчера. Въпросът тук обаче е, че този образец съдържа хондрули - категорични доказателства за наличие на метеорит.

– Добре - отвърна Рейчъл. - Хондрулите са категорични доказателства. Ясно.

– И накрая - въздъхна Корки, - ако овъглената кора и хондрулите не ви убедят, ние астрономите имаме един елементарен метод за потвърждаване на метеоритния произход.

– А именно?

Астрофизикът небрежно сви рамене.

– Просто използваме петрографски поляризиращ микроскоп, рентгенов флуоресцентен спектрометър, неутронноактивиращ анализатор или индукционен плазмен спектрометър, за да измерим феромагнитните съотношения.

Толанд изпъшка.

– Сега пък се перчи. Иска да каже, че можем да докажем метеоритния произход на дадена скала просто като измерим химическия и състав.

– Хей, океанографчето! - подсвирна му Марлинсън. - Хайде да оставим науката на учените, а? - И мигновено се обърна пак към Рейчъл. - Минералът никел се среща в земните скали или в изключително голям, или в изключително малък процент, но няма средни количества. При метеоритите обаче никеловото съдържание се движи в рамките на средните стойности. Ето защо, ако анализираме даден образец и установим, че никеловото съдържание има средна стойност, можем с абсолютна сигурност да гарантираме, че образецът е, метеорит.

Рейчъл започваше да губи търпение..

– Добре, господа, овъглени кори, хондрули, средни никелови съдържания, всичко това доказва космически произход. Картинката ми е ясна. - Тя остави образеца на бюрото на Корки. - Но защо съм тук?

Марлинсън въздъхна драматично.

– Искате ли да видите образец от метеорита, който НАСА е открила в леда под нас?

"Преди да умра тук, моля ви".

Този път Корки бръкна в джоба на гърдите си и извади дисковидно камъче. Скалният резен приличаше на компактдиск, имаше дебелина малко над сантиметър и изглеждаше сходен по състав с каменния метеорит, който току-що беше видяла.

Това е резен от образеца, който взехме вчера. - Астрофизикът подаде диска на Рейчъл.

Наглед определено не бе нищо необичайно. Също като предишния образец, това беше оранжево-бял тежък камък. Част от ръба бе овъглена и черна - очевидно сегмент от кората на метеорита. - Виждам овъглената кора - отбеляза тя.

Корки кимна.

– Да, този образец е от външната част на метеорита, затова има малко кора.

Рейчъл наклони диска към светлината и забеляза металните мехурчета.

– Виждам и хондрулите.

– Чудесно - с напрегнат от вълнение глас отвърна Марлинсън. - И след като анализирах образеца с петрографски поляризиращ микроскоп, мога да ви уверя, че никеловото му съдържание е в средните норми - нищо подобно на земна скала. Поздравявам ви, вие категорично потвърдихте, че камъкът в ръката ви е дошъл от космоса.

Рейчъл го погледна смутено.

– Доктор Марлинсън, това е метеорит. Предполага се, че е дошъл от космоса. Пропускам ли нещо?

Корки и Толанд се спогледаха многозначително. Толанд постави ръка на рамото и и прошепна:

– Обърнете го наопаки. Тя обърна диска, за да разгледа другата му страна. Трябваше и само миг, за да осъзнае какво вижда. И тогава истината се стовари отгоре и като чук.

– Невъзможно! - ахна Рейчъл и вторачена в камъка, осъзна, че представата и за "невъзможно" току-що завинаги се е променила. В скалата се виждаше нещо, което можеше да се смята за нормално за всеки земен образец, но за метеорит бе абсолютно невъобразимо. - Това е… - заекна Рейчъл, сякаш не можеше да изрече думата. - Това е… насекомо! Този метеорит съдържа фосилно насекомо!

Толанд и Корки широко се усмихваха.

– Добре дошла на борда - каза астрофизикът.

Емоционалната вълна, която заля Рейчъл, за миг я накара да онемее, ала въпреки изумлението си тя ясно виждаше, че тази вкаменелост някога несъмнено е била жив биологичен организъм. Отпечатъкът беше дълъг около осем сантиметра и приличаше на долна страна на голям бръмбар или пълзящо насекомо. Под защитната външна обвивка бяха подредени седем двойки разчленени крака. Самата черупка, изглежда, се състоеше от отделни плочки като на броненосец. На Рейчъл и се зави свят.

– Насекомо от космоса…

– Това е изопод - поясни Корки. - Насекомите имат по три двойки крака, не седем.

Втренчена в камъка, тя изобщо не го чу.

Ясно се вижда, че тръбната обвивка е сегментирана на плочи като при земните мокрици и все пак двете опашни изпъкналости повече го приближават до въшката - продължи той.

Рейчъл напълно го бе изключила от съзнанието си. Класификацията на видовете нямаше абсолютно никакво значение. Сега всичко ставаше ясно - потайността на президента, възбудата на НАСА…

"В този метеорит има фосил! Не просто бактерия или микроб, а развита форма на живот! Доказателство за съществуване на живот във вселената!"
23
Десет минути след началото на дебата по Си Ен Ен сенатор Секстън се чудеше как изобщо може да се е безпокоил. Марджъри Тенч бе тотално надценявана като опонент. Макар да се славеше с безпощадна прозорливост, главната съветничка се оказваше по-скоро жертвен агнец, отколкото сериозен съперник.

Естествено в началото на разговора Тенч спечели няколко точки, атакувайки идеите на сенатора за стимулиране на раждаемостта като сексистки, но тъкмо когато изглеждаше, че стяга примката, тя допусна лекомислена грешка. Докато питаше как Секстън очаква да финансира образованието, без да увеличава данъците, Тенч направи подигравателна алюзия с постоянните му нападки срещу НАСА.

Въпреки че Секстън определено възнамеряваше да разгледа тази тема към края на дискусията, Марджъри Тенч бе отворила вратата съвсем рано. "Идиотка!"

– Като стана дума за НАСА - небрежно продължи сенаторът, - бихте ли коментирали упоритите слухове, че Управлението пак е претърпяло провал?

Марджъри Тенч даже не мигна.

– Боя се, че не съм чувала такъв слух. - Тютюнджийският и глас стържеше като шкурка.

– Значи ще го оставите без коментар, така ли?

– Боя се, че да.

Секстън се усмихна злорадо, В света на медийните реплики "без коментар" се превеждаше като "признавам се за виновен".

– Ясно - отвърна сенаторът. - Ами слуховете за извънредна тайна среща между президента и директора на НАСА?

Този път на лицето на Тенч се изписа изненада.

– Не съм сигурна за каква среща говорите. Президентът се среща с много хора.

– Естествено. - Секстън реши да действа директно. - Госпожице Тенч, вие решително поддържате Управлението, нали?

Тя въздъхна, сякаш уморена от дребнавите му въпроси.

– Аз съм убедена, че е важно да запазим техническата преднина на Америка - във военната област, промишлеността, разузнаването, телекомуникациите. НАСА определено е част от нашето превъзходство. Да.

Секстън видя, че застаналата зад стъклената стена на студиото Гейбриъл му дава знак с очи да отстъпи, ала той вече предвкусваше кръв.

– Любопитен съм, госпожице Тенч, дали тъкмо вашето влияние не е причина за упоритата подкрепа на президента за тази очевидно болна организация?

Тенч поклати глава.

– Не. Президентът също твърдо вярва в НАСА. Той сам взима решенията си.

Секстън не вярваше на ушите си. Току-що беше дал на Марджъри Тенч възможност донякъде да оправдае президента, като лично поеме част от вината за финансирането на НАСА. Вместо това тя я прехвърляше върху Херни. "Президентът сам взима решенията си". Изглежда, Тенч вече се опитваше да се дистанцира от затъващата му предизборна кампания. Нищо чудно. В края на краищата, когато прахът се уталожеше, на Марджъри Тенч щеше да и се наложи да си търси работа.

През следващите няколко минути Секстън и Тенч си нанасяха и отбиваха удари. Тя направи няколко неуспешни опита да промени темата, но сенаторът продължи да я притиска по въпроса за бюджета на НАСА. - Вие искате да орежете бюджета на НАСА, господин сенаторе, но имате ли представа колко специалисти в областта на високите технологии ще останат безработни? - възрази Тенч.

Секстън едва не и се изсмя. "И смятат тая жена за най-големия ум във Вашингтон?!" Тя очевидно имаше какво да научи за демографията на страната. Специалистите по високите технологии бяха незначителен брой в сравнение с пълчищата американски работници. Той премина във фронтална атака.

– Тук става дума за спестяване на милиарди, Марджъри, и ако в резултат се наложи неколцина учени от НАСА да се качат на беемветата си и да закарат пазарните си способности другаде, така да бъде. Поел съм ангажимент да огранича разходите.

Марджъри Тенч замълча, сякаш се олюляваше от последния удар.

Намеси се водещият от Си Ен Ен.

– Госпожо Тенч? Как ще отговорите?

Накрая тя се прокашля.

– Предполагам, просто съм изненадана да чуя, че господин Секстън е готов да демонстрира непоколебимата си позиция срещу НАСА.

Секстън присви очи.

"Добър опит, момиче".

– Аз не съм срещу НАСА и отхвърлям това обвинение, Просто казвам, че бюджетът на Управлението говори за безконтролното прахосване, което одобрява вашият президент. От НАСА казват, че ще построят космическата станция за осем милиарда, а сега сметката нараства на сто милиарда.

– Американците са лидери, защото си поставяме високи цели и се придържаме към тях в тежки времена - отби удара Тенч.

– Тия приказки за националната гордост не ми минават, Мардж. През последните две години НАСА на три пъти надхвърли бюджета си и пълзеше с подвита опашка при президента за още пари, за да замаже грешките си. Това ли е национална гордост? Ако искате да си говорим за национална гордост, дайте да говорим за силни училища. За всеобщо здравеопазване. За умни деца, растящи в страна на възможностите. Ето това е национална гордост!

Тенч го изгледа гневно.

– Може ли да ви задам един директен въпрос, господин сенаторе?

Секстън не отговори. Просто зачака. Думите на жената прозвучаха бавно и неочаквано твърдо.

– Ако ви кажа, че не можете да проучвате космоса за по-малко средства, отколкото харчи в момента НАСА, напълно ли ще закриете Управлението?

Въпросът се стовари като скала. Може пък в крайна сметка Тенч да не беше чак толкова глупава. Тя току-що изненадващо му бе задала въпрос, изискващ еднозначен отговор и целящ да принуди противника веднъж завинаги да изясни позицията си.

Секстън инстинктивно се опита да маневрира.

– Не се съмнявам, че с правилно управление НАСА може да проучва космоса за много по-малко, отколкото сега…

– Отговорете на въпроса ми, сенатор Секстън. Проучването на космоса е опасна и скъпа работа. Също като строежа на пътнически самолети. Или го правим както трябва - или изобщо не го правим, Рисковете са прекалено големи. Повтарям въпроса: ако станете президент и трябва да вземете решение или да продължите финансирането на НАСА в сегашните размери, или напълно да прекратите космическата програма, кой път ще изберете?

"Мамка му!" Той погледна Гейбриъл през стъклото. Лицето и изразяваше нещо, което сенаторът вече знаеше. "Ти се ангажира. Бъди директен. Не дрънкай глупости".

Секстън високо вирна брадичка.

– Да. Ако се изправя пред такова решение, ще пренасоча сегашния бюджет на НАСА към нашата училищна система. Ще избера нашите деца пред космоса.

На лицето на Марджъри Тенч се изписа пълно смайване.

– Изумена съм. Вярно ли чух? Като президент, вие ще прекратите космическата програма на страната?

Секстън кипна. Сега вече Тенч му слагаше думите в устата. Опита се да отблъсне атаката, обаче тя вече говореше.

– Значи официално заявявате, господин сенаторе, че ще ликвидирате организацията, която прати хора на Луната?

– Заявявам, че с космическата надпревара е свършено! Времената се промениха. НАСА вече не играе жизненоважна роля в живота на обикновените американци и все пак ние продължаваме да я финансираме като някога.

Значи смятате, че космосът не е бъдещето, така ли?

– Космосът очевидно е бъдещето, но НАСА е динозавър! Нека частният сектор проучва космоса. Американските данъкоплатци не бива да бъдат принуждавани да си отварят портфейла всеки път, щом някой вашингтонски инженер поиска да снима Юпитер за един милиард долара. На американците им е омръзнало да продават бъдещето на децата си, за да финансират една остаряла организация, която не дава почти нищо в замяна на колосалните си разходи!

Тенч въздъхна.

– Почти нищо в замяна ли? Освен може би програмата за търсене на извънземен разум, НАСА има огромна възвръщаемост.

Секстън се смая, че програмата за търсене на извънземен разум изобщо се е изплъзнала от устата на Тенч. Страхотен гаф. "Благодаря, че ми напомни!" Това бе най-дълбоката яма за пари на НАСА. Въпреки че Управлението се беше опитало да направи пластична операция на проекта, като го преименува на "Произход" и поизмени някои негови цели, той пак си оставаше същият.

– Марджъри - пое инициативата Секстън. - Ще кажа няколко думи за тази програма, само защото вие споменахте за нея.

Колкото и да бе странно, Тенч почти се зарадва да го чуе. Той се прокашля.

Повечето хора не знаят, че НАСА вече от трийсет и пет години търси извънземни. И това търсене е скъпо - сателитни чинии, огромни приемници, милиони за заплати на учени, които седят на тъмно и слушат празни записи. Това е позорно пилеене на средства..

– Искате да кажете, че там горе няма нищо?

– Искам да кажа, че ако друга държавна институция беше похарчила толкова милиарди за трийсет и пет години, без да даде никакъв резултат, отдавна щяха да я закрият. - Той направи пауза, за да подчертае силата на изявлението си. - След трийсет и пет години, струва ми се, е напълно очевидно, че няма да открием извънземен живот.

– Ами ако грешите?

Секстън извъртя очи към тавана.

– Уф, за Бога, госпожо Тенч, ако греша, ще си изям шапката.

Марджъри Тенч впери мрачните си очи в сенатор Секстън.

– Ще запомня това обещание, господин сенатор. - И за пръв път се усмихна. - Струва ми се, че всички ще го запомним.

На десетина километра оттам в Овалния кабинет Зак Херни изключи телевизора и си наля уиски. Както беше обещала Марджъри Тенч, сенатор Секстън бе налапал стръвта - и кукичката, и кордата, че чак и тежестта.
24
Докато Рейчъл Секстън зяпаше фосилния метеорит в шепата си, Майкъл Толанд широко се усмихваше. На изящното и красиво лице се бе изписала невинна почуда - момиченце, току-що за пръв път видяло Дядо Коледа.

"Знам точно какво изпитваш" - помисли си той.

Толанд се беше смаял по същия начин, само че преди две денонощия. И той мълчаливо бе зяпнал. Научното и философското значение на метеорита продължаваше да го удивлява, принуждаваше го да преосмисли цялата си представа за природата. Наистина, самият той беше открил няколко неизвестни дотогава дълбокоморски вида, ала тази "космическа буболечка" представляваше откритие на съвсем друго равнище. Въпреки склонността на Холивуд да представя извънземните като зелени човечета, астробиолозите и любителите бяха единодушни, че като се има предвид самият брой и адаптивност на земните насекоми, ако изобщо бъде открит, извънземният живот по всяка вероятност ще е насекомоподобен.

Насекомите бяха представители на типа антроподи - същества с твърди външни скелети и разчленени крака. С над един милион и двеста и петдесет хиляди известни вида и още около петстотин хиляди некласифицирани, земните "буболечки" бяха повече от всички други животни, взети заедно. Те съставляваха деветдесет и пет процента от всички земни видове и изумителните четиридесет процента от биомасата на планетата.

По-важна от многобройността на насекомите обаче беше тяхната устойчивост. От арктическия леден бръмбар до слънчевия скорпион от Долината на смъртта, буболечките обитаваха региони със смъртоносни стойности на температура, сухота и дори налягане. Освен това бяха овладели излагането на най-опасната известна сила във вселената - радиацията. След един ядрен опит през 1945 г. офицери от военновъздушните сили бяха облекли предпазни костюми и бяха проучили епицентъра на взрива - и бяха установили, че хлебарките и мравките продължават да си живеят, сякаш нищо не се е случило. Астрономите бяха стигнали до заключението, че защитният екзоскелет на антроподите ги прави идеални кандидати за обитаване на безброй планети със силна радиация, където не може да живее нищо друго. "Изглежда, астробиолозите са прави - помисли си Толанд. - Извънземните са буболечки".

– Не мога да повярвам - като продължаваше да върти фосила в ръце, промълви Рейчъл. - Никога не съм мислила…

– Дайте си малко време да свикнете - ухили се Толанд. - На мен ми трябваше цяло денонощие, за да се окопитя.

– Виждам, че имаме новодошла - каза един нетипично висок азиатец, който се приближи към тях.

При неговата поява Корки и Толанд изведнъж отново станаха официални. Изглежда, вълшебният миг беше отминал.

– Доктор Уейли Мин - представи се мъжът. - Декан на факултета по палеонтология в Калифорнийския университет в Лос Анджелис.

Поведението му се отличаваше с надутата скованост на ренесансов аристократ - той постоянно поглаждаше нелепата си папийонка, която носеше под дълга до коленете жилетка от Камилска вълна. Уейли Мин очевидно не бе от хората, които допускат обстановката да влияе на външния им вид.

– Аз съм Рейчъл Секстън. - Ръката и все още трепереше, когато стисна гладката длан на палеонтолога. Той явно също беше от цивилната група на президента.

– За мен ще е удоволствие, госпожице Секстън, да ви разкажа каквото ви интересува за тези фосили.

– И по-добре да не проявявате голям интерес - измърмори Корки.

Мин поправи папийонката си.

– Аз се занимавам с изчезналите антроподи и мегаломорфи. Най-важната особеност на този организъм определено е…

–… че е форма на живот от друга планета! - прекъсна го астрофизикът.

Мин се намръщи и се прокашля.

– Най-важната особеност на този организъм е, че идеално се вписва в нашата Дарвинова система на земна таксономия и класификация.

Рейчъл го погледна. "Нима могат да класифицират това нещо?"

– Искате да кажете клас, вид и така нататък ли?

– Точно така - потвърди палеонтологът. - Ако беше открит на Земята, този вид щеше да се класифицира като разред изоподи и щеше да попадне в един вид с около две хиляди подвида въшки.

– Въшки ли? - учуди се тя. - Но той е огромен.

– Таксономията няма отношение към големината. Домашните котки и тигрите са роднини. Класификацията се основава на физиологията. Този вид очевидно е въшка: има плоско тяло, седем чифта крака и възпроизводствена торбичка като на мокрицата. Другите фосили разкриват по-специализирани…

– Какви други фосили?

Мин погледна Корки и Толанд.

– Още ли не знае?

Океанологът поклати глава.

Лицето на Мин просия.

– Госпожице Секстън, още не сте чули най-вълнуващото.

– Има още фосили - намеси се Корки, явно в опит да лиши Мин от това удоволствие. - Още много. - Той забързано вдигна един голям кафяв плик, извади сгънат лист и го разгъна на бюрото пред Рейчъл. - След като взехме няколко образеца, спуснахме долу рентгенова камера. Това е графично изображение на напречното сечение.

Тя погледна рентгеновата разпечатка и се наложи да седне. Триизмерният напречен разрез на метеорита гъмжеше от десетки буболечки.

– Палеолитните останки обикновено се откриват в голяма концентрация - поясни Мин. - Често свлачищата масово погребват различни организми, затрупват гнезда или цели колонии.

Корки се ухили.

– Според нас колекцията в метеорита представлява гнездо. - Той посочи една от буболечките. - А това е царицата.

Рейчъл погледна въпросния образец и зяпна. Буболечката изглеждаше дълга над половин метър.

– Тлъста въшка, а? - подметна астрофизикът.

Младата жена смаяно кимна. Представи си въшки, големи колкото самуни хляб, да щъкат насам-натам на някоя далечна планета.

– Земните насекоми са сравнително малки заради гравитацията - поясни Мин. - Те не могат да станат по-големи, отколкото позволяват екзоскелетите им. На планета с по-слаба гравитация обаче насекомите могат да еволюират до наистина огромни според нас размери.

– Представете си да биете комари, големи колкото орли - пошегува се Корки, взе образеца от Рейчъл и го пъхна в джоба си.

Палеонтологът се намръщи.

– Гледайте да не го отмъкнете!

– Спокойно - отвърна Корки. - Там, откъдето идва тоя камък, има още осем тона.

Аналитичният ум на Рейчъл бясно обработваше представените и данни.

– Но как може форма на живот от космоса толкова много да прилича на земните? Искам да кажа, нали твърдите, че тази буболечка се вписва в нашата Дарвинова класификация?

– Идеално - потвърди астрофизикът. - И ако щете вярвайте, много астрономи са предвидили, че извънземният живот ще прилича на земния.

– Но защо? - попита тя. - Този вид идва от съвсем друга среда.

– Панспермия - широко се усмихна Корки.

– Моля?

– Панспермия е теорията, че животът е посят тук от друга планета.



Рейчъл се изправи.

– Успяхте да ме объркате.

Корки погледна Толанд.

– Майк, ти си специалистът по първичните морета.

Толанд с удоволствие пое щафетата.

– Някога на Земята не е имало живот, Рейчъл. После изведнъж, сякаш с един замах, разцъфтял живот. Много биолози смятат, че това е резултат от идеална комбинация от елементи в първичните морета. Но ние не сме в състояние да възпроизведем процеса в лабораторни условия, което се използва от теолозите като доказателство за съществуването на Бог. С други думи, животът не е можел да възникне, ако Бог не е докоснал първичните морета и не им е вдъхнал живот.

– Но ние астрономите даваме друго обяснение за внезапното разцъфване на живота на Земята - заяви Корки.

– Панспермията - каза Рейчъл. Сега разбираше за какво говорят. Беше чувала теорията за панспермията, но не знаеше името и. - Теорията, че в първичната супа е паднал метеорит и е донесъл първите микроби на Земята.

– Точно така - потвърди астрофизикът. - И те са се разпространили и размножили.

– И ако е вярно това, земните и извънземните форми на живот имат общ произход - довърши тя.

– Пак познахте.

"Панспермия" - помисли си Рейчъл. Все още не осъзнаваше напълно смисъла на всичко това.

– И този фосил не само потвърждава, че и другаде във вселената има живот, но всъщност доказва панспермията… Доказва, че животът на Земята е бил посят от друго място във вселената.

– Браво - въодушевено и кимна Корки. - Строго погледнато, всички ние може би сме извънземни. - Той вдигна два пръста над главата си като антени, кръстоса очи и изплези език.

Толанд ухилено погледна Рейчъл.

– И този човек бил върхът на еволюцията!


25
Докато вървеше в купола до Майкъл Толанд, Рейчъл Секстън имаше чувството, че сънува. Корки и Мин ги следваха.

– Добре ли сте? - впери поглед в нея океанологът.

Рейчъл го погледна и се усмихна измъчено.

– Благодаря. Просто… ми дойде много.

Мислите и се върнаха към злополучно известното откритие на НАСА от 1997 г. - АЛХ84001 - метеорит от Марс, който според Управлението съдържал фосилни следи от бактерии. За съжаление, само седмици след триумфалната пресконференция неколцина цивилни учени излязоха с доказателство, че тези "следи от живот" всъщност не са нищо повече от кероген, резултат от земно замърсяване. Този гаф беше нанесъл тежък удар върху авторитета на Управлението.

"Ню Йорк Таймс" бе публикувал статия на палеобиолога Стивън Джей Гулд, която обобщаваше проблемите с АЛХ84001 като посочваше, че доказателствата са химични и косвени, а не "солидни", като например кост или черупка.

Сега обаче Рейчъл разбираше, че НАСА са открили неопровержимо доказателство. Никой скептичен учен не можеше да излезе и да оспори тези фосили. Управлението вече не предлагаше мъгляви увеличени снимки на предполагаеми микроскопични бактерии - а образци от истински метеорит, в които с просто око се виждаха биологични организми. Тридесетсантиметрови въшки!

1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   34


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница