Красимира Стоянова

Чужденка, обхваната от носталгия по своята родина, сподели с Ванга, че се чувства в България много самотна и нещастна. Помоли Ванга да я посъветва дали да се върне при родителите си. Ванга замълча за малко и отсече: „Не, ти си се омъжила за българин и ще си стоиш тук. У нас има такава поговорка: С майка и татко до море, с мъж през море! Ако ще се давите, заедно да сте! Послушай ме! След още малко време ще се успокоиш и ще разрешиш всичките си проблеми. Един ден ще ми бъдеш благодарна за това, че не си разбила семейството си и не си заминала.”

„Учете децата си от малки на труд. Давате им лош пример, защото и вие вече не се трудите. Давате им всичко наготово, задоволявате всичките им желания и така ги осакатявате, а после „благодарните” ви деца ви отвеждат в старчески дом.”

- Една вечер, Ванге, спах на полето и си бях турил главата на един камък. Сънувах, че под него има закопани пари. Дали е вярно?

Ванга го попита какво е правил на полето и той отговори, че има лозе и отишъл да го копае.

- Лозето много не роди тази година, вярно е, че и аз не го

прекопах както трябва, но защо не роди повече грозде, не знам.

- Човече, човече - каза Ванга, - не си копал, не си се трудил и пак търсиш плодородие и берекет. И закопани пари търсиш, та ей така, без много усилие да станеш богат. Ти си много мързелив човек и аз не мога да разбера каква помощ търсиш от мен. Отивай си!

Ванга: Къде има толкова пари, та всички да си съберем? Откраднал си, човече! Ограбил си стара, нещастна жена. Защо и нея я водиш тук? Действително зад посетителя стоеше една около седемдесетгодишна жена, а мъжът нямаше повече от четиридесет. Разбра се от разговора, че младият човек, след като проучил, че тази жена е сама, но е богата, се оженил за нея и фактически я ограбил, защото станал собственик на всичко, което тя притежава. „Аз го обичам, намеси се жената, затова му давам всичко и сега ми е мъчно, че се ядосва.” „Жено, жено - каза Ванга, - ако можеш да видиш какво прави този човек зад гърба ти, сигурно ще умреш!” А бабата недочува и на няколко пъти пита Ванга': „Какво казахте? Ще намери ли колата Петърчо?” „На крадец нищо не му се полага - каза Ванга, - затова няма да я намери!” Засрамен, съпругът хвана бабата под ръка и бързо излязоха.

Ванга много се ядоса: „Не можеш ли да си обясниш защо си загубила златното украшение? Ами ти въобще не ги заслужаваш тези подаръци. Как е могла свекърва ти да пази толкова години тези бижута, та като влезеш в дома й, да те накичи с тях. А ти за благодарност си я изпратила в старчески дом. Отивай си, жено! На тебе ти липсват първите седем години от живота, в който майка ти е пропуснала да те възпита. Ако човек не се научи на добродетели през първите седем години, той никога не може да бъде смирен и добър. Смирението е велико нещо.”

“Един богат и много горделив човек седял в своята градина и си почивал. Около него цъфтели красиви цветя и лъхала прохлада. Изведнъж до него допълзяла змия и бързо се увила около тялото му. Започнала да го души. Опитал се човекът да се освободи, но било невъзможно. Целият се изпотил от безплодните усилия и от страх, но по едно време се опитал да се смали, да се свие, за да се освободи. Смалявал се, смалявал се, докато станал толкова малък, че се изхлузил лесно от желязната прегръдка на влечугото и дълбоко си поел дъх.”

„За всеки човек идват периоди на трудности, обобщава Ванга. Дори и за най-богатите и за най-силните. Затова човек трябва да се стреми да бъде смирен, за да не умре в прегръдките на злото.”

И още: „Ако вие в душите си не прощавате на никого, сте просто едно нищо. Ще бъдете като хартийки, носени от вятъра, които никога не ще намерят своето място на земята.”
Възрастен човек се оплаква, че седем пъти му обират къщата, и моли Ванга да каже кои са крадците. „Те не са чужди хора, човече, никой отвън не знае какво имаш в къщата. Дори и да са чужди, те от твои роднини са разбрали какво притежаваш.” Вярно, каза човекът. Синът ми е голям дърдорко. Събере ли се с приятели на чашка, всичко си казва. „Е, ами тогава какво да ти кажа? Не дръж нищо ценно вкъщи и крадците ще те оставят на мира!”
Много са и тези, които искат Ванга да им каже какви числа ще се паднат от тотото или от лотарията на следващия тираж, та да си купят билети и да спечелят. Изпращат фишове даже и от чужбина. Идват и иманяри, които носят вързопчета със земя, та Ванга да им каже къде е зарито някое имане. Някои даже и обещават, като изкопаят съкровищата, да й дадат половината. Ванга много се възмущава от такива хора: „Ах, колко сте глупави, казва им тя. Ако аз имам нужда от пари, сама ще си купя билет или ще си попълня фиш от тотото, или ще открия къде има злато. Но на мен пари не ми трябват, защото за мен те нямат стойност. А и на вас не ви трябват!

И после, защо мислите, че точно вие трябва да бъдете удостоени с такова благоволение. Ако имате нужда от пари, работете! Нека те да бъдат плод на ръцете ви и на ума ви! Но злато не ви трябва! Ще дойде ден, когато заритите под земята съкровища ще излязат на повърхността на земята, но ще се скрие водата. Можем ли да пием злато вместо вода? Кое е по-ценното според вас?”

Един посетител нямаше търпение да узнае дали в двора на къщата под чешмата има заровено имане. Той живеел в стара турска къща и някой му казал, че бившите собственици, преди да си заминат за Турция, са заровили под чешмата много пари. Дори му продал някаква стара карта за 500 лв. „А бре, човече - скара му се Ванга. - Може ли да си такъв голям глупак. Така ви лъжат мошениците. Там няма пари и никога не е имало. Напразно си дал толкова пари за тази карта. Ти от иманярство няма да забогатееш. Богатството ще дойде само от труда на ръцете ти.”
„Алчността, казва Ванга, трябва да изчезне от лицето на земята. Това е много грозно качество, от което трябва да се пазим с всички средства. Не е нужно да се стремим да трупаме богатства, на земята има слънце и блага за всеки човек.”
Една баба, като копаела в градината си, намерила гърне с жълтици. Зарила отново дупката и без да казва на никого, дошла при Ванга да я попита какво да прави с тях. „На никого не казвай, каза Ванга. Защото този с големия перчем, с когото живеете заедно, е много алчен и пръв ще те убие.”
Един ден помолих сестра ми - казва Любка - да приеме моя приятелка, която според мен беше много болна. А Ванга отсече: „Не, не е болна, тя е много лоша! Иска всичко на този свят да бъде само нейно и на децата й. Нека да ти разкаже в каква колиба е пораснала, а сега живее добре, но желанието й за коли, апартаменти и вили е безмерно и алчността й ще я погуби. Това е болестта, за която аз не знам лек.”
Една много пълна жена дойде да попита Ванга дали ще й дадат апартамент, защото от дълги години живее много притеснено в малка стаичка заедно с децата си. А Ванга тропна с крак и много ядосано й каза: „Защо търсиш друго жилище. Та ти на гърба си носиш две къщи. Отречи, че не е така! Аз виждам! Ти продаде и изяде жилищата на двамата си съпрузи, за какво жилище плачеш сега? Ако от мен зависи, аз няма да ти дам апартамент, защото ти на повече нямаш право.”
И сега друг интересен случай.

При Ванга бяха дошли възрастни съпрузи от плевенските села да я попитат за болестите си. По едно време Ванга се обърна към стареца и го попита:

- Дядо, защо където и да ходиш след тебе винаги се влачи едно въже? - Старецът не знаеше какво значи това, но по едно време бабата се сети и разказа...

Когато навремето били млади и здрави, гледали много бостани и от продадените на пазара дини изкарвали добри пари.

Един ден, когато дядото карал стоката на пазара с каруцата, едно дете се качило отзад и си взело една диня. Дядото толкова много се ядосал, че грабнал едно въже и набил жестоко детето. Бабата едва го отървала от разярения старец.

- Ще плащаш, дядо, за това провинение - каза Ванга. - Много ли щеше да спечелиш от една диня?

Един млад човек, бивш лекар, който не упражнява професията си, с голям корем и доста пиян, едва намери дръжката на вратата, за да влезе в стаята при Ванга. „Защо си дошъл, каза Ванга, виж на какво приличаш!” А той: „Кажи на жена ми, че съм неповторим!” „Да, неповторим си - потвърждава Ванга. - Всичко човешко си загубил. Каква полза от това, че си учил толкова много, че си прочел толкова книги. Нищо в теб не е останало от твоите науки. Нищо не си разбрал, но нищо! Бутилките не ще ти позволят да остарееш!”

Едва ли има житейски проблем, който да не е достигнал до вангиния праг. Във връзка с това много ми харесва изказването на един неин почитател, който казва: „Дори и нищо да не ти предскаже, достатъчно е просто да отидеш при Ванга за съвет, защото тя чете от книгата на живота.”

Ако попитате Ванга с какви хора обича най-много да разговаря, тя ще ви отговори:

- За мен всички хора са еднакви.

Тя често подкрепя това свое твърдение с една притча: „Дошло време, когато Господ наредил да отворят всички гробове по земята и изпратил един ангел да види какво има там. Когато ангелът се завърнал на небето, Бог го попитал: Кажи ми какво видя? Видя ли кой е войник, кой е прост и кой е съдия? Не, Господи - отговорил ангелът, - видях само бели кости под земята!”
Често питат Ванга: „Не ти ли омръзват всички тези хора, които те посещават всеки ден?” „Не, отговаря тя, само ми омръзват, когато идват бабички и недочуват. Говоря, говоря, а те се връщат по няколко пъти и викат „кажи ми пак!”.

- И най-ми омръзват тези жени, които ходят по мъже -

кажи ми да си намеря ли приятел? Не, казвам, стой си вкъщи и си търпи мъжа.

- Аз не мога да го търпя, и аз имам право на

щастие!...

Какъв смисъл влагат в тази дума „щастие”, не мога

да разбера... Вероятно под щастие хората разбират всичко да им е наред, да нямат никакви проблеми. Но така не може. Няма човек, който да е роден само за щастие. Ето - един е роден отличен работник, но няма щастие в семейството, друг има и двете, но пък няма здраве, трети е здрав, но пък децата са му болни и т. н. Във всеки човек има и добро, и зло. Така е устроен светът.
За мен щастието се корени в търпението на човека. Питат ме:

„Но защо трябва да има и лошо, защо не можем да го избегнем?” Защо ли? Защото земята иска дар за това, че сме дошли и живеем на нея. На земята плащаме данъци както на къщите наемите... Ето, дори за ведомствените жилища, дето ги дава държавата, и за тях искат наем. Това е. Всички плащаме... толкова години гледам как е светът.

„Аз съм лицемер”, „Аз съм крадец”, на друга „Аз съм лъжец”, на трети и четвърти „Аз съм измамник”, „Аз съм подлец” и какво ли не още. Затова много хора взеха да се връщат по селата и този процес ще се засилва.

„Дотогава човечеството ще преживее много природни и обществени катаклизми и бурни събития. Постепенно ще се променя и човешкото съзнание. Ще дойдат тежки времена, хората ще се разделят на групи по вяра. Ще дойде на света най-старото учение. Питат ме: „Скоро ли ще дойде това време?” Не, не е скоро. Още Сирия не е паднала!” (Това изказване съм записала през 1980 г.)

Наистина свидетели сме на невероятни събития. Бурни промени във всички области на живота разтърсват земята. Падат доктрини и диктатори, развенчават се стари митове, променят се понятията, разкрепостява се консервативното мислене, всеки изминал ден е наситен с нови неща до краен предел. Случайност ли е това, произволни ли са тези почти повсеместни обществени сътресения, как се роди тази внезапна промяна?

„Не е случайно, нищо не е случайно - казва Ванга. - Затова казвам на всички хора, че съзнанието ни трябва да се променя към добротата. И това не е само пожелание. Земята навлиза в нов отрязък от време, което можем да охарактеризираме като време на добродетелите. Това ново състояние на планетата не зависи от нас, то идва независимо дали го желаем или не. Новото време изисква ново мислене, друго съзнание, качествено нови хора, за да не се нарушава хармонията във вселената. Много хора сега се стремят да се нагодят към днешните промени, но това няма да им помогне да влязат в бъдещето. Те са били нужни за времето, което си отива, и са изпълнили възложената им от небето мисия. Други, добри хора, сега ще служат на бъдещето и на опазването и развитието на живота.”

За какво ли не се тревожи днешният човек. Наред с всички тревоги и надежди, които той възлага на бъдещото време, неспокойният човешки дух търси отговори и на много други въпроси, ненамерили отговор и до днес. Но Ванга успокоява всички любознателни: „Дойде времето на „чудесата”, ще бъдат разгадавани много тайни!”

В началото на 1968 година Ванга често изпадаше в транс и викаше: „Помнете Прага! Помнете Прага! Големи сили кръжат над града и викат: „Война! Война!” Прага ще се превърне в рибарник, в който ще ловят риба!...”

Въпреки че не разбирахме смисъла на тези реплики, беше страшно за слушане. Има доста хора, които са чули тези нейни думи, защото тя ги повтаряше много пъти. После наистина бяхме свидетели на събитията в Чехословакия, но какво искаше да каже Ванга с това, че Прага ще се превърне в рибарник, не сме разбрали и до ден днешен. Обикновено тя не обяснява и рядко тълкува казаното от нея, особено що се отнася до големи, съдбоносни неща, защото казва, че самата тя не ги разбира.

Обикновено Ванга избягва да говори за политика и има своите основания за това, защото думите й могат да се тълкуват по най-различен начин. Но все пак понякога, макар и доста оскъдно, говори на подобни теми. Ето какъв интересен разговор е имала през 1981 година с ливанския журналист Абдел Амир Абдала, който е споделил впечатленията си от тази среща в политическия седмичник „Ал китах ал араби”, който излиза в Бейрут. Разказът му е достигнал до нас в превод от италиански език в списанието „България”, брой 2 от 1982 г. Журналистът е бил гост на „София прес”. Предаваме разказа му със съкращения:

„При Ванга.

Една стая като много други. В средата - електрическа печка, Ванга седеше на диван, покрит с килим на сини и оранжеви ленти. Потърсих и концентрирах всичките си духовни сили, за да не изпадна под влиянието на жената. Махнах си очилата и погледнах лицата на останалите три жени, седнали в един ъгъл на стаята. Всичко се отпечатваше в съзнанието ми.

Цареше тишина. Тя идваше от лицето на Ванга. После тя вдигна глава и каза със силен и сигурен глас, който изразяваше непоколебима воля:

- Ливански журналисте, приближи се и седни тук! Шофьорът да излезе!

Това беше първият сигнал, който ми разкри силата на Ванга. Как разбра, че шофьорът е в стаята?

Извадих бучката от джоба и я оставих на масичката, за да видя как ще я вземе. Без никакви усилия тя протегна ръка и взе захарчето. Започна да го опипва. Ръката й беше сигурна.

Обърна се към мен, струваше ми се, че ме наблюдава отвътре, и каза:

- Ти носиш очила, които слагаш най-вече при важни срещи и други обстоятелства. Защо сега ги махна?

Беше вторият удар, който Ванга нанесе на моето недоверие.

- Слушай - каза, - твоят баща и твоята майка са живи и са

в Ливан. В този миг майка ти е у дома, а баща ти - не, може би е навън, на полето. Ти живееш в града и се занимаваш с журналистика от дванадесет години. Пишеш за услугите, но можеш да пишеш и за политиката. Но твоят принос в тази област не е голям, за политика пишеш рядко. През 1982-1983 година ще имаш големи успехи в работата. Ще имаш седем деца и когато станеш на 42 години, ще бъдеш свидетел на голяма война, но няма да ти кажа кой ще я направи.

Следваха несвързани думи, сред които се смесваха тонове ту на заповеди, ту на възхищение.

- Ти си мюсюлманин и спазваш празниците на мюсюлманския календар. Вие имате голям свещен текст - Корана. Трябва да го прочетеш целия и по-подробно глава 9, 10, 11 и 12.

Ванга продължи:

- През 1984 година Сирия ще води голяма война, защото

нещата ще се усложнят много. Бил ли си в Ерусалим? Сега виждам Багдад. Какво е Багдад? Ти ще отидеш там.

Продължи да говори, без да ми даде възможност да й задавам въпроси.

- Ливан ще има проблеми от север и от юг, от изток и от

запад. Виждам Нил. Какво е това Нил? Ще отидеш там. Пред

тебе има много пътища.

Слушай, журналисте, трябва много да почиташ майка си. Трябва да помниш, че тя иска нещо от тебе.

Ливан е заобиколен от пламъци. Има много червени плодове и много води. Но във вашата страна няма и няма да има петрол.

После Ванга ме попита:

- Кой ти говори за мен?

- Главният редактор Уалид Ал-Хусейни искаше да говори с теб.

Ванга мълча един момент и после отново започна да движи захарчето между пръстите си и каза: - Сега в Ливан има много въоръжени коли. През месец май 1982 година вашето небе ще почернее. - После продължи: - В Ливан има много комитети, но те не са в състояние да направят нищо. Окопите ще останат открити и барикадите няма да се разрушат.

Кой беше вашият пророк? Този, който проповядва и гледа три планети ли? Виждам душата му да влиза в стаята ми.

Кой е Елиас Саркис? Вашият президент, християнин, ерген и от арабски произход. Той е добър политик. Но сега в Ливан има много войски.

Вашите отношения със Сирия винаги трябва да бъдат много добри. В бъдеще тези отношения ще станат още по-добри.

Ванга замълча за миг и после добави:

- Чуваш ли, в този момент в Бейрут има война.

След това каза:

- Ти одобряваш ли тази война?

Отговорих:

- Не, не я одобрявам.

Госпожа Ванга ми каза това на 2 декември 1981 година в 8,45 часа.

Връщайки се в Ливан, потърсих в архивите и намерих материали, в които се казваше, че в същия ден в западната част на Бейрут е имало въоръжен сблъсък между две организации.

Обикновено Ванга не говори за политика. Всички ми го казваха. Но защо с мен тя говори за политика? Може би защото бях загрижен за политическото положение и участта на моята страна. Мислех за това преди срещата с Ванга и вечерта, преди да заспя, за да отпечатам тайните си в бучката захар, които Ванга преведе чрез химията на усещанията в думи.

Връщайки се в София, дълго мислих за тази жена, чиито дарби са признати от държавата. Като стигнах в хотела, реших да не публикувам нещата, които се отнасят лично до мен, нито тези, които засягат всички нас и на първо място моята родина Ливан.

Защо? Защото всичко, което Ванга каза, ако се потвърди, е ужасно! Исках да вярвам, че това са само думи. Блазе му на Ливан наистина, ако трябва да се вярва на Ванга!”

Относно политическото положение и бъдещето на Никарагуа Ванга е говорила и с един високопоставен представител на тази държава през 1978 година. Гостът изразил надежда, че

може би там скоро обстановката ще се нормализира поне отчасти, а Ванга му казала:

- Не, още много кръв ще се пролее там. Реки от кръв ще текат. Какво още ви чака, не можете да си представите!
Искам да ви разкажа и за едно друго свое преживяване с Ванга на Бъдни вечер срещу Коледа през 1981 година. Това е свят семеен празник и на този ден се събираме всички, където и да сме. Ванга много стриктно и с голямо уважение спазва всички религиозни ритуали. Изисква и от всички нас сериозно да се подготвяме за празника.

На Рупите сме в голямата стая, където в камината гори буен, весел огън. Навън е студено, мракът е обгърнал цялата околност и е толкова тихо, като че ли на двора има един метър сняг. Но няма. Тук много рядко вали за огромно съжаление на децата, но това ни най-малко не разваля въодушевлението ни от празника. Наредили сме празничната трапеза. Според традицията на масата трябва да има тринадесет постни ястия, а в средата ухае топлата питка със скритата в нея паричка. След малко Ванга ще я разчупи и у когото се падне коматчето с паричката, означава, че ще бъде щастлив през цялата година. Вече сме възрастни хора, но и до ден днешен както някога очакваме този миг с голямо вълнение. Още малко търпение. Преди да започнем вечерята, децата излизат на двора със запалена свещичка, питката и кадилничка с тамян и канят Господ да дойде при нас да вечеряме. След това кадим и трапезата, произнасяме молитва и тогава чак започваме да се храним. През това време огънят постепенно загасва и главните тлеят с красива червена жарава. Има и друго поверие по нашия край. По това как ще изгорят дървата и каква жарава ще направят, се гадае каква ще бъде следващата година. Обикновено с това отговорно пророчество се удостоява най-възрастният човек в семейството. Нашият „старейшина” и безспорен авторитет, разбира се, е Ванга, затова, когато настъпва този миг, всички затаяваме дъх. Тя не вижда догарящия огън, но „разчита” поличбите със своята невероятна дарба.

„През 1981 година планетата беше под много лоши влияния, но следващата година ще бъде населена с нови „духове”. От тях ще се носи елей и много надежда. 1981 година не даде нищо на хората, но взе много от всички, от всеки от нас...

1991 ще бъде тревожна и тежка година. Много градове и селища ще се разрушат от земетресения и наводнения, природните катаклизми ще разтърсват земята, ще надделяват лошите хора, а крадците, пияниците, доносниците и блудниците няма да имат брой.