Крайно време е да се оцени лекарският труд



страница1/9
Дата08.05.2018
Размер0.52 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9



Пресклипинг на тема: „Здравеопазване”
07.04.2017
Национални вестници


Д-р Венцислав Грозев:

Крайно време е да се оцени лекарският труд


Това трябва да е първата задача на новия министър, казва д-р Венцислав Грозев

Красимира ТЕМЕЛКОВА, Даниела КАЗАНДЖИЕВА

Стандарт  стр. 15, 16  



Д-р Венцислав Грозев е председател на Българския лекарски съюз. Той е хирург, главен асистент в катедра "Пропедевтика на хирургическите болести" в Медицинския университет в Плевен. Автор и съавтор в повече от 70 публикации.

- Доктор Грозев, днес е Световният ден на здравето. Имат ли повод българските лекари да празнуват?

- Винаги има повод за празнуване на 7 април. Ако във въпроса ви се съдържа питане дали лекарите са доволни от системата на здравеопазване, от отношението на обществото и правителството към медицинската професия, може би отговорът е малко спорен. Но огромната част от българските лекари не само че имат основание за празнуване, а имат моралното основание да го правят. Защото огромната част от лекарите ни са прекрасни специалисти, които ежедневно се грижат за живота и здравето на своите пациенти. Друг е въпросът дали не сме малко повече длъжни към тези хора, които с цената на собственото си здраве и благополучие се грижат за здравето и живота на цялото общество. Това се отнася и за медицинските сестри, които също имат огромен принос към системата на здравеопазването. Ако във въпроса ви се съдържа и лека провокативна нотка, трябва да кажа, че е крайно време ние да оценим това, което имаме. Защото истината е, че достъпът до медицинска помощ и здравеопазване в нашата страна е един от най-широките, а квалификацията на лекарите ни по никакъв начин не отстъпва на квалификацията на всички останали в ЕС и извън него. Държавата е длъжна на медицината по отношение на апаратурата, с която разполагаме, но това не зависи от лекарите. Отново подчертавам, че знанията, уменията, възможностите на нашите медици по никакъв начин не са по-малки от тези на лекарите в ЕС и по света. Така че лекарите ни не само имат основание да празнуват днес, но сме длъжни да ги поздравим и да благодарим на тях и на сестрите за това, което правят.



- А пациентите имат ли повод да отбележат този ден?

- Да, имат повод, защото ако застанете пред едно лечебно заведение и попитате десетина пациенти, излизащи от него, за отношението към техните лекуващи лекари, най-вероятно над 80% ще ви отговорят, че са доволни. Но ако същите тези десет пациента ги попитате относно системата на здравеопазването, най-вероятно същият процент ще ви отговорят, че не са доволни.



- Къде са най-големите болежки на българското здравеопазване?

- Най-големите болежки са недофинансирането на системата, независимо от това, на което се наслушахме, че постоянно се наливат пари в здравеопазването и те изтичат без особен ефект. Истината е, че системата е недофинансирана. Второ, трябва да се обърне сериозно внимание на реализацията на младите кадри. Виждате, че всяка година над 400 лекари напускат страната. Около 1000 сестри напускат професията. Не всички от тях отиват в чужбина, но са принудени да напуснат професията, за която са положили усилия да я усвоят, а са недооценени. Разбира се, има много нормативна и законова база, която трябва да бъде променена, за да се създаде спокойствие в системата.



- Толкова години непрекъснато и безкрайно тази система се реформира и не се вижда резултат...

- Медицината е консервативна специалност и не обича резки движения и бързи промени и реакции, защото това води до сътресения. По-добре е там, където са заложени тези стратегии и техните идеи, те да се правят една по една, да се обсъждат достатъчно с обществото, с професионалните гилдии, за да могат да бъдат хората убедени. Няма по-добра реализация на дадена реформа от тогава, когато хората, които ще я изпълняват, и тези, които ще я ползват, бъдат убедени в нейната ефективност. Не може тази вечер каквото съм сънувал и съм прочел, утре да го прилагам. Това не става, особено в системата на здравеопазването.



- Така ли стана и с пръстовия отпечатък...

- Сама го казахте, така стана. Не доведе до кой знае какъв, даже бих казал никакъв, ефект, но беше достатъчна предпоставка, за да не се подписват договори, да се появяват хиляди писания и становища и от гилдии, и от съдебна система, и от пациенти. От 7-8 г. се говори за електронизация на здравеопазването, за електронната здравна карта, за електронното досие и досега никой нищо не прави по този въпрос. А в един момент решаваме да реформираме системата чрез пръстов отпечатък. Крайно време е да се засили контролът във връзка с харченето на средства, особено там, където той в момента е крайно недостатъчен. Всичко, което е свързано с дейност и в извънболничната, и в болничната помощ, малко или много е регулирано и контролирано. Но системата, която в момента съществува, е безконтролна и без регулаторни механизми в лекарствоснабдяването.



- Там ли е най-голямата дупка?

- Там е една от причините да се харчат доста пари. И крайно време е и тук да се обърне внимание, когато говорим за бързината на взимането и прилагането на решенията. България се нуждае от нови молекули, от нови лекарствени средства, които да повишат качеството на лечението, да осигурят една по-добра продължителност на живота, пък и комфорт на живот впоследствие. Но в никакъв случай не трябва да се залита. Ние не сме чак толкова богати, за да харчим безконтролно. И сигурно ще трябва да се обърне сериозно внимание на този проблем, защото в момента горе-долу средствата, които се отделят за лекарствени продукти и в болнична помощ, и за онкология, и за домашно лечение, почти се изравняват със средствата, които се отдават за дейности в цялата болнична помощ. Средствата надхвърлят 1,2 млрд.



- Казахте, че стотици медици напускат страната ежегодно. Какво би задържало младите лекари в България?

- Всичко това, което го казахме досега, с обратен знак. Би ги задържало и отношението към нашата професия. За съжаление в последните няколко години се наблюдава една самоубийствена тенденция за нарушаване на изконното ценно доверие между лекар и пациент. Защо в медиите се сочи само негативното? Не, че ние сме хора, които не искаме да бъдем контролирани или искаме да си завираме главата в пясъка и да си подмитаме проблемите под килима. Но когато това е масово и преобладава над всичко останало, което е добро, и когато позитивното и доброто едва ли не умишлено не се коментират, в тази борба и ситуация победители няма да има.

В никакъв случай БЛС и българските лекари не са за безконтролна ситуация, трябва да има спазване на стандартите, да се гони високо качество, да си носим и отговорността там, където сме направили нещо. Но пък ако това всичкото се взима само в едната посока, това не говори добре за цялото ни общество.

- Как ще се отрази на професията намаляването на държавната поръчка в университетите за специалност медицина като квота?

- Не малък брой медици излизат от България, а в същото време намаляваме и бройката. Какво правим? Трябва да се обърнем и към образователната ни система - какво качество предоставяме на висшите медицински училища, за да продължат и да надградят средното образование. Това също е много важно. Медицината е елитарна професия. Ние боравим с човешко здраве и с човешки живот. Хората, които влизат в медицинските вузове, трябва да са наясно, че успеваемостта от средния курс, за да кандидатстваш медицина, трябва да е висока. И оттам насетне всеки трябва да е наясно, че образованието по медицина продължава цял живот и то е изключително трудно. Трябва да завишим и критериите, но за да го направим, трябва да завишим и стимула, който ще дадем на тези деца, след като се реализират. Не помислим ли сега за проблемите в системата, след 5-6 г. катастрофата ще настъпи. В момента средната лекарска възраст е над 55 г., а сестринската е около 65 г. и нагоре.



- Проблемът е с кадрите, но и със заплащането. Подценен ли е трудът на медиците?

- В никакъв случай не е достойно заплащането. Един млад специалист започва в рамките на около 600-650 лв. Вярно е, че са поети някакви ангажименти и в Спешната помощ за 1500 лв. за новоназначен лекар, 900 за медицинска сестра. Получават се някъде такива заплати, но не навсякъде. Мога да дам пример със себе си. Имам над 35 г. трудов стаж в хирургията и то като главен асистент във водеш университет в България, но основната ми заплата е около 730-740 лв. Пак казвам, цялата работа е от липсата на остойностяване на медицинския труд, не само на лекарския, на сестринския, на санитарския, на всички, ангажирани в системата на здравеопазването. Не може да има един финансов източник, наречен Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/ и парите, които влизат там от бюджети, от здравно осигуряване, в тези клинични пътеки, които се финансират по този начин, да няма рубрика "Стойност на труда". Излиза, че трудът на тези хора, които са денонощно на своите места, е някаква остатъчна величина.



- Скоро ще има нов министър на здравеопазването. Кои са най-спешните неща, които трябва да направи?

- Едно от най-спешните неща е да се въведе остойностяването. Няма да стане бързо, наясно сме - може би година-година и половина. Другото, по което бъдещият министър на здравеопазването ще трябва да вземе отношение, е запазване на договорното начало на сто процента. Имаше го и благодарение на служебния министър го възстановихме. Имаше добра диалогичност до един момент и с предходното правителство, но след неподписването на рамковия договор това нещо стана едва ли не като наказателна мярка. Въпросът с продължаващото обучение, въпросът със задължителната акредитация - това са също законови неща, които трябва да бъдат обмислени и да доведат до изменение и допълнение до Закона за съсловните организации, здравеопазване и т.н. Някои неща във връзка с достъпа, с резултата от здравната карта, с възможността или невъзможността за сключване на договори също подлежат на внимание. Най-доброто нещо, което бъдещият здравен министър трябва да следва, е да не бърза особено и да се вслушва в гласа на съсловните организации и на обществото.



- Вашите пожелания към колегите по случай 7 април?

- Всеки един от нас, работейки в тази система, знае, че най-безценното нещо е здравето и животът. Пожелавам на моите колеги да са живи и здрави. Пожелавам им, разбира се, и да не падат духом и да имаме възможността да се движим с високо вдигната глава в обществото. Защото всички - и лекари, и медицински сестри, всички, които работят в системата на здравеопазването, заслужават повече от това, което получават в момента. Не само в материално отношение. Искам да им кажа, че те са чудесни специалисти и прекрасни хора и че благодаря. И сълзите в очите на пациентите от благодарност са напълно заслужени.


Проф. д-р Красимир ИВАНОВ, д.м.н.ректор на Медицински университет "Проф. д-р Параскев Стоянов"-Варна
  1   2   3   4   5   6   7   8   9


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница