Кратко съдържание



страница4/73
Дата21.07.2018
Размер8.57 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   73

Как е представена информацията?


Въпреки големия брой автори, съавтори и редактори, стилът на текста в книгата е изключително достъпен. Съдържанието е представено в добре структуриран вид, разделено с множество заглавия и подзаглавия, което позволява лесното му възприемане, както и бързото търсене на инфор­мация в текста.

Настоящата книга е написана от програмисти за програмисти. Авто­рите са действащи софтуерни разработчици, хора с реален опит както в разра­ботването на софтуер, така и в обучението по програмиране. Благо­даре­ние на това качеството на изложението е на мно­го високо ниво.

Всички автори ясно съзнават, че примерният сорс код е едно от най-важните неща в една книга за програ­ми­ране. Именно поради тази причи­на текстът е съпроводен с много, много примери, илюстрации и картинки.

Въобще някой чете ли текста, когато има добър и ясен пример? Повечето програмисти първо гледат дали примерът ще им свърши работа, и само ако нещо не е ясно, се зачитат в текста (това всъщност не е никак добра практика, но такава е реалността). Ето защо многото и добре подбрани примери са един от най-важните принципи, залегнали в тази книга.


Защо C#?


Всички примери в книгата са написани на езика C#, въпреки, че .NET Framework поддържа много други езици. Този избор е направен по ня­колко причини:

  • C# е препоръчваният език за програмиране за .NET Framework. Архитектите на езика специално са го проектирали за .NET Framework и са го съобразили с особеностите на платформата още по време на дизайна. C# наследява простотата на Java, мощността на C++ и силните черти на Delphi. Той притежава максимално стегнат и ясен синтаксис.

  • В България C# е най-популярният от .NET езиците и се използва най-масово в българските софтуерни компании.

  • C# е от семейството на C-базираните езици и синтактично много прилича на Java, C++, C и PHP.  Много хора, които не знаят езика, биха разбрали при­мерите без особени усилия.

  • За C# има повече статии в специализираните сайтове и лични днев­ници (blogs) в Интернет. Общността на C# разработчиците е по-добре развита, отколкото на разработчиците на другите .NET езици.

  • Поради голямата популярност на езика C# за него има по-добра поддръжка от инструментите за разработка.

  • Езици като C++, Visual Basic и JScript не са проектирани специално за .NET Framework, а са адаптирани допълнително към него чрез редица изменения и добавки. В следствие на това те запазват някои синтактични особе­ности, които не са удобни при работата с .NET.

Ако сега започвате да изучавате .NET Framework, Ви препоръчваме да стартирате от езика C#. След като го овладеете, можете да опитате и другите .NET езици, но за начало C# е най-подходящ.

По принцип езикът C++ може да се използва при програмиране с .NET Framework, но това се препоръчва само при някои много специфични приложения. Този език по първоначален замисъл не е проектиран за .NET платформата и има съвсем друго пред­назна­чение. Той е много по-сложен и труден от C# и затова е по-добре да използвате C#, дори ако трябва да го учите от начало. Ако вече знаете C++, няма да ви е трудно да овладеете C# и когато го направите, ще се убедите, че с него се работи много по-лесно.

Въпреки, че езикът Visual Basic .NET (VB.NET) има някои предимства и се използва масово по света, за предпочитане е да ползвате C# при изграж­дане на .NET приложения. Езикът Visual Basic е масово разпро­странен по истори­чески причини (благодарение най-вече на Бил Гейтс). Някои специ­алисти изказват силно негативни мнения срещу BASIC и произлизащите от него езици, докато други (включително и Microsoft) го подкрепят и препо­ръч­ват.

Ще си позволим да цитираме изказването на един от най-извест­ните учени в областта на компютърните науки проф. д-р Едсгар Дейкстра за езика BASIC, от който произлиза VB.NET:





Практически е невъзможно да научиш на добро програми­ране студенти, които са имали предишен досег до езика BASIC – като потенциални програмисти, те са мисловно осакатени, без надежда за възстановяване.

Едсгар Дейкстра

Горният цитат се отнася за старите версии на езика BASIC. VB.NET е вече съвременен обектно-ориентиран език, който не отстъпва по нищо на C#, освен че има малко по-нетрадиционен синтаксис (в сравнение със семей­ството на C-базираните езици).

.NET Framework позволява всеки да програмира на любимия си език. Изборът си е лично ваш. Ние можем само да ви дадем препоръки. За цели­те на настоящата книга автор­ският колектив е избрал езика C# и препо­ръчва на читателите да започнат от него.


Поглед към съдържанието на книгата


Книгата се състои от 29 глави, които поради големия обем са разделени в два тома. Том 1 съдържа първите 14 глави, а том 2 – остана­лите 15. Това важи само за хартиеното издание на книгата. В електронния вариант тя се разпространява като едно цяло.

Нека направим кратък преглед на всяка една от главите и да се запознаем с нейното съдържание, за да разберем какво ни очаква по-нататък.


Глава 1. Архитектура на .NET Framework


В глава 1 е представена платформата .NET, която въплъщава визията на Microsoft за развитието на информаци­онните и соф­туерните техноло­гии, след което е разгледана средата за разработка и изпълне­ние на .NET при­ложения Microsoft .NET Framework.

Обръща се внимание на управля­вания код, на езика IL, на общата среда за контроли­рано изпълнение на управляван код (Common Language Runtime) и на модела на компилация и изпълнение на .NET кода. Раз­глеждат се още Common Language Specification (CLS), Common Type System (CTS), Common Language Infrastructure (CLI), интеграцията на различни езици, библиоте­ката от класове Framework Class Library и интегрираната среда за разра­ботка Visual Studio .NET.

Автори на главата са Виктор Живков и Николай Недялков. Текстът е напи­сан с широко използване на лекциите на Светлин Наков по темата и е редак­тиран от Иван Митев и Светлин Наков.

Глава 2. Въведение в езика C#


Глава 2 разглежда езика С#, неговия синтаксис и основни концепции. Представя се средата за разработка Visual Studio .NET 2003 и се демон­стрира работата с нейния дебъгер. Отделя се внимание на типове­те дан­ни, изразите, програм­ните конструкции и конструкциите за управ­ле­ние в езика C#. Накрая се демонстри­ра колко лесно и полезно е XML доку­ментирането на кода в С#.

Автор на главата е Моника Алексиева. Текстът е базиран на лекцията на Светлин Наков по същата тема и е редак­тиран от Панайот Добриков и Преслав Наков.


Глава 3. Обектно-ориентирано програмиране в .NET


В глава 3 се прави кратък обзор на основните принципи на обектно-ориентираното програмиране (ООП) и сред­ствата за изпол­зването им в .NET Framework и езика C#. Представят се типовете "клас", "струк­тура" и "интерфейс" в C#. Въвежда се понятието "член на тип" и се разглеждат видовете членове (член-променливи, методи, конструктори, свойства, индексатори и др.) и тяхната употреба. Разглежда се насле­дяването на ти­по­ве в различните му аспекти и приложения. Обръща се внимание и на полиморфизма в C# и свързаните с него понятия и прог­рамни техники. Накрая се дискутират някои утвър­дени практики при създа­ването на ефек­тив­ни йерархии от типове.

Автор на главата е Стефан Кирязов. Текстът е написан с широко изпол­зване на лекции на Светлин Наков и е редак­тиран от Цветелин Андреев и Панайот Добриков.


Глава 4. Обработка на изключения в .NET


В глава 4 се разглеждат изключенията в .NET Framework като утвърден механизъм за управление на грешки и непредвидени ситуации. Дават се обяснения как се прихващат и обработват изключения. Разглеждат се начините за тяхното преди­звикване и различните видове изключе­ния в .NET Framework. Дават се примери за дефиниране на соб­ствени (потреби­телски) изключения.

Автори на главата са Явор Ташев и Светлин Наков. Текстът е написан с широко изпол­зване на лекции на Светлин Наков по темата. Редактор е Мартин Кулов.


Глава 5. Обща система от типове


В глава 5 се разглежда общата система от типове (Common Type System) в .NET Framework. Обръ­ща се внимание на разликата между стойностни и референтни типо­ве, разгле­жда се основополагащият тип System.Object и йерархията на типо­вете, про­излизаща от него. Дискутират се и някои особености при работа с типове – преобразуване към друг тип, проверка на тип, клони­ране, опа­коване, разопаковане и др.

Автор на главата е Светлин Наков. Текстът е базиран изцяло на лекцията на Светлин Наков по същата тема и е редактиран от Преслав Наков и Панайот Добриков.


Глава 6. Делегати и събития


В глава 6 се разглежда референтният тип "делегат". Илюстрирани се начи­ните за неговото използване, различните видове деле­гати, както и негови харак­терни приложения. Представя се понятието "събитие" и се обяснява връзката му с делегатите. Прави се сравнение между делегатите и интер­фей­сите и се дават препоръки в кои случаи да се използват едните и в кои – другите.

Автор на главата е Лазар Кирчев. Текстът е базиран на лекцията на Светлин Наков по същата тема.


Глава 7. Атрибути


В глава 7 се разглежда какво представляват атрибутите в .NET Framework, как се прилагат и къде се използват. Дават се обяснения как можем да дефинираме собствени атрибути и да извличаме приложе­ните атрибути от метаданните на асемблитата.

Автори на главата са Преслав Наков и Панайот Добриков. Текстът е бази­ран основно на лекцията на Светлин Наков по същата тема и е редактиран от него.


Глава 8. Масиви и колекции


В глава 8 се представят масивите и колекциите в .NET Framework. Раз­глеждат се видовете масиви – едномерни, многомерни и масиви от масиви (т. нар. назъбени масиви), както и базовият за всички масиви тип System. Array. Дискутират се начините за сортиране на масиви и търсене в тях. Разглеждат се колекциите и тяхната реализация в .NET Framework, класо­вете ArrayList, Queue, Stack, Hashtable и SortedList, както и интерфей­сите, които те имплементират.

Автори на главата са Стефан Добрев и Деян Варчев. Текстът е базиран на лекцията на Светлин Наков по същата тема и е редактиран от него.


Глава 9. Символни низове


В глава 9 се разглежда начинът на представяне на символните низове в .NET Framework и методите за работа с тях. Обръща се внимание на кодира­щите схеми, които се използват при съхраняване и пренос на тек­стова информация. Разглеждат се подробно различните начини за манипу­ли­ра­не на низове, както и някои практически съобра­жения при работата с тях. Демонстрира се как настройките за държава и регион (култура) опре­делят вида на текста, показван на потребителите, и как можем да форма­тираме изхода в четлив и приемлив вид. Разглеждат се също и начините за прео­бразуване на вход от потребителя от текст в обект от стандартен тип, с който можем лесно да работим.

Автори на главата са Васил Бакалов и Александър Хаджикръстев. В текста е широко използвана лекцията на Светлин Наков по същата тема. Главата е редактирана от Иван Митев.


Глава 10. Регулярни изрази


В глава 10 се разглеждат регулярните изрази, набиращи все по-голяма популярност сред разработчиците на софтуер при решаването на пробле­ми, свързани с обработката на текст. Дискутират се произходът и същ­ността на регулярните изрази, техният синтаксис и основ­ните правила при конструирането им. В главата е предложено кратко предста­вяне на основ­ните дейности, при които е подходящо използването на регулярни изрази, и са дадени конкретни насоки как можем да правим това със средствата на .NET Framework. Разглежда се инструментариу­мът, за работа с регу­лярни изра­зи, който стандартната библиотека с класове предоста­вя, и се описват най-важните методи, съпроводени с достатъчно примери.

Автор на главата е Георги Пенчев. При изготвянето на текста е частично използвана лекцията на Светлин Наков по темата. Технически редактор е Иван Митев.


Глава 11. Вход/изход


В глава 11 се разглежда начинът, по който се осъществяват вход и изход от дадена програма в .NET Framework. Представят се различните видове по­тоци – абстракцията, която позволява връзката на програмата с някак­во устройство за съхранение на данни. Обяснява се работата на четците и писачите, които обвиват потоците и така улесняват тяхното използване. Накрая, се прави преглед на средствата, които .NET Framework предос­тавя за работа с файлове и директории и за наблюдение на файловата система.

Автор на главата е Александър Русев. Текстът е базиран на лекцията на Светлин Наков по същата тема и е редактиран от Галин Илиев и Светлин Наков.


Глава 12. Работа с XML


В глава 12 се разглежда работата с XML в .NET Framework. Обяснява се накратко какво представлява езикът XML. Обръща се внимание на при­ликите и разликите между него и HTML. Разглеждат се приложе­нията на XML, пространствата от имена и различните схеми за валидация на XML документи (DTD, XSD, XDR). Пред­ставят се средствата на Visual Studio .NET за работа с XSD схеми. Разглеждат се особеностите на класическите XML парсери (DOM и SAX) и как те са имплементирани в .NET Framework. Описват се подробно класовете за работа с DOM парсера (XmlNode и XmlDocument) и ролята на класа XmlReader при SAX парсерите в .NET Framework. Обръща се внимание на начина на работа на класа XmlWriter за създаване на XML документи. Дискутират се начините за валидация на XML документи спрямо дадена схема. Разглежда се поддръжката в .NET Framework и на някои други XML-базирани техноло­гии като XPath и XSLT.

Автор на главата е Манол Донев, а редактори са Иван Митев и Светлин Наков. Текстът широко използва лекцията на Светлин Наков по същата тема.


Глава 13. Релационни бази от данни и MS SQL Server


В глава 13 се разглеждат системите за управление на релаци­онни бази от данни. Обясняват се свързаните с тях понятия като таблици, връзки, ре­ла­ционна схема, нормализация, изгледи, ограни­чения, транзак­ции, съхра­нени проце­дури и тригери. Прави се кратък преглед на езика SQL, изпол­зван за манипулиране на релационни бази от данни.

След въведението в проблематиката на релационните бази от данни се прави кратък преглед на Microsoft SQL Server, като типичен пред­ста­вител на RDBMS сървърите. Разглеждат се неговите основ­ни компоненти и инстру­менти за управление. Представя се използваното от него разшире­ние на езика SQL, наречено T-SQL, и се дискутират основ­ните DDL, DML и DBCC команди. Обръща се внимание на съхранените проце­дури в SQL Server и се обяснява как той под­държа някои важни характе­рис­тики на една релационна база от данни, като транзакции, нива на изолация и др.

Автор на главата е Стефан Захариев. В текста са използвани учебни мате­риали от Бранимир Гюров, Светлин Наков и Стефан Захариев. Редак­тор е Светлин Наков.

Глава 14. ADO.NET и работа с данни


В глава 14 се разгледат подробно двата модела за достъп до данни, реализирани в ADO.NET – свързан и несвързан. Опи­сва се прог­рамният модел на ADO.NET, неговите компоненти и доставчиците на данни. Обяс­нява се кои класове се изпол­зват за свързан достъп до данни, и кои – за несвързан.

При разглеждането на свързания модел за достъп до данни се обръща внимание на доставчикa на данни SqlClient за връзка с MS SQL Server и се обяснява как се използват класовете SqlConnection, SqlCommand и SqlDataReader. Разглежда се работата с параметризирани заявки и изпол­зването на транзакции от ADO.NET. Дава се пример за достъп и до други бази от данни през OLE DB. Разглеждат се и някои проблеми при работа с дати и съхранение на графични изображения в базата данни.

При разглеждането на несвързания модел за достъп до данни се диску­тират в детайли основните ADO.NET класове за неговата реали­зация – DataSet и DataTable. Дават се примери и обяснения как се използват ограничения, изрази, релации и изгледи в обектния модел DataSet. Обръща се специално внимание на класа DataAdapter и вариантите за неговото използване при зареждане на данни и обновяване на базата от данни. Разглеждат се подходите за ре­шаване на конфликти при нанасяне на промени в базата данни. Дискутират се и начините за връзка между ADO.NET и XML, а накрая се разглеждат проблемите със сигурността в приложе­нията, използващи бази от данни.

Автори на главата са Христо Радков (частта за свързания модел) и Лазар Кирчев (частта за несвързания модел). Гла­вата е разра­ботена с широко използване на лекцията на Бранимир Гюров и Светлин Наков по същата тема. Редактори са Светлин Наков и Мартин Кулов.


Глава 15. Графичен потребителски интерфейс с Windows Forms


В глава 15 се разглеждат средствата на Windows Forms за създаване на прозоречно-базиран графичен потребителски интерфейс (GUI) за .NET приложенията. Представят се програмният модел на Windows Forms, него­вите базови контроли, средствата за създаване на прозорци, диалози, менюта, ленти с инструменти и статус ленти, както и някои по-сложни концепции като: MDI приложения, data-binding, наследяване на форми, хос­тинг на контроли в Internet Explorer, работа с нишки във Windows Forms и др.

Автори на главата са Радослав Иванов (по-голямата част) и Светлин Наков. Текстът е базиран на лекцията на Светлин Наков по същата тема.


Глава 16. Изграждане на уеб приложения с ASP.NET


В глава 16 се разглежда разработката на уеб приложения с ASP.NET. Представят се програмният модел на ASP.NET, уеб формите, кодът зад тях, жизненият цикъл на уеб приложенията, различните типове контроли и техните събития. Показва се как се дебъгват и проследяват уеб прило­жения. Отделя се внимание на валидацията на данни, въведени от потре­бителя. Разглежда се концепцията за управление на състоянието на обек­тите – View State и Session State. Демонстрира се как могат да се визуа­лизират и редактират данни, съхранявани в база от данни. Диску­тират се разгръщането и конфигурирането на ASP.NET уеб приложе­нията в Internet Information Server (IIS) и сигур­ността при уеб приложенията.

Автор на главата е Михаил Стойнов. Текстът е базиран на лекцията на Михаил Стойнов по същата тема.


Глава 17. Многонишково програмиране и синхронизация


В глава 17 се разглежда многозадачността в съвременните опе­рационни системи и средствата за паралелно изпълнение на програ­мен код, които .NET Framework предоставя. Обръща се внимание на ниш­ките (threads), техните състояния и управлението на техния жизнен цикъл – стартиране, приспиване, събуждане, прекратяване и др.

Разглеждат средствата за синхронизация на нишки при достъп до общи данни, както и начините за изчакване на зает ресурс и нотификация при освобождаване на ресурс. Обръща се внимание както на синхронизацион­ните обекти в .NET Framework, така и на неуправляваните синхронизаци­онни обекти от операционната система.

Изяснява се концепцията за работа с вградения в .NET Framework пул от нишки (thread pool), начините за асинхронно изпълнение на задачи, сред­ствата за контрол над тяхното поведение и препоръчваните практики за работа с тях.

Автор на главата е Александър Русев. Текстът е базиран в голямата си част на лекцията на Михаил Стойнов и авторските бележки в нея.


Глава 18. Мрежово и Интернет програмиране


В глава 18 се разглеждат някои основни средства, предлагани от .NET Framework за мрежово програмиране. Главата започва със съвсем кратко въведение в прин­ципите на работа на съвременните компютърни мрежи и на Интернет и продължава с протоколите, чрез които се осъществява мре­жовата комуни­кация. Обект на дискусия са както класовете за работа с TCP и UDP сокети, така и някои класове, предлагащи по-специфични въз­можности, като представяне на IP адреси, изпълняване на DNS заявки и др. В края на главата ще се представят средствата за извли­чане на уеб-ресурси от Интернет и на класовете за работа с e-mail в .NET Framework.

Автори на главата са Ивайло Христов и Георги Пенчев. Текстът широко използва лекцията на Ивайло Христов по същата тема.


Глава 19. Отражение на типовете (Reflection)


В глава 19 се представя понятието Global Assembly Cache (GAC) и отра­жение на типовете (reflection). Разглеждат се начините за зареждане на асембли. Демонстрира се как може да се извлече информация за типове­те в дадено асембли и за членовете на даден тип. Разглеждат се начини за динамич­но извикване на членове от даден тип. Обяснява се как може да се създаде едно асембли, да се дефинират типове в него и асемблито да се запише във файл по време на изпълнение на програмата.

Автор на главата е Димитър Канев. Текстът е базиран на лекцията на Ивайло Христов по същата тема. Редактор е Светлин Наков.


Глава 20. Сериализация на данни


В глава 20 се разглежда сериализацията на данни в .NET Framework. Обяснява се какво е сериализация, за какво се използва и как се контро­ли­ра процесът на сериализация. Разглеждат се видовете форматери (formatters). Обяснява се какво е XML сериализация, как работи тя и как може да се контролира изходният XML при нейното използване.

Автор на главата е Радослав Иванов. Текстът е базиран на лекцията на Михаил Стойнов по същата тема. Редактор е Светлин Наков.


Глава 21. Уеб услуги с ASP.NET


В глава 21 се разглеждат уеб услугите, тяхното изграждане и консумация чрез ASP.NET и .NET Framework. Обект на дискусия са основните техноло­гии, свързани с уеб услу­гите, и причината те да се превърнат в стандарт за интеграция и между­плат­формена комуникация. Представят се различни сценарии за изпол­зването им. Разглежда се програмният модел за уеб услуги в ASP.NET и сред­ствата за тяхното изграждане, изпълнение и раз­гръщане (deployment). Накрая се дискутират някои често срещани проблеми и утвърдени практики при разработката на уеб услуги чрез .NET Framework.

Автори на главата са Стефан Добрев и Деян Варчев. В текста са изпол­звани материали от лекцията на Светлин Наков по същата тема. Техни­чески редактор е Мартин Кулов.


Глава 22. Отдалечено извикване на методи (Remoting)


В глава 22 се разглежда инфраструктурата за отдалечени извик­вания, която .NET Framework предоставя на разработчиците. Обясняват се осно­вите на Remoting технологията и всеки един от нейните компо­ненти: канали, форматери, отдалече­ни обекти и активация. Дискутират се разли­ките между различните типове отдалечени обекти. Обясняват се техният жизнен цикъл и видовете маршали­зация. Стъпка по стъпка се достига до създаването на приме­рен Remoting сървър и клиент. Накрая се представя един гъвкав и практичен начин за конфигуриране на цялата Remoting инфраструктура чрез конфигурационни файлове.

Автор на главата е Виктор Живков. В текста са използвани материали от лекцията на Светлин Наков. Редактори са Иван Митев и Светлин Наков.


Глава 23. Взаимодействие с неуправляван код


Глава 23 разглежда как можем да разширим възможностите на .NET Framework чрез употреба на предоставените от Windows приложни прог­рамни интер­фейси (API). Дискутират се средствата за извикване на функ­ци­оналност от динамични Win32 библиотеки и на проблемите с прео­бразу­ва­нето (маршализацията) между Win32 и .NET типовете.

Обръща се внимание на връзката между .NET Framework и COM (компо­нентният модел на Windows). Разглеждат се както извикването на COM обекти от .NET код, така и разкриването на .NET компонент като COM обект. Демонстрира се и технологията IJW за използване на неуправляван код от програми, написани на Managed C++.

Автор на главата е Мартин Кулов. Текстът е базиран на неговата лекция по същата тема. Технически редактор е Галин Илиев.

Глава 24. Управление на паметта и ресурсите


В глава 24 се разглежда писането на правилен и ефективен код по отно­шение използването на паметта и ресурсите в .NET Framework. В началото се прави сравнение на предимствата и недостатъците на ръчното и авто­матичното управление на памет и ресурси. След това се разглежда по-обстойно авто­матич­ното им управление с фокус най-вече върху системата за почистване на паметта в .NET (т. нар. garbage collector). Обръща се внимание на взаимо­действието с нея и практиките, с които можем да й помогнем да работи възможно най-ефективно.

Автори на главата са Стоян Дамов и Димитър Бонев. Технически редактор е Светлин Наков.


Глава 25. Асемблита и разпространение (deployment)


В глава 25 се разглежда най-малката съставна част на .NET приложе­нията – асембли, различните техники за разпространение на готовия соф­туерен продукт на клиентските работни станции и някои избрани техники за създаване на инсталационни пакети и капаните, за които трябва да се внимава при създаване на инсталационни пакети.

Автор на тази глава е Галин Илиев. В текста е използвана частично лекцията на Михаил Стойнов. Технически редактор е Светлин Наков.


Глава 26. Сигурност в .NET Framework


В глава 26 се разглежда как .NET Framework подпомага сигурността на създаваните приложения. Това включва както безопасност на типовете и защита на паметта, така и средствата за защита от изпъл­нение на неже­лан код, автентикация и оторизация, електронен подпис и криптогра­фия. Разглеждат се технологиите на .NET Framework като Code Access Security, Role-Based Security, силно-именувани асемблита, цифрово подписване на XML документи (XMLDSIG) и други.

Автори на главата са Тодор Колев и Васил Бакалов. В текста е широко използвана лекцията на Светлин Наков по същата тема. Технически редактор е Светлин Наков.


Глава 27. Mono - свободна имплементация на .NET


В глава 27 се разглежда една от алтернативите на Microsoft .NET Framework – проектът с отворен код Mono. Обясняват се накратко начи­ните за инсталиране и работа с Mono, използването на вградените техно­логии ASP.NET и ADO.NET, както и създаването на графични приложения. Дават се и няколко съвети и препоръки за писането на преносим код.

Автори на главата са Цветелин Андреев и Антон Андреев. Текстът е бази­ран на лекцията на Антон Андреев по същата тема. Технически редактор е Светлин Наков. Коректор е Соня Бибиликова.


Глава 28. Помощни инструменти за .NET разработчици


В глава 28 се разглеждат редица инструменти, използвани при разработ­ката на .NET приложения. С тяхна помощ може значително да се улесни изпълнението на някои често срещани програмистки задачи. Изброените инструменти помагат за повишаване качеството на кода, за увеличаване продуктивността на разработка и за избягване на някои традиционни трудности при поддръжката. Разглеждат се в детайли инструментите .NET Reflector, FxCop, CodeSmith, NUnit (заедно с допълненията към него NMock, NUnitAsp и NUnitForms), log4net, NHibernate и NAnt.

Автори на главата са Иван Митев и Христо Дешев. Текстът е по техни авторски материали. Редактор е Светлин Наков.


Глава 29. Практически проект


В глава 29 се дискутира как могат да се приложат на практика техно­логиите, разгледани в предходните теми. Поставена е задача да се раз­работи един сериозен практически проект – система за запознанства в Интернет с възможност за уеб и GUI достъп.

При реализа­цията на системата се преминава през всичките фази от раз­работката на софтуерни проекти: анализиране и дефиниране на изисква­нията, изготвяне на системна архитектура, проектиране на база от данни, имплементация, тестване и внедряване на системата.

При изготвяне на архитектурата приложението се разделя на три слоя – база от данни (която се реализира с MS SQL Server 2000), бизнес слой (който се реализира като ASP.NET уеб услуга) и клиентски слой (който се реализира от две приложения – ASP.NET уеб клиент и Windows Forms GUI клиент).

Ръководител на проекта е Ивайло Христов. Автори на проекта са: Ивайло Христов (отговорен за Windows Forms клиента), Тодор Колев и Ивайло Димов (отговорни за уеб услугата и базата данни) и Бранимир Ангелов (отговорен за ASP.NET уеб клиента). Инсталаторът на проекта е създаден от Галин Илиев. Технически редактори на кода са Мартин Кулов, Светлин Наков, Стефан Добрев и Деян Варчев.

Автори на текста са Ивайло Христов, Тодор Колев, Ивайло Димов и Бранимир Ангелов. Редактор на текста е Светлин Наков.

1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   73


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница