Красимира Стоянова



страница2/16
Дата23.07.2016
Размер3.44 Mb.
#2568
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16

IN МЕМОRIАМ
По повод 3-годишнината от смъртта на Ванга, през 1999 г., направих предаване в Нова телевизия и го назовах „Така каза Ванга”. Поканих за събеседници различни хора, с които разговаряхме за дарбата на Ванга и за помощта, която са получавали от нея.

Предаването се излъчваше във вечерните часове през месец август - преди и след датата на смъртта на Ванга - и имаше много голям обществен отзвук. Започнаха да ми се обаждат много хора, дори и от провинцията, които искаха да застанат пред камерата и да разкажат за своите преживявания при срещите си с Ванга. Получих и много писма, даже книги, посветени на дарбата й.

Да си призная, не очаквах такъв голям интерес: в тревожното ни ежедневие ние, струва ми се, бързо забравяме всичко онова, което не се случва в настоящето, но ето че хората ме опровергаха - образът на Ванга е жив, живи са и спомените за нея, и нейните послания и това е чудесно!

Създадохме какви ли не училища и школи - за езици, за мода, за бойни изкуства, за самозащита... Единствено не сме създали училище за това как да се обичаме, а Ванга ни показва дори и сега как се прави това.

Следващите страници са част от изповедите на моите събеседници в телевизионното предаване. Искам да благодаря на всички, които дойдоха в студиото. Същевременно моля за извинение онези от тях, на които не успях да се обадя и да поискам разрешение, за да отпечатам разказите им. Но вярвам, че добрите чувства, които ще предизвикат у читателите, ще оправдаят този пропуск.
ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ - инженер

Преди да се ожени и преди да се родя, баща ми бил шофьор На артисти, които пътували из цялата страна да изнасят концерти. Един ден тръгнали към Петрич. По пътя един от артистите се сетил, че е чувал, че в града живее прочута гадателка, и предложил на другия ден да я посетят, та да им гледа. На другия ден рано сутринта цялата група била пред вратата на Ванга. Баща ми стоял настрани от всички в края на улицата, защото виждал, че няма шансове да влезе при Ванга. Още отрано вече имало огромна опашка пред вратата й.

Почакали доста, но ясно било, че може и да не влязат при Ванга. Изненадата на баща ми била голяма, когато Ванга излязла и го повикала по име, а след това го поканила да влезе в стаичката, където приемала посетители. Тя му казала, че му е време да вземе онова русото момиче, което вече познава, защото му е на късмета да му стане съпруга, а след това добавила, че като им се роди дете, тя иска да го кръсти и да му стане кръстница.

Наистина баща ми след време се оженил за майка ми. През 1958-1959 той бил на работа като шофьор в еврейското посолство. Един ден, докато миел колата, в двора влязъл един човек и попитал за Димитър, т. е. казал името на баща ми. Тогава времената били смутни и баща ми, като не познавал посетителя, казал, че Димитър го няма, но попитал за какво го търси. Човекът (Петър Данаилов - после дългогодишен наш приятел) казал, че го праща Ванга и че ще се види с човек, обут с ботуши, по това ще познае, че е Димитър. Баща ми бил в момента с ботуши, защото миел колата. Като видял, че е разкрит, си признал, че той е търсеното лице. Посетителят казал, че е изпратен от Ванга със заръка да предаде, че тя знае, че Димитър има от няколко дни дете - момче, и чака да го кръсти, както навремето сама била предложила.

Кръстен съм от нея година по-късно в София в църквата „Света Петка”. Ванга дошла за събитието от Петрич, придружавана от сестра си Любка.

Моето семейство, това на Петър Данаилов и Ванга станали близки. Нашите й гостували от време на време, даже преспивали в дома й. Една вечер трябвало да спят в една стая от Вангината къща и четиримата заедно, но през нощта се събудили уплашени, защото усетили, че нещо минало през краката им, а после се чуло тропане. Уплашени, извикали Ванга, а тя им казала да не се плашат, защото това е Света Богородица.

През 1975 г. един ден отидох да се видя с Ванга и тя ме попита как съм с училището. Много гордо й заявих, че са ме избрали за комсомолски секретар на класа и ще бъда избран за съдебен заседател. Ванга ме изслуша и после много насмешливо ме попита колко ще ми платят за тези длъжности. А след това много ме смути с въпроса: „Защо отхвърляш църквата?” Аз дотогава не се и замислях за това, защото не бях много вярващ и тази тема ми се струваше далече от мене. Но след тона Ванга добави: „Едно е идеята, а съвсем друго е вярата.” С това изречение сякаш нещо се обърна в мене и започнах да чета християнска литература и Библията. Прочетох много съчинения на църковни отци и сякаш станах друг човек. Имам вече съвсем друг поглед върху живота.

Ванга ми беше казала да ходя при нея и да я питам за всичко, което ме притеснява. Като младеж вкъщи понякога не се чувствах добре, а като отида при Ванга на Рупите, се успокоявах.

Един ден я посетих, а тя ми вика: „Защо идваш, нямаш проблеми?” Казах й: „Майко, дойдох просто да те видя, да си поговорим!” А тя ми отговори, че тя не е като другите, да си губи времето в приказки, защото отвън я чакат много хора.

През 1988 година съсед получи инфаркт и лежа в „Пирогов”. Като излезе оттам, ме помоли да го заведа при Ванга. Отидохме, влязохме. Ванга му каза, че болестта му е от страх, и му каза странно лекарство: да заколи един петел и да му вземе сърцето, да го сложи да престои една нощ в червено вино и на другия ден да занесе шишето при нея със сърцето вътре. Ние решихме да не се връщаме в София, а там да свършим цялата работа. От приятели в Петрич взехме един петел и съседът ми го закла с много мъки - мислех, че ще получи втори инфаркт. После ни дадоха вино и сложихме в него сърцето на петела.

На другата сутрин рано-рано отидохме с нещата на Рупите. Ванга взе съда, помоли се нещо шепнешком, повъртя го в ръцете си и после каза на съседа ми да изпече сърцето и да го изяде, а от виното в шишето в продължение на една седмица да пие по една глътка.

Съседът ми се оправи и е жив и здрав и до ден днешен.

Завърших с много перипетии Минно-геоложкия институт. Като си взех дипломата, отидох при кръстницата с кутия бонбони да я известя, че вече съм с висше образование, освен това исках да я уведомя, че съм решил да замина за Германия, просто тук не виждах шансове за реализация. Ванга ми каза: „Щом си решил, отивай, отивай, но помни, че имаш една родина и две майки!”

През 1990 г. с Люси, сегашната ми жена, бяхме приятели. Отидох с нея да кажа на кръстницата, че ще се женим, а тя ме попари жестоко, защото каза, че това момиче не е за мене. Много ми беше тъжно, но реших да се разделим с Люси и заминах за чужбина за две години. Но не можах да я забравя. Люси беше постоянно в мислите ми. Като се върнах в България, й се обадих, взех я и реших да отидем при Ванга и да й кажа, че ще се женя за тази жена, каквото и да ми казва тя. Но тук преживях нова изненада. Ванга не само се съгласи, че това е подходящата за мен жена, но и предложи да ни венчае. Когато я попитах защо предния път е казала, че не сме един за друг, Ванга ми отговори, че аз не съм бил готов да се женя за тази жена.

Искахме да се венчаем на откриването на нейната църква в Рупите, на 14 октомври 1994 г., но Ванга каза, че тогава няма да е добре, защото ще има много хора на освещението.

Така се венчахме един месец след това. Венчавката стана в къщичката на Ванга, защото тя каза, че я болят краката и не може да се движи. След това ние отидохме и в черквата, но само със свещеника. Ванга не беше с нас.

Преди да влезем в стаята, където щяхме да бъдем венчани, аз се събух пред вратата. Ванга беше голяма чистница и не понасяше някой да ходи с обувки по килимите. Така влязох за венчавката бос, по чорапи. И точно ще започва церемонията, тя вика: „Кой тука е бос? Младоженецът ли? А, не, обуй се! Младоженец бос не се венчава!”

След церемонията Ванга ни благослови - да сме здрави, да имаме челяд, животът да ни е спорен! Винаги ще се чувстваме защитени от нейната благословия. Роди ни се син, който вече е на три години.

Помня, че преди години заведох при Ванга един наш братовчед. Каза ми, че има дископатия. Заведох го, оставих го вътре при Ванга и излязох да чакам отвън. Още незатворил вратата, чух, че Ванга много силно се кара на братовчеда. Чак ми стана неудобно и се отдалечих. Като излезе, той от вратата ме попита дали нещо не съм казал на Ванга за него. Казах, че не, нищо не ме е питала. Но той беше доста смачкан и разтреперан. Братовчедът се опитал да ме излъже, че е болен, за да го заведа при Ванга, а всъщност той искал да пита дали да се разведе с жена си, но Ванга веднага го беше разобличила. Такива лъжи там при нея не минаваха.

27.III.1999


БОРИС ГОДЖУНОВ - естраден певец

През 1967 година имахме концерт в Петрич с оркестъра на Чалъшканов. След концерта в читалището към мен се приближи една жена, каза, че е леля Любка и че е сестра на Ванга. Като чух това, й споделих, че много искам да отида при Ванга, и леля Любка ме посъветва да отида още утре пред дома й рано. Като отидох, видях, че пред входа вече имаше много хора. Почаках малко. По едно време отвътре излезе леля Любка и каза, че Ванга ме вика. Едва ли е било точно така, защото още от вратата Ванга ми вика: „Ти как влезе?” Смутих се и не знаех какво да отговоря. Тя беше видяла, че съм прередил много хора, и затова ми се скара. Сестра й ми направи знак да си мълча. След това Ванга ме попита: „Ти защо напусна ВИТИЗ?” Аз бях завършил трети курс и напуснах института, а Ванга продължи, че трябва да го завърша. Каза ми още други неща, които вече не помня, но на тръгване ми препоръча никога да не си свалям очилата. Казах й че не нося очила. Носиш, носиш, настояваше тя. После си го изтълкувах, че става дума за розовите очила на оптимизма, които тя ми препоръча никога да не свалям от лицето си. Въпреки всичко, което преживях, аз съм си оптимист до ден днешен.

През 1971 година преживях ужасна катастрофа, за която бях предупреден от Ванга две седмици преди това по много странен начин. Сънувах една жена с черно облекло и бяло като тебешир лице, без очи. За мен това беше Ванга. Каза ми никога да не се качвам на самолет, ако в него ще пътуваме 13 души. Събудих се уплашен от кошмара. На другия ден трябваше с оркестъра да пътуваме за Варна и да пеем на студентския празник 8 декември. Отидох на аерогарата, твърдо съобщих на колегите, че няма да пътувам с тях, и им разказах съня си. Те се учудиха много, но после ръководителят на оркестъра ми каза, че двама от музикантите са заминали предния ден с влака - значи не сме 13 души и мога да се кача на самолета спокойно. Пътувахме и на отиване, и на връщане без инциденти, започнах да забравям съня си.

На 21 декември малко преди полунощ заминавахме една голяма група за Алжир. Имахме там програма по случай дните на българската култура. Щяхме да пътуваме много хора - около 70 души. А ние, аз и оркестрантите, бяхме в пълен състав 13 души. Единият от тях, преди да се качим в самолета, сподели, че нещата ни се нареждат добре, защото, като се върнем от Алжир, ще заминем за 6 месеца да работим в Германия - договорите ни вече са били подписани.

В приповдигнато настроение се качихме в самолета. Колега ме канеше да седна при него напред, но аз предпочетох с другите колеги, не знам защо, задна седалка - чак към опашката. Имах в джоба си суджук и смятах да си хапнем и пийнем добре. Самолетът потегли, набра скорост и започна да се издига, но на около 40 метра от земята и още в края на летището се изви наляво и се заби с носа в земята. Не мога да ви опиша какъв кошмар изживях, но останах жив, а 35 души от предните седалки починаха на място. Тогава почина и певицата Паша Христова, а от предните редици единствена жива остана певицата Мария Нейкова. Няколко дни след това си спомних за съня и предупреждението от Ванга.

Дълго време не можех да се оправя от катастрофата, затова реших да отида при Ванга. „Ох, колко те е страх! - започна още от вратата тя. Но ти се успокой, защото вече е минало. Ще се оправиш, но се пази от водата.” Чудех се какво ли значи всичко това. Аз съм много добър плувец и нямам страх от водата. 11 години по-късно разбрах какво означава това - вследствие на стреса от катастрофата ми откриха диабет, а това, знаете, е болест, при която се пие много вода.

През 1978 година преживях тежък развод с Емилия. Въпреки че тя ми причини много болка, а също и на детето ни, аз не можех да я изключа от мислите си. Това просто ме съсипваше. Започнах да мисля за самоубийство. Един ден се реших да ида при Ванга.

Отидох на Рупите, а тя ми каза: „Защо мислиш да се самоубиваш?” Направо бях изумен. Това бяха мисли, които никога не бях изричал на глас и си ги знаех само аз, но ето че не само аз... Ванга ми каза: „Ще ти помогна да се отърсиш от натрапчивите мисли и от обсебеното ти от Емилия съзнание. Отиди вкъщи и ми донеси една чаша за вода и един пръстен.”

Върнах се в София, взех нещата и ги занесох при Ванга. Тя ги подържа в ръцете си, шепнеше нещо над тях, после ми каза да занеса чашата вкъщи и ако Емилия дойде, да й поднеса с нея вода, а пръстена да поставя на едно определено място в нейното жилище. На тръгване Ванга ми каза, че само след месец ще се освободя от товара си и ще срещна жена, която ще бъде като слънце в живота ми и ще бъде за мене такава докрая.

Това е признание, което правя за първи път в живота си, и то публично. Сегашната ми жена не знае за тези Вангини определения и ще ги чуе за първи път, но надявам се да не ми се сърди, че не съм й ги казал досега...

Ванга за мене е жива и винаги ще бъде жива. Когато имам проблеми, аз мислено разговарям с нея и ми става леко, а ако ми предстоят изпитания, продължавам да я сънувам както преди и изпълнявам всичко, което ми каже насън. Мисля, че ми помага за всичко и днес.

27.III.1999


ЯНКА ТАКЕВА - председател на Синдиката на българските учители

През 1969г. Любо, съпругът ми, работеше в Министерството на електрониката. Тогава в Петрич правеха Завода за измервателни уреди и аз реших да отида с него. Любо извади командировъчно и за мен. Когато пристигнахме, аз отидох на ул. „Опълченска” 10, където беше и е домът на Ванга, но не можах да се срещна с нея. Пазачът ме изгони. Тогава тръгнах към автогарата да чакам Любо. Плачех по пътя за това, че не можах да се видя с Ванга.

На улицата ме срещна непозната жена и ме попита защо плача. Обясних й. Трудно се влиза при Ванга - каза ми тя, - но ние можем да те запишем и като ти дойде ред, ще те извикаме. Така и стана. След около месец жената ми се обади. Тя се казваше Яна и беше съпруга на началника на милицията в Петрич - Томчо.

След месец отново отидох в Петрич. Вече бях бременна. Влязох при Ванга, а тя ми каза: „Добри хора сте, ще си имате деца и аз ще ви стана кръстница.” А аз й се похвалих, че вече съм бременна, но тя на няколко пъти казваше: „Като забременееш и като родиш, ще ти стана кръстница!” Аз пак й казвах, че вече съм бременна, но тя сякаш не го чуваше това изречение и пак си повтаряше - като забременееш и родиш, ще ти стана кръстница.

Два дни след като се върнах от Петрич, направих спонтанен аборт и загубих детето.

Когато след време отново разбрах, че ще ставам майка и времето за раждане на детето наближи, се обадих отново на непознатата жена. Съпругът й отишъл при Ванга. След срещата ми се обади вкъщи: „Ванга каза, че е още рано да каже име на детето, ще го каже, като се роди, но в този случай предоставя възможност на майката да си избере име предварително.

Същия ден следобед, на 30 май, започнаха родилните болки. Закараха ме в I градска болница, а през нощта на 31 май тоновете на бебето не се чуват. Докторът - Милев, един от най-добрите лекари, - събра колегите си на консулт да решават какво да правят. Положението беше много сериозно, аз обаче се държах много спокойно. По едно време една акушерка ме пита: „Кажи ми как така си толкова спокойна?”, а аз и отговарям: „Спокойна съм, защото знам, че детето ще се роди живо и здраво!” Лекарите решиха да ме оперират. Взеха подписи от мен и съпруга ми и всичко мина успешно. Роди се здраво и живо момиченце - 4 килограма. Оказа се, че тоновете са се губели, защото детето в корема ми е стискало с ръчички пъпната си връв - като стисне, тоновете се губят, като отпусне - чуват се. Така се сдобихме с Мария.

На три месеца я кръстихме в Рилския манастир. Ние отидохме там от София, а Ванга и сестра й Любка от Петрич. Ванга кръсти детето в стаите на игумена. По едно време изпадна в транс. Тогава църквата беше забранена, а Ванга каза: „Оковите ще паднат и монасите отново ще се върнат в манастира!”

Спомням си, че докато приготвяхме детето за кръщенето, при Ванга дойде игуменът и каза, че долу на двора при него е дошъл един много притеснен баща, защото тялото на детето му е цялото в рани. Не помня с подробности какво каза Ванга, но си спомням, че го сгълча и каза, че това е наказание, защото този баща нито веднъж не е искал помощ от Бога и не е влизал в църква поне веднъж, за да запали една свещ.

Когато Мария стана на 4 години, един ден отново отидохме на Рилския манастир и там случайно се видяхме с кръстницата и сестра й Любка, като да се бяхме уговорили. Видяхме се на чардака на горния етаж на сградата. Споделих с Ванга, че детето ми все още не може да казва „р”, а тя ми отговори, че като навърши 5 години, ще започне да го казва. И наистина точно на рождения си ден, докато играеше с децата, които бяхме поканили на празника, съвсем неусетно Мария каза думичка с „р” и вече нямаше проблем с този звук.

Там, на чардака на манастира, Ванга ми каза нещо много интересно: „Дай детето да учи английски език, а един ден ще учи за професия, която е нещо между учител и лекар.”
От малко, докато завърши 7-ми клас, детето ми учеше английски език и като завърши, отидохме да питаме кумата дали да опита да кандидатства в английската гимназия, а тя ми отговори: „Няма да влезе, защото ще кандидатстват много деца с привилегии, по-добре опитайте в немската гимназия, там ще влезе.” Когато завърши гимназията, Мария влезе в Московския университет, специалност логопед (ето какво означаваше професия между лекар и учител), но като станаха събитията в Русия, се върна и се записа в Софийския университет същата специалност.

След време вече имах и друго момиченце - Благородна, и пак се видяхме случайно на Рилския манастир. Седнахме с Ванга на една поляна, а тя много разтревожено ми нареди: „Не стойте тук! Вземайте детето и веднага си тръгвайте!” Усетих в гласа й тревога и много се уплаших. Тръгнахме си. Не след дълго се окача, че детето ми беше яло пясък на морето, далакът му се беше напълнил с него и почина, не можаха да го спасят.

Една година след смъртта на детето Ванга ми казва: „Благородна иска да се върне.” Съвсем наскоро след това отново разбрах, че ще имам дете - роди ни се пак момиченце и Ванга му сложи името Живка. Понякога имам чувството, че наистина в това дете живеят двама души - толкова много двойственост има в характера и в поведението й. Споделих един ден впечатленията си с Ванга, а тя ми каза: „Не се сърди на детето, то трябва да изживее и живота на Благородна (починалата сестричка).”

Имах проблеми с учението на това момиче. Един ден не издържах и се обадих на кръстницата да ми даде съвет как да постъпя, а Ванга ме сгълча и каза, че аз зная как да реша проблема си, и беше самата истина - аз бях вече решила как да постъпя, а с тази реплика кръстницата само ми потвърди, че съм на верен път. През 1978 г. отидохме с Любо, съпруга ми, при Ванга на прошка, а Ванга стоеше много разтревожена на вратата. Като се появихме, каза на съпруга ми: „Ах, Любчо, какво щеше да направиш на моста при Симитли. Изтръпнах от страх, като видях, че можеш да направиш катастрофа, и оттогава стоя на вратата да ви чакам.”

Пак през 1978 г. Любо реши да ходи на работа в чужбина. Отиде да се сбогува с Ванга, а тя му казва: „Няма да отидеш!” Как няма да отида, билетът ми е в джоба - възрази Любо. Няма да отидеш, настояваше Ванга и наистина - върнаха ги от летището, защото откриха някакви нередности в документите.

През 1981 година Любо направи втори път постъпки за заминаване на работа в чужбина. Обадихме се пак на кръстницата, а тя му каза: „Този път ще отидеш, но ще имаш проблеми със здравето и аз ще те излекувам!” Любо замина за Либия и там претърпя трудова злополука. Някаква тежка машина му беше паднала върху крака и той получи атрофия, щеше да осакатее. Когато се обадихме на Ванга, тя му каза да й донесе един буркан бял мед и бяла смола. Любо отиде на Витоша, събра смолата и занесохме нещата при Ванга. Тя му каза как да направи смес от тях и как да маже болния крак. Само след една седмица кракът на Любо се оправи изцяло и от злополуката нямаше и помен.

Бях вече директор в дома за деца и юноши в Драгалевци. Идва един ден едно семейство, кандидати да си осиновят дете. Хората бяха от Сандански, а мъжът беше лесничей. Пита ме: „Вие ли сте директорката?”, когато потвърдих, те ми заявиха: „Праща ни Ванга. Каза ни, когато седнете при директорката, ще влезе дете с очила, него да си осиновите!”, и докато ми казват тези думи, влиза Пепи - едно момченце с очила, - за да си вземе от мен флумастери да рисува. Невероятна работа. Хората, разбира се, веднага си го взеха.

Аз, когато ставаше дума за важни неща, не правех нищо, преди да съм попитала кумата. През 1984 г. не се чувствах добре, взех децата и един ден отидох при кумата на Рупите.

Ванга беше в ремонтна треска. Някакви мъже боядисваха малката й къщичка, но намери малко време и за мен. Каза ми: „Седнала си да мислиш за работа, вместо да се молиш мъжът ти да е жив и здрав.”

Веднага си тръгнахме за вкъщи, а Мимето - голямата ми дъщеря, - вика: „Защо така ти вика кумата, какво ще се случи с татко?”

Като се прибрахме, нищо не му се случи, но на 13 април, когато дипломатическият корпус преминаваше през Ботевград, Любо отиде там да приеме обекта и открили в ел. инсталацията някаква повреда. Любо влязъл в трафопоста да види каква е повредата, инсталацията изгърмяла и Любо се подпалил. Когато ми се обади вкъщи главният инженер да ме извести, че Любо е претърпял злополука, аз вече знаех, предчувствах за какво ми се обаждат. Обадих се веднага на Ванга, а тя ми казва: „До 7-мия ден не го пипайте, нека да лежи в болницата в Ботевград, а след това ще го приемат в „Пирогов”. Както каза Ванга, съпругът ми се оправи изцяло от злополуката и нямаше за него никакви последствия, само белези на ръцете.

Когато Мария порасна и се зажени, отидохме да каним Ванга за кума. Николай - бъдещият ни зет - имаше на ръцете си брадавици. От ръкуването с Ванга брадавиците още същия ден изчезнаха.

Моят сват - бащата на Николай - се разболя тежко. Отидохме със сватята при Ванга да каже какво му е, а Ванга взе от ръцете й захарчето и уплашено го изхвърли. Нищо не й каза. Освен да отиде пак на някаква дата. Съвсем наскоро, само в разстояние на 1 месец, сватовете ми починаха и двамата. Аз разбрах, че Ванга вижда нещо ужасно, защото вече можех да улавям душевните й състояния по интонацията.

В Драгалевци нямаше човек, когото да не съм изпратила при Ванга и той да не е бил приет. Понякога аз ходех с тези хора. Ванга ме питаше с кого съм дошла. Аз й казвам сама съм, а тя - не е вярно, пак водиш хора...

На една моя приятелка написах бележка до леля Любка и с нея тя беше отишла при Ванга. Когато се върна, ми каза: „Ванга ми рече: „Ще намериш баща си проснат на земята”, но това вероятно ще се отнася до свекър ми, защото той е болен. След около два месеца Виолета намери баща си паднал на земята и починал на място от инфаркт. Оттогава където и да ме срещнеше, жената се чувстваше много неловко, но по-важното е, че много се промени.

Заведох един ден и друга моя приятелка, защото на внучето й бяха открили много страшна болест - псориазис. Помня, че отидохме много късно, буквално посред нощ. Ванга ни прие и каза, че това е болест, от която детето няма да се излекува, но има средства, които да облекчават състоянието му. Хората заминаха за Португалия и вероятно там детето се чувства по-добре.

Когато се роди внучката ми - момиченцето на дъщеря ми Мария, - младите решиха Ванга да стане кръстница и на тяхното дете. Обадих се на Ванга да я питам, а тя ми каза: „Янке, честита ти внучка!” Споделих желанието на младите да кръсти детето, а тя ми вика: „Чакай сега, трябва да му дам име. Наближава Стефановден. Изберете си Стефка, Стефания, Стоянка... Избрахме Стефка.

Последния път, преди Ванга да се разболее, я посетих с Живка в Петрич. Бяхме в нейната стаичка. Ванга ми показа колко хубав ремонт са направили, даже ми каза да се кача на горния етаж и да разгледам всички стаи, да видя кое как е направено. Тогава на власт беше Жан Виденов. На Ванга й беше любопитно да й кажа какво мисля за него. Тя ме слушаше мълчаливо, а после каза: „Тези управници трябва да направят 4 неща: 1) да дадат на хората земята, но не парче по парче, а изцяло, и после хората да си направят кооперации. Който не иска - да си я работи сам; 2) да не бързат да продават предприятията; 3) да се погрижат за възрастните хора; 4) да не се карат с Русия.

Имам една приятелка - социоложка. Отивам един ден на Рупите и нося на Ванга нейно захарче. Питаше жената дали ще се омъжи, а Ванга ми казва: „Тази жена е много умна, за да се омъжи, мъжът й трябва да е или по-глупав, или по-умен от нея, а тя да си затваря очите.”

Имах друга приятелка, която не можеше да износва децата си и те се раждаха или преждевременно, или мъртви. Ванга й каза да й занесе нов леген, повой за бебе и кукла. Помоли се върху тях, каза й да ги занесе после в църквата и жената роди живо и здраво бебе.

Като почина второто ми момиченце, ходех и на гробищата, и в църквата да паля свещ и така да си намеря утеха. Знаете времената какви бяха -ходенето на църква беше престъпление. Намерил се беше един човек от Драгалевци, който ме беше клеветил за това. Един ден споделих огорчението си с Ванга, а тя ми каза: „Ти, като носиш вярата в душата си, това е по-вярно и не се бой, вярата никой не може да ти я вземе!”

На какво ме научи Ванга? И на мен понякога ми се иска да се отпусна, да направя нещо нередно, но образът на Ванга е спирачка за мен и се спирам...

Някакви хора ме поканиха един ден да членувам в тяхната секта. Вечерта сънувам Ванга, която ми казва: „Нали ако отидеш там, няма да си вече в нашата вяра и аз няма да мога да ти помагам!”

Какво придобих от Ванга? 1) морал; 2) чувство за отговорност; 3) оказване на помощ на всеки нуждаещ се.

Сънувам сън. Влизам в скална църква. Отляво наредени икони, а първата е само рамка с огледало. Като се наведох, се видях. До нея икони на Христос и Богородица. И чувам глас: „Не се оглеждайте в себе си, а се молете на Христос и Богородица. Тръгнах към гласа и видях, че това е кумата. Влязохме в някаква стаичка... Събудих се и си изтълкувах съня така: не се възгордявай, не се самовлюбвай...

27.III.1999


ЙОРДАНКА НИКОЛОВА - служителка

Преди години работех в туризма. Беше дошло момиче от Франция на 16 години. Пристигнаха и двама души американци. Вечерта шефът ми вика: „Дай си паспорта за открит лист, заминаваш при Ванга с американците, ще им превеждаш!”

Американецът се занимаваше с парапсихология. Водеше със себе си някаква жена. Отидохме в Петрич и наехме частна квартира. На другата сутрин много рано станахме и отидохме пред къщата на Ванга в Петрич, но се оказа, че бяхме позакъснели. Отпред пред вратата чакаха много хора, а пазачът беше влязъл някъде вътре. По едно време излезе, а аз му казах, че ние сме от „Балкантурист” от София, но той отвърна, че вече е 8 часът и Ванга е приключила да приема за деня. Започнах да му се моля да ме пусне, но той беше непреклонен.

По едно време отвътре чух глас, оказа се, че е на Ванга: „Кой идва от името на проф. Лозанов (тогавашния директор на Института но сугестология)?” „Аз съм!” - отговорих и Ванга ме повика да вляза при нея. И още от вратата ме пита: „Къде са тези хора, които идват отдалече, от много далече, летели са на много високо?” Още не казал и добър ден, Ванга се обърна към госта: „Какво искаш от моя мозък? Искаш да разбереш кое как става, но едва ли ще успееш!” Спомням си, че Ванга се разходи из Париж по време на скорошно пътуване на госта дотам и описа много точно къде е живял и какво е правил. По едно време му каза: „Защо, като прави ремонта вкъщи, сложи пианото на детето в най-тъмната стая. Това дете трябва да вижда! А тази жена с тебе не ти е истинска жена!” Гостът доста се смути и каза, че скоро ще се оженят, а Ванга продължи: „Тази жена има много слаби глезени на краката и много лесно ги чупи. Затова да ходи само в синьо облечена и да носи само ниски обувки, без токове.”

После пак се обърна към госта: „Ти си от Америка, нали! Като се върнеш, да ми пратиш едно кандило оттам - вашите са по-различни - и малко безопасни игли.” Защо са ти игли - запита пазачът. Да си хващам одеялото, отговори Ванга и му нареди да продиктува нейния адрес на госта. След малко го запита: „Кажи ми ти нещо за моя мозък, щом се интересуваш толкова от тези прояви”, а американецът отговори, че това е нещо изключително интересно, но все още се правят изследвания и той не може да каже нищо категорично.

„Виждаш ли целия този народ отвън! Всички мене ме чакат нещо да им кажа. Започвам отрано, та до 8 часа. Никак не ми е лесно. Главата ми бучи, чувам гласове и в главата ми, и отвън, не мога! Но слава Богу, че не съм непрекъснато тук. Към 10 часа отивам в местността Рупите край града. Там имам малка къщичка. Имам градинка, цветя, тишина. Като ида там, и се зареждам, и почивам от напрежението в главата.”

По едно време се обърна към мене и ми вика: „Ти на какъв език им говориш? Английския къде си го учила? В училище ли? Ти си идвала и друг път при мене!” Не съм, отговорих. „Идвала си, идвала си, настояваше Ванга. Ако не лично, друг е идвал заради тебе. Познавам те. Духът ти е идвал!” Сетих се, че преди години баща ми беше идвал при Ванга заради здравето на брат ми.

„Спомням си много добре продължи Ванга. Брат ти го оперира доктор Червенков от ИСУЛ.”

Проф. Червенков по времето, когато е трябвало да бъде опериран брат ми, е бил в отпуска и съвсем случайно отишъл в болницата. Но станало така, както казала на баща ми Ванга. Професорът изведнъж решил да оперира, нищо че не е на работа, и, така спасил брат ми. Ванга продължи да говори за мен. Каза ми: „Майка ти чака някакъв документ. Кажи й да не. се ядосва, ще го получи през септември-октомври, а ти си учена, но още ще учиш и след това ще се омъжиш, но няма да е скоро. Първо ще учиш, а после, след три години, ще се омъжиш. Съпругът ти ще се казва Георги. Аз имам приятел Георги - отговорих. Не, не е този - каза Ванга, за друг Георги ще се омъжиш.

Така и стана! Новото ми запознанство стана благодарение на телефонна грешка. Един ден се обадих на приятеля си да отложа уговорена среща, а се оказа, че съм звъняла по погрешка на друг телефон, където също има човек с името на приятеля ми. Отначало мислех, че моят човек нещо ме занася, и се разсърдих, но като разбрах, че съм сбъркала номера, се почувствах много неловко от всичко, което изрекох. За да изглади недоразумението, непознатият мъж ми предложи да се срещнем на кафе и аз приех. Как така се съгласих толкова лекомислено да си определям среща с непознат човек, не можех да си обясня. Но отидох на срещата, познахме се по описанията и до ден днешен сме заедно. Така, както преди години ми предрече Ванга, се омъжих за друг Георги и също, както ми каза тогава, имаме две деца. Сбъдна се и другото. Учих още, станах инструктор в областта на туризма, а след това завърших и международни икономически отношения.

Юли 1999
НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА - поетеса

При едно от отиванията ни при Ванга със съпруга ми - поета Дамян Дамянов - Ванга ни каза: „Не стройте вила сега, не е подходящо”, а ние дори нямахме тогава и намерение да го правим. Но ето стана така, че няколко години след това съвсем случайно се сдобихме с място и съградихме малка къщичка, която така и остана недовършена.

Най-ценният за мен е съветът, даден на Дамян, да не стои между прозореца и вратата. Ние не се вслушахме в този съвет и фактически дробовете му се разболяха именно от седенето му в кабинета между прозореца и вратата. Така се е простудил от течението.

Когато получи остри коремни проблеми, Ванга каза, че не дава да му правят операция. Послушахме я и не го оперирахме. Смятам, че не сбъркахме.

За мен Ванга е най-великата жена, защото умееше само с една дума да направи пълен и точен психологически портрет на човека, дошъл при нея.

Например спомням си такъв случай. Свекърва ми помоли да питаме Ванга дали ще живее дълго, а тя ни отговори: „Да, ще живее дълго, но езикът й да не е дълъг!”

Питах Ванга и за един приятел дърводелец - имаше златни ръце, владееше си занаята до съвършенство. Това го видя и потвърди и Ванга, но нямаше късмет в личния си живот - все нещо жените му бяха виновни, все не го разбираха, все му пречеха. Ванга разреши проблема му само с две думи: „Докато е с тоя акъл, няма да е щастлив!”

Водих при Ванга и една своя приятелка, защото имаше сериозен проблем. Ни в клин, ни в ръкав тя отбеляза: „Кой е този Петър? Ама каква любов въртиш, как няма да въртиш, като ти е червен носът. (В смисъл „Здрава си”.) Оказа се, че този човек й е любовник, въпреки че приятелката ми беше омъжена. Аз мислех, че Ванга просто бърка времената и става дума за минало време, но се оказа, че приятелката ми е имала с този човек отдавнашна връзка, която продължаваше и до момента на срещата.

Понякога, когато ходехме с Дамян при Ванга просто да я видим, тя въздъхваше и казваше: „Ех, Дамяне, Дамяне, чия ли карма изплащаме?” (В смисъл „Та сме такива пълни инвалиди”.)

Понякога Ванга изплакваше мъката си пред нас: „Въртят се около мене морално нечистоплътни хора, все мислят, че имам много пари, и се мъчат да ги вземат. Вземете ги бе! Каквото имам, всичко ще ви дам, но искам един ден да ходите с моята глава да видите дали ми е лесно!”

Имах болни бъбреци и веднъж, дори без да я питам, Ванга ми каза: „Не пий билки, няма смисъл (тоест няма да ти помогнат, чака те операция).” При едно друго отиване ми каза: „Яж много нарове!”

Дамян много си мечтаеше един ден да напише роман. Бяхме отишли специално за това, но се наложи да почакаме доста. Дамян се разсърди, че не ни прие веднага. Когато се видяхме, Ванга ме попита: „Дамян разсърди ли се?” А, не, не - послъгвам аз. Но тук е доста стръмно и на него не му е удобно да стои (срещата ни стана на Роженския манастир). „Ще му дадат стол!” - отсече Ванга. Тъй като бяхме далече от Дамян, набързо я попитах за романа му, а Ванга ми отговори: „Той е болен човек, Надо, няма да го напише, но ти не му казвай, нека да се залъгва!”

За себе си съм я питала един-единствен път - когато второто ми детенце беше още бебе. Дамян ме подозираше в някаква изневяра и непрекъснато беше навъсен и недоверчив. Вкъщи стана просто ад, не се издържаше. И аз пред него я попитах дали са основателни неговите подозрения към мен. Той знаеше, че тя е много директна и не спестяваше на хората пороците, особено прелюбодейството. Леле как се сопна Ванга тогава: „Няма ти вяра ли? Аз го казвам, че нито си лека жена, нито пък си някаква бездомница или незаконно дете.” Всъщност Ванга употреби много силни епитети, дори не цензурирани думи, но те бяха балсам за моите уши. От тази среща семейните ни проблеми престанаха.

Ванга се отнасяше към мен приятелски, приемаше ме, допускаше ме по-близо до себе си, малцина можеха да се похвалят с такова отношение. Един път даже ми каза: „Майка ти е много добра, от нея си благословена!”

26.VII. 1999
ЕВТИМ ЕВТИМОВ - поет

Заведох при Ванга един ден нашия голям актьор Стефан Гецов, лека му пръст. Ванга ни прие в Петрич и вика на Стефан: „Ти си нещо голям в изкуството, но си си сбъркал професията. През 1951 г. искаха да те пратят в Париж да станеш касапин (хирург) и щеше да си един от най-добрите!” И след малко добави: „Добре направи, че изпрати майка си да живее другаде, защото щеше да те разведе и с тази жена.”

Като излязохме от къщата на Ванга, имах чувството, че Стефан ще припадне. Не можеше да се начуди откъде Ванга ще знае такива подробности, след като с никого не ги е споделял. Тогава, през 1951 година, майка му е била служителка на Държавна сигурност и по тази линия са искали да го изпратят в Париж да учи, но той категорично отказал.

През 1990 г. ходихме при Ванга и с карикатуриста Борис Димовски и още от вратата Ванга му каза: „Не казваш нищо, но аз зная, че жена ти е болна. Ще отидеш в Хасково, ще намериш (каза името на някакъв билкар, името му съм забравил) и ще вземеш от него билки. Той има подходящи за нея и те ще й облекчат болките.”

Преди много години аз бях секретар в читалището в Петрич и един ден пристигна на турне фолклорен състав. Певиците пожелаха да отидат при Ванга. Аз обаче бях чувал от майка ми, че там трябва да се отиде в 2 часа през нощта да си запазиш ред, а после тя излиза рано, към 6 часа и започва да приема хората. Ранният час обаче не смути желаещите. Нямаше накъде - отидохме, чакахме. Към пет часа леля Ванга излезе от къщата си и вика на една от певиците: „Ти за какво си дошла? Да ти кажа дали мъжът ти, изневерява и дали в живота му няма и друга жена. Дори и така да е - да не мислиш, че ще ти кажа! А ти откъде идваш? Още не си се измила и носиш миризмата на чуждия мъж, с когото прекара вечерта. Махай се оттук!” Получи се много конфузна ситуация, но Ванга беше такава - с висок морал и много директна към провинилите се.

Преди години в Сандански, 1952-1953 г., имаше един бай Крум. Беше нещо там в партията, убеден атеист, комунист. Един ден се срещнахме в парка в Сандански и той ми изплака, че по време на голямото наводнение, когато река Бистрица излезе от коритото си и заля много къщи, водата е повлякла и неговото внуче и ето вече толкова време не може да намери тялото. Помоли ме да отидем при Ванга и да я помолим, ако може, да каже къде е детето. Когато ни прие, Ванга му каза: „Ти идваш при мен, а не ми вярваш! Но аз ще ти кажа - тръгнете по река Бистрица, излезте край града. Там, където се събират два потока, ще видиш един овчар с гега, който си пасе овцете. Проследи, накъде сочи горният край на гегата и гледай натам!” Когато отишли на указаното място, в пръстта, където сочел краят на гегата на овчаря, бай Крум забелязал част от ръчичката на детето - удавено и затрупано с тиня.

Помня за посещението на един френски полковник от армията на Дьо Гол. Не зная как беше чул за Ванга и беше дошъл за помощ чак от Франция. Той имаше 16-годишна дъщеря, която беше изчезнала от две седмици и бащата смяташе, че е отвлечена; въпреки че цялата полиция била вдигната на крак, от момичето нямало и следа. Когато влезе при Ванга, тя веднага му каза: „Ти си дошъл за дъщеря ти и много си уплашен, но не се безпокой, тя си е вкъщи. Обади й се още сега да й чуеш гласа.” Полковникът въобще не повярва. Това не е възможно, каза ми той, но въпреки това тръгна към старата поща в Петрич и оттам позвъни у дома си. Когато действително чу в слушалката гласа на дъщеря си, човекът щеше да получи удар от изненада, просто не вярваше на ушите си. А то какво станало - момичето си имало интимен приятел и забягнало с него за 15 дни, като добре се укрили и на никого не се обадили. Вечерта в ресторанта полковникът даде пищна вечеря и почерпка на всички присъстващи.

Като секретар на читалището аз отговарях и за радиоуредбата и правех различни местни предавания. Един-два пъти имаше и атеистични предавания. Мисля, че беше 1965 г. Поканил бях и отгледаната от Ванга Венетка. Предполагам, че сме критикували и Ванга като вредно за марксистко-ленинската философия явление - такова беше времето. А леля Ванга като чула, ядосала се е вероятно, но немного и казала на Венетка: „Кажи на Тимчо (умалително от Евтим) да не се занимава с глупости, а да дойде и да му кажа, че един ден той ще стане голям човек!” Аз обаче отговорих, че не искам да ставам голям човек, и не отидох. Леля Ванга ме покани и втори път, но аз пак не се престраших. Беше някъде преди Коледа, с художествената самодейност заминахме на турне из окръга и след 3-4 дни ме застигна една телеграма, където се казваше, че трябва да отида в Комсомола в София. Върнах се в Петрич и още същата вечер заминах с влака. В ЦК на Комсомола ме прие Георги Атанасов и ми каза: „Говорихме с Валентин Караманчев - директор на издателство „Народна младеж” тогава - и с Георги Джагаров (поет, тогава член на ЦК на БКП, отговарящ за културата) да те назначи на мястото на Слав Хр. Караславов - зам. директор на издателството, да го заместваш, защото той излиза в продължителна творческа отпуска, чели сме доста твои неща и виждаме, че си много талантлив човек, затова искаме да ти дадем шанс да дойдеш в София. Така на 17.1.1966 г. от читалището в Петрич се озовах в издателство в София. Ето какво е означавало Вангиното „Ще стане голям човек”.

Един ден водих при Ванга и актрисата Цветана Манева заедно с Борис Димовски. Ванга ми беше сърдита. Върна се от Рупите към 12 часа много уморена. Секретарят на читалището й каза, че има гости от София, които искат да я видят, а тя много недоволна отговори, че гости не се водят по това време. После си влезе в къщата. Ние чакахме отвън и мислехме, че много се е разсърдила и няма повече да излезе. Тя обаче се появи след десетина минути и реши да ни приеме. Тогава на Цветана каза: „Ти си напуснала първия си мъж, бил е хубав човек - ето го тук, виждам го!” Цветана потресена и уплашена се заозърта, но Ванга й вика: „Няма да го видиш!”, а после прибави: „Но ти си късметлийка, защото и сегашният ти мъж е също хубав човек и е добър артист.”

Един-два пъти съм ходил при Ванга с Любомир Левчев и дагестанския поет Расул Гамзатов и жена му. Когато излязохме от първата среща, Расул беше като побъркан: „Тази жена е гениална, каза ми той, тя е светица!”, и само цъкаше с уста и поклащаше глава. Не беше много учтиво, но аз го попитах какво му е казала. И той ми разказа, че преди година погребал майка си и Ванга му припомнила колко я е обичал, но го упрекнала, че е забравил в ковчега да й сложи бастунчето, което тя използвала много години, защото куцала. Расул беше потресен как е възможно Ванга да вижда такива невероятни подробности, за които и той самият не помни. После беше сложил на гроба на майка си това бастунче. След това беше ходил при Ванга отново, но тези първи впечатления бяха за него най-вълнуващите срещи с феноменалната й дарба.

25.VII.1999
ЕМИЛИЯ ДАНОВА - модист

Като малка с един мой приятел си играехме в двора на черквата в Сандански и си изгорихме очите с вар. Заведоха ни на лекар, но после родителите ни отидоха и при Ванга. Тя беше казала на майка ми какво да направи. Очите ни оздравяха без поражения.

Веднъж, като отидохме с брат ми, Ванга направи такъв силен контакт с починалата ни майка, че говори с нейните думи и нейния глас близо час. Още по-изумително беше, че говореше за съвсем съкровени за нашето семейство неща, които нямаше откъде да научи, още повече и ние самите не знаехме много от нещата, които ни каза. По едно време Ванга вика: „О, няма, Марико, вече е голяма! Сега и тя самата е майка...” Учудихме се на тази реплика, а Ванга ми обясни, че се е появила нашата майка и ме е галила по главата. Била учудена, че не намира панделка в косите ми. Беше невероятно преживяване.

Когато бях бременна с второто си дете, Ванга сама пожела, като се роди, да го кръсти. Одобри да носи името на майка ми. Като се роди през март, каза: „Ето, Марио се роди!” На кръщенето през май около 18,00 часа, когато и Ванга вече беше доста уморена, преди ритуала вървях най-отзад. Всички влязоха преди мен, а Ванга ми казва: „Хайде, дойде и Марика, затваряй вратата!” Занесох й тогава един много красив бял букет хареса го. Дори пожела да я снимаме с него, а после ми вика - жалко че е с отрязани цветя.”

Сънувах я преди Коледа. Вече беше починала. Имах много големи проблеми. Яви ми се Ванга насън и ми казва: „Много ти е тежко, нали! Добре, добре, ще ти махна проблема!” Взе една ножица, отряза от главата ми кичур бяла коса и го хвърли в стаята, където седяха сестрата на Ванга и нейната племенница Красимира. Запомних този сън, защото беше много странен, но не се минаха и няколко дни, и проблемите ми се разрешиха. Вярвам, че Ванга помага на хората и след смъртта си.

Помня, че при нея беше дошла една жена от Ботевград. Искаше да попита защо не може да се ожени синът й. А Ванга й каза, че това е наказание, защото е лоша и непочтена жена и небето я наказва чрез детето й. Същият този син имаше проблеми с очите си, Ванга каза: „Виждам баща му (починал), който държи очите му в ръцете си. Ще отидете във Варна при д-р Константинов и той ще го излекува.”

22.VII. 1999
НИКОЛА ТОДОРОВ - телевизионен оператор

За първи път отидох при Ванга през 1981 година. Бяхме група от няколко човека - певецът Борис Годжунов, телевизионният журналист Кеворк Кеворкян, актрисата Невена Коканова.

Срещата стана на Рупите. Тогава започвахме предаването по националната телевизия „Всяка неделя” и аз бях с камера. Влязохме с режисьора Павел Павлов. Още от вратата Ванга се обърна към мен: „Кольо, Кольо, немой да снимаш!” Изненадах се, защото камерата ми работеше абсолютно безшумно - как Ванга разбра, че искам да снимам? Оставих камерата.

Тогава Ванга се обърна към Павел: „Павле, майка ти (починала) е тук! Леле, колко хубава е била! Облечена е в нещо жълто.” А Павел отговаря: „Лельо Ванге, така я погребахме.” Ванга продължи: „Каква е тази книга, която пишеш за Орфей. Ей го Орфей! - и посочи с ръка към топлите извори навън. Ама го виждам гол. Пишеш, че слуша звуците от природата, това не е вярно. Той ляга на земята, долепя ухо и така слуша звуците на земята.” Погледнах към Павел - толкова беше изумен и уплашен, че беше побелял като платно.

Ванга ни покани на обяд. Седнахме, обядвахме. Аз носех в джоба си касетофон и исках да записвам разговора, но Ванга не даваше. По едно време Павел извади едно дървено кръстче и вика: „Лельо Ванге, не съм ходил на Божигроб, но помолих един приятел да го освети за теб в Йерусалим и сега ти го нося, да ти го подаря.” Ванга го пипна, благодари и вика: „От свято място е.” Невена пък й подари някаква кърпа за глава. Почувствах се неудобно. Не знаех, че хората й носят подаръци, и не носех нищо. По време на една командировка в Мексико си бях купил златна зодия със синджирче и винаги я носех на врата си. Откачих плочката от врата си и й я дадох. Казах: „Това е за тебе!” Ванга пипна плочката и възкликна: „Леле, това идва от другия край на земята и е чисто като слънце, но къде е другото (синджирчето).” Свалих и него и казах, че го подарявам от сърце, а тя потвърди, че и синджирът е от същото далечно място.

Аз, общо взето, не обичам да ми гледат и никога не съм искал Ванга да ми каже каквото и да било. Признавам си, изпитвам страх. Но тогава дъщеря ми беше 5-6-годишна и Ванга сама ми препоръча: „Имаш щерка, да я хванеш здраво, за да се изучи и възпита добре!” А на мен препоръча: „Всяка сутрин на гладно да изяждаш по три маслини?” И аз го правя вече години наред. Тогава страдах от гастрит, но откакто започнах да ям тези маслини не съм изпитвал стомашни болки, каквото и да ям.

Когато започна строежът на църквата, в продължение на два месеца почнахме да ходим всеки петък, събота и неделя да снимаме. Покрай тези снимки се сприятелихме с Ванга, тя стана по-любезна, но и ние се стараехме по всякакъв начин да не й пречим. Ванга ни разреши дори да снимаме и хората, които идваха при нея със своите проблеми. Аз съм запомнил един малко комичен случай. Влезе един старец, остави пред Ванга малко пликче със захар и се разплака. Ванга му вика: „Защо плачеш, човече, мъж да плаче? За внучката плачеш, че не може да се ожени, може ли да плачеш за това? Ще се ожени внучка ти, не се съмнявай, затова само ли би толкова път да дойдеш дотук?”

Помня и друг случай, който дълбоко ме разстрои. Мъж, жена и момиченце, много опечалени, бяха дошли поради смъртта-на другото си дете - момче. Носеха цвете от гроба на детето. Момчето беше починало при катастрофа. Ванга, като пипна цветето, извика: „Ох, колко е хубаво момчето. Пита за колелото си. Пита за кецовете. Не страдайте повече - препоръча Ванга - Ще си имате друго дете и то ще е момче, а на починалото отидете на гроба и оставете чифт кецове.”

Аз тогава бях изумен, защото я видях, как да кажа, в тайната, в състояние, когато влиза в контакт с мъртвите.

А иначе, като влизаха хората при нея, още от вратата знаеше за какво идват. Не зная каква роля изпълняваше захарта и дали пренасяше наистина някаква информация от човека.

Понякога Ванга дори си позволяваше да иронизира някой посетител, но така незлобливо. Помня, беше дошла една циганка да пита дали ще пуснат мъжа й от затвора, а Ванга й вика: „Ами ще лежи, защото е крал!” Това го каза още преди жената да я е попитала за каквото е дошла. Но после й даде надежда: „Ще лежи и ще го пуснат! Нищо му няма!”

Когато пък ставаше дума за болест, не чух директно да казва лошото, винаги даваше надежда, винаги вдъхваше вяра и сила.

Още нещо ми правеше впечатление. Когато говореше за болест, благодарение на силата, на могъществото на нейната дарба тя веднага предлагаше лечение - вземи това и това, лекувай се еди с какво си, отиди при този лекар (назоваваше му името и къде да бъде намерен).

За илюстрация искам да спомена, че през 1992 година снимах филм в Банкя - имаше нещо като конгрес на екстрасенсите. Човек можеше да се изуми от нахалството и шарлатанията на тези хора. Всеки се саморекламираше, мериха си с някакви пръчки електромагнитните полета, самопрепоръчваха се - въобще ужас! При Ванга нямаше такова нещо.

Помня деня, в който поставяха кръста на купола на църквата. Аз снимах и се бях качил на купола. Слязохме долу, аз правя снимки, а тя седи на пейката пред къщичката си. Казвам й: „Лельо Ванге, сложихме кръста!”, а тя ми отговори: „Виждам, виждам, но е сложен накриво!” Качиха се пак строителите, мериха, пускаха отвее и се оказа, че наистина кръстът е поставен накриво. Как го видя, просто е удивително.

Поразяваше ме, че в ежедневието си Ванга беше обикновена, земна жена. Покрай грижите й с хората, които непрекъснато я обсаждаха, понякога я посещаваха нейни отдавнашни приятелки. Сещам се за една леля Иванка. Обядваха заедно, а когато останеха сами, си говореха за младините. За различни смешни ситуации, свързани с мъже. Разказваха с много чувство за хумор най-различни истории, просто си умирахме от смях. Всичко си го казваха направо. И винаги Ванга оправдаваше мъжете.

Най-много я измъчваха проблемите с църквата. Твърдеше, че мястото за храма е избрано неслучайно, че й е посочено от някого. Но на никого не сподели кой й го казва.

Този неин феномен тя не го разкри до последно, не го сподели с никого.

В деня на освещаването на църквата заведох и жена ми. След ритуала имаше гощавка. Жена ми се приближи да и целуне ръка, а Ванга й каза: „Арна си, арна си (добра си), но Кольо е по-арен! Кольо, кога ще ме водиш у вас на гости?” Винаги, казвах й, да те кача сега на колата и да тръгваме! С жена ми бяхме набрали хубава китка здравец от вилата. Здравецът се беше разпрострял не само в градината, но и отвън на пътя. Ние й набрахме от този на пътя, защото беше по-хубав. Ванга обаче веднага разбра и вика: „Защо набрахте здравеца от пътя?” Как видя?

Когато вече беше тежко болна и лежеше в Правителствена болница в София, отидох да я видя, целунах й ръка и казвам: „Лельо Ванге ето сега си тук, като се оправиш, ще те водя вкъщи.”

Снимал съм я и когато си лягаше да почива. Тогава като че ли мъката й напираше най-силно, както казваше тя - болеше я душа. В този период мисля, че екипът беше допуснат изцяло. Ние присъствахме дори когато се караше на жената, която чистеше, или когато разрешаваше някакви неразбории. Никога не каза оставете ме, но и ние не се натрапвахме.

Когато снимахме филма, отидохме и в къщата й в Петрич. Бях изумен. В градината имаше страшно много цветя. Познаваше всички цветя, определяше ги с пипане и знаеше кое от какво се нуждае. Викаше там на тези, които я придружаваха: „Това цвете има нужда от вода, а това загива, вдигни го, не му е добре тук.” Имах чувството, че си говори с цветята.

Усещаше около себе си скандалите на хората, които я заобикалят и които се бореха помежду си за надмощие. Знаеше какво става в душите на хората. Това я тормозеше много. Опитваше се да ги накара да се вразумят. Понякога казваше: „За пусти пари се борят! За какво са им тези пари!”

21.VII.1999


БОРИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ - бивш борец по класическа борба

През 1979 година се разболях от хепатит. През 1982 година ми откриха разширение на черния дроб. След прегледите докторът от МВР болница ме извика и ми каза, че не мога да се готвя” за състезания, а през 1984 година предстоеше световният шампионат за младежи по борба.

Отчаях се много и избягах от болницата. Съсед ни беше един човек, чийто баща беше поп. Казвам му: „Не съм никак добре”, а той ми отговаря: „Има само един човек, който може да ти каже какво ти е и дали ще се оправиш - това е баба Ванга.” Е, да, но как ще вляза при нея, знам, че е много трудно. Баща ми е поп казва съседът. Той се познава с Ванга и ще ти помогне да се видиш с нея.

На другия ден отидохме на Рупите. Попът влезе, а след малко ми помаха с ръка. Като влязох в стаята, където беше Ванга, вътре имаше две жени, нейни познати. Ванга ми каза: „Дай захарта! Ти за болест ли си дошъл - пита ме тя. - За черния дроб ли? Казаха ти, че е разширен” - замълча и малко след това ме пита: „Ти какъв спортист си?” Борец съм, отговарям аз. А тя с хумор: „Е, с биците ли се бориш?” А после вече сериозно: „Ти имаш талант за борец, имаш дълги крайници, а черният дроб ти е добър, не ходи повече по лекари! „Мога ли да се състезавам -питах аз. „Можеш! Виждам как ходиш по състезания от държава на държава.” Просто не вярвах на ушите си. Според лекарите вече бях пълен инвалид и не можех да се занимавам с нищо, камо ли да се състезавам. „Вярно е, вярно е! - категорична беше Ванга. Нищо ти няма.”

След като се сбогувах с Ванга, вече бях друг.

На другия ден с екипа отидох в залата за тренировки. Треньорът, като ме видя, се втрещи. Ти къде бе - пита. Как къде, викам, идвам на тренировки. Олимпиадата е само след две години (1984) и идвам да тренирам, няма кой друг. И оттогава тръгнах на тренировки.

Бях толкова благодарен на Ванга, че просто нямах думи да изразя благодарността си. Успехите, които последваха в моята кариера като състезател по борба, имам чувството, че дължа на нея. Винаги, преди да изляза на тепиха, се прекръствах, но се молех на Ванга да ми помага, за да спечеля.

Толкова й бях благодарен, че като се зажених, помолих тя да ни венчае с жена ми. Така станахме роднини. Ванга ми стана кума, но аз й виках „кръстница”, като да ме е и кръстила. Знам ли, може и така да е, защото наистина тя ми даде вяра и сила за нов живот.

Един ден заведох състезателя по борба Любен Цеков. Той имаше голям проблем - ръката му излизаше от рамото и не можеше да се състезава. Като влязохме, Любо беше толкова респектирай от Ванга, че щеше да припадне. Ванга му каза: „Ще отидеш при д-р Шойлев и каквото той ти каже, това ще е правилно и това ще правиш!” На другия ден отидохме при доктор Шойлев, а той му каза 6 месеца да не тренира въобще, защото ако ръката му отново се извади, ще разкъса мускулатурата и това ще е фатално за този крайник.

Ожених се за сегашната си жена и я водя във Финландия на сватбено пътешествие. Където и да ходех по света, винаги купувах по едно подаръче на кръстницата Ванга, знаех, че тя обича сувенири от различни държави. Като решихме да се връщаме, за разни близки и роднини накупихме подаръци, а за Ванга бях забравил. Сетих се за този пропуск на летището във Виена и й купихме стенен часовник във формата на къщичка.

Веднага отидохме на Рупите и й викам: „Кръстнице, нося ти подарък от Финландия.” Ванга взе пакета, повъртя го в ръце и ми отговаря: „А, това не е оттам! Тоя подарък е от Финландия, откъде го взе?” От Финландия е, настояваме ние с жена ми, а Ванга продължава да твърди, че е от друго място - почнахме да си спомняме с жени ми в кои магазини сме ходили и какво сме купували и след доста време се сетих, че всъщност този подарък го взех от виенското летище. „Е, видя ли! - смееше се Ванга. - Не можеш да ме излъжеш мен.” Такива „игри” на отгатване съм имал и друг път с нея.

Един ден й занесох една бутилка уиски, мислех да се захващам с такъв бизнес - да стана вносител на уиски за България. Ванга взе шишето и ме пита откъде е това уиски. Казвам й от Англия. Не, не е от Англия - противоречи ми кръстницата. А бе как да не е - разсърдих се аз, - това не е менте, а оригинално уиски. Да де -обажда се Ванга, - но не е от Англия, не е правено там - подсказа ми после. Ами да, викам, то се прави в Шотландия, права си.

През 1985 се разболях от хепатит за втори път. Обадих се веднага на Ванга по телефона - викам й, кръстнице, пак започнах да пожълтявам, а тя ми отговаря веднага да отивам в болница! Отидох, оставиха ме там доста време. През 1986 треньорите се чудеха дали да ме пуснат да тренирам, но през 1987 аз започнах усилени тренировки, защото олимпиадата беше през 1988. Вече е публична тайна, че ни даваха стимулиращи хапчета. Но аз, като съм бил болен два пъти от хепатит, не смеех да ги пия, а пък без тях трудно щях да се състезавам и да победя - всички ги взимаха. Взех, че отидох пак при Ванга да я питам какво да правя и вижте сега как тя дозира нещата като изключителен фармацевт - това няма да го забравя никога. Ванга ми каза: „От по-големите хапчета, тези, които имат кръстче на кутийката, ще вземаш по 2 хапчета сутрин и по 1 на обяд! А от по-малките, които имат на кутийката само чертичка - ще пиеш по 1 хапче сутрин и по 1 вечер - не повече! Преди да отлетите за състезанието в Сеул, ще пиеш малко повече, после няма да ги пиеш!” Сега си спомням един ден вече наскоро - може би около година, преди да почине. Занесох й една саксия с цвете. Знаех, че не обича отрязани цветя. Като влязох, беше вече на легло. „Седни - каза ми Ванга и дълго време ми държа ръката. - Боре, вика ми, защо не идваш по-често да те виждам?”, а на жената, която й чистеше каза: „Това цвете ми го остави тук, в стаята, да стои до мен!” При едно по-следващо отиване го видях отново там. Саксията й стоеше до главата.

Жена ми се разболя. Изплашихме се много, защото й казаха, че може би има и нещо сериозно на яйчниците. Къде да отидем, кого да попитаме? Разбира се, Ванга... Като влязох при нея, викам й, кръстнице, жена ми е болна, много сме уплашени, а Ванга вика на жена ми: „Защо още не си умряла, ами кръвта ти вече е отровена от лекарства. Нямаш никакъв рак, като се поуспокоиш, ще се оправиш, не ходи повече по лекари!”

Моят сегашен кум е “Тома неверни”. Един ден съм у тях на гости и му викам - хайде с мен да те водя при Ванга! Той обаче не й вярва, не признава нейната дарба и не му се разкарва. Но аз бях упорит и го склоних. По пътя към Рупите уж си правехме компания, но гледам - кумът намусен. После ми призна: „Толкова не вярвах и не ми се ходеше, че ако беше спрял някъде по пътя, щях да те оставя и да се върна!” Аз обаче не спирах никъде и пристигнахме бързо. Влизаме при Ванга - говори си тя с мен най-обикновени неща и изведнъж пита: „Кой тук е Стефчо?”, а това беше кумът ми. Обади се ни жив, ни умрял, просто щеше да припадне от изненада. Откъде Ванга ще му знае името, след като никой не й го е казал. Както си говорехме с него в дома му, така и тръгнахме за Рупите - нито съм се обаждал на Ванга, че отивам с него, нито пък някой друг знаеше къде сме. Оттогава Стефан стана страстен почитател и защитник на Ванга - помня тогава, че Ванга му каза: „Ти имаш проблем със съдилищата. Искаш да си върнеш имоти, навремето придобити от баща ти, който е бил богат човек. Ще ги върнеш след време, но много зор ще видиш докато, ги вземеш. Но в крайна сметка ще получиш това, което искаш!”

16.III.1999


ГУНА ИВАНОВА - народна певица

През 1976 година водих при Ванга дете с психическо разстройство - каквото пипне, от всичко го е страх. Тръгнахме през нощта в 2 часа и в 5 сутринта бяхме в Петрич, но разбрахме, че при Ванга се влиза само с предварително записване.

Аз обаче се сетих, че Ванга ходи на Рупите, а там работеше мой братовчед, беше бригадир на зеленчукова бригада.

„Какво правите с това дете - каза Ванга, - ще го досъсипете. Спрете лечението. Ще ми донесете два метра плат - шарен, от басма.”

Купихме плата и го занесохме на Ванга. С него тя премери детето и каза да ушият възглавница, която да напълнят с трина от сено и детето да спи на тази възглавница. След това определи след колко време родителите да отидат на река и да хвърлят в нея и плата, и сеното. „Детето ще се оправи” - каза Ванга. Така и стана, беше момиче, оздравя напълно, порасна, омъжи се, има две деца и е по професия учителка.

На 80-ия рожден ден на Ванга отидох на Рупите да й честитя празника - направи ми впечатление, че беше много жизнена за тази възраст. Аз бях с момичета от Петрич, с които пеехме в хор. Изпяхме й няколко народни македонски песни и тя беше много доволна. След това същия ден дадох интервю по повод рождения ден на Ванга по програма „Хоризонт” на БНР.

Интервюто чула съпругата на мой познат, на която лекарите казали, че има рак на шийката на матката. Жената беше много уплашена, защото имаха и две деца. Беше ми съседка тук, в София, и една вечер дойде вкъщи и горещо ме помоли да я заведа при Ванга, за да й каже дали наистина има такава страшна диагноза.

Отидохме пред къщата й в Петрич, а пазачът, който вече ме познаваше, помоли Ванга да ни приеме. Най-напред влязох аз. Казвам: „Лельо Ванге, водя ти едно момиче с много тежка диагноза, поставена от лекарите, но тя вярва само- на тебе. Можеш ли да й кажеш две думи?” Ванга я извика.

Като влезе, Ванга ми вика: „Защо казваш момиче, та аз виждам, че има две деца! И към жената: - Нямаш рак само раничка на шийката на матката. Ще идеш в Шейново при д-р (назова му името), ще ти направят операция и всичко ще мине добре. Виждам, че след години ще направиш даже сватба на децата си.”

Веднъж пък заведох при Ванга една жена, чийто брат беше изчезнал в Ирак, но Ванга ни предаде по пазача, че не може да ни приеме. Решихме да отидем и да опитаме да влезем на Рупите, но отговорът беше същият: „Не мога да ги приема!” Явно Ванга беше видяла трагичния край на този човек и не можеше да го каже на сестрата, затова и не ни прие. А от този човек до ден днешен няма никакво известие. Вече минаха толкова много години...


През 1976 година придошлата вода на река Струма отвлече вуйчо ми и вуйна ми, които живееха в с. Лебница. Отишли те един ден в Сандански, за да теглят пари от банката. Щяха да женят големия си син. На връщане към селото се разиграла драма, по-силна и от най-кошмарните филми.

Река Струма била придошла с толкова много вода, че тя клокочела като вулкан. Моите роднини трябвало да я пресекат по един въжен мост. Магарето, с което пътували, уплашено от бученето на водата, не искало да мине по моста. Но вуйчо ми го дърпал за повода отпред, а вуйна ми го бутала отзад. По едно време едно голямо дърво, което било влачено от водата, се ударило силно в моста и скъсало въжето. Вуйна ми паднала във водата и тя веднага я повлякла нанякъде. Удавила се, а вуйчо ми повече от 4 часа висял над клокочещата вода и никой не можел да му помогне - бил полумъртъв, защото клони и дървета, а и силната вода му били счупили и двата крака, а и лицето му и цялото тяло били натрошени и в кръв. Хората от брега се суетели и не знаели как да му помогнат. Водата била страшна. Чували само виковете му от болката. Накрая след близо 4 часа докарали някакъв кран с лебедка и отрязали въжето, с което бил омотан, но водата го повлякла и него с голяма бързина. Никой повече не го видял. И вуйчо ми, и вуйна ми се удавили в този ден в разстояние на 4 часа.

Търсили труповете дълго време, но не могли да открият нищо.

Отишли да питат Ванга какво да правят, а тя им казала: „Ще ги намерите, телата са едно до друго. Така им е било писано - в смъртта си да са заедно.” Търсили труповете 1, 2, 3 месеца - нищо. Но след година и половина от Международния червен кръст съобщили, че в Гърция са намерени два трупа на удавници един до друг, които близките им разпознали, макар и доста трудно, че са на вуйчо ми и вуйна ми.

Така предсказанието на Ванга, изречено преди година и половина, се сбъдна - много се чудехме тогава как така и двата трупа са заедно, след като вуйна ми се е удавила близо 4 часа по-рано от вуйчо ми, как така са се събрали и двата трупа на едно място - това е или много голяма случайност, или съдба, както беше казала Ванга.

3.III.1999


Каталог: books -> new
new -> Тантриското преобразяване
new -> Робърт Монро Пътуване извън тялото
new -> Програма за развитието на силите на мозъка. През 1978 г въз основа на разработените принципи той започва да обучава хора, а към 1980 г неговите лекции вече се ползват с колосален успех в цял свят
new -> Свръхсетивното познание Марияна Везнева
new -> Книга "Физика на вярата" e нещо изключително рядко
new -> Селестинското пророчество Джеймс Редфилд
new -> Съдържание увод първа част
new -> Книга 1 Е. Блаватска пред завесата „Джоан, изнесете нашите развяващи се
new -> -
new -> Terry pratchett


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница