КРАТКА СПРАВКА ЗА ПРИНОСИТЕ НА КАНДИДАТА
-
Таксономични номенклатурни приноси
-
Описани са 6 нови таксона хетероптери от различни райони на Балканския полуостров, Европа и Азия. [6, 12, 24, 25, 35, 36]
-
Възстановена е валидноста на един таксон и същия е издигнат в по-висок ранг. [30]
-
Предложена е една нова синонимия. [1, 34]
-
Едно предложено наименование на таксон от видовата група е обявено за nomen nudum. [45]
-
-
Фаунистични приноси
-
В България по дървесните иглолистни растения от семействата Pinaceae и Cupressaceae са установени 179 вида, принадлежащи към 117 рода от 17 семейства. От тях дендробионтните видове, свързани с иглолистни, са 74 вида, принадлежащи към 44 рода от 11 семейства. Останалите са случайно попаднали най-често при миграционни полети. [1]
-
Три рода (Pachypterna, Tetraphleps, Leptoglossus) и 14 вида са установени като нови за фауната на България. Четири вида се установяват за първи път на Балканския полуостров. [1, 2, 4, 17, 19]
-
За първи път по иглолистни у нас се установяват 9 вида хетероптери. [1, 2, 3]
-
За първи път за територията на България и Балканския полуостров са установени 5 чужди инвазивни вида хетероптери. [4, 8, 10, 28]
-
Разширени са познанията за разпространението на семейство Belostomatidae (Hemiptera), като за първи път е доказано, че представителите му се размножават у нас. [11]
-
За първи път в България и на Балканите са установени два вида водни кончета.[22]
-
За първи път един вид пеперуда е установен за територията на България и един вид – за територията на Северноегейските острови. [39, 41]
-
Обобщени са данните за видовия състав на хетероптерите в отделни райони на България – ПП Рилски манастир, Кресненското дефиле, Източните Родопи. [18, 20, 21, 40]
-
За района на Витоша е изследвана за първи път комплексно подземната фауна и са публикувани данните за разпространението на 140 вида обитатели на пещерите и подземната повърхностна среда в района. [40]
-
Приноси в зоогеографията
-
Потвърдена е, с едно изключение, предложената от Josifov (1984) теория за връзката между трофичната специализация и разпространението при хетероптерите. Предложена е модификация за правилото, включващо в себе си споменатото изключение. [1]
-
Направен е зоогеографски анализ, на базата на който е предложен хипотетичен сценарий за формирането и историческото развитие на дендробионтната хетероптерна фауна по иглолистните в България. Предложена е оригинална хипотеза за произхода и постглациалното разселване на част от дендробионтноите хетероптери, свързани с иглолистни, които имат рецентно евросибирско или западно палеарктично разпространение. [1]
-
Предложена е оригинална хипотеза, обясняваща съвременната липса на паразитни хетероптери от вида Cimex lectularius по прилепите в Южна Европа. [6]
-
Съвместно с Михаил Йосифов е предложен зоогеографски анализ на ендемизма сред хетероптерите на Балканския полуостров. [25]
-
Приноси в изследването на биологичните и екологични особености и приноси за опазването на видове и местообитания.
-
Предложена е оригинална хипотеза за връзката между масовото развитие на бръмбарите корояди в България и редките находки на изхранващи те се с хифи на дървесни гъби хетероптери от семейство Aradidae. [3]
-
Получени са нови данни за хранителната специализация, вертикалното разпространение и фенологията на дендробионтните хетероптери по иглолистни в България. На основата на тези данни за първи път са установени някои закономерности за връзката на хетероптерите с растителните формации и за сезонната динамика на отделните видове. [1]
-
Направен е списък на чуждите инвазивни видове хетероптери в България, анализирани са заплахите от тях за местното биоразнообразие и са посочени евентуалните пътища на пренасяне и разселване. Предложени са неотложно необходими мерки за намаляване на тяхното негативно влияние върху биоразнообразието на България. [8]
-
Изследвани са хетероптеррите като компонент от хрананта на различни видове птици и въз основа на получените резултати са предложени хипотези за ловните местообитания на отделните видове птици и летателната активност на хетероптерите. [9, 26]
-
За първи път у нас съвместно с Марио Лангуров са публикувани нови данни за миазиси по прилепи и е установен причинителя. Предложена е идея за важността на миазисите за смъртността на стари и изтощени прилепи по време на пролетните миграции. [14]
-
За първи път са публикувани данни за ловната стратегия на род Lethocerus (Hemiptera: Belostomatidae). [11]
-
Публикувана е съвместно с колеги от Централна Европа, обобщаваща статия за разпространението и хранителната специализация на паразитните хетероптери от род Cimex, свързани с прилепите в Европа. [13]
-
Предложен и публикуван е инегриран модел за опазване на пещерите в България, включващ идеи за законодателни промени [42]
-
Публикувани са данни съвременното състояние на консервационно значими видове хетероптери, както и за хетероптерната фауна на защитени и консервационно значими територии. [18, 20, 21, 43, 44]
-
Палеонтологични приноси
-
Описани са три нови вида изкопаеми водни кончета от средномиоценското находище при с. Сатовча. На базата на тези находки е потвърдена важността на Балканите и Родопския масив през средния миоцен в частност като рефугиум на таксони, извесни в Централна и Северна Европа от олигоцена и ранния миоцен, както и като миграционен път, свързващ европейската фауна с фауните на Азия и Африка. [16]
-
Кариосистематични приноси
-
проведеният цитогенетичен анализ на 15 вида водни хетероптери от 9 семейства на инфраразредите Nepomorpha, Gerromorpha и Leptopodomorpha (Heteroptera) освен информацията за поведението на хромозомите и структурата на кариотипа показа, че мейозата при мъжките индивиди на всички изучени видове (освен видовете от сем Micronectidae и подсемейство Cymatiainae) е от хиазматичен тип с 1-2 хиазми на бивалент [7, 11, 15, 32];
-
за първи път са описани кариотипът и устройството на мъжката полова система на най-голямото по размери на Балканите насекомо Lethocerus patruelis (Hemiptera: Belostomatidae). [11]
-
изследванията в подсем. Bryocorinae (Miridae) представляват особен интерес, тъй като видовете от това подсемейство се характеризират с редица особености – голямо разнообразие по размер и цвят на тялото, по брой хромозоми (дори при слабата проученост на групата), имат стопанско значение като агенти за биоконтрол, и не на последно място – с множество неясноти в таксономия та на групата; в трибус Dicyphini е изучен кариотипът на 12 вида [27, 31];получени са нови цитогенетични данни за брой хромозоми, разнообразие по полдетерминиращ механизъм, разпространение на m -хромозоми сред видовете в тази група; чрез прилагане на разнообразни методи на оцветяване са получени нови данни за количеството, състава и разпределението на хетерохроматина; всички изучени видове имат по един фоликул във всеки тестис и по седем овариоли във всеки яйчник; описан е кариотипът на единствения партеногенетичен вид хетероптера Campyloneura virgula; [27, 31]
-
след проведените целенасочени изследвания на водни хетероптери ахиазматичен тип мейоза за първи път бе регистриран в инфраразред Nepomorpha (сем. Micronectidae). Намирането на ахиазматичен тип мейоза при три вида от род Micronecta (Micronectidae) подкрепя скорошното отделяне на Micronectidae в отделно семейство. Подобна е ситуацията и при род Cymatia подсемейство Cymatiainae (Corixidae). Установеният за първи път ахиазматичен тип мейоза при представителите на рода.- отново дава основание за издигането на това подсемейство в по-висок ранг. Бъдещи изследвания на недостъпни към момента тропични представители биха окончателно затвърдили това наше предположение. [7, 32, 15]
-
при болшинството изучени видове Heteroptera се среща постредукционна последователност на деленето на половите хромозоми в мейозата (т.е. броят на половите хромозоми в гаметите намалява не след първото, а след второто мейотично делене); до нашите изследвания, сем. Miridae и сем. Belostomatidae бяха отнасяни към таксоните с постредукция; с описването на прередукция при деленето на половите хромозоми в мейозата в род Macrolophus (Miridae) и при Lethocerus patruelis (Belostomatidae) бе установена хетерогенност по този белег в тези две семейства; [5]
-
чрез данните за кариотипа на видове от подсем. Bryocorinae (Miridae) са илюстрирани две еволюционни тенденции в кариотипа – от една страна, редукция на броя автозоми чрез сливания (в род Macrolophus), а от друга- увеличаване чрез фрагментация броя на половите хромозоми (до 4Х) (в род Dicyphus); [27, 30, 31]
-
Методологични приноси
-
Предложен е оригинален метод за изследване летателната активност на хетероптерите и възможностите им за разселване. Методът се базира на изследване видовия състав на хетероптерите, попадащи върху снежните петна във високите части на планините, задържащи се неразтопени през пролетта и лятото. [38]
Сподели с приятели: |
