Красимир марков конфликтология издателски комплекс при нву „Васил Левски” красимир марков конфликтология


Глава трета ВЪТРЕШНОЛИЧНОСТЕН КОНФЛИКТ. ПСИХОЛОГИЧЕСКА ЗАЩИТА И ЗАЩИТНИ МЕХАНИЗМИ В КОНФЛИКТА



страница3/6
Дата21.09.2017
Размер1.26 Mb.
#30692
ТипЛитература
1   2   3   4   5   6
Глава трета
ВЪТРЕШНОЛИЧНОСТЕН КОНФЛИКТ. ПСИХОЛОГИЧЕСКА ЗАЩИТА И ЗАЩИТНИ МЕХАНИЗМИ В КОНФЛИКТА.
След усвояване на материала по тази глава Вие ще можете:


  • да получите знания за същността на вътрешноличностния конфликт;

  • да си изясните кои параметри в човешката играят роля за появата на вътрешния конфликт;

  • да разберете как оценят появата и развитието на вътрешноличностния конфликт представителите на различните психологически школи и направления;

  • да си изясните същността на понятието психологическа защита и нейната роля за човешката личност;

  • да разберете природата на защитните механизми и тяхната класификация.

Един особен вид конфликт, който в частност е предмет на психологическия анализ е вътрешноличностния конфликт. Неговото възникване и развитие е неотменима част от човешкото съществуване, всички ние, така или иначе, изпитваме в себе си противоречия на мотиви, нагласи, емоции, които понякога стават неразрешими и водят до нарушаване на установени правила, норми на поведение, което всъщност ни вкарва във вътрешноличностния конфликт. Това означава, че изучавайки конфликта изобщо не можем да не се спрем на вътрешноличностния конфликт, да направим характеристика на същия, да разгледаме видовете вътрешноличностни конфликти, да разгледаме причините за появата им и последствията от тях. Доколкото вътрешноличностния конфликт е тясно свързан с реакцията на личността, както към себе си, така и към околните, нормално е да бъдат разгледани същността на психологическата защита, функциите, които тя изпълнява и да се обсъди класификацията на защитните механизми.


1. Вътрешноличностен конфликт.
Когато говорим за страна на конфликта, субект на конфликта, участник на конфликта, трябва да знем, че зад тези понятия обикновено се крие личността на един човек или личностите на група хора. Но освен това всеки човек в качеството си на личност сам произвежда и възпроизвежда конфликти в себе си. Целият живот на нормалния човек е един конфликт и то преди всичко въпрешен. За нормалният човек вътрешно личностното напрежение и противоречивост са не само естествени, но и необходими за усъвършенстването му като личност.
1.1.Понятие за вътрешноличностен конфликт.
До научното обяснение на вътрешноличностния конфликт се осъществява във философските трудове и художествената литература.

Научното обяснение и изучаване на вътрешноличностния конфликт започва в края на XІX в и се свързва преди всичко с имете на Зигмунд Фройд (1856-1939), който разкрива биопсихичния и биосоциалния характер на вътрешноличностния конфликт. В своите разработки, той разглежда човешкото съществуване като свързано с постоянно напрежение и преодоляване на противоречията между биологичните влечения и желанията на човека (преди всичко сексуални) и от друга страна социално културните норми, тоест конфликт между безсъзнателното и съзнанието. В наличието на това противоречие и постоянно противоборство се състои по Фройд същността на вътрешноличностния конфликт. В рамките на психоанализата, теории за вътрешноличностния конфликт, са разработвали и други учени между които К. Юнг и К. Хорни.

Свой значим принос в изучаването на вътрешноличностния конфликт има Курт Левин (1890-1947). Той го определя като ситуация, при която върху индивида действат едновременно противоположно насочени, равни по стойност сили. От това положение той разглежда три типа конфликтни ситуации:


  • човекът се намира между две приблизително равни положителни сили;

  • човекът се намира между две приблизително равни отрицателни сили;

  • върху човекът действат едновременно две приблизително равни сили с противоположна посока.

Теорията за вътрешноличностния конфликт намира по нататъшно развитие в разработките на представителите на хуманистичната психология. Карл Роджърс (1902-1987) счита за фундаментален компонент в структурата на личността Аз – концепцията. Това е образът на собственото Аз, представата на личността за самата себе си, която се формира в процеса на взаимодействието на личността с оклоната среда. На основата на тази концепция протича саморегулацията на поведението на човека. Самата Аз – концепция често не съвпада с представата ни за идеалното Аз. Това поражда вътрешноличностен конфликт, който може да доведе и до тежки психични заболявания.

Друг представител на хуманистичната психология Ейбрахам Маслоу (1908-1968) развива своя идея за вътрешноличностния конфликт, основана на неговата мотивационна структура на личноста. Тя включва ред от пет йерархично организирани потребности: физиологични потребности; потребност от безопасност; потребност от любов; потребност от уважение; потребност от самоактуализация. Най-вишсата потребност от самоактуализация се явява реализация на възможностите, способностите и таланта на човека. Тя присъства у повечето хора, но само у малко се реализира напълно. Този сбълсък между стремежа към самоактуализация и реалния резултат лежи в основата на вътрешноличностния конфликт.

Австрийският психолог и психиатър Виктор Франкъл (1905-1997) създава ново направление в психотерапията – логотерапия (от логос – мисъл, разум и терапия – лечение). Самият Франкъл пояснява, че под логос трябва да се разбира дух. А логотерапията се занимава със смисъла на човешкото съществуване и търсенето на тоя смисъл.

Съгласно вижданията на Франкъл, главна движеща сила на човека в неговото съществуване се явява търсенето на смисъла на живота и борбата за него. Усъществяването на смисъла се отдава на много малко хора. Неговото отсъствие поражда у човек състояние, което Франкъл нарича екзестенциален вакуум (чувство за безцелност и пустота). Екзестенциалният вакуум поражда вътрешно лисностовите конфликти, проявяващи се с най-голяма сила в ноогенните неврози (смислови неврози). Според него вътрешноличностния конфликт във вида ноогенна невроза възниква заради духовен проблем, свързан с разстройство на духовното ядро на личността, в което се съхраняват смисъла и ценността на човешкото съществуване, играещи определена роля в поведението на личността. В този смисъл ноогенната невроза се проявява като разстройство на вътрешната структура на личността, предизвикано от екзестенциалния вакуум и отсъствието у човека на смисъл на живота. Екзестенциалният вакуум, проявяващ се като чувство за безцелност и празнота, поражда екзестенциална фрустрация на личността, проявяваща се преди всичко като скука и апатия.

От преведените виждания става ясно, че вътрешноличностния конфликт е нормално явление, присъщо на вътрешната структура на личността.
1.2. Характеристика и видове вътрешноличностен конфликт.
Определение на вътрешноличностния конфликт – състояние на структурата на личноста, когато в нея едновременно съществуват противоречиви и взаимоно изключващи се мотиви, ценностни ориентации и цели, с които тя не е в състояние да се справи.

Можем да посочим следните характеристики на вътрешноличностния конфликт:

- появявя се в резултат на взаимодействието на елементите на вътрешната структура на личноста;

- неговите страни, представляват едновременно съществуващи в структурата на личноста, противоречиви интереси, цели, мотиви и желания;

- възниква само тогава, когато силите, действащи върху личността са с еднаква големина;

- съпровожда се с негативни емоции;

- негова основа е ситуацията, която освен с посочените признаци, се характеризира и с наличност на противоположни средства за постигане на целите в съществуващите условия или с отсъствие на възможност за удовлетворение на някаква потребност, която не може да бъде премахната.

Съществуват различни опити за класификация на вътрешно личностовия конфликт.

М. Робер и Ф. Тилман (1988 г.) определят три типа вътрешноличностни конфликти:

- конфликт на потребностите – основава се на факта, че нашите потребности могат да си противоречат и да ни подбуждат към различни действия;

- конфликт между потребности и социални норми – много силната потребност може да се сблъска вътре в нас с принудителна норма. Независимо от това ще се поддадем ли или не на тази потребност, ситуацията става конфликтна;

- конфликт на социалните норми – възниква когато човек изпитва равнозначния натиск на две противоположни социални норми.

А.Л. Анцупов и А.Шипилов (1999 г.) предлагат по-широка класификация на вътрешно личностовите конфликти на основата на ценностно мотивационната сфера на личноста. Те разглеждат следните видове конфликти:


  • мотивационен конфликт – това са конфликти между безсъзнателни стремежи, между стремеж към притежание и безопасност, между две положителни тенденции;

  • нравствен конфликт – конфликт между желанието и дълга, между моралните принципи и личната привързаност;

  • конфликт на нереализираното желание – това е конфликт между желанията на личноста и действителността, която пречи за тяхното осъществяване;

  • ролеви конфликт – свързан с невъзможността едновременно да се реализират няколко роли, а също така с различното разбиране на изискванията, предявени от самата личност, към изпълнението на една роля;

  • адаптационен конфликт – в широк смисъл възниква на основата на нарушено равновесие между човека и околната среда, в тесен смисъл възниква при нарушение на процеса на социална или професионална адаптация;

  • конфликт на неадекватаната самооценка – възниква заради различия между претенциите на личноста и оценката на собствените възможности;

  • невротичен конфликт – резултат от продължаващ дълго време нормален вътрешноличностен конфликт, но характеризиращ се с голямо напрежение.

Посочените типологии не изчерпват възможноста за класификация на вътрешно личностовия конфликт. Някой автори А.Кармин и други (1999 г.) предлагат типология, основана на историята на развитието на конфликтологическите концепции:

- конфликт между морала и нравствеността, между моралния идеал и действителността (И. Кант);

- конфликт между човешките влечения, биологически потребности и социалните норми (З. Фройд);

- конфликт, причинен от необходимостта да се направи избор между сили с равна големина действащи върху личноста (К. Левин);

- конфликт между Аз – концепцията и идеалния Аз (К. Роджърс);

- конфликт между стемежа към саоактуализация и реалния резултат (Е. Маслоу);конфликт между стремежа към смисъл на живота и екзестенциалния вакуум (В. Франкъл).

Човешкото съществуване е обословено от два взаимосвързани и същевременно противоречиви фактора. От една страна, човекът като социално животно живее в обществото и е включен в неговите отношения. Всеки човек се развива в системата от социални отношения и не може да бъде освободен от нея. От друга страна присъщ на всяка личност е стремежа към свобода и самореализация. Обективното противоречие между тези два фактора довежда до появата на различни вътрешноличностни конфликти имащи своите последствия за развитието на личноста.
1.3. Причини за вътрешноличностния конфликт.
Сами по себе си отношенията, които човек има към света, към другите хора и към себе си, имат противоречив характер, който определя и противоречивостта на вътрешната структура на личноста.

Авторите, разглеждащи причините за вътрешноличностния конфликт ги делят на три вида (А.Кармин 1999 г.):



  • вътрешни причини – те се пораждат от противоречията между различните мотиви на личноста и от разбалансиране на нейната вътрешна структура. Сред основните противоречия , предизвикващи вътрешен конфликт, се открояват следните: противоречие между потребност и социална норма; противоречие в мотивите, интересите и потребностите; противоречие в социалните роли; противоречие в социалните ценности и норми.

За възникване на вътрешноличностен конфликт тези противоречия трябва да имат дълбок личностен смисъл, при това различните страни на противоречието по сила на своето въздействие, трябва да бъдат приблизително равни.

  • външни причини – като правило те се обословят от три фактора: положение на личноста в групата; положиние на личноста в организацията; положиние на личноста в обществото.

Положение на личноста в групата. Определят се четири вида ситуации, предизвикващи вътрешноличностен конфликт (М. Робер, Ф.Тилман 1988 г.): физически прегради; отсъствие на обект, необходим за удовлетворяване на изпитвана потребност; биологини ограничения; социални условия.

Положение на личността в организацията – като причини, предизвикващи вътрешноличностен конфликт могат да бъдат: противоречия между голяма отговорност и недостатъчни права за нейната реализация; противоречия между изисквания по сроковете и качеството на дадена дейност и лоши условия на труда; противречия между две взаимоизключващи се задачи; противоречия между ясно поставена задача и неясно описани механизми и средства за изпълнението й; противоречия между производствените изисквания, нормите и традициите в организацията и личните ценности и потребности; противоречия между стремежа към самоотвърждаване и възможностите му за удовлетворяване в рамките на организацията; противоречие предизвикано от несъвместимостта на социалните роли на личността; противоречия между стремежа към печалба и нравствените норми.

Положението на личността в обществото – то също поражда външни причини за вътрешноличностен конфликт свързани с противоречия възникващи на ниво социална макросистема и основаващи се на социалната структура на обществото, на неговото политическо устройство и икономическата ситуация. Различни автори разглеждат определени противоречия, причини за вътрешноличностен конфликт.

Карен Хорни (1885-1952). Като изучава влиянието на социалната среда, върху формирането на личността тя доказва, че пазарните отношения в голяма степен влияят за възникването и развитието на вътрешноличностен конфликт. Според нея пазара и конкуренцията повдигат проблема за съперничеството. В тези условия личността се намира в конфликт сама със себе си. Основни противоречия в пазарната куртура намиращи се в основата на типичните вътрешноличностни конфликти: противоречие между съперничеството и успеха и човечността; противоречие между стимулирането на нашите потребности и фактическите препятствия за тяхното удовлетворяване; противоречие между заявлениято за свобода на човека и всички фактически ограничения за това.

Ерих Фром (1900-1980). Той счита съвременното западно пазарно общество за болно, като основна болест сочи всеобщата конкуренция и отчуждение. Отчуждението поразява вътрешната структура на личността, като в този процес човека се самоотчуждава от своята същност. Възниква конфликт между същността и съществуването на личността. Според него личността в системата на пазарните отношения и отчуждение се раздвоява. Тя се усеща на пазара едновременно като продавач и стока. Човек е загрижен преди всичко от това да не загуби способноста да се продава и едва след това мисли за собствения си живот и собственото щастие. Всичко това по идеите на Фром води до загуба на собствената независимост и загуба на самоидентичността на личността. Тази вътрешна конфликтност на личността от пазарното общество непрекъснато се поддържа и стимулира от социалната среда, приетите ценности и стандарти, в които основното е не да бъдеш, а да имаш;
1.4. Последствия от вътрешноличностния конфликт.
По своите последствия вътрешноличностния конфликт може да бъде както деструктивен, така и конструктивен. Първият има отрицателни последици, а втория положителни.

Вътрешноличностния конфликт има деструктивен характер, когато личността не може да намери изход от конфликтната ситуация и не е в състояние навреме и положително да разреши противоречиата вътрешната си структура.


Отрицателни последствия от вътрешноличностния конфликт:


  • отнасящи се до състоянието на самата личност: прекратяване на развитието на личността и начало на деградация; психична и физиологична дезорганизация на личността; понижаване на активността и ефективността от дейността; състояние на съмнение, тревожност, зависимост на човека от други хора и обстоятелства, обща депресия; поява на агресия или обратно на покорност като защитни реакции; поява на неувереност в собствените сили, чувство за непълноценност и несъпричастност; разрушаване на смислообразуващите ценности и загуба на смисъла на живота.

  • отрицателни последствия от взаимодействието с другите хора в групата: деструкция на съществуващите между личностни взаимоотношения; неочаквано обособяване на личността от групата; повишена чувствителност към критика; критикуване, обиждане, демонстрация на своето превъзходство; девиантно поведение; неочаквани нелогични въпроси и отговори; абсолютен формализъм и бюрокрация в отношенията; търсене на виновните (обвиняване на другите или самообвинение);

  • тежки последствия, настъпващи при неразрешаване на вътрешноличностния конфликт: стрес – състояние на човека, възникващо като отговор на разнообразни външни и емоционални въздействия; Той може да се прояви на физиологично, психологично и поведенско ниво и най-разпостранената реакция на вътрешноличностния конфликт. От своя страна стреса сам провокира понататъшно развитие на конфликта или поражда нови конфликти.

Фрустрация – психично състояние на човека, предизвикано от не преодолими обективни или субективно възприемани като такива трудности, възникващи по пътя към достигането на целта или решаването на задачите. Като правило се съпровожда от отрицателни емоции като гняв, раздразнение, чувство за вина. Колкото по-силен е вътрешноличностния конфликт толкова по-голяма е дълбочината на фрустрацията.

Неврози – група от най-разпостранените нервнопсихични разстройства имащи психогенна природа. В основата им е трудно разрешимо или не разрешимо противоречие между личността и значими за нея фактори на действителността. Дълбокият вътрешноличностен конфликт, който човек не е в състояние да разреши положено и рационално е най-важната причина за неврозите. Това се съпровожда с болезнени и тягостни преживявания на неуспехите, неудовлетворените потребности, непостижимите цели и т. н.

- невротичен конфликт – най-високата степен в развитието на вътрешноличностния конфликт. Развива се с появяването на неврози, което означава, че вътрешноличностния конфликт е прерастнал в невротичен. Може да възникване във всяка възраст, но в повечето случаи засяга децата. В резултат на затруднението при търсене на изход от преживяването се появява психична и физиологична дезорганизация на личността. Формират се неврози. Има три форми на клинични неврози (А. Карнин 1999 г.): невръстения – основните й симтоми са повишена раздразнителност, плачливост, неустойчивост на емоциите и настроенията; депресия; истерия – формите на тази невроза са разнообразни и могат да бъдат маскирани като различни заболявания. Най-често се срещат двигателни разстройства, парализи, нарушения на координацията на движенията, разстройство на речта и други. Проявявя се преди всичко при хора с висока внушаемост и самовнушаемост; невроза на натрапчивите състояния – освен с общо невротични симтоми, тази невроза се характеризира с появяване на различни по съдържание натрапчивости, най-често във вида на фобии. Този тип невроза се проявява след тежки психотравми.

С появата на невротичния конфликт и неврозите се появява и невротичната личност. Според К. Хорни в този момент, когато нормалният човек е способен да преодолее трудностите без вреда за своята личност, при невротика всички конфликти се усилват до такава степен, която прави всяко удовлетворително решение невъзможно.

Това са основните отрицателни последствия от вътрешноличностния конфликт. Най-страшното е, че той може да стане причина за самоубийство.
Положителни последствия от вътрешноличностния конфликт.
Вътрешноличностният конфликт може да бъде конструктивен ако влияе положително на структурата, динамиката и резултативността на вътрешноличностните процеси и служи като източник на самоусъвършенстването и самоутвърждаването на личността. Ако трябва да изброим основните положителни последствия от вътрешноличностния конфликт можем да посочим следните:


  • те способстват за мобилизиране на ресурсите на личността за преодоляване съществуващите препятствия пред нейното развитие;

  • помагат за самопознанието на личността и за изработване на адекватна самооценка;

  • закаляват волята и укрепват психиката на човека;

  • явявя се средство за саморазвитие и самоактуализация на личността;

  • преодолаването на конфликтите дава на личността усещане за пълноценен живот.


2. Психологическа защита и защитни механизми в конфликта
В ежедневието човек непрекъснато се среща ситуации, когато някаква потребност няма възможност да бъде удовлетворена. В такива случаи поведението се регулира с помощта на механизма психологическа защита. Това е нормален механизъм, насочен към предотвратяване разстройството на поведението.
2.1. Същност на психологическта защита.
За първи път за психологическа защита се споменава от З.Фройд (1856-1936) като в своите трудове от края на ХІХ век, той разглежда като особен механизъм отслабващ напрежението на вътрешния конфликт между безсъзнателните инпулси и изискванията на околната среда. Този проблем са разработва и последователите на Фройд –А. Фройд (1895-1982) , К. Левин (1890-1947) и Т. Шибутани (1920-2004), описват условията за включване на психологическата защита, нейните цели и функции. В класическият психоаналитичен вид, концепцията за психологическа защита е представена от А. Фройд през 1936 г. В тази концепция психологическите защити се разглеждат като безсъзнателни, придобити в процеса на развитието на личността, начини за постигане от Аз-а на компромис между противадействащите сили То или свърх Аз и външната действителност. Те са насочени към намаляване на тревогата, предизвикана от вътрешно психичен конфликт. В по-съвременен аспект, психологическата защита е определен аспект на мисленето, отразяващ връзката между Аз и То. В зависимост от особеностите на конфликтната ситуация по остта удоволствие – не удоволствие, Аз може да приложи защитни механизми при подавяне на влеченията и тяхното удовлетворение.

Терминът защита, използван в психоаналитичната теория, по мнението на конфликтолозите, не е много удачен. Това, което при възрастните, нормални хора, наричаме защити, не е нищо друго освен закономерни адаптивни способи за преживяване на света. Терминът защита е въведен от З. Фройд по две причини. На първо място Фройд се възхищава от военната терминология и я ползва за популяризиране на психоанализата, и второ, когато той за първи път се сблъсква с най-драматичните примери на това явление, той вижда тези процеси като действащи в техните защитни функции.


2.2. Функции на психологическата защита.
Феномените, които наричаме защита, имат много полезни функции. Те се проявяват като творческа адаптация и действат през целия живот. Човек, ползвайки защитните механизми, безсъзнателно се стреми да избегне или овладее, или мощно действащо чувство за тревога, или голяма мъка, или други дезорганизиращи емоционални преживявания и да съхрани самоуважението си.

Психологическите защити се прилагат индивидуално от всеки човек и в този смисъл стават част от неговия индивидуален стил за борба с трудностите.

Основната положителна функция на психологическата защита се проявява в нормаризирането на човешките отношения и взаимодействия, което позволява на обществото да съхрани своите традиции.

В случай на външен конфликт, егозащитния механизъм помага да се съхрани самооценката на нормалното за личността ниво.


2.3. Класификация на защитните механизми.
При разглеждането на класификацията се използват различни подходи: такъв, който има патопсихологическо значение и подхожда към защитите на три принципа – клиничен, онтогенетичен и еволюционно емоционален, и такъв който дели защитните процеси на примитивни и психологически защити от висшо ниво. Примитивните се появяват първи в социалната еволюция и следователно първи в психичното и социалното развитие на личността. Висшите се появяват закономерно и следва да сменят в репертоара на човека примитивните защити.
Примитивни психологически защити:


  • примитивна изолация – представлява почти автоматична реакция на психологическо бягство в друго състояние на съзнанието. Недостатъка е в това, че тя изключва човека от активно участие при решаването на проблема. Предимство е, че позволявайки психологическо бягство от реалността, тази защита почти не изисква нейното изкривяване;

  • отрицание – начин за справяне с неприятностите чрез отказ да се приеме тяхното съществуване. Най-типичен пример за отрицанието е манията. Човек в маниакално състояние, е способен да отрече физическите си потребности, финансовите си затруднения, личните слабости и т.н. Можем да приемем, че хората, които използват отрицанието като основна защита, са по характер маниакални, но това са хипоманиакални личности, за разлика от тези, които преживяват истински маниакални епизоди. З.Фройд смята, че отрицанието е най-типично за малките деца и за индивиди в зряла възраст с нисък интелект, но нормалните, зрели хора, също могат да използват отрицанието в силно травмиращи ситуации;

  • всемогъщ контрол – усещане, че човек е способен да управлява света и да го контролира. Обикновено се проявява при малките деца. На инфантилния стадий това е нормално. С израстването, детето осъзнава факта, че няма човек, който да има неограничени възможности за контрол над света. Но има и възрастни хора, при които чувството за могъщество и контрол, обословено от тяхната прекомерна власт, е непреодолимо. Те се отличават там където се необходими хитрост, опасност и готовност да подчини всички интереси на главната цел да наложи своето влияние;

  • примитивна идеализация (и обезценяване) – един от начините човек да се опази от тежки ситуации при конфликти е вярата в това, че някаква всемогъща сила му осигурява защита. Като правило всички са склонни към идеализация като преписваме върху себе си достойството и властта на хората, от които емоционално зависим. В течение на живота си ние идеализараме или обезценяваме за себе си определени хора, към които сме изпитвали привързаност. При някой обаче, потребността от идеализаране, остава неизменна от детството им. При тях се забелязват отчаяни усилия да противопоставят на проблемите в конфликтна ситуация увереността, че някой бди над тях, при което психологическото сливане с това свърхестествено друго им осигурява спокойствие в ситуацията на конфликта;

  • проекция, интроекция и проективна идентификация.

Проекция - най-често се проявява във възратта на пубертета и юношеството, когато ролята й е да отслаби интензивността на отрицателните емоции възникващи при враждебни отношения с оклоните. По своя психологичен механизъм, проекцията е доста сложна защита. Нейното функциониране включва два взаимосвързани, но относително самостоятелни процеса, на емоционално когнитивна оценка на някаква ситуация или определено събитие. Единият момент включва разделяне на общата оценка, първия от които е положителен, а втория отрицателен, а вторият момент се заключава в преписване върху себе си на доброто, положителното, а върху другата страна на конфликта на лошото, отрицателното. При вътрешен конфликт, проекцията служи за освобождаване на Аз- концепцията от негативни оценки, с помоща на негативни характеристики, проектирани върху други хора. Използването на този механизъм най-вероятно се налага в посочената възраст, поради високата й ефективност, основаваща се на отсъствие в субекта на чувство за отговорност за своите постъпки. Вероятно проекцията е една от психологическите защити, които са най-конфликтогенни. Това се основава на факта, че при нейното използване в личността се формират такива черти като самолюбие, гордост, отмъстителност, обидчивост. В крайна сметка, проекцията е процес в резултат на който вътрешното погрешно се възприема като случващо се извън нас. В този смисъл в своите крайни форми носи опасно неразбиране и огромна вреда на междуличностните отношения. Ако за човек проекцията е основен начин за ориентиране в света и приспособяване към него, можем да говорим за параноиден характер.

Интроекция – процес, при който, протичащото вън от нас, погрешно се разбира като ставащо вътре в нас. В своята благоприятна форма тя се осъществява като примитивна идентификация с някой значим друг, но в своята не толкова позитивна форма е диструктивен процес дотолкова, колкото в неговата крайна форма се нарича идентификация с агресора.

Проективна идентификация – това понятие е спорно в литературата, но доколкото и проекцията, и интроекцията на примитивно ниво са слети, тъй като в тях е смесено вътрешното и външното, то това смесване наричаме проективна идентификация.

Разцепление на егото – това е мощен, междуличностен процес, за който се счита, че корените му са в довербалния период. У човека се наблюдава понякога потребност да приписва лоши или добри качества на целия свят и по този начин да структурира своето възприятие. Такива приписвания са една от първичните форми на организация на опита. Това ще доведе до формиране на добро или отрицателно отношение към обекти и субекти от външната среда. Но това разцепление може да бъде не само вътрешно, а може да създаде по пътя на проективната идентификация външно разцепление, като в определена група към един и същи човек част от групата може да има положително отношение, а друга част напълно отрицателно.



Психологически защити на висше ниво.
В литературата тези защити се наричат още зрели или защити от вторично ниво. Най-често като такива се посочват:

  • репресии – това е основният тип защити от висшия порядък, нейната същност се състои в мотивирано забравяне или игнориране. Като механизъм на изтласкването, тя започва да създава проблеми тогава, когато: не служи за справяне с безпокоящите мисли, които да бъдат изтласкани така, че човек да може да се занимава с работата си и да се приспособява към реалността или ако е препятствие пред оппределени позитивни аспекти на живота.

  • регресия – представлява съхраняване в паметта на цели фрагменти от детското поведение, с висока готовност да бъде възпроизведено. Смята се, че поради неудачно или не съвсем удачно разрешаване на детските кризи на третата и седмата година, някой хора фиксират в себе си черти на детско поведение, които в случай на спонтанното им използване в по-зряла възраст се оказват не ефективни за снемане на чувството на неловкост възникващо в ситуациите на общуване. Когато човек предчувства възможно поражение или неуспех регресията функционира като регулатор на неувереността в себе си . Механизми на регресията са двигателните и експресивни действия, характерни за човек, който в предчувствие на своето поражение имитира мимики, жестове, интонации.

  • изолация – един от начините за преодоляване на страха, болезнени психични състояния и конфликтни ситуации е изолацията от чувство за разбиране.

  • интелектуализация – една от най-ефективните психологически защити, тя е защитен механизъм, използван за съхранение на Аз концепцията и напълно осъзнаемите и контролируеми продукти на вербално-логическото мислене, което означава, че личността използваща интелектуализацията в качеството й на психологическа защита, е способна да обясни на себе си и на другите логически непротиворечиво проблеми в своето поведение;

  • рационализации – това е начин да се справим с фрострацията, тревогата и конфликта, като изкривим реалността и по този начин защитим самооценката си;

  • морализация – използването й като защита, означава че човек, който подлага нещо на морализация, търси начин да оправдае защо следва дадено поведение. В този смисъл морализацията е защита, която има значение за организацията на човешкия характер;

  • компартментализация – форма на защита от интелектуален тип, по-близко стояща до дисоциативните процеси. Функцията на разделното мислене се състои в това, че разрешава на две конфликтни състояния да съществуват без чувство за объркване, вина, срам или тревога. Приемането на две противоположни виждания за непсихологически мислещият човек се оприличава с лицемерието. Това обаче е вярно, тогава, когато това поведение е осъзнато като такова. В патологични случаи може да открием примери на хора, които за обществото са големи хуманисти и въпреки това са жестоки в домашни условия;

  • анулиране – вид психологическа защита, основаваща се на безсъзнателен опит да се уравновеси някакъв афект или да се разреши конфликтна ситуация с помоща на отношение, или поведение, които по логичен път унищожават този афект, или разрешават конфликтната ситуация;

  • хиперкомпенсация – реактивно образувание, което засяга мотивационната система на човека, преди всичко изменяйки потребностите, служи за регулиране емоциите радост и удоволствие, възникващи при реализация на биологичните потребности и за мотивация на сексуалното поведение;

  • компенсация – приема се за една от най-ефективните психологически защити, характерни за социално зрели личности. Нейният механизъм функционира за корекция на определени възникващи в хода на социализацията недостатъци и отрицателни черти на личността, формиращи чувството й за непълноценност. Това чувство не е негативно, тъй като то изисква компенсация било с помоща на тренировки, било за сметка на психическо преустройство;

  • реверсия – механизъм, даващ възможност да се справим с чувства, представляващи психична заплаха за собственото Аз и се заключава в проиграване на сценарии, при който отношенията на човека с определен обект или субект с обратен знак.


Въпроси за самоподготовка:

  1. Каква е природата на вътрешноличностния конфликт?

  2. Каква е идеята на З. Фройд за вътрешноличностния конфликт?

  3. Как разбира вътрешноличностния конфликт В. Франкъл?

  4. Какви са вижданията за основата на вътрешния конфликт на К. Хорни?

  5. Какво разбираме под психологическа защита?

  6. Как се определят защитните механизми от А. Фройд?

  7. Какви са видовете защитни механизми?

  8. По какъв признак класифицираме защитните механизми на примитивни защити и висши защити?


Литература:
Агеева, Л. Конфликтология: краткий теоретический курс. У. 2010

Анцупов, А., А. Шипилов. Конфликтология. М. 2006

Давлетчин, С. Конфликтология. Улан-Уде. 2005

Джонев С. Социална организация-теория,диагностика,консултация. С., 2000

Димитров Д. Конфликтология С. УНСС 2007

Димитров Д. Социология на конфликта. УИ .С .1999

Дронзина Т. Разрешаване на конфликти-тенденции и инструменти. С.1999

Емелянов, С. Практикум по конфликтология. М. 2013

Кармин, А. Конфликтология. СПб. 2009

Леонов, Н. Конфликтология. М. 2006

Маджарова К., В. Мирчева. Директорът на училището и ефективният мениджмънт. С., 2002

Мажников, В. Конфликтология. ВоГ. 2003

Манчева Р. Конфликти и конфликтно поведение. Блг. 2005

Мариманов, М. Конфликтология. М. 2004

Марков, К. Екстремална психология. Ш., 2007

Маркхам У. Управление на конфликта. С.1999

Милкова Р., Л. Милков Конфликтология С. 2007

Панайотов Д. Психология на бизнеса. С., 2001

Ръководство за разрешаване на конфликти. С. 2002

Стоянов В. Организационна психология. В., 2005

Таскин, А. Конфликтология. – УМК, Горно-Алтайск. 2009

Харизанова М., М. Кузманова. Управление – теория и практика. С., 2002




Каталог: tadmin -> upload -> storage
storage -> Литература на факта. Аналитизъм. Интерпретативни стратегии. Въпроси и задачи
storage -> Лекция №2 Същност на цифровите изображения Въпрос. Основни положения от теория на сигналите
storage -> Лекция 5 система за вторична радиолокация
storage -> Толерантност и етничност в медийния дискурс
storage -> Ethnicity and tolerance in media discourse revisited Desislava St. Cheshmedzhieva-Stoycheva abstract
storage -> Тест №1 Отбележете невярното твърдение за подчертаните думи
storage -> Лекции по Въведение в статистиката
storage -> Търсене на живот във вселената увод
storage -> Еп. Константинови четения – 2010 г някои аспекти на концептуализация на богатството в руски и турски език


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница