Кратко съдържание

Свойства на изключенията

Ето и някои често използвани свойства:

• 
  Message – текстово описание на грешката.
  
• 
  StackTrace – текстова визуализация на състоянието на стека в момента на възникване на изключението. Дава информация за това в кой метод в кой файл и на кой ред във файла е възникнало изключението. Имената на файловете и редовете са налични само при компилиране в дебъг режим.
  
• 
  InnerException – изключение, което е причина за възникване на текущото изключение (ако има такова). Например имаме метод който чете от файл и после форматира прочетените данни. Ако по време на четенето възникне изключение то може да бъде прихванато и да се хвърли ново изключение от друг, собствено дефиниран тип, като прихванатото изключение се присвои на свойството InnerException. Целта е обработчикът на изключението да получи информация както за възникналия проблем, така и за неговия първопричинител. Чрез свойството InnerException изключенията могат да се свързват във верига, която съдържа последователно всички изключения, които са причинили изключението в нейното начало.
  

Йерархия на изключенията

Изключе­нията са класове и като такива могат да се наследяват и да образуват йерархии. Както вече знаем, всички изключения в .NET Framework наследяват класа System.Exception. Този клас има няколко важни наследника, от които обектната йерархия продължава в няколко посоки. Това се вижда от следната диаграма:

Някои изключения директно наследяват System.Exception, например кла­совете System.SystemException и System.ApplicationException.

Системните изключения, които се използват от стандартните библиотеки на .NET и вътрешно от CLR, наследяват класа System.SystemException. Ето някои от тях:

• 
  System.ArithmeticException – грешка при изпълнението на аритме­тична операция, например деление на 0, препълване на целочислен тип и др.
  
• 
  System.ArgumentException – невалиден аргумент при извикване на метод.
  
• 
  System.NullReferenceException – опит за достъп до обект, който има стойност null.
  
• 
  System.OutOfMemoryException – паметта е свършила.
  
• 
  System.StackOverflowException – препълване на стека. Обикновено възниква при настъпване на безкрайна рекурсия.
  
• 
  System.IndexOutOfRangeException – опит за излизане от границите на масив.
  

Изключенията дефинирани от потребителя трябва да наследяват класа System.ApplicationException. Така потребителските програми ще пре­дизвикват изключения само от този тип или негови наследници. Това дава възможност да се разбере дали проблемът е на ниво потребителски код или е свързан със системна грешка. Възможно е потребителски-дефини­рано изключение да наследи и директно System.Exception, а не System. ApplicationException, но има много спорове дали това е добра практика. Някои експерти твърдят, че наследяването на ApplicationException ус­ложнява излишно йерархията, докато други смятат, че е по-важно да се разграничават системните от потребителските изключения.

Подредбата на catch блоковете

Както вече знаем, при прихващане на изключения от даден клас се прихващат и изключенията от всички негови наследници. Затова е важна подредбата на catch блоковете. Например конструкцията:

try { // Do some works that can raise an exception } catch (System.ArithmeticException) { // Handle the caught arithmetic exception }

прихваща освен ArithmeticException и изключенията OverflowException и DivideByZeroException. В този пример всичко е наред, но нека разгледаме следния код:

static void Main() { string s = Console.ReadLine(); try { Int32.Parse(s); } catch (Exception) // Трябва да е най-накрая { Console.WriteLine("Can not parse the number!"); } catch (FormatException) // Този код е недостижим { Console.WriteLine("Invalid integer number!"); } catch (OverflowException) // Този код е недостижим { Console.WriteLine("The number is too big!"); } }

В този пример има недостижим код, защото първият catch блок ще се изпълнява за всички типове изключения, тъй като той прихваща базовия тип System.Exception. По тази причина по-специфичните блокове след него няма да се изпълнят никога.

catch блоковете трябва да са подредени така, че да започват от изключенията най-ниско в йерархията и да продължават с по-общите. Така ще бъдат обработени първо по-специфичните из­ключе­ния и след това по общите. В противен случай кодът за по-специ­фичните никога няма да се изпълни.

Изключения и неуправляван код

Управлявания .NET код може да предизвика само изключения, наследници на System.Exception. Неуправляваният код може да предизвика и други изключения. За прихващане на всички изключения в C# се използва следната конструкция:

try { // Do some work that can raise an exception } catch { // Handle the caught exception }

Използването на тази конструкция е опасно и трябва да се използва само в краен случай, когато е наистина е наложително, защото прихващането на всякакви изключения може да доведе до неочаквани резултати.

Каталог: dotnetbook
dotnetbook -> Кратко съдържание
dotnetbook -> Кратко съдържание

Изтегляне 9.03 Mb.

Сподели с приятели: