Кратко съдържание

Framework Class Library

FCL съдържа средства, които позволяват на програмистите да разработват различни видове приложения:

• 
  Windows приложения с прозоречно-базиран графичен потребителски интерфейс
  
• 
  Уеб-базирани приложения
  
• 
  Конзолни приложения
  
• 
  Приложения за мобилни устройства
  
• 
  XML уеб услуги
  
• 
  Windows услуги
  
• 
  Библиотеки с компоненти
  

• 
  Base Class Library – библиотека съдържаща основните средства, нужни за разработване на приложения. Дефинира работа с вход и изход, многозадачност, колекции, символни низове и интернациона­лиза­ция, достъп до мрежови ресурси, сигурност, отдалечено извик­ване и други.
  
• 
  ADO.NET и XML – осигуряват достъп до бази данни и средства за обработка на XML.
  
• 
  ASP.NET – предоставя ни рамкова среда (framework) за разработка на уеб приложения с богата функционалност, както и средства за създаване и консумиране на уеб услуги.
  
• 
  Windows Forms – служи за основа при разработването на Windows приложения с прозоречно-базиран графичен потребителски интер­фейс. Windows Forms се базира на вградените в Windows средства за изграждане на графичен потребителски интерфейс.
  

Пакетите от FCL

Да разгледаме основните пространства от имена от FCL и тяхното пред­назначение:

• 
  System – съдържа основни типове, използвани от всяко .NET прило­жение. В пространството System се намира, например, базовият за всички типове в .NET Framework клас System.Object, както и класът System.Console, който позволява вход и изход от конзолата.
  
• 
  System.Collections – в това пространство се намират често използвани типове за управление на колекции от обекти: стек, опашка, хеш таблица и други.
  
• 
  System.IO – съдържа типовете, които осигуряват входно-изходните операции в .NET Framework – потоци, ресурси от файловата система и други.
  
• 
  System.Reflection – съдържа типове, които служат за достъп до метаданните по време на изпълнение на кода. Чрез тях е възможна реализацията на динамично зареждане и изпълнение на код.
  
• 
  System.Runtime.Remoting – имплементира технология, която позво­лява отдалечен достъп до обекти и данни по прозрачен за програ­миста начин.
  
• 
  System.Runtime.Serialization – обединява типове, отговорни за процеса на сериализация и десериализация на обекти (запазване на състоянието на обект и по-късното му възстановяване).
  
• 
  System.Security – в това пространство се намират типовете, които се използват за управление на сигурността. Те позволяват защита на данни и ресурси, определяне и проверка на текущите права на пот­ребителя и други.
  
• 
  System.Text – типовете от това пространство предоставят функци­оналност за обработка на текст, промяна на кодовата му таблица и други услуги, свързани с конвертиране на данни и интернациона­лизация на приложенията.
  
• 
  System.Threading – дефинира типове, осигуряващи достъп до нишки и свързаните с тях операции, като например синхронизация.
  
• 
  System.Xml – съдържа типове за работа с XML и технологиите, свързани с него.
  

• 
  System.Web.Services – дефинира типовете, използвани за изграж­да­нето и консумирането на уеб услуги.
  
• 
  System.Web.UI – съдържа стандартни средства и компоненти за изграждане на уеб приложения.
  
• 
  System.Windows.Forms – съдържа типове, използвани при създава­нето на Windows приложения с графичен потребителски интерфейс.
  

Visual Studio .NET

Време е да разгледаме и средата за разработка на .NET приложения, която Microsoft предоставят на разработчиците. Това е продуктът Microsoft Visual Studio .NET (VS.NET).

VS.NET е една от водещите в световен мащаб интегрирани среди за разра­ботка на приложения (IDE – Integrated Development Environment). С негова помощ можем да извършваме всяка една от типичните задачи, свързани с изграж­дането на едно приложение – писане на код, създаване на потребителски интерфейс, компилиране, изпълняване и тестване, дебъгване, проследяване на грешките, създаване на инсталационни пакети, разглеждане на документацията и други.

Писане на код

Текстовият редактор за код на VS.NET поддържа всички утвърдени съвре­менни функции на редакторите за сорс код – синтактично оцве­тяване за по-лесно визуално възприемане на кода и намаляване на грешките, авто­матично довършване на започнат израз, автоматично извеждане на помощна информация по време на писане, средства за навигация по кода и много други.

Поддържа се IntelliSense функционалност за подсказване на имена на класове, методи и променливи. Тя предоставя огромно улеснение за навлизащите тепърва .NET програмисти, тъй като позволява те да разгле­дат на място възможностите и да изберат от списък тази, която ги инте­ресува. Така се спестяват усилия, време за изписване на името и се намалява значително вероятността за досадни "правописни" грешки.

Следващата илюстрация дава нагледна представа за редактора на код на Visual Studio .NET 2003:

Създаване на потребителски интерфейс

Visual Studio .NET 2003 предоставя удобен за работа графичен дизайнер за потребителски интерфейси. С него за няколко минути можем да изгра­дим дизайна на даден потребителски интерфейс, независимо дали става дума за Windows Forms прозорец, уеб страница или интерфейс за мобилни приложения.

Това, което виждаме във VS.NET докато изграждаме потребителския интер­фейс, е почти същото, което и потребителят ще види, когато стар­ти­ра приложението. Начинът на работа с различните технологии за предста­вяне на потребителски интерфейс е много подобен и това допълнително улеснява разработчиците и повишава тяхната продуктивност.

Добавянето на визуални компоненти (или потребителски контроли) става чрез влачене и пускане (drag and drop), а след това ни остава само да настроим нужните свойства на обекта със желаните от нас стойности и да добавим обработчици към някои от събитията.

Ето изглед от VS.NET в момент на редактиране на диалог от Windows Forms приложение:

Компилиране

Visual Studio .NET 2003 предлага унифициран начин за работа с компила­торите за различните езици. Не се налага да използваме командния ред и да знаем дългия списък с инструкции към компилатора за да можем да компилираме кода и да създаваме асемблита. Достатъчно е на натиснем [Shift+Ctrl+B] за да компилираме цялото решение с всички проекти в него.

При компилация VS.NET автоматично създава нужните асемблита и ресурсни файлове. Tя се грижи и за сателитните асемблита (ако има такива), опреснява референциите към външни файлове и класове и изпълнява още много други задачи.

Освен синтактичните грешки, процесът на компилация улавя и някои семантични. Допълнително той може да показва и предупредителни съобщения за съмнителен или недобър код. Можем да контролираме нивото на филтриране на тези предупреждения и дори да настроим средата да ги счита за грешки и да прекъсва процеса на компилация заради тях.

Едно ограничение, което VS.NET има, е че то не може да създава многофайлови асемблита. Ако това наистина ни се наложи трябва да използваме инструмента Assembly Linker (al.exe).

VS.NET предлага два режима на компилация:

• 
  Debug – в този режим компилаторът създава дебъг символи за всички методи в приложението и ги записва в отделен файл с разширение .pdb. Чрез него можем да извършваме проследяване на грешките (debugging). Този режим на компилация е препоръчителен за процеса на разработване и тестване на приложението.
  
• 
  Release – в този режим на компилация VS.NET създава код, готов за продукция и разпространение до клиентите. От него са отстранени всички функции свързани с дебъгване и тестване. Не се генерират .pdb файлове и като цяло има по-добра производителност от Debug версията. За сметка на това възможностите за откриване грешки са намалени.
  

Изпълняване и тестване

Тъй като Visual Studio .NET интегрира в себе си разработването на прило­жения с различни технологии, ние можем да стартираме по унифициран начин всеки един от типовете приложения. Това, което трябва да напра­вим, е единствено да натиснем бутона Start (или Debug/Start). Средата проверява дали има промени във файловете на проекта, ако има такива, тя прекомпилира приложението и след това стартира съответния процес.

VS.NET поддържа т. нар. решения (solutions). В едно решение може да има един или повече проекта. Например в една система може да 3 проекта – уеб услуга, Windows Forms клиент и ASP.NET уеб приложение.

Имаме възможност да указваме проект, който да се стартира при стартиране на решението. Допълнително можем да укажем да се стар­тират множество проекти при натискане на бутона Start. Тази опция е много удобна при разработване на клиент-сървър приложения, тъй като не ни се налага ръчно да стартираме всеки компонент.

Тестването на приложенията може да се извършва веднага след стар­тирането. Тъй като Visual Studio .NET 2003 се "закача" в дебъг режим към процеса на стартираното приложението, можем да дебъгваме лесно и бързо своя код.

Проследяване на грешки

Процесът на проследяване на грешки, или както по-често го наричаме дебъгване, се осъществява много лесно със Visual Studio .NET 2003. Средата ни предоставя множество вградени в нея инструменти, с които да извършваме тази задача. Инструментите са достъпни от менюто Debug и включват следните възможности:

• 
  Breakpoints – списък със зададените точки на прекъсване (break points). Можем да премахваме, създаваме и настройваме парамет­рите на всяка точка поотделно.
  
• 
  Running documents – списък с всички файлове, които се използват от приложението в момента. Използва се главно при дебъгване на уеб приложения.
  
• 
  Call stack – показва ни стекът на извикванията на методите до дадения момент. Перфектен е за анализ на програмна логика и намиране на мястото, където е възникнало изключение.
  
• 
  Autos – показва всички променливи, които са в момента в обхват.
  
• 
  Local – показва всички локални променливи.
  
• 
  Immediate/Command Window – позволява ни да изпълняваме инструкции и да променяме стойности на променливи по време на изпълнение. Предоставя множество мощни възможности, които обаче излизат извън рамките на нашата тема.
  
• 
  Watch – показва списък с всички променливи, които сме заявили, че искаме да наблюдаваме. Чрез него можем и да променяме техните стойности по време на изпълнение на програмата.
  
• 
  Quick Watch – показва стойността на избрана при дебъгване променлива.
  
• 
  Step control – дава ни средства за постъпково изпълнение на кода ред по ред и стъпка по стъпка. Можем да избираме реда на изпълне­ние; да изпълняваме методи като влизаме в тях или ги изчакваме да завършват и преминаваме към следващата стъпка; можем да контро­лираме и кои редове от кода се изпълняват и при нужда да местим курсора на изпълнение напред и назад.
  
• 
  Exception control – можем да задаваме дали нашето приложение да влиза в дебъг режим при възникване на изключение и да спира веднага след мястото на възникване на изключението без да сме сложили точка на прекъсване.
  

Освен тези удобства имаме възможност да разглеждаме съдържанието на паметта и регистрите в "суров" вид и да извършваме декомпилация на кода (disassembling).

Създаване на инсталационен пакет

Освен стандартните шаблони за всеки език за програмиране Visual Studio .NET 2003 ни предлага и шаблони за инсталационни пакети. Така се затваря цикълът на разработка на приложения. Можем да използваме готовите стандартни форми и технологии на инсталация и/или да добавим свои собствени към инсталационния пакет. След като сме завършили и тази стъпка, можем да разпространяваме своето приложение до крайните потребители.

Технологиите на инсталиране, които ни предлага Visual Studio .NET 2003, са приложими за почти всякакви приложения, независимо от това дали са конзолни, Windows Forms, уеб приложения или библиотеки с типове. Процеса на създаване на инсталационни пакети е разгледан подробно в темата "Асемблита и разпространение".

Получаване на помощ

При инсталиране на Visual Studio .NET с него се инсталира неговата доку­мен­тация и по желание документацията на Microsoft .NET Framework (т.нар. MSDN Library).

Те автоматично се интегрират в средата за разработка и позволяват да получим т. нар. контекстно-ориентирана помощ. Например, докато изпол­зваме даден клас от .NET Framework, VS.NET ни показва неговата доку­ментация в прозореца Dynamic Help. Интегрираната помощна система във VS.NET позволява при натискане на клавиша [F1] да получим информация за текущия клас, свойство или компонент, който е на фокус. Това значително улеснява разработчика.

VS.NET е силно разширяема среда

Интегрираната среда за разработка Microsoft Visual Studio .NET е така про­ектирана, че лесно да може да се разширява с допълнителни модули и нови възможности. Съществуват стотици добавки (plug-ins) за VS.NET, които добавят поддръжка на нови езици и нови технологии, подпомагат процеса на разработка по различни начини, добавят интеграция с други продукти и т. н. Някои от тях са свободни, докато други са комерсиални продукти. Благодарение на добре документираните програмни интер­фей­си за интеграция с VS.NET програмистите могат да добавят и собствени добавки за средата.

Каталог: dotnetbook
dotnetbook -> Кратко съдържание
dotnetbook -> Кратко съдържание

Изтегляне 9.03 Mb.

Сподели с приятели: