Кратка история на енория “Успение Богородично” в село Ново Делчево



Дата04.01.2018
Размер72.08 Kb.

Кратка история на енория “Успение Богородично” в село Ново Делчево


Енория „Успение Богородично” в с. Ново Делчево, община Сандански, е единствената католическа енория в Югозападна България. Селото е основано от бежанци източни католици от околностите на град Кукуш. Загубили своите родни места през 1913 г., семействата първоначално се настаняват в изоставени турски къщи из селата около град Струмица, а след Първата световна война се заселват край гара Левуново - в освободени от германската армия бараки, създавайки ново село, наречено от тях Делчево, тогава околия Свети Врач. По-късно селото е преименувано в Ново Делчево, за да не се бърка със съществуващото вече село Делчево, Гоце Делчевска община.

Първоначално вярващите се черкуват в православната черква на близкото село Левуново, но по-късно (вероятно към края на 1926 г.) изпращат свои делегати в София при католическия епископ Кирил Куртев с молба за съдействие източните католици от селото да имат свой храм и свещеник.

По данни от Централния държавен архив ф. 166к. (Дирекция по вероизповеданията), оп. 1, а. е. 1175, л.65;оп 4, а.е. 62, л. 6, 29-30; оп. 7, а.е 83, л. 14-15 (1) католиците в село Делчево, Св. Врачко са 170 души през 1927 г., 200 през 1934, 190 през 1939 и 223 през 1941 г. По данни от кръщелния регистър на енория „Успение Богородично” в с. Делчево произходът на кръстените е от Кукушките села Морарци (29 кръщелни свидетелства), с. Мутолово(14 кръщелни), с. Мирово (3 кръщелни), с. Алексово (13 кръщелни), с. Лельово (1 кръщелно), с. Горни Тодорак (3 кръщелни) и село Баница - Серско (5 кръщелни). Съществуват в регистъра и множество дубликати на кръщелни свидетелства на лица, кръстени в по-горе изброените католически енории от източен обред, като най-старата рождена дата е от 1875 г. Ще изброя имената на единадесет „кръстивши” свещеници, споменати във въпросните дубликати: отец Иван Дели Стоянов (някъде само като Иван Стоянов) - служещ в с. Морарци в годините 1875-1910; отец Нако Янев - служещ в с. Мутолово (писано също Мутилово) през годините 1892-1909 г., като през 1934 г. той е свещеник в източно-католическата енория в София (2); отец Алекси Анагношев - служещ в с. Морарци (срещано също като Мурарци) през 1906-1919 г.; отец Мико Наков (в с. Морарци и с. Лельово 1904-1919 г.); отец Димитър Ламашев (не се чете добре фамилното име) - в село Баница - Серска околия, през 1877 г., където служи и отец Захарий Запрев; отец Атанас Иванов - служещ в с. Мирово, Морарци и с. Алексово през 1918-1921 г.; отец Стоян Пецов - служещ в с. Алексово през 1919-1921 г., а преди това, в 1916 г., свещенодейства в с. Радово-Струмишко (3); отец Иван Петров - служещ в с. Горни Тодорак през 1904 г.; отец Христо Чолаков - кръщавал в с. Мутолово през 1911-1914 г.; и отец Христо Иванов - служещ в с. Морарци през 1912-1916 г.

След тези данни, показващи произхода и вероизповеданието на енориашите на с. Делчево, е редно да спомена енорийските свещеници на енория „Успение Богородично”. Като първи енорист в селото епископ Кирил Куртев изпраща отец Никола Костадинчев, като в началото службите се водят в една от стаите на малкото селско училище. По сведение на църковните източници за масивна черква в селото се говори от 1929 г.(4) - точно преди 80 г.

Отец Никола е родом от с. Стояково, Гевгелийско, и е брат на сестра Магдалина Костадинчева, първата приемничка на основателката на Монашеската общност на сестрите евхаристинки сестра Еврозия Алоати в 1921 г. (5). По времето на сестра Магдалина Костадинчева сестрите идват в София - подобно на хилядите други бежанци от Македония (5).

Първото кръщелно свидетелство в енорийския регистър, подписано от отец Никола Костадинчев, е с дата 16.01.1928 г., а последното - от 03.04.1929 г., общо 28 свидетелства. През 1934 г. за него се споменава, че е свещеник в енорията ни в София (6).

Следващ енорист според кръщелния регистър на енорията е отец Димитър Капсаров (или също Капцаров). А кръщелните свидетелства с неговия подпис са 14 на брой до 21.11. 1930 г.; следва едно прекъсване до април 1933 г. (време, през което идват други двама енорийски свещеници в селото),и после 8 кръщелни свидетелства, последното от които е с дата 20.10.1935 г. Отец Димитър е деен участник и съосновател (заедно с други трима енорийски свещеници на с. Ново Делчево: отец Иван Чикичев, отец Недялчо Стойчев и отец Тимотей Янев) на Македонската католическа лига (за кратко МКЛ). Участник е в учредителното събрание на МКЛ (12.07.1922 г. в София) и неин подпредседател в годините 1929-1930, 1933-1934 г.(7). Целите на въпросната благотворителна лига са насочени в няколко основни направления : духовно-религиозно, културно-просветно, социално-благотворително и национално-патриотично (8). Отец Димитър Капсаров е погребан между свещениците в Католическите гробища в столицата.

В Делчево следващият енорийски свещеник е отец Иван Чекичев (написан също като Чикичев). Девет от кръщелните в регистъра носят неговата сигнатура, като последното е от 29.11. 1931 г. Освен учредител на МКЛ той е и неин председател от 1925 до 1929 г. По данни на в. „Истина” - броеве 42 от 17.02. и 48 от 31.03. 1926 г., отец Иван Чекичев държи сказки в Швейцария за българския характер на населението в Македония и неговото положение под сръбска и гръцка власт (9). По време на неговото председателство МЛК, насърчавана от апостолическия визитатор Ронкали, се обръща към италианската общественост със специален позив, в който описва страданията на бежанците от Македония и Тракия, прокудени от родните домове и потърсили спасение и утеха в България. Позивът е публикуван в редица италиански вестници, придружен с насърчителни думи на архиепископ Ронкали (бъдещия папа Йоан ХХІІІ) (10). През 1934 г. отец Чекичев е свещеник в енорията ни в София (11). Погребан е в Католическите гробища на града.

От края на 1931 г. в Ново Делчево енорист е отец Недялчо Стойчев, като последното от двадесет и деветте кръщелни свидетелства, носещи неговото име, е от 25.05.1933 г. Също е съосновател на МКЛ и енергичен неин сподвижник. През 1922-1923 г. е бил енорийски свещеник на енорията ни в София, но спешно е трябвало да бъде отзован в Рим, заради получено на 15.09.1923 г. анонимно писмо с отправени смъртни заплахи от страна на „не отговорни фактори” по повод дейността на лигата (12). През 1934 г. отец Недялчо Стойчев е отново свещеник в енория „Успение Богородично” в София (13), а на негово място в Делчево до края на 1935 г. е отец Димитър Капсаров.

Следващият, този път дългогодишен енорийски свещеник в с. Ново Делчево, е отец Тимотей Янев, който е единствен и погребан в гробището на селото (1984 г.); за него мнозина от енориашите още таят жив спомен. През дългия си живот той е енорийски в различни енории на Католическата екзархия. Към 16.07.1914 г. той е свещеник в град Ямбол (14), през 1927 г. - в село Мостраклий (15), към 1934 г. е енорист в София (16) и съосновател на МКЛ (17). Завършил е семинарията в кв. „Зейтенлик” на град Солун, поверена на отците лазаристи, откъдето идва и доброто му владеене на френски език – нещо, за което ще си изпати по-късно в Делчево по време на комунистическия режим. На времето международният път Е-79 минавал през селото, а с езиковите си познания отецът неведнъж помагал на изпаднали в затруднение шофьори чужденци, за което според очевидци е бил привикван и бит в милицията. По този повод районните служби на ДС завеждат ОНД (отчетно наблюдателно дело) (18). През октомври 1952 г. отец Тимотей е арестуван заедно с други още 25 католически свещеници и е обвинен в шпионаж в полза на френското разузнаване; по образуваното ОНД работят цели трима агенти (19).

Много важно за духовния живот в енорията на Ново Делчево е присъствието на Обществото на сестрите евхаристинки, които през септември 1938 г. откриват в селото свой манастир (20) или къща, както сестрите обичат да я наричат, поставен под покровителството на свети Викенти от Паула (в манастира се съхранява и частица от мощите на светеца). В добрите години за монашеското общество в селото са били шест сестри, които се грижели за религиозното възпитание на децата и поддържането на храма, но също и обучавали месните жени на шев и ръкоделие, както и по необходимост оказвали долекарска помощ.

Дълги години в Ново Делчево е служила сестра Въскресия ( погребана в селото) както и сестра Невена Доева, която цялото население светло помни. Въпреки заплахите на местната милиция и насочения в челото й пистолет сестра Невена не се отказва от своето служение в полза на душите на вярващите, нищо че в резултат от стреса получава диабет. Последната останала евхаристинка в селото е сестра Магдалина Гедишка, която повече от 40 години неуморно се труди на нивата Господня. Да се молим Бог да й даде здраве и сила да продължи своята благородна мисия.

След демократичните промени в енорията с ентусиазъм служат отците салезиани на Дон Боско от Чехия като отец Рихард Калус и отец Антон Коман. От 09. 07. 2002 г. енорист е авторът на тази статия - мирски свещеник, родом от София, с потекло по майчина линия на бежанци католици от Кукуш. За настоящата численост на енорията няма статистика, но по мое наблюдение практикуващите вярващи са около 50 души, като на по-големи празници броят им се удвоява. Идват и деца, и млади хора, като демографският растеж на селото е обнадеждаващ, не на последно място и поради добрите възможности за работа в този туристически, граничен и крайпътен район. Близки забележителности са град Мелник, Роженският манастир както и град Сандански с топлите му минерални извори и здравословен климат. Във връзка с предстоящия юбилей - 150 години от присъединението ни към Католическата църква, в енорийския храм се рисуват нови стенописи, дело на художника Здравко Каменаров, преподавател в Националната художествена академия в София. В двора на черквата има и енорийски център - със зала, две стаи за гости и кухня, реституиран и обновен по времето на апостолическия екзарх Методи Стратиев.

Светата литургия всяка неделя и празник е от 9 часа.

Отец Петко Вълов

GSM 0898 443080, e-mail valovpet@yahoo.it



  1. Цитиран от професор Светозар Елдъров „Католиците в България”, София 2002, стр. 446

  2. Доцент Иван Еленков „Католическата църква от източен обред в България”, София 2000, стр. 253

  3. Професор Светозар Елдъров „Католиците в България”, София 2002, стр. 298

  4. Доцент Иван Еленков, пак там, стр. 254

  5. “Добротворното дело на Отец Йосиф Алоати и на Сестра Еврозия Алоати“,София 1939 г. стр. 311 – 314.

  6. И.Еленков- пак там, стр. 254

  7. Професор Елдъров, пак там, стр. 512, 519

  8. С. Елдъров, пак там, стр. 513, а за повече подробности около МКЛ виж цялата глава 512-526 стр.

  9. С. Елдъров, пак там, стр. 522

  10. С. Елдъров, пак там, стр. 520

  11. И. Еленков, пак там, стр. 253

  12. И. Еленков, пак там, стр. 232

  13. И. Еленков, пак там, стр. 252

  14. И. Еленков, пак там, стр. 247

  15. И. Еленков, пак там, стр. 249

  16. И. Еленков, пак там, стр. 254

  17. С. Елдъров, пак там, стр. 512

  18. С. Елдъров, пак там, стр. 638

  19. С. Елдъров, пак там, стр. 684

  20. „Добротворното дело на отец Йосиф Алоати и на сестра Еврозия Алоати”, София 1939 г., стр. 350

Библиография и забележки

За кратката история на селото съм ползвал данните за с. Ново Делчево в електронната ”Уикепедия”.

За католическата принадлежност на енориите в кукушките села Морарци, Алексово, Мутолово, Горни Тодорак, Мирово, Лельово и серското село Баница може да бъде видяно официалното писмо - молба от 5 юли 1934 г. на епископ Кирил Куртев до председателя на тогавашното правителство Кимон Георгиев, в което са изброени всички католически черкви и имоти в пределите на Кралство Гърция, платени от гръцка страна на българската държава, но не и от българската държава на собственика на имотите - Католическата църква. Писмото е цитирано от доцент Иван Еленков „Католическата Църква от източен обред”, стр. 299.

Цитираният регистър - с облепени с гербови марки според тогавашните наредби кръщелни свидетелства - се намира в настоящия енорийски свещеник.






База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница