Красимир Вълчев – министър на политическата бюрокрация и реваншизъм



Дата14.01.2019
Размер46.5 Kb.
#109726
Красимир Вълчев – министър на политическата бюрокрация и реваншизъм
Един преглед на коментарите на сайта bulgarianscienceproblems, а и на някои централни медии, ще покаже че по няколко повода едногодишната дейност на проф. Николай Денков като служебен министър на образованието и науката срещна одобрение от научната общност и особено от нейния, по-реформаторски настроен, елит – нещо, което не може да се каже за никой друг образователен министър от последните 20 години.
Началото на неговия мандат съвпадна с получаването на предупредително писмо от ЕК с критични констатации по изпълнението на новата оперативна програма за наука и образование (ОП НОИР) и замразяване на плащанията. Предишният министър Меглена Кунева не можа да отхвърли вината за основната критика – съвместяване на ръководството с това на Програмата, от която тя отстрани проф. Денков като зам.министър.
Министър Денков спечели одобрението на загрижената за науката и висшето образование част от българската научна общност по следните поводи:


  • Учените дадоха да се разбере че не приемат изготвената и одобрена от предишния МС ‘Обновена стратегия за научните изследвания до 2025 г’ да бъде така тясно обвързана с подопечната на Министерството на икономиката ‘Иновационна стратегия за интелигентна специализация’ защото между научни изследвания и иновации има същностни разлики. Ако при ОП НОИР се наблюдава такова обвързване, което стеснява частта й за наука само до приложни изследвания в области с иновационен потенциал, то една национална стратегия трябва да покрива всички изследвания – включително фундаменталните в традиционни области с доказан потенциал и произтичащите от тях приложни изследвания. Министър Денков организира екип от изявени учени, който изработи проект за нова Национална стратегия за до 2030 г, почиваща на реалистичен анализ на състоянието на научните изследвания у нас, до известна степен избягваща обвързаността с Оперативната програма, и предвиждаща компетентно поставени политики и дейности. Този проект получи одобрение от научната общност и ще бъде представен за разглеждане в новото Народно събрание.




  • Министър Денков инициира изработването на нов проект за дълго протаканото и отлагано изменение и допълнение на Закона за развитие на академичния състав (ЗРАС), който бе предоставен за обществено обсъждане. В този проект въвеждането на минимални национални изисквания към кандидатите за придобиване на научна степен и заемане на академична длъжност е конкретизирано в значителна степен като са определени видовете показатели и техните различия съобразно научните области. Този проект срещна съпротива от страна на Съвета на ректорите доминиран от ръководителите на  многобройните новосъздадени, предимно провинциални, университети с дефицит на професори и непровеждащи изследователска дейност. Учените от водещите по-стари университети и от БАН, обаче, като цяло подкрепят въвеждането на минимални национални изисквания със съзнанието че по този начин ще се възспре спада на качеството на научните изследвания у нас.




  • Научната общност ангажирана с изследователска дейност се оказа в известен смисъл подведена с ОП НОИР – че с проектите за 4 центъра за върхови постижения ще може да се стимулира финдаменталната наука в БАН и водещите университети. Така и остана неясно доколко договарянето на новата програма като обвързана с Иновационната стратегия с пари от Фонда за регионално развитие е станало поради липса на друга възможност или е проявена некомпетентност. Министър Денков беше принуден официално да признае че научната част на Програмата е само за приложни изследвания.

Научната общност съзря груба некомпетентност в обявената обществена поръчка за оценители поради явно несъответствие между изискваната квалификация на оценителите и тази на потенциалните участници с проекти (оценителите да можело да бъдат само с ‘бакалавър’, па макар и с 10-годишен стаж и публикации). Учените одобриха спирането на поръчката от екипа на проф. Денков и осигуряването на независими международни оценители директно чрез конкурс, обявен от Министерския съвет.
Дейността на служебния министър проф. Денков по отношение на науката остави впечатлението за положени много усилия за намаляване на рисковете и закъсненията по изпълнението на ОП НОИР. Направеното убедително говори че правилни политики и такива програми могат да бъдат създадени и ръководени само от хора разбиращи от наука, с опит като учени, а не от ‘опитни’ чиновници.  
Всичко гореизложено обясняваше очакването на заинтересованите учени в края на служебния мандат на Правителството – особено във водещите университети и БАН – че следващият министър ще бъде от научните среди, че е вероятно проф. Денков да бъде поканен да остане на поста си. Една, непредставителна анкета на сайта bulgarianscienceproblems (само 35 участника) показа че три четвърти от тях предпочитат Денков пред другите възможни имена. Въпреки непредставителността си, анкетата илюстрира настроенията сред по-реформаторски настроената част на научната общност.
Защо ръководните политици на коалираното мнозинство решиха да поставят Красимир Вълчев на министерския стол лансирайки го като „бивш дългогодишен главен секретар на МОН”? Могат да се намерят мого основания да се твърди че в условията на назряла нужда от реформи в науката и образованието именно дългогодишен главен секретар на това Министерство, допуснало много грешки и показало че не му достига административен капацитет за програми и финансиране, не е подходящ кандидат.
Някои от изненаданите заинтересовани учени предполагат намеса в този избор на политически реваншизъм. Те обръщат внимание на коментирани в миналото връзки на Красимир Вълчев с политическия тандем Меглена Кунева - Даниел Вълчев (шефът на политическия кабинет на Кунева е кума на Красимир Вълчев, а Даниел Вълчев е работодател на съпругата му). Тези връзки придобиват значение на фона на конфликта между М. Кунева и проф. Денков по повод администрирането на ОП НОИР. Известна е яростната защита на М. Кунева от страна на Д. Вълчев по повод санкциите от ЕК заради грешки при администрацията на ОП НОИР, както и неговите директни нападки към служебния министър (Обръщам се към Ръководството на ГЕРБ и лично към Борисов да поверят Министерството на образованието на политически отговорно лице, а не на някакъв експерт, който не носи никаква отговорност” – заяви преди две седмици пред медиите Даниел Вълчев).

Знаем че след назначаването на проф. Денков за служебен министър, Красимир Вълчев демонстративно отказа да работи с него и подаде оставка. Не е ясно кой го е препоръчал на съставителите на новото правителство и дали последните са знаели за неговите близки отношения с Меглена Кунева.


Друга възможна причина, стояща в основата на определянето на Красимир Вълчев за министър на образованието и науката, вероятно се корени в политическата бюрокрация и некомпетентност. Счетено е че познаването на проблемите на Министерството е по-важно от познаването на особеностите на бранша. При проблемите на образованието и науката няма голяма разлика в политическите виждания за тяхното решаване, но е важно оглавяващият министерството да знае каква е същностната разлика, например, между иновации и научни изследвания, между фундаментални и приложни научни изследвания... Тези които са определили К. Вълчев за нов министър далеч не са мислили че наука може да се администрира само от хора разбиращи от наука. С една дума – политическото ръководство не е имало нужната компетентност за да подбере правилния кандидат за ръководител на министерство като това на образованието и науката, не е имало и необходимите компетентни и добросъвестни съветници за тази цел. Чиновникът-финансист Красимир Вълчев бюрократично и некомпетентно е определен за нов министър на образованието и науката с грешната постановка че дългогодишната му работа като главен секретар ще му бъде полезна.
Зад добрия тон на формалното предаване на поста от стария на новия министър пролича че новият министър няма да следва неотклонно препоръките оставени му от неговия предшественик. Като обяви че ще подкрепи проекта за новата Национална стратегия за научните изследвания и ще съдейства за нейното предвижване, той показа също че не е въодушевен от изготвения проект за Изменение и допълнение на ЗРАС. Вълчев недвусмислено показа че ще иска одобрението му и от Съвета на ректорите, което означава обструкции. Приемането час по-скоро на нов ЗРАС с общонационални изисквания към учените е от особена важност защото е крайно време да се сложи спирачка на наблюдавания спад на качеството на българската наука и висше образование. Жалко, ако се окаже че новият министър не разбира това.
Разбира се, трудно е да се предвиди доколко неуспешен ще бъде новият министър. Досегашната му дейност като главен секретар, липсата на експертен поглед върху задачите, индикациите за грешни разбирания, не вдъхват оптимизъм. Много вероятно е пълната с рискове и изискваща много познания ОП НОИР да му изяде главата. Тази програма изисква научна експертиза и повишаване на административния капацитет на Министерството. Не напразно при ‘предаването на щафетата’ проф. Денков намекна че при управлението на Програмата „между многото пътища водещи в грешна посока трябва да се намери пътеката водеща към успеха”.
В заключение - необходимият прелом в науката и образованието трудно би се случил при този министър.
Лазарин Лазаров

bulgarianscienceproblems

02/862-1525


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница