КАКВО Е ТОВА „ПОЛТЪРГАЙСТ”?

Ванга

Светът, както казва Ванга, не е само сбор от физически явления и не само това, в което ние живеем и познаваме. Той е разделен основно на „свят на Бога” - духовния свят, и свят на сатаната. По цялата вселена се води борба между доброто и злото. Макар и малък, нашият свят също води своята духовна борба. Този, който дебне и ни напада отвсякъде, го нарекохме с модерното име „полтъргайст”.

Ванга беше объркана. Споделяше ми след такива срещи, че тя никога досега не е виждала в съзнанието си такива същества, нито пък е чувала от думите, с които те пълнеха главите на своите приемници. Изслушваше внимателно „поразените” хора, а после неизменно ги пращаше в църквата. Караше ги да постят, да се изповядат и после да се причестят. „Ако е нещо от сатаната - казваше Ванга, - то ще се махне, стига постът и причастието да се правят с вяра, ако е от Бога - ще се затвърди, но се съмнявам това да са Божии работи...” Така и излезе. Не бяха Божии работи. Някои от хората след време се побъркваха, други си съсипваха семействата, защото непрекъснато се караха, други решиха, че вече са големи лечители, и доразболяха и умориха немалко пациенти. Въобще там, където имаше „висок” гост от космоса, там се случваха все лоши неща, а уж посетителят беше добър и идваше да спаси човечеството.

Около две години след тези събития, когато се начетохме и наслушахме на „чудесии” и „страхотии”, свързани все с това явление, един ден Ванга ми каза: „Виж сега докъде води неверието и невежеството у хората. Тези, с „извънземните”, до един смятат, че Бог ги е дарил със своя сила, а не си дават сметка, че това не става така, говорили сме по този въпрос неведнъж. Дори и в нашия живот никой не ти дава нещо ей така. А тук виж сега какво става: ходи си човекът по белия свят, греши, робува на страсти и пороци, не изпълнява Божиите заповеди, дори не вярва в Бога, а той изведнъж, хоп, дава му небесен дар. Така „изведнъж” дава само сатаната. Неговите „дарове” са временни, само докато душата на човека се съблазни, докато се възгордее, че е нещо по-особено от другите, нататък вече е лесно... Този човек сам се осъжда на вечно страдание. Лошото е, че „заразява” и други хора и някога и за тях ще бъде отговорен. Да бяха вярващи тези хора, да бяха отворили книгите за житията на светиите, щяха да видят каква вяра, колко години страдания и изпитания са нужни, колко време покаяние, пост и молитва са необходими, та човек да очисти душата си и да стане готов да приеме Божията милост като някакъв небесен дар, било то лечителство, ясновидство, пророчество...

Нещо повече - въпреки голямото си усърдие не всички светии приживе са получавали небесни дарове, а много от тези, на които са били дадени, са се отказвали доброволно от тях, за да не изпаднат в грях чрез гордост и да не навредят на душата си. Приемането с охота на „човечета” и „информации” от космоса говори единствено за това, че за съжаление българинът е податлив на сатанински внушения, защото тези същества са единствено рожба на дявола и не идват отдалече, а са си тук, около нас, или идват от „поднебесното царство”, което знаем, че се обитава от сатаната и неговите слуги. Да бяха имали тези хора духовните очи на преподобна Теодора и да бяха получили милост от Бога, та да погледнат как изглежда в действителност това, което им се представя за миловидно и приятелски настроено същество, биха умрели от ужас, погнуса и страх. Нима така изглеждат Божиите пратеници и нима им е нужно да въздействат на хората, като ги плашат с чукане, тропане, преместване на предмети и страховити изображения? Така прави само сатаната, защото той подчинява чрез принуда. Божиите пратеници въздействат върху душата на човека и му носят усещане за много красота, радост, извисеност, доброта и любов. Но те никога не се натрапват. Бог е дал на човека едно мощно оръжие - неговата воля, която никаква сила не е в състояние да я сломи, така че човек сам да реши на кого да служи. При Бога няма принуда, защото той не се стреми към лесни победи. А като ме питаш за спасението, ще ти кажа: няма друг начин безпомощният човек да се спаси от „агресора”. Тук не става дума за игра на въображението, а за свръхмощни, невидими и непостижими за човека сили. Той сам по никакъв начин не може да се освободи от тях. Може само като поиска помощ от Бога, „силата на силите”, и то по определен начин - чрез покаяние, пост и молитва.”

Ванга както винаги беше абсолютно права, но малцина я послушаха и разбраха. Вълната на „екстрасенсите” у нас се увеличаваше. Не бяха малко и тези, които се обявиха за „ученички” на Ванга или още по-смело - за нейни „наследнички”. Аз се опитах да се намеся, като цитирах в някои издания казаното от Ванга, че „тя не може да има ученички, защото при никого не се е учила, за да го предаде на друг, и че само Господ знае дали ще има наследничка”, но това изявление мина незабелязано. И как не! Да си под „запазената марка” на Ванга означава повече „клиенти” и естествено повече пари, много пари.

Не зная как ще завърши тази история, защото проблемът не е нов. Още преди години свети Игнатий Брянчанинов е написал с огорчение: „Голямо бедствие е липсата в човека на истинско богопознание. Тогава хората приемат делата на дявола за дела Божии.”

Лошото е, че и нашата Църква не можа да овладее своевременно положението и да поеме своята отговорна просветна роля. Разделението на два или три свети синода, на две православни църкви предизвика крайно отрицателен ефект сред търсещите пътя си хора и ги тласна към „извънземните” и сектите. Ванга много страда от проблемите в нашата църква. Когато в края на м. юли 1993 г. я посети отец В. Ш. от църквата ни в Чикаго, Ванга му каза: „Загубихте си достойнството. Когато ви ръкополагат за свещеници, какви думи се произнасят? Достойнство, достойнство, достойнство! Вие сами сте виновни за краха на Църквата, защото й изневерихте; не са ви виновни нито „червени”, нито „сини”, ни „зелени” (в смисъл партии).
ТЪРСЕТЕ ДУХОВНИТЕ ПЪТИЩА
Духовните пътища и търсенето на посоката към тях - това е темата на вероятно бъдещата ми книга. Зная, вътрешното му чувство никога не ме е лъгало, че един ден темата за Ванга трябва да бъде завършена именно по този начин. Едва тогава ще мога да се освободя от огромен товар, който нося върху себе си от години. Примирила съм се. Навярно съдбата е решила да ме използва като средство за огласяване на чудното явление Ванга. Не съм професионален писател, а ми липсват и много познания, но текстовете се редят чрез мене, а и аз живея в тези текстове. Няма и друг по-интересен живот въпреки многото ми обществени контакти. Каквото и друго да работя, където и да бъда, зная, че ми е вменено едно задължение, което съм длъжна да изпълня - дотогава всичко, което правя, ще бъде половинчато и важните събития в живота ми ще се отдалечават във времето, докато поставя финалната точка. „Свободата - казваше Ванга - е възможността да направиш това, за което си предназначен!” И добре е, че след дълги години на лутане аз успях да го разбера. Но едва днес започва истинската работа. Всичко написано до днес, е само едно упражнение към написването на действително истинската книга. Не зная още дали съм готова да направя съдбоносната крачка, но времето вероятно наближава - чакала съм го несъзнателно и съм се готвила за него повече от 47 години.

Правя това важно признание днес, 9 август 1997 година, в най-близката събота до деня на Вангината физическа смърт -11 август 1996 г. Радиото съобщи, че кметството в Петрич организира панихида на Рупите, в храма на Ванга „Света Петка”, а после шествие от поклонници ще пренесе 20-метров инкрустиран кръст до най-високата скала на планината Кожух, в подножието на която се намират къщичката и гробът на Ванга. Не се съмнявам, че ще отидат много хора и че всичко ще бъде тържествено, но моето присъствие тук, у дома, пред старата пишеща машина е много по-необходимо, за да отдам своето преклонение пред Ванга чрез думите, които сами се редят в съзнанието ми и чувствам необходимостта да ги подредя в изречения на белия лист.

Почти физически усещам присъствието на Ванга около мен и зная, че тя одобрява моето решение. Помага ми да избистря мисълта си, да пиша бързо и стегнато, подсеща ме за важните пасажи. Това е много по-стойностно, отколкото да стоя пред гроба й на Рупите и да плача.

А плачът за покойник е ненужна работа - писах вече за това. „Ти се бой от живите - поучаваше ме Ванга още преди години.” Мъртвият не може да ти направи никакво зло. Кой ще позволи на душата му да се разхожда насам-натам по грешния ни свят и да плаши близките. Нему е нужна само нашата молитва, за да се пречиства и да се доближава до лицето на Твореца. За да дойде на земята, е необходимо Божието благоволение, но то се дава като награда в резултат на огромните му усилия за покаяние и съвършенство.”

Не разбирах много тогава думите на Ванга - по-точно не й вярвах! Аз бях родена и израснах в една атеистична държава, където се отричаше всичко нематериално. Същевременно дарбата й внасяше в съзнанието ми огромно противоречие - със своите прояви тя доказваше точно обратното: съществува всеобхващащ нематериален свят, на който всички сме подвластни. Като добър учител и педагог Ванга добре разбираше моите душевни терзания, но ме остави да се лутам немалко съзнателни години, докато сама „узрея” за следващата крачка - търсене на пътя към истинското познание.

„Пътищата към него са различни - поучаваше ме Ванга, -но твоя път е православието. То има голямо значение за бъдещето, неговото влияние ще се засили, а после пак ще бъде гонено и преследвано...”

„Чети Библията - съветваше ме Ванга. - От нея можеш да разбереш всичко, което те интересува. В тази мъдра божествена книга се разказва как е възникнало човешкото съзнание, как се е променяло във времето и как ще се променя и в бъдеще.”

Чудех се тогава на думите на Ванга. Семейството ни беше религиозно и Библията присъстваше в нашия дом, но аз си мислех, че е любимо четиво най-вече на възрастните вярващи, защото им служи за утеха, а текстовете са нужни за църковните служби и ритуали. Прелиствала я бях неведнъж, но древните кървави исторически събития, трудните за произнасяне и запомняне имена и неразбираемите послания на старозаветните пророци събуждаха у мен единствено досада и не разбирах как те могат да ми разкрият тайните на необятния свят.

„Не можеш да разбереш, защото именно я прелистваш -укоряваше ме Ванга. - Това е чудодейна книга. Представи си, че познанието, съхранено в нейните страници, е разделено на пластове. Всеки според нивото на своето съзнание ще възприеме различно един и същ пасаж. Ако започнеш да четеш с нужното внимание и търпение, ще видиш, че всеки път, когато препрочиташ едни и същи изречения, ще ти звучат по друг начин. Познанието ще расте заедно с теб и ти ще проникваш все по-дълбоко към същината на действителните знания. Ето, ще ти дам пример - казваше ми друг ден. - Да вземем книгата „Битие”. Там пише, че в началото Бог е сътворил небето и земята. За по-простата неука бабичка това е очевидно - тя вижда и небето, и земята. Но за по-младия, търсещ и интелигентен човек това изречение му посочва друго познание - в началото Бог (най-висшият разум) е създал небето (духовния свят) и земята (материалния свят). Това е най-вярната, най-категоричната истина. Основата на всичко. Ако науката беше възприела тази истина, сега нямаше да говорим за тайни, феномени и чудеса, а развитието на живота на земята щеше да е на много по-високо ниво. Но такова време ще дойде. Науката ще тръгне във вярната посока и ще бъдат разгадани много тайни - казвала съм ти го неведнъж.”

Чакай малко - атакувах я аз. - В същата тази книга има едно голямо противоречие. Там се казва, че в третия ден Бог е създал растителното царство, а след това, чак в четвъртък, е направил слънцето, луната и звездите. Тези растения как са се развивали без топлината и светлината на слънчевите лъчи? Че това е невъзможно го знаят и малките деца. „Невъзможно е -иронизираше ме незлобливо Ванга, - защото разсъждаваш ограничено. Там точно е казано, че тези растения са се развивали под животворното влияние на божествения Дух - могъща, непозната за хората сила, за която няма нищо невъзможно. Макар и да не го разбираш, трябва да го приемеш за истина и да търсиш доказателства. А за слънцето, луната и звездите какво се обяснява? Че те служат само за определяне на деня, нощта, годините... т. е. служат за разделител на календара.”

Логиката на Ванга беше желязна. Много пъти бях чела тези стихове, но никога не съм могла да си ги обясня по този начин.

Пречеше ми, както се изразяваше със свои думи Ванга, „обремененото ми земно съзнание”, което не ми позволяваше да видя очевидното и буквално записаното. „Вие си мислите, - недоволстваше Ванга, - че като примигнете с очи, като сплетете молитвено ръце и кажете „духовно”, и вече всичко ви е ясно. Така не става. Така се създават само „лъжеучители”, които объркват немалко хора. Нужна е упорита работа за „преобръщане” на съзнанието чрез четенето на свещените текстове и разсъждението върху техния истински смисъл. Но това трябва всеки да си го прави сам, защото никой друг не може да извърви неговата пътечка.”

Така, вървейки по моята си пътечка, аз четох и размишлявах върху книга „Битие” повече от 7 години. На моменти ми се струваше, че мога да схвана как точно е станало построението на света, друг път нишката се прекъсваше. Започвах пак отново и отново. Дали съм достигнала до верните заключения, все още не мога да кажа. Но със сигурност мога единствено да потвърдя, че колкото по-високоморално е съзнанието на човека, толкова той получава по-голяма способност да възприема познанието и да го разбира. Подчертавам, че става дума за морал, а не за научни знания. Принизеното от страсти и пороци съзнание не получава възможност да се докосне до истинските познания. То остава в сферата на „плътското мъдруване”. Високият морал обаче не е даден априори на определени хора. Това е непрестанната битка на всеки човек, затова животът ни е белязан и с възходи, и с падения. А как възходите да стават повече, можем да се учим, като четем Библията.

В записките си от разговорите с Ванга съм запазила едно нейно изказване, което в обобщен вид дава следната констатация: „Като помислиш нещо, то вече става минало, а съзнанието е бъдещото време.” Разбира се, тя е използвала свои думи за това определение, но смисълът е точен. Усещам, че става дума за нещо важно, но едва ли скоро ще мога да го обясня. Всъщност трябва да призная, че темата за разумното съзнание за мен е все още непостижимо висока. С Ванга сме разговаряли и за съзнанието, но тя не ми е помогнала много да разбера какво точно значи това понятие, както не зная и какво всъщност означава „душа”. Въпреки огромните пропуски обаче аз ще се опитам да ви разкажа за Вангиното разбиране относно взаимната им връзка, преразказано с мои думи.

„Душата” и „съзнанието” се проявяват на земята чрез човешкото тяло, затова казваме, че „тялото е обител на душата”. Двете

категории формират земните прояви на тялото във всички аспекти. Приоритет обаче има съзнанието, защото душата общува с тялото чрез него. Съзнанието има по-голяма „командна” връзка: то „информира” душата, но не може да я променя. Когато обаче душата се „пречиства”, тя пречиства и съзнанието - свещените книги изобилстват с такива примери, - грешният човек очиства душата си от земните грехове, възражда се за нов, богоугоден живот и съзнателно се стреми към добродетели и съвършенство.

Съзнанието е отговорно за избора на човека - на кого да служи? На „божествената” душа, на Бога, на космическия всеобхващащ разум или на низшето, телесното, на страстите и пороците, на разрушителните сили. Този именно избор определя и бъдещето на човека - спасение и вечен живот или осъждане и вечно страдание. Затова, цитирам вече Ванга, съзнанието трябва да се научи да слуша „гласа” на душата, „вика на душата”; те са индивидуални проявления на Бога в отделния човек.

Ако връзката между душата и тялото е слаба, съзнанието става подвластно на низшето човешко тяло - вслушва се в него и изпълнява всичките му прищевки: прекъсва връзката си с душата и води индивида към низките страсти и пороци, обрича го на гибел. Такива личности губят връзката си с Бога и стават слуги на разрушителните сили. За тях не е нужно да търсим примери в Библията, защото ги има достатъчно и около нас.

Казано накратко, въпреки че е доста трудно да се формулира с две думи, човешкото съзнание представлява „везна”, която балансира между душата и тялото, между Бога и Сатаната, между вечния живот и вечното страдание...

Ванга мечтаеше за деня, когато хората ще разберат този механизъм и ще се стремят „везната” да се наклонява към любовта, братството, разбирателството, труда и взаимопомощта.

Понякога казваше, че е по-добре сами да го разберем, защото иначе ще бъдем принудени. Много поразии направихме на земята си, а Творецът не би ни позволил да проваляме неговия замисъл за хармония и ред в необятния свят. Много щети нанесохме и на душите си, като позволихме в обществото ни да властват най-долните човешки страсти и пороци и те да управляват живота ни. Но напоследък наблюдавам развитието на много интересни духовни процеси, за които още преди години ми е разказвала Ванга.

Сега разбирам, че тя ни е предупредила за всичко важно, което има да се случи на земята. Духовните й послания тепърва ще намират място в съзнанието на хората и те ще търсят упование в тях, за да се променят според новите изисквания на времето, в което живеем.

Всичко, което се случи в страната ни от 10 години насам - смяна на режимите и водачите, избуяването на голямата престъпност, гладът, бедността и болестите, наводненията, катастрофите... - не е нищо друго освен един катарзис, който категорично ни показва, че имаме нужда от пречистване и смяна на посоката. Колкото повече не го разбираме, толкова повече нещастията ще се увеличават. Но от известно време съзирам, нека го кажа образно, „една умора на злото” в обществото ни. В пресата започнаха да се появяват все по-често статии за нуждата от сдобряване и прошка, за да започнат нещата да тръгнат към добро. Нерядко дори и политици започнаха да цитират посланието на Ванга, изречено часове преди смъртта и?: „Обичайте се, защото всички сте мои деца!” Чувам и от устата на убедени атеисти фразата: „Ако е рекъл Бог, ще стане...”

Ако сега беше жива Ванга, ако беше сред нас, душата й би ликувала от радост, че първите предвестници на доброто кълнят в съзнанието на все повече хора. Сигурна съм, че броят им ще се увеличава. Вероятно ще трябва да мине време, вероятно процесът ще бъде много мъчителен, защото всеки ще трябва да се възражда сам: „Едва ли - казваше Ванга - на земята ще дойде втори Христос, за да плати за нашите грешки”, и имаше предвид нуждата от промяна в планетарен мащаб.

Не можем да не й вярваме. Духът й беше „представител” на вечността, посланията й ни караха да бъдем будни, а сбъдването на пророчествата й ни доказваха своята правота.

Не зная дали на света ще се появи „втора Ванга”, както ме питат много хора. В човешката история винаги е имало ясновидци и пророци и може би ще има и в бъдеще. Но лично за себе си аз смятам, че е ненужно. Ванга беше наша съвременничка; „подавайки ни ръка” в продължение на повече от половин век, тя ни помогна да се извисим, защото чрез нея надникнахме в друг, необятен и категорично съществуващ свят, за който знаехме само от древните свещени книги. И много не им вярвахме, защото бяха писани преди хилядолетия. Приемахме ги като красиви приказки и легенди въпреки твърдението на Ванга, че истината за света трябва да се търси именно в тях. И ето, че стана „чудо”! В края на XX век Ванга прибави още една страница към тази истина. Не можем вече да говорим за митове, а за факт, умножен хилядократно по свидетелствата на Вангините посетители.

Други, които не са я посещавали приживе, я срещат в сънищата си и получават от нея различни съвети. Г-жа 3. Я. от град Сандански разказва, че на 40-ия ден от смъртта на Ванга я сънувала, че докосва болното й тяло и й казва, че повече няма да боледува. Жената от години имала дископатия и за да може сутрин да става от леглото, мъжът й я разтривал продължително време около кръста. След съня сутринта тя се изправила сама без чужда помощ и близките й не можели да повярват на очите си. Чувствала се здрава, бодра и изпълнена с енергия. И това не е единственият случай. Непрекъснато ми се обаждат хора, дори от чужбина, че сънуват Ванга и тя разговаря с тях.

Един младеж, Д. Д от Варна, след дълго издирване ме намери чак вкъщи, за да ми разкаже, че около месец след смъртта й, сънувал Ванга, въпреки че никога не се е срещал с нея приживе, и тя го посъветвала да се обърне към духовните учения. Младежът е икономист по образование и работи в една фирма. Никога не се е интересувал от религия. На другия ден се почувствал като друг човек и започнал да чете Библията, индийските, китайските древни духовни учения, книгите на древните философи, дори речници... В деня, в който се срещнахме, бяха изминали около 3 месеца от неговото преобразяване. Изглеждаше прекрасно, защото лицето му просто грееше от одухотвореност. Търсеше среда, хора, с които да разговаря на духовни теми, да разбере кой е неговият път. Изпратих го при наши уважавани богослови.

Не се съмнявам, че връзката на българите с духа на Ванга не е прекъсната, точно обратното, вярвам, че тази връзка ще се засилва и ще се проявява чрез сънища, добри мисли, светли внушения... Ванга винаги ще помага на България, защото е нейна духовна майка. Да си припомним дори само този факт: колко хиляди деца са въведени от нея в православната религия чрез кръщение.

Но тя ще помага и на всички хора на земята. Ще им внушава час по-скоро да проумеят, че трябва да се сдобрят, да си простят, безкористно да си помагат, да се обичат... Увереност за такива внушения имам отпреди много години, когато „сляпата” Ванга прочете за нас „зрящите” от книгата на живота най-важното изречение: „Хората ще живеят един прекрасен живот на земята. Очаквайте промени към добро...”

Някога учехме, че човек е сам ковач на съдбата си. Това наистина е така. Няма по-добър дар за човека от неговата воля и няма по-голяма сила от нея, която да го принуждава да върви срещу себе си. Свободата на избора и осъзнаването на неговите отговорности са пътят, чрез който всеки от нас се присъединява към потока от вечен живот, устремен към всемирното съвършенство. Човекът трудно проумява тази най-велика тайна, но усеща, че не е възможно да не участва в този процес. Усеща го инстинктивно, докато върви по своята земна пътечка, докато се присъединява към творенето на добро или зло, докато се лута в различни посоки и преодолява хиляди препятствия в своя малък и разнолик материален свят, а един ден „проглежда” и разбира, че сам е принизил своята роля на творец на вечност. Някои не достигат до това прозрение, „ослепели” от плътната пелена на човешките пороци и страсти, на големите престъпления, и именно тук съзирам голямата роля на феноменалната дарба на Ванга, която казва: „Аз съм представител! Помагам на хората да намерят вярната посока!”

Ще минат години. Много неща от житейската биография на Ванга ще се забравят като несъществени, ще отшумят спорове и страсти, ще дойдат нови „отрязъци от време”, с нови хора, с нови изисквания, но посланията на Ванга ще останат да будят човешкото съзнание, защото служеше на живота, който е неунищожим.