Космически граници



страница9/34
Дата21.07.2016
Размер4.82 Mb.
#99
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   34

00:05 СЕКУНДИ

Екранът пред нея ненадейно премигна и се появи мъглив образ на герба на Белия дом. След миг той се смени с лицето на президента Херни.

Здравейте, Рейчъл - с дяволито блестящи очи каза той. - Сигурен съм, че сте прекарали интересен следобед, нали?


29
Офисът на сенатор Седжуик Секстън се намираше в сенатската сграда "Филип А. Харт" на Си Стрийт на североизток от Капитолия. Постройката представляваше неомодернистична решетка от бели правоъгълници, която според критиците повече приличала на затвор. Мнозина, които работеха в нея, бяха на същото мнение. На третия етаж Гейбриъл Аш енергично се разхождаше пред компютъра си. На екрана имаше нов имейл. Не беше сигурна как да го разбира. Първите два реда гласяха:

СЕДЖУИК БЕШЕ ВНУШИТЕЛЕН ПО СИ ЕН ЕН. ИМАМ ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА ТЕБ.

През последните две седмици Гейбриъл често получаваше такива съобщения. Обратният адрес бе фалшив, въпреки че беше успяла да го проследи до сървъра на Белия дом. Изглежда, тайнственият и информатор работеше в президентството и напоследък бе станал източник на всевъзможни ценни политически сведения, включително новината за тайната среща между директора на НАСА и президента.

Отначало Гейбриъл се отнасяше към имейлите подозрително, но когато проверяваше данните, с удивление установяваше, че информаторът и е точен и извънредно услужлив - секретна информация за разходите на НАСА, скъпи предстоящи проекти, данни, показващи, че търсенето на извънземен живот е прекалено щедро финансирано и смешно безрезултатно, дори вътрешни анкети, предупреждаващи, че НАСА е причината избирателите да се отвръщат от президента. За да увеличи стойността си за сенатора, Гейбриъл не му съобщи, че получава електронна помощ от Белия дом. Вместо това просто му предаваше информацията, като се позоваваше на "свои източници". Секстън винаги проявяваше признателността си и и не питаше кои са източниците и. Естествено шефът и подозираше, че тя върши сексуални услуги. Това обаче, изглежда, ни най-малко не го смущаваше.

Гейбриъл престана да се разхожда и отново погледна новополученото съобщение. Смисълът на имейлите беше ясен: някой в Белия дом искаше сенатор Секстън да победи в изборите и подкрепяше атаката му срещу НАСА. Но кой? И защо?

"Плъх от потъващ кораб" - реши Гейбриъл. Често се случваше служител от Белия дом, уплашен, че неговият президент ще бъде изтикан от мястото си, тайно да предлага услуги на очевидния му наследник с надеждата след изборите да си осигури власт или друг пост. Очевидно някой бе надушил победата на Секстън и бързаше да купува негови акции.

Съобщението на екрана я изнервяше. До този момент не бе получавала такова. Първите два реда не я смущаваха толкова, колкото вторите:

НА ИЗТОЧНИЯ ПОРТАЛ В 16:30. ЕЛА САМА.

Информаторът и за пръв път и предлагаше среща. Въпреки това Гейбриъл очакваше по-дискретно място. "На източния портал? - Доколкото, знаеше, във Вашингтон имаше само един източен портал. - Пред Белия дом? Това да не е някаква шега?" Знаеше, че не може да отговори по имейла: съобщенията и винаги се връщаха недоставени. Акаунтът на нейния информатор беше анонимен. Нищо чудно.

"Трябва ли да се посъветвам със Секстън?" Тя веднага се отказа. Той имаше среща. Освен това, ако му обяснеше за този имейл, трябваше да признае за другите. Реши, че предложението на информатора да се срещнат на обществено място посред бял ден цели да я накара да се почувства в безопасност. В края на краищата този човек не бе направил нищо друго, освен да и помага през последните две седмици. Явно беше приятел.

Гейбриъл за пореден път прочете имейла и си погледна часовника. Имаше един час.
30
След успешното изваждане на метеорита от леда директорът на НАСА се чувстваше по-спокоен. "Всичко си отива на мястото - каза си той, докато вървеше към работното място на Майкъл Толанд. - Вече нищо не може да ни попреди".

– Как е? - попита той учения.

Толанд вдигна очи от компютъра. Беше уморен, но въодушевен.

– Почти приключих с редактирането. Просто наслагвам някои кадри от изваждането, които заснеха вашите хора. След малко би трябвало да съм готов.

– Добре. - Президентът беше помолил Екстром колкото може по-скоро да прати документалния филм в Белия дом.

Въпреки че директорът се бе отнасял цинично към желанието на президента да включи Майкъл Толанд в проекта, недоредактираните откъси от филма бяха променили мнението му. Ентусиазираните обяснения на телевизионната звезда и неговите интервюта с цивилните учени блестящо бяха сглобени във вълнуващ и лесно разбираем петнадесетминутен научнопопулярен материал. Толанд с лекота беше постигнал онова, което НАСА много често не бе успявала - да опише едно научно откритие на равнището на средния американец, без да се държи покровителствено.

– Когато приключите с редакцията, донесете готовия материал в пресцентъра. Ще наредя някой да прати дигитално копие в Белия дом.

– Ясно. - Толанд се върна към работата си.

Екстром продължи нататък. Когато стигна при северната стена, със задоволство установи, че "пресцентърът" на купола изглежда напълно прилично. Върху леда бе постлан голям син килим. В центъра му имаше продълговата маса с няколко микрофона на фона на огромно американско знаме. И за да подсилят драматичния ефект, бяха пренесли метеорита върху палетна шейна на почетното място точно пред масата. Директорът с радост видя, че в пресцентъра цари празнично настроение. Мнозина от хората му се бяха събрали около метеорита и протягаха длани към все още топлата му повърхност като екскурзианти край лагерен огън.

Той реши, че моментът е подходящ, и отиде при кашоните, подредени зад пресцентъра. Тази сутрин беше поръчал да ги докарат от Гренландия.

– Пиенето е от мен! - извика Екстром и започна да раздава кутии бира на въодушевените си служители.

– Ей, шефе! - извика някой. - Благодаря! Даже е студена!

Екстром се усмихна, което се случваше рядко.

– Държах я в лед.

Всички се засмяха.

– Чакайте малко! - обади се друг и престорено намръщен се вторачи в кутията си. - Това нещо е канадско! Къде ви е патриотизмът?

– Ние сме на бюджет, приятел! Това е най-евтината бира, която успях да намеря.

Нов взрив от смях.

– Внимание - съобщи по мегафона си един от телевизионния екип на НАСА. - Сега ще включим прожекторите. Временно ще останете на тъмно.

– И никакви целувки в мрака - извика друг. - Това е семейно предаване!

Екстром усмихнато слушаше шегите, докато хората му правеха последни приготовления.

– Превключваме на прожектори след пет, четири, три, две…

Изключиха халогенните лампи и в купола се възцари пълен мрак.

Някой нададе престорен писък.

– Кой ме ощипа по задника? - засмя се друг.

Тъмнината продължи само няколко секунди - после бе разкъсана от силния блясък на телевизионните прожектори. Всички примижаха. Преображението бе пълно: северната четвърт на купола се превърна в телевизионно студио. Останалата част приличаше на тъмен обор. Единствената светлина беше приглушеното сияние от отражението на прожекторите в сводестия таван. По опустелите работни места падаха дълги сенки.

Екстром отстъпи в мрака, доволен да види, че хората му се веселят около осветения метеорит. Почувства се като баща на Коледа, наблюдаващ как децата му се забавляват край елхата.

"Бог знае, че го заслужават" - помисли си директорът. Изобщо не подозираше какво нещастие ги очаква.


31
Времето се променяше.

Подобно на печален предвестник на надвисналия сблъсък, постоянният вятър жалостиво виеше и брулеше укритието на Делта Форс. Делта Едно приключи с укрепването на палатката и се върна вътре при двамата си другари. И преди се бе случвало. Скоро щеше да премине.

Делта Две наблюдаваше образа, пращан от микроробота.

– Трябва да го видиш - каза той.

Делта Едно се приближи. В купола цареше пълен мрак, освен в северния край при трибуната. Всичко останало се различаваше само като очертания.

– Това не е нищо. Само проверяват телевизионните си прожектори за довечера.

– Проблемът не е в осветлението. - Делта Две посочи тъмния кръг в центъра на леда - пълната с вода дупка, от която бяха извадили метеорита. - Ето това е проблемът.

Делта Едно се вторачи в отвора. Той бе заобиколен с оранжеви конуси и повърхността на водата изглеждаше спокойна.

– Не виждам нищо.

– Пак погледни. - С помощта на джойстика Делта Две спусна микроробота към дупката.

Когато проучи тъмната вода по-внимателно, Делта Едно забеляза нещо, което го накара смаяно да подскочи.

– Какво е това, по дяволите?…

Делта Три също се приближи. И той изглеждаше поразен.

– Боже мой. Това шахтата на метеорита ли е? Нормално ли е водата да прави така?

– Не - промълви Делта Едно. - Определено не.
32
Въпреки че се намираше в голяма метална кутия на пет хиляди километра от Вашингтон, Рейчъл Секстън изпитваше същата нервност, все едно я бяха повикали в Белия дом. Мониторът на видеофона пред нея показваше кристално ясен образ на президента Зак Херни, седнал в свързочната зала пред президентския герб. Дигиталната аудио връзка беше безупречна и освен почти недоловимото забавяне той все едно бе в съседната стая.

Разговорът им беше оживен и откровен. Президентът изглеждаше доволен, макар изобщо да не бе изненадан от благоприятното мнение на Рейчъл за откритието на НАСА и за решението му да използва обаятелния Майкъл Толанд като говорител. Херни беше в отлично настроение.

– Сигурен съм, ще се съгласите, че в един идеален свят значението на това откритие щеше да е чисто научно - вече по-сериозно продължи президентът. Замълча, наведе се напред и лицето му изпълни екрана. - За съжаление, ние не живеем в идеален свят и този триумф на Управлението ще се превърне в политически мач още щом го оповестя.

– Като се има предвид категоричното доказателство и хората, които сте поканили да го потвърдят, не мога да си представя, че публиката или някой ваш опонент може да направи нещо друго, освен да приеме това откритие за доказан факт.

Херни се подсмихва почти тъжно.

– Моите политически опоненти ще повярват в онова, което видят, Рейчъл. Опасявам се обаче, че това, което ще видят, няма да им хареса.

Тя забеляза, че президентът грижливо не споменава името на баща и. Говореше за "опозиция" и "политически опоненти".

– И смятате, че опозицията ще ви обвини в заговор просто от политически съображения, така ли? - попита младата жена.

– Такава е природата на играта. За да хвърли съмнение, някой само трябва да каже, че това откритие е политическа измама, замислена от НАСА и Белия дом, и ето ти на, ще ме изправят пред следствие. Вестниците ще забравят, че НАСА е открила доказателство за извънземен живот, и медиите ще се юрнат да търсят улики за заговор. За съжаление, всякакви инсинуации за заговор, свързани с това откритие, ще имат отрицателни последици за науката, Белия дом, НАСА и честно казано, за страната.

– И тъкмо затова сте отложили оповестяването, докато не получите пълно потвърждение и от авторитетни цивилни учени.

– Целта ми е да представя данните по такъв неопровержим начин, че всякакъв цинизъм да бъде задушен още в зародиш. Искам това откритие да получи овациите, които заслужава.

Рейчъл интуитивно предусети какво предстои. "Какво иска от мен?"

– Очевидно вие сте в състояние да ми помогнете - продължи Херни. - Вашият опит като аналитик и връзките ви с моя опонент осигуряват изключителна правдоподобност на отношението ви към това откритие.

Обзе я растящо разочарование. "Иска да ме използва… точно както предвиди Пикъринг!"

– Затова ви моля лично да потвърдите откритието - официално, като разузнавателна свръзка на Белия дом… и като дъщеря на моя опонент.

Това беше. Всички карти бяха свалени.

"Херни иска да потвърдя откритието".

Рейчъл наистина бе смятала, че Зак Херни е над такъв род долнокачествена политика. Публичното потвърждение от нейна страна незабавно щеше да превърне метеорита в личен въпрос за баща и и сенаторът нямаше да може да атакува достоверността на откритието, без да оспори думите на родната си дъщеря - смъртна присъда за семейните му заигравки.

– Честно казано, господин президент, вашата молба ме удивлява - вперила поглед в монитора, отвърна тя.

Херни изглеждаше изненадан.

– Мислех, че ще се радвате да помогнете.

– Да се радвам ли? Господин президент, като оставим настрани моите противоречия с баща ми, тази молба ме поставя в ужасно положение. Имам си достатъчно проблеми с баща си и без да се изправям срещу него в някакъв публичен двубой на живот и смърт. Макар да признавам, че не го обичам, той все пак ми е баща и честно казано, струва ми се под достойнството ви да ме изправяте срещу него пред публичен форум.

– Почакайте! - Херни вдигна ръце. - Кой говори за публичен форум?

Рейчъл го погледна.

– Предполагам, че искате да изляза заедно с директора на НАСА на пресконференцията в осем.

Силният смях на президента закънтя по тонколоните.

– За какъв ме смятате, Рейчъл? Наистина ли предполагате, че мога да помоля някой да забие нож в гърба на баща си по националната телевизия?

– Но вие казахте…

– Мислите ли, че мога да принудя директора на НАСА да сподели светлината на славата с дъщерята на своя най-голям враг? Не искам да ви разочаровам, Рейчъл, но тази пресконференция ще е чисто научна. Не съм сигурен, че познанията ви за метеоритите, фосилите и ледените структури ще придадат по-голяма правдоподобност на откритието.

Рейчъл се изчерви.

– Но тогава… какво потвърждение имате предвид?

– По-подходящо за вас.

– А именно?

– Вие сте моя разузнавателна свръзка. Осведомявате екипа ми по въпросите на националната сигурност.

– Искате да потвърдя откритието пред вашия екип, така ли?

Херни все още изглеждаше развеселен от недоразумението.

– Да. Скептицизмът, който ще срещна извън Белия дом, е нищо в сравнение с това, пред което съм изправен в момента от страна на собствените ми хора. Тук избухна истински бунт. Авторитетът ми е разбит на пух и прах. Екипът ми ме помоли да съкратя финансирането на НАСА. Не им обърнах внимание, а това е политическо самоубийство.

– Досега.

– Именно. Както стана дума сутринта, политическите циници ще се отнесат с подозрение към момента на това откритие, а никой не е толкова циничен, колкото собствените ми хора в момента. Ето защо, когато чуят информацията, искам да…

– Не сте ли съобщили на собствените си хора за метеорита?

– Само на неколцина висши съветници. Най-важно беше да запазя откритието в тайна.

Рейчъл се смая. "Нищо чудно, че са се разбунтували".

– Но това не е моята обичайна област. Едва ли може да се смята за разузнавателно обобщение.

– Не и в традиционния смисъл, но определено притежава всички елементи на обичайната ви работа - сложни данни, които трябва да се анализират, важни политически последици…

– Аз не съм специалист по метеоритите, господин президент. Не трябва ли хората ви да бъдат осведомени от директора на НАСА?

– Шегувате ли се? Тук всички го мразят. Що се отнася до моя екип, Екстром е шарлатан, който ме въвлича в лоши сделки.

Рейчъл започваше да го разбира.

– Ами Корки Марлинсън? Най-големият специалист по астрофизика? Той е много по-компетентен от мен.

– Екипът ми се състои от политици, Рейчъл, не от учени. Вие сте се запознали с доктор Марлинсън. Смятам го за страхотен, но ако изправя астрофизик пред моя екип от рационални, тесногръди интелектуалци, ще ги превърна в стадо сърни, вцепенени пред автомобилни фарове. Трябва ми някой достъпен за тях. Вие сте точно такава, Рейчъл. Хората ми познават работата ви и като се има предвид фамилното ви име, вие сте точно толкова непредубедена, колкото биха желали.

Рейчъл усети, че непринуденият стил на президента я привлича.

– Поне признавате, че роднинската ми връзка с вашия опонент има нещо общо с молбата ви.

Президентът се подсмихва срамежливо.

– Естествено, че има. Но както се досещате, хората ми ще бъдат осведомени по един или друг начин, независимо от вашето решение. Вие не сте тортата, Рейчъл, вие сте просто глазурата. Вие сте най-подходящата личност за тази задача и случайно сте близка роднина с човека, който иска следващия мандат да изрита. екипа ми от Белия дом.

– Трябвало е да се занимавате с търговия.

– Точно с това се занимавам. Баща ви също. И честно казано, иска ми се поне веднъж да приключа сделката. - Президентът си свали очилата и погледна Рейчъл в очите. Тя долови в него частица от силата на баща си. - Моля ви за услуга, Рейчъл, а и смятам, че това е част от работата ви. Е, какво ще кажете? Да или не? Ще осведомите ли хората ми по този въпрос?

Тя се почувства като в капан в малкия контейнер. "Нищо не може да се сравнява с убедителния търговец". Макар и от пет хиляди километра, Рейчъл усещаше силата на волята му да струи от екрана. И знаеше, че молбата му е напълно основателна, независимо дали и харесва.

– Имам едно условие - отвърна тя.

Херни повдигна вежди.

– А именно?

– Да се срещна с хората ви насаме. Без репортери. Това е частно, а не публично потвърждение.

– Имате думата ми. Срещата ви вече е насрочена на едно изключително уединено място.

Рейчъл въздъхна.

– Добре тогава.

Лицето на президента засия.

– Чудесно.

Тя си погледна часовника и с изненада установи, че минава четири.

– Почакайте - озадачена каза Рейчъл. - Ако ще давате пресконференция в осем, нямаме време. Даже с онзи ужасен самолет, с който ме пратихте тук, ще мога да се върна в Белия дом най-малко за два часа. Трябва да си приготвя бележките и…

Херни поклати глава.

– Боя се, че не бях съвсем ясен. Ще водите инструктажа от мястото, където сте сега.

– О - поколеба се тя. - Кога точно имате предвид?

– Ами… - Президентът се ухили. - Може ли веднага? Всички вече са се събрали пред един голям телевизионен екран. Очакват ви.

Рейчъл се напрегна.

– Хващате ме абсолютно неподготвена. Не мога да…

– Просто им кажете истината. Толкова ли е трудно?

– Но…

– Рейчъл. - Президентът пак се наведе напред. - Спомнете си, вие си изкарвате прехраната със съставяне и предаване на информация. Просто говорете за това, което става там. - Той протегна ръка към един ключ на видеопулта си, но спря. - И струва ми се, ще ви е приятно да установите, че ви предоставям място с изключителна власт.



Тя не разбра какво иска да каже Херни, ала не успя да попита, защото той натисна ключа. Екранът за миг помътня. Когато отново се освети, Рейчъл се озова пред една от най-смущаващите картини в живота си. Точно пред нея беше Овалният кабинет. Претъпкан. Имаше място само за правостоящи. Като че ли се бяха събрали всички служители в Белия дом. И всички се взираха в нея. Рейчъл разбра, че камерата е поставена върху бюрото на президента.

"Място с изключителна власт". Младата жена вече се потеше. Ако се съдеше по лицата им, хората бяха също толкова изненадани да я видят, колкото и тя - тях.

– Госпожице Секстън? - извика дрезгав глас.

Рейчъл потърси в морето от лица и видя човека, който се беше обадил. Длъгнеста жена, която си проправяше път към първия ред. Марджъри Тенч. Нямаше начин да не познае скелетоподобната и фигура дори в тълпа.

– Благодаря ви за включването, госпожице Секстън - доволно продължи главната съветничка. - Президентът ни каза, че имате да ни съобщите някаква новина.
33
Палеонтологът Уейли Мин седеше сам в тихия сумрак на работното си място.

Целият гореше от очакване на тазвечерното събитие. "Скоро ще съм най-известният палеонтолог на света". Надяваше се, че Майкъл Толанд е проявил великодушие и е включил обясненията му в документалния филм.

Докато предвкусваше скорошната си слава, ледът под краката му се разтърси от слаба вибрация и той скочи. Инстинктът му за земетресения от живота в Лос Анджелис го беше направил свръхчувствителен дори към най-слаби трусове. В момента обаче се почувства глупаво. Вибрациите бяха напълно нормални. "Това е просто откъсване на айсберг" - с въздишка си помисли той. Още не бе свикнал. Час по час в нощта отекваше далечен тътен, когато някъде по границите на ледника се отцепваше огромен леден блок и падаше в морето. Нора Мангър се изразяваше поетично: "Раждат се нови айсберги…"

Мин се протегна. Под блясъка на телевизионните прожектори в другия край видя празнуващи хора. Не си падаше много по веселбите и затова тръгна в противоположната посока.

Лабиринтът от пусти работни места приличаше на призрачен град. Целият купол приличаше на гробница. Сякаш навсякъде се беше спуснал хлад и палеонтологът закопча дългата си жилетка от камилска вълна.

Пред себе си видя шахтата на метеорита - мястото, от което бяха извадени най-невероятните вкаменелости в цялата човешка история. Исполинската метална тринога бе демонтирана и басейнът беше заобиколен от предупредителни конуси като яма на огромен леден паркинг. Мин се приближи до дупката и от безопасно разстояние погледна шестдесетметровия кладенец с ледена вода. Скоро тя отново щеше да замръзне и да изличи всички следи от присъствието на хората.

Бе прелестна гледка, помисли си палеонтологът. Дори на тъмно. "Особено на тъмно". Тази мисъл го сепна. "Нещо не е наред".

Внимателно се вторачи във водата и доскорошното му самодоволство отстъпи мястото си на внезапно шеметно объркване. Той запримигва, отново се втренчи и после бързо погледна към другия край на купола - към пресцентъра на петдесет метра от него, където се веселяха хората. Знаеше, че не могат да го видят. "Трябва да кажа на някого за това!"

Пак се обърна към водата и се зачуди какво да им каже. Дали не беше зрителна измама? Някакво странно отражение?

Колебливо прекрачи кръга на оранжевите конуси и приклекна до ръба на басейна. Водата бе на метър и двадесет под равнището на леда и той се наведе, за да погледне по-добре. Да, определено имаше нещо странно. Не можеше да не се забележи, и все пак го бе видял едва след като бяха угасили осветлението в купола.

Изправи се. Непременно трябваше да съобщи на някого. Припряно закрачи към пресцентъра, ала само след няколко крачки спря. "Божичко!" Обърна се към дупката и се ококори. Току-що беше разбрал.

– Невъзможно! - изпелтечи той.

И все пак знаеше, че това е единственото обяснение. "Мисли - каза си Мин. - Трябва да има по-логична причина. - Но колкото повече мислеше, толкова повече се убеждаваше. - Няма друго обяснение!" Не можеше да повярва, че НАСА и Корки Марлинсън са пропуснали нещо толкова невероятно. Но не се оплакваше.

"Защото това е голямото откритие на Уейли Мин!"

Разтреперан от възбуда, палеонтологът се втурна към най-близкото работно място и намери мензура. Трябваше му само малка водна проба. Никой нямаше да повярва!
34
– Като разузнавателна свръзка на Белия дом - почна Рейчъл Секстън, като се мъчеше да овладее треперещия си глас, докато говореше на множеството на екрана пред нея, - сред задълженията ми е да пътувам до политически горещи точки по света, да анализирам деликатни ситуации и да докладвам на президента и персонала на Белия дом.

Точно под косата и изби капка пот. Рейчъл я избърса и мислено прокле президента, че не я бе предупредил за това представяне.

– Никога досега пътуванията ми не са ме отвеждали на толкова необичайно място. - Тя сковано посочи тясното пространство около себе си. - Ако щете вярвайте, в момента ви говоря от Северния полярен кръг. Намирам се на ледник, дебел близо сто метра.

Усети озадаченото очакване, излъчващо се от лицата на екрана пред нея. Те очевидно разбираха, че не са събрани в тесния за толкова хора Овален кабинет без причина, но никой от тях не можеше да си представи какво общо има това с Полярния кръг. По челото и отново изби пот.

"Стегни се, Рейчъл. Това ти е работата".

– Тази вечер за мен е голяма чест да говоря пред вас. Изпитвам гордост и… на първо място, вълнение.

Неразбиращи погледи.

"Майната му - помисли си тя и ядосано избърса потта. - Да не съм си го измислила?" Знаеше какво би казала майка и: когато се съмняваш, просто изплюй камъчето! Тази стара поговорка въплъщаваше едно от фундаменталните убеждения на майка и - че всички предизвикателства могат да се преодолеят, като кажеш истината какъвто и да е резултатът. Рейчъл дълбоко си пое дъх, изправи гръб и погледна право в камерата.




Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   34




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница