Кратка история на енория “Успение Богородично” в село Ново Делчево
Енория „Успение Богородично” в с. Ново Делчево, община Сандански, е единствената католическа енория в Югозападна България. Селото е основано от бежанци източни католици от околностите на град Кукуш. Загубили своите родни места през 1913 г., семействата първоначално се настаняват в изоставени турски къщи из селата около град Струмица, а след Първата световна война се заселват край гара Левуново - в освободени от германската армия бараки, създавайки ново село, наречено от тях Делчево, тогава околия Свети Врач. По-късно селото е преименувано в Ново Делчево, за да не се бърка със съществуващото вече село Делчево, Гоце Делчевска община.
Първоначално вярващите се черкуват в православната черква на близкото село Левуново, но по-късно (вероятно към края на 1926 г.) изпращат свои делегати в София при католическия епископ Кирил Куртев с молба за съдействие източните католици от селото да имат свой храм и свещеник.
По данни от Централния държавен архив ф. 166к. (Дирекция по вероизповеданията), оп. 1, а. е. 1175, л.65;оп 4, а.е. 62, л. 6, 29-30; оп. 7, а.е 83, л. 14-15 (1) католиците в село Делчево, Св. Врачко са 170 души през 1927 г., 200 през 1934, 190 през 1939 и 223 през 1941 г. По данни от кръщелния регистър на енория „Успение Богородично” в с. Делчево произходът на кръстените е от Кукушките села Морарци (29 кръщелни свидетелства), с. Мутолово(14 кръщелни), с. Мирово (3 кръщелни), с. Алексово (13 кръщелни), с. Лельово (1 кръщелно), с. Горни Тодорак (3 кръщелни) и село Баница - Серско (5 кръщелни). Съществуват в регистъра и множество дубликати на кръщелни свидетелства на лица, кръстени в по-горе изброените католически енории от източен обред, като най-старата рождена дата е от 1875 г. Ще изброя имената на единадесет „кръстивши” свещеници, споменати във въпросните дубликати: отец Иван Дели Стоянов (някъде само като Иван Стоянов) - служещ в с. Морарци в годините 1875-1910; отец Нако Янев - служещ в с. Мутолово (писано също Мутилово) през годините 1892-1909 г., като през 1934 г. той е свещеник в източно-католическата енория в София (2); отец Алекси Анагношев - служещ в с. Морарци (срещано също като Мурарци) през 1906-1919 г.; отец Мико Наков (в с. Морарци и с. Лельово 1904-1919 г.); отец Димитър Ламашев (не се чете добре фамилното име) - в село Баница - Серска околия, през 1877 г., където служи и отец Захарий Запрев; отец Атанас Иванов - служещ в с. Мирово, Морарци и с. Алексово през 1918-1921 г.; отец Стоян Пецов - служещ в с. Алексово през 1919-1921 г., а преди това, в 1916 г., свещенодейства в с. Радово-Струмишко (3); отец Иван Петров - служещ в с. Горни Тодорак през 1904 г.; отец Христо Чолаков - кръщавал в с. Мутолово през 1911-1914 г.; и отец Христо Иванов - служещ в с. Морарци през 1912-1916 г.
След тези данни, показващи произхода и вероизповеданието на енориашите на с. Делчево, е редно да спомена енорийските свещеници на енория „Успение Богородично”. Като първи енорист в селото епископ Кирил Куртев изпраща отец Никола Костадинчев, като в началото службите се водят в една от стаите на малкото селско училище. По сведение на църковните източници за масивна черква в селото се говори от 1929 г.(4) - точно преди 80 г.
Отец Никола е родом от с. Стояково, Гевгелийско, и е брат на сестра Магдалина Костадинчева, първата приемничка на основателката на Монашеската общност на сестрите евхаристинки сестра Еврозия Алоати в 1921 г. (5). По времето на сестра Магдалина Костадинчева сестрите идват в София - подобно на хилядите други бежанци от Македония (5).
Първото кръщелно свидетелство в енорийския регистър, подписано от отец Никола Костадинчев, е с дата 16.01.1928 г., а последното - от 03.04.1929 г., общо 28 свидетелства. През 1934 г. за него се споменава, че е свещеник в енорията ни в София (6).
Следващ енорист според кръщелния регистър на енорията е отец Димитър Капсаров (или също Капцаров). А кръщелните свидетелства с неговия подпис са 14 на брой до 21.11. 1930 г.; следва едно прекъсване до април 1933 г. (време, през което идват други двама енорийски свещеници в селото),и после 8 кръщелни свидетелства, последното от които е с дата 20.10.1935 г. Отец Димитър е деен участник и съосновател (заедно с други трима енорийски свещеници на с. Ново Делчево: отец Иван Чикичев, отец Недялчо Стойчев и отец Тимотей Янев) на Македонската католическа лига (за кратко МКЛ). Участник е в учредителното събрание на МКЛ (12.07.1922 г. в София) и неин подпредседател в годините 1929-1930, 1933-1934 г.(7). Целите на въпросната благотворителна лига са насочени в няколко основни направления : духовно-религиозно, културно-просветно, социално-благотворително и национално-патриотично (8). Отец Димитър Капсаров е погребан между свещениците в Католическите гробища в столицата.
В Делчево следващият енорийски свещеник е отец Иван Чекичев (написан също като Чикичев). Девет от кръщелните в регистъра носят неговата сигнатура, като последното е от 29.11. 1931 г. Освен учредител на МКЛ той е и неин председател от 1925 до 1929 г. По данни на в. „Истина” - броеве 42 от 17.02. и 48 от 31.03. 1926 г., отец Иван Чекичев държи сказки в Швейцария за българския характер на населението в Македония и неговото положение под сръбска и гръцка власт (9). По време на неговото председателство МЛК, насърчавана от апостолическия визитатор Ронкали, се обръща към италианската общественост със специален позив, в който описва страданията на бежанците от Македония и Тракия, прокудени от родните домове и потърсили спасение и утеха в България. Позивът е публикуван в редица италиански вестници, придружен с насърчителни думи на архиепископ Ронкали (бъдещия папа Йоан ХХІІІ) (10). През 1934 г. отец Чекичев е свещеник в енорията ни в София (11). Погребан е в Католическите гробища на града.
От края на 1931 г. в Ново Делчево енорист е отец Недялчо Стойчев, като последното от двадесет и деветте кръщелни свидетелства, носещи неговото име, е от 25.05.1933 г. Също е съосновател на МКЛ и енергичен неин сподвижник. През 1922-1923 г. е бил енорийски свещеник на енорията ни в София, но спешно е трябвало да бъде отзован в Рим, заради получено на 15.09.1923 г. анонимно писмо с отправени смъртни заплахи от страна на „не отговорни фактори” по повод дейността на лигата (12). През 1934 г. отец Недялчо Стойчев е отново свещеник в енория „Успение Богородично” в София (13), а на негово място в Делчево до края на 1935 г. е отец Димитър Капсаров.
Следващият, този път дългогодишен енорийски свещеник в с. Ново Делчево, е отец Тимотей Янев, който е единствен и погребан в гробището на селото (1984 г.); за него мнозина от енориашите още таят жив спомен. През дългия си живот той е енорийски в различни енории на Католическата екзархия. Към 16.07.1914 г. той е свещеник в град Ямбол (14), през 1927 г. - в село Мостраклий (15), към 1934 г. е енорист в София (16) и съосновател на МКЛ (17). Завършил е семинарията в кв. „Зейтенлик” на град Солун, поверена на отците лазаристи, откъдето идва и доброто му владеене на френски език – нещо, за което ще си изпати по-късно в Делчево по време на комунистическия режим. На времето международният път Е-79 минавал през селото, а с езиковите си познания отецът неведнъж помагал на изпаднали в затруднение шофьори чужденци, за което според очевидци е бил привикван и бит в милицията. По този повод районните служби на ДС завеждат ОНД (отчетно наблюдателно дело) (18). През октомври 1952 г. отец Тимотей е арестуван заедно с други още 25 католически свещеници и е обвинен в шпионаж в полза на френското разузнаване; по образуваното ОНД работят цели трима агенти (19).
Много важно за духовния живот в енорията на Ново Делчево е присъствието на Обществото на сестрите евхаристинки, които през септември 1938 г. откриват в селото свой манастир (20) или къща, както сестрите обичат да я наричат, поставен под покровителството на свети Викенти от Паула (в манастира се съхранява и частица от мощите на светеца). В добрите години за монашеското общество в селото са били шест сестри, които се грижели за религиозното възпитание на децата и поддържането на храма, но също и обучавали месните жени на шев и ръкоделие, както и по необходимост оказвали долекарска помощ.
Дълги години в Ново Делчево е служила сестра Въскресия ( погребана в селото) както и сестра Невена Доева, която цялото население светло помни. Въпреки заплахите на местната милиция и насочения в челото й пистолет сестра Невена не се отказва от своето служение в полза на душите на вярващите, нищо че в резултат от стреса получава диабет. Последната останала евхаристинка в селото е сестра Магдалина Гедишка, която повече от 40 години неуморно се труди на нивата Господня. Да се молим Бог да й даде здраве и сила да продължи своята благородна мисия.
След демократичните промени в енорията с ентусиазъм служат отците салезиани на Дон Боско от Чехия като отец Рихард Калус и отец Антон Коман. От 09. 07. 2002 г. енорист е авторът на тази статия - мирски свещеник, родом от София, с потекло по майчина линия на бежанци католици от Кукуш. За настоящата численост на енорията няма статистика, но по мое наблюдение практикуващите вярващи са около 50 души, като на по-големи празници броят им се удвоява. Идват и деца, и млади хора, като демографският растеж на селото е обнадеждаващ, не на последно място и поради добрите възможности за работа в този туристически, граничен и крайпътен район. Близки забележителности са град Мелник, Роженският манастир както и град Сандански с топлите му минерални извори и здравословен климат. Във връзка с предстоящия юбилей - 150 години от присъединението ни към Католическата църква, в енорийския храм се рисуват нови стенописи, дело на художника Здравко Каменаров, преподавател в Националната художествена академия в София. В двора на черквата има и енорийски център - със зала, две стаи за гости и кухня, реституиран и обновен по времето на апостолическия екзарх Методи Стратиев.
Светата литургия всяка неделя и празник е от 9 часа.
Отец Петко Вълов
GSM 0898 443080, e-mail valovpet@yahoo.it
-
Цитиран от професор Светозар Елдъров „Католиците в България”, София 2002, стр. 446
-
Доцент Иван Еленков „Католическата църква от източен обред в България”, София 2000, стр. 253
-
Професор Светозар Елдъров „Католиците в България”, София 2002, стр. 298
-
Доцент Иван Еленков, пак там, стр. 254
-
“Добротворното дело на Отец Йосиф Алоати и на Сестра Еврозия Алоати“,София 1939 г. стр. 311 – 314.
-
И.Еленков- пак там, стр. 254
-
Професор Елдъров, пак там, стр. 512, 519
-
С. Елдъров, пак там, стр. 513, а за повече подробности около МКЛ виж цялата глава 512-526 стр.
-
С. Елдъров, пак там, стр. 522
-
С. Елдъров, пак там, стр. 520
-
И. Еленков, пак там, стр. 253
-
И. Еленков, пак там, стр. 232
-
И. Еленков, пак там, стр. 252
-
И. Еленков, пак там, стр. 247
-
И. Еленков, пак там, стр. 249
-
И. Еленков, пак там, стр. 254
-
С. Елдъров, пак там, стр. 512
-
С. Елдъров, пак там, стр. 638
-
С. Елдъров, пак там, стр. 684
-
„Добротворното дело на отец Йосиф Алоати и на сестра Еврозия Алоати”, София 1939 г., стр. 350
Библиография и забележки
За кратката история на селото съм ползвал данните за с. Ново Делчево в електронната ”Уикепедия”.
За католическата принадлежност на енориите в кукушките села Морарци, Алексово, Мутолово, Горни Тодорак, Мирово, Лельово и серското село Баница може да бъде видяно официалното писмо - молба от 5 юли 1934 г. на епископ Кирил Куртев до председателя на тогавашното правителство Кимон Георгиев, в което са изброени всички католически черкви и имоти в пределите на Кралство Гърция, платени от гръцка страна на българската държава, но не и от българската държава на собственика на имотите - Католическата църква. Писмото е цитирано от доцент Иван Еленков „Католическата Църква от източен обред”, стр. 299.
Цитираният регистър - с облепени с гербови марки според тогавашните наредби кръщелни свидетелства - се намира в настоящия енорийски свещеник.
Сподели с приятели: |