Глава втора ПРИРОДА И СЪЩНОСТ НА КОНФЛИКТА. СТРУКТУРА НА КОНФЛИКТА

• 
  да се запознаете с природата на конфликта;
  
• 
  да разграничите видовете субект-обектни противоречия лежащи в основата на конфликта;
  
• 
  каква е същността на конфликта;
  
• 
  през какви етапи преминава развитието на конфликта;
  
• 
  какви са функциите на социалния конфликт;
  
• 
  какви видове конфликти познаваме.
  

След като установихме, че обект на конфликтологията е конфликта като цяло, а предмет на конфликтологията най-общо казано, са всички данни и факти натрупани в науката до този момент при изучаването на обекта, съвсем естествено е да обърнем внимание на това, каква всъщност е природата на конфликта. От своя страна тази природа не може да бъде разбрана, ако не познаваме структурата на социалния конфликт, тъй като елементите влизащи в тази структура по същество характеризират самия конфликт като такъв и позволяват неговото по-пълно описание. Този подход естествено налага да се разгледа процеса на развитие на конфликта, да се фиксират етапите, през които това развитие преминава, да се уточни, че тези етапи като правило не са задължителни, но за сметка на това преминаването от един етап в друг винаги се осъществява в йерархия. Установяването на етапите позволява да се определят функциите, които социалния конфликт изпълнява, както от гледна точка на обществото, така и от гледна точка самата личност, което в крайна сметка ще ни помогне да навлезем в типологията на конфликта, и ще ни даде възможност да опишем различните негови класификации.

Развитието на всяко едно общество само по себе си е сложен процес, усъществяван върху основата на зараждането, разгръщането и разрешаването на обективни противоречия. Причините за тези противоречия могат да бъдат най-различни: материални ресурси, жизнени нагласи, властови пълномощия, статусно – рулеви различия в социалната структура, личностови различия и други. Това означава, че конфликтите обхващат всички сфери на живота и дейността на хората, цялата съвкупност от социални отношения и социални взаимодействия. Всъщност сам по себе си конфликтът се явява форма на социално взаимодействие. Конфликтното взаимодействие предполага противоборство на страните, заключаващо се в действия насочени срещу другия.

В основата на конфликта лежат субект-обектни противоречия, но противоречието и конфликта не са тъждествени, най-малкото поради това, че противоречията могат да съществуват продължително време, без да прерастват в конфликт. Това означава да отчитаме факта, че в основата на конфликта лежат тези противоречия, причина за които са несъвместими интереси, потребности и ценности. Точно тези противоречия прерастват в реално противоборство между страните. Самото противоборство би могло да бъде повече или по-малко интензивно с повече или по-малко насилие. Самата форма на сблъсък – насилствена или ненасилствена – зависи от много фактори, включително и от наличието на реални възможности и механизми за ненасилствено разрешаване на конфликта, както и от целите, които преследват субектите на противоборство.

От този анализ следва, че под социален конфликт ще разбираме открито противоборство, сблъсък на два или повече субекта, участници в социалното взаимодействие, причина за който се явяват несъвместими потребности, интереси и ценности. Социалният конфликт включива в себе си и активността на индивида или групата, които блокират функционирането на противника или нанасят вреда на други хора, или групи.

Разбира се такова опредение не може да обхване всички страни на конфликта и най-вече неговия психологизъм. Въпрос, който ще бъде разгледан по-късно.

При изучаването на различните форми на обществения живот, учените използват така наречения конфликтологичен подход, при което някакво действие се разглежда като резултат от конфликт между хората и се проследява механизма на неговото възникване.

• 
  да провокират конфликта и да способстват за неговото развите;
  
• 
  да съдействат за намаляне на интензивността на конфликта или за пълното му прекратяване;
  
• 
  да поддържат едната или другата страна на конфликта или и двете страни едновременно.
  

В социологията на конфликта се използа понятието „страна на конфликта“, в което се включват както преките така и косвените участници в конфликта.

Субектите и участниците в социалния конфликт могат да имат различен ранг, социален статус и сила.

Ранг – от немски – звание, чин, разряд, категория. В социалната конфликтология ранга се определя на принципа висш- нисш и служи за определяне на позицията, заемана от едиия от субектите на конфликта по отношение на другия субект или противоположната страна. Обикновено се предлагат следните рангове на субетктите на конфликта:

• 
  опонент първи ранг – човек, влизащ в конфликта от собствено име и преследващ собствени интереси;
  
• 
  опонент втори ранг – отделни индивиди, защитаващи групови интереси;
  
• 
  опонент трети ранг – структура, състояща се от непосредствено взаимодействащи една с друга групи;
  
• 
  висш ранг – държавни структури, представящи се от името на закона.
  

• 
  обекти, които не могат да бъдат разделени на части и следователно съвместното им притежаване на практика е невъзможно;
  
• 
  обекти, които могат да бъдат разделени в различна пропорция между участниците в конфликта;
  
• 
  обекти, които участниците в конфликта могат да притежават съвместно. Това е така наречената ситуация на мним конфликт.
  

Могат да се определят следните основни видове действия на една от страните, които другата би възприела като конфликтни:

• 
  създаване на преки или косвени пречки за осъществяването на плановете и намеренията на другата страна;
  
• 
  неизпълнение от другата страна на задължения и обещания;
  
• 
  вземане или задържане на обект, който по мнението на една от страните не бива да принадлежи на другата;
  
• 
  нанасяне на пряка или косвена вреда на имуществото или репутацията на другата страна;
  
• 
  унижаващи човешкото достойство действия – обиди, оскърбления;
  
• 
  заплахи и други принуждаващи действия, заставящи човек да прави това, което не иска и не е задължен да прави;
  
• 
  физическо насилие.
  

Действието на едната страна в конфликтна ситуация оказват съществено влияние на другата страна, то се заключава не само в загубите, които тя претърпява, но и в това че тя на своя страна започва да планира и да предприема ответни действия. По този начин поведението на единия от участниците в конфликта води до промяна в поведението на другия. В особено напрегнати ситуации, действия, които в нормални условия не привличат внимание, се преживяват много силно.

Ако престанем да се занимаваме с определен конфликт ние по същество ще го прекратим. Това обаче е невъзможно, когато в основата на конфликта се намират жизненоважни ценности. Съществуват конфликти, в които хората изразходват много повече енергия, от колкото обекта на конфликта заслужава. Такива конфликти нажежават страстите, въпреки че изобщо е можело да не започват. Кое в крайна сметка кара хората да раздухват конфликтите вместо да ги разрешават?

В конфликтологията се разглеждат обективни и субективни фактори, действията на които въвлича хората в конфликт.

Обективни фактори – това са реално съществуващи обстоятелства. Те са свързани главно с битовите условия, но и с някой съществени социалнопсихологически особености на личността, които тя реално има в даден момент и които не подлежат на изменения в кратки срокове.

Към условията на бита, пораждащи конфликти, можем да причислим социалното неравенство, различията в материалното положение и други.

Обективни фактори, свързани с особеностите на личността и способстващи за предизвикване на конфликт са: образованието, нивото на квалификация, степента на интелектуално развитие, диапазона на способностите и други, различията в които водят към взаимно неразбиране и разпад на личните контакти, а несъответствието им на изискванията на работната среда е основна причина за служебните конфликти.

Наличието на обективни фактори, предизвикващи сблъсък между жизненоважни потребности, интереси и цели, прави конфликта неизбежен, но това противоборство може да приеме различни форми.

Субективни фактори – представляват стимули за конфликтни действия, предизвикани от илюзорни измислени обстоятелства. Хората приемат изкривено ситуацията в която се намират, като във въображението им или реалните обстоятелства възприемат несвойствен на действителността характер или си измислят такива обстоятелства, които в дадената ситуация не съществуват. Но както подчертахме от правилото на Томас, последствията от такива измислени обстоятелства са напълно реални.

Енергетиката на конфликта се ражда и подхранва както от реални , така и от въображяеми източници. Ние всички имаме илюзии, всъщност, когато двама човека имат различни представи за едно и също нещо, то всеки от тях си мисли, че представата на другия е илюзорна или неправилна.
1.3. Процес на развитие на конфликта.
Процесът на развитие е втората съществена част от структурата на динамика на конфликта. В просеца на своето развитие всеки конфликт преминава през наколко етапа, като съществува една особенст. Тези етапи не са задължителни, продължителността им също може да бъде различна. Последоватеността на етапите във всеки конфликт обаче е една и съща.
Етапи на развитие на конфликта:
Предконфликтна ситуация – това е състоянието в навечерието на конфликта. Характеризира се с нарастване на напрежението в отношенията между потенциалните субекти на конфликта. Това напрежение се поражда от определени противоречия. Не всички противоречия прерастват в конфликт. Това се случва само ако те бъдат оценени от потенциалните субекти на конфликта като несъвместими. Обикновено на този етап вече има някакви предпоставки за конфликт. Ако напрежението в отношенията между страните продължително време не води до открити конфликтни сблъсъци, то такова състояние наричаме потенциален или латентен конфликт.

Предконфликтната ситуация сама по себе си условно можем да разделим на три фази на протичане: първо - възникване на противоречие по повод на определен спорен обект; ръст на недоверието и социалното напрежение; предявяване на едностранни или взаимни претенции; намаляване на контактите между страните и натрупване на обида; второ - стремеж да бъде доказана справедливостта на собствените претенции и обвиняване на другата страна, че не желае справедливо да разреши възникналия проблем; затваряне в собствените стереотипи, поява на предубеждения и неприязън в емоционалната сфера; трето - разрушаване на структурата на взаимодействието; преминаване от взаимни обвинения към заплахи; ръст на агресивността; опонента формира образ на враг и се създава нагласа за борба с него.

По този начин предконфликтната ситуация постепенно преминава в открит конфликт. Но нейното съществуване може да продължи достатъчно дълго без да е налице конфликт. За да се появи той е необходимо да се премине към слеващия етап на развитие на конфликта, тоест да се появи инцидент.
Инцидент – това е формалният повод, използван за начало на непосредствения сблъсък между страните. Той може да се появи случайно, може да бъде провокиран от субекта или субектите на конфликта, може да се появи като резултат на естествения ход на събитията, а може да бъде подготвен и провокиран от странична сила, преследваща свои интереси в конфликта.

По характера на възникването можем да определим четири типа инциденти:

• 
  обективни, целенасочени инциденти (провокирани от едната или двете страни на конфликта);
  
• 
  обективни, нецеленасочени инциденти (резултат на естествен ход на събитията);
  
• 
  субективни, целенасочени инциденти (страната влиза в конфликт за да реши собствените си проблеми);
  
• 
  субективни, нецеленасочени инциденти (случаен сблъсък на интересите между две или няколко страни).
  

• 
  едната или двете страни се стремят да загладят възникналите противоречия и да намерят компромис;
  
• 
  едната от страните се прави, че нищо не се е случило, което по същество е бягство от конфликта;
  
• 
  инцидентът е знак за начало на открито противоборство.
  

• 
  активно конфликтно поведение;
  
• 
  пасивно конфликтно поведение;
  
• 
  конфликтно-компромисно поведение;
  
• 
  компромисно поведение.
  

В етапа на развитие на конфликта се определят три основни фази:

• 
  преминаване на конфликта от латентно състояние в открито противоборство. То все още се води с ограничени ресурси и има локален характер. Тук става първата проба на съотношението на силите между страните. В тази фаза все още има реални възможности за прекратяване и разрешаване на конфликта;
  
• 
  понататъшно развитие на противоборството. Страните на конфликта за да достигнат своите цели и за да възпрепятстват достигането на противниковите цели, въвеждат в противоборството нови ресурси. Тук почти всички възможности за компромис са пропуснати. Конфликтът става все по-неоправляем и непредсказуем;
  
• 
  в тази фаза конфликтът стига своя връх и приема формата на тотална война с приложение на всички възможни сили и средства. Тук страните на конфликтът като че ли забравят неговите истински причини и цели. Сега главна цел на противоборството става нанасянето на максимална вреда на противника.
  

Кулминацията не е задължетелен етап. От една страна страните имат имат предел на търпимост при привишаването на който участниците в конфликта се чувстват уморени от противоборството и възниква желание да изгладят разногласията. От друга страна има затегнати конфликти, при които кулминацията дълго не настъпва. В едни случаи това е повод конфликта постепенно да угасне, но в други случаи отлагането на кулминацията натрупва висок енергитичен потенциал. Това натрупване на негативни емоции е способно, тогава когато кулминацията най-после настъпи, да доведе до много ужасни последствия.

На определен етап от развитието на конфликта, страните могат съществено да променят представите за собствените възможности и възможностите на противника. В този момент настъпва преоценка на ценностите, което се случва под влиянието на нови взаимоотношения, промяна в равновесието на силите или осъзнаването, че в тази ситуация целите не могат да бъдат постигнати или постигането им струва твърде скъпо. Всичко това съдейства за промяна на стратегията и тактиката на конфликното поведение. При тази ситуация страните на конфликта започват да търсят пътища за примирение. От този момент започва процеса на завършване на конфликта, което не изключва нови изостряния на обстановката.

В етапа на разрешаване на конфликта са възможни следните варианти:

• 
  при очевиден превес на силите на една от страните, това й позволява да наложи своите условия на по-слабия опонент и да прекрати конфликта;
  
• 
  противоборството се води до пълното поражение на една от страните;
  
• 
  противоборството се затяга, протича бавно, не напрегнато, поради недостига на ресурси;
  
• 
  страните отиват на взаимни отстъпки, тъй като са изчерпали ресурсите си в конфликта и към момента не се очертава потенциален победител;
  
• 
  конфликтът може да бъде преостановен под влиянието на трета сила.
  

Има абсолютни конфликти, при които противоборството продължава до пълното унищожаване на едната или и на двете страни.

В конфликтологията се очертават начини за завършване на конфрикта, насочени преди всичко към промяна на самата конфликтна ситуация. Това се осъществява или по пътя на въздействие върху участниците, или чрез изменение характеристиките на обекта, или по някой от следните начини:

• 
  отстраняване на обекта на конфликта;
  
• 
  замяна на един обект с друг;
  
• 
  отстраняване на едната страна на конфликта;
  
• 
  промяна на позициите на една от страните ;
  
• 
  промяна на характеристиките на обекта и субекта на конфликта;
  
• 
  получаване на нови сведения за обекта или създаване на допълнтелни условия;
  
• 
  недопускане на непосредствено или косвено взаимодействие между страните;
  
• 
  страните на конфликта стигат до единно решение.
  

За всяка от страните на конфликта, неговата цена се формира като сумарна от три фактора: разход на енергия, време и сили за противоборството; вредите нанесени от действията на другата страна; загуби свързани с влошаването на общата ситуация.

Цената на изхода от конфликта е разликата между загубите, с които е съпроводен той и печалбата, която той носи. Ако печалбата е по-голяма от колкото загубите, то изгодата от прекратяването на конфликта е ясна. Но печалбата обикновено е неясна, хипотетична и това значително снижава нейната оценка. Докато загубите се очетливо видими и чувствани, поради което те се оценяват високо. Това дава отговор защо в повечето случаи загубите се представат повече, от колкото печалбите. В такъв случай е целесъобразно да съпоставим цената на конфликта и цената на изхода от конфликта. Ако цената на конфликта е ниска, тоест цената на изхода на конфликта е много висока, то тогава има смисъл да се продължава конфликта. Това означава, че сравняването на цената на конфликта и цената на изхода от него, позволява рационално да се реши въпроса струва ли си да продължаваме конфликта, отчитайки понататъшното нарастване на неговата цена или трябва да бъде прекратен.
Преговори – с преговорите се отбелязва завършването на непосредственото противоборство на страните и този смисъл едно от условията за започване на процеса им е страните да се съгласят на временно примирие. Но е възможен вариант когато на етапа на предварителните договорености страните не само не прекратяват враждата, но и я задълбочават за да засилят своите позиции на преговорите.

Преговорите предполагат взаимно търсене на компромис между враждуващите страни и включват няколко възможни процедури:

• 
  признание за наличен конфликт;
  
• 
  утвърждаване на процедури, правила и норми;
  
• 
  извеждане на основните спорни въпроси;
  
• 
  проучване на възможните варианти за решение на проблема;
  
• 
  търсене на съглание по всеки спорен въпрос и регулиране на конфликта като цяло;
  
• 
  изпълнение на всички приети взаимни задължения.
  

• 
  доколко се е отдало в хода на конфликта и последвалите преговори да се достигнат преследваните цели;
  
• 
  с какви методи и по какви начини се е водило противоборството ;
  
• 
  колко големи са загубите на страните;
  
• 
  колко голяма е степеннта на усещане за загуба на собствено достойство от едната или другата страна;
  
• 
  отдало ли си е в резултат на договорения мир да се снеме емоционалното напрежение на страните;
  
• 
  какви методи са били в основата на процеса на преговорите;
  
• 
  до колко е било възможно да се намери баланс между интересите на страните;
  
• 
  наложен ли е компромиса от една от страните, трета сила, или е резултат от взаимно търсене на решение на конфликта;
  
• 
  каква е реакцията на околните на резултата от конфликта.
  

Кои позитивни функции на конфликтът са характерни за откритите социални групи:

- конфликта разкрива и разрешава противоречия и с това способства за общественото развитие. Своевременно открития и разрешен конфликт може да предотврати по-сериозни конфликти, водещи до тежки последствия;

- в откритата група, конфликта изпълнява функция на стабилизация и интеграция на вътрешногруповите и междугруповите отношения, снема социалното напрежение;

- конфликтът увеличава интензивността на връзките и отношенията, стимулира социалните процеси, дава на обществото динамизъм , поощрява творчеството и иновоциите, и в този смисъл е фактор за обеществения прогрес;

- намирайки се в състояние на конфликт, хората по-ясно осъзнават както своите, така и противниковите интереси. Което позволява по-пълно да се изяснят съществените обективни причини, проблеми и противоречия в развитието;

- конфликтът дава възможност да се получи информация за околната социална среда и съотношението между силовия потенциал на конфликтиращите формирования;

- външният конфликт дава възможност за вътрешногрупова интеграгция и индентификация, укрепват груповата кохезия, мобилизират вътрешните ресурси и помага от една страна да се намерят приятели и съюзници, а от друга да се изяснят враговете;

- вътрешният конфликт изпълнява следните функции: създаване и поддържане на баланс на силите; социален контрол за съблюдаването на общоприети правила, норми и ценности; създаване на нови социални норми; адаптация и социализация на индивидите и групите; образуване на групи и установяване и поддържане на техните нормативни и физически граници; установяване и поддържане на относително стабилина структура на вътрешногруповите и междугруповите отношения; установяване на неформална ерархия в групите и обществото, в това число и определяне на неформалните лидери;

- конфликтът изяснява позициите, интересите и целите на участниците, и по този начин способства за балансирано решение на възникващите проблеми.

Същевременно социалните конфликти имат негативни функции, когато:

• 
  водят до хаос и нестабилност;
  
• 
  обществото не е в състояние да осигури ред и мир;
  
• 
  противоборството се води с насилствени методи;
  
• 
  като последствия на конфликта са налице големи материални и морални загуби;
  
• 
  има опастност за живота и здравето на хората.
  

Позитивни функции на конфликта по отношение на участниците в него:

• 
  конфликта пълно или частично отстранява противоречия, възниквали в резултат на несъвършенството на действието на много фактори, което означава, че той разкрива нерешените въпроси;
  
• 
  конфликта позволява по-дълбоко да се оценят индивиуалнопсихологическите особености на хората, участващи в него. Той подлага на проверка ценностните ориентации на човека, относителната сила на неговите мотиви и тяхната насоченост, формира психологическа устойчивост към трудни ситуации;
  
• 
  конфликта позволява да се отслаби психичното напрежение. Конфликтното взаимодействие, когато е съпроводено с емоционална реакция, освен че може да има негативни последствия, като правило води до снемане на емоционалното напрежение и посдващо снижаване на интензивността на отрицателните емоции;
  
• 
  конфликта служи като източник на развите на личността, тъй като човек разширява възможностите си и усъвършенства методите си за взаимодействие с околните и същевременно придобива социален опит за разрешаване на трудни ситуации;
  
• 
  конфликта може да подобри качеството на индивидуалната дейност;
  
• 
  когато човек отстоява справедливи цели в конфликт, това води до повишаване на авторитета му сред околните;
  
• 
  междуличностните конфликти, като отражение на процеса на социализация, са едно от средствата са самоотвърждаване на личността и формиране на нейна активна позиция.
  

• 
  повечето от конфликтите оказват изразено негативно въздействие върху психичното състояние на участниците в тях;
  
• 
  неблагоприятно развиващите се конфликти могат да се съпровождат с психично и физическо насилие, което води до травмиране на опонента;
  
• 
  като трудна ситуация, конфликтът винаги се съпровожда със стрес, което при чести конфликти или такива с високо емоционално напрежение води до така наречените болести на стреса (най-често заболявания на сърдечно съдовата и храносмилателната система);
  
• 
  конфликтът се явява разрушител на системата от междуличностни отношения, която е съществувала между страните до неговото възникване. Понякога в резултат на конфликта , взаимоотношенията между участниците в него изобще се прекратяват;
  
• 
  конфликта формира негативен образ на другата страна, което води до негативни нагласи към нея, а следователно в преднамерено отношение към нея и готовност да се действа срещу нея;
  
• 
  конфликтите могат да се отразяват негативно върху ефективнотта на индивидуалната дейност на опонентите. Като правило, участниците в конфликта обръщат по-голямо внимание на него, от колкото на дейността си;
  
• 
  конфликта закрепя в социалния опит на човека методи и способи за насилствено разрешаване на проблемите. Ако един път победи с насилие, човек възпроизвежда този опит и в други аналогични ситуации на социалино взаимодействие;
  
• 
  конфликтите често влияят отрицателно върху развитието на личността. Те могат да съдействат за формиране у човек на неверие в справедливостта, убеденост, че другият е винаги прав и т.н.
  

Ако класификацираме конфликтите от гледна точна на степеннта на нормативна регулация, можем да посочим два крайни типа, като в единия край ще бъдат институционализираните, а в другия край абсолютните конфликти, като между тях могат да се разположат множество конфликти с различна степен на институционализация.

По форма на проявление конфликтите се различават на два вида: агонистични (примирими) и антагонистични (непримирими).

За агонистичните конфликти са характерни конфронтацията, съперничеството и конкуренцията.

Конфронтация – това често е пасивно противостояне на социални групи с влизащи в конфликт политически, социални и екологични интереси. Обикновено конфронтацията не прима форма на открит сблъсък. Тя може да прерастне в съперничество.

Съперничество – то е борба за признаване постиженията и способностите на отделния човек или на някаква общност. Целта на съперничеството е да се придобият по – добри социални позиции, да се достигнат престижни цели. От своя страна съперничеството може да прерастне в конкуренция.

Конкуренция – особен тип конфликт, целта на който е получаване не изгоди, печалба или достъп до дифицитни блага.

Антагонистичните конфликти като правило са конфликти с остри форми и се делят на: вълнения, бунтове и метежи, възстания и революции.

Вълнения – то представлява неясно изразено недоволство от съществуващото положение. В начало се появява раздразнение, което преминава във възмущение, а след това в негодуване. Неясните цели са оформени като повече или по-малко ясно формулирани искания, въпреки че не винаги е ясно какво искат организиторите на вълненията. Вълненията могат да прерастват в бунт или метеж, а след това във възстание.

Бунт и метеж – целенасочено проявление на лична или колективна активност в агресивна форма.

Възстание – целенасочена проява на проява на лична или колективна агресия с висока степен на организация на колективния протест.

Революция – крайна форма на несъгласието. Политически начин за снемане на съществуващия социален строй, означаващ качествени промен и от социално икономически характер. Като правило револючията предполага военни действи я, насилие и включване на големи маси.

Един от начините за описване на конфликта в социологията е с помощта на променливи като разногласие и доминиране.

Разногласие - основна променлива, даваща информация за състоянието и ориентацията на възгледите, интересите и целите на участнциите, проявяваща се в техните искания или декларации за намеренията; Разногласието формира противоборстващо поведение, което се описва с процесуален модел на конфликта. Моделите на поведение могат да бъдат три вида:

- постигане на цели за сметка на другия участник в конфликта;

- частично или пълно отстъпване на свои позиции на другия участник в конфликта;

- взаимно равно удовлетворяване на интересите на страните.

Доминирането предполага социална ерархия в човешкото общество, борба за по-добра позиция. То се явява система от действия, основани на стремежа да се приложи сила.

Ако за критерии приемем обекта на конфликта, можем да определим следните видове конфликти:

- икономически – в основата им е сблъсъка на икономически интереси, която се получава когато потребностите на една от страните се удовлетворяват за сметка на потребностите на другата. Колкото по-дълбоки са противоречията, толкова по-трудно е разрешаването им. Като правило в повечето случаи икономическите причини са в основата на кризите между обществото и властта;

- социално политически – в основата им са противоречия, отнасящи се до политиката на държавата, в сферата на властните и социалните отношения, партиите и политическите обединения. На тяхна основа възникват и междудържавни и международни сблъсъци;

- идеологически – в основата им са противоречията във възгледите и нагласите на хората по различни проблеми от живота на обществото и функционирането на държавата. Могат да възникнат на всички нива в обществото;

- социално психологически - проявяват се между личностите и между социалните групи. В основата им са нарушения в областта на взаимоотношенията. Причините могат да бъдат: психологическа несъвместимост, немотивирано невъзприемане на човек, борба за лидерство, престиж и влияние;

- социално битови - свързани са с различните представи на групите и отделните лица за живота, бита и т.н. Основна от тях е дисхармонията в семейните отношения. Като причини за нея могат да бъдат посочени битови неуредици, морална разпуснатост, сериозни идейни различия.

Ако за критерии приемем продължителността и степеннта на напрежение, конфликтите може да разделим на:

- бурни и бързо протичащи – отличават се с голяма емоционалност и крайни прояви на негативно отношение от страните на конфликта. Могат да завършат с тежки последици и дори трагични резултати. В основата им е психичното състояние на хората;

- остри и продължителни - възникват преди всичко в случаи, когато противоречията са достатъчно дълбоки, устойчиви и непримирими. В тях страните на конфликта контролират своите реакции и постъпки;

- слабо изразени и бавно протичащи – характерни са за противоречие, които нямат остър характер, или за сблъсъци, при които е активна само едната страна, а другата или не определя позицията си или избягва конфронтацията;

- слабо изразени и бързо протичащи – ако този конфликт е само в определен епизод прогнозата му е благоприятна, ако е част от верига подобни конфликти прогнозата може да бъде не само сложна, но и неблагоприятна.

Ако за критерии приемем нивото на организация на общесвения живот конфликтите могат да бъдат:

- глобални;

- регионални;

- междудържавни;

- междунационални;

- между различни слоеве на обществото;

- междугрупови;

- междупартийни;

- между политически личности.

Ако за критерии приемем количеството участващи хора, конфликтите могат да бъдат:

- двустранни ;

- тристранни;

- многостранни.

Ако за критерии приемем степеннта на силов натиск, конфликтите могат да бъдат:

- невъоръжени ;

- въоръжени.

Американският психолог Мортън Дойч (1920-) предлага класификация на конфликта, при отчитане на неговата мотивация и субективните възприемания на ситуацията. Той определя следните видове конфликти:

- лъжлив конфликт – субекта възприема ситуацията като конфликтна, въпреки че няма реални причини за това. Няма обективни основания, възниква в резултат на лъжливи представи или недоразомения;

- потенциален конфликт – съществуват реални основания за възникване на конфликта, но към момента нито едната от страните или двете заедно по силата на някакви причини още не са осъзнали ситуацията като конфликт;

- истински конфликт – реален сблъсък между страните. Този сблъсък на интересите съществува обективно, осъзнава се от участниците и не зависи от лесно изменящите се фактори. Истинският конфликт може да се раздели на следните подвидове: конструктивен – възниква въз основата на реално съществуващи между субектите противоречия; случаен или условен – възниква по недоразумение или по случайно стечение на обстоятелствата, което не се осъзнава от неговите участници. Той се прекратява в случай на осъзнаване на наличието на реална алтернатива;

- изместен – възниква на лъжливо основание, когато истинската причина е скрита;

- невярно приписан конфликт – това е конфликт, при който истинския виновник за него не участва в противоборството, а в конфликта действат участници, нямащи отношение към него.

Разбира се всички конфликти не могат да бъдат вложени в единна универсална схема и да подлежат на универсална класификация. Общо казано класификациията е метод на познание, заключаващ се в обедине на конфликтите по групи, на основата на някакъв признак. Базисната типология позволява да определим най-общите структурани единици. Това става, когато за основа на класификацията избираме характеристика присъща на всички конфликти . Най-общата базисна класификация на конфликтите разглежда конфликтите в две големи групи:

- конфликти с участието на човека – биват (социални междуличностови, междугрупови, междудържавни, международни) и вътрешноличностови;

- зооконфликти – биват интропсихични и между две и повече животни и между групи животни.

1. 
   Каква е природата на конфликта?
   
2. 
   Какви противоречия лежат в основата на конфликта?
   
3. 
   Каква е структурата на конфликта?
   
4. 
   През какви етапи преминава развитието на конфликта?
   
5. 
   Каква е характеристиката на отделните етапи на развитието на конфликта?
   
6. 
   Какви са функциите на конфликта от гледна точка на участниците в него?
   
7. 
   Какви типологии на конфликта познаваме, каква е универсалната класификация на конфликта?
   

Анцупов, А., А. Шипилов. Конфликтология. М. 2006

Давлетчин, С. Конфликтология. Улан-Уде. 2005

Джонев С. Социална организация-теория,диагностика,консултация. С., 2000

Димитров Д. Конфликтология С. УНСС 2007

Димитров Д. Социология на конфликта. УИ .С .1999

Дронзина Т. Разрешаване на конфликти-тенденции и инструменти. С.1999

Емелянов, С. Практикум по конфликтология. М. 2013

Кармин, А. Конфликтология. СПб. 2009

Леонов, Н. Конфликтология. М. 2006

Маджарова К., В. Мирчева. Директорът на училището и ефективният мениджмънт. С., 2002

Мажников, В. Конфликтология. ВоГ. 2003

Манчева Р. Конфликти и конфликтно поведение. Блг. 2005

Мариманов, М. Конфликтология. М. 2004

Марков, К. Екстремална психология. Ш., 2007

Маркхам У. Управление на конфликта. С.1999

Милкова Р., Л. Милков Конфликтология С. 2007

Панайотов Д. Психология на бизнеса. С., 2001

Ръководство за разрешаване на конфликти. С. 2002

Стоянов В. Организационна психология. В., 2005

Таскин, А. Конфликтология. – УМК, Горно-Алтайск. 2009

Харизанова М., М. Кузманова. Управление – теория и практика. С., 2002