Кратка история на компютрите



страница1/3
Дата26.08.2016
Размер338.41 Kb.
  1   2   3
Кратка история на компютрите

Автор: Евгени Иванов

Декември, 1999


Най-добрите, най-лошите и най-странните събития в историята на компютрите
Нека го кажем: Персоналният компютър е най-великото откритие на 20 век. Нито едно друго устройство не е имало по-силно влияние върху това как живеем, работим и комуникираме. В съчетание с Интернет, компютърът промени световната икономика и създаде огромни богатства. Ако тези, които предричат края на света са прави, той също ще причини хаос, когато големият часовник удари 2000 след няколко седмици. Как стигнахме дотук и накъде сме се запътили?
В тази статия ще погледнем назад към добрите и лошите събития през нашия дигитален век - от раждането на ENIAC през 1945 до въвеждането на World Wide Web през 1989 - и ще извадим наяве истинските истории зад някои от най-великите открития и най-големите провали в света на компютрите.

IBM блус
Не е тайна, че първоначално IBM нямаха желание на участват на пазара на персоналните компютри. Едва когато Apple пусна Apple II през 1977, служителите на IBM събраха съпоставима машина, която не съдържаше части на IBM и работеше под операционна система на Microsoft.


През 1981, когато IBM пусна PC, от Apple твърдяха, че това не представлява заплаха. Само след шест месеца, IBM продаде 50,000 машини и в рамките на две години задмина Apple, а PC стана термин на главоломно развиваща се индустрия.

Майката на всички компютри


Ако проследите родословното дърво на преносимия ви компютър, ще откриете че в началото му стои Електронният Цифров Интегратор и Компютър (Electronic Numerical Integrator and Computer). Първият високоскоростен цифров компютър, ENIAC, сигнализира началото на компютърната индустрия.
Разработена преди 53 години в Пенсилванския Университет, машината е побирала 17 000 лампи, 70 000 резистора и 6000 превключвателя в 3-тонната си конструкция. Тя е правила 5000 събирания в секунда.

Раждането на Интернет


През юли, 1968, Агенцията за Изследвания към Департамента по отбраната в САЩ се свързва с Болт Беранек и Нюман, фирма за компютри, за да създадат ARPAnet, мрежа, която да свързва изследователските компютри в Щатите. До 1983 около 400 компютъра са свързани в мрежата, а протоколите и технологиите за превключване се развиват.
Но Интернет, такъв какъвто го познаваме, се появява в средата на деветдесетте с развитието на Web браузърите и съпътстващото потребителско съдържание. Днес Интернет се използва от 150-200 милиона човека, и се очаква до 2005 броят им да стигне 300 милиона.
А колко бързо е нараснал Web? Да го кажем така: за пет години Web сървърите нарастват от 0 до 1500. За следващите пет броят им надмина 7 милиона и продължава да расте.

Intel пропуска цифрите


Какво са няколко цифри след десетичната запетая между приятели? Много, както научи Intel след като получи удар от бъга в Pentium през ноември 1994. Проблемът? При някои изчисления, чипът прави грешки след осмата цифра след десетичната запетая. Intel обяви, че бъгът е незначителен. Но историята беше подета от CNN и осем щата съдиха Intel. Фирмата накрая се съгласи да замени всички Pentium чипове при поискване, което й струваше $475 милиона.

Нещастният хакер


Първата сериозна хакерска атака е през 1982, когато група хакери от Милоуки влизат в компютърната мрежа на Националната лаборатория Лос Алмос чрез модем. Наричайки себе си Бандата 414 заради кода на областта, в която живеят, в продължение на девет дни пакостниците засягат 60 компютърни системи, преди да бъдат хванати от ФБР.
Но едва през 1983 филмът \"Военни игри\", в който героят на Матю Бродерик влиза в компютърната система на Пентагона и довежда света до ръба на атомно разрушение, сложи началото на кариерата на много подрастващи хакери.
Независимо дали ги наричате хакери или кракери, няма съмнение, че докато съществуват компютърните системи, хората ще търсят и намират начини да влязат в тях.

Копирай!
Някои хора смятат, че Стийв Джобс е направил удара на века, когато се споразумял с Ксерокс през 1979: Фирмата да инвестира $1 милион в Apple, ако Джобс посети Изследователския Център Пало Алто. Ксерокс казал да и Кутията на Пандора се отворила.


В центъра Джобс видял Алто, експериментален компютър с графичен интерфейс. След минути той осъзнал, че в бъдеще всички компютри ще използват графичен интерфейс.
И както си му е редът, Apple копирали Алто с техния Макинтош, преди Microsoft, от своя страна, да го имитира с Windows. Но работата на Apple по графичен интерфейс е започнала значително по-рано - през 1967г. - и някои от елементите като клипборд, кошче за боклук и drag-and-drop са тяхно откритие.

Горд от поръчки по пощата


Споменете общежитие и повечето хора ще си представят стаи, пълни с учебници, бутилки и храна. Но ако бяхте посетили стаята на Майкъл Дел през 1983, щяхте да намерите процесори и флопидискови устройства. Докато съучениците на Дел учели за изпити, той тъпчел платки в дъна и продавал компютри чрез поръчки по пощата. Преди да завърши първата си година в Тексаския Университет, го напуснал и открил PCs Limited, предшественик на Dell Computer.
Истинското откритие на Дел са директните продажби, които променили коренно начинът, по който се продават компютри.
В момента фирмата има около $18 милиарда приходи и е една от водещите в компютърната индустрия.

Start MeUp


Няколко часа преди полунощ на 23 август 1995 тълпи потребители се наредиха пред компютърните магазини. Целта им? Да бъдат първите, които ще си купят Windows 95.
След три години разработка, многобройни фалшиви пускания и масова истерия, операционната система беше открита под цирков купол. На сцената конферансието Бил Гейтс, под звуците на песента на Rolling Stones \"Start Me Up\", обяви статистиките, включително, че по време на разработката са се родили 77 бебета на членове на дизайнерския екип,.
Новата версия катапултира Windows в пазара на масовите продукти, като през първите пет седмици бяха продадени повече от 3 милиона копия. Но истинската гениалност на Бил Гейтс се прояви в маркетинга. Рекламната кампания на стойност $200 милиона (включително $12 милиона за права върху песента на Stones) предизвика невиждана дотогава истерия в компютърната индустрия.
Но докато Windows 95 наистина подобри Windows 3.1 - с нов интерфейс, Plug and Play и Интернет достъп, ядрото й си остана DOS. Както отбеляза един специалист невярващо \"Те похарчиха всички тези пари, за да изтъкнат факта, че има бутон Start в Windows 95!\"
Други наблюдатели се чудеха дали Гейтс знае припева на песента, за която е платил $12 милиона - \"You make a grown man cry\" (букв. Караш възрастен мъж да плаче).

Йахуу! Да живее Yahoo!


През април 1994 двама студенти в Станфорд решили да починат докато професорът им е в отпуска. Бъдещите инженери Дейвид Фило и Джери Янг нямали какво друго да правят освен да разглеждат Интернет. Не минало много време и те натрупали огромен списък с отметки (bookmarks), организирани по теми. Впоследствие помислили: Защо да не го сложат в Интернет? Написали програма за база данни, която да върши работата, сложили резултатите онлайн и останалото всички го знаем. Колекцията отметки, сега известна като Yahoo има 80 милиона посетители месечно. А Фило и Янг? Те са милиардери и дават надежда на студентите по целия свят.

Компютри-хора 1:0


Беше сензационно. Беше горещо. И всеки можеше да го види с кликване на мишката. На 11 септември, 1998, дойде ерата на медията Интернет, когато в мрежата беше пуснат доклада от 445 страници на Стар за скандала Клинтън-Моника Люински. Здравомислещите предвидиха, че търсенето на доклада ще пренатовари Интернет. И наистина сървърите се повредиха, когато милиони хора се надпреварваха да прочетат подробностите.
За добро или лошо Интернет се превърна в масмедия. Хората вече могат да взимат новините директно от източника, вместо през филтъра на вестниците, радиата и телевизията. Още по-важно - Интернет предоставя информацията по-бързо.
Но събитието не предрече края на Рупърт Мърдок и другите медийни магнати. Докладът на Стар беше пълен с юридически подробности и твърде дълъг. Никой не го прочете изцяло, а и хората продължиха да търсят конвенционалните медии за потвърждение на фактите.

Скандал в синьо


Февруари 1996: Световният шампион Гари Каспаров спечели срещу Deep Blue (букв. тъмно синьо) на IBM в игра от шест партии. Компютърът спечели първата партия и с това стана първата машина, която е била световен шампион. Но Каспаров успя да спечели следващите три игри, а две бяха реми, което му осигури победа 4:2. За момента човешкото превъзходство остана непокътнато.
Предвиждайки реванш, IBM върнаха Deep Blue обратно в лабораторията и увеличиха процесорите му, за да изчисляват 200 милиона хода в секунда - два пъти повече от предишния път. През май 1997 двата титана на шаха се срещнаха отново. Този път Каспаров взе първата игра, но победата му убягна. След две загуби и три ремита, изтощеният човек призна победата на машината, 3.5 на 2.5.
При втората партия, Каспаров се обърка от ход на машината, изглеждащ притеснително човешки. Ходът, който показа ниво на предвиждане, което компютрите до тогава не бяха способни да постигнат, разсея Каспаров. Но той отказа да приеме загубата като края на човешкото доминиране в шаха \"Не се съмнявам,\" каза Каспаров, \"че при подходяща игра, машината ще бъде победена\".

Пълно с буболечки


През 1947, докато изследователи от Харвард тествали компютъра Mark II, машината внезапно спряла да работи. В кутията й учените открили трупa на муха. Насекомото било усмъртено от безмилостното електричество, така да се каже едно пресметнато убийство. Трупът бил залепен в дневник и надписан: \"Първият случай на открита буболечка (bug).\" Но въпреки легендата, това не е причина за появата на термина bug.
Буболечка, в значението си на дефект, датира от времето на Томас Едисон. Бъговете при компютрите са се появили малко след самите компютри. В началото на 40-те, техниците от IBM пренесли термина в Харвард, когато се опитали да отстранят грешките в Mark I. Малките животинки са част от живота ни оттогава.

10 Най-велики компютри за всички времена


1. ENIAC: Първият неспециализиран компютър.
2. Altair 8800: Машината, вдъхновила цяло поколение.
3. Apple II: Истинският персонален компютър - поне докато не се включи IBM.
4. IBM PC AT: Постави стандарти, валидни и до днес.
5. Compaq Deskpro 386: Използва процесор на Intel преди IBM, с което вдъхнови орди други търговци на клонинги.
6. Radio Shack TRS-80 Model 100: Първият успешен ноутбук.
7. Apple Macintosh 512K: Първият наистина полезен Mac.
8. Amiga: Правеше мултимедийни трикове през 1985, които днешните компютри още не могат да направят.
9. Commodore 64: Може би най-обожаваният компютър на всички времена.
10. Palm Pilot: Малък и красив.

10 Най-големи хардуерни провала


1. IBM PCjr: Пословично грозна клавиатура.
2. NeXT машина: Фина, черна и UNIXбазирана; десет години преди да е дошло времето й.
3. Apple Lisa: Достатъчно е да кажем, че 2700 от тях бяха заровени в земята.
4. IBM PS/2: Не успя да завземе пазара на персоналните компютри.
5. Net PC: От тъпи по-тъпи терминали.
6. Мрежовият компютър: Никаква Java, само джайв.
7. Newton MessagePad: Изледаше тобре, лошу че не се нучи на пръвопис.
8. Pentop компютри: Добра идея, по лошо време, на лоша цена и с лош размер.
9. PowerPC: Възприемано като убиеца на Intel, никога не стана нещо повече от Mac.
10. Xerox Alto: Можете ли да кажете \"изгубена възможност\"?

10 Най-големи софтуерни провала


1. Microsoft Bob: Полуумният братовчед на Windows, отдавна потънал в забрава.
2. Apple Copland: Тази операционна система за Mac никога не видя бял свят.
3. OS/2: Задушен от полу-брат си, Windows.
4. WordPerfect for Windows 5.1: Бавен и бъгав. Помогна Microsoft да завземе пазара на текстообработващи програми.
5. Компактдиска с Lion King: Кошмарът след Коледа за много Мускетари.
6. Microsoft Outlook 1.0: Толкова голям и бавен, че дори Microsoft се засрами.
7. RAM doublers: Чудесна идея, стига да работеха.
8. MCI Mail: Би могъл да бъде краля на електронната поща, но излезе твърде късно.
9. Apple EWorld: Помните ли тази онлайн услуга? И другите не я помнят.
10. Windows CE 1.0: Windows на палмтоп? Нещо като да се опиташ да набуташ мечка в кибритена кутия.

10 Най-добри софтуерни пакета


1. Netscape Navigator: Промени Web завинаги.
2. Electric Pencil: Бащата на всички текстообработващи програми.
3. Microsoft Excel: Последната наистина оригинална програма на Microsoft.
4. dBASE II: Направи програмирането достъпно за масите.
5. HyperCard: Създава хипертекст - градивният елемент на Web.
6. XyWrite: Последната велика текстообработваща програма под DOS.
7. VisiCalc: Доказателство, че PC означава бизнес.
8. Myst: Все още се опитваме да го завършим.
9. PC-Talk: Пакет за комуникации, изобретил концепцията shareware.
10. DOS 1.0: Бил Гейтс създава CP/M за IBM, останалото е история.

Компютрите през вековете - От сметалото до Армагедон


3000 пр.н.е. Начална форма на сметало от зърна и жици е използвано в Азия.
876 сл.н.е. Първият запис на символа нула се появява в Индия.
1642 Блез Паскал проектира първият функциониращ механичен калкулатор, който може да върши работата на шест счетоводителя. Първоначалната обществена реакция трудно може да се определи като възторжена, но Паскалинът остава в употреба до средата на 20 век.
1694 Готфрид Лайбниц построява изчислителна машина, която използва двоично представяне на числата.
1832 Чарлз Бабидж проектира първият компютър, работещ с външни инструкции, но поради липса на пари никога не го създава.
1854 Джордж Бул публикува идеите си за формалната логика, която десетилетия по-късно ще формира основата на компютърните приложения.
1857 Сър Чарлз Уийтстоун въвежда непрекъсната хартиена лента, която може да се използва за съхранение и четене на данни.
1876 Александър Греъм Бел, 27 годишен, подава молба за издаване на патент за телефон.
1890 Херман Холерит проектира машина с перфокарти, която намалява обработката на данни за преброяване на населението в САЩ от десет на две години и половина.
1897 Карл Браун открива тръба с катоден лъч.
1918 Двама откриватели създават изчислителна машина на базата на двоичните числа 1 и 0.
1937 Джон Атанасов започва работа върху първия електронен цифров компютър, но пропуска да го патентова. Почти десет години по-късно ENIAC ще се базира на неговите открития. Джордж Щибиц разработва първата двоична верига в Бел Лабораториите.
1938 Уилям Хюлет и Дейвид Пакард създават HP в гараж в Пало Алто, Калифорния. Конрад Зузе прави първият компютър, който използва двоичен код.
1946 Инженери в Пенсилванския Университет демонстрират ENIAC, първият неспециализиран електронен компютър.
1947 Двама служители в Бел Лабораториите експериментират с първия транзистор.
1949 Джон Маучли създава Short Code, първият в света програмен език от високо ниво.
1951 Маучли и Джон Екерт създават UNIVAC I, първият комерсиален електронен компютър. Грейс Мъри Хопър разработва A0, който превежда програмния код в двоичен.
1953 IBM произвежда модела 650, първият масов компютър, от който фирмата продава 1500 броя преди да го изтегли от пазара през 1969.
1955 Нариндер Капани създава оптичното влакно.
1956 IBM разработва първия твърд диск, наречен RAMAC. Програмистите в IBM написват компютърния език FORTRAN. MANIAC I става първата компютърна програма, която побеждава човек на шах.
1958 Тексас Инструментс създава първата интегрирана верига. Бел Телефон въвежда първите модеми. Изследователи в Бел Лабораториите откриват лазера.
1959 Като използва сметало, китайският професор Лий Кайчен прави изчисления по-бързо от компютри в Сиатъл, Ню Йорк и Тайпе. Ксерокс въвежда първата комерсиална копирна машина.
1963 Дъглас Енгълбарт създава мишка в Станфорд. Две десетилетия по-късно Макинтош ще я направи стандартен компонент.
1964 Американската Асоциация по Стандартизация приема ASCII като стандартен код за трансфер на данни.
1965 Digital Equipment Corporation създава първият миникомпютър, който струва $18,000. Разработен е опростеният език BASIC, който по-късно ще стане стандартен език за компютри.
1968 Сформира се Intel. За пръв път компютър (HAL 9000) участва във филм - \"Одисея 2001 в космоса\" на Стенли Кубрик.
1969 ARPAnet, предшественикът на Интернет, дебютира. Появява се \"Bubble memory\", която позволява компютрите да помнят данните, като са изключени.
1970 Появява се първата дискета. Intel създава първият чип с памет. Бел Лабораториите разработват Unix.
1971 Texas Instruments създава джобния калкулатор
1972 Рей Томлинсън открива електронната поща. Появяват се първите домашни видеоигри. Програмистите в Бел Лабораториите разработват компютърния език C.
1975 Появява се първият персонален компютър за широка употреба - Altair 8800. На пазара се пускат монитори с течни кристали. Боб Меткаф в Ксерокс разработва Етернет. IBM въвежда лазерния принтер. Microsoft, неофициалното партньорство между Бил Гейтс и Пол Алън, постига продажби на стойност $16,000.
1976 IBM създава мастиленоструйните принтери. Стийв Вознияк и Стив Джобс сформират Apple Computer.
1977 Бил Гейтс и Пол Алън създават официално Microsoft. Apple създава Apple II, първият асемблиран персонален компютър, който ще доминира пазара докато през 1981 се появи първият IBM персонален компютър.
1980 dBASE II се появява на пазара.
1981 IBM създава персонален компютър с операционната система MS-DOS.
1982 Доктор Барни Кларк е първият човек с изкуствено сърце, чиито функции се контролират от микропроцесор.
1983 Apple въвежда $9,995 Lisa, първият компютър с графичен интерфейс и мишка. IBM пуска на пазара PC-XT, първият компютър с вграден твърд диск.
1984 Появява се CD-ROM.
1985 Microsoft създава Windows 1.0 за IBM PC. Бил Гейтс и управляващият директор на Apple, Джон Скъли, подписват секретно споразумение, според което Microsoft може да ползва графичния интерфейс на Apple в софтуера си, като признае, че Microsoft Windows е вдъхновен от Mac OS.
1986 Националната научна фондация в САЩ одобрява финансирането на опорната мрежа на Интернет.
1988 Microsoft пуска Windows 2.03, чийто припокриващи се прозорци приличат на тези на Macintosh. Шест години и $10 милиона по-късно, съдът ще реши в полза на Microsoft.
1989 Тим Бърнърс-Лий изобретява World Wide Web. Ксерокс съди Apple за това че са откраднали графичния интерфейс за компютрите Lisa и Macintosh. След като Apple продават само около 60,000 броя Lisa, спират модела и заравят в Юта останалите бройки. HDTV се появява в Япония.
1990 Intel пуска чипа i486. Продажбите на Microsoft достигат $1 милиард, Windows стига версия 3.0.
1993 Intel пуска Pentium. Марк Андрисън и Ерик Бина създават Mosaic, първият графичен браузър.
1994 Intel пуска на пазара 2 милиона дефектни чипа Pentium. Iomega създава Zip устройството. Марк Андрисън помага за създаването на Netscape.
1995 Microsoft пуска Windows 95 и Office 95. Технологията DVD е стандартизирана. Джефри Безос открива Amazon.com.
1998 Diamond Multimedia въвеждат портативните MP3. Apple пуска цветният iMac. Електронната търговия експолоадира и около 30 милиона домакинства купуват стоки по Интернет. Цените на акциите на Yahoo и Infoseek скачат главоломно.
1999 Операционната система Linux добива небивала популярност. AOL приключва купуването на Netscape. Microsoft с 27 320 служителя стига продажби от $14.48 милиарда.
2000 Проблем 2000 предизвиква криза - край на цивилизацията, такава каквато я познаваме.

 


\"Който не познава миналото, не е
достоен за бъдещето\" - Херодот

Въведение


Революционното влияние на Интернет върху света на компютрите и телекомуникациите няма исторически аналог. Изобретяването на телеграфа, телефона, радиото и компютъра подготвят почвата за ставащата днес безпрецедента интеграция.
Интернет се явява не само средство за световна връзка, а и средство за разпространение на информация и среда за сътрудничество и общуване между хората по цялата Земя.
Интернет е един от най-успешните примери затова, каква полза могат да донесат дългосрочните инвестиции, поддържането на изследванията и разработките в областта информационната структура. Започвайки от най-ранните изследвания в областта на пакетната комутация, американското правителство, промишленост и наука и до днес остават партньори в развитието и усъвършенстването на тази нова технология.
Днес за Интернет, в т.ч. за историята, технологията и използването на тази тази световна Мрежа е написано вече много. Историята се състои от около 4 различни аспекти:
На първо място трябва да се постави техническата еволюция, която започва с първите изследвания по пакетната комутация и мрежата ARPANET. Съвременните изследвания продължават да разширяват инфраструктурните хоризонти едновременно по няколко направления, включително мащабиране, повишаване на ефективността и функционалност на високо ниво.
Вторият аспект се явява експлоатацията и управлението на сложната глобална инфраструктура.
Третият може да се нарече “социален аспект”, който се изразява в образуването на групи от хора, които използват Интернет, работещи съвместно над създаването и развитието на технологиите.
И накрая - аспектът на комерсиализация, проявяващ се в извънредно ефективно превръщане на резултатите от изследванията в повсеместна, широко достъпна информационна инфраструктура, каквато днес се явява Интернет.
Първоначалният прототип на Интернет често е наричан Национална (също Глобална или Галактическа) Информационна Инфраструктура. Историята на Интернет е сложна и включва много аспекти - технологични, организационни и социални.
Влиянието на Интернет се разпространява не само в техническата област на компютърните комуникации, то пронизва цялото общество, тъй като все повече се използва като оперативно средство за електронна търговия, получаване на знания и за извършване на обществена дейност.
Началото
Първото документално описание за социалното взаимодействие, което ще бъде възможно благодарение на Мрежата, били серия бележки, написани от Дж. Ликлайдър (J.C.R. Licklider) от Масачузетския технологичен институт (MIT) през 1962 г. В тези забележки се обсъждала концепцията за “Галактическа мрежа” (Galactic Network). Авторът предвидил създаването на глобална мрежа от взаимосвързани компютри, с чиято помощ всеки може бързо и лесно да получи достъп до данни и програми, разположени на кой да е компютър. По дух тази концепция е много близо до днешното състояние на Интернет. През октомври 1962 Ликлайдър станал първият ръководител на изследователския компютърен проект в DARPA (Defence Advanced Research Projects Agency; приблизително на български - Управление по отбранителни перспективни изследвания и разработки) към Министерството на отбраната на САЩ. Ликлайдър успял да убеди своите колеги в DARPA - Иван Съдърланд и Боб Тейлър, а също и изследователя от MIT Лорънс Робъртс във важността на тази мрежова концепция.
Леонард Клейнрок от MIT публикува първата статия по теория на пакетната комутация през юли 1961 г., а първата книга - през 1964 г. Клейнрок убедил Робъртс в теоретическата обоснованост на пакетната комутация което се оказало важна крачка по пътя към създаване на компютърните мрежи. Друг ключов момент трябвало да стане организацията на реално компютърно взаимодействие. За изследване на този въпрос Робъртс заедно с Томас Мерил през 1965 свързали компютър TX-2, разположен в Масачузетс с IBM Q-32, намиращ се в Калифорния. Връзката се осъществявала по нискоскоростна комутируема телефонна линия. Така била създадена първата в Историята (макар и малка) нелокална компютърна мрежа. От резултатите от експеримента станало ясно, че компютрите работещи на принципа на времеделене могат да работят успешно съвместно, изпълнявайки програми и осъществявайки пренос на данни от отдалечената машина. Става ясно и това, че телефонната система с комутационни елементи е абсолютно непригодна за изграждане на компютърни мрежи. Убедеността на Клейнрок в необходимостта от пакетна комутация била потвърдена.
  1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница