Която се проведе във вторник в х-л „Шератон



Дата13.01.2018
Размер40.91 Kb.
#45428
Изказване на г-н Мартин Заимов на конференцията „Десет години валутен борд”, която се проведе във вторник в х-л „Шератон”:
Ще използвам казаното дотук в дискусията, за да я превърна от технократска в по-човешка. Ще ви разкажа накратко за три неща, които лично съм преживял: нещата, които технократският разказ не разказва.
Първото нещо е, че някои от икономистите и политиците разглеждат хората като една маса: едните ги разглеждат като консуматори, другите –като избиратели, веднъж на четири години или повече. А за да успее едно начинание, много важно е какви са хората, които го правят. Много важно е една нова система да има здрав корен.
Затова са важни и хората, личностите.
Второто нещо е ролята на правителството, неговото съдействие. Една успешна парична политика не може да успее без съдействието на правителството. Това между . Трябва да се изтъкне и приносът на сегашния министър на финансите Пламен Орешарски, който помагаше изключително много на Централната банка, включителнодругото се видя в Аржентина: с нейната подобна на нашата, но неуспешна парична политика. В този смисъл трябва да сме благодарни на двама министър-председатели: Жан Виденов и Иван Костов, както и на един министър, за когото се радвам, че днес е тук сред нас: Красимир Ангарски на мен самия.
Сега идва третата точка, която според мен е много важна и това е въпросът за доверието. Доверието е неизмерима величина.
Безспорно, когато си спомняме началото на валутния борд, трябва да отбележим и въпроса за екипа вътре в Централната банка. Според личния ми опит, докато бях в БНБ, има три важни елемента от нашата работа, които искам да споделя.
Едното беше да не се разказва миналото на БНБ и лошите неща, които се случваха там. В този смисъл ще си позволя да репликирам г-н Ганев, казвайки, че не сме почнали на чисто. Почнахме на доста мръсно...
Но беше абсолютно неправилно това да се коментира, защото щеше да се получи загуба на доверие в институцията. Аз и сега няма да го коментирам, защото би било крайно нередно да се разказват неща от кухнята на Централната банка, още повече, че в тази зала се намира и настоящият й управител. Това нещо би нарушило нашето доверие в институцията.
На второ място бих подредил доверието вътре в екипа на самата банка да не създава лошо впечатление. Повярвайте ми – тук има мои бивши колеги, които си спомнят това – беше ни много трудно. Беше ни много трудно с доста хора в екипа, но мисля, че това общо взето не се разбра. Беше важно да не се разбере.
И на трето място искам наистина да благодаря много на една група журналисти и специално на г-жа Мариана Георгиева, тя много ни помогна с комуникацията. Има една група журналисти, която много задълбочено и внимателно, много сериозно, следяха работата на Централната банка и те ми позволиха да избегна повърхностни и некоректни описания на неразбрани неща. Тези журналисти имат според мен много голяма заслуга за това, че в българското общество се изгради доверие към БНБ.
Сега ще ми позволите да кажа един сигурно малко дълъг и отегчителен списък от хора. Чувствам, че искам да споделя множество имена и ви благодаря за разбирането...
На първо място са моите близки колеги, членовете на Управителния съвет. Разбира се управителят г-н Гаврийски, разбира се г-н Румен Аврамов и Гаро Минасян, които са тук и се радвам да ги видя. И още – проф. Георги Петров, а в особено голяма степен – г-жа Емилия Миланова. Двама души имат заслуга за стабилната банкова система днес в България. Това са г-жа Миланова и г-н Петър Жотев, който осигури безпроблемното приватизиране на българските банки... разбира се не безпроблемно, но почтено...
Не бива да пропусна най важните хора, с които съм работил: моят тесен екип. До мен е Калин Христов, а най важният човек, който за съжаление не е тук днес, се казва Светлозар Каранешев. В края на залата е Борис Петров, трябва да спомена още Петя Найденова, Весела Бербенкова и Станислав Нацев.
Е, може би за съжаление не успяхме достатъчно и в банката, и в правителството, тъй като последните двама заминаха за чужбина: Весела е в Южна Африка, а Станислав е в Сиатъл, САЩ.
Нека също така спомена хората, които бяха извън банката, но са ми били съветници. Спомням си с много голямо удоволствие дори се натъжавам, тъй като почина миналата година – един много интелигентен, изтъкнат, почтен, умен и знаещ човек, който се казваше Норберт Клотен, който беше в управителния съвет на германската „Бундесбанк”. Той много помогна на мен и колегите ми, да разберем в какво всъщност се състои централното банкиране. В интерес на истината никой от нас седмината, които попаднахме в Централната банка нямахме особен опит в централното банкиране, освен като наблюдатели. Ще спомена също Ан Макгърк и Питър Стела, които бяха представители на МВФ. Също така Кенет Лей, бивш представител на Световната банка в България. Благодарение на неговия принос ние се научихме как да работим с валутния резерв, да придобием опит в управлението на валутните резерви.
Някои казват, че сме започнали управлението на валутните резерви като „на зелена поляна”. Всъщност тя беше „зелена поляна с боклуци”.
След това дойде Анти Каура, който беше ковчежник на Финландската централна банка и много ми помогна, лично на мен, да разбера тънкостите, връзката между управлението на резервите и политиката.
Джон Нъджи беше шеф на управлението на валутните резерви в „Банк ъф Ингланд”, на него също много благодаря. Не бива да пропусна името на Барух Шалев от Централната банка на Израел. Сьщо така трябва да благодаря на Иван Минчев, Илия Гълъбов.
Уважаеми дами и господа, днес изброих всички тези имена, просто за да подчертая важността на хората, на личностите, в създаването на всяко важно и значимо нещо.
И накрая, като предварително моля да ме извините, че използвам тази трибуна, за да кажа това: тези от вас, които са софиянци, вероятно знаят, че съм кандидат за кмет на София и ако искате да има борд под една или друга форма в общината, просто гласувайте.
Благодаря ви.
София, 18.09.2007


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница