Космически граници



страница6/34
Дата21.07.2016
Размер4.82 Mb.
#99
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   34

– Преди две седмици ПОСП премина над този леден шелф и забеляза аномалия, която не приличаше на нищо познато - продължи Екстром. - На шейсет метра под повърхността, сред плътен лед - аморфна маса с диаметър около три метра.

– Воден джоб? - предположи Рейчъл.

– Не. Не беше течна. Странно, тази аномалия беше по-твърда от заобикалящия я лед.

Тя се замисли.

– Ами… може би камък или нещо подобно?

Рейчъл зачака обяснението. Така и не го дочака. "Тук съм, защото НАСА е открила голяма скала в леда?"

– Когато обаче ПОСП изчисли плътността на тази скала, веднага пратихме група да я анализира. Оказа се, че скалата в леда под нас е значително по-плътна от всички видове скали на остров Елзмир. Всъщност по-плътна от всички видове скали, които се срещат в радиус от шестстотин километра.

Рейчъл погледна леда под краката си и си представи скалата някъде там долу.

– Искате да кажете, че някой я е поставил там, така ли?

Екстром се подсмихна.

– Камъкът тежи повече от осем тона. Намира се под шейсет метра плътен лед, което значи, че не е бил докосван над триста години.

Рейчъл уморено последва директора по дълъг тесен коридор, пазен от двама въоръжени служители.

– Предполагам, че има логично обяснение за присъствието на камъка… и за цялата тази потайност, нали? - попита тя.

– Определено - невъзмутимо потвърди той. - Скалата, която откри ПОСП, е метеорит.

Рейчъл се закова в средата на коридора и го зяпна.

– Метеорит ли?! - Обзе я разочарование. След големите приказки на президента това и се струваше абсолютно безинтересно. "Това откритие ли ще оправдае всички досегашни разходи и грешки на НАСА?" Какво си въобразяваше Херни? Да, метеоритите бяха едни от най-редките скали на Земята, но НАСА постоянно се натъкваше на метеорити.

– Този метеорит е един от най-големите, откривани досега - продължи Екстром и този път спря. - Според нас е част от по-голям метеорит, паднал в Северния ледовит океан през осемнайсети век. Тази скала най-вероятно е била изхвърлена при удара в океана, паднала е върху ледника на Милн и бавно е била затрупана от сняг през последните триста години.

Рейчъл се намръщи. Това откритие не променяше нищо. Изпита растящото подозрение, че е свидетелка на раздута реклама от страна на НАСА и Белия дом - две отчаяни институции, които се опитваха да превърнат една случайна находка в съкрушителна победа на Управлението.

– Не изглеждате впечатлена - отбеляза Екстром.

– Просто очаквах нещо… друго.

Той присви очи.

– Толкова голям метеорит е много рядка находка, госпожице Секстън. В света са открити само няколко по-големи.

– Разбирам…

– Но проблемът не е в големината му.

Тя само го гледаше.

Ако ми позволите да довърша, ще научите, че тази скала проявява някои удивителни особености, каквито досега не са наблюдавани в нито един друг метеорит - продължи Екстром. - Нито голям, нито малък. - Той посочи коридора. - Ако ме последвате, ще ви заведа при човек, който ще ви обясни нещата по-компетентно от мен.

– По-компетентно от директора на НАСА?

Скандинавските очи на Екстром я изгледаха гневно.

– Този човек е по-компетентен, госпожо Секстън, защото е цивилен. Тъй като сте професионален експерт по анализ на данни, предпочитате да получавате сведенията си от безпристрастен източник, нали?

Нямаше какво да му отговори.

Последва го по тесния коридор, завършващ с тежка черна завеса. Иззад нея се чуваше вибриращ шепот на безброй гласове - отекващи като в огромно празно пространство.

Управителят безмълвно посегна и дръпна завесата. Рейчъл бе заслепена от ярка светлина. Тя колебливо пристъпи напред в блестящото пространство, погледна помещението пред себе си и смаяно ахна.

– Боже мой! - промълви тя. "Какво е това?"
20
Студиото на Си Ен Ен край Вашингтон е едно от общо двеста и дванадесетте по целия свят, свързани сателитно с централата на Търнър Броудкастинг Систъм в Атланта.

В 13:45 лимузината на сенатор Седжуик Секстън спря на паркинга. Сенаторът самодоволно слезе и тръгна към входа заедно с Гейбриъл. Посрещна ги шишкав продуцент с възторжена усмивка.

– Сенатор Секстън - възкликна продуцентът. - Добре дошли. Страхотна новина. Току-що научихме кого ви праща Белият дом за спаринг-партньор. - Той се ухили и посочи към студиото.

– Секстън погледна през стъклото и едва не падна. През дима на цигарата си го зяпаше най-грозното лице в политическия свят.

– Марджъри Тенч? - изпелтечи Гейбриъл. - Какво прави тук тъкмо тя, по дяволите?

Сенаторът нямаше представа, но каквато и да беше причината, присъствието на Тенч в студиото бе фантастична новина - ясен признак, че президентът преминава към отчаяни действия. Защо иначе пращаше главната си съветничка на фронтовата линия? Зак Херни вадеше тежката артилерия и Секстън се зарадва на откриващата му се възможност.

"Колкото по-голям е противникът, толкова по-тежко пада".

Не се съмняваше, че Тенч ще е коварен опонент, но докато се взираше в нея, не можеше да не си помисли, че президентът е допуснал сериозна грешка в преценката си. Марджъри Тенч изглеждаше отвратително. В момента седеше прегърбена на стола си, пушеше и движеше дясната си ръка в плавен ритъм към тънките си устни като исполинска хранеща се богомолка.

Секстън бе виждал злобната мутра на главната съветничка на Белия дом в няколко списания, но не можеше да повярва, че това е едно от най-влиятелните лица във Вашингтон.

– Това не ми харесва - обади се Гейбриъл.

Секстън не я чу. Колкото повече мислеше, толкова повече му харесваше тази възможност. Още по-важна от неприятното лице на Тенч бе репутацията и по един ключов въпрос: Марджъри Тенч категорично твърдеше, че водещата роля на Америка в бъдеще може да се осигури единствено чрез техническо превъзходство. Тя решително поддържаше държавните научноизследователски програми и на първо място НАСА. Мнозина смятаха, че тъкмо Тенч е задкулисната фигура, която е причина за толкова непоколебимата подкрепа на президента за Управлението.

Сенаторът се зачуди дали президентът не я наказва за всичките и лоши съвети, свързани с подкрепата за НАСА. "Дали не хвърля главната си съветничка на вълците?"

Гейбриъл Аш наблюдаваше през стъклото Марджъри Тенч и изпитваше все по-силна тревога. Тази жена беше адски умна и появата и бе неочаквана. Тези два факта я смущаваха. Като се имаше предвид позицията на Тенч за НАСА, изглеждаше неблагоразумно президентът да я прати срещу сенатор Секстън. Но Херни определено не беше глупак. Нещо подсказваше на Гейбриъл, че този дебат няма да мине добре.

Тя вече усещаше, че сенаторът точи лиги и се готви да се възползва от шанса, което изобщо не успокояваше безпокойството и. Секстън имаше навика да прекалява, когато е уверен в себе си. Въпросът за НАСА бе дал тласък на кампанията му, но напоследък сенаторът прекалено много го експлоатираше. Много кандидати бяха изгубили предизборната борба, защото се бяха опитвали да нокаутират противника си, когато просто беше трябвало да издържат до края на рунда. Продуцентът, изглежда, с нетърпение очакваше предстоящия кървав двубой.

– Да започваме, господин сенатор.

Секстън тръгна към студиото, но Гейбриъл го хвана за ръкава.

– Знам какво си мислите - прошепна тя. - Но внимавайте. Не преигравайте.

– Да преигравам ли? - ухили се сенаторът.

– Не забравяйте, че тази жена си разбира от работата.

Секстън се подсмихна многозначително.

– Аз също.
21
Грамадното главно помещение на купола на НАСА щеше да представлява странна гледка навсякъде другаде по света, но фактът, че се издигаше върху арктическия леден шелф, много повече затрудняваше Рейчъл Секстън да го възприеме. Вдигнала поглед към сглобения от бели триъгълници футуристичен купол, тя се чувстваше като в исполински санаториум. Облите стени се спускаха към ледения под, където като стражи бяха подредени множество халогенни прожектори, хвърлящи силна светлина нагоре и обгръщащи цялата зала в призрачно сияние.

По ледения под бяха пръснати черни дунапренови пътеки сред лабиринт от портативни лаборатории, край които работеха тридесетина-четиридесет облечени в бяло учени от НАСА. Всички разговаряха оживено и весело и Рейчъл веднага усети обхваналото ги вълнение. Възбудата от откритието.

Докато обикаляха купола, тя забеляза изненаданите недоволни изражения на хората, които я бяха познали. Шепотът им ясно се чуваше в просторното помещение.

– Това не е ли дъщерята на сенатор Секстън?

– Какво прави тук точно тя, по дяволите?

– Не мога да повярвам, че шефът изобщо разговаря с нея!

Рейчъл почти очакваше да види прободени с игли кукли на баща си по стените. Освен враждебност обаче тя ясно усещаше и самодоволство - сякаш хората от НАСА знаеха кой ще се смее последен.

Екстром я поведе към няколко маси и един самотен мъж, седнал зад компютърен пулт. За разлика от белите термокостюми, в които бяха облечени всички останали, той носеше черно поло, кадифен панталон и тежки обувки. Беше с гръб към тях.

Управителят помоли Рейчъл да изчака, докато отиде да поговори с него. След малко мъжът с полото кимна и изключи компютъра си. Екстром се върна при нея и каза:

– Сега ще ви поеме господин Толанд. И той е човек на президента, така че би трябвало да намерите общ език. Ще дойда по-късно.

– Благодаря.

– Чували сте за Майкъл Толанд, нали?

Като продължаваше да се удивлява на невероятната обстановка, Рейчъл сви рамене.

– Името му не ми говори нищо.

Широко усмихнат, мъжът с полото се приближи към нея.

– Нищо не ви говори значи? - Дълбокият му глас звучеше дружелюбно. - Най-хубавата новина, която чувам днес. Вече си мислех, че никога няма да имам възможност да направя впечатление на някого.

Рейчъл го погледна и се вцепени. Веднага позна красивото му лице. Цяла Америка го познаваше.

– А, вие сте онзи Майкъл Толанд. - Докато мъжът се ръкуваше с нея, тя се изчерви.

Когато президентът и каза, че е събрал група цивилни учени, за да потвърдят откритието на НАСА, Рейчъл си представи разни смотаняци с калкулатори в ръце. Майкъл Толанд беше тъкмо обратното. Една от най-известните "научни звезди" в страната, той водеше седмично документално предаване, наречено "Удивителните морета", в което срещаше зрителите с приказни океански феномени - подводни вулкани, триметрови морски червеи, цунамита. Медиите го обявяваха за новия Жак-Ив Кусто и Карл Сейгън, взети заедно, и възхваляваха знанията, неуморния ентусиазъм и жаждата му за приключения, комбинация, станала причина за изключителния рейтинг на "Удивителните морета". Естествено, признаваха повечето критици, суровата красота и скромното обаяние на Толанд също допринасяха за популярността му сред женската публика.

– Господин Толанд… - запъна се Рейчъл. - Аз съм Рейчъл Секстън.

Той се усмихна.

– Здрасти, Рейчъл. Казвай ми Майк.

Рейчъл установи, че езикът и се е завързал на възел. Обземаше я сетивно претоварване… куполът, тайните, неочакваната среща с телевизионна звезда.

– Изненадана съм, че ви виждам тук - смотолеви тя. - Президентът спомена, че е събрал цивилни учени, за да потвърдят откритието на НАСА, но очаквах… - Младата жена се поколеба.

– Истински учени ли? - ухили се Толанд.

Рейчъл се изчерви още повече.

– Нямах това предвид.

– Не се бойте - успокои я той. - Откакто съм тук, чувам все същото.

Директорът се извини и тръгна нанякъде. Толанд любопитно се обърна към Рейчъл. - Директорът ми каза, че сте дъщеря на сенатор Секстън.

Тя кимна. "За съжаление".

– Шпионин на Секстън в тила на врага?

– Фронтът не винаги е там, където си мисли човек.

Неловко мълчание.

– Е, обяснете ми какво прави световно известен океанолог като вас на ледник с група ракетни специалисти от НАСА - побърза да каже Рейчъл.

Толанд се подсмихна.

– Един човек, който много приличаше на президента, ме помоли да му направя услуга. Понечих да му кажа да върви по дяволите, обаче кой знае защо, от устата ми се изплъзна: "Разбира се, господин президент".

Рейчъл се засмя за пръв път от сутринта.

– Не сте единственият.

Въпреки че повечето звезди на живо изглеждаха по-дребни, тя си помисли, че Майкъл Толанд всъщност е по-висок. Кафявите му очи бяха също толкова живи и огнени, колкото и по телевизията, гласът му излъчваше същата скромна топлота и въодушевление. На около четиридесет и пет години, той имаше обветрено лице и гъста черна коса, която падаше върху челото му. Волевата му брадичка и безгрижното му поведение излъчваха самоувереност. Когато се бе ръкувал с Рейчъл, мазолестата му длан и напомни, че той не е типичен телевизионен водещ, а по-скоро моряк и изследовател.

– Честно казано, според мен съм тук повече заради рекламната ми стойност, отколкото заради научните си знания - призна Толанд. - Президентът ме помоли да направя документален филм за откритието.

– Документален филм ли? За метеорит? Но вие сте океанолог?!

– Тъкмо това му отговорих и аз! Но той възрази, че не познавал специалисти, които да правят филми за метеорити. Моето участие щяло да спомогне за потвърждаване на достоверността на тази находка. Явно има намерение да излъчи филма ми като част от тазвечерната пресконференция, на която ще оповести откритието.

"Звезда, която рекламира кампанията му". Рейчъл усещаше ловките политически маневри на Зак Херни. Често обвиняваха НАСА, че изявленията и били неразбираеми за публиката. Не и този път. Бяха привлекли най-добрия популяризатор на науката, лице, което американците вече познаваха и на което вярваха.

Толанд посочи отсрещната страна на купола, където кипяха приготовления за пресконференция. На леда имаше син килим, телевизионни камери, прожектори, дълга маса с няколко микрофона. Някой опъваше за фон огромно американско знаме.

– Това е за довечера - поясни ученият. - Директорът на НАСА и хората му ще установят сателитна връзка с Белия дом, за да участват в предаването на президента в осем.

"Чудесно" - помисли си Рейчъл. Радваше се, че Зак Херни не възнамерява напълно да отреже НАСА от съобщението.

– Е, никой ли няма все пак да ми обясни какво му е толкова особеното на този метеорит? - въздъхна тя.

Той повдигна вежди и тайнствено и се ухили.

– Всъщност е най-добре да се види какво му е толкова особеното на този метеорит, а не да се обясни. - Толанд и даде знак да го последва към съседното работно място. - Човекът, който работи там, може да ви покаже много образци.

– Какви образци? Наистина ли сте взели образци от метеорита?

– Естествено. Със сонда. Всъщност именно първите проби са показали на НАСА значението на находката.

Без да знае точно какво да очаква, Рейчъл последва Толанд до едно бюро, на което имаше чаша кафе, скални образци, шублер и други инструменти. От кафето се вдигаше пара. Не се виждаше никой.

– Марлинсън! - извика Толанд и се заоглежда. Не получи отговор, въздъхна ядосано и се обърна към Рейчъл. - Сигурно се е изгубил в опит да намери сметана за кафето. Казвам ви, бил съм на специализация в Принстън с тоя човек, и той се губеше в собственото си общежитие. Получи националния научен медал за астрофизика. Страхотна личност.

Рейчъл ахна.

– Марлинсън ли? Да не би случайно да имате предвид прочутия Корки Марлинсън?

Толанд се засмя.

– Същия.

Тя се смая.

– Корки Марлинсън е тук? - Идеите на Марлинсън за гравитационните полета бяха станали легендарни сред сателитните инженери в НРС.

– И Марлинсън ли е сред цивилните учени, повикани от президента?

– Да, един от истинските учени.

"Определено е истински" - помисли си Рейчъл. Корки Марлинсън се радваше на огромно уважение.

– Невероятният парадокс при Корки е, че може да ви изрецитира разстоянието до Алфа Кентавър в милиметри, обаче не може да си завърже вратовръзката - засмя се Толанд.

– Нося връзки с готови възли! - разнесе се наблизо добродушен носов глас. - Удобството над стила, Майк. Твоите холивудски примадони не го разбират!

Рейчъл и Толанд се обърнаха към човека, който се появи иззад огромна камара електронна техника. Бе нисък и топчест и приличаше на мопс - с изпъкнали очи и оредяваща, вчесана върху темето коса. Когато видя, че Толанд е с Рейчъл, той се закова на място.
– Боже Господи, Майк! Ние сме на Северния полюс, а ти пак успя да се уредиш със страхотна хубавица! Знаех си, че трябва да постъпя в телевизията!

Майкъл Толанд видимо се смути...

– Госпожице Секстън, моля да извините доктор Марлинсън. Липсва му тактичност, но пък го компенсира с откъслечни и напълно безполезни знания за нашата вселена.

Корки се приближи.

– За мен е огромно удоволствие, госпожице. Не чух името ви?

– Рейчъл - отвърна тя. - Рейчъл Секстън.

– Секстън ли? - шеговито ахна Корки. - Не сте роднина с онзи ограничен и извратен сенатор, надявам се!

Толанд потръпна.

– Всъщност, Корки, сенатор Секстън е баща на Рейчъл.

Марлинсън овеси нос.

– Знаеш ли, Майк, нищо чудно, че нямам късмет с жените.
22
Прочутият астрофизик заведе Рейчъл и Толанд при бюрото си и започна да рови сред инструментите и скалните образци. Движеше се като навита пружина, която всеки момент ще се развие.

– Добре - възбудено каза той. Почти трепереше. - Госпожице Секстън, предстои ви да чуете краткия курс на Корки Марлинсън за метеоритите.

Толанд намигна на Рейчъл.

– Изтърпете го. Много искаше да стане актьор.

– Да, а пък Майк искаше да стане уважаван учен. - Корки отвори една кутия за обувки, извади три скални образеца и ги подреди върху бюрото. - Това са трите главни типа метеорити на света.

Рейчъл ги погледна. Приличаха на неправилни полусфери, големи колкото топки за голф. Явно бяха разрязани на две, за да се види сечението им.

– Всички метеорити се състоят от различни количества никелово-железни сплави, силикати и сулфиди - продължи Корки. - Ние ги класифицираме според съотношението между метала и силикатите в състава им.

Рейчъл вече имаше чувството, че курсът на Корки Марлинсън за метеоритите няма да е много кратък. - Първият образец тук е метеорит с желязно ядро. - Той посочи един лъскав мастилено черен камък. - Много тежък. Това приятелче е кацнало на Антарктида преди няколко години.

Младата жена разгледа метеорита. Определено приличаше на нещо от друг свят - тежко сивкаво желязо, чиято външна обвивка беше обгорена и почерняла.

– Овъгленият външен пласт е резултат от огромната температура, която се развива при падането на метеорита през атмосферата. Всички метеорити имат такова овъгляване. - Корки бързо се прехвърли на следващия образец. - Този тук е каменно-железен.

Рейчъл забеляза, че и той е овъглен отвън. Вторият камък обаче имаше светло зеленикав оттенък и напречният му разрез приличаше на калейдоскопен колаж от пъстри ъгловати фрагменти.

– Красив е - каза тя.

– Майтапите ли се? Той е прекрасен! - Корки цяла минута обяснява за големия процент оливин, причина за зеления блясък, после драматично посегна към третия и последен образец и и го подаде.

Рейчъл го взе. Беше сивкавокафяв и приличаше на гранит. Струваше и се по-тежък от земния камък, но не съществено. Единственото указание, че не е обикновена скала, беше овъглената кора.

– Това се нарича каменен метеорит - с величествена окончателност заяви Корки. - Това е най-разпространеният тип метеорити. Повече от деветдесет процента от метеоритите на Земята спадат към тази категория.

Рейчъл се изненада. Винаги си бе представяла метеоритите по-скоро като първия образец - метални буци с извънземен вид. Метеоритът в дланта и изобщо не изглеждаше извънземен. Ако не се броеше овъглената повърхност, той приличаше на обикновен камък от някой плаж. Корки се облещи от вълнение.

– Метеоритът в ледника на Милн е каменен метеорит - също като този в ръката ви. Каменните метеорити са почти като нашите земни вулканични скали, което затруднява откриването им. Обикновено са комбинация от леки силикати - фелдшпат, оливин, пироксен. Нищо сензационно.

"Напълно съм съгласна" - помисли си Рейчъл и му подаде образеца.

– Това прилича на камък, който някой е хвърлил в огнище.

Корки избухна в смях.

– Ега ти огнището! И най-мощната ядрена пещ не може да се сравнява с топлината, развивана от метеоритите при навлизането им в нашата атмосфера. Направо се разрушават!

Толанд съчувствено се усмихна на Рейчъл.

– И слава Богу.

– Да си представим това приятелче, голямо колкото къща - каза Корки, взе образеца от ръката и и го вдигна високо над главата си. - Добре… сега е в космоса… прекосява Слънчевата система - … пропито със студ от космическата температура, която достига минус сто градуса.

Толанд се подсмихваше - явно вече бе виждал драматизирането на появата на метеорита на остров Елзмир. Корки започна да спуска образеца.

– Нашият метеорит се приближава към Земята… и когато стига съвсем близо, гравитацията ни го привлича… скоростта му се увеличава… Той спускаше буцата все по-бързо, имитирайки земното притегляне.

– Сега се движи адски бързо - въздъхна Корки. - С повече от петнайсет километра в секунда! На сто трийсет и пет километра от земната повърхност е подложен на триене с атмосферата. - Той силно разклати камъка, докато го спускаше към леда. - Когато стига на сто километра, започва да излъчва светлина! Сега плътността на атмосферата се увеличава и триенето е невероятно! Въздухът около метеорита се нажежава и повърхностният материал се топи от горещината. - Ученият започна да издава звуци, наподобяващи съскане при пържене. - Сега пада под осемдесет километра и температурата на външния му слой достига осемстотин градуса! Пред смаяния поглед на Рейчъл прочутият астрофизик още по-яростно разтърси метеорита, като придружаваше демонстрацията с детински звукови ефекти.

– Шейсет километра! - Корки вече викаше. - Нашият метеорит се сблъсква с атмосферната стена. Въздухът е прекалено плътен! Той рязко намалява скоростта си с над триста пъти по силата на гравитацията! - Марлинсън издаде звук като от ударени автомобилни спирачки и забави спускането на камъка - мигновено изстива и престава да свети. Повърхността му се втвърдява и от течна става овъглена.

Когато Корки коленичи за последното действие от представлението си, Толанд изпъшка.

– И накрая нашият огромен метеорит стига до най-долния пласт на атмосферата… - Коленичил на леда, той насочи образеца към земята. - Лети към Северния ледовит океан… ъгълът е полегат… пада… все едно ще отскочи от водната повърхност… пада… и… - Астрофизикът допря камъка до леда. - БАМ!

Рейчъл се сепна.

– Ударът е ужасен! Метеоритът избухва. Навсякъде се разхвърчават парчета. - Корки имитира забавено движение и запремята образеца по невидимата океанска повърхност към краката на младата жена. - Един фрагмент продължава да се носи към остров Елзмир… Изскача на сушата… - Той го плъзна по езика на обувката и и спря до глезена и. - И накрая спира високо върху ледника на Милн, където снегът и ледът бързо го затрупват и го защитават от атмосферна ерозия. - Марлинсън усмихнато се изправи.

Рейчъл бе впечатлена.

- Доктор Марлинсън, обяснението ви беше изключително…

– Ясно ли? - подсказа и Корки.

Тя се усмихна.

- Да, казано с една дума.

Астрофизикът пак и подаде образеца.

– Погледнете разреза.

Рейчъл се втренчи във вътрешността на камъка, ала не забеляза нищо особено.

– Наклонете го към светлината - помогна и Толанд. - И го разгледайте внимателно.

Тя поднесе образеца към очите си и го наклони към ослепителните халогенни прожектори. И ги видя - метални включения, блестящи в камъка. Десетки, пръснати из цялото напречно сечение като капчици живак, всяка около милиметър.

– Тези мехурчета се наричат "хондрули" - поясни Корки. - И се срещат единствено при метеоритите.

Рейчъл се вторачи в тях.

– Никога не съм виждала такова нещо в земна скала.

– И няма да видите! - заяви той. - Хондрулите са геологична структура, която просто не съществува на Земята. Някои са изключително стари - може би най-древните материали във вселената. Други са много по-млади, като тези в ръката ви. Хондрулите в този метеорит датират едва от около сто и деветдесет милиона години.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   34




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница