Крайно време е да се оцени лекарският труд


Да съхраним искрата, която медицината изисква



страница2/9
Дата08.05.2018
Размер0.52 Mb.
#68802
1   2   3   4   5   6   7   8   9

Да съхраним искрата, която медицината изисква


Стандарт  стр. 12  

Свързваме пролетта с нов живот, с хубави надежди, с щастливо бъдеще.

Сигурно затова от 1950 г. насам един от първите истински пролетни дни - 7 април, е избран за Международен ден на здравето, а от 1964 г. - и за професионален празник на здравните работници. Защото призванието ни е да пазим живота, да даваме надежди и да помагаме на хората да бъдат щастливи! Ако талантът на медика е даден от природата, то интелектът го развива, моралът го прави полезен за обществото, а днешните трудни времена му поставят окончателна диагноза - от нас самите зависи каква точно ще бъде тя. Пожелавам на всеки здравен работник да работи така, че талантът и трудът му да бъде определян като нужен, ценен, значим, уважаван...

Нека всеки от нас да съхранява божествената искра, която медицината изисква, за да осветява най-доброто у нас, да разпалва всеотдайността и в трудни моменти на съмнение и колебание да поддържа вярата ни, че след всяка зима идва слънчева пролет.

Уважаеми колеги, желая Ви празнично настроение и благодарствени усмивки на лицата на вашите пациенти!

Весел празник на всички, чиято професионална съдба е свързана със здравето!



Запалете свещичка. Дарете кръв. Дарете живот от себе си


Стандарт  стр. 37  

На 9 април, когато Светата Православна църква чества големия християнски празник Вход Господен в Йерусалим (Цветница), с благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит отново ще се проведе кампания за кръводаряване. По традиция и тази година специализирани медицински екипи на Националния център по трансфузионна хематология ще бъдат на разположение на желаещите да дарят кръв в близост до няколко столични църкви. Кампанията е под наслов: "Запалете свещичка. Дарете кръв. Дарете живот от себе си".

На 9 април (неделя) в София от 9:00 до 13:00 часа ще работят мобилни екипи за кръводаряване. Всички, които искат да дарят кръв, могат да ги намерят в близост до:

храм "Св. Неделя" в аулата на Богословски факултет на площад "Св. Неделя" 19;

храм "Св. Седмочисленици" в сградата на 6 ОУ "Граф Игнатиев" на ул. "6 септември" 16 В;

храм "Св. Параскева" в "Дарби колидж" (в двора на храма), бул. "Г.С. Раковски" 58;

храм "Покров Богородичен" в Енорийски център "Покров Богородичен" зад хотел "Родина".

Даряването на кръв в помощ на болните и пострадалите е израз на най-искрено човеколюбие и братолюбие, изцяло в духа на православната традиция. Приканват се благочестивите християни да се включат в кампанията според възможностите си.




Евелина Славкова, социолог:

75% от българите ходят на лекар само, като ги заболи


Превенцията и профилактиката не са на почит у нас

Мила ГЕШАКОВА

24 часа  стр. 15  



- Здравната ни система е една от най-атакуваните през последните години. Но според проучването на изследователски център "Тренд" по поръчка на "24 часа" българинът е немарлив към здравето си. Как се съвместява този факт с критиките към здравната ни система, г-жо Славкова?

- Вярно е, че в обществото непрекъснато се говори за здравната система и качеството на здравните услуги, затова и ние в изследователски център "Тренд" решихме да попитаме най-общо хората какво е тяхното отношение към здравето им. Установихме, че огромна част от българите - около 75 на сто, ходят на лекар само ако се разболеят, или ако нещо ги заболи. Нещо повече -всеки 3-и прескача годишните профилактични прегледи, които са безплатни, а още 11% от анкетираните от нас изобщо не знаят за тях. С други думи, профилактиката у нас е на изключително ниско ниво и нищо чудно, че половинчатостта й, доказана и от данните в нашето проучване, води до



драстични дисонанси в здравната система

Защото реално превенцията и улавянето на заболявания в ранен стадии биха я облекчили.



- Не са ли младите българи по-грижовни към здравето си?

- Тъкмо те са в групата на онези, за които профилактиката е нещо сякаш излишно и, ако не е пресилено да го кажа - непознато. Струва ми се, че не са възпитавани да променят модела на родителите си, т.е. да ходят редовно на лекарски прегледи. Младите у нас нямат никакви навици в това отношение, а това е тревожен факт. Затова и имаме тези данни, които вече споменахме - цели 75%, които ходят в краен случай на лекар и зъболекар.



- Как се постъпва с такива хора?

- В други държави непосетилите профилактични прегледи граждани получават писма и са глобявани, ако не ги правят. Глобата е сериозен мобилизиращ фактор. Получават писма, че примерно на дадената възраст, на която са в момента, могат да се разболеят от първо, второ, трето и е необходимо да се следи и предотврати разболяване. Това е правилната логика. Западните здравни системи разчитат в по-голяма степен на профилактиката, за да предотвратят тежки заболявания, средствата за лечението на които са далеч по-големи.



- У нас изглежда обратното...

- На българина, изглежда, ножът трябва да му опре до кокала, за да се сети, че трябва да се грижи за здравето си. Нека не използваме финансовите си проблеми за аргумент да неглижираме здравето си. Това затруднява здравната система според мен, защото тя плаща не за профилактика, която излиза по-евтино, а за лечение на много тежки и хронични заболявания, които обаче е могло да бъдат



предотвратени и лекувани в зародиш

- Не е ли бедност причината за незаинтересоваността на българина от здравния му статус - вашето проучване показа, че около 380 000 българи са без здравни осигуровки?

- Има и такъв момент - сред тези 380 хиляди здравно неосигурени в нашето проучване определено голяма част нямат пари да платят здравните си вноски. Здравни осигуровки плащат предимно хора, които са с по-висок социален статус и живеят в големите градове. Живеещите в по-малък град или село, с по-ниски доходи или без доходи, с по-ниска степен на образование не изпълняват този ангажимент в такава степен. Данните не показват такава категорична разлика в демографските характеристики, но нюанса го има. Положението е още



по-драстично е посещението при зъболекар

- хората с по-ниски доходи не могат да си го позволят. Сядат на зъболекарския стол, когато ги заболи зъб или трябва да го извадят. Няма как да не цитирам изводите от здравна статистика на министерството, според която е много висок процентът на хора, които остават буквално без зъби, което оказва сериозно влияние върху здравето им.



- В проучването на "Тренд" 30% от българите практикуват алтернативна медицина, а 40 на сто - народна. Тревожен знак ли е това?

- Трябва да правим разлика между алтернативната и народната медицина. Но е факт, че 40 на сто е доста значителен дял за хора, които използват рецепти и



лекове от баби и дядовци, за да се лекуват.

За да си дадем сметка каква е числеността му, ще кажа, че 1 процент от извадка се равнява на 55 000 души или около 2,2 млн. души у нас предпочитат да се лекуват по този начин.



- Каква е причината?

- Вероятно е свързано с липсата на средства, а и с по-малко усилия - самолекуваш се, не стоиш пред лекарския кабинет на опашка, но има и психологически ефект, че тези рецепти са изпитани в годините. Но по принцип българинът прилага народна медицина при по-дребни, нека така да го кажем, болести - настинка, грип, кашлица, хрема, температура. Рецепти с оцет, мас, билки много често спасяват от приемането на антибиотик и хората предпочитат това.



- Подобни ли са аргументите за тези почти една трета сред анкетираните, заявили, че практикуват алтернативна медицина?

- Там причината е и в цялостната медийна среда - облъчването на хората с информация и съвети как да живеят здравословно и да се обръщат към природата, е сред аргументите в ползва на алтернативната медицина.

Проучването на "Тренд", поръчано от "24 часа", регистрира висок дял задоволство от работата на личните лекари - около 89%. Но пък мнението за заплащането на лекарския труд е поляризирано - 45% смятат, че са добре заплатени, 39 на сто - не.

- Задоволството от работата на джипитата контрастира с всеобщото мърморене и недоволство от здравната ни система и медицинския персонал. Но трябва да си даваме сметка, че тук не говорим за светила и специалисти, а за общопрактикуващи лекари, с които българинът контактува всекидневно. Но е любопитно, че всеки 2-и сред анкетираните посещава при нужда лекар специалист само с препоръка от близък, познат, приятел, роднина, т.е. проверен е от тях. Това е сигурен знак, че липсва доверие към такъв тип прегледи и без персонализация и мнение от хора, които имат впечатление от тях,



без обратна връзка, българинът не се решава да отиде.

Проучването на "Тренд" показа, че по-младите са по-склонни сляпо да се доверят на лекар специалист, който не е проверен от близък. Рефлексът за препоръка на лекар от близък е остатък от социализма. Тогава е имало кръгове от лекари, с които човек е разполагал, които са му били препоръчвани.



- Според данните, всеки 5-и е плащал под масата за здравна услуга. Дали хората, отговаряли в анкетите, различават доплащането за здравна услуга от подкупа?

- Ясно бяхме подчертали, че става дума за нерегламентирано плащане. Тук обаче една част от хората могат да го приемат като подкуп, а друга част като традиционен израз на благодарност. Върху тези данни можем да мислим и като формирана нагласа у българина, че да се свърши нещо добре, е хубаво да се доплати под масата. Парадоксът е, че българите хем доплащат под масата, за да получат по-добра услуга, хем не ходят на безплатните профилактични прегледи и неглижират здравето си.



- В състояние ли е здравната ни система да задоволи изискванията на безотговорния към своето здраве българин?

- Данните от нашето проучване са червена лампичка, тревожен знак към управленците и онези в опозиция. Ясно е, че причината за безхаберието на българина към собственото му здраве не се корени единствено във финансовите му възможности. Профилактика и превенция - тези са двете вълшебни думи, обозначаващи практики, които могат да облекчат здравния статус на нацията и които трябва да бъдат част от всяка здравна реформа.

***

CV


  • Родена през1989 г. в Сапарева баня

  • Завършила е национална хуманитарна гимназия, бивша Солунска, в Благоевград през 2008 г.

  • В СУ "Св. Климент Охридски" завършва социология и политически мениджмънт

  • Работила е в екипите на големи социологически агенции

  • Съосновател на изследователски център "Тренд" от 2016 г.






Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница