Кп №198 тежка черепно-мозъчна травма оперативно лечение

Минимален болничен престой – 7 дни

Резултатите от рентгенологичните изследвания се интерпретират от специалист по образна диагностика, съгласно медицински стандарт „Образна диагностика”.

Документът с резултатите от проведени образни изследвания съдържа задължително:

- трите имена и възрастта на пациента;

- датата на изследването;

- вида на изследването;

- получените резултати от изследването и неговото тълкуване;

- подпис на лекаря, извършил изследването.

Фишът се прикрепва към ИЗ.

В случаите, когато резултатите от проведени образни изследвания не могат да останат в болничното лечебно заведение, в ИЗ на пациента следва да се опише точно резултата от проведеното образно изследване, а самите снимки от него се предоставят на пациента срещу подпис в ИЗ.

- лекар със специалност по неврохирургия

или

лекар със специалност по хирургия, ако лечебното заведение не разполага с неврохирург;

- лекар със специалност по образна диагностика;

- лекар със специалност по клинична лаборатория.

Блок 2. Необходими специалисти за лечение на пациенти на възраст под 18 години:

- лекар със специалност по неврохирургия

или

лекар със специалност по хирургия/детска хирургия, ако лечебното заведение не разполага с неврохирург;

- лекар със специалност по образна диагностика;

- лекар със специалност по клинична лаборатория;

- лекар със специалност по детски болести или детска неврология.

• 
  хемостаза на външно кървене;
  
• 
  голяма, замърсена, тип “скалп”, свързана с масивна кръвозагуба рана на главата;
  
• 
  вдадени счупвания на черепа;
  
• 
  интракраниални травматични обемни процеси - остри, подостри и хронични;
  
• 
  огнестрелни наранявания на главата;
  
• 
  декомпресивна краниотомия при интракраниална хипертенсия;
  
• 
  травматична компресия на черепно- мозъчни нерви;
  
• 
  посттравматична ликворна фистула;
  
• 
  посттравматични съдови аномалии - травматични тромбози, аневризми и артерио- венозни фистули;
  
• 
  посттравматична хидроцефалия;
  

• 
  посттравматична ликворна фистула;
  

• 
  посттравматична хидроцефалия;
  
• 
  посттравматични възпалителни процеси-емпием, абсцес и други;
  
• 
  посттравматични адхезивни процеси-арахноидит и други;
  
• 
  посттравматични съдови аномалии-травматични тромбози, аневризми и артерио-венозни фистули;
  
• 
  посттравматични епилептогенни лезии;
  
• 
  посттравматично менингоцеле;
  
• 
  посттравматичен дефект на черепа.
  

- да се диагностицират и лекуват в ранни стадии на развитието им всички животозастрашаващи травми и състояния, и не допусне или сведе до минимум ролята на вторичната увреда;

• 
  неврологичен мониторинг (GCS) с чест контрол на състоянието;
  
• 
  мониторинг на ИКН с чест контрол на същото;
  
• 
  мониторинг на съчетаната травма (ISS) с чест контрол на състоянието и;
  
• 
  соматичен мониторинг с чест контрол на състоянието;
  
• 
  КТ мониторинг.
  

• 
  контролиране на интракраниалната хипертенсия – оперативно и медикаментозно;
  
• 
  цялостно или частично отстраняване на лезията;
  
• 
  имплантиране на мозъчни клапи, дренажи;
  
• 
  при коматозно болните се провежда интензивно лечение.
  

• 
  спешна дефинитивна хемостаза;
  
• 
  отстраняване с установяването на травматичен интракраниален обемен процес, вдадено счупване на черепа;
  
• 
  хирургична обработка на огнестрелно нараняване;
  
• 
  декомпресия на черепната кухина при интракраниална хипертенсия;
  
• 
  вентрикулен дренаж при остра хидроцефалия;
  
• 
  декомпресия на неврални и съдови структури;
  
• 
  отстраняване на епилептогенни лезии;
  
• 
  имплантиране на дренажни системи при хидроцефалия;
  
• 
  закриване на черепен дефект след травма.
  

• 
  реанимационни мерки (при първично тежките степени на травма и при настъпили усложнения):
  

• 
  оротрахеална интубация;
  
• 
  кислородолечение при SaО2 <90%;
  
• 
  поставяне на централен венозен път и следене на ЦВН;
  
• 
  поставяне на назогастрална сонда за хранене;
  
• 
  провеждане на апаратна вентилация;
  
• 
  извършване на трахеостомия;
  
• 
  поддържащи реологията на кръвта и антиагреганти;
  
• 
  контрол на ИКН- седатива, невромускулна блокада, диуретици, антиконвулсанти;
  
• 
  невротрофични средства;
  
• 
  динамично неврологично проследяване и оценка чрез стойностите по скалата на GLASGOW;
  

• 
  динамично проследяване, контрол и оценка на жизнените функции;
  
• 
  свободни дихателни пътища;
  
• 
  адекватно дишане;
  
• 
  адекватна сърдечна дейност и циркулация- нормотенсия, еуволемия;
  
• 
  следене на показателите на дишането и хемодинамиката
  
• 
  контрол на външно и в телесните кухини кървене; нормализиране на кръвосъсирващата система;
  
• 
  поддържане на адекватен на нуждите хранителен режим;
  
• 
  избягване и борба с метаболитни разстройства;
  
• 
  профилактика и лечение на тромботични процеси;
  
• 
  симптоматично лечение;
  

• 
  антибиотици - профилактично при счупване на черепната основа с кървене/ликворея, и при доказани възпалителни усложнения по показания на антибиограма;
  
• 
  периоперативна антибиотична профилактика;
  
• 
  лечение на съпътствуващите заболявания и страдания;
  
• 
  противооточно лечение;
  
• 
  обезболяване - аналгетици;
  
• 
  седация;
  
• 
  хидратация с водно - солеви разтвори;
  
• 
  антипиретици (при фебрилитет);
  
• 
  профилактика и борба с гърчовата активност;
  
• 
  кръвопреливане.
  

Окончателната диагноза се поставя на базата на анамнезата, клиничното протичане на заболяването и извършените специализирани изследвания.

- зарастнала оперативна рана;

- стабилизирано соматично и неврологично състояние.
Довършване на лечебния процес и проследяване

В цената на клиничната пътека влизат до два контролни прегледа при явяване на пациента в рамките на един месец след изписване и задължително записани в епикризата.

Контролните прегледи след изписване на пациента се отразяват в специален дневник/журнал за прегледи, който се съхранява в диагностично-консултативния блок на лечебното заведение – изпълнител на болнична помощ.

При диагноза включена в Наредбата за диспансеризация, пациентът се насочва за диспансерно наблюдение, съгласно изискванията на същата.

ІІІ. Документиране на дейностите по клиничната пътека

3.1. Документиране на предоперативни дни (в ИЗ и Документ №1, който е неразделна част от ИЗ.).

3.2. Документиране на операцията – изготвяне на оперативен протокол (съобразно Медицински стандарти “Хирургия”).

3.3. Документиране на следоперативните дни (в ИЗ и Документ №1, който е неразделна част от ИЗ.).

- “История на заболяването”;

- част ІІІ на“Направление за хоспитализация”, бл.МЗ – НЗОК №7;

- епикриза – получава се срещу подпис на пациента (родителя/настойника), отразен в ИЗ.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПАЦИЕНТА (родителя/настойника/Попечителя)

Под черепно-мозъчна травма (ЧМТ) се разбира нарушаването на функциите на главния мозък, с или без морфологични промени, под въздействие на външен (най-често механичен) фактор. Увреди могат да получат и меките черепни обвивки, мозъчният дял на черепа, мозъчните обвивки, съдове и нерви. Нарушенията на функциите на мозъка могат да бъдат краткотрайни, временни или трайни, обратими или необратими, преодолими или фатални.

Мозъчното сътресение е най-леката степен на ЧМТ. С този термин се обозначава възвратима травматична парализа на нервните функции. Наблюдава се временна загуба или промяна на съзнанието и наличие на преходни нарушения на функциите на главния мозък. Пълното възстановяване при правилен режим и лечение настъпва след 2-3 седмици. Ако не се спазва правилен режим и при предварително увреден мозък, може да се наблюдава и забавено възстановяване, отбелязвано най-често като “посткомоционен синдром” или травмена церебрастения.

Контузията на мозъка е мозъчно увреждане, при което освен функционално-динамични прояви, срещащи се при сътресението на мозъка, се установяват и първични морфологични промени в главния мозък, които не подлежат на пълно възстановявяне. Увреждането на мозъчното вещество се придружава с некрози, кръвоизливи, инфарциране и оток на мозъка. Мозъчните контузии се разделят на три степени: лека, средна, тежка. Клиничната проява на увреждането зависи от разположението и броя на контузионните огнища, както и от ангажирането на подкоровите отдели на мозъка и на неговия ствол. Под въздействие на редица фактори, могат да настъпят и вторични нарушения в структурата на мозъчното вещество. Наблюдават се промени в съзнанието с различна продължителност, паметови разстройства и вегетативни нарушения. Възможно е засягане на волевите движения в различна степен от отслабването им (пареза) до пълната невъзможност за извършване на движения (парализа или плегия), нарушения в говора, зрението или слуха, психопатологични симптоми, епилептични припадъци. Мозъчна контузия може да съществува без симптоми, ако увредата е във функционално неактивни зони на мозъка.

Увреждането на мозъка при тежките ЧМТ е придружено с продължително безсъзнание, разстройства на дишането, промени на пулсовата честота, телесната температура и обмяната на веществата. Комата е състояние на пълно потискане на съзнанието и рефлексите и може да има различна продължителност.

Първоначалното изследване не позволява да се определи риска за развитие на усложнения. Наблюдението на пациенти с мозъчна увреда трябва да бъде в болнични условия, тъй като може да се развият вътречерепни кръвоизливи, мозъчен оток, инфекция.

Изходът от лечението зависи и от допълнителни рискови фактори, като напреднала възраст и/или придружаващи заболявания – високо кръвно налягане, атеросклероза, диабет, сърдечно-съдови, чернодробни, белодробни, бъбречни, онкологични, кръвни заболявания и др. Важно значение имат и рисковите фактори по отношение начина на живот и хранене – наднормено тегло; тютюнопушене, злоупотреба с алкохол и медикаменти; стресови състояния и др.

Отказът Ви от постъпване в болнично заведение крие риск от неточност в диагнозата и вземане на погрешно решение за лечение. Преди хоспитализацията ще получите копие от формуляра за информация на пациента. Можете да задавате въпросите си и коментирате информацията с ОПЛ, ЛЧХ, невролог/неврохирург от извъболничната помощ или лекаря от приемния кабинет.

Трябва да сте сигурен, че разбирате смисъла на предоставената Ви информация и че сте осмислили необходимостта от извършване на съответните диагностични и лечебни процедури. Ще получите допълнителна информация преди извършване на всяко изследване, както и преди оперативното лечение. Ако сте съгласен, трябва да подпишете, че разбирате съдържанието на документа и че сте съгласен да бъдете приет в болницата и да бъдат извършени съответните процедури. Ако Вашето състояние е такова, че не позволява да вземете сам решение (при нарушено съзнание), в тези случаи информираното съгласие ще бъде подписано от членове на Вашето семейство.