Кратка история на компютрите



страница3/3
Дата26.08.2016
Размер338.41 Kb.
#7378
1   2   3
През 1983 г. начело на изследователската група “Интернет” застава Бари Лейнър. Двамата с Кларк решават, че продължаващият ръст на Интернет-обществата налага промяна в координационните механизми. Съветът ICCB бил закрит и на негово място била създадена съвкупността Тематични групи (Task Forces), занимаващи се с определени технологични области - маршрутизатори, транспортни протоколи и др. Бил създаден Съвет по развитие на Интернет (Internet Activities Board, IAB).
След няколко промени в състава на IAB Фул Грос става председател на възродената Тематична група по технология на Интернет (Internet Engineering Task Force, IETF), която до този момент е била обикновена тематична група на IAB.Както вече отбелязахме, през 1985 г. се наблюдавал стремителен ръст именно на практическите и технологически аспекти на Интернет. Това води до неимоверно увеличение броя на специалистите, присъстващи на заседанията на IETF, така че Грос се видял принуден да създаде в IETF подструктури във вид на работни групи.
Ръстът на Интернет се съпровождал от значително увеличение броя на заинтересованите организации. DARPA вече не бил единствения крупен инвеститор. Към NSFNet и другите програми, финансирани от правителството на САЩ и други страни започнали да се развиват търговски проекти. През същата тази 1985 Кан и Лейнър напуснали DARPA в следствие на което активността на управление в областта на Интернет рязко намаляла. Съветът IAB останал без основния си спонсор, но това само укрепило ръководната му роля.
Ръстът продължавал, водейки до създаване на нови подструктури в рамките на IAB и на IETF. В IETF се извършило обединение на работните групи по област на действие в Група по управление технологията на Интернет (Internet Engineering Steering Group, IESG). В IAB осъзнали растящата важност на IETF и провели процес на стандартизация, като направили IESG основен рецензиращ орган. Променила се и структурата на самия IAB. Тематичните групи, които не съответствали на йерархията на IETF били обединени в Тематична група по изследване на Интернет (Internet Research Task Force, IRTF), която била оглавена от Постъл и преименувана в Изследователска група.
Ръстът в търговския сектор довел до увеличаване вниманието относно стандартизацията. След 1980 г. Интернет се отдалечава доста далеко от първоначалните си изследователски корени, което се отразява както с увеличаване кръга на потребителите, така и с постоянно нарастваща търговска активност. Предмет на особена грижа стават откритостта и честността на процеса по стандартизация. Това, в съчетание с осъзнатата необходимост от обществена подкрепа на Интернет води до формиране през 1991 г. на Интернет-общество (Internet Society) под ръководството на Сърф и под патронажа на Корпорацията за национални изследователски инициативи (Corporation for National Research Initiatives, CNRI), оглавявана от Кан.
През 1992 г. станала още една промяна - Съветът по развитие на Интернет (Internet Activities Board) бил превърнат в Съвет по архитектура на Интернет (Internet Architecture Board). Между него и IESG били установени равноправни отношения, а върху IETF и IESG легнала по-голяма отговорност при приемане на стандартите. В крайна сметка между IAB,IETF и Интернет-обществото се формирали отношения на сътрудничество и взаимна подкрепа, като цел на Обществото става осигуряване на оптимални условия за работа на IETF.
Широкото използване на Интернет привлякло много нови хора, които не се причислявали към изследователите и разработчиците на мрежи. Била създадена нова координираща организация - World Wide Web Consortium, W3C. Начело застанали Тим Бернърс-Лий и Ал Веца. Новата организация поела задължението за развитие на протоколите и стандартите, асоциирани с Web - т.нар. хипертекстови технологии.
Така в продължение на повече от двадесет години се наблюдава постоянно развитие на организационните структури, призвани да поддържат разрастващото се общество, работещо за благото на Интернет.

Комерсиализация на технологията


Комерсиализацията на Интернет включва не само развитие на конкурентните частни мрежови услуги, но и разработка на търговски продукти, реализиращи Интернет-технологията. В началото на 80-те години десетки производители, предвиждайки търсене на подобни мрежови решения, вграждат TCP/IP в своите продукти. За съжаление те не разполагали с достоверна информация за това как трябва да работи Интернет-технологията и за какво потенциалните потребители ще използват мрежата. Повечето производители виждали в TCP/IP просто една малка добавка към собствените им мрежови решения: SNA, DECNet, NetWare, NetBios. Министерството на отбраната на САЩ при сключване на много договори изисквало задължително използване на TCP/IP, но това на практика не помогнало на производителите да разберат как да правят полезни TCP/IP-продукти.
През 1985 г. осъзнавайки, че достъпната информацията не е достатъчно и виждайки възможност да се проведе курс за обучение, Дан Линч заедно с IAB организирал тридневен семинар за всички производители. Там били представени подробно възможностите, устройството, както и нерешените проблеми на TCP/IP. Голяма част от взелите участие като лектори били представители на изследователските среди на DARPA, чиято ежедневна дейност се състояла в разработката и използването на протоколи. Резултатите от семинара се оказали изненадващи и за двете страни. Сътрудниците от фирмите-производителки били поразени от откровеността, с която изобретателите разказвали как работи всичко (и кое и защо не работи). Изобретателите пък от своя страна разбрали за нови за тях проблеми, с които са се сблъскали производителите. Така се започнал един диалог, който продължава вече над десет години.
След двугодишни конференции, курсове, срещи и семинари било организирано мероприятие, на което били поканени най-дългогодишните производители на TCP/IP-продукти. Целта била всеки от тях да демонстрира колко добре си взаимодействат неговите продукти помежду си и с Интернет. През септември 1988 г. (преди 10 години!) се състояла първата търговска изложба Interop. В нея взели участие 50 фирми. Около 5 хиляди инженери от потенциални организации-клиенти посетили това първо по своя род изложение. Те се интересували дали наистина всичко работи така, както обещават организаторите. Всичко наистина работело! Защо? Защото производителите изключително упорито се стремили да обезпечат пълна съвместимост на своите продукти с всички други продукти, даже и с тези на конкурентите. От тогава до днес обхвата на това търговско изложение значително се е разширил.
Успоредно с действията по комерсиализацията, свързани с Interop, производителите започнали да посещават и събранията на IETF (Internet Engineering Task Force - Тематична група по технология на Интернет), провеждащи се три-четири пъти в годината, като се обсъждали новите идеи за разширяване на TCP/IP-семейството. По-рано на тези срещи се събирали стотина души, предимно от академичните среди, а самите срещи били спонсорирани от прaвителството. Сега участниците вече надхвърлят хиляда, като по-голяма част от тях са представители на производителите и сами уреждат организационните разходи. Това самоорганизиращо се общество, обединяващо всички заинтересовани страни - изследователи, потребители и производители допринася много за ефективното развитие на TCP/IP-семейството в дух на сътрудничество и взаимна полза.
През 1987 възникнала необходимост от протокол, обезпечаващ еднообразното отдалечено администриране на мрежовите компоненти, като маршрутизаторите. За целта били предложени няколко протокола, в т.ч. Обикновен протокол за управление на мрежата (Simple Network Management Protocol, SNMP), проектиран от съображение за простота и доразвил един по-предходен протокол, т.н. Обикновен протокол за мониторинг на шлюзовете. Освен SNMP били предложени протоколите Високотехнологична система за управление на обекти (High-level Entity Management System, HEMS) - най-сложния проект на изследователската общност и Общ протокол за предаване на управляваща информация (Common Management Information Protocol, CMIP) - проект на OSI-обществото. Редица срещи довели до решение да се изключи HEMS като кандидат за стандартизация. Било решено да се продължи работата над останалите два протокола - SNMP и CMIP, при което SNMP се разгледал като краткосрочно решение, а CMIP като дългосрочно. Днес почти повсеместно като база за мрежово управление се използва SNMP.
В последните няколко години се наблюдава нова фаза на комерсиализация. Първоначално в търговската дейност участвали предимно производители на основни мрежови продукти както и Интернет-доставчици. Днес Интернет-обслужването е преминало в групата на домашните услуги, като основното внимание е насочено върху използването на тази глобална информационна инфраструктура като основа за нови търговски услуги. Този процес е ускорен поради широкото разпространение и бързото внедряване на web-технологиите, което открива пред потребителя лесен начин за достъп до информация, намираща из целия свят.

Какво в крайна сметка е Интернет и какво е неговото бъдеще?


На 24 октомври 1995 г. FNC (Федерален мрежови съвет) единодушно одобрява резолюция, която определя термина “Интернет”. Това определение е разработено с участието на специалисти, както от областта на мрежите, така и от областта на правото на интелектуална собственост.
Ето част от резолюцията: Федералния мрежови съвет признава, че следните словосъчетания отразяват определението на термина “Интернет”.
Интернет е глобална информационна система, която:
1. е логически взаимосвързано пространство от глобални уникални адреси, основани на Интернет-протокол (IP) или на последващи разработки или приемници на IP;
2. е способна да поддържа комуникация чрез използване Протокола за предаване на данни/Интернет-протокол (TCP/IP) или негови разработки/приемници и/или други IP-съвместими протоколи;
3. обезпечава, използва или прави достъпни на обществена или частна основа високотехнологични услуги, изградени върху описаната тук комуникационна и друга свързана с нея инфраструктура.
За двадесетте си години живот Мрежата “Интернет” е претърпяла генерални промени. Тя се заражда в епохата на режима на времеделение, но успява да доживее до времето на персоналните компютри, мрежите с равноправен достъп, системата клиент-сървър и мрежовите компютри. Замислена е за поддръжка на широк кръг от функции, като разпределени бази данни и отдалечен достъп до ресурси и съвместна работа. В началото това се е постигало чрез електронната поща, а днес чрез Световната паяжина - WWW. Но най-важното е, че Мрежата, създадена първоначално като обект от действията на малък колектив изследователи, се разраства до едно печелившо търговско предприятие, в което ежегодно се влагат милиарди долари.
Не трябва да се мисли, че промените в Интернет са само минало. За да се запази първенството на Интернет тези промени ще продължават, като в бъдеще ще се развиват с темповете, характерни за компютърната индустрия.
Настъпилите днес промени са насочени към предоставянето на такива нови услуги, като предаване на данни в реално време - аудио и видеопотоци. Широката достъпност до Мрежата в съчетание с мощните, компактни и достъпни изчислителни и комуникационни средства (пейджъри, мобифони и др.) прави възможно създаване на нови способи за мобилни изчисления и комуникации.
Развивайки се човечеството ражда нови приложения - Интернет-телефонията, Интернет-телевизия, Интернет-радио. Вече се усвояват широколентовия достъп и спътниковите комуникации. Новите режими на достъп и новите форми на обслужване ще доведат до появяването на нови приложения, които от своя страна ще станат движеща сила за по-нататъшното развитие на самата Мрежа.
 
За бъдещето на Интернет е по-важно не как ще се променят технологиите, а как ще се управлява самият процес на промяна и развитие. Успешното развитие на Интернет разшири кръгът от хора и организации, влагащи в Мрежата финансови и интелектуални ресурси. Споровете около управлението на регистратора на имена на домейни и формата на следващото поколение IP-адреси показват, че се търси нова социална структура, която да може да осъществява бъдещото ръководство на Интернет. В същото време промишлените кръгове се нуждаят от икономически обосновани солидни инвестиции, необходими за бъдещия растеж. Ако Интернет е осъден да се сблъска с проблеми, то те няма да бъдат причинени от липса на технологии или мотивация. Основната опасност с състои в това, че не може да се постави обща цел и всички да се движат заедно напред към светлото бъдеще.


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница