Кратко съдържание

.NET приложения

В зави­симост от вида си .NET приложенията могат да бъдат самостоятелни или обвързани с други услуги или приложения. Например уеб приложе­нията не са самостоятелни и се изпълняват в средата на ASP.NET, докато конзолните приложения могат да се изпълняват самостоятелно.

За разлика от повечето Win32 приложения, .NET приложенията могат да бъдат инсталирани с просто копиране (XCOPY deployment), без да се налага регистриране на отделните им компоненти (регистрирането се налага само, ако искаме да позволим неуправлявани компоненти да могат да достъпват нашите асемблита). При .NET приложенията не се използва Windows Registry за регистрация на компонентите.

Всяко приложение използва собствена политика за зареждане на свър­заните с него асемблита и намирането на нужната им версия. При липса на изрично указана такава първо се търси подходящо асембли в дирек­ториите на приложението и после в GAC. Всяко едно приложение може да използва различна версия на дадено асембли без да се влияе от останалите и, както вече споменахме, новите версии не предизвикват конфликти.

Поради всички посочени качества инсталирането, поддържането, обновя­ването и деинсталирането на .NET приложения е лесно и безопасно за останалите приложения.

Преносими изпълними файлове

РЕ хедърът съдържа описание за вида на самия РЕ файл – дали той е изпълним или е библиотека с типове.

След него CLR хедърът дава нужната на CLR информация за изпълнение на самото асембли.

Останалите елементи са ни вече познати от структурата на асемблитата и затова няма да се спираме на тях отново.

Понятието РЕ представлява обобщение на двата файлови формата – .exe и .dll (става дума единствено за Windows платформи – при другите имплементации на CLI е много вероятно тези формати да се описват по друг начин.)

Application domains

За да се ограничат възможните проблеми, свързани с манипулиране на паметта, в операционната система всеки процес разполага със собствена памет, с която работи, и няма право да чете или пише в паметта на друг процес. Ако се налага такова взаимодействие, то се извършва индиректно например чрез прокси обекти.

Както вече знаем, всяко .NET приложение изисква CLR да бъде зареден в паметта. Ако трябва да го зареждаме за всяко .NET приложение, което старти­раме, това ще предизвика голямо ненужно натоварване и неефек­тивно използване на ресурсите.

Като решение на този проблем идва концепцията за обединяване на няколко .NET приложения в един процес от операционната система. Това, обаче крие рискове приложенията да си пречат едно на друго. Необходим е начин за изолиране на приложенията едно от друго в рамките на процеса. Точно такава е задачата на домейните на приложенията (application domains) – те ни позволяват да изпълняваме няколко прило­же­ния в един и същ процес и същевременно ни дават пълна изолация между тях. По този начин намаляваме броя на процесите, спестяваме разход на процесорно време за зареждане на CLR и прехвърляне между процесите и намаляваме количеството на използваната памет и елимини­раме повторното зареждане на едни и същи библиотеки.

.NET Framework използва вътрешно домейни на приложението за много цели, например за да изолира едно от друго отделните ASP.NET уеб при­ло­жения в рамките на един уеб сървър.

Интеграция на езиците за програмиране

За .NET Framework няма значение на какъв език е написан даден клас или компонент, стига езикът да поддържа общата езикова спецификация – CLS (Common Language Specification), т.е. да е един от .NET езиците.

Интеграцията на различни езици в .NET Framework е възможна благо­да­рение на три важни стандарта:

• 
  Common Language Specification (CLS)
  
• 
  Intermediate Language (IL)
  
• 
  Common Type System (CTS)
  

Common Language Specification (CLS)

CLS дефинира общите и задължителни характеристики, които един прог­рамен език трябва да притежава, за да бъде съвместим с останалите .NET езици. Тази спецификация има за цел да минимизира разликите между .NET езиците.

CLS, например, налага ограничението да се прави разлика межди малки и главни букви в имената на типовете и техните публични членове, методи, свойства и събития. Ако нарушим това правило, нашият код ще се компи­лира, но ще загуби съвместимостта си с CLS и другите .NET езици.

Друго ограничение, което CLS налага, e езиците да бъдат обектно-ориен­тирани. Това означава, че за да бъде направен даден език съвместим с CLS и .NET Framework, той трябва да бъде разширен да поддържа класове, интерфейси, свойства, изключения и всички останали елементи на обектно-ориентираното програмиране с .NET.

Повечето .NET езици поддържат много повече възможности от тези, които изисква CLS. Поради това трябва да сме внимателни при създаването на класове и други типове и да подхождаме с ясната идея дали искаме те да са CLS съвместими или не.

Common Type System (CTS)

Общата система от типове в .NET Framework представлява формална спецификация на типовете данни, използвани в различните .NET езици за програмиране. CTS описва различните .NET типове (примитивни типове данни, класове, структури, интерфейси, делегати, атрибути и др.). В CTS се описват съдържанието и начина на дефиниране на типовете, модифи­каторите за достъп, начините за наследяване, времето на живот на обектите и много други технически характеристики.

CTS ни гарантира съвместимостта на данните между отделните езици за програмиране. Например типът String в С# е същия като String във Visual Basic .NET. Това позволява кодът, писан на различни езици, да си обменя свободно данни, защото данните са съвместими с CTS.

CTS дефинира двата типа обекти – референтни и стойностни, според това как се пазят в паметта и как се манипулират. CTS налага задълже­нието всички типове да наследяват системния тип System.Object, дори и примитивните. Благодарение на това извикването "5.ToString()" е на­пълно валидно в езика C#.

Ще опишем съвсем накратко референтните и стойностните типове в CTS, а в по-големи детайли относно тях ще навлезем в темата "Обща система от типове".

Референтни типове

Референтни типове (reference types) са всички класове, масиви, интер­фейси и делегати. Класът String също е референтен тип. Техните инстан­ции представляват типово-обезопасени указатели към паметта, в която са записани данните за определен обект.

Инстанциите на референтните типове се съхраняват в динамичната памет (managed heap) и подлежат на почистване от системата за събиране на боклука (garbage collector). При предаване като параметър, те се преда­ват по референция (адрес).

Стойностни типове

Стойностни типове (value types) са структурите и примитивните типове (като int, float, char и други). Този тип обекти се съхраняват в стека и се унищожават при излизане от обхват. При предаване като параметър, се предават по стойност (освен, ако изрично не е указано друго).

Common Language Infrastructure (CLI)

Спецификацията за общата инфраструктура на .NET езиците CLI (Common Language Infrastructure) е стандартизираната част от CLR. Нейната цел е още по-мащабна от идеята да се интегрират различните езици за програмиране – става дума за междуплатформена съвместимост. За целта тя е стандартизирана от организациите ECMA и ISO (стандарт ISO 23271:2003).

В CLI се описва как приложения написани на различни езици да могат да се изпълняват в различни среди без да се налага да се променят или прекомпилират.

CLI стандартизира следните компоненти на .NET Framework:

• 
  Common Language Specification (CLS)
  

• 
  Common Type System (CTS)
  
• 
  Common Intermediate Language (CIL)
  
• 
  Начина за управление на изключения в .NET
  
• 
  Форматите за асемблита и метаданни
  
• 
  Части от .NET Framework Class Library
  

Имплементацията на CLI стандарта за Windows е Microsoft .NET Framework, а за UNIX и Linux е Mono. С учебна цел Майкрософт разпространяват официално имплементация на CLI с отворен код, т. нар. Shared Source CLI (http://msdn.microsoft.com/net/sscli/).

.NET езиците

Microsoft предлагат компилатори и поддръжка във Visual Studio .NET 2003 за следните езици:

• 
  C# - препоръчителният език за програмиране под .NET Framework. Съвременен обектно-ориентиран език, подобен на C++ и Java, раз­работен специално за .NET Framework.
  
• 
  Visual Basic .NET – обновена версия на езика Microsoft Visual Basic, адаптирана към .NET Framework.
  
• 
  C++ (managed/unmanaged) – езикът C++ по идея е език от доста по-ниско ниво в сравнение със C# и VB.NET. Той е адаптиран към .NET Framework чрез множество разширения, допълнения и ограничения и е наречен Managed C++. Езикът продължава да съще­ствува и като неуправляван език, който не е съвместим с .NET и се нарича Unmanaged C++.
  
• 
  J# – езикът J# е създаден за да позволи по-лесното прехвърляне на Java приложения към C#. Той спазва синтаксиса на езика Java, на използва както стандартните библиотеки на Java платформата, така и стандартните библиотеки на .NET (Framework Class Library).
  
• 
  JScript.NET – езикът JScript.NET е представител на слабо типизи­раните скрип­тови езици от фамилията ECMAScript (като JavaScript, VBScript и JScript), но е адаптиран към .NET Framework. Използва се за изпълнение на скриптове в някои уеб браузъри и някои други приложения.
  

Допълнително освен стандартните .NET езици трети доставчици са разра­ботили съвместими с .NET Framework компилатори за Perl (ActiveState Perl for .NET), Python, Pascal (Borland Delphi 2005), Smalltalk, APL, COBOL, Eiffel, Haskell, Scheme и др.

Можем да използваме най-удобния ни език и да го смесваме с други езици в рамките на едно приложение. Имаме възможност да наследяваме без­проблемно типове, дефинирани на друг програмен език. Дори можем да използваме ефективно системата за изключения и тяхната обработка между езиците.

Интеграцията на езиците за програмиране в .NET Framework е вградена и не се налага да правим "акробатики" за да я използваме. Това е възможно поради единните система от типове, програмен модел и библиотеки от класове.

Езикът C#

Както вече споменахме, C# е препоръчваният език за програмиране за .NET Framework. Този език е специално проектиран от архитектите на .NET Framework и е съобразен с особеностите на платформата още по време на дизайна. Именно по тази причина в настоящата книга всички примери и програмен код са написани на C#.

C# компилаторът е част от стандартния пакет на Microsoft .NET Framework SDK. C# е нов език, който се появява за пръв път в .NET и представлява смесица между C++ и Java, с елементи от Delphi. Проектиран е от екипа на Андерс Хейлсбърг, създателят на средата за бърза разработка на при­ложения Delphi, който е работил дълги години като архитект в Borland, а по-късно се присъединява към Microsoft.

C# е съвременен обектно-ориентиран език, силно типизиран, с широка поддръжка на идеите на компонентно-ориентирания подход за разра­ботка. C# поддържа синтаксис за дефиниране и използване на свойства и събития, които играят важна роля при дефинирането и използването на компоненти.

C# е наследник на езика C++, но не наследява от него всичко, а само част от синтаксиса и някои негови силни страни (например предефи­нирането на оператори). По идея C# е проектиран да бъде лесен за използване като Java, но мощен като C++ и до голяма степен тази идея е осъществена.

В C# е премахната нуждата от допълнителни файлове като хедъри, IDL дефиниции и други, познати ни в повечето езици като C и С++. Езикът няма никакви ограничения в употребата си – еднакво добре можем да програмираме Windows, уеб или конзолни приложения, услуги (services) или библиотеки.

Заради силната типизация в С# всичко е обект – всеки един от типовете, дефинирани било в .NET Framework, било от нас, директно или индиректно наследяват базовия тип System.Object.

Самият език С# е стандартизиран от ЕСМА и ISO още преди да бъде реализирана финалната му версия в .NET Framework.

Езикът C# – пример

Както вече обяснихме, настоящата книга разглежда работата с .NET Framework в контекста на езика С#, така че от тук нататък често ще срещаме правоъгълни области с приме­рен код, като следващата:

using System; namespace HelloCSharp { class HelloCSharp { static void Main() { Console.WriteLine("Hello, C#!"); } } }

Примерът дефинира нашата първа програма на C# – класическата прог­рамка "Hello, World!", която е адаптирана за C# и се е превърнала в "Hello, C#!". Сега няма да обясняваме в детайли как работи тя, защото ще направим това по-късно, в темата "Въведение в C#".

Каталог: dotnetbook
dotnetbook -> Кратко съдържание
dotnetbook -> Кратко съдържание

Изтегляне 9.03 Mb.

Сподели с приятели: