Кратко съдържание

Какво представляват атрибутите в .NET?

За компенсиране на тази слабост в .NET Framework се дава възможност програмно да се добавят т. нар. атрибути. Те представляват описателни декларации към типове, полета, методи, свойства и други елементи на кода, подобни на ключовите думи от езиците за програмиране.

Атрибутите позволяват да се добавят собствени описателни елементи (анотации) към кода, написан на C# или на някой от другите езици от .NET платформата, без да се налага промяна в компилатора. По време на компилация те се записват в метаданните на асемблито и при изпълнение на кода могат да бъдат извличани и да влияят на поведението му.

Атрибутите са описателни тагове, които могат да се прилагат към раз­лични елементи от кода, наричани цели. Целите могат да бъдат най-разнообразни: асемблита, типове, свойства, полета, методи, параметри и други елементи от кода.

Декларативна информация се асоциира с програмния код (към типовете, методите, свойствата и т.н.) чрез атрибути. Други приложения могат да извличат тази информация, за да определят как да бъдат използвани елементите, свързани с атрибутите.

Атрибутите реално представляват класове, които се инстанцират по време на компилация на сорс кода и се записват в метаданните на асемблито, от където могат да бъдат извличани по време на работа на приложението.

Атрибутите се делят на две групи – вградени в .NET Framework (които са част от CLR) и дефинирани от програмистите за целите на отделните приложения. Последните се наричат собствени (потребителски) атрибути и най-често се използват в комбинация с reflection (отражение на типо­вете).

Прилагане на атрибути

За да се приложи атрибут, името му се огражда в квадратни скоби и се поставя непосредствено преди декларацията, за която се отнася. Ето един пример:

За да бъде приложен атрибут към дадена дефиниция в кода, трябва да се изпълнят следните стъпки:

1. 
   Да се дефинира нов атрибут или да се използва съществуващ, като неговото пространство от имена (namespace) се импортира в началото на текущия файл от сорс кода.
   
2. 
   Да се изпише името на атрибута в квадратни скоби точно преди целта, към която се прилага. По желание могат да му бъдат предадени някакви параметри (инициализиращи данни).
   

При прилагането на атрибути суфиксът Attribute може да бъде пропуснат и се подразбира от компилатора. Така следните декларации са еквива­лентни на горните две:

Атрибутите са обекти

Атрибутите в .NET Framework реално представляват .NET обекти (инстан­ции на клас, наследник на системния клас System.Attribute). Като таки­ва те могат да имат един или няколко конструктора (вкл. конструктор по подразбиране), публични и частни полета, свойства и др. членове. Най-често атрибутите дефинират конструктори, публични полета и свой­ства, които използват за съхраняване на данните, подавани им като пара­метри по време на инициализация.

Всички атрибути в .NET Framework задължително наследяват класа System.Attribute (или негов наследник). Както ще видим по-долу, при дефиниране на собствени (потребителски атрибути) ние също трябва да наследяваме този клас.

Параметри на атрибутите

Някои атрибути могат да приемат параметри. Параметрите биват два вида: позиционни и именувани. Позиционните пара­метри се подават с оп­ределена последователност и се инициализират от конструктора на атри­бута, докато именуваните се подават в произволен ред и задават стойност на свойство или публично поле. Ето един пример:

[DllImport("user32.dll", EntryPoint="MessageBox")] public static extern int ShowMessageBox(int hWnd, string text, string caption, int type); ... ShowMessageBox(0, "Some text", "Some caption", 0);

В примера е използвана комбинация между позиционни и непозиционни параметри. За да бъде приложен към метаданните в асемблито, атрибутът [DllImport] (System.Runtime.InteropServices.DllImportAttribute) по време на ком­пилация се инстанцира и инициализира от компилатора по следния начин:

1. 
   Създава се обект от класа System.Runtime.InteropServices. DllImportAttribute.
   
2. 
   В конструктора му се подава като позиционен параметър стойност "user32.dll".
   
3. 
   В публичното му поле EntryPoint се записва стойност "MessageBox".
   

Преди да бъдат записани в метаданните на съответното асембли, атрибу­тите се инициализират посредством подадените им параметри, с които се задават стойности за техните полета и свойства. При съхраняване в асем­блито атрибутите запазват състоянието си.

На по-късен етап, когато атрибутите бъдат извлечени от метаданните на асемблито, стойностите на техните полета и свойства се извличат заедно с тях и могат да бъдат изпол­звани от програмиста.

Задаване на цел към атрибут

Атрибутите в .NET Framework могат да се прилагат към различни цели, например асембли, клас, интерфей­с, член-променлива на тип и др. Възможните цели на атрибутите се дефинират от изброения тип AttributeTargets както следва:

Име на целта	Употреба (прилага се към)
Assembly	самото асембли
Module	текущия модул
Class	клас
Struct	структура
Interface	интерфейс
Enum	изброен тип
Delegate	делегат
Constructor	конструктор
Method	метод
Parameter	параметър на метод
ReturnValue	връщаната стойност от метод
Property	свойство
Field	поле (член-променлива)
Event	събитие
All	всички възможни цели

При прилагане на атрибут целта обикновено се подразбира. Например, ако поставим атрибут преди декларацията на даден метод, той ще се отнася за съответния метод.

Понякога не може да се използва целта по подразбиране, например ако искаме да приложим атрибут към асемблито. В такива случаи целта може да се зададе преди името на атрибута, отделена от него с двоеточие:

// The following attributes are applied to the target "assembly" [assembly: AssemblyTitle("Attributes Demo")] [assembly: AssemblyCompany("DemoSoft")] [assembly: AssemblyProduct("Entreprise Demo Suite")] [assembly: AssemblyCopyright("(c) 1963-1964 DemoSoft")] [assembly: AssemblyVersion("2.0.1.37")] [Serializable] // The compiler assumes [type: Serializable] class TestClass { [NonSerialized] // The compiler assumes [field: NonSerialized] private int mStatus; ... }

Както се вижда от коментарите в кода, за някои от атрибутите целта се задава експлицитно, а за други тя се подразбира.

Каталог: dotnetbook
dotnetbook -> Кратко съдържание
dotnetbook -> Кратко съдържание

Изтегляне 9.03 Mb.

Сподели с приятели: