Косвените загуби от руското ембарго ще са по-големи от преките за млечния сектор

Мениджърите в сектора на млечните продукти наистина са изправени пред предизвикателството да позиционират правилно продуктовите си групи, както и да управляват и развиват портфолиото от пазари, на които са или ще бъдат в бъдеще атрактивни за потребителите. Какви договори ще сключват с търговски партньори за реализирането на доставки, как оценяват вероятната лоялност на потребителите, адекватна ли е маркетинговата им политика - списъкът с ключовите дейности вече трябва да е поставен на масата за приоритетно изпълнение.

Косвените разходи са онези разходи, които не са свързани непосредствено с процеса на производство и реализация на продукцията на дадена фирма. Съответно косвените /непреките/ загуби в дадена икономическа ситуация са практическата невъзможност да се възстановят косвените разходи. Какви са в най-общ план видовете косвени разходи, от които произтичат и косвените загуби:

-маркетингова дейност;

-транспортни разходи;

-поддържане на складово стопанство;

-поддържане на дистрибуторска мрежа;

-реклама и бизнес-комуникация;

-производство и осигуряване на опаковъчни машини и опаковки;

-част от енергийни разходи;

-банкиране и финансова дейност;

-социални разходи за персонала;

-дейности по ПР стратегии и практики;

-разходи по сключени договори с партньори по различни дейности свързани с производството и реализацията - транспорт, логистика, пазари и неустойките свързани с тяхното неизпълнение;

Докато преките загуби се отнасят до себестойността само на конкретния продукт, в случая млечни продукти предназначени за износ за Русия, непреките загуби имот връзка с цялата гама продукти, които фирмата произвежда както за други страни, така и за вътрешния пазар, и са свързани с другите разнообразни и специфични дейности на всяка отделна фирма. Освен това косвените загуби влияят изключително тежко върху авторитета, пазарния и производствен имидж и запазването на сигурен пазарен дял на фирмите.

Загубата на млекопреработвателната фирма от косвена в преработката се превръща в пряка за производителя на суровината. Т.е. ще пострада основно животновъдството, ще намалеят, а това вече е факт, изкупните цени, което ще се отрази върху доходите на фермерите и съответно върху издръжката на фермите. Няма да са достатъчни средствата за осигуряване храна на животните, при намалена платежоспособност на фермерите ще пострадат и зърнопроизводителите, ще нарасне междуфирмената задлъжнялост в целия отрасъл на селското стопанство.

В същото време косвените загуби не подлежат на застраховане поради своята специфика, което прави фирмите от млекопреработването още по-уязвими в тази икономическа ситуация.

В рамките на няколко дни Асоциацията на мблекопреработвателите в България направи кратко анкетно проучване с над 80 фирми - членове. Какво показа то?

1. Най-сериозни ще са косвените загуби на фирмите, които имат собствено животновъдство;

2. Косвените загуби в момента не се чувства толкова сериозно, но с основание се очаква техния негативен ефект да се усети в края на лятото, края на календарната година и през зимния период, когато разходите за изхранване на животните растат;

3. Сериозни са притесненията на онези, които имат кредити и сключени дългосрочни договори, особено на преработвателите, които работят по европейски проекти;

4. Повишава се натиска на големите търговски вериги за намаляване на цените;

5. Има реална възможност да се стигне до съкращения и намаляване на някои разходите за някои социални дейности;

6. Расте безпокойството сред фирмите, които работят за вътрешните регионални пазари, т.е. малките и средни производители, свързано с намаляването на изкупните цени, промяна в цените на зърното и фуражите;

7. Всички анкетирани смятат, че са създадени условия за нелоялна конкуренция с вносните стоки, че няма единна държавна политика, която да защити българския производител;

8. Вече има забавени плащания от чужди фирми потребители на нашата млечна продукция;

9. При падане на ембаргото се очакват сериозни проблеми с визови, митнически и други въпроси, които със сигурност ще се променят като условия за внос в Русия и ОНД;

На пазара у нас влизат от Литва, Латвия, Полша, Украйна и други страни сирене „Гауда” по 2.80 евро за килограм, което се препакетира като кашкавал и се продава в големите търговски вериги, както и в малките магазини. Расте вносът на сухи млека по 2.2 евро за килограм, което означава, че при съотношение 1 към 10, литъра прясно мляко става 44 стотинки!

Ето конкретната ситуация в една от водещите фирми в бранша „Карил и Таня” в Ямбол:

„След кризата с Украйна , първо ни отпадна като клиент контрагента в Украйна. По този начин загубихме като пазар Украйна и част от Русия. Отпаднаха ни и договорите за транспорт. Загубихме и средствата, инвестирани за развитие на търговска мрежа, реклама и затвърждаване позициите на марката ни. След въвеждането на ембаргото ни отпадна възможността за търговия и с Русия. Освен загубата на пазар, загубихме и средствата за изследвания , разрешителни, представяне на продуктите, реклама. След евентуалното отпадане на ембаргото отново ще трябва да инвестираме тези средства в опит да се върнем на руския и украински пазар (отново, след последната забрана заради шапа ни отне година да възстановим част от оборота ни с Украйна).

От друга страна с налагането на ембаргото на нашия вътрешен пазар зачестиха случаите на предлагане на аналогични на произвежданите от нас стоки (сладолед и млечни деликатеси), пренасочени от страни от Европейския съюз, на доста по-ниски цени”.Това е заключението на експерта по маркетинг на фирмата.

Според собственика на фирма „Планета 98“ Цанко Цанев загубите на фирмата, заради руското ембарго ще бъдат между 38 и 50 000 лева са само за август. Цанев прогнозира, че ако до 6 месеца не се реши кризата с Русия, ще има масови фалити на български фермери, като основно ще бъдат засегнати едрите. Причината е в резултат на ограниченията, които наложи руският пазар, цените на унгарското и полското мляко са паднали. В сухото мляко, което стига до българските мандри илзира разредено за 38 ст. литъра. В същото време българското мляко първа категория се изкупува между 35 и 55 ст. за литър. Част от преработвателите предпочитат да внасят от Полша и Унгария. Евтиният “внос” на суровина срива българските фермери, които продават под себестойност. Цените на сиренето през септември ще падат значително, което ще е за сметка на българските производители на сурово мляко.

Тежка е ситуацията на редовните износители на млечни продукти за Русия, които са вложили вече много средства за опаковъчна техника, проекти, дизайн и имат на склад готови опаковки, които реално няма как да бъдат използвани, тези средства вече са загубени.

Едва ли са много българските производители, които могат да оцелеят в една ценова война с големите западни млекопроизводители и преработватели, пренасочващи стоките си към страните от Европейския съюз и в частност България.

На 5 септември предстои среща на министрите на земеделието от ЕС, където министър Васил Грудев ще постави въпроса за компенсиране и на косвените загуби, но доколко реално българският млекопреработвател може да разчита на такава компенсация, след като личи стремежът вноса от ЕС на млека и млечни продукти да расте под всякаква форма.