Краят на войната е близо
Изтегляне 43.36 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- ВОЙНАТА
- МИРЪТ ИДЕ ВЕЧ!
КРАЯТ НА ВОЙНАТА Е БЛИЗОБорис Николов (линк към снимка, която се отваря в нов прозорец - ГАЛЕРИЯ) Годината е 1918. Европейската война, или както я нарекоха по-късно – Първата Световна война се проточва няколко години. Тя взема милиони човешки жертви. Българските войници са в окопите вече няколко години. Жените по селата заместват мъжете. Те орат, сеят и вършеят. Положението на народа е от тежко по-тежко. По това време Учителят държеше Своите беседи в дома на Петко Гумнеров на ул. “Опълченска”66, от прозорчето на стаичката Си. А приятелите слушаха отвън в двора, изправени на крака, в студ и мраз, в пек и дъжд. Веднъж една женица като минава покрай къщата, вижда, че в двора влизат хора. Тя се нарежда заедно с тях и попада на една беседа на Учителя. Като изслушва беседата, тя идва при Него, хваща ръката Му с двете си ръце и я целува. Тогава казва: “Не зная как да Те нарека: Господин Докторе ли, Господин професоре ли, Господин Учителю ли, Господ ли да те нарека? Но като Те слушам, виждам, че много знаеш. Като знаеш толкова много, кажи ми кога ще дойде мирът, защото е много тежко положението ни.” Учителят казва: “Когато едно положение става много тежко, ще знаеш, че краят му е близо.” Женичката се навежда доземи, прегръща нозете Му и ги целува. После става и си тръгва. Излиза през вратника и се загубва по своя път в града. Ние останахме и бяхме свидетели на думите, изречени от Учителя – те станаха думи Господни, които по-късно се облякоха в песента “Мирът иде!” С нея Учителят спря войната, защото Силите Господни слязоха от Небесата, за да въдворят мир между человеците. ВОЙНАТАВъв физическата война хората се убиват едни други. В духовната война духовете могат да обсебят хората и те да станат техни слуги, техни роби. Това е много по-лошо от физическото убийство. Затова Христос казва: “Повече се бойте от онези, които тялото и душите могат да убият.” Виждаш човек върви добре из пътя, изведнъж се промени, стане враждебен на доброто, на правдата – стане насилник и грабител, застане на страната на злото. Това е обсебване. Формата е същата, но съдържанието е друго. Всички човеци са участници в духовната война. Едни – на страната на доброто, други – на страната на злото. Човек трябва да се огражда с молитва и да се свързва винаги с Бога. Бог пази душите, а чрез молитвата човек поддържа единството с Бога. Тогава той е неуязвим. Земята е бойно поле. Някои говорят за мир. Има едно поле, където войни всякога ще има. Има област на Мира – това е висок свят, свят на Синовете Божии. Казано е: “Блажени миротворците, защото те Синове Божии ще се нарекат.” Материалният свят е свят на войната. Онова, което считат хората за свят, за безкрайно голямо, в духовния свят е безкрайно малко. Безкрайно голямото и безкрайно малкото – това са отражения на реалността. Има една област в живота, където се води непрестанно война – това е обширен свят. Като минава през него човек – ще воюва. Тук се изпитват силите му и човек се определя, определя своя път. Войните подготвят бъдещето на човечеството. На Земята човечеството трябва да мине през тях. Но когато Учителят отвори Школата, каза: “Който мисли отсега нататък да прави зло, късно се е родил.” По злото можем да съдим за величието на Доброто. Не се страхувайте. Доброто е Господар на Планетата. Ние се убедихме в това, когато Учителят приложи един метод пред нас и с него спря войната през 1918 година. Спря я с една песен. МИРЪТ ИДЕ ВЕЧ!През 1918 година онази невзрачна женица от народа пристъпи към Учителя, изплака мъката си и Го попита кога ще дойде мирът, защото на всички бе дотегнала войната. Учителят Бе дал отговора с едно изречение – че когато едно положение като това с войната стане много тежко и трудно поносимо, значи краят му е близо и ще дойде всеки момент. И краят на това тежко положение на народа дойде. На следващия ден след срещата с тази женица от народа, Учителят слезе долу в трапезарията на дома в който живееше на ул. “Опълченска” 66, и в присъствието на група братя и сестри, които бяха седнали на скромен обед с варени картофи, Учителят донесе цигулката и почна да свири една песен: “Мирът иде вече, тъй Господ Бог наш рече.” Приятелите научиха песента и започнаха да я пеят. Пяха я три дни подред. На третия ден Мирът дойде неочаквано за всички ни. Мирът дойде за цяла Европа и за света. Който вярва в Единния Бог, в Живия Бог, той не тича подир много богове. Той само Него търси. Онази невзрачна женица от народа потърси само Него, повярва в Единния Бог и попроси от Живия Бог, в името на Живота и от името на всички человеци на земята. И Мирът дойде, като бе проправен пътят му чрез песента, която Учителят свали от Небесата, където Божият Мир царува в Светлина и Слава. Там горе е Божият Мир. И само миротворецът може да възкликне: “Колко е хубав Божият Мир! Само в Божието Царство са Истината, Правдата и Свободата!” Човек не знае какво да цени. Той поставя на първо място своята личност и тук е неговата трагедия. Тук са противоречията и борбите. Човек трябва да постави Бога на първо място, тогава всичко друго ще заеме естественото си място и човек придобива Мирът. “Мир ви оставям. Моя мир ви давам!” – казва Христос. Мирът не е между човек и човек, Мирът е между човека и Бога. Когато настане тоя мир, който Христос ни оставя – ще има Мир и между човеците. Казано е: “Мир има в мене. Духът на Бога моего си почива в мене от своите дела.” Божият Мир е около нас. Той прониква във всеки камък, огряван от слънцето и всеки листец, разклащан от ветреца. Песента на птичките е хваление на Господа. Господи, неизказан и хубав е твоят мир! Дивата лозичка цъфти, усеща се нейният дъх. Песента на водите се чува – това е музика и говор. Небето лазурносиньо се усмихва снизходително. Великият свят гледа на нас благосклонно. Всичко ни вдъхновява и укрепва с една мисъл: Да вършим Твоята Воля. Слежението на Бога – това е важното. “Мирът иде вече!” Години наред ние пеехме тази песен през време на Школата. Дойде и Втората Световна война. И тя приключи, като взе милиони жертви на човечеството. Светът отново трябваше да се прекроява в нови одежди. Ние също трябваше да се прекроим и да се облечем в нови дрехи. Продължихме да пеем тази песен и продължихме да изпяваме чрез душата си молитви към Господа. “Господи, душата ми тихо уповава на Тебе!” Господи, добре ме постави Ти в Твоя свят. Даде ми да се радвам на неизброимите Твои Дела. Всичко Те славослови! Всичко пее химни за Тебе! Радва се душата ми, светло и празнично е наоколо. Много неща искаха да ме откъснат от Тебе, да ме лишат от Свободата, която Си ми дал, ама душата ми тихо уповава на Тебе. Господи, Ти всичко Си ми дал преизобилно. Господи, Твоят Мир е над мене и в мене. Божият Мир превъзхожда всяко знание земно и небесно! Божият Мир на Земята идва с песента на Учителя “Мирът иде вече!” Каталог: images -> upload -> izdania text izdania text -> Последният концерт пред учителя izdania text -> Папа пий ХI и учителя дънов izdania text -> Владиката стефан и учителя дънов izdania text -> Защо учителят даде песента “писмото” Нестор Илиев izdania text -> Хористка в хора на радио софия виола Йорданова izdania text -> Та няма да падне темелко Гьорев (линк към снимка, която се отваря в нов прозорец галерия) izdania text -> Моята печка георги Събев izdania text -> Кривият стълб на православието симеон Арнаудов (Дякона) izdania text -> Френологичен случай райна Стефанова Арнаудова izdania text -> Райна Стефанова Арнаудова Изтегляне 43.36 Kb. Сподели с приятели:
|