Кратко съдържание



страница20/73
Дата21.07.2018
Размер8.57 Mb.
1   ...   16   17   18   19   20   21   22   23   ...   73

Коментари в програмата


Коментарите биват два вида - коментар за част от програмен ред и блоков коментар.

Ето пример за коментар на един ред:



Order orders[]; // Съдържа всички поръчки на потребителя

Ето пример и за блоков коментар:

/* Изтриваме всички поръчки, за които някой артикул не

е наличен в необходимото количество. Изтриване реално

не се извършва, а само се променя статуса на Canceled */

foreach (Order order in customer.Оrders)

{

if (!AllItemsInStock(order))



{

order.Status = OrderStatus.Canceled;

}

}

Вход и изход от конзолата


В .NET Framework за вход и изход от конзолата се използват стандартни класове от BCL (Base Class Library). Входът и изходът от конзолата се осъществяват чрез класа Console, намиращ се в пространство от имена System.

Класът System.Console предоставя основната функционалност, от която се нуждаят конзолните приложения (console applications), които четат и пишат на екрана. Ако конзолата не съществува (например в Windows Forms и уеб-базираните приложения), писането в конзолата няма никакъв ефект и не се предизвикват изключения.

Всяко конзолно приложение при стартиране получава от операционната система три стандартни потока – за вход, изход и за грешки. При изпълнение от конзолата тези три потока автоматично се асоциират със самата нея. За достъп до стандартния вход, стандартния изход и стандарт­ния изход за грешки в .NET Framework се използват свойствата In, Out и Error на класа Console.

Вход от конзолата


Входът от конзолата се осъществява чрез два метода на класа Console - Read() и ReadLine(). Методът Read() чете единичен символ от стандарт­ния вход и го връща като int стойност или връща -1, ако няма повече символи. Методът ReadLine() чете цял символен ред и връща string или стойност null ако е достигнат края на входа.

И двата метода са синхронни (блокиращи) операции т. е. при извикване блокират, докато не бъде прочетен някакъв символ (ред).

Методът Read() има една особеност – той не връща управлението след всеки въведен символ, а връща прочетените символи наведнъж един след друг едва след като се натисне [Enter]. По тази причина този метод не е удобен за интерактивен вход от клавиатурата при конзолни приложения.

Вход от конзолата – примери


Ето един пример за използването на метода Read():

while (true)

{

int i = Console.Read();



if (i == -1)

{

break;



}

char c = (char) i;

Console.WriteLine ("Echo: {0}", c);

}


В практиката за въвеждане на стойности от конзолата по-често се изпол­зва методът ReadLine(). Ето пример за неговата употреба:

string s = Console.ReadLine();

Console.WriteLine("You enetered: {0}", s);


Изход към конзолата


Изходът към конзолата се осъществява чрез два метода на класа Console - Write(…) и WriteLine(…), които печатат на конзолата подадените като параметри данни, с разликата, че WriteLine(…) преминава на нов ред след като отпечата текста. Методите приемат string, int, float, double и други типове данни.

Write(…) и WriteLine(…) приемат и параметрични форматиращи низове, които позволяват печатане на текст чрез шаблони, които се попълват от подадените параметри. На форматиращите низове ще обърнем специално внимание в темата "Символни низове".

Изход на конзолата – пример


Ето един пример за вход и изход от конзолата, който илюстрира и изпол­зването на форматиращи низове:

int a = Int32.Parse(Console.ReadLine());

int b = Int32.Parse(Console.ReadLine());

Console.WriteLine("{0} + {1} = {2}", a, b, a+b);

// (въвеждаме съответно 2 и 3 като вход от конзолата)

// Резултат: 2 + 3 = 5
Console.WriteLine(

"Днес е {0:dd.MM.yyyy} г.", DateTime.Now);

// Резултат: Днес е 13.05.2004 г.
Console.WriteLine("Цена: {0,12:C}", 27);

// Резултат: Цена: 27,00 лв

// (точният формат зависи от текущите езикови настройки)
string name = Console.ReadLine();

Console.WriteLine("Хей, {0}, часът е {1:HH:mm}!",

name, DateTime.Now);

// (въвеждаме "Наков")

// Резултат: Хей, Наков, часът е 16:43!

Дебъгерът на Visual Studio .NET


Сега ще илюстрираме как се използва дебъгерът на Visual Studio .NET. Ще покажем поставяне на точка за спиране (breakpoint), изпълнение на прог­рамата в дебъг режим, проследяване на изпълнението на програмата и следене на стойностите на променливите по време на изпълнение.

Ще си поставим за задача да напишем програма, която намира всички трицифрени числа, сумата от цифрите на които е стойността 25. Можем да решим задачата по следния начин:



Digits.cs

using System;
public class Digits

{

static void Main()



{

for (int d1=1; d1<=9; d1++)

{

for (int d2=0; d2<=9; d2++)



{

int d3 = 25 - d1 - d2;

if ((d3 >= 0) && (d3 <= 9))

{

int n = d1*100 + d2*10 + d3;



Console.WriteLine(n);

}

}



}

}

}



За да проследим изпълнението на примерната програма, ще изпълним следните стъпки:

  1. Стартираме Visual Studio .NET.

  2. Създаваме ново конзолно приложение с име Digits.sln. Въвеждаме в него сорс кода от примера Digist.cs.

  3. За да го компилираме натискаме [Shift]+[Ctrl]+[B].

  4. Слагаме точка на прекъсване (breakpoint) с мишката върху първия ред от най-вътрешния програмен блок (щракваме малко вляво от самия ред и редът се маркира по специфичен начин):



  1. Стартираме програмата от съответния бутон за стартиране от лен­тата с инструменти на Visual Studio .NET. Програмата ще започне да се изпълнява и когато се достигне реда с точката на прекъсване, Visual Studio .NET ще спре изпълнението и ще влезе в дебъг режим.

  2. От менюто Debug можем да разгледаме по-интересните функции на дебъгера на Visual Studio .NET. Можем да добавим точки на прекъс­ване (breakpoints), да следим стойностите на променливите, да проследяване на изпълнението на кода по различен начин (Step Into, Step over, Step out), да добавим променливи за следене (Add Watch), да следим стека за изпълнение на програмата и т.н. Можем да разгледаме представянето на променливите в паметта – като изберем Debug | Windows | Memory. Много полезен е и прозорецът Command Window, в който не само може да се види стойност на променлива в дебъг режим, но и да се изпълни някакъв метод и да се види върнатата от него стойност. С [Shift] + [F9] при маркирана променлива може да се извика прозорец за нейното наблюдение (Quick Watch).

Точките на прекъсване могат да бъдат асоциирани с някакво условие (conditional breakpoints) и да спират изпълнението на програмата само ако това условие е истина.

Ето как изглежда работното пространство на Visual Studio .NET по време на проследяване на изпълнението на програмата след спиране в точката на прекъсване и преминаване към следващия оператор с [F10]:



1   ...   16   17   18   19   20   21   22   23   ...   73


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница