Край нас има много други светове, Макс

Г Р А Н И Ц А Т А

Пиеса

ТЕДИ
БОБИ

Край нас има много други светове, Макс.

И нито един от тях не е нашият.

1.
Нощ.

Теди и Боби се спотайват в крайпътна горичка наблизо до граничния контролно-пропускателен пункт.

Кръглата луна и ярките звезди над тях очертават сенките им.

Тишината и звънът на щурците са прекъсвани от шум на автомобили и сподавени гласове.

ТЕДИ. Супер!…Истинско време за бягство! За духване, изчезване, офейкване... За шибания скок над повръщаното! …Ще прелетим като …А мухльовците на границата да дишат пушека…Готов ли си?

/пауза/

Хайде! Никога ли не си рискувал?…Страхуваш ли се?…

Моторът ми е звяр, триста седемдесет и пет кубика, инжекцион, четири ауспуха. Като го издуя , главата ти се изпразва, гащите ти се напълват…

/пауза/

Няма от какво да се страхуваш. Имам специални очила за нощно кормуване, с инфрачервени лъчи. Луната и звездите ще ни помагат…Хайде, Боби! Ще прелетим направо Там. Не през граничните бариери, не в другата държава…Ще прелетим направо в онзи свят!…

Откакто съм с този мотор, спрях да се друсам. Това е неповторимо изживяване, много по-истинско…Повярвай ми, Боби!

БОБИ. По-тихо.

ТЕДИ. Не мога по-тихо, възбудена съм.

БОБИ. Какви звезди, а!

ТЕДИ. Когато съм в подобно състояние…

БОБИ. Чуваш ли, как звънят?

ТЕДИ. Веднъж скочих на един машинист, докато караше влака…

БОБИ. Понякога се чудя, звездите ли са или щурците…?

ТЕДИ. Само като си спомня…

БОБИ. На какво ти прилича това звънене?

ТЕДИ. На детски хор. Ако знаеш…

/целува го/

БОБИ. Какво правиш?

Пауза.

ТЕДИ. Само леваците задават такива въпроси.

ТЕДИ. Прав си. Това беше глупава шега.Забрави!…

/пауза/

Много педагогически книжки си чел. Всичките тези – Русо, Толстой, Джани Родари…По-добре изгълтай Джек Керуак. Той ще ти помогне да усетиш вятъра, да се освободиш.

ТЕДИ. Какво пак?

БОБИ. Наистина прилича на небесен детски хор!

ТЕДИ. Казах ти да забравиш! Само идиотите приемат всички глупави шеги за истина…Наближава четири часа.

БОБИ. Четири…четири ли каза?…

/пауза/

ТЕДИ. Какво те прихвана пак?

БОБИ. Имах нещастен случай в семейството си. Роди ми се сестра.

ТЕДИ. А пък аз искам да тръгваме, защото скоро ще съмне!…Съжалявам!

Пауза.

Чува се звън от хлопка.

БОБИ. Това е кон. Видях го, пасе наблизо.

ТЕДИ. Да се махаме оттук!… Навремето имаше визи и какви ли не ограничения. И нямахме проблеми с шибаната граница. Сега уж сме свободни, пък така ни объркаха…И този кон? Ужас! Ти предизвикваш всички кошмари!…Хайде, да яхваме мотора!

БОБИ. Искаш да кажеш, да те хвана здраво през кръста?

ТЕДИ. Точно така. А аз, слагам очилата за нощно виждане, без фар, цъквам стартера и газ до ламарината! Докато се усетят, ще прелетим двата гранични пункта. След пет минути сме на магистралата…Хайде, Боби! Направи нещо за отечеството си – емигрирай!

БОБИ. Лесно е да се каже, Теди.

ТЕДИ. Мъжете сте като обществени тоалетни. Или сте заети, или сте посрани…Боби, опитахме се да преминем веднъж шибаната граница по нормален начин. Не се получи. Не по наша вина. Значи сега…

БОБИ. Световната статистика сочи, че вторият опит е най-ефективният опит. Съчетава енергия и познание.

ТЕДИ. Ега ти разговора през нощта край границата!

БОБИ. Границата предстои, и след като я преминеш.

ТЕДИ. Границата започва и свършва.

БОБИ. Границата свършва, за да започне следващата. Един мъж трябва да се опита да премине всички граници.

ТЕДИ. Това са приказки. От нас се иска действие…

БОБИ. Мисълта е най-силното действие, Теди. Не разбираш ли, че това, което се случи с нас, не се е случило?

ТЕДИ. Как така…?

БОБИ. Сигурен съм, че беше грешка. Навярно граничният паспортен полицай е бил пиян, объркал се е или не може да работи с компютър.

ТЕДИ.Така ли мислиш?

БОБИ.Убеден съм. След малко е дежурните полицаи се сменят. Нали затова чакахме цяла нощ…Всичко ще бъде наред. Обещавам ти, Теди!

ТЕДИ. А ако стане като първия път?

БОБИ. Тогава…Ще изчакаме отново да се стъмни. И ще полетя с теб.

ТЕДИ. Няма ли да те е страх и тогава?

Отново се чува звън от лопка.

Пауза.

БОБИ. Страховете ни се спотайват край нас…Ще ми разкажеш ли …за себе си?

БОБИ. И двамата.

ТЕДИ. И двамата…? Кога?…Скоро пътищата ни ще се разделят?

БОБИ. Може и да имаме още една нощ.

ТЕДИ. Още една цяла нощ…? Смяташ ли?

БОБИ. Напълно е възможно. Според теорията на вероятностите…

ТЕДИ. Слушай, левако!… Преди малко ти ми обеща! Обеща ми, че има грешка и след малко ще ни пуснат. Какви ми ги говориш сега?…Тръгвам. Идваш ли с мен?

БОБИ. Чакай!…Нали се договорихме?

ТЕДИ. Нищо не сме се договаряли.Само говорихме…

БОБИ. Така ли си държиш на думата?

ТЕДИ. Къде си виждал жена да си държи на думата?

БОБИ. Ти си държиш на думата.

ТЕДИ. За последен път те питам – ще тръгнеш ли с мен, докато все още е тъмно?

БОБИ. Виж какво, Теди…

ТЕДИ. Да или не?

БОБИ. Нима ще ме оставиш така, сам, през нощта?

ТЕДИ. Аз не съм гъба, Боби, да раста в страна, която прилича на мазе. Затова…

БОБИ. Добре…Тръгвай тогава…!

ТЕДИ. Искаш ли да се целунем за сбогом?

БОБИ. Не съм си мил зъбите.

ТЕДИ. Гадно копеле! Като си измиеш зъбите, измий си добре и очите! Чао!…

Теди тръгва.

Дълга пауза.

Теди се връща.

Мълчат.

ТЕДИ. Имаш късмет, зазорява се.

2.
На сутринта.

Теди и Боби са на гишето на граничния контролно-пропускателен пункт. Чакат паспортния полицай да привърши закуската си.

ТЕДИ. Отдавна не съм виждала някой да закусва с такова отвращение.

ГРАНИЧАРЯ. По-добре вместо скапани американски сандвичи, да ядем говна. Не е възможно милиони мухи да се лъжат, ха-ха…!

ТЕДИ. Тъпчете се от скука, нали?

ГРАНИЧАРЯ. Йес. Така е на границата. Всички сме на границата и винаги ще сме там.

ТЕДИ. Какво искате да кажете?

ГРАНИЧАРЯ. Границата предстои, и след като я преминеш.Паспортите, моля!

Двамата подават паспортите си. Граничаря ги преглежда и обработва. Нещо го смущава, вглежда се в Теди ,после в Боби.

ГРАНИЧАРЯ. Вие сте …

БОБИ. Боби.

ГРАНИЧАРЯ. Точно така, Боби, мъж, пол "мъжки" по паспорт, и на снимката сте Вие. По имената ви човек може да се обърка. Боби и Теди, кое е мъжко и кое женско. Но какво да правиш – имена всякакви. Важното е какво човек ще остави след себе си. Някои оставят нещо след себе си, само когато клекнат, ха-ха…!…А Вие пък сте Теди, пол женски?

ТЕДИ. Познахте.

ГРАНИЧАРЯ. Ходила ли сте някога на ръце?

ТЕДИ.Нямам такива спомени.

ГРАНИЧАРЯ. Жените с хубави крака, би трябвало да ходят на ръце, ха-ха…!

БОБИ. Това е комплимент, Теди. Кажи “благодаря”!

ТЕДИ. Аз подобни комплименти…

БОБИ. Тя благодари, господин граничар…

/пауза/

Защо спряхте да обработвате паспортите ни?

БОБИ. Не, убеден съм…

ГРАНИЧАРЯ. Какво?

БОБИ. Че Вие …Струва ми се…

/пауза/

ТЕДИ. Значи…Значи ще ни пуснете да минем?

ГРАНИЧАРЯ. Излишен въпрос.Засега не можете да минете нито тази, нито която и да е граница.Наистина ми е неприятно, че трябва да ви върна.

ТЕДИ. Не сме в черния списък, нали? Не сме серийни убийци, наркотрафиканти, нямаме данъчни задължения…Така ли е?

ГРАНИЧАРЯ. Така е.

ТЕДИ. Значи паспортите ни са редовни?

ГРАНИЧАРЯ. Вие сте жена, и то каква…! Така пише и на паспорта Ви - Теди, пол"женски". А на паспорта на господина напълно правилно пише, ето, Боби, така, пол "мъжки". Но…Когато посоча данните ви в компютъра, той ви определя иначе. Според компютъра Теди е "мъж" , а Боби - "жена". Всички останали данни съвпадат, никакво разминаване…Как да си обясним това?

БОБИ. Толкова е просто. Грешката е във вашата мрежа, във вашия компютър.

ГРАНИЧАРЯ. Навярно. Но първо трябва да се докаже, че това е грешка… Интересно, как се събрахте заедно?

БОБИ. Случайно.

ГРАНИЧАРЯ. Съдба, значи? Вашият проблем е толкова рядък, а ето – срещнали сте се!…Това не е просто съвпадение. Това е…

ТЕДИ. Това е капан…!

БОБИ. Няма никакъв капан, Теди. Въобразяваш си…

ТЕДИ. Това е капан… Повярвай ми!

ГРАНИЧАРЯ. Чакайте! Важното е да се мисли и действа позитивно. Най-вероятно наистина е грешка в компютърната мрежа. Постоянно реформи, нови компютри, софтуери. Уж все по-съвършени, по-скъпи…

БОБИ. Нищо обаче не може да замени една благородна човешка постъпка. Нали така?

ГРАНИЧАРЯ. Добре казано.

БОБИ. Например Вашата..?

ГРАНИЧАРЯ. Разбира се…Но след работа. Мога да Ви поканя да пийнем. Кой би се отказал от компанията на такава дама…И на такъв кавалер, разбира се!

БОБИ. Казахте “кавалер”. Именно. Аз обещах на Теди, че ще успеем. Че нашият втори опит ще бъде…Защото статистиката сочи… Разбирате ли…?

ГРАНИЧАРЯ. Поклон пред статистиката! Според нея един косъм в супата е сравнително много, а един косъм на главата е сравнително малко, ха-ха…

БОБИ. Моля Ви!…Пуснете ни!

ГРАНИЧАРЯ. Нима наистина искате да наруша законите? Да ме осъдят, да лежа в затвора…?

БОБИ. Не…Просто ни влезте в положението.

ГРАНИЧАРЯ. Влизам ви , обичам ближния си, но не прекалявам. Законът си е закон.

ТЕДИ. А ако се беше случила с Вас подобна грешка?

ГРАНИЧАРЯ. С мен? Невъзможно!

ТЕДИ. Най-неочаквано, без дори и да подозирате…? Първо разбирате, че сте жена. А после, че никога не можете да напуснете страната…

ГРАНИЧАРЯ. Абсурд! На мен не ми се случват грешки и недоразумения. Само веднъж, когато колегите ме заведоха в публичен дом. Поръчахме си момичета… После разбрах, че на един от нашите му се е паднала жена ми…

БОБИ. Значи… И Вие сте опознали коварството на живота?

ТЕДИ. Ето защо разчитаме на Вас…Затворете си очите! Сложете ни по един печат и ни пуснете да минем!…Направете го! Хайде! …Вие сте добър човек.Ще го направите, нали?

/пауза/

Теди се вмъква в кабинката при Граничаря.

БОБИ. Теди, къде отиваш…?

Теди му прави знак да мълчи.

ТЕДИ. Ето, сега съм при теб и можеш да се увериш …Мъж ли съм или жена…Опипай ме! Пъхни ръцете си! Така…Това не са женски гърди, нали?…Подай изпотената си ръка между бедрата ми!…Чувстваш ли малкия Теди, усещал ли си друг път такъв страхотен мъж?…

БОБИ. Какво правиш, Теди !?

ТЕДИ. Ако искаш жена, ето – Боби…? Боби ни ревнува, Граничарю!…Само ни пусни и ще ти пусна….Моля те! Ще ни пуснеш, нали?

Пауза.

/избутва Теди от кабинката/

Махайте се! Иначе ще извикам да ви арестуват за сексуален тормоз на служебно лице…Махайте се! Не си губете времето.

Дълга пауза.

ТЕДИ. Майната ти!…Какво да правим сега?

ГРАНИЧАРЯ. Трябва да се мисли позитивно. Например…Напишете писмо до Комитет по правата на човека в Страсбург. Опишете им подробно случая. Помолете ги да вземат мерки, да ви помогнат. Час по-скоро! Защото…

ТЕДИ. “Защото”…?

ГРАНИЧАРЯ. Защото не са изключени последствия.

БОБИ. Как така последствия?
ГРАНИЧАРЯ. Не зная. Но у нас обикновено една грешка води до втора, до опит да се прикрие втората, до престараване…Напишете им още, че подобни престъпни грешки застрашават нашето бъдеще…Това направете. И се махайте оттук!…Целият съм вир-вода, не ми мърда някоя настинка!…Защо стоите?…Защо ме гледате така? Какво си шепнете, ей?! …Махайте се, ви казах!

ТЕДИ. Граничарю, откога не си се поглеждал в огледалото?

ГРАНИЧАРЯ. На вас какво ви влиза в работата!?

БОБИ. Казваш, че не ти се случват странни неща. Но с мъжете днес се случват необясними промени…

ГРАНИЧАРЯ. Не и на мен.

ТЕДИ. Скоро обръщал ли си внимание на корема си?

ГРАНИЧАРЯ. Традиционно бирено коремче.

ТЕДИ. Там е работата, че не прилича на бирено.

ГРАНИЧАРЯ. Ти от опит ли знаеш?…Я ме оставете да си гледам работата!

БОБИ. Друга е формата на бирените коремчета.

ГРАНИЧАРЯ. Ама че специалисти…! И какви са бирените коремчета – триъгълни, квадратни, или пък вдлъбнати, ха-ха…!?

БОБИ. Днес нищо не е както трябва. Светът шизофренично се променя за секунди, деградира, напълно странен и необясним!…Знаеш ли например, че има насекомо с латинско име и член като лопата, което първо почиства с члена си отверстието и едва после, искам да кажа…

ТЕДИ. Едва после чука …в отверстието.

ГРАНИЧАРЯ. Мен това не ме засяга.

БОБИ. Всичко на този свят те засяга!

ГРАНИЧАРЯ. Губите си времето.

ТЕДИ. Аз съм жена, но съм мъж. Боби е мъж, пък е жена. А ти…

Пауза.

ТЕДИ. Ти може да си бременен.

ГРАНИЧАРЯ. Ха-ха-ха! Вие сте луди! Откачалки! Луди за връзване!…

БОБИ. Просто предположение. Преди три години един студент в САЩ роди. Очакват се и други подобни аномалии.

ТЕДИ. Много мъжки екземпляри от различни видове раждат в разрез с природните закони.

ГРАНИЧАРЯ. Ей!… Ами да!…Наши съседи си купиха чистокръвен мъжки котарак. За да им лови мишки…След три години безупречно ловене, изведнъж спря. Отпусна се, наедря..И роди.Три котенца. Напълно неочаквано и в разрез с природните закони…Ама мъж да забременее…Че от кого да забременее един мъж?

ТЕДИ. Във всеки случай не от жена.

БОБИ. Особено ако в предишен живот си бил плодовита жена….

Пауза.

ГРАНИЧАРЯ. Значи според вас…Добре де. Но защо да се случи точно на мен?

ТЕДИ. Ти за всеки случай учи майчински песни.

Пауза.

ГРАНИЧАРЯ. Какво да правя?

ГРАНИЧАРЯ. Че откъде? Не съм имал дете. Жена ми, след оня случай, я изгоних. Оттогава, толкова години, съм сам…

ТЕДИ. Обичаш ли да пееш?

ГРАНИЧАРЯ. Много.Обичам купоните. Тези песни стават ли за компания?…

ТЕДИ.

/запява/

спи, детенце, спи ми сладък сън.

Утре, като станеш голям батко,

ще си спомняш само този чуден сън…”

Теди и Боби си тръгват.

Граничаря продължава да пее песента като игрива кръчмарска мелодия , игриво потропва с крака.

3.
По-късно през деня.

Теди гледа в една точка.

Боби пише.

Дълга пауза.

БОБИ. Ти си ми сърдита, нали?…

/мълчание/

Ти си ядосана, нервна, възмутена…Бясна си! Нали?…

/мълчание/

Обещавам друг път да не давам такива обещания!

/мълчание/

Може ли да ти прочета писмото?

ТЕДИ. Не.

БОБИ. Тогава ще си го прочета на глас: “ До Комитет по правата на човека, в Страсбург…Уважаеми дами и господа! По всеобщо мнение вие сте единствената надежда на Индивида в борбата му за оцеляване срещу обществото. Борба, която е започнала още преди хилядолетия, още в Пещерата. Пише ви Боби, мъж по рождение, “пол мъжки” по паспорт, но “пол женски” според данните в компютъра на граничната полиция…”

ТЕДИ. А аз къде съм?

БОБИ. Разбира се! Веднага добавям: “А също и Теди, моята…” Моята каква? Спътничка, приятелка или другарка?

ТЕДИ. Партньорка естествено.

БОБИ. “…партньорка. Тя също е и мъж, и жена едновременно, за слава на родната бюрокрация.Очевидно е налице един правен и житейски абсурд. Последствията от него са неясни и неприятни…”

ТЕДИ. Зловещи…!

БОБИ. “…Последствията от него са неясни и зловещи. Подобно недоразумение е особено тревожно днес, когато съвременният човек става все по-объркан. Когато половите му белези се размиват и променят болезнено…”

ТЕДИ. Говори за себе си.

БОБИ. “…Говоря най-вече за мъжа и себе си в частност. От една страна се отнема нашата свобода, правото ни на свободно придвижване…От друга страна се създават допълнителни предпоставки за недоверие и деформация на и без това поставените ни под съмнение мъжки качества….Без всякакво преувеличение може да се каже, че съществува голяма опасност.За човешката идентичност, за бъдещите поколения, за смисъла на човечеството….Молим ви да направите необходимото за поправяне на допуснатата грешка колкото се може по-скоро…”

ТЕДИ. Веднага…!

БОБИ. “Молим ви да направите необходимото за поправяне на допуснатата грешка. Веднага! Теди и Боби, жена от женски пол и мъж от мъжки пол.”….Това е.”

ТЕДИ. Браво!…И сега какво?

БОБИ. Как какво…?

ТЕДИ. Написа писмо. И какво от това?

4.
Чува се ръкопляскане.

Към Теди и Боби се приближава мъж с бомбе и мобилен телефон в ръка, по който той често говори.

МИНИСТЪРА. Браво!…Госпожицата Ви попита – “И какво от това?”. Логичен въпрос. Уместен и законен също…Ало! Чувам, да. Да тръгват. Казах, веднага да тръгват, първо единият, а после другият…Извинете! Така, вашето писмо само ще изложи страната ни. Нашето правителство води титанична битка за присъединяването ни към законите на най-развитите страни. Така ли е? Така е. Знаете, че през следващата година предстои важно асоцииране. Точно сега ли му е времето на това писмо, точно сега ли е времето да подлагаме динена кора на собствената си родина?

ТЕДИ. Чакайте! Кой сте…

МИНИСТЪРА. Момент! …Ало! Тръгнали са? Браво! Ще ви предложа за медал…Госпожице, искахте да попитате навярно кой съм? Свалям Ви шапка, пред вас е министърът на вътрешните работи. Визитата ми не бива да ви учудва. Проблемът с Теди и Боби ме развълнува лично. Извинете!…Ало! Слушам ви. Проверете дали има и други такива случаи. Веднага!…Докъде бяхме стигнали?…Всъщност…как сте, добре ли се чувствате?

ТЕДИ. Преди малко подслушвахте ли ни?

МИНИСТЪРА. Не, разбира се. Просто професия, така си ходя. Предпазливо, неочаквано и винаги с едно наум… Нека повторя молбата си. В никакъв случай не изпращайте това писмо в Хага! Приемам разбирането ви като готовност да сътрудничите на държавата. От своя страна аз ви се извинявам за настъпилото дребно недоразумение от името на президента, министър-председателя, от свое име ... Както виждате, лично следя случая и правя максималното. Няма да бъдете оставени на произвола. Вече пътуват към вас…

БОБИ. Благодарим Ви!

ТЕДИ. Кой пътува към нас?

МИНИСТЪРА. Ще разберете, когато му дойде времето. Момент!… Ала, ало! Да ви пикая на демокрацията! Добре! Дайте им пресконференция. Кажете на журналистите, че лично съм се заел със случая…

/пауза/

Така. А сега, Теди и Боби, нека ви задам няколко служебни въпроса….Вие, Теди, имахте ли някакви индикации, че това ще се случи с Вас? Следеше ли Ви някой? Изчезвал ли Ви е скоро документ, писмо, електронна поща?Нещо нередно при работата с личните си документи забелязахте ли, лична карта, шофьорска книжка, кредитни карти…? Подавала ли сте молба за смяна на пола?

МИНИСТЪРА. На всичките.

ТЕДИ. Не.

МИНИСТЪРА. А Вие, Боби?

БОБИ. Дойде ми като гръм от ясно небе.

МИНИСТЪРА. Да Ви е проследил някой, да е знаел намеренията Ви?

БОБИ. Не е възможно, аз нямам намерения.

ТЕДИ. Той решава в последния момент.

МИНИСТЪРА. Очевидно не можем да говорим за някаква умисъл. Налице е обикновена техническа грешка и виновният ще си понесе отговорността.

БОБИ. Кога ще свърши всичко това?

ТЕДИ. По дяволите! Защо все на мен тези грешки…!

МИНИСТЪРА. Нищо подобно! Аз също често се окайвам, но това е друга тема…Вижте? В края на краищата от какво е направен светът? От грешки.

Човешко е да се греши. Но от това не бива да се правят обобщения, заключения, теории и прочие. Нали?…Може ли да го скъсам?

Пауза.

МИНИСТЪРА. Писмото, естествено…

БОБИ. Това, господин министър, е интелектуална собственост!

МИНИСТЪРА.Добре. Унищожете го сами. Като си тръгна…Всъщност, защо да го унищожавате?Достатъчно е да не го пращате. Само така можете да разчитате на моята пълна и безкористна помощ. Даваш – получаваш. Не даваш…

ТЕДИ. От пръв поглед личи, че благородството е изписано на пагона Ви.

МИНИСТЪРА. Забравих да Ви попитам нещо, Теди?…Като малка, като момиченце искам да кажа, минавала ли сте под небесна дъга?

ТЕДИ. Да . Прекрасно е!

МИНИСТЪРА. Нали знаете поверието? Под дъгата минават момичета, които много им се иска да станат момчета…Мисля си дали това няма нещо общо със случая?

ТЕДИ. Небесната дъга да не е част от реквизита на граничната полиция?

МИНИСТЪРА. В съвременната криминалистика се вземат предвид всякакви обстоятелства. Включително и тези, от ирационален и метафизичен характер. Извинете!… Ало! Да. Да…Да…да…Моля те! Не се сърди! Ама… Но…Чакай!…

Министъра ядосан захвърля мобилния си телефон.

БОБИ. Мога ли нещо да Ви помогна?

ТЕДИ. Едва ли. Господин министърът говори с жена си.

Пауза.

/пауза/

/пауза/

/пауза/

Министъра изчезва, както се е появил.

5.
По-късно вечерта.

Теди и Боби са все още на същото място.